АБСОЛЮТНА РЕАЛНОСТ
Размишление върху истината.
„Истината ще ви направи свободни.“ Ще ви направи. Какво?
В света има две разбирания. Има едно абсолютно разбиране, а другото е относително. Има една абсолютна възможност, има и друга възможност, относителна.
Сега стихът „Истината ще ви направи свободни“. Може да носиш едни стари дрехи, прекроени. Например някое дете, майка му прекроила дрехи. Носил ги е баща му, дядо му, и сега детето ги носи. Но това дете може да носи същевременно и нови дрехи. Някой ще каже, безразлично е дали са стари или нови. Може да имате стари вярвания, а може да имате и съвършено нови. Онзи, който каже, безразлично е, той не разбира самата истина.
Аз мога да приведа и друг пример. Ако баща ти пил вода от едно шише, и тази вода е останала от двайсет години, и ти пиеш от нея, питам, ще има ли тази вода същата хранителност, както когато баща ти е пил от нея? Няма да има. Тази вода е вече нечиста. Ти ще пиеш вода направо от извора.
Та казвам, истината е онова отношение, което всички хора имат към Първичната причина.
АВ, това е радиус. В радиуса има само една възможност. Като излезеш вън от Бога, ти имаш само една възможност, да намериш истината. Първата причина или Бог ти дава само една възможност, да познаеш истината.
Значи Бог е положил само една възможност в тебе – да познаеш истината.
Защо Бог е създал света? За да живееш. А за да живееш, трябва да бъдеш свободен, защото без свобода животът не може да се прояви. А свободата е необходима, защото без свобода любовта не може да се прояви. И ако някой иска да живее без свобода, да придобие любовта, няма да може, защото тя тогава ще му причини най-големите страдания, понеже любовта в ограничение не живее, а живее в абсолютна свобода. И ако в твоя ум има противоречива мисъл, всяка една противоречива мисъл е едно вътрешно ограничение, любовта не може да я има.
Следователно, ако ти искаш да наложиш твоето ограничение на Бога, значи Бог да се подчини на твоите щения. Тогава ти ще се намериш в противоречие. Ти ще влезеш в стълкновение със себе си. Когато две тела влязат в стълкновение едно с друго, побеждава тялото, което е по-голямо. Ако се сблъскат един трен и един автомобил, кое от двете ще се повреди повече? Тренът ще усети само едно малко сътресение, а автомобилът ще стане цял на каша.
Фиг. 1
Казвам, имате само една възможност да познаете истината. Но трябва да знаете, че в света не сте само вие. От туй положение, от А, излизат радиусът В и [радиусът] В1. Този радиус има отношение към две точки, към центъра и към периферията. Вие трябва да познаете истината в крайните предели на двата радиуса. Тогава между В и В1 се образува друго отношение, понеже и двете същества търсят истината.
Следователно каквото е отношението на А към В, такова трябва да бъде отношението на В към В1. Отношенията трябва да бъдат същите.
Да възлюбиш Господа, то значи да възлюбиш ближния си, защото Господ живее в ближния ти. Това е правото отношение. Защото, ако ти знаеш как да любиш ближните, и те ще знаят как да възлюбят тебе, както трябва. Ако ти не знаеш да любиш ближния, и другите няма да знаят как да обичат тебе.
Тогава аз казвам, ти трябва да обичаш Бога, за да те обича и Бог.
Сега иде друго едно възражение. Вие ще кажете: „Не може ли без обич?“ Може. Тогава ще дойдем до положението на прочутия Паганини77, когото попитали: „Може ли да свириш на три струни?“ „Мога.“ „Можеш ли да свириш на две струни?“ „Мога.“ Тогава го попитали: „Може ли да свириш на една струна?“ „Мога.“ Обаче на този концерт той не се явил. Това значи квадратна глупост. Това значи, единицата не дава отчет за постъпките си. Ама светът не може ли другояче да бъде построен? При сегашните условия не може.
Любовта може да се прояви само по един начин и той е абсолютен. В природата между Бога и тебе има само една възможност, да Го обичаш. Щом в тебе се зароди желание да бъдеш като Бога, то е вече една относителна истина или то е отношение към другите същества. За да бъдеш като Бога, трябва други същества да имат отношение към тебе. Да бъдеш като Бога, то не е отношение, както А:В. Едно отношение е да обичаш Бога и Бог да те обича. Тогава и Бог има едно отношение към нас, да ни обича, и ние имаме едно отношение към Бога, да Го обичаме.
Тогава, под това абсолютно разбиране, ние ще имаме едно пълно разбиране на любовта, ще знаем какво е любовта. Щом ти имаш едно отношение към Бога, тогава другояче ще разбираш света и всичко, което е в света. Пък ако влезеш в много отношения с Бога, тогава ще се изменят всички служби.
Ако имаш само едно отношение към Бога, ако те питат защо трябва да служиш на Бога, ще кажеш: „Защото Го обичам.“ „Защо трябва да страдаш за Бога?“ „Защото Го обичам.“ „Защо трябва да умра?“ „Защото Го обичам.“ „Защо трябва да се родя?“ „Защото Го обичам.“
Следователно ще превърнеш всичките отношения, и тогава всяко нещо, което влезе в любовта, ще се уясни. В любовта всички отношения, загуби, страдания, лишения, раждания, каквито неща дойдат, ще се изяснят.
И тогава, в закона на мъдростта, противоречията имат друг смисъл. Защото, ако дадете на едно дете един инструмент, една цигулка, то ще бута клечките, докато ги развали. Онзи, който не знае да нагласява струните, да не бута клечките, защото, щом бутате клечките, и не знаете да свирите, ще разгласите цигулката.
Аз съм слушал такива свирци. Вземе той лъка и няма той никакво отношение към света, а свири ли свири. Казвам, тия струни не са нагласени за него. Казва: „Право ли свиря аз?“ Казвам: „Не.“
Сами трябва да нагласите вашите струни. Ако вие разгласите вашия живот и започнете да свирите, какво ще излезе? Отношението на струните, които имате, отношението на вашия ум и сърце, трябва да има пълно отношение към самите вас.
Вие ще ме попитате: „Защо аз трябва да любя ближния си?“ Понеже аз имам отношение към Бога, а Бог живее в моя ближен. Следователно аз трябва да любя ближния си. Защо трябва да ме обичат ближните? Понеже Бог има отношение към мене, и този ближен има отношение към Бога. Той трябва да има туй абсолютно отношение, първото, да обича Бога. И аз трябва да възстановя първото отношение. Тогава той ще обича и мене. Не проявиш ли ти туй абсолютно отношение, ти си на кривия път.
Фиг. 2
Що е кривата линия или що е кръгът? Ние определяме една вътрешна истина за кръга. Има и друго определение. Нали всичките радиуси в кръга имат еднакви отношения към центъра, имат еднакви дължини. Следователно всички радиуси имат еднакви отношения, еднаква възможност към центъра. Щом един радиус стане с каквато и да е мярка по-дълъг или по-къс, веднага се изменя отношението между тази първоначална хармония, вмъкват се вече две отношения. Значи всичките същества в кръга трябва да имат едно отношение към центъра.
Тогава, кривата линия е направена от безброй прави линии, които имат еднакви отношения към центъра и по една възможност имат всичките. Когато ние се отнасяме до Бога тъй, както разбираме, или щом имаш известно противоречие, ти ще знаеш, че имаш повече от едно отношение – две, три, четири, пет. Ти ще премахнеш тия отношения в душата си.
Да допуснем, вие имате едно противоречие, гладен сте. Вие си предполагате, казвате: „Ако аз не ям, ще умра.“ Питам, защо полагаш туй „ако аз не ям, ще умра“? Кой ти е казал да не ядеш? В природата съществува само едно запрещение: от дървото на познаване добро и зло няма да ядеш. Значи, едно запрещение съществува от Бога, няма да грешиш. Другото: няма да лъжеш… няма да грешиш, нищо повече.
Не туряйте много работи. „Ама аз искам да бъда много добър.“ Не казвай: „Аз искам да бъда много добър.“ Това не е правилно отношение. Едно отношение има: ще любя Бога. Него тури в душата и с него се разрешават всички въпроси. Това е първото отношение, което трябва да имаш, към Бога. Любов към Бога е първото право отношение към Бога, В:А. Второто отношение, вторият закон, седи в периферията, В.В1. Защото всяко същество, което се намира в периферията, има първо отношение към Бога, към центъра. Понеже това същество излиза от Бога, то има отношение към Него. Вторият закон: аз трябва да обичам ближния, понеже Бог живее в него, и той трябва да обича мене, понеже Бог живее в мене. Аз имам едно отношение, праволинейно, към Бога, а второто отношение, криволинейно, към ближния.
Ще знаете това: абсолютно отношение към Бога! В отношението към Бога има само една, абсолютна, възможност, да Го обичаме, а всички други отношения, които имаме, са отношения към всички същества, които са излезли от Бога. Окръжността значи отношенията на всички същества, които са излезли от Бога.
Значи имаме две отношения, едно абсолютно, към Първичната причина, а друго, относително, към съществата, които са излезли от Бога. С тях ще разрешим втория закон, ще го приложим.
Та казвам, като държите тази мисъл в ума, вие ще се избавите от онова вътрешно изкушение, което имате помежду си. Вие казвате тъй: „Спрямо мен еди-кой си не постъпва право.“ Защо не постъпва право? Вие сте искали от него пари, и той не ви е дал. Казвате за него: „Той не е християнин.“ Но и вие не сте постъпили според закона. Ако вие първо сте държали отношението си към Бога, право да знае Бог, че ти имаш нужда от пари, второто отношение, като идеш при твоя ближен, който има също отношение към Бога, непременно той ще ти даде пари. Онзи, който те обича, не може да не те нахрани.
Тогава, по закона на любовта, ако идеш в някоя къща, какво трябва да ти дадат? Трябва да идеш с някоя торба ли? Не, ти ще вземеш само твоята естествена торбичка. Тя е твоят стомах. И като седнеш да ядеш, ще вземеш каквото можеш да туриш в тази твоя „торбичка“. Като станеш, нищо няма да вземеш в торбата. Онзи, който те обича, може след ден, два, три, да ти изпрати [една] кошничка, пак за твоята „торбичка“. Но речеш ли ти да туряш в другата торбичка, ти си извършил престъпление.
Аз питам, всички вършите това прегрешение. Като се наядете, вземете за еди-коя си сестра или за вашите близки. Не, тия сестри да дойдат тук. „Ама аз да ѝ занеса малко хлебец.“ Може тя да каже: „Защо не взе за мене по-голямо парченце?“ Ето, тя опорочи. Не, те нямат нужда от това парче. Или може да каже тази сестра: „Взела, донесла ми едно парченце нафора. Залъгва ме тя.“ Щом се допусне едно такова малко опущение, любовта вече се опорочава. Или да допуснем другото положение. Казвате: „Той ме погледна някак странно.“ Чудна работа, странно погледнал.
Има един правилен поглед в света, той е погледът на любовта. А всички други погледи, това са отклонения от Божественото. Ако не е този първичен поглед на любовта, значи имаме отклонения от правата мисъл, неразбиране е това. Или можем да кажем, В:В2 и В.В1 нямат взаимни отношения. А като кажем, че нямат отношения, тази любов, първичната, не съществува между тях. А щом не съществува любовта…
В любовта съществуват много възможности. Да кажем, дойде един човек, който е много жаден. Ако в тебе има един извор, тебе нищо не ти коства да му дадеш една чаша вода. И този човек, жадният, през целия си живот ще помни тази вода. Ще каже: „Веднъж ми дадоха една чаша вода, не мога да я забравя.“ Няма да напълниш с билници, с години да има да пие. Така правят ония същества, които нямат любов.
В любовта има възможности. Да кажем, едно същество от слънцето всеки ден може да иде да пие вода от някой извор на земята, никакви препятствия няма. Нему ще вземе осем минути разходка. Вие даже от къщи да идете, ви взима повече. Тъй щото десет пъти може да дойде. По осем минути, осемдесет минути, един час и двайсет минути. Каква загуба има, ако дойде и пие десет пъти? Казвате: „Ама толкоз място пътува ли се.“ Мястото с голяма бързина не важи. При слабото движение, дето бързината е малко, там трябва с години да пътуваш, за да постигнеш целта си. Може да чакаш цяла година. Но ако пътуваш през пространството хиляди години, няма никаква философия в живота.
Казвам сега, който влезе в този път, изкушенията ще дойдат в света. Вие казвате: „Не искам да страдам.“ Може съвършено да изключим страданията. Как? Като обичате Бога. Любовта изключва всяко страдание. Казва „Аз не искам да се плаша.“ Любовта, като влезе в сърцето на човека, изключва всеки страх. Казва: „Аз не искам да мразя.“ Щом имаш любов, няма да мразиш. „Аз искам да говоря право.“ Като дойде любовта, всичко може да правиш. Казва: „Как да добием любовта?“ Този въпрос не го задавай. Защото, това същество, което излязло от А, любовта, е с тебе. Ти само ще я проявиш.
После, другият въпрос, колко трябва да го обичам. Любовта с аршин не се мери. Щом дойде едно същество, което аз обичам, аз имам един стол, казвам: „Заповядай.“ Ти ако седиш или аз като седя, е все едно. Щом аз не го обичам, ще седна, ще погледам, той ще стои. Щом го обичам, ще му дам стола да седне и ще се разговаряме. Каква мъчнотия има да му дадеш стола си? Те са прости работи. Имаш хляб, ще му дадеш хляба си. Имаш пари, ще му дадеш парите си. Колко пари може да носи? Там в касата имам хиляди английски [лири], като му дам десет английски, ще осиромашея ли? Когато се прояви Божественото в нас, ние забогатяваме. Щом не проявим Божественото, осиромашаваме. За да бъде човек богат, трябва да прояви Божественото начало.
Сега вие отричате, казвате: „Дали аз имам Божествено начало? Дали Бог живее в мене?“ След това иде друго съмнение: „Дали този човек, който ни говори, дали в него живее Бог? Дали той ни говори истината?“ Хубаво, според вашите разсъждения не трябва да се даде съблазън. Според вашето гледище, по-велик човек от Христа нямаше. Казвате, че е Син Божи, че е Бог. Съгласен съм.
Питам тогава, защо Христос допусна да има един ученик, който Го предаде. Той внесе съблазън. Той, ако беше умен, този престъпник, този вагабонтин, трябваше ли да го допусне да Му стане ученик? Ще кажете: „Той не познава хората.“ Ако беше толкоз умен, защо го допусна, и не само го допусна, но и го прави касиер, да носи парите и да обира, да лъже, да Го предаде. После, другото изкушение, другата съблазън. Ако този човек беше пратен от Бога, можеха ли да Го хванат те. Тази работа е бамбашка. То са ред разсъждения.
Христос доказваше нещата по обратен път. Казва: „Вие може да Ме разпиете, но Онзи, Който Ме е пратил, ще Ме оживи. Следователно вие най-първо ще се съблазните в Мен, после ще повярвате. Най-първо, ще се разочаровате, после ще се очаровате.“
Казвам, вие не се спъвайте сега. Някои от вас казват: „Дали Учителят нас ни говори истината?“ Щом питате, вие знаете истината повече от мене. Една възможност има в света, щом кажеш истината, искаш да имаш едно абсолютно отношение към Бога. Да нямате никакво ограничение.
Любовта трябва да се прояви във всичките свои проявления без никакво ограничение. Щом в душата съществува едно недоволство, ти си ограничен. Щом обичаш някого, и страдаш, ти си ограничен. Щом обичаш някого, и си недоволен, ти си ограничен. Щом обичаш някого, и ти трябва да го учиш как трябва да те обича, то е ограничение. Остане ли някого да учиш как да те обича, то е ограничение. Онзи, който те обича, трябва да бъде съвършен. Синът може да обича баща си, понеже от него излиза, от един умен баща. Може да обича разумното.
Бог ни обича, понеже ние сме Негови разумни синове. Ние ще Го обичаме, понеже като Него няма. Бог ни обича, понеже като нас няма. Казва: „Как ще ни обича Бог?“ Не може Бог да не обича това, което излязло от Него, това е една велика истина в света. Обаче, щом аз изменя своите отношения към Бога и другите, аз турям препятствие на онази любов, която излиза. То е Неговата истина. Туй от вашия ум ще го премахнете, от себе си.
Ще кажеш някому: „Аз вече реших да вървя в правия път.“ Нищо не си решил. Ти, когато си решил нещо, само на себе си ще го кажеш. Едно отношение към Бога, но за хората няма да казваш. „Аз обичам Бога.“ Как обичаш Този Бог? Щом обичаш Бога, ти два хляба имаш в торбата си, дай ми единия. „Но аз има жена, деца, трябва ми за децата.“ Казвам, нямаш никаква любов. Твоите деца или аз сме едно и също нещо. Щом ти имаш любов към децата си повече, отколкото към другите хора, ти нямаш отношение към Бога. То са вече човешки отношения.
Сега то е едно разбиране. Ако аз дойда и ви изпитвам, то е една непочтена длъжност. Може да ви изпитва само Бог. Всеки друг човек, който дойде да ви изпитва вън от Бога, той е лукав дух, лукав човек, който и да е той. Бог може да ме изпитва дали имам любов към Него, но щом дойде друг да ме изпитва дали имам любов към Бога, то е от лукаваго.
Дяволът ме пита: „Ти защо любиш Бога?“ Казвам на дявола: „Ти защо излезе от Бога?“ Той ми казва: „Другиго не може ли да обичаш?“ Аз му отговарям: „Когато ти любиш Бога, тъй както аз Го обичам, аз мога да любя и другиго. Когато ти не любиш Бога, тъй както аз Го любя, аз [не] мога да любя другиго.“ То е абсолютно отношение.
Щом се занимаваш с дявола, той ще те оплете. Сега ние няма да се спираме повече върху това. Туй същество, което те е отклонило от Бога, е доста интелигентно същество. Аз зная причините, де се е спънало то. Защото казва: „Той не устоява на на истината. В своето първично отношение, той не устоява на истината, тури ограничение в любовта си.“ Следователно се зараждат много отношения, дойде вече относителната реалност.
Една мярка е изразена в нещата, то е абсолютната реалност. Имаш една мярка да разрешиш. Щом по много начини може да разрешиш един и същ въпрос, той спада към относителната реалност. В относителната реалност мерките са други. В първичната реалност отивам в една фамилия, човек, който не е женен, няма деца. Това са моите първи отношения към него. Във второто отношение този човек има деца. Значи този човек не ме обича, той има друго отношение към мене. Тогава, за да се сдобря с него, ще гледам да направя добро на неговите деца. То е относителна реалност. Детето се дави някъде, аз ще го избавя. След това ще съставя мнение, че аз съм му направил добро, той ще ми каже своето отношение към мене. Не че веднага се постига целта, но аз правя добро на неговото дете, спасявам го. То е относителна реалност.
Да любим Бога, то е абсолютна реалност. Онзи, който върви по този закон, няма никакво изключение в живота, върви от светлина в светлина. Онзи, който върви по относителната реалност, неговият живот е от светлина в светлина и от тъмнина в тъмнина, от светлина в тъмнина и от тъмнина в светлина. Постоянно има такива фази, които се сменят. Всеки има тази опитност. Обичате някого, после казвате: „Мен ми изстудя от сърцето.“
Писанието казва: „Понеже ти си напуснал първата любов, първото отношение, понеже си напуснал първата любов, дошъл си до относителната реалност, изстудя сърцето ти, затова и аз ще постъпя така. С каквато мярка мериш, ще ти се възмери.“ То е относителната реалност, относителното разбиране на нещата.
Защо ти са дрехите на един умрял човек да ги носиш. Ти с тия дрехи на умрелия човек не може да харесаш. Постоянно тия дрехи, това платно казва: „Аз ще се разболея, аз ще умра.“ Не ти трябват тия дрехи. По-добре ходи гол, ще бъдеш по-щастлив. Ще си туриш платно на срамотиите места, да ги закриеш. По-добре ходи гол, отколкото да бъдеш облечен с чужди дрехи.
Дрехата трябва да бъде чиста, да е излязла от природата. Ако взимаме някой път от овцете тяхната вълна, овцете имат отлични мисли. Една овца няма никаква злоба, доволна е. Тя е благодарна на Бога, благодари, че колят дрехата ѝ. Ти, като направиш една дреха от вълна, аз харесвам тия вълнените дрехи, ще носиш качествата на овцата. Ако ти направиш една дреха от козината на вълка, носили ли сте вие дрехи от козината на вълка?
Някой път съвременните дами носят на врата си лисичи кожи, вълчи кожи, котешки кожи. Тази жена, която носи лисичата кожа, тя ѝ дава нейния ум, ти непременно ще се заразиш от тия похвати. Когато носиш котешките кожи, ще се заразиш от котешките похвати. Сега, когато носиш кожите на обущата си от тия млекопитающите животни, на волове, биволи, те са спасителни. Вълкът в своята кожа оставил своята проказа. Ти ще се заразиш от тази проказа.
Та ще носиш дрехи от лен и от памук, отлични дрехи са. Да носиш от вълчи кожи, от мечи кожи, то е [пагубно]. За цяр по някой път може да имаш някоя меча кожа или вълча кожа постлана, но постоянно да стоиш на меча кожа, ти ще придобиеш интелигентността на мечката. Мечката е много интелигентна. Ти ще придобиеш едно качество, от кожата на мечката, на непримиримост. Мечката е [най-] непримирима от всичките животни. [Към] всички звероукротители, които са обидили една мечка, много злопаметна е, много отмъстителна. Но направеното добро на нея не го забравя. Ако на някоя мечка извадиш трън от крака ѝ, тя ще те помни, дето и да те срещне, ще ти направи една услуга.
Мене ми разправяха един пример за една мечка някъде из Юндола. Вдигнала крак, върви към един дърварин. Той се уплашил, но хваща лапата и вижда един трън. Изважда го, намазва го малко масло, туря превръзка. Тя го хванала и го тегли да тръгне след нея. Той върви. Довела го до едно голямо дърво, там имало голям кошер, да извади от меда за възнаграждение за услугата.
Сега ще имате тази философия. Не спадайте към ония заблуждения. Нервите, които имаме в себе си, те се предават и на другите хора. Човек трябва да бъде постоянно внимателен в живота. Ако четеш един списател, избери най-добрия. Не избирай списател, който допуща всичко, който казва: „Може да се живее по много начини.“ По един начин може да се живее, по Божествената любов може да се живее.
Всичките разочарования, нещастия, падания, които сега имаме, се дължат на многото начини. Във вашия ум не искам да остане мисълта, как ще се спаси светът. Този въпрос, той е разрешен. Бог, Който има отношение към всичките, Той ще спаси света. Трябва абсолютно спасение. Обаче всеки един от нас разработва нашето спасение, като се повърне към Първичната причина.
Казвате: „Трябва ли да обичам Христа?“ Христос казва: „Отец живее в Мене и Аз живея в Него.“ Щом Отец живее в
Христа, аз обичам Христа. Ама не съм Го виждал. Кое е виждането? Обикновените хора не разбират Христа. Те разбират Христа по време, когато Той се явил, преди две хиляди години. Че Христос днес живее по-добре в света. Той се е повече установил от тогава. Тогава Той е живял като гостенин, а сега има вила, направена за Него, цял палат, ходи, излиза. Тогава се оплаквал, че няма къде глава да подслони, обаче сега има къде да си подслони главата.
Къде е Христос? Вие имате отношението на А към В. Вие ще кажете някой път, да ме надхитрите. Първото отношение. Вие се намирате в тъмнина, и ако ви представя да идете при Христа, да видите Неговия палат, вие ще кажете: „Дали това беше една реалност?“ И после ще се забатачите и ще се откажете. Щом изменим отношенията към [Христа], реалността се губи.
Та когато в света се изгуби любовта, ние сме изгубили първото отношение към Бога. Сега всички, като знаете тази истина, а тази истина вие знаете, сама тя е турена във вас. Има една абсолютна истина, вложена в човека, да любиш Бога. Това е първото, да любиш Бога да ходиш в пътя на мъдростта. Това е една възможност за тебе. Има само една възможност, да ходиш в пътя на истината.
Сега, в този ред на разсъждения, вие се намирате в едно противоречие. Вас ви се струва, ако обичате Бога, вие ще се ограничите. Там е всичката лъжа. Ако обичате Бога, вие ще имате най-свободните отношения към хората. Чистата вода не опетнява никого, а нечистата опетнява всекиго.
Сега да ви преведа. Вие не ме разбирате, седите и казвате, не разбирате тази работа. Сега да ви направя моята мисъл ясна, веднага ще се засмеете. Вие сте роден сиромах, сираче, тласкан тук и там, бос, гологлав, обременен. Това е човешкият живот. Едното отношение на Бога кое е? Аз, човекът, виждам това сираче и веднага казвам: „Ела с мене.“ Отивам в магазина, казвам: „Дайте му най-хубавите дрехи.“ Съблича то старите. „И обуща, и шапка.“ След това взимам това дете, завеждам го в гостилницата. Казвам: „Дай те му най-хубавото ядене.“ После завеждам го вкъщи, давам му най-хубавата стая. Пращам го в училище, давам му всичко, което неговата душа желае.
Питам сега, туй поне разбирате, че това е животът. Когато Бог ни възлюби, Той ще ни даде всичко, а когато ние разлюбим Бога, ще загубим всичко. Аз турям, тъй е истината. Когато Бог ни възлюби, ще придобием всичко, а когато ние разлюбим Бога, ще изгубим всичко.
Ще кажете: „Може ли човек да разлюби Бога?“ Може. Ами че ти си дошъл талантлив. Бог ти е дал ум, сърце, отлично тяло. Гениален си. Искат от тебе да направят цар или министър. Ти заемеш поста и забравиш Бога, и един ден ще направиш достатъчно глупости в света. Тогава всички онези, които ти управляваш, ще се опълчат против тебе, ще те изгонят, ще те детронират и ти ще изгубиш всичко. А пък другото положение, ти ще имаш солта в себе си, хората ще те обичат. Където минеш, ти ще носиш благословение в себе си, защото Бог е вътре.
Та сега ще знаете. Когато Бог ви залюби, вие ще имате всичко, а когато вие разлюбите Бога, ще изгубите всичко. Туй запомнете като едно правило. Аз няма да ви кажа, че Бог ви люби. Христос е казал: „Сам си Отец ви люби, защото повярвахте, че Аз от Бога излязох, и вие повярвахте, че Бог живее в Мене.“ Това е любовта.
Аз вярвам, че Бог живее вътре в човека. „Ама той е лош човек.“ Казвам, привидно този човек е лош, обича го Бог. Има хора, които привидно са лоши. Първото нещо, вие искате да имате всичко, но докато не се изменят вътрешните отношения, да станете силни, да проявите любов към Бога, вие няма да получите това, което желаете, ще бъдете слаби всякога. А когато Бог живее и се весели във вас, вие ще бъдете силни. Когато залюбите Бога, вие ще имате разбиране. Там, дето има любов, всякога се слуша. Онзи, в когото Бог живее, той изслушва всеки едного. Когото ти обичаш, всякога ще го слушаш.
Защо обичате да гледате слънцето или природата? Защо обичаме природата? Понеже от нея иде животът, всичкото благо е там. Тя всякога е отворила обятията си, а вие я ограничавате. Тя казва: „Ти ще вървиш в този път, и в тази планина, и в тази долина.“ Навсякъде може да ходиш. А хората, щом дойдат, турят преграда. Щом дойдеш до Бога, Той казва: „Навсякъде може да ходиш.“ А щом дойдеш до хората, те те ограничават.
Когато ние говорим да се не убиват хората, ние разбираме да спазваме правилното отношение, да пазим кардиналния въпрос, безсмъртието на човека. А след туй ще дойдем до относителната реалност, понеже в нея живеем. Относителната реалност се разбира, ако дойдем да живеем в абсолютната реалност. Ако първата не е, не може да се проявим. Ако ние първата не знаем, ще се явят най-големите страдания. И сляп ще се родиш, и ще се осакатиш, че после този умрял, онзи умрял, докато най-после човек изгуби смисъла на живота, отдели се и си замине от живота, без да е разрешил задачата, защо трябва да живее.
И Писанието, като сравнява абсолютната реалност, казва: „Не любете света.“ Защото любовта към света е относителна реалност, а любовта към Бога е абсолютна реалност.
Значи имате, най-първо, абсолютна реалност, обич към Бога, и като дойде Бог във вас, понеже Бог възлюби света, Той ще ви запознае със света. Не ходете да се запознавате със света без Бога. Същият закон е и в дома. Като влезеш в един дом, искаш да се запознаеш с някои от членовете на семейството. Като влезеш в дома, ти ще намериш, най-първо, който е господар на дома. Ако ти се запознаеш с жената на един дом, без мъжа, или със синовете на един дом, без бащата и майката, не си на прав път. Ще влезеш по правия път: бащата, майката, сестрата, братът. Или обратното трябва да стане. Братът и сестрата трябва да те доведат в семейството, че да бъдеш ти един от почтените членове. Ако някой иска да се запознае с тебе, аз ще го запозная с бащата, с майката, с брата и със сестрата. Щом той познава тях, познава и мене. Щом не познава тях, не познава и мене.
И тогава ние туряме един закон. Онзи, който няма същите отношения към Бога, които аз имам, аз не мога да го обичам, не мога да имам отношение към него. Математически не мога да имам отношения. Щом той няма отношение към Бога, той не може да има отношение към мене. Щом ти нямаш отношение към Бога, ти нямаш отношение към мене. А щом имаш отношение към Бога, неизбежно ще имаш отношение към мене.
Или казано, щом имаш любов към Бога, ще имаш и към мене. А щом нямаш любов към Бога, няма да имаш и към мене. Щом имаш любов към Бога, ще имаш живот в себе си. А щом съм жив, това показва, че имам любов към Бога. Щом животът съществува, може да имам отношение към Бога.
В живота ние може да си услужваме. В умствения свят ние може да си услужваме, понеже аз може да изучавам известно положение в света от едно гледище, от друго. После това, което съм придобил, може да споделя с тебе, и което ти си придобил, може да споделиш с мене. На този закон почива обществото. Един пише, друг обработва земята, някой е обущар, един е на нивата. Всички хора обменят своя труд, понеже всички имат отношение един към друг. Следователно, колкото отношенията са по-прави към Бога, толкова и обществото е по-право.
Та казвам сега, вътрешните отношения, които имате, да не може никой да ги наруши. Това е, да пазите първото отношение, любов към Бога.
Вие казвате сега тъй: „Като си замине Учителят, какво ще стане с нас?“ Това е неразбиране, вие никога не поставяйте това. Аз не може да замина никъде. Вие имате отношение към Бога, първото нещо. След това второто отношение. Щом нашите отношения към Бога са верни, и отношенията един към друг ще бъдат верни. Аз, като си замина за другия свят, ще ви правя по-голямо добро. А ако нямам отношение, ще ви правя по-голямо зло. Вие сте чудни, или ще ме обичаш, или ще ме мразиш. Индиферентен не може да бъдеш. Затуй съществуват две сили в относителната реалност, или ще ме обичаш, или ще ме мразиш. Щом влезеш в абсолютното, законът се изменя, а щом си в относителното, ти ще попаднеш в тия полюси.
Затуй да ви обясня един друг закон. Аз ви казвам, на земята неизбежна е любовта, неизбежна е омразата. И двете са неизбежни. Затуй този закон не го разрешавайте. Ти казвай: „Аз искам да обичам.“ А другия въпрос оставете любовта да разреши. Не казвай: „Аз искам да мразя.“ Остави това любовта да разреши. Ти кажи положително: „Аз искам да обичам.“ А за другия въпрос мълчи.
Да ви преведа това, да ме разберете. Когато дяволът спи, и ти дойдеш при него, не го събуждай. Знаеш какво казва българинът, когато овцата иде при вълка, когато той спи. Да не го пита: „Ти овчарско куче ли си?“ Той ще стане и ще я изяде. Когато Господ приспи дявола, благодари на Бога и не го питай кой е. Когато дяволът спи, не го питай нищо, а като влезеш в кошарата, с някоя тръба може да го гледаш. Не го събуждай, понеже той, като се събуди, и без това ще знае, че ти си минал оттам. Той ще каже: „Как спах аз тогава, когато той мина! Аз трябваше да го изям.“
Сега аз зная, вие сте от тези, умните, които постоянно събуждате дявола. Поне моята опитност е такава от двайсет години. Постоянно казвате на дявола: „Какво правиш ти?“ Казвам, върви си, не философствай, остави, нека спи дяволът. Защото, щом стане той, ти ще създадеш зло на себе си. Или казано другояче, не събуждай злото в тебе. По някой път дяволът спи в човека. Не го събуждай, не го развързвай. Той е вързан, не го пущай. Щом го пуснеш, ти ще създадеш зло на себе си
Това са максими, които съществуват. Вие мислите, като влезете в новото учение, дяволът не съществува. Много учени има, които казват, микроби не съществуват, но микроби пак съществуват. Дойде чумата, задигне човека. Това са малки същества, от които човек умира. Ти не вярваш, че съществуват, а при това хората умират. Ти казваш: „Господ го направи.“ Не е Господ. Тия малки бубонически същества го умориха, а не го умори Господ.
Сега туй е само за онези от вас, които разбират, то не е за всинца ви. Туй определение не е за всички. Онзи, който може да разбере, за него е. Който не може да разбере, ще си ходи по старото учение. Защото има стари песни на нови гласове. Те са боядисани, че минават като нови. Не, ние сме ликвидирали със старите дрехи и със старите песни. Всичко у нас трябва да бъде ново.
Ако някой от вас е недоволен от живота си, да пази първите отношения, любов към Бога, и моментално ще се възстанови мирът ви. Бог е, Който царува навсякъде, Той е първичното отношение. Върви само към Бога, и като вървиш към Него, дяволът ще остане отвън, няма да те безпокои. Като излезеш от Бога, Бог ще ти каже кой път да хванеш. То ще бъде, както Ирод78 каза на онези мъдреци: „Идете, поздравете Христа, и пак се върнете към мене. И аз искам да Го поздравя.“ Но ангелът им каза да се не връщат по този път, да минат по друг път. Вие, като идете при Бога, ще минете през царството на дявола, и той ще ви каже: „Върнете се при мен и аз да ида.“ Но вие ще се върнете по съвсем друг път. Господ ви казва: „Няма да се върнете по стария път, ще минете през друг път.“ Ето истина, която трябва да носите в душата си.
„Нева санзу“ ще изпеем, които може да пеят. Другите да слушат.
Изпейте „Ти съзнавай, ти люби“, превода от „Нева Санзу“.
Колкото един свят е по-висок, толкова в музиката има едно вътрешно затишие. Щом вътре има един малък дисонанс, ти не може да пееш. Хубавите песни са ония, [при] които човек има един установен мир в душата си. Защото всяка една песен не може да се пее по терк. Обикновените песни в света, това е едно механическо пеене, те са за деца. Но ако един опитен човек изпее една песен, има грамадна разлика, има нещо, което той внася ново в песента. Истинският певец внася нещо ново в песента. Има желание и другите да станат музикални, да няма противоречие. „Ама как може това да бъде?“
Ще се научите да пеете. Някой път аз вземам по-верни тонове от цигулката. Някой път, има положения, когато цигулката не може да вземе. Някой път има положения, където цигулката пее по-хубаво и по-вярно от мене. И едното, и другото става. Но има един закон, който съществува, че аз може да вложа двойника си вътре, и тогава тия струни трептят вън и вътре, аз прониквам цигулката си.
Когато вие пеете, трябва да вложите душата си, да дойде в ларинкса ви. А вие седите и казвате: „Без пеене не може ли?“ Без пеене може, и без мислене може, и без много желания може, без всичко може. Нали е по-хубаво някой от вас да може да вземе три октави по-високо от цигулката.
Има много начини за пеене: по-високо, по-тихо, по-силно. Три начина има. Когато кажа „ти съзнавай“ и когато кажа „ти люби“, да съзнавам и да любя. Щом не може да любя, каква песен е това? Ти, като пееш, да знаеш, че говориш истината. „Ти съзнавай“… и да съзнаваш. „Ти люби“… и да любиш. А когато кажа: „Ти съзнавай и люби Бога“, а не любя, значи песента не върви правилно. А истинският певец е, който преживява нещата, както са.
Пък има и друго нещо Аз не искам да ви пея някой път, защото ако пееш една песен на любовта на хора, които нямат любов, те се опорочават. Защото изведнъж вие имате една представа, казвате: „Еди-кой си певец е знаменит, отлично пее.“
Помнете едно, човек, който пее с пари, не е певец и човек, който свири с пари, не е музикант, нищо повече. Той може да е техник, може да има всичкото изкуство, но той не е певец, не е музикант. То е относително. На онзи музикант ще му дадат сто хиляди лева и той ще пее или ще свири. Като свири той на хората, те трябва да го обикнат и е обичта си да го възнаградят. Че му дали стотина лева за билет, това не е плащане. Но всеки един, като излезе, да каже: „Свириха ми.“ И никога да не забравиш туй, което си слушал, и като си спомниш за тази музика, да се въодушеви сърцето ти.
Някой път артистите свирят и пеят хубаво, защото публиката ги разбира повече. Щом не ги разбира публиката, ти ще изпъдиш певеца. Той ще си вземе цигулката и ще си замине.
Та сега от вас би било желателно да се научите да пеете, понеже ще идете в небето, а на райската врата ще ви накарат да изпеете „Ти съзнавай, ти люби“, от което ще зависи дали ще влезете в Царството Божие, или не.
Да кажем, баща ви е осъден на смърт и такова е нареждането на царя, от това, как ще изпееш „Ти съзнавай, ти люби“, ще зависи да освободят баща ти или не. Значи от вашето пеене ще зависи животът на баща ви. Питам, как ще пеете. Ще пеете е всичката си душа. Ако освободят баща ви, показва, че вие сте пели хубаво. Ако не освободят баща ви, не сте пели хубаво.
Аз турям въпроса тъй. Когато аз пея, моето състояние трябва да се измени съвършено. Неразположен съм духом, осъден е в мене някой на смъртно наказание. Да изпея една песен, разбирам, аз сам да съм доволен от себе си. Освободен е той. Всеки, като пее, трябва, най-първо, да е доволен сам от себе си. После друго, ако някой пее, вслушвайте се в него, вземете и вие участие.
Аз забелязвам една слабост у вас. Вие не може да търпите, някой като пее. Като запее някой, казвате: „Остави го, той е от нашите.“ Аз да ви кажа. Всеки, който пее, не е от вашите. Всеки, който люби, не е от вашите. А всеки, който мрази, е от вашите. Всеки, който не пее, е от вашите. Че вие не сте такива певци. По-близо до истината е този, който може да пее. Той е от вашите. Той може да има нашите идеи, но певци ни трябват нас.
Запример, да изкарам някой от вас да пее, вие ще се стесните. Аз ви влизам в положението. Най-първо, средата не е музикална. Ако трябва една да пее, вие ще кажете: „Все тя ли да пее, все нейния глас ли да слушаме.“ И тя веднага ще се сгуши.
По отношение на относителното пеене вие сте отлични певци. Но по отношение на абсолютното пеене, вътрешно трябва да има израз. За да се пее с душа, всички хора трябва да бъдат на един ум. Без любов не може да пеете. Любовта, това е изразът на пеенето. Душата пее. Щом кажеш: „Ама аз съм остарял“, то е относително. Млад или стар, аз трябва да пея. Щом някой каже: „Аз не съм богат“, то е относително. Дето няма любов, има старост. Дето има любов, няма сиромашия. Дето няма любов, има сиромашия. Дето има любов, няма болест. Дето няма любов, има болест. Тъй седи истината.
Сега в моя ум искам да не остане, че вие нямате отношение към Бога. Ние преди всичко трябва да познаем Първичната причина. Туй, което е скрито в нас от Бога, то ще остане. Когато влезе Божественият Дух, Той ще развие дарбите у нас. И трябва да се намери един човек, който ще събуди Божественото в нас. И той е Учителят. Учител е, който може да събуди Божественото в нас. Слънцето е, което може да събуди всичките семенца в земята. То е, което ще ви даде живот. А Учителят, той е само един дух, който излиза от Бога. Той е единственият Учител, който може да събуди Божественото у хората. А този дух си има своите носители в света, работници, чрез които работи в целия свят.
Туй, което тия музиканти вършат в света, ние не се нуждаем от пеенето в света. Ние не се нуждаем и от пеенето на птиците. То е за тях, то е за природата. Ние се възхищаваме от птиците, но ние си имаме свое пеене. Ние не пеем като славеите, нито като дроздовете, нито като чучулигите. Нашето пеене е особено. Но като влезем сутрин, като пеят птиците, и ние ще пеем. И ние, като речем да пеем, ще се хармонира нашето пеене с птиците. Сутрин като пеят птиците, то е Божествено, Слушаме цял един хор, и пеенето на птиците, и мученето тъй съвпада, че има цяла една музика.
Та казвам, ако ние влезем в Божественото, туй противоречие, което съществува в темперамента ви, в мислите ви, в желанията ви, всеки по своему мисли, с Първото начало ще се хармонизираме.
Вие може да пеете, както искате, но щом дойдем до Първото начало, веднага отношението ни ще се измени. Ще минем от едно състояние в друго.
Отче наш
39 лекция, 16 май 1929 г., София, Изгрев
