АБСОЛЮТНАТА И ОТНОСИТЕЛНАТА РЕАЛНОСТ

АБСОЛЮТНАТА И ОТНОСИТЕЛНАТА РЕАЛНОСТ

Двадесет и трета глава от Притчите

„Махар Бену Аба“

Всички свещени книги въобще са се старали да опишат вътрешния живот на човека. Не само да опишат, но да дадат известна насока. Тъй както има такива книги, когато някой пътник пътува, че има книги за пътешественика, показва разните места, думите, градовете, има ли карта. И тази светлина не е лесна. Даже тия хора с такава опитност голяма не са можали да представят работата така ясно, както би трябвало, и правят погрешка. Но понеже всичко в света се мени, има две реалности. Едната – абсолютна и другата – относителна. Абсолютната реалност е тази, тъй както Бог схваща нещата в ума си, вечното, неизменното. И относителната реалност е, тъй както най- разумните хора ги схващат и разбират. Тогава едно противоречие има. Това е за онова, което ние схващаме за пътя. То е относително. То се мени. Може известни неща да се схванат за прави в известна епоха. И след това в друга епоха те стават криви. И действително, когато се говори за духовния свят, ако човек не е внимателен, на човека по някой път му дотяга да слуша еднообразни работи: не прави това, не прави онова, не прави погрешки, не прави така. Все отрицателни неща. Закон има, право има, съвест има, ад има, това–онова, всичко туй. Под думата „грях“, грехът е нещо съвсем неопределено. Той е един резултат.

Казват, съгрешил човек. В какво? Една неопределена работа е това. Защото обясняват, че първият човек изял един плод от една ябълка – оттам излязъл грехът. Може би, че е ял. Тъй че грехът е излезнал от яденето. То е едно неразбиране. Че някой престъпник е влязъл през вратата. Ама грехът, като е влязал, именно с туй влизане, вратата е едно нещо, а влизането на престъпника през вратата е друго нещо. Казват, вратата е причина за престъплението. Ако тя беше затворена, не щеше да се открадне. По някой път крадецът пробива и стената, дето не е врата. Казва: „Тази дупка да не беше.“ „Ама майсторът направи сам дупката.“ Някой път ти се извиняваш, че врата има. Че вратата да не е била отворена. Право е, но и без врата някой път пак можеш да влезеш. Сега често се говори, въобще всички говорят за неща, какво е разбирал този, който е писал притчите, тези неща, събрани от хиляди години, опитани неща. Преди хиляди години опитани, и сега пак ще ги опитат. Но тия притчи казват, че говори за блудницата жена. Е, какво разбирате вие под една блудница жена? Мъжът ще каже – тя жената е блудница, а мъжът е чист. Значи, както жената е изложена на тази болест, това е една болест, тогава и мъжът, и жената, така и децата, та няма някой, който да не е подложен на тази болест. Най-първо жената, не само тя е причина за всичките престъпления.

Другояче казано, жената символически представлява живота. Всичките престъпления стават под влиянието на чувствата. Под думата „жена“ се представлява животът, земният живот, какъвто си е. Ако този живот го нямаше, престъпление нямаше да има, защото в живота са възможни престъпления. Какви престъпления ще направи един човек, който не се е родил. Или какви престъпления ще направи един човек, който е умрял? Който живее, той прави престъпления. Умрелият никакви престъпления не прави и нероденият, и той не прави престъпления. Тогава има едно противоречие, та казвам, по- добре е човек да не се ражда. Хубаво, ако няма раждане, тогава да няма живота, по-добре да няма врата, през която да се влиза вкъщи. Понеже има една възможност да се направи едно престъпление, питам, кое е по-хубаво – да има врата или да няма на една къща? Кое е по-хубаво? Да няма врата къщата, за да не стават престъпления, или да има една врата, през която да се влиза и да има една възможност да се направи едно престъпление. Кое е по-хубаво? Живот с престъпление или живот без престъпления? Какво разбирам живот на престъпления? Че от единия край до другия има големи и малки престъпления. Да кажем, има всевъзможни престъпления. Ти заколваш една кокошка, и считаш туй не за престъпление. Казваш – Писанието казва – Бог направи всички тия работи за човека да се храни. Най-първо Бог дал на човека да се храни с плодове. И като видял, че човек не е в състояние да се храни с тази храна, най-после след потопа му позволили да яде месото, но му забранили да яде кръвта. Кръвта да изтича навън, а да вземе само месото. Тъй месото се счита като една ябълка. Това са морални схващания. Има две течения: месоядци и плодоядци. Сега има една причина. Кои са побудителните причини, коитоподбутват човек към месната храна и кои са побудителните причини, които подбутват човека към плодовете? Най-първо човек трябва да си отгадае побудителните причини.

Вземете в Писанието, на водата причината е жаждата. Но питам, кои са побудителните причини, когато пияницата пие вино. Виното донякъде то има свойството на водата, но то никога няма тия качества, които водата има. Сега много сравнения трябва да се наведат. Вземете, всички хора не се обличат еднакво. Някой човек обича да се носи по-добре, да е облечен добре, а друг се носи тъй по-модерно, казано, неглиже или малко немарливо, не обръща внимание. Един обича дрехите му да нямат никакво петно, всичко туй да е чисто, а другият казва – няма що. Търпи той петна. Единият ще каже, че трябва човек, за да бъде праведен, нека ходи малко оцапан. Защото, ако се носиш много спретнато и се труфиш, това е погрешка. Има една светска дама, натъкмена с обуща, панделки, с шапката си и казват за нея, че е голяма грешница. Тя не се облякла за себе си, тя търси някого с дрехите си да го привлече. И може да се направи едно сравнение. Представете си, когато вие турите малко кашкавал в един капан, миши капан, туй го правите от някои морални съображения, че сте помислили за тази ваша съседка, която без позволение влиза в къщата ви и бара тук–там без ваше позволение. Казваш: „Влез, тук съм приготвил нещо за тебе и като ядеш, ще бъдеш щастлива.“ А като се хване, казва: „Кой ти позволи?“ И тогава няма да я пуснеш някъде, а ще повикаш вашия стражар, снажен такъв сокол, турен на служба с една доста тлъста заплата, с шашката, стои той и казваш: „Отсъди сега!“ И той се спре. Съдът застава, мишката влиза в капана. Стражарят я хваща за шията и я занася в участъка вътре. Та всичкото приличие, което съществува в относителната реалност на нещата, има много подразделения. Сега мъчно е по някой път да се обяснят някои неща, да станат ясни на човека, върху които почива този морал, който се проповядва. Кой е морален и кой не е? Моралът е едно ръководство в живота. То е една форма, с която човек трябва да се нагажда.

Представете си малките деца. Вие имате едно дете, направете му един мост, да мине, с тънки гредички. Децата могат да минат, но по този мост, по който минават децата, възрастните, който знае, ако ти се опиташ да минеш оттам или искаш да минеш с натоварена кола, ще стане едно нещастие. Защото, ако ти се опиташ да минеш по един детски мост, ти ще се намериш долу в реката и колата ще се прекатури. В дадения случай ще кажем, че този мост, който е направен така, не е съобразен с условията. И казвам, че туй, което е добро за децата, не е добро за възрастните. Туй, от което децата умират, възрастните живеят, а туй, от което възрастните умират, децата живеят. Това е не само една истина, но ако река аз да ви обясня тази истина, малко хора има, които могат да я разберат. Тя е една истина, която съдържа такива опасности, както една киселина. Ти имаш една киселина, с която можеш да разтопяваш всичко. И всяка една капка, капнала някъде, тя може да причини хиляди бели, злини. Който не е внимателен, той може да напакости на себе си, а който разбира законите, по които може да се справи, тази киселина може да е едно благословение и с него могат да се лекуват. С големите отрови могат да се лекуват най-големите болести – който знае. Едно време ние считахме отровата на кобрата много опасна, а сегашните лекари почнаха да употребяват отровата на кобрата и лекуват такива болести като рака, който не се поддава на никакво.друго лекарство. Но тази отрова само в ръцете на един разумен човек може да се употреби. А този глупавият човек той ще те умори с нея.

Сега прегрешенията всякога започват с отклонението от онази абсолютна реалност. Бог може да прави всичко каквото иска. И каквото Бог направи, престъпление няма, но ако рече човек в относителната реалност да направи това, което той иска, той ще направи много престъпления. Бог може да вземе живота някому. Той е като един грънчар, може от калта да направи едно гърне, после да го смачка, да направи второ, трето, да направи хиляди гърнета, но човек, ако се опита, и той като Бога може да направи едно нещо, но той може да развали гърнето и може да го направи. Вземете съвременната държава например, на какво почива? Убива някого, но не е в състояние да повърне живота му. За едно престъпление осъждат човека на обесване, но след туй не са в състояние да повърнат живота му. Че в съвременните държави на какво почива законът? Понеже има един, който извършил престъпление, а престъплението е нещо лично. Затуй хората се изхитрили, направили една държава, че да се разхвърли отговорността върху много хора, на цялата държава – няколко милиона хора. Обесят някой човек, и кажат: „Кой го обеси?“ Държавата. Безлично е. Еди–кой си съдия казва: „Закон има, аз осъдих само престъплението. Не отсъдих хубаво, аз от името на държавата отсъдих.“ Добре. Всички ние, които сме слушали, се възмущаваме от всяко едно несправедливо дело. Същевременно колко е мъчно човек да бъде справедлив.

Да допуснем сега, идем пак до едно изкушение. Аз започвам от едно място, дето има съблазън, като искам да ви покажа пътя, че ще ви съблазня. Ето в какво седи съблазънта. Представете си една мома, момиченце на деветнадесет години, толкова красива, с правилни черти. Идва един момък и хвърля око върху нея, иска да я вземе, иска да я види, иска да й пише писмо. Откъде накъде? Баща й и майка й, които са я родили, той хвърля око на нея, иска да я вземе и настоява за нея. Питам, кой е причината? Отде иде туй подбуждение, кажете ми. Бащата казва на дъщерята: „Слушай, с тоз тарак да не ходиш там, никакво писмо от него. Знаеш ли какво ще стане после?“ И тя най-първо като го види, каже тъй: „Махни се.“ Прави, като че не иска да го види. Но после, като мине той, тя гледа подире. Днес така, утре така и стане една съблазън. И в какво седи съблазънта? Тя е силна ученичка, учи добре в училище. А тогава, като започне той да й пише любовни писма, тя става неглиже. Каквото каже майка й вкъщи, по-напред тя е била много внимателна, преди да е дошъл този професор от града, да й преподава новите уроци. Тя по-рано е слушала майка си, сега е малко разсеяна и казва: „Мамо, кажи, не дочух.“ Защо? От едната страна говори майката, от другата страна говори той, и тя не знае кого да слуша. Един ден тя казва: „Мене ми дотегна аз да седя вкъщи, не искам вече да слушам.“ В нейната душа се зароди една мисъл, да напусне бащиния си дом и с един човек, който пет пари не е дал за нея, само й писал похвални писма. Казва й, че я обича, че готов да умре заради нея и тя му повярва на думата, и забегнат и двамата. Е, туй забягване е излизане из рая. Раят е домът на бащата и майката. Майката е архангел Михаил, бащата е Господ. Но въпреки че бащата е Господ и архангел Михаил – майката, този извади дъщеря им и те казват: „Отиде дъщерята от нашия дом.“ Подир година дъщерята се връща с нейния възлюблен, станало нещо и тя се връща, и започва да се моли да й простят. Те й прощават, тя пак влиза вътре. И те я приемат.

Вие ще кажете – това са обикновени работи. Това е драмата на живота. Кои са били първите причини, които са отдалечили човека от Бога. Кажете ми. Същата причина. Причината е почти съща. Както този момък е станал причина да извади дъщеря ви от дома, така има една причина в битието, която извадила човека от рая. Вземете сега, с всичките хора ти живееш добре, писател си, пишеш една книга. Допреди да се напише книгата, ти с всички живееш добре. Щом напишеш книгата и я пуснеш в обръщение, че някой казал нещо лошо против твоята книга, ти ще се скараш, ще се разсърдиш. Те казват: „Тази книга, която си написал, не е написана добре, не е писана правилно, въпросът не е изложен добре.“ Ти се сърдиш, а онзи, който казал нещо хубаво за книгата, ти започваш да го гледаш с добро око.

Питам сега, онзи, който е говорил добро за твоята книга, какво ти е допринесъл? И онзи, който говори зле за твоята книга, какво ти е отнел? Че онзи, който говорил зле за книгата, той е намалил тиража на книгата и разхода на книгата. И после донякъде турил в умовете на хората една странна идея, че не си толкова учен човек, както те мислят. Поуронил е престижа ти. Е, питам сега, като написа книгата, защо си тури името, не може ли, без да си туриш името? Напише една книга без автор. Най-първо напиши една книга, без да се тури автора на нея, и гледай какво ще кажат хората, и после като напишеш една, две, три, четири, пет, шест книги, и ако говорят хората добре, най-после тури и името си. А някой написал няколко стихотворения, и си тури името. Бъдете уверени тогава, че и добре ще ви посрещнат, и зле ще ви посрещнат. Колко писатели има и поети, след като са написали една книга, и те не обичат да я четат. Той я чел, чел много пъти, та му дотегнало. Тогава туй, което той сам не иска да чете, иска другите хора да се радват на нея и да я четат. Той казва: „Дотегна ми да я чета. Колко пъти я коригирах и четох, не искам вече да чета.“

Питам, не е ли същото в света? Ти сам себе си не обичаш, но ти искаш другите да те обичат. Ти сам се намираш, че не си умен, а искаш другите хора да те намерят, че си умен. Ти сам се намираш, че не си толкова добър, а искаш другите хора да те намерят за добър. Едно странно съчетание има вътре в човека. Онези, които не разбират законите, се намират в противоречие. Всеки един богат човек би избегнал от своите нещастия, когато забогатее и настанат лошите времена, той да остави богатството си.

Запример, ако аз бих бил един богат човек, за да се избавя от нещастие, ето какво бих направил. Допуснете, че имам десет милиона английски лири. Аз щях да ги оставя и ще ида в планината някъде. Щях да стана един отшелник, ще се подвизавам да стана светия. А ще оставя роднини там, те с богатството да се занимават, а мене да ми е спокойно. Само ще чета вестници, че едно богатство от десет милиона, оставено на роднините, другите да се разправят с него, а аз ще бъда спокоен и няма да има никой да ме преследва, няма никой да говори за мене. Ще се скрия някъде. И умният човек тъй трябва да направи. А глупавият човек ще остане да защитава богатствата си чрез закон и до края на живота си само ще отваря тефтерите: кой какво има да му дава. И това цял живот. Както тук вие сте всички богаташи, че търсите погрешките на хората. Аз намирам един паралел в това. Ти търсиш погрешките на някого, значи той има да ти дава. Ти идеш при него, и пет пари не може за изчоплиш, а за път похарчиш петстотин лева. Ти идеш в някой град, искаш пари, и пет пари не можеш да вземеш. Пак се върнеш назад, плащаш и десет години наред като похарчваш по петстотин лева, те са пет хиляди лева, а всичко имаш да вземаш шест хиляди лева. Казвам, ако ти десет години не беше ходил да го търсиш, ти щеше да си вземеш парите. А сега увеличава се лихвата. Казваш: „Той има да ми дава. Аз съм похарчил толкова пари.“ Идеш в съда, съдиш го, че има да ти дава шест хиляди лева и пет си похарчил, стават единайсет хиляди. И този човек се чуди на ума ти. Казва – разбиране е това.

Сега да дойдем до религиозните вярвания. Сега някой път ще се съберете и казвате кой има право схващане за Христа, какво е бил Христос, дали е бил син Божий, или не е бил син Божий, пратен ли е, или не е пратен, защо дошъл. Ще разискват две хиляди години. Но идеята е съвсем неопределена. Какво нещо е син Божий? Син на английски много зле звучи, а на български звучи много добре. Произношението е почти същото, син значи грях. Българският син е английският грях. Питам тогава, как българите са отнели отровата на тази дума и на български тя значи най-любезното име – син. Те са кръстили сина си с английското име – грях. Туй, което за англичанина е грях, за българина е син. Но това е само за син. За дъщерята не е така. Значи по мъжка линия върви грях от английско гледище.

Сега един паралел ще ви кажа. На български вземете момък и мома. И те се отличават. Момък се пише с „к“, а мома, като се спреш, ако обърнете буквите „мо“ и „ма“, ако турите „мо“ отзад, какво ще стане? „Мамо.“ Значи онзи момък търси момата, търси майка си. А намерил момата, не може да намери майка си. Значи погрешката е там. Като намери момата, не намерил майка си, там е погрешката. Защото, ако намериш богатия, а не може да намериш парите, казваш – изгубено е времето.

Сега искам да ви наведа към един начин за разсъждение, дето може да се лекувате. Представете си сега една мома, в ума на която влязъл един момък, който не е свършил училището. Но щом влезе момата в ума на момъка, той не може да свърши. Не само че не може да свърши, ама харчи повече пари за момата, отколкото баща му може да даде. Той, само за писма не му стигат парите да пише, и той най-хубавите писма, най-хубавата книга, най-хубавите пликове, от най-скъпите. Тези влюбените хора са образец на външна изящност. Той, когато ще й пише, взима такава хубава хартия и такива хубави пликове, по възможност най-фините пликове, ако той е богат. Питам, кои са побужденията, че той туря най-хубавите пликове? И после, когато някой ви обича, той ще ви каже най-сладките думи. Той ще намери в един речник и в музика най-хубавите звучни думи. Кои са причините сега? Причините са ясни. Случва се, че ти пишеш на една млада мома и след туй, след една–две години виждаш друга, по-красива, и ти прехвърляш любовта си на нея и започваш пак да пишеш, а другата, която е била щастлива, сега става нещастна. Кои са причините, че ти напущаш едната мома? Някой път и тя види някой по-красив момък, и ти видиш някоя по-красива мома. Тогава работите стават благополучни. Случва се това. А някой път ти видиш красивата мома, та тя не види красивия, тогава тя става нещастна, а ти щастлив.

Аз считам всичките религиозни вярвания, които хората имат, все са любовни работи. Ама че дошъл един проповедник, вас ви проповядва едно ново учение. Той ще ви накара да се влюбите в някого. Най-първо в религията ви туриха да се влюбите в Мой сея. Дойде християнството, напуснаха туй учение, а Христос казва, че който върви подире му, обещава нещо. Какво е обещал Христос? Който се отрече от него и той ще се отрече от него. Сега в какво седи злото? Не във влюбването, но в онова, което ти търсиш, ще го намериш ли? Не е въпрос за влюбване. Идеята, която е вложена, туй, което момата търси, ще го намери ли? Тогава, ако не го намери, пак ще има една философия, дали причината е тя, че не го намерила, или причината лежи вън от нея. Или както аз поставям: причините дали лежат в принципите, или в условията? Ти не разбираш причините, не разбираш Божия принцип. Някой път може да вярваш добре, но не разбираш външните условия, при които животът се развива. Та казвам, съществува една философия, която може да приведе нещата в хармония вътре.

Нас ни трябва едно разбиране, хармонизиране, което да не е в стълкновение с онова, да не сме в стълкновение с нещата, т.е. да схващаме нещата, тъй както Бог ги е схващал, да мислим, както Бог мисли. Ние не знаем как Господ мисли, как ние мислим – това знаем. И от нашата мисъл всякога съществува едно противоречие и да мислим по Бога, тъй както Бог мисли, ти трябва да дадеш всичко, каквото имаш, и нищо да не остане за тебе. По Бога да мислиш, ти не трябва да съдиш никого и даже трябва да бъдеш сляп и за грях, за всичко в света. Не трябва да има никакво противоречие. Ама ти трябва да бъдеш като един човек, на когото никой никога никакво внимание не е обръщал. Туй, което е безличното в света. Значи, за да не се освободиш от злото, в света все има едно нещо материално, което те привлича. Допуснете, че тебе никаква жена не те изкушава, никакви пари, никаква слава не те изкушава, нищо не те изкушава. Кое ще остане в ума ти? В какво седи тази реалност? Казваме – да повярваме в Бога, ама в любовта. Че любовта има отношение към хората, тя не е нещо отвлечено. Като възлюбиш хората, ти трябва да слезеш между грешните хора и да ги накараш да повярват в Бога. А да слезеш между тях, веднага те ще те оцапат. Питам, седиш ти в небето при Бога, ти си щастлив, не знаеш какво нещо е грях. Но един ден ти искаш да покажеш на Господа, че ти го обичаш и като го обичаш, трябва да слезеш между грешните хора. И тъй ще напуснеш бащиния си дом ти като младата мома, която е видяла младия момък, излиза от дома. И баща й не е съгласен. Някъде бащата му е приятно. Като види момъка, казва: „Нашата мома намерила много добър избраник, много добър момък.“ Харесва го бащата. Казва на майката: „Угледен момък е, дано го поживи Господ, да ни стане зет, харесвам го.“ Пък някъде бащата не е съгласен. Сега това не е важно.

Запример влюбването не играе никаква роля. Че някоя мома се влюбила в някой момък, някъде това няма голямо значение. Това са актьорски работи. Един ден ти ще го забравиш, даже един ден ти ще почнеш да си мислиш дали си се влюбил, или не. Всичко туй ще се изглади от ума ти. Някой път, когато човек се е влюбил, мисли, че любовта му е такава вечна. Но като стане на сто и двайсет години, всичко това ще се изглади, и той като погледне, ще каже: „Каква детинска работа.“ И работата ще ти се види смешна, както онова малкото момиче, което се влюбило в куклата. Десетина години шило му роклички, но като стане възрастна, ще каже: „Колко съм била глупава, че съм играла с тази кукла.“

Питам, тогава какво трябва да се прави сега? Има две заключения. Ще каже човек, че не трябва да се губи времето. Хубаво. Времето може ли да се губи? Ние говорим за изгубено време. Значи за време, в което нищо не е направено. Времето нито се печели, нито се губи. То е относително. Времето не може да се печели, пък и не може да се губи. Ама той изгубил човещината си. Та и човещината не се изгубва. Та умът. И той не се губи. Ние говорим за неща, които не разбираме. Не разбираме тия неща. Разбираме ги, но крие се нещо. Имаме една идея. Но каква е тази идея? Тя е съвсем неопределена. И при това казват – ние трябва да обичаме Бога. В какво седи любовта към Бога? Не сме го виждали какъв е той всъщност. Казваме ние, че Бог се проявява навсякъде. Проявява се, но всъщност никой не го видял. И Писанието казва – Бога никой никога не е видял. Единородният син, който излязъл от пазвата на отца си, той го видял значи. Ама виждането ние разбираме нещо много предметно. А виждането, както в Писанието се разбира, е вътрешно. Има един вътрешен процес. Ти да видиш Бога, значи в ума ти трябва да изчезнат всичките противоречия, които сега съществуват.

Ама тогава да ви наведа друго едно доказателство, което може да се случи. Представи си, че ти имаш десет кукли, нали. И представи си, че едно същество, много по-умно отколкото тебе, тури такава магнетична сила в едната кукла и в другата, че ги скара тия кукли да се сбият една с друга. И едната кукла счупва главата на другата кукла. Ти, който не разбираш законите, ще кажеш, че едната кукла счупила ръката на другата. Куклата е престъпница. А всъщност така ли е? Не знаем причината кой е. Сега много пъти вие направите една погрешка, не знаете причината. Казал си някоя дума и след туй двайсет години хората не могат да забравят твоята лоша дума. Ти кажеш: „Нещо ми се подплъзна езикът.“ Казал си нещо, което ни най-малко не било в ума ти. На английски имат едно извинение. Някой път се случва, те имат „лоер“ и „лаер“ (liar и lawyer). Едното е лъжец, другото е законник. Та някой път, когато един адвокат е възбуден и направи една погрешка, каже – подхлъзване на езика стана. Някой път и умишлено го е казал, но може да се извини, че не може да го хванат. Но казвам, много пъти, когато човек иска да направи доброто, и апостол Павел се оплаква – ти мислиш едно, а се случва друго.

Сега в такъв случай вземете онзи пример на Яков за първородството. Той накарва брата си, който се връща от лов и нищо не беше убил, нали знаете кои бяха тия двамата братя Исав и Яков, Яков казва на брата си: „Ще ти дам от моята леща, но ако ти ми дадеш първородството си.“ Значи първородният имаше право да вземе благословението на баща си. Та каквото остане за другия. Онзи големият отказва: „Не ми трябва първородството, дай ми леща, аз съм гладен, умирам. Аз ти давам първородството.“ Обаче Яков тогава го хвана и най-после, за да си реализира своята идея, майка му беше съгласна с него. И когато баща му недовиждаше нищо, той искаше да вземе благословението. А бащата не признава онова, което Исав е казал на Яков. А сега Яков изисква благословението, понеже наполовина е спечелил делото. Исав му дал първородството, а бащата не е съгласен. И той иска да излъже баща си. И като се прави рунтав като брата би, баща му, като не го вижда, а го попипва, казва: „Ръцете ти, всичко мяза на Исав, но главата ти е на Яков.“ Той казва: „Исав съм аз, твоят първороден син.“ Добре, чуди се бащата вътре в себе си, недовижда, вдига ръцете си и го благославя. Той отива. Ама това е философията на майката. Майката, която обича Яков, а бащата обича повече Исав. Идва тогава и Исав. И баща му казва: „Не беше ли ти онзи? Брат ти открадна благословението.“ Плаче големият син, казва: „За мене няма ли малко?“ Но бащата и за него намери оттук–оттам, каквото може да намери от себе си, едно малко благословение и предсказва – ще дойде един ден, когато той ще се освободи от ония връзки, които вътре са образувани. Ще се освободи от опекунството на своя брат Яков, който беше по-хитър, по-умен.

Е, сега вие се възмущавате от характера на Яков. Но по някой път се възмущавате от характера на Исав, че той не е ценил благословението. Но кой от вас е близо? Може да видите в речника после. Повече от две хиляди и петстотин, близо три хиляди години от тогаз и кой от вас не върши това, което Яков извърши. Вие сте в едно общество и постоянно искате да ви влизат в положението. Не ви се пада, но вие искате да изпъкнете някъде и изтиквате този–онзи. И най-после се поражда във вас, че вие трябва да богатеете. И след туй Исав казва: „Я да умре баща ми, та на брата си аз веднага ще му дам да разбере за неговата философия.“ Но той го е страх от баща му. Тогава майката казва: „Я, синко, докато баща ти не е умрял, да си вървиш. И отива той в Ханаанската земя да търси своето щастие при някой свой роднина Даван. Той имаше две дъщери. Той като видя едната, коя беше тя? Рахил. Първата работа беше, че се влюби в нея. И каза на бащата: „Ще ми я дадеш ли?“ „Ако ми служиш седем години овчарлък, да ми пасеш стадото, и ще ти я дам.“ „Значи ще ми я дадеш, като работя за нея седем години?“ И той работил за нея. И горкият казва, че седемте години му се видяха като седем деня, но бащата наместо да даде Рахил, дава по-старата си дъщеря Лия. И сутринта Яков като вижда, че е другата, казва: „Не е право – казва на бащата. – Защо не ми даде другата?“ „И за другата още седем години ще служиш.“ Та четиринайсет години. И това е описано вътре в Библията. И какъв е моралът? Който може да разбира дълбоките замисли, които са в битието, той ще разбере причините. И ще си обясни защо се случват тия работи.

Да кажем, нито един от вас не е седнал да си обясни произхода на недоволството, което имаш. Ти си недоволен. И тук между вас има недоволни. Аз не говоря за голямото недоволство, но имаш в себе си едно недоволство много малко. Казваш: „Не ме оценяват хората. Аз толкова добрини съм направил, но тук никой не цени доброто, или пък моите добри мисли, моите желания.“ Сега, за да се оценяват хората, трябва да има известна любов между тях. Любовта е, която цени нещата. Но някой път личната любов оценява само едного. Не сме дошли до любовта, която оценява всички. Ти, когото обичаш, виждаш в него добро и искаш да му направиш нещо хубаво. Казваш: „Колко добродетелен е.“ А спрямо другите имаш едно обикновено държание.

Сега съществува само специфичната любов. А при специфичната любов имаме вече други недоразумения, които се раждат там и които тя сама носи. Човек, който се занимава със специфичната любов, ще си създаде много неприятности. Че ако ти имаш една красива и много богата жена, всичките хора наоколо ще ти станат врагове. Който дойде в дома ти, някой гостенин да дойде, има мъже, които не могат да търпят никого другиго. Даже като дойдат бащата и майката на жена му, той не може да ги търпи. Казва: „Баща ти да си върви.“ И майка ти, и нея не може да търпи. Сега ние засягаме един социален въпрос.

Това са социални отношения и недъзи на съвременната философия. Никои не знаят и не са обяснили защо човечеството не е в състояние да уреди този въпрос. И след като обясниш на хората, те няма да обяснят тази истина. Както и да я обясняваш и да проповядваш на хората, ревността винаги идва. Щом имаш един приятел и го обичаш, непременно ревността ще дойде. Какво ще кажеш? Как ще се лекуваш от тази ревност? Падали са хората от тази ревност. Аз считам ревността – това е закон на еднообразието. Кого ще обвиниш? Ревността си има свой добър произход. Казвам, ревнуването на доброто. Но има една ревност, когато ти не разбираш съдържанието или качеството на онова, което ти обичаш. И в тебе ще се зароди едно криво разбиране. Ако ти имаш една дъщеря, която е толкова умна, че има качествата на огъня и ако имаш една дъщеря, която има качествата на светлината, питам, ще ли ревнуваш тогава? И кой е онзи, който може да й причини някое зло, и кой е онзи, който може да я оцапа? Тя има качествата на водата. Но понеже, когато ние ревнуваме един човек, не се изгубва онова, което е твое, което ние очакваме от него. Когато ревнуваш някого, подразбира, че ти си вложил нещо в него и се страхуваш, да не би да изгубиш това, което е твое. Там е ревността. Ти си вложил парите в някоя банка и мислиш за банката толкова, колкото се интересуваш. Щом си извадиш парите от банката, казваш: „Нито пет пари не давам за нея.“ Значи ти обичаш младата мома докога? Докато тя е красива. Щом младата мома стане стара баба, любовта изчезва, ти казваш: „Няма я младата мома.“ Докато е младата мома, любовта е там. Като замине младата мома, любовта я няма. Любовта произтича от младите моми, от старите не произтича. Но грехът произтича от младите моми, а доброто от старите. А при това никой не обича старите. Никой не обича стара баба. Кой млад момък би желал да обича една стара баба на сто и двайсет години? То са изключение. Тогава какво е вашето схващане?

Англичаните казват „син“ и българинът казва „син“. На английски „син“, това е грях, престъпление, а на българина като му кажат „моя син“, той е възлюблен. Кой е на правата страна – англичанинът или българинът? Под думата „син“ българинът разбира нещо много материално същество, което той е родил. А под думата „син“ англичанинът разбира нещо много отвлечено, една постъпка извършена. Та синът с двете разбирания е една реалност в две противоположни посоки. Та казвам, по какво знаем ние, че онова, което ние схващаме за престъпление, за грях, че е действително така? Може да е толкова грешно, както онова, когато англичанинът каже „син“, а за българина това означава най-хубавото нещо. Ама ако твоите съгрешения показват синовете Божии? Тогава де ти е грехът? Ако, след като си се окичил с всичките имена на греха, а тия имена са имената на синовете Божии, тогава питат, де е грехът. Христос, който понесе прегрешенията на всичките хора, станал ли е грешен? Не. Та единственото наше страдание седи в туй: ние трябва да знаем, че човек седи по-горе от греха. И човек, който не може да носи греха, той ще страда на земята. Аз говоря за земния живот и беззаконията. Има неща в света, които могат да станат вън от това. Ти може да мислиш каквото ти искаш, но няма един, който е дошъл на земята, че да не се е петнил. На земята няма нито един праведен. Не че хората не искат, но в самата материя, понеже тя е неорганизирана, там седи всичкото. Грехът седи в неорганизираната материя. Това е най-нисшият живот. А при този неорганизиран живот, там могат да се зародят всичките тия противоречия, които ние сега намираме и омраза, и завист, и злоба, и какво ли не.

Сега туй, което ви говоря, са неща отвлечени, защото животът не може да се измени. Казва някой: „Това не мога да направя.“ Както и да ви говоря, вашето естество не може да се измени. Който от вас е ревнив, ще си остане такъв. Който от вас е подозрителен, ще си остане такъв. Каквото и да ви говоря, вие винаги ще си останете такива. Питам тогава, защо ви говоря сега? Какво има? Пък тогава защо и вие ще ме слушате? Кои са побудителните причини? Аз искам просто да ви направя една малка услуга. Гледам, вие сте се натоварили с един чувал, с вашето щастие и го носите на гърба си. Аз виждам, че скоро наближава един планински връх, и тогава чувала на равно, както и да е ще го носите, но на планината не се носи така. Казвам, оставете го, той не е за вас.

Пита ме някой: „Защо не ме обича?“ Казвам: „Оставете човека.“ „Толкова добро съм му направил, не ме обича.“ Казвам, оставете този товар настрани, не разрешавай защо не те обича. Ако ви обичаше, щеше ли да питате защо ви обича. Тъй както ви обича човек, нали не питате защо ви обича. И като не ви обича, пак не питайте защо не ви обича. А защо не ви обича? Понеже обича другиго. А защо ви обича вас? Защото няма кого да обича и хванал се за вас. Значи, като ви обича някой, няма какво да прави, а щом не ви обича, то е, понеже обича другиго и с вас не иска да се занимава. И тогава съвременните философи разискват.

Разликата между човешката любов и Божията любов седи в това: Бог търси любовта в единственото, възприема любовта. За Бога любовта е една. Има само едно същество, което Бог обича и люби. То е неговият син. Вън от неговата любов към неговия единороден син за Бога нищо не съществува. Любовта е една за него. А всичко друго, от което ние се възхищаваме, то е относителна реалност. Много синове има, те са семки на този син. Или този син, като се проектира в огледалото, ще даде хиляди отражения и всяко едно отражение е отражение на едната велика реалност. А понеже ние казваме: „Аз обичам този, обичам онзи“, ти си в относителната реалност. И никакво разрешение не може да дадеш на въпроса. Ако един човек обича моя пръст на дясната ръка и на лявата ръка, какво от това за мене? Мене ще ми бъде неприятно, защото, който пръст обича повече, той ще го стиска повече. И за мене ще ми бъде по-приятно да не обича моя пръст, защото, щом го обича, ще усещам неговото стискане повече, а това не ми е приятно. И когато някой момък обича някоя мома, повече я стиска. Ето сега изкушението, туй, което вас ви изкушава. Сега в ума ви ще изпъкне идеята, като ви говоря за момъка, че не е морално. Ще каже – стар човек може да е и си представлява, че някой прегръща някоя млада мома. В ума му тази идея седи, че прегръща. Той седи в относителната реалност. Това, което се обича, не може да се обгърне. Туй, което ти обгръщаш и прегръщаш, туй показва, че си в пътя на илюзията.

Великата любов ти не може да я обгърнеш, ти не може да я прегърнеш. Той е нещо, което ти не може да видиш и не може да определиш. Границите за тебе винаги ще бъдат като нещо неизвестно. Туй, което не си познал, то е, дето Писанието казва така: „Това е живот вечен, да позная тебе, единаго, истиннаго Бога.“ Не да познаем Бога, но в познаването на Бога ние ще познаем живота, който постоянно се втича в нас. Ние ще познаем, че този живот иде от Бога. Живота ще познаем, а не Бога. Бога никога не може да познаваш. Пише: „Това е живот вечен, да позная тебе, единаго, истиннаго Бога.“ Живота трябва да се познава, който е в нас и който, за да го познаем, трябва да държим ума си постоянно концентриран към туй начало. Като мисля за него, той ще ми се явява в живота, който в мене тече. И този живот ще внесе единство в душата ми, няма да се смущавам от противоречията, които съществуват.

Сега от вашето гледище и доколкото аз съм наблюдавал, всичките религиозни хора искат да имат нещо. Те представят Господа като човек, искат да идат при него, да се оплачат. Казват: „Да сме във времето на Христа.“ Те искат да идат при него като при човек, да му се оплакват. Ако бяхте във времето на Христа, щяхте да видите един човек, който ядеше и пиеше, говореше по някой път. Един път взе един камшик, изпъди тези–онези. Туй правеше. Вие сега, след две хиляди години, седите и размишлявате. Но Христос имаше един език много избран и рязък. Някой път говореше рязко: „Горко вам, рожби ехидни!“ Или като четете една от главите на Матея, вие си представяте, казвате: „Христос е любов.“ Но си представяте много светска любов. Вие считате всеки човек, който може да ви целуне, може да ви прегърне, това е любов. Това е относителна реалност.

Питам тогава, светлината вие може ли да целунете? Светлината ви целува, а вие не можете да я целунете. Туй, което седи по-високо от вас, вие никога не можете да го целунете. Туй, което седи по-ниско от вас, вие може да го целунете. Ти никога не може да целунеш един светия, той няма да ти позволи. И Христос позволил само на една жена да му целуне краката. Той е нисшият живот. Но ни най-малко Христос не позволи да му целуне устата. И каза: „В дома ти влязох и ти целувка не ми даде.“ Като обичаме някого, ние ще хвърлим дрехата и ще целуваме, което не е той. Сега всички мислят, като дойде Христос, искат да го целунат по устата. Аз говоря за относително разбиране. Туй не може да бъде. Понеже туй великото в света там, дето му са устата, ти до тия уста никога не може да се добереш, ти само отдалече ще бъдеш. Илия чу Божия глас. Отдалече ще чуеш Божия глас. И казва Писанието: „Никой не може да види лицето му.“ Божието лице ти не може да видиш. Не може да видиш лицето на Бога. Ето изкушението. Ето съблазънта в света. Да видиш красивата мома и да не може да я целунеш, или другояче казано на ваш език – да гледаш един хубав обяд, и да не ти дадат да ядеш от него. Да кажат: „Той не е за тебе.“

Сега ние се намираме в живота на запрещението, дето не ни е позволено да ядем от Дървото на живота, а се храним още от Дървото на познанието на доброто и злото. Всеки ден ядеш и след туй в гостилницата трябва да платиш заради него, и скъпо ще платиш. След туй ще усетиш, че яденето не е добре сготвено. И четеш една книга на един философ и виждаш, че до известно време върви правилно мисълта, но след туй става едно накривяване, този философ измества въпроса.

Сега аз турям един контраст, за да се изясни една истина. На земята любовта седи в това: ако ти в ума си подигнеш цената на един човек, на една душа, ти я обичаш. Ако ти не подигнеш цената на една душа, ти не я обичаш. Това е моето разбиране за любовта. В това седи истинската любов. Никакви целувки, никакви прегръщания. Обичаш ли един човек, да подигнеш цената на този човек в своя ум. Това е идеалната любов. Щом дойдеш до другата любов, то са относителни неща, които раждат всичките противоречия. Всички тия противоречия те съществуват. Колкото философи и да дойдат, каквито и религии да дойдат, сегашното противоречие, което съществува на земята, то не може да се избегне, то не може да се заглади.

Защо се мразят хората? Отговорът е: защото не се обичат. Защо грешат? Защото нямат доброто в себе си. Защо не се почитат? Защото не се уважават. Защо са толкова груби? Защото не са милостиви. Ако на всичкото отрицателно в света вие турите положителната страна, в своя живот вие ще намерите едно разрешение.

Та казвам сега, цялата двайсет и трета глава от Притчите ако я прочетете, трябва да се прочете много правилно, за да се прочете. Вашите сегашни възгледи, които имате, от тях не трябва изведнъж да се освободите, защото там има една друга опасност. На сиромаха какво му трябва? На болния какво му трябва? Сега на тия: на сиромаха, на болния и на богатия, какво им трябва? Не им трябват пари. На болния не му трябват и къщи, и болница, и много лекари. На болния му трябва здраве. А здравето се придобива от четири елемента. На болния му е потребно изобилно светлина, изобилно чист въздух, чиста вода и храна. Това е то. Те са основните работи. А другите богатства и другите работи, те са относителна реалност. И казвам сега, на добрия човек какво му трябва? Живот и работа. На добрия човек какво му трябва? Знание. На добрия човек какво му трябва? Свобода. Това са три неща, но още едно нещо му трябва. На добрия човек му трябва сила. Сила му трябва. И то сила, за да носи, да се справя.

Ще кажеш: „Аз имам всичко това.“ Но този живот, който имаме сега, този е вътрешен живот. Една вечер имахме един пример. Иде един брат, който работил тук, инфектирал се неговият пръст. Аз виждам подуване на ръката е станало, но при лекуването са туряли два противоположни метода. Най-първо лекуват по един начин със студени компреси, а щом се правят студени компреси, процесът не трябва да се смени. Защото, ако лекуваш със студено и после с топло, ще има реакция. Не трябва да мениш методите. Подува се ръката му, кръвообращението не става правилно, става известно налягане в белите жички в неговия мозък, там се набира млечна киселина, и тогава крачката на пирамидалните клетки в мозъка се свиват, става завъртане, отпускане, отслабват. Всичко това го дразни много, това се дължи на набраната млечна киселина, кръвта не функционира правилно, показва, че вътре нещо му липсва и вследствие на това той добива едно отрицателно състояние. Иска да се хвърли от прозореца. Защо? Понеже го мъчат, отвътре страдания има. Четат молитви, той малко се успокоява, като влиза. Идва той при мене, аз си правя на прозореца една поправка. Той се показа като човек, който се е изправил, но минал покрай една млада сестра, та се допрял до нея и тя се оплаква, казва. Виждам нещо черно излиза от него и влиза в нея. Той ходи, връща се пак. Сега тя здрава е и иде й на ума да бяга в града някъде, да бяга иска. Само той се допрял до нея и някак си я пипнал, и тя счита, че вече от него този дух е влязъл в нея. Това са факти.

Казвам на младата сестра: „Че къде ти е вярата тогава? Че те духовете влизат ли? Защо те е страх? Аз заповядвам на духовете.“ Тази млада мома казва: „Страх ме е, черен е той.“ Че нещо е черно, черно, нищо не значи от това. Като дойде един дух, покани го, нахрани го, дай му легло да си легне и на сутринта изпрати го навънка, изпъди го, той лошият дух може да седи само един ден, дванайсет часа е позволено на един лош дух да седи в него. След като се пукне зората, той не може да седи повече, трябва да си върви, защото, ако седи в светлината, той ще се разтопи. Всичките лоши духове имат много голям страх от светлината. Светлината за тях е ужас. И той си има такива мрежи. И като оставиш отворен прозореца, а той казва – ти няма да отваряш прозорците, това, онова няма да правиш, ти отвори ума си и сърцето си, и той ще си дигне парцалите и ще си замине. Това е философията на живота. Имаш някакво неразположение, отвори си прозореца. Пак не си разположен, отвори втория си прозорец. Ама не обичаш. Отвори третия си прозорец. Ама осиромашал си, отвори четвъртия си прозорец. Отваряй, отваряй прозорците колкото имаш. А те са седем милиона прозорци, които има човек на тялото. И като отвориш всичките седем милиона прозорци, ти ще се освободиш от всичкото противоречие, което съществува. Ако съществуват противоречия, ти си отворил сто прозореца, а другите милиони са затворени. И на вас препоръчвам да отваряте всичките си прозорци. То е разбиране на живота. Всички трябва да имате една велика доброта. И вие всички сте много учени хора, много учени сте адепти. Всички сте в какви ли не училища и какво ли не знаете, толкова учени сте. Аз ви виждам, всички сте свършили четири факултета, в Египет сте свършили четири факултета, във Вавилон, в Сирия, в Палестина, навсякъде сте свършили по четири факултета, ама четирите факултета в бялата раса едва сте ги започнали сега. Та ще знаете, че сте много учени, а че имате още четири факултета в бялата раса, та ще има още да се учите.

И тогава, какъв беше последният стих от прочетената глава? Че пияницата, след като се събудил, пак отива да търси виното. Аз казвам: желанието да търсите, да остане туй желание. Че търсите някого, хубаво е, но търсете не виното, търсете водата. Търсете сега не виното, не ви казвам нищо да не търсите, търсете, но водата ще търсите. И наместо да търсите виното в някоя кръчма, в някоя бъчва, идете в планината със своето шишенце и там пийте от чистата вода. Ето какво ви препоръчвам. Аз не ви казвам тъй: не пийте! Пийте, но хубава чиста вода. Аз не казвам: не грешете, защото грехът е работа. Но в тази работа не търсете греха, а търсете доброто. Не търсете омраза, търсете любовта. Не търсете невежеството, търсете знанието. Не търсете ограничението, търсете свободата. Тогава всички ония импулси, които имате сега, вие искате да търсите любовни работи. Търсете Божествената светлина, нека ви целува колкото иска, без вие да я целувате. Това, което внася живот във вас, то са истинските целувки. С всяка една целувка на Божествената реалност се влива живот, а с всяка целувка на човешкото разбиране се отнема живот.

Следователно един човек с разбиранията си на относителната реалност като ви целуне, вие сте недоволни. Защо? Отнема се нещо от вас. Божествената реалност се отличава с едно качество – то всякога дава. И това е Бог, който всякога дава. А кое е човешко? Което всякога взема. Следователно едното дава, а другото взема. Тогава човешкото употребявайте само тогава, когато имате едно преизобилие, че няма какво да вземете, тогава употребете човешкия принцип. Не отличавайте туй, което дава, туй, което носи мир, радост, то е Божественото. Туй, което внася в нас смущение, то е относителната реалност. И разрешавайте тогава. Казвам, обърнете ума си към Божествения свят. Щом се смутите, не търсете разрешението между хората в дадения случай и не искайте да направите хората добри. То е невъзможно. Вие искате някой човек да го обърнете. Ако идете в Америка, ще кажат: „Аз го обърнах.“ Казва един евангелски проповедник така: „Аз не вярвам в обръщанията. Когато Господ ме обърна, той обърна кесията ми и всичко, каквото имах вкъщи, все го обърна.“

Умът ти трябва да се обърне и сърцето ти трябва да се обърне. Ако нещо трябва да се обърне, трябва да се обърне всичкото. Ако кесията ти не се обръща, ти си обърнат към Бога, а кесията ти е завъртяна, не искаш да дадеш всичко, ти сега трябва да обърнеш кесията си. Та в Божествения живот всичко е обърнато, отворено. А в човешкия живот всичко е затворено. По това се различават. По някой път казваш: „Затворено ми е.“ Отвори вратата си. И сега, ако искате дълбоките неща, трябва да приложите онова, което знаете. Трябва да приложите не това, което имате от миналото, но което за нас, за днешния ден ще получим. Няма да приложим знанието, което имаме от миналото, а днешният ден е важен, което имаме от Бога днес. Днес каквото можем да направим за Бога, то е важно. Днес е най-важното, което можем да дадем. Не това, което сте яли вчера, а това, което е приготвено днес за ядене. Та днешното знание, днешната опитност, която може да дадете за днешния ден, то е най- важното за утрешния ден, пък не мислете.

И Христос, какво казва той? „Злото на деня е достатъчно.“ Казвам сега, достатъчно е доброто за деня. „Достатъчно е злото“ – то е отрицателно. Аз казвам, достатъчно е доброто. Туй добро, което днес ти носи денят, то е достатъчно за тебе. И злото, и то е достатъчно. Дано не притурите повече. Това зло е допуснато, и то си има своята добра страна, която само Бог знае. Когато Бог е допуснал злото в човешкия живот, той имал едно нещо предвид, което е знаел. Аз не искам да обясня нещата, които Бог е имал предвид. И никога не обяснявам това. Понеже абсолютната реалност, тя не търпи никакво обяснение. Там е въпросът, опитай, нищо повече. А човешкото винаги търпи обяснение. И когато аз говоря за човешките работи, тях оставям. Щом дойдем до Божествените работи, там мнение няма. Когато дойдем до Божественото мнение, казвам, за Божествената любов аз нямам мнение. Това е животът. Щом дойдем до Божествената мъдрост, там нямам мнение. За моето знание говоря. Щом дойда до истината, до свободата, нямам мнение. Единствените неща, за които нямам мнение, то са Божествените.

Щом дойда до човешката любов, там има цяла философия. Там може да философствате върху истините колкото искате. И всички трябва да изучавате човешката любов, не трябва да я отхвърляте, защото не е лошо. Това е най-хубавото забавление, което човек може да има на земята. Единственото забавление, което човек е имал, е любовта. Това е най-хубавото забавление, което човек може да има на земята. Като няма какво да правиш, занимавай се с човешката любов. Като си скачен в живота, занимавай се с човешката любов. Като си се наситил в живота, занимавай се с човешката любов. Казва: „Не си струва човек да обича.“ Не си прав. Тъй обичай, забавлявайте се колкото искате, но имайте едно мнение. Да обясня това. Имайте едно мнение без обяснение. А пък с всичко друго се забавлявайте, говорете, обяснявайте, както искате. Ти както и да обясниш, това е едно забавление, то е хубаво, мене ми е приятно. При човешката любов, като имате едно мнение, което е без обяснение, човешката любов е осмислена. А по някой път, ако вие се пресищате на човешката любов, това показва, че вие нямате едно мнение без обяснение. Не е злото в човешката любов. Че какво да ви кажа сега? Както и да ви кажа, както и да ви обяснявам, вие ще дойдете до едно противоречие.

Щом аз имам пари в джоба си, не искам никой да бърка в кесията ми, да извади парите ми. Да кажем, че някой път ми е приятно да бръкна в някоя чужда кесия. Че тогава защо да не оставя и някой друг да бърка в моята кесия, та и на него да му е приятно. Ако на мене ми е приятно, че бръкна в някоя друга кесия или джоб, какво от това, нека и друг да бърка в джоба ми. Но понеже вие считате по първия принцип, той няма право да бърка. Това е човешкото. Всеки човек, който бърка в другите кесии, той разглежда въпроса от Божествено гледище, понеже Божествената любов е във всичко, за нея кражба няма. За да откраднеш нещо, трябва да вземеш от едно място и да го туриш на друго място, а в Божествения свят това не може да стане, там нещата не се делят. Ти само ако потеглиш една златна монета, всичките златни монети ще се наредят подире ти и ти ще се уплашиш, и те ще се стопят. И ти ще кажеш – няма да ги бутам, нищо повече. Защото, като бутнеш една пара, всичките пари тръгнат отподире ти. Че то е противоречието сега. А на земята могат да се отделят нещата. Ти, като обичаш едно наполеонче, ще го вземеш и ще го туриш в кесията си, ще го скъташ някъде. Туй ще се нарече престъпление и те ще те хванат за откраднатото, както примера с Жан Валжан. За един хляб колко години го осъдиха? Деветнайсет години. Хубаво, сега ще прегледате Виктор Юго, той е Библията в деветнайсети век. Les miserables. Защо е „ле“, а не „льо“? (Множествено число е.) А „лъо“ е единственото число. Значи мома и моми. Ако е мома, е една, ако е моми, много са.

Та казвам, не се спъвайте с вашите грехове. Като се съберат, само натуряйте ги в торбите и ги изсипете някъде. Вашите грехове и прегрешения не ви трябват. Там, във Варненско, отиват четири–пет моми да се изповядват при един стар калугер. Това е една реалност. Това ми разправяше един свещеник. Окичили се те за Великден, а той вечерта му донесли старо вино, попийнал си от винцето и те като влезли да се изповядат, той взел една голяма пила и казва: „Елате, аз ще ви изстържа греховете.“ Хукнали момите, избягали. Отива свещеникът, казва: „Изпоплашени са момите.“ Калугерът казва: „Тази бутилка е причината. Веднъж исках да си направя едно удоволствие, излезе ми зле. Рекох да се пошегувам с тях, да ги посплаша с пилата.“

Тогава казвам, като ви донесат едно шише шампанско, не го пийте, като има да идват млади моми да се изповядват. Моят съвет е този. Като минат младите моми, отворете шишето и пийте. Сега ще преведете това. В живота съществуват противоречия. Противоречията според мене съществуват от едно пристрастяване, което ние имаме. Искаме нещата да ги опитаме. Някой път искаме да опитаме нещата, и оттам се дължи най- голямото противоречие.

Най-първо трябва да знаете, че всичко в света, което съществува, което е допуснато, то е за добро. Тъй за добро е. Една философия трябва да имате. От човешко гледище не обяснявайте нещата. Допущайте в ума си – всичко, което се случва във вашия живот, е допуснато с оглед за едно бъдещо

ваше развитие. И това ще ви бъде за ваше добро. Засега не е добро, не за сегашния живот, но за бъдещия живот ще бъде добро за вас. Но се допущат за едно бъдеще добро, защото, ако не е така, тогава нещата нямат смисъл. Бог, който беше всесилен, който знаеше всичко, даде една заповед и допусна да стане едно прегрешение в рая. След това изпъди хората навън. С оглед на бъдещето, че всичко туй ще се превърне на добро.

И Писанието казва, Битие, трета глава, Бог казва на змията – семето на жената ще ти смаже главата и ти ще му нараниш петата. Дяволът ще нарани петата на жената и жената ще строши главата на змията. Отваря се един въпрос. Защо за бъдеще добро? Това е един символ. По този начин ние не можем да разберем онова Божествено благо. Ако злото не би влязло по този начин, ние сегашния живот не бихме го разбрали. И не бихме могли да различим, тъй както сега го различаваме. И вие не щяхте да имате тази свобода. Сега имате свобода, а тогава нямаше да имате свобода. Светът щеше да бъде затворен заради вас. И само щяхте да обикаляте около него. Но какво има в света, не можеше да знаете. Ако злото не беше в света, щяхте да обикаляте около фурните, но хлябът ще бъде затворен за вас. Сега по някой път става кисел хлябът. И при това имате убеждение, че за бъдеще пак ще ви се позволи да ядете от Дървото на живота.

Или казвам, единствената философия е това за вас. И затова мъчно може да убедиш човека. И даже светията, който е живял толкова години, пак и за него въпросът остава неразрешен. В ума му всъщност злото му се вижда, че е добро, че как мислите? Грехът ти не можеш да го считаш тъй за едно благо. Туй, което ти отнема най-хубавото за душата, ти не може да го считаш за едно благо. Но за огледало са страданията на Христа. И грехът, който понесе, е за това, че хората ще се подигнат чрез неговите страдания. Христос понесе греховете на хората с оглед, че мнозина ще се обърнат към Бога, ще съзнаят любовта. Туй е, което осмисля страданията на Христа, че понесе страданията и подигна мнозина. Казвам сега, той пострада заради нас. Той ни направи една услуга. Ако не беше пострадал, нямаше да обърне внимание.

Та сега турете християнската философия, бъдете търпеливи, да кажете като Христа: „Не моята воля, но твоята.“ Какво ще кажеш ти, след като мислиш, мислиш? Христос казва: „Много пъти всякога си ме слушал.“ Като имаше едно изкушение, дойде един път, моли се в Гетсиманската градина. Казва: „Отче, ако е възможно, да отмине тази чаша, ако не, да бъде твоята воля.“ Желание имаше в него да мине, но се показа, че по Божествената мъдрост чашата не се отмени. И тогава Христос каза: „Да примиря противоречията, да бъде твоята воля.“

Ще дойде един ден, твоята воля няма да бъде послушана. Ще кажеш: „Да бъде твоята воля.“ И ще гледате, на втория ден ще ви турят кръст, и ще го носите. Ще ви изведат на Голгота и ще ви се смеят, и ще ви ругаят, и ще ви кажат: „Слез от кръста.“ И пак ще кажете: „Да бъде волята Божия.“ И до последния момент като ви турят в гроба, и ще възкръснете. Тогава за вас само ще бъде ясно и ще разберете великата любов. И вие ще бъдете доволни от опитността, която ви е дадена. То е сега истината, към която се стремите. Тази опитност я нямате още, имате още дълъг път. До възкресението имате още четиридесет и осем университета да свършите. Те са най-трудните. До възкресение четиридесет и осем факултета има да свършите на бялата раса. И на шестата раса учението трябва да свършите. И тогава, понеже то е учението на братство, на любов, та ще разберете защо трябваше да минете през страданията.

Та сега ви казвам, учете се добре. От вашето минало знание, което имате, имате поука. Както сте били тъй смели и сте свършили тогава и другите осем факултета и тях благополучно. Тези професори няма да ви скъсат, те са много взискателни, но все таки ще ви пропуснат и ще свършите. Ще има малко плач, недоразумения, но благополучно ще вземете диплом, ще свършите. Като свършите университета, тогава ще зърнете Христа. Още дълъг път имате. Още път трябва да вървите.

„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“ (Три пъти)

За упражненията да се запалят лампите вън.

9-то утринно слово 9 декември 1934 г., неделя, 5–7.10 часа София – Изгрев