АБСОЛЮТНО ДОВЕРИЕ
Добрата молитва
Смесените яйца в положката на една птичка какво стават? Трябва да правите преводи. В природата всичко е процес. Казвам, това са яйца. Вас ви интересуват яйцата, доколкото може да ги изядете. Онзи вътрешен процес, който интересува природата, вас не ви интересува. Понеже не сме снесли яйцата, не знаем каква цена имат. Намериш снесено яйце, опечеш го, изядеш го, казваш: „Хубаво е това яйце.“ Това яйце е хубаво, обаче това не е едно определение, това не е хубавото яйце, което се изяда. Добре, дойде второто положение, може би това яйце да се излюпи. Какво мислят пилците в гнездото, тяхното внимание къде е насочено? В яйцето всичкото внимание е насочено. Това, което има, да го запази. Вниманието на пилето е насочено навън, мисли за майка си, какво ще донесе за ядене, за папото. Най-първо мисли, след туй, ако майката закъснее, започва да се чува в положката един настоятелен глас. Питат се пилците какво стана, майка им закъсня. Щом майката се зададе, всичките пилци отворят устата си насреща.
Питам, кога тия пилци научиха това изкуство да си отварят устата. Ако една уста е отворена, тогава, щом направиш един хубав превод, какво значи отворената уста? Казваш, той си отворил хубаво устата. Казваш, някоя котка си отворила устата, някой вол преживя и си отворил устата. Че пилците си отварят устата, какъв превод ще направите? Може да философствате, колкото искате, философстването не важи, но важно е в дадения случай да дадете един правилен отговор. Минавате покрай някоя положка, но същевременно си обременен с някаква идея, несполучил в живота, казва, няма да я бъде тази работа, навел глава. Ти, като дойде майката, не си навеждай главата, отвори си устата, ще турят една мисъл. Вдигни главата си. Защото, щом ти се обезсърчиш, обезсърчаването е отрицание на един велик закон, който съществува. Ти отричаш великия закон, на който е построен целият твой живот.
Правете наблюдения върху растенията. В техния свят се е запазила първичната мисъл – щом отрежеш един клон на едно растение, туй растение близо до отрязания клон започва да поправя погрешката. Сега растението казва: „Защо Господ ми отряза клона?“ Господ не е направил туй, но едно глупаво същество, което не разбира Божиите закони, дошло, че скъсало растението. То казва: „Аз ще коригирам погрешката.“ Погледнеш, пак израснало, Божественото поправя. Този човек дойде, пак реже, казва: „Нагоре ще вървиш.“ На третата година пак подкастря и като един бор кара все нагоре да расте.
Питам тогава, как станаха високи растенията? Високостеблените плодни дървета насила са ги заставили да станат високостеблени. Хората имат интерес да не крадат плодовете, да не би децата да се качват. Вследствие на това дърветата се научиха да растат нависоко, за да не се качват човешките деца. Но и без това децата пак се качват. Ние трябва да оставим всеки процес такъв, какъвто е. Не трябва да коригираме Божественото в себе си.
Първото правило – не коригирай Божественото в себе си, но го прилагай.
Ние седим, имаме идея, казваме, човек трябва да бъде добър. Но конкретно какво подразбираме? В Божествения живот какво се подразбира да бъде човек добър? Някои от вас, като искат да определят какво нещо е доброто, да си дадат мнението. Казва: „Ще ми се смеят.“ Но ако не може да го определят, ще им се смеят окръжающите. Щом ще ти се смеят окръжающите, ти не си сигурен какво нещо е доброто. Тогава мълчи. Да кажем, десет души дадат определение за доброто. Мислите ли, че тези определения са верни. Нито едно определение, което е дадено досега за доброто, не е вярно. Всичките философи от памтивека, които са давали определения за доброто, не са верни. И ние определението, което ще дадем, няма да бъде вярно. То е вярно относително.
Ти казваш: „Много добър човек.“ Щом като говорим за доброто, под добър човек ние разбираме онзи, който абсолютно при никакви условия не се огъва. Добро е това, което при никакви условия не се огъва. Добрият човек при всички условия остава един и същ. Като един извор постоянно тече. Казва: „Дай.“ Дава. И той никога не разсъждава. Не че не мисли. Казваш: „Дай пет лева.“ Даде. Добрият човек цени времето. Той не се спира да пита теб защо са ти пари. „Дай ми десет лева.“ Дава. „Дай ми хиляда лева.“ Дава. Казвате, може някой да поиска един милион. Ти от добрия човек никога не може да поискаш един милион, понеже, щом като поискаш един милион, той ще ти даде пет лева и те ще тежат колкото един милион. Казвате, как може да бъде?
Тежестта е една идея вътре в ума. Той като даде пет лева, ти ще се задоволиш. Ти като погледнеш, имат динамическа сила. Много пъти, един праведник ако ти даде пет лева и един грешник – един милион, те са равни. Петте лева имат динамическа сила. Ти като ги имаш в джоба си, ти ще спечелиш повече от един милион. Тук имате един възходящ процес. Тия пет лева постепенно се увеличават. Тия един милион лева, ако започнеш с тях да оперираш, те се смаляват, омаляват и в края ще свършат така. Зависи вътрешната сила, която се съдържа в една идея.
Всичките Божествени мисли имат велика сила. Щом добиеш една Божествена идея, ти вече имаш спасително място. Първото нещо – вие сте оставили вашите Божествени идеи. Защо съгреши първият човек? Той остави единствената своя идея, върху която почиваше животът. Той имаше една основна черта – абсолютно доверие в Бога. Той остави доверието. Господ каза: „От туй дърво няма да ядеш.“ Той имаше абсолютно доверие, че каквото Господ каже, така е. Защо дойде нещастието в света? Дойде онзи учител в рая със своите гердани, с всички тържествени значки, пръстени, с всичко туй, казва: „Защо ти не ядеш от това дърво?“ Казват: „Не знаем защо не ядем.“ Казва: „В който ден ядете, ще станете като него.“
Образува се едно раздвояване, изгуби се доверието, основата, върху която седеше, се изгуби. Като изгуби доверието, там е падането. Яденето на плода е следствие от изгубването на доверието. Вие казвате: „Как ще стана човек?“ Щом ти си изгубил вяра в Бога, ти човек не може да станеш. Че Бог е първият човек на земята. Вторият човек си ти. Ако ти изгубиш вяра в първия човек, всички твои качества ще се анулират в тебе. Ти си вторият човек. Искате да кажете: „Сега ние нямаме ли вяра в Бога?“ Аз не съм намерил нито един от учениците, който да не се е поколебал във вярата. Аз може да приведа примери. Кажа нещо, той се подвоуми. Някоя постъпка види, някоя точка или някоя запетая не е турена намясто.
Знаете ли да туряте живите запетайки? Има живи запетайки, има живи двоеточия. Англичаните не турят двоеточието там, където българите го турят. Точка и запетая не турят там, където българите турят. Някъде ги турят на същото място. Казвам, туй правило, което е вярно за българското правописание, не е вярно за английското правописание. Българите турят своя член отзад, англичаните турят члена отпред. Гърците, и те турят отпред – the, -ът. Защо българите го турят отзад, англичаните отпред? Сега не е въпрос ние да разрешим. The man, човекът.
Онзи човек, който има доброто в себе си, няма нужда да се туря човекът. На английски си е добрият човек. Кой е добрият човек? В този случай само добрият човек може да се членува. И в български, както е турен членът, човек е онзи, който може да се справи с противоположностите вътре в живота. Човек, който е завършил плода, който виси, човек, каквото благо има, го разлива надолу – „H-h“, „е“-то е образувано от семето. В гръцки е турено ерос, но това е гръцки знак. То е йерографически знак. Как е станало „е“-то?
Фиг. 1
Това е семето (Фиг. 1). Туй семе първо праща едно коренче, след туй едно клонче. Показва, че това същество има възможности в себе си да прояви закона. Туй същество, каквото и да е по силата, знанието, мъдростта за живота, преодоляло всичките мъчнотии. Туй значи човек, който преодолял мъчнотиите.
Така е на български – -ът. Този знак има няколко значения. Той хем показва, че човек трябва да бъде щедър, но същевременно казва, че човек е онзи, който не лъже. Не само, който ги дава, но и който не лъже. Тъй определя българинът човека. Той трябва да има две качества. Англичаните го определят да преодолява всичките мъчнотии. Затуй в българите лъжата е най-голяма. Той счита, че като излъже, казва: „Излъгах го, казах му една дубара.“ То е друг въпрос. Сега един българин лъже. Ти в природата не може да кажеш една лъжа, на която да не понесеш последствията. Понеже всяка една дума е свързана с една динамическа сила.
Следователно, ако ти се опиташ да измениш първата дума, ти изменяш хода на силите, които действат в природата. То е все таки да измениш думата. Да кажем, отиваш, искаш глицерин, туряш друга дума на някоя киселина. Думата за глицерина и киселината все една и съща ли е? Казваш: „Какво има, че съм изменил една дума?“ Тази дума може да ти коства живота. Казваш, азотна киселина и лимонена киселина все едно е. Казваш, все едно азотна или лимонена киселина. Какви са резултатите? Резултатите на азотната и лимонената киселина не са едни и същи. Всяка една дума, която вие може да кажете в даден случай, тя може да произведе цял един преврат във вашия мозък.
Три неща турете и ги превеждайте. Човек се влияе от храната, влияе се от въздуха, влияе се от мислите. Три неща има. Ако ти не може да разбираш свойствата на храната, ако ти не може да разбираш свойствата на въздуха, ако ти не може да разбираш свойствата на мислите, не на ума, но на мислите, които оперират в дадения случай, понеже тия мисли, с които сега оперирате, утре няма да оперирате, идущата година от тях няма да остане, може би една, две, три. Тогава ще дойде да изучавате вашия стомах, значи цялата храносмилателна система ще изучавате. След туй, щом дойде да се занимавате с въздуха, ще трябва да изучавате цялата ваша дихателна система с кръвообращението, не тъй, както сега се изучава кръвообращението.
Сега още не е никаква култура. Даже сегашните физиолози не знаят ония вътрешни сили, които постоянно карат сърцето да се свива. Какви са ония сили, които изпращат горе на повърхността на тялото и другите, които събират венозната кръв, и пак препращат назад, опресняват се донякъде, но това не е определение. Защото, когато трябва да изясниш един процес в природата, трябва да бъдеш майстор, да владаш силите. Ние въздуха почти сега започваме да го проучваме, но ние не сме още господари на въздуха. Та във въздуха трябва да влезем сега. Вие всички трябва да влезете в хармония с въздуха.
Първото правило тогава. Никога не дишай нечист въздух. Като влезеш в една стая, веднага отвори прозорците. Влезеш в едно общество, задушно е, атмосферата е задушна. В себе си имаш голям прозорец, отвори твоя прозорец, направи проветрение, да се пречисти въздухът, да не те е страх. Направи проветрение. Ама щяло да се вдигне скандал. Всичкият скандал, който ще стане, не струва толкоз, колкото ако не отвориш прозореца. Отвори прозореца, направи проветрение. Щом направиш проветрение, от невидимия свят казват: „Ето един разумен човек.“ Ако отвориш прозорците, познават, че ти си човек, който обичаш чистия въздух. Поблагодари, кажи, малко весел съм аз, внеси новата идея. Не новата идея. Въздухът, който влиза отвън вътре в стаята, трябва да бъде чист, да произведе туй опресняване.
Сега ви гледам, цял ден все със затворени прозорци. Като дойдете тук, в класа, ще отворите всичките прозорци, източните прозорци ще отворите. Аз ще заставя някого, казвам, отвори си прозорците. Сега ще ме запитате тъй, туй как да го разберем. Кажете ми сега как да го разберем. Казва ми един брат, казва ми една сестра – и млади, и стари ми казват: „Молих се, но любовта не можах да разбера.“ Какво нещо е любовта, какво нещо е мъдростта, какво нещо е истината, не знаем. Да се радваш, че не знаеш. Ако знаеш какво нещо е любовта, щеше да бъдеш нещастен. Ако знаеш какво нещо е мъдростта, щеше да бъдеш нещастен. Ако знаеш какво нещо е истината, щеше да бъдеш нещастен.
Вие сега мислите, да знаете истината, ще бъдете щастливи. Хубаво, ако отворите моя мозък, какво ще намерите? Мислите ли, ще намерите нещо в моя мозък? Ще видите една физхармоника. Той се свива, ту разпуща, ту се свива, спадане, вдигане, това е мозъкът. Става някакво вълнение. Ще забележите, мозъкът като в едно море се вълнува. Тия вълни, които идат от мозъка, постоянно в лицето се отразяват. Има разумни същества, които се отразяват. Съкратяване и разпущане на мускулите. Затова, когато някой човек иска да покаже, че неговите мисли са възвишени, примигва. Иска да покаже, че той с обикновени работи в света не се занимава. Пък някой, като дойде, иска да ти се кара, казва: „Слушай, аз нагоре не гледам. Моите очи са отворени. Аз не съм глупав човек, да ме лъжеш. Аз не съм като онзи, нагоре да гледам. Аз съм търговец, ще плащаш. Какво говориш за мене.“
Питам сега, кой седи по-високо – онзи, който има очите си отворени, или онзи, който има затворени.
Аз имам един котак. Той ходи и ми се оплаква. Цял ден мечи, глади се, казва, какво да се прави, разправя се с мене. „Слушай – казва, – аз възприех твоето учение. Отказах се да ям мишки. Какво ще правя? Котараците ми се смеят. Какво ще правя? С какво ще се храня? Остави че се отказах да ловя мишки, но по-рано от време на време хващах птички. Твоето учение не позволява. Гладен ще умра. Да ми дадеш малко сирене, отвори долапа.“ Казвам: „Ти хвани една мишка, разтърси я, изнеси я навънка, кажи ѝ: ха, да си вървиш.“ Хване някой плъх, разтърси го, хвърли го, каже: „Да не седиш в стаята на господаря ми.“ Казвам: „Така като правиш, за всяка мишка ще ти давам баница.“ В съзнанието на това същество говоря не по човешки. На котарака така може ли да говоря. Той като котарак, аз като човек се разговаряме. И той даже никак не знае, че аз ще го изнеса пред вас. Тази идея е ваша.
Казвате: „Едно време бях смел човек. Сега станах баба.“ Едно време срещнеш човека, повалиш го на земята, ритнеш един ритник, повалиш го на земята, стъпиш отгоре му. Кажеш: „Ти знаеш ли с кого имаш работа.“ Ти сега по новото учение. Срещне те някой, ти го вдигни във въздуха, да живее. По първия начин ти ги тъпчеше. По втория начин вдигни го във въздуха. Като го сложиш този човек на земята, той ще те хване за ръката, казва, ти си светия. Това не е светийство. Ти силен ще бъдеш.
Аз бих желал някой от вас да стане така силен, че да го вдигне с едната ръка, има известен прогрес. Казва: „Какво да правя?“ Хвани го за крака веднъж, дваж. Ако за една година може да придобиеш една сила, ти си прогресирал вътре в живота. Ако това нещо не може да направите, заемете се с друго нещо. Вземи, с ръката прави едно упражнение. Най-първо вземи един килограм, вдигни го. После два, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, докато добиете вашата сила, че тъй като вземете, с едната ръка да вдигнете петдесет-шестдесет килограма. Онзи човек, който може да вдигне сто килограма, никога не се обезсърчава. Щом някой се демагнетизира, всичките сили, които дават стабилност, щом като ги изгубиш, останеш като празна каца, като търговец без капитал, като бакалин без стока.
Щом изгубиш своето знание, мнозина от вас не знаят каква храна да ядат, за да възстановят своята памет. Има известни храни, като ги ядеш, ще възстановиш своята памет. Има известни храни, като ги ядеш, ще възстановиш своите музикални способности. Има известни храни, като ги ядеш, ще възстановиш своите чувства за художество, поезия и т.н. Ще кажете сега: „Кажете ни каква е.“ Казвате сега, тази работа да я проучим.
Най-първо ще научите ония мисли, които съответстват на ония храни. Запример каква храна съответства на черешата, каква храна съответства на сливата, каква храна съответства на крушата и защо крушата е круша? Това е една конкретна Божествена мисъл в света. Ако ти може да знаеш името на тази круша, тази конкретна Божествена мисъл, вече имаш на разположение силата на крушата. Като кажеш „круша“, тя ще каже „какво искаш“. Веднага тя ще помогне. То е магия. Казва, Мойсей вдигна тоягата си и каквото кажеше, ставаше. Че кой от вас като Мойсей може да вдигне тоягата си. Защо Мойсей вдигаше тоягата си и всичко ставаше, вие като вдигнете тоягата си, нищо не става? Ако аз ви кажа: „Направете тази работа.“ Вие казвате: „Ние толкоз се трудим.“ Вие се трудите по обикновен начин.
Да кажем, аз се уча сега да пиша. Напиша думата „любов“. Трябва да разбираш думата „любов“. Като я произнесеш, да произведе в тебе топлина. Запример обезсърчил си се съвършено, разгневил си се да удариш някого, кажеш: чакай да произнеса думата любов, веднага се смени това състояние. Този човек намясто да го удариш, да го повалиш на земята, като произнесеш думата „любов“, ти му направиш едно добро. Казвате, тази работа с любов не става. Ти набиеш човека и след туй кажеш: аз се разкаях, ще направя някакви добрини. След като се счупи гърнето, колкото и пари да давате, е счупено. Аз наричам майстор онзи, който, след като счупи гърнето, може да го поправи.
Някой казва: „Какви молитви трябва да се четат?“ Като счупиш гърнето, ако четеш молитва, ще се помолиш да дойдат тия същества, да съберат гърнето, да го поправят, разбирам, сила имаш. Но като счупиш гърнето, четеш молитва и никой не иде да поправи гърнето, защо ти е тази магия?
После, за да покажете какво сте постигнали, вземете една стъклена чаша, пуснете я отвисоко, ще видите ще се счупи или не. Най-първо я спуснете на тревата, после я спуснете на твърдата почва и най-после на камък. Ако вие може да я спуснете и не се счупи, ако може тази стъклена чаша да се не счупи, вие имате сила. Може да направите един фокус. Не да правите фокус, но да не се счупи чашата. Аз от ред години правя наблюдение какво влияние упражнява една мисъл. Аз имам едно американско златно перо, много пари струва, по някой път не пуща мастило. Вземам перото, не пуща. Не може да пише. Каналът, по който е направено да минава мастилото, става по-тесен. Някой път силите, които действат в мене, са динамически, стесняват канала. Когато съм разположен, имам най-хубавото разположение на духа, перото пише. Щом аз не съм разположен, и то не е разположено.
Сега някой ще иска да покаже, че това са духове. Както и да е. Аз съм стеснил този канал, по който мастилото минава, от мислите си. Онзи майстор, който го е правил, го е направил по обикновен начин да излиза мастилото. Щом се стесни, изменя се законът. Жизнените вещества и те не може да излизат. Щом имам доброто разположение, и мастилото излиза редовно. Някой път става друго нещо. Някой път се разширява, че натрупва капки по книгата, оцапва. Някой път го стеснявам, без да искам.
Ти срещнеш едно препятствие в живота, второ, трето. Ти си стеснил канала. Казва: „Защо са тия препятствия?“ Ще махнеш препятствията от своите мисли. Всичките препятствия в живота, които стават, ги предизвикваме със своите мисли и чувства. Не сърцето, а чувствата и мислите ги предизвикват. Окръжаващата среда се изменя от нашето състояние. Не че сме господари на цялата природа, но кръгът, в който живеем, изменя окръжающата среда, настройва хората против тебе. Някой казва: „Аз познавам хората.“ Аз толкова години ги проучвам, че не ги познавам, вие ще ги познаете. Познавате ги. Не е лесна работа да познаваш човека. Но сега схващайте. Всеки ден има нещо ново да се внесе в живота. Ние изгубваме своята сила, ние изгубваме своята трезва мисъл по причина, че не внасяме новото, искаме да живеем в старото. Почвата на живота започва с постоянни притоци, те в тази почва постоянно прииждат.
Сега какво разбрахте? Сега да ви дам една задача. Сега на първа ръка да ми внесете десет хиляди лева. Вие ще кажете богатите да дадат. Не е въпросът за богатите. Че кой от вас не е богат? Богатството не седи в парите. Вие имате в касата. Някои от вас ще кажат, че имате силна мисъл. Да проектира своята мисъл, да накара един американски богаташ да изпрати десет хиляди лева. А пък сега вие сте толкова силни в мисълта си, че за да ви дадат десет хиляди лева, трябват ви трима души гаранти да гарантират. Такава е магическата мисъл. Трима гаранти, които гарантират. Но вие я идете при някой гарантин, кажете му: „Дайте ми десет хиляди лева назаем.“ Той ще каже: „Има ред и порядък.“ Той, като те погледне, той има много жива опитност, той назаем не дава. Трима гаранти. Ти като идеш, първата година иска трима гаранти. Втората година казва: „Дай ми двама гаранти.“ Третата година казва: „Един гарант.“ Четвъртата година, като идеш без гарант, прогрес си направил.
Хубаво, по същия закон вие на Бога се молите. Той казва: „Дайте гаранти.“ Господ казва: „Ти се молиш, но я да дойде някой светия или някой добър човек.“ Добрият човек трябва да се моли заради тебе. Той какво означава на търговски език? Аз се моля на Бога, но да дойде праведният, той да подпише. Ако ти не изпълниш, той ще плаща. Господ никога не губи. Някой път и на Господа трябват трима души праведници, за да даде. Ако не дойдат да подпишат, пари няма да даде.
Сега още с гаранция дават от невидимия свят. Аз изнасям вашата опитност, не конкретно работите как седят. Искаш да направиш нещо, направи го. Че кой се опълчва в обществото. Казва, всички дяволи се опълчиха. То е тяхна работа да се опълчат. Че се опълчил дяволът, какво има? Щом се опълчи дяволът, ако е по-силен от тебе, ще се оттегли. Ако съм по-силен, аз ще се опълча. Щом той се опълчи – не до практическата страна, практическото разбирам разумното и великото. Под практическо разбирам поетическо. Човек, който не е поет, и практичен не може да бъде. В живота човек всякога трябва да бъде поетически настроен. Не да фантазира това, което не може да бъде. Всички неща в даден случай може да бъдат.
Сега някои ще кажеше едно възражение. Може ли да направиш един поет. Казвам, теб в дадения случай поет трябва ли ти? Нещата започват отвътре. Вие най-първо не търсете влиянието във физическия живот. Вие трябва да проучвате закона на мисълта, да проучвате закона на храната. След туй вие може да влияете на физическия свят. Туй и малките деца го знаят. Бащата, майката са строги, нищо не дават, всички треперят. Туй малкото детенце дойде, поглади го малко, като поглади този упорития човек по главата, шепне нещо на ухото, каквото поиска, дава на детето и бащата целия ден е добър към всичките.
Туй дете знае магия. То поглади баща си, той целия ден ходи с него. Когато го няма туй дете, бащата е строг целия ден. Туй дете разбира, има отглас между бащата и детето. Между тия две души има отворени прозорци.
Ние отиваме при Бога и нямаме доверие, как ще се направи връзка. Ако ти отиваш при един човек, подозираш го, нямаш доверие в него. Бог може да върши заради нас всичко, когато имаме абсолютна вяра. Щом изгубим доверието в Бога, и той не върши нищо заради нас. Първото нещо е да възстановим абсолютно доверие в Бога. Няма какво да ви се доказва. Ако имате доверие, всичко може да имате. Свидетели няма да ви трябват.
Вие като седите пред мене, аз зная, че вие доверие в Бога нямате. На стола като седите, вие доверие нямате. И аз, като седя, поддържам вашето учение, че тъй е. Аз пък нямам доверие във вас. Вие нямате доверие в Бога, аз нямам доверие във вас. Затова седя. Щом стана на краката си, аз имам доверие. Щом седна на файтон, аз нямам доверие. Щом се изправя на краката си, аз имам доверие. Защото, щом седна на масата, работата е малко чапрашик. Взема перото, погледна.
Да остане мисълта доверие. Първото нещо е да имате абсолютно доверие, да възстановите доверие при всичките противоречия, които имате в света. Да възстановите вашето детинско доверие, че може да бъде. Ако не възстановите, нищо тъй да не ви смущава, доверието да се не разклаща, че си се молил сто пъти – пак имай доверие. Ако по един начин не са дали, втори, трети, но доверието не нарушавай. Ти ще кажеш: „Аз десет пъти се молих.“ Ти си изгубил доверието. Напиши една страница, втора, трета, десет – не губи доверието. Една година пишеш, поет не си станал – не губи доверие. Една година, втора, трета, десет години – ще станеш поет, че целият свят да те поменава. Не губи доверие.
Ако вие търсите закона на доверието, чрез този закон на доверие не туряйте никаква граница на Божественото проявление. Оставете Божественият свят да се прояви тъй, според своите закони. Може да ви се смеят хората. Някой път няма да станат работите, може да не станат, отгоре може да ви поставят на изпит, но ни най-малко не показва, че невидимият свят, разумният свят не ви оценяват. Те искат да видят доколко е вашето доверие. Първото нещо е доверие. Не суеверие. Доверие в кого? В Бога.
Сега аз ви го давам като една задача. Не доверие в хората. В хората вие дръжте по вашему. Но абсолютно доверие в Бога. Защото пристъпваме за една сериозна работа. Знаете каква работа предстои сега? Ще се намерим един ден, земята ще бъде обгърната с огън. Тогава при този огън трябва да останем живи. При сегашното състояние вие ще се стопите като восък. Ще кажете, един ден като умрем. Като умреш, това не е никаква философия. Ние за смъртта не говорим. За изменение говорим. Сега трябва да имаме една стабилност. Туй, което иде, то е като златаря, който туря златото в огъня, да го пречисти. Такъв огън иде в света – той пречиства всички човешки мисли. От невидимия свят това е определено. Иде небесен огън, който ще пречисти всички човешки мисли, всички човешки желания, чувствания, всички човешки постъпки. Този огън иде и той ще мине през всичко и няма да остане нещо, което да не се пречисти. Който издържи, влиза в новия живот. Който не издържи, ще остане за следущия живот. Един изпит. Това е една философия.
Сега, разбира се, някои от вас имате стари идеи. Когато бащата умира, тези, които имат стари идеи, обикалят баща си, какво ще му остави. Аз ще кажа да живее бащата, че нищо да не остави. По-добре да е жив бащата, че нищо да не остави. Ние да се радваме. Отколкото да умре бащата и да остави нещо. Този баща да дава, без да остава. Ще остави завещание. Никакво завещание. Сега според новото учение онзи, който умира, от него нищо не взимай. Нека други да вземат, други да се ангажират с тази работа. Мнозина от вас ще постъпят, казвате: „Аз бях глупав, че не си взех наследство.“
Ти, за да приложиш този закон, трябва да имаш доверие в Бога. Бог, който дава, ще ти даде. Тогава ще уповаваш на даването на Бога, на онова, което влага в тебе. Той ще вложи в тебе една дарба, една сила. Ти ще носиш всичките богатства. Що ти трябва наследство оттук-оттам.
Най-първо ти уповавай на главата си, уповавай на дробовете си, уповавай на стомаха си, на тази система, на разумното в тебе. На три неща уповавай – на стомаха, на дробовете, на главата. След туй ще направиш един превод. Уповавай на ония разумни закони, които знаеш. Законът разбира всички разумни същества, с които си свързан. Изучавай техния характер. Срещнеш някой твой брат. По закона трябва да го познаваш, да познаваш добрата му страна. Какъв е братът? Как познавате вашите приятели? Всички физиологически, всеки от вас може да покаже туй чувство на приятелство. Да кажем, вземете долната бърна. Тук, на средата на бърната се образува една малка вглъбина. Колкото туй вглъбяване е по-хармонично, тия хора са по-благородни, никога няма да изневерят.
То седи по-високо от обикновената човешка любов. Обикновената човешка любов е вземане-даване. Туй чувство е много благородно. Туй чувство, без разлика у когото и да е, ако туй чувство е силно развито, може да е селянин някой човек за приятел, но винаги оценява. За да бъдат двама души приятели, те не може да бъдат глупави хора, това са най-умните хора. Приятелството се проявява между най-умните хора.
Сега, умността на хората е сформирана вече на главата. А у някои едва сега се сформира черепът. Черепът може лесно да се промени. Всяка година става промяна в черепа. Ние постоянно изменяме външните условия на лицето, мускулите, веждите – всичко се изменя. На някои от вас ако се спрем, както са направени веждите, тази черта в мозъка е динамическа сила. Туй чувство на приятелство е свързано с известна форма, с цял свят, който специфично развива чувството на приятелство. Има ангели, които се занимават с приятелството. Когато видят двама души приятели, всеки ден им долагат, обаждат. На двама души, които са приятели, всичко върви напред, те имат благословение. Някой път казвате: „Нямам нито един приятел.“ Щом нямаш приятел, отгоре не могат да ти помогнат. Ти трябва да имаш един приятел. На този приятелите ще предизвикат горния свят, разумните същества, и те в материалния свят ще подобрят условията. Казвам, колкото вие се хармонирате вътре с това, ще предизвикате разумните сили от невидимия свят, да добиете това чувство.
Вие искате да ви докажа къде е оня свят. Оня свят не е нещо материално. Ти дойдеш при мене, ти си беден, просиш от мене. Казвам: „Ха да си вървиш, впрегни се да работиш.“ Набия те хубаво, изправя те навън. Това е този свят. Набия те хубаво, по всичките правила, казвам, нищо не ти давам. Ти си слуга при мене да работиш, обещал съм ти да ти дам сто лева, но вечерта и половината не ти давам. Вечерта, след като работиш целия ден на лозето, едва петдесет лева ти давам. Казвам: „Не заслужаваш. Да благодариш, че петдесет лева ти давам. Друг път не те хващам на работа.“ Това е този свят. Кое е оня свят? Какъв е оня свят?
Дойдеш при мене, нагостя те, тръгна с тебе, взема мотиката. Дам ти и на тебе една мотика. Целия ден се разговаряме приятелски, работим, разговаряме се за лозето. Ти си заминеш, аз съм ти дал пари. Ти, като бръкнеш в джоба, намериш двеста лева. Казвам: „Заповядайте пак. Пак ще идем двамата.“ Дойдеш пак, върнеш се вечерта, намериш четиристотин лева. Откъде идат, не знаеш. Само в джоба намериш, не знаеш откъде са. Туй е оня свят. Туй е особено сега. В този свят ставате с обикновено разположение на ума. Ако имам грубо разположение към тебе, то е сегашният свят. Ако имам едно благородно чувство, то е оня свят.
Та казвам, сега ще се учим на закона да проявим оня свят. Като помислим заради него, да стане, да се отвори, за да може Бог чрез нас да се прояви. Казвам, Бог чрез нас да се прояви. Не да ни чуе как, но ти ще имаш абсолютно доверие в Бога. Всичките ти работи, както са били отначало оправени, ще се оправят. Може ли един цар или богат човек да остави сина си гладен? Все таки най-малкото, което ще даде, ще бъде положението на един богат човек. Ако Бог не се грижи заради нас, какво показва? Казва, никой не се грижи заради мене. Какво трябва да бъде положението на небето? Какво е положението на небето, аз не взимам. Туй е специално. Може да прекарам едно състояние една минута, един час на обезсърчение. Този час може да бъде много дълъг. В един час може да прекараш страдания за една година. Някой път може да прекараш в пет, десет минути страданията за цяла година.
Казвам, трябва да отмахнем всички обезсърчителни мисли и чувства, които разклащат в нас живота, ние изгубваме своята красота. Човек чрез тия мисли се обезсърчава, устата се деформира, очите се деформират, лицето се деформира, човек тръгне с отпуснати мускули. Казва: „Едно време се занимавах с поезия. Сега с нищо не се занимавам. Едно време се занимавах с търговия. Сега с нищо не се занимавам, нищо не ме интересува.“ Защо не те интересува? Изгубено е това доверие в Бога. И Бог е изгубил доверие в него. Ето в какво седи погубването доверието в нас. Да кажем, както нашия салон, както влиза светлина. Но ако този салон го поставим десетина метра под земята, херметически го затворим, да не прониква светлина, ако четири-пет месеца живеем в него, какво ще бъде нашето положение, ние със своето недоверие в този херметически затвор? Тогава Божественото благо не може да дойде. Вие казвате: „Аз на хората не вярвам.“ Това е отживяла философия. Не аз, но ти, питам, дали вярваш на хората. Мене не ме интересува дали ти вярваш на хората, или не. Най-първо, дали ти вярваш в Бога. Под Бог разбираме това, което Бог е дал. Вярваш ли абсолютно, че аз може да направя всичко, което Бог иска. Всичко онова благородно, възвишено, което няма да бъде в ущърб нито на мене, нито на моите ближни, нито даже на една мушица. Това разбирам в дадения случай, че трябва да бъдем добри към всички.
Второто положение. Доверието на Бога седи в туй, че аз ще имам неговата подкрепа, неговата мисъл. Но изгубиш ли доверие, законът не работи. Най-малкото недоверие, което имаш, всякога ще фалираш. Вследствие на това няма да имаш стабилност. При недоверието постоянно правим погрешки. Изисква се устойчивост в доверието в Бога. Ако изгубиш доверие, всичко това, което е направено, ще изгубиш доверието на Бога и в себе си, нищо не може да направиш. Ето новата философия на живота.
Магическо ви давам едно правило. Аз ви казвам да си направите един жезъл. Всеки един маг носи в джоба си един жезъл. Казвате, изясни го. Сложна работа. Представете си, че нося флейта. На нея има дупки, трябва да туря пръстите си, да свири. Вие сега ако си турите пръстите и не ги мърдате, не върви. Че ти с твоята магическа пръчица ще свириш. Ако можеш да свириш, ще има ръкопляскане. Ако не можеш да свириш, казва: „Я, ти какво си турил пръстите. И аз мога като тебе, всеки може тъй.“
Туй значи магическата тояжка – игране на пръстите. Туй е разумното игране на пръстите на флейтата. Умът трябва да работи. Ти някой път не се мърдаш. Ти седиш. Тури флейтата. Запример някои от вас, макар да не знаете да свирите, турете пръстите на флейтата, правете упражнения. Вие казвате: „С такива работи не се занимавам.“ Ако седнеш сутрин и се занимаваш със следната мисъл – едно време, като бях млад момък, една млада мома… Почесваш се и разправяш за една млада мома. Каква философия има в туй? Да си мърдаш ръцете, струва повече, отколкото да разправяш, че преди двадесет години имало една млада мома.
Вие, когато някой съедини ръцете, вдигне ги към Бога, какво искате да кажете? Ти на Господа казваш: Господи, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, каквото ми кажеш, Господи, и волята ми, и ръцете ми, всичко ще направя. Абсолютно доверие. Господ казва: „Дайте му.“ Снемеш ръцете, измениш. Ти се молиш, но като снемеш ръцете долу, дойде другата мисъл. Казва, то тъй не върви. Впрегнеш ума си, впрегнеш сърцето си, впрегнеш волята си към Бога, ти се поставиш на един кръстопът. Като ги поставиш така, ти обещаваш. Ние защо правим тия упражнения? Като деца пляскаме. Казваме, впрегни сърцето си, впрегни волята си, тази работа ще свършиш в света, нищо не може да те спъне. Тогава казваме, напред-назад, една цел имаме. Като отстъпваме, една цел имаме и като настъпваме, една цел имаме. Те са упражнения. Тъй като мислим, има смисъл. Защото по някой път и назад ще отстъпиш, и напред ще настъпиш. Те са упражнения. Тъй като мислиш, има смисъл. Всяко движение има вътрешен смисъл. Ако ти може да намериш произхода на това движение, ти си дошъл до основните сили, които може да впрегнеш на работа.
Така седи възпитанието на човешкия характер, създаването на човешкото тяло и облагородяването. Не наново ще го създадем, но ще го облагородим. Всички няма да умрем, но всички ще се изменим. Няма да станем сега хилави. Това не е красотата. Трябва да се изменим. Като се погледнеш в огледалото, да се харесаш. Има нещо ново в нас, което се гради.
Казвам сега, хубавото, което имате, то е новото. Всички вие търсите един път. Ако вие очаквате, че след като идете в другия свят, ще дойде апостол Павел и апостол Петър да ви проповядват. Хиляди хора мислят така. Апостол Петър в другия свят си има работа. Апостол Петър и апостол Павел ще имат ли време да се занимават с вас? Американци чакат, българи чакат, французи, германци, японци, китайци, индуси, които чакат апостол Петър и Павел. С кого ще се занимават най-напред? Не очаквайте апостол Петър и апостол Павел да се занимават с вас. Но вие, като идете, вие трябва да се занимавате с тях. Не се занимавайте с вашия учител, но се занимавайте с това, което учителят дал. Защото, след като дал задачите, занимавай се с тия задачи, които ви е дал. Вие, като решите задачата, той ще се занимава с вас. Но ако не я решите, учителят ви не може да се занимава с вас. Той може да се занимава с туй, което учим, туй, което прилагаме, туй, което реализираме, това е работа. Ако ти не мислиш, ако ти това не го чувстваш в дълбочината на своята душа, ако ти това не го чувстваш да го приложиш в живота си, това не е никаква философия.
Туй желание трябва да бъде толкова мощно. То трябва да бъде толкова силно, че никоя сила в света да не бъде в състояние да те изкара из релси. Може да те бият, но като гумена топка трябва да бъдеш, да отскочиш. Десет пъти да те бият, пак да отскочиш. Казвам, гумената топка какво означава? Като видиш, че някое дете си играе с тази топка, казвам, имай поведението на топката. Като те ударят, отскачай. Най-после вземи топката, тури я в джоба си.
Когато изпълняваш волята Божия, ти отскачаш, после взимат и те турят в джоба. Вие сега ще кажете, Господ има ли джоб? Всички джобове, които хората имат, са все негови джобове. И затуй, когато хората забравят, дойде Господ и казва на слугата: „Я, бръкни в джоба. „Вкъщи торбата, дето е хлябът, е джоб на Бога. Казва, извади от този хляб, дай, той е магически. Ти имаш този талант. Всеки ден нас трябва да ни разтръсват. Ние седим и казваме: „Да стана по-умен.“ Ти си много учен човек. Ти, като мислиш да станеш учен човек, ти се изгубиш. Ти мисли, че си учен, но речи само да прилагаш своето учение. Аз съм учен човек, но не прилагам своето учение. Имам музика, но не съм я приложил. Затуй трябва да ида да пея.
Така трябва да мислите вие, учениците на новата култура. Тази мисъл е на свят. Тази мисъл, новата мисъл се отличава с едно нещо, че имаме абсолютно доверие в Бога. Тогава имаме доверие, че всичко можем да направим, каквото Бог е вложил в нас. Кога ще бъде, то е друг въпрос. Че може да направим всяка работа, която почваме, то е важното. Тогава аз не турям, че може да направиш една погрешка. Аз изключвам всичките погрешки. Що е една погрешка? Не може да напишеш едно писмо. Аз пиша десет пъти едно писмо и съдирам листа. Пиша, някой път се замисля и направя някоя погрешка, съдера листа, взема втори. Някой път го напиша много хубаво, но най-после зацапам листа. Не така добре започваме и зле свършваме. Както започвате, така свършвате. Да знаеш, че и като идеш в небето, всички твои любовни писма, които сте писали на земята, вие като идете в небето, ще ви ги четат.
Апостол Петър, като идеш в рая, той най-първо ще каже, имаш едно любовно писмо. Извадете сега комплиментите. „О, моя възлюблена, откак те видях, сърцето ми загоря за тебе, животът ми беше безсмислен.“ Апостол Петър изважда едно писмо, второ, трето, ще извади всичките любовни писма. Ще дойде твоята възлюблена, ще се четат писмата там. Не е лошо.
Казвам, отлични писма, но как ще се реализират. Тия любовни писма, каквото си писал, трябва да се реализира. Седят любовните писма, цяла архива има. Някои търговски сделки, обещал си някакво съдружие, казваш, с такъв и такъв капитал, постъпил си в университета – всичко това, което си направил в живота, става пред вас в рая – и любовните ви писма, и търговските, и училището, дома на бащата, на майката. Всичко, каквото сте писали, всичко това ще се разгледа. След туй решат в рая да те приемат или да те пратят наново на земята. Тази е сериозна работа.
Казвам, вие, хората на новото учение, трябва да знаете. То е една истина. Кое е онова, което е хубаво. Онова хубавото, благородното ще видите, което е направено, как трябва да го приложите. Ще кажеш: „Моите разбирания били такива. Ако трябва да се върна, каквото съм писал, ще го поправя.“ Нищо повече. Ние в света трябва да изпълним онова, което сме обещали съзнателно, защото има някои неща, които не са съзнателни. Несъзнателното нещо, това е благородство.
Сега, защо някой път се срамувате от вашите любовни писма? Защото не може да го изпълниш. Казвам, в туй седи силата на нашия живот. Ако сегашния живот не бъдем в състояние да го видоизменим, има големи препятствия. Срещнете се двама, не може да се търпите, не сте достатъчно умни. Гледам, някой дойде при мене, аз някой път не може да търпя. Когато аз искам той да си иде по-рано, да ми каже конкретно в какво седи, той започва да ми разправя надълго. Аз ще ви приведа един пример.
Тук имаше един, идва при мене, казва: „Само пеш минути. „Хубаво, но ще свършим. Влизам, три часа ми говори. Казвам: „Свършихте ли? Да излезем да се разходим.“ Той като започна, от Битието цитира стихове, откак се е създал светът, като мина през пророците, дойде до Евангелието и свърши с Откровението. Цели три часа ми говори, говори. Аз гледам, казвам, за мене е урок. Аз може би някъде говоря три часа. Казва: „Три минути.“ Казвам, това са три минути. Втори път като искаше да ме намери, аз ставах невидим. Щом съм видим, трябва да го приема. „Тук ли е Учителят?“ Няма го.
Та новото. Абсолютно доверие в Божественото начало. За него трябва да имаме свещена идея, без да се осиновяваме, защото няма човек, който в душата си да не е благодарен. Всеки човек има възвишени и благородни чувства. В началото никой не е мислил да направи зло. После се случва нещо, че не излиза според сметките на човека. Аз го наричам като човек спортист, юнак, ще иска някой да прекрачи, някой подскочи, става опущение, изгуби равновесие. Като клекне на хлъзгавата почва, току видиш, всичкото геройство, знание не може да помогне. Той изгуби своето равновесие. Може да намери някаква авария в живота. Често ние минаваме през глетчерите на живота, изгубваме равновесието. Като се подхлъзне, иска да бъде сериозен. Като се подхлъзнеш, знанието и твоят морал не може да ти помогнат.
Казваме, не трябва да съдим. Човек, който се е подхлъзнал, който е паднал, не трябва да го съдим. Той на глетчера минава. Не знаеш как ще мине. Ти казваш, това не трябва да прави. Ти, на негово място ако беше, как щеше да постъпиш? Отива едно малко дете при баща си, казва, че го бил учителят. Срещне го учителят, детето си намокри гащите от страх. Казва му бащата: „Много си страхлив.“ „Татко – казва, – ако беше на моето място, какво щеше да направиш?“
Разумни трябва да бъдем. Сега ще оставим другите неща настрана. Основната мисъл. Да възстановим абсолютно доверие в Бога, което сме имали първоначално. То е силата, магията на живота. То е, с което трябва да започнем.
Само проявената Божия любов, само проявената Божия мъдрост и само проявената Божия истина носят пълния живот.
Сега да допълня. Ако вие ме слушате и приложите, аз ще ви помагам, ще ви помага и Бог.
43 лекция, 18 юни 1930 г, София, Изгрев
