Словото

АБСОЛЮТНО ОСВОБОЖДЕНИЕ ОТ ЛЪЖАТА В СЪЗНАНИЕТО

АБСОЛЮТНО ОСВОБОЖДЕНИЕ ОТ ЛЪЖАТА В СЪЗНАНИЕТО

Тайна молитва

Пеш души да прочетат темата си „Предназначението на съня 6 природата“.

Дават ви една дроб 1/2, 2/3, 3/4, 4/5. Сега кои са причините, които са разделили тези дроби? Как ще изтълкувате първата дроб? 1/2 – едно тълкувание, това е младият баща и майката, които имат една ябълка. Половината дава на своята другарка и половината оставя за себе си. Втората дроб – 2/3, това показва, че във фамилията имат едно дете и бащата дава 1/3 на майката и 1/3 на детето. Той не фигурира. 1/4 какво показва? („Че се е явила и една дъщеря.“) А 4/5 в дадения случай, както дробта е поставена, малките неща в света дават тон на нещата. Ако кажем така: 2, 1, 2, 3, 4, 5 – все цели числа, това са големи величини. Някой път вие казвате – малките работи не зависят. Изтривам аз една запетайка, какви ще бъдат вашите разбирания? Тази запетайка решава в дадения случай мисълта. Малките неща са запетайки в природата, от които зависи решаването. Ако не знаеш предназначението на запетайката, какво съдържа тя, запетайката не е само да спреш малко. Кажете за пример едно изречение. Де се турга запетайка? Или кажете ми едно предложение, де се турга запетайка. Я, К, ти кажи. („Аз виждам Учителя, който говори.“) Тук къде е запетайката? („След Учителя.“) Защо? Като си го видял, какво от това? Има да излезе нещо, не е само да видиш човека. Например виждам слънцето. Във виждането на слънцето имам да придобия нещо. Нещата в природата не са мъртви. Сега ще определите запетайките. Във вашия живот има много запетайки, които сте ги изтривали, и трябва да ги наместите всичките на местата им. Защото безпорядъчният живот иде от това, че всичките запетайки сте ги разместили. Запример евреите, като пишат, гласните букви не ги поставят, всичко пишат със съгласните, а гласните се подразбират. В българския език гласните не се подразбират, но в математиката се вижда, че малките неща имат предназначение или тъй наречените предпазителни мерки – да знаем числата цели ли са, или дроби.

Сега именно кое е дало повод на хората в сегашния живот да употребяват дробите? Има ли някоя теория за произхода на дробите? След като направите изчисленията на кръга, вие дойдете до едно число, което не може да се дели. И дробите са произлезли от числа, които не могат да се делят. И всякога остава един остатък. Причината е онова дете, което суче от майка си. То ни най-малко не се интересува от реда и порядъка на природата или как се е образувало млякото, защо майка му го храни. То постоянно ще плаче, ще настоява да му даде майка му още мляко. То настоява и заповядва и по някой път майката изпълнява неговата воля. Най-първо майката е много внимателна към неговата воля, към него, гали го и все му дава. Но колкото расте това дете, майката, и в нея става една промяна. Най-първо тя го държи на ръцете си, не дава прах да падне отгоре му. То плаче или не плаче, тя го държи. До една-две или три години му дава да гълта и след това каже „не“. Сега, ако вземем какво влияние упражнява подуването на майката, каква разлика има между онези деца, които са сукали една година, и тези, които са сукали две и три години? Изучавали ли сте този въпрос? („Които са бозали по-дълго време, са по-силни.“) По-здрави са, ако майката е здрава, нали? Законът е същият. Когато човек се запознае с известно учение, най-първо той се храни е млякото на майка си. Колкото по-дълго време се храни със здраво мляко от майка си, толкова той става по-здрав. А здравият човек е всякога по-умен.

В природата е така. Умният човек е здрав човек. А здравият човек е добър човек. Болестта всякога се дължи на някое вътрешно анормално състояние – дали съзнателно, или несъзнателно. Сега в природата болестите имат друго предназначение. Често, когато някое същество злоупотреби със силата, която му е дадена, природата праща болестта да го лиши от възможността да греши. Болестта е един вид едно малко ограничение на свободата на човека. Това може да бъде едно болезнено състояние, едно неразположение на духа. Казвате: „Днес съм неразположен.“ Ограничение имате, неразположен сте. Или има едно друго изречение: не си разположен, вървиш и искаш никой да не ти каже нищо, да те оставят свободен. Тъй си в едно натегнато състояние, или, аз го наричам това състояние – една надута гайда. Ако много те надуят, можеш да се пукнеш. Затова гайдарджията трябва да пусне връчилото. Той свири-свири и после каже „дуууууу“. И след като каже „дуууу“, пак започне гайдарджията да свири. И след като свири, гайдата се отпушва. Каквото е намислила гайдата, тя го е изкарала, и тогава, наместо гайдата да играе, тя кара хората да играят. И казвам, в гайдата или във всичките инструменти седи едно изкуство – наместо ти да играеш, накарваш хората да играят. За да се избавиш от едно зло, значи може да е една гайда или друг инструмент, китара, пиано или орган, каквото и да е, ти започни да занимаваш умовете на хората, тогава ти си умен човек.

Или да преведем – да се научиш сладко да говориш. Сладкото говорене значи да бъдеш добър. Щом почнеш да говориш сладко, ти имаш вече музика в себе си и хората почнат да играят. Пък ако не знаеш сладко да говориш, всичките хора наоколо ще се наострят. Та казвам сега, ако дойдете да изучавате родния език на който и да е народ, може да преведете техните инструменти. Кога се родиха гайдите, цигулките, кавалите? Ако вие изучавате техните епохи, защото те се родили при известни епохи на човешкото съзнание… Запример цигулките се родиха, когато човек дойде да разреши епохата на кръста, разумно да го приложи и затова цигулките, като ходят да свирят, те показват по кой разумен начин могат да се разрешат мъчнотиите на света. Онези китаристи, които дрънкат само, не са го разрешили. Най-гениалните хора свирят на органи, на гайди, на кавали, но не може да се разреши. Цигулките дойдоха като един метод, това е в съзнанието. И ще трябва да се разреши този въпрос, защото нещата, които не се разрешават в човешкото съзнание, те не могат да се разрешат и отвънка. Да кажем, че всеки един от вас иска да бъде цигулар. Някой на цигулка, на китара, това са все сили, методи за подобрение и за самоусъвършенстване в природата, флейтата също е един метод за самоусъвършенстване. Гайдата, кавалът, пианото, старите арфи, те са и сега модерни. И даже пението. Казват – в онзи свят всички са били с китари. Старите китари не са мязали на сегашните китари.

Та казвам, инструментите съответстват на онзи вътрешен характер, на онзи вътрешния закон. Цигулката е единственият инструмент, при който колкото времето минава, и тя се подобрява, когато при другите – пиано било, орган – те остаряват, не могат да издържат. Та онзи метод, който е правилен, колкото времето минава, той става по-ясен, по-силен. И всички методи на вярата са такива: колкото времето минава, толкова методите стават по-ясни, по-силни, а при човешките методи, колкото времето минава, и те изгубват своята сила.

Та най-първо ще разграничите методите какви са. Имате един метод у вас. Ако този метод остарява, той е човешки, ако този метод се усилва, този метод е на природата. Природата всякога иска да застави човека да работи. И с всичките хора тя има специални методи. У всички хора желанията не се пробуждат еднакво и поривите у всички са различни. Но умен човек е онзи, който може да впрегне тази енергия, която природата е вложила. Някой път тя може да те уплаши. Седиш ти и спиш, можеш да се стреснеш и да скочиш. Сънуваш някой страшен сън и ти скочиш, но след този страшен сън у тебе проникне една идея. Да кажем, ти си скаран с баща си, с майка си, но дълго време не си получил писмо, сядаш на масата и почнеш да пишеш едно любезничко писмо: „Мамо, тате“ – и им пишеш едно много хубаво писмо. Ако не беше дошъл този страшен сън, ти не би писал това писмо на майка си и баща си и те биха се безпокоили за тебе. Или може да е обратното – ти си легнеш неспокоен, тъжен и сънуваш. Някой твой приятел се явява или един ангел, хубаво облечен, казва ти няколко думи и си отива, на сутринта веднага твоето състояние е сменено.

Сега ще приведете общия знаменател на живота, физическата страна каква е? Животът е един метод на самовъзпитание. Там са всичките всевъзможни методи от памтивека. Пък и другите. Та идейно трябва да се изучат някои методи. Които ние сме ги минали, няма какво да ги проучваме. Та трябва да имате едно хубаво разбиране. В индуската философия се казва – кармата е на миналото. Какво влияние може да има кармата на миналото е моя сегашен живот? Да обясня, че да имате една по-ясна представа. Това, което сега преживяваме, това е един плод, който ние трябва да посеем някъде. Кармата е плод. Следователно нашият минал живот ще се посее в съзнанието на животните. Животните са поле за нашия минал живот. Ние сме в сегашния живот непосети с всичките желания и след време от нашия минал живот тези желания дават своя плод. И ние ще ядем от същия плод, който сме посели някога. Следователно съзнанието на хората постоянно произвежда нашите мисли и желания и те се завръщат в нас. И този именно живот нас ни измъчва. Ако провидението би ни оставило в това положение, от нас нищо не би останало. И хората щяха да измрат гладни. Но понеже при нас има същества от друга една еволюция, ангелите, които са живели един възвишен живот, техният живот пък е посят в нашето съзнание, изобилие има. Следователно миналият живот на ангелите спасява нашето положение в живота. Затова именно онези красивите моменти, които вие усещате във вашия живот, това е животът на ангелите, посят във вашето съзнание. Пък някой път ти се пържиш, дигаш врява. Това е животът на миналото, който си посял в животните. Защото твоят минал живот е посят у животните.

Та казвам, затова трябва да се обърнем към Бога. Тоест да се обърнем към онзи възвишен живот, живот, който ангелите са живели. В него да се покае човек и да се обърне. Не да се обръща към своето минало, те са животните там и невежеството на животните, това е нашето невежество. Животните във всичките свои лоши черти, това сме ние. Вълкът, мечката – това са все хората. После вземи и унищожителните черти у животните – това са хората. Та по същия начин и ние гълтаме, че ние цял един човек го обесваме, на това ние сме майстори.

Сега, казвам, да напуснем това животинско състояние, да напуснем себе си и да се върнем към красивия живот. Всичко онова красивото, великото, поезия, благородство в постъпки, което се заражда, да се самопожертваме – това е животът на ангелите на мира. Като дойде този живот, той ни спасява. Та за кармата. Всеки един от вас каквото посеете, такова и ще жънете. Някой има, да кажем, някое куче или котка. Та котката, това си ти в миналото. Но котката не вижда това на земята, колко е мазна тази котка. Маже се, глади се и щом си вземе от тебе това, което ѝ трябва, излезе си. Яде и пие, но тя не работи. Я ѝ кажете да ви донесе вода тази котка, нея я няма. Където няма ядене и пиене, котката не иде. Тя участва при най-хубавото ядене, мазничко, но щом дойде да работи, тя казва: „Извинете, аз съм много заета.“ Тя си обича кефа. Това са схващанията на котката. Така е мислил човек в миналото. Той не е орал, нито е сял, той отпосле е почнал да сее. Тогава ще дойдете до най-модерните изобретения в сегашната наука. Тъй както се развива математиката и геометрията, това не е наше. Това е наука на ангелите 1/2, 2/3 – тези неща са математика, геометрия, те са от невидимия свят и те идат да ни спасят от онова криво разбиране на живота. Щом дойдеш до математика и геометрия, ти не можеш да гледаш на земята, на материалните работи. Ти ще обърнеш погледа си към небето и звездите. Те са създание на ангелите, плод са те на духовния свят.

Аз само нахвърлям тези мисли, един нов начин за размишление, за да се спасиш, да смениш своето състояние, едно лошо състояние 6 добро – това е едно спасение. Има някой да ти дава 10 хиляди лева. Ти му ги искаш веднъж, два пъти и най-после кажеш: „Ще му тегля куршума.“ След като му теглиш куршума, какво си постигнал? Иди и кажи на този човек приятелски: „Дай си записа.“ И като ти даде записа, скъсай го. Така ти казва нещо у тебе. Иди и скъсай този запис и кажи му: „Нямам нищо да вземам от тебе.“ Какво ще стане? Кажете ми вие какво ще стане, аз като скъсам записа?

Тук имаше един адвокат, наричаше се Бъчваров. Той ми разправяше една своя опитност, аз ще я приведа на вас. Той разправя тъй: „Като всеки адвокат, обичах да полъгвам, но най-после ме хвана законът, осъдиха ме и трябваше да лежа четири години в затвора и ме лишиха от граждански права. По-напред бях един спретнат човек. Който има да дава, до девети род ще го следвам, но до стотинка да ми плати. Като ме затвориха, нямах какво да правя, почнах да чета Евангелието и казах: така не се живее. И реших, като изляза от затвора, ще живея, както Христос е живял. И виждам, тази работа е трудна. Отивам при един, който има да ми дава, казвам му: „Приятелю, ти признаваш ли, че имаш да ми даваш?“ „Признавам.“ „Е, това, което имаш да ми даваш, без лихва ще можеш ли да ми го дадеш?“ „Не мога.“ „Четвърт от това можеш ли да ми дадеш?“ Отивам при втори: „Ти признаваш ли, че имаш да ми даваш? С лихвите можеш ли да ми го дадеш?“ „Не.“ „Без лихвите?“ „Не.“ „Три четвърти?“ „Не.“ „Половината?“ „Е, половината мога да ти дам.“ И тъй постъпих с останалите. Скъсах си всички записи, разбрах сега, и останахме всички приятели. А по-напред с тях трябваше да се съдя. А сега се ръкувам с тях и тъй ми провървя. След четири години пак се възстановиха моите граждански права, направих си къща, немного голяма.“

Та работи законът. Това е един действителен пример. Този господин си разправя своята опитност. И казвам, докато човек не дойде от затвора както Бъчваров, да ликвидира с всичките си длъжници, какво ще се случи с него? Казва някой: „Та аз ли съм най-лошият човек?“ Какво разбираш под думата „лош човек“? Та не си и най-добрият. Ама аз не съм и най-глупавият човек. Но не си и най-умният. Защото, като погледнеш на тези хора от миналото с книгите си, а ти ще напишеш една книга, и ще остане ли нещо от това, което си казал? Та всеки трябва да има желанието, като напише нещо, да остане, а не само да пише. Но това, което си писал, да остане да живее. По

същия закон, както майката, която е родила дете, не само да го роди, че да умре. Ако ти ще раждаш, и да умира, в това няма логика. Ако ще напишеш нещо, че то да живее – да, разбирам. Ти ще имаш дълбокото желание то да живее. Ако не живее, то ще покаже слабата ти страна, но ако живее, този резултат ще покаже, че ти си работил. Защото нашите дела, нашите мисли и желания остават. И ако останат, те почиват на един здравословен природен метод в света. Доколкото ние имаме мисли, които са с дълъг живот и желания е дълъг живот, от това зависи и здравето на човека.

За пример който и да е от вас може да лекува. Вземете треската, например. Който е боледувал три години от треска, нищо не го лекува, аз имам един метод, много хубаво работи. Който и да е трескав, ти го постави само да го срещне мечка и да го плюе – от този човек ни треска, ни нищо няма да остане. Болният при мечката оздравява, а здравият при мечката болен става. Човек, който мечка е газила, здрав става. Но здрав човек, който мечка е газила, болен става. Та вследствие на това привеждам аз аналогията и изводът е много верен: големите страдания, които мачкат човека като мечка, правят го здрав, а онзи, който не е имал страдания в живота, като дойде мечката, той умира. Има много хора, които ги е мачкала съдбата и те не умират, а стават жилави, но не умират. Та да се не радвате, казва някой: „Аз никога не съм боледувал.“ На земята е опасно да не боледува човек, защото, като дойде една болест, тя ще те завлече. Пък ако често боледуваш, ти вече се присаждаш, организмът придобива една голяма устойчивост.

И тъй, страданията на живота не са нищо друго освен едно вътрешно самовъзпитание и въздигане на човешките способности и чувства. Страданията не са нещо лошо. Нас ни се вижда нещо механическо. Ако онзи големият герой ви стисне за ръката и не ви пуща да вървите, хване ви той на пътя и не ви пуща, той ви управлява, какви са неговите желания? И ако тебе Господ те хване за ръцете и каже: „Седи тук при мен“, какви са неговите желания? Какви са желанията на Бога? Ако учителят види тези деца, които играят, и каже: „Влезте на чиновете“, какво е желанието на учителя? Ако онзи кредитор види своите длъжници и каже: „Елате насам тук“, какво иска да му каже? Всичките неща си имат свой вътрешен смисъл. И ако ние не разгадаваме живота така правилно, ако вътрешния си живот не можем отчасти да разгадаем, тогава животът сам по себе си няма смисъл. Ако не можем да разгадаем страданията и мъчнотиите, препятствията в какъвто и да е смисъл, защото и доброто, и злото трябва да се разберат. Някой път и доброто не можем да реализираме, и злото не можем да използваме.

За пример вземете онзи, който обича да пие. Може десет пъти да го е бил кръчмарят, но научил ли си е урока? Веднъж да те бият, разбирам, но десет пъти? В това отношение охлювите са много по-умни от хората. Мене ми разправяше един наш приятел, Захари Желев. Той се е занимавал с охлюви, имал е пет-шест хиляди охлюва в градината си. И за да не излизат вън, той турил една електрическа жица с много слаб ток. И като рекат охлювите да минат, токът ги опари, и те не могат да минат към съседните места. На сутринта вижда, някои са залепнали на жицата, той ги отбележи и всичките, които се опарвали на жицата, не ги намирал вече на жицата, а всички, които не са се парили на жицата, ги намирал на жицата. Ние казваме, че охлювът е много глупав. Но той, веднъж като се опари, не отива втори път. Но един човек ще каже – има един начин да се излезе оттам.

Та казвам, в съзнанието на охлюва, той е по-благоразумен в това отношение, не харчи своята енергия напразно. И според мене, не че ние не разбираме, но ние изхарчваме енергията си напразно. Всяка енергия, така изразходвана, кога и да е все трябва да се плати. И колкото по-малко харчи – по-добре. Колкото по-добре печели – по-добре. Ти може да заборчееш, е милиони да направиш дългове, природата все те кредитира, но пише на тефтера. И знаете онзи пример за онзи цар, който имал да взема от един свой длъжник 10 хиляди таланта. Това е законът на кармата. Казва му да му ги плати. Казва: „Е, нямам.“ И го моли да почака малко. Моли го, плаче и най-после царят казва: „Прощавам ти всичкия дълг, иди и работи.“ Обаче този господин излиза навън и намира друг, който имал да му дава сто и петдесет пенязи, хваща го за врата и му казва: „Плати ми парите.“ Онзи пада на колене, моли му се, но този го турга в затвора, продава слугите му. Тогава царят, като се научава, вика този длъжник и му казва: „Не ти ли простих аз 10 хиляди таланта, ти защо не прости на онзи сто и петдесетте пенязи?“ Та законът на прошението следва: всичко онова, което Бог прощава, и ние трябва да простим. Комуто Бог прощава, и той трябва да прощава. И комуто Бог не прощава, и той да не прости. Казва някой – щом Бог ти е простил, ако ти не простиш, ще влезеш в затвора. Това значи прощавайте. Това е разумното разбиране. Прощавайте, за да ви се прости. Както Бог е постъпил спрямо вас, постъпвайте и вие в малък размер. Можеш да нямаш такъв замах да простиш 10 хиляди таланта, но в най-малък размер можеш да постъпиш и ти така. Ако ти постъпиш тъй, се счита, че ти вървиш по Божия път.

Сега Божият път е друг, Бог не иска ние да грешим. Това е едно вметнато предложение. Нашите погрешки не са в съзнанието на Бога, те ни най-малко не съществуват в съзнанието на Бога. В съзнанието на Бога съществува желанието ние да се развиваме и самоусъвършенстваме. Понеже има място за всички.

Всички можете да работите и всички ще ви турят на известна работа. И кандидати ще бъдете. Вие ще учите в гимназията, ще станете чиновници и работата, която ще ви дадат, трябва да знаете как да я извършите. Всички тези неща трябва да ги учите, за да знаете един ден как да постъпвате. Та за в бъдеще всички сте кандидати за високи длъжности. Казват някои: „Защо трябва да живея?“ или „Защо трябва да уча?“ Който така пита, той не е кандидат за висока длъжност.

Сега да оставим, това са бъдещи проспекти, този морал, който трябва да държите в ума си. Другояче, ако нямате това схващане, вие ще дойдете до обикновеното изяснение на живота. Казвате: „Трябва да се живее.“ Да се живее, но разумно. Не трябва да се тургат такива запетайки, защото, ако кажете тъй: „Този човек има да ми дава две цяло и толкова хилядни“ – 2,345, това е една малка сума, но ако ти завъртиш запетайката и кажеш тъй – този човек има да ти дава 256, а туриш една точка и още една нула отподире, и още едно число, при това кажеш – няма нищо. 256, 060. Това нищо вече се обръща на голямо нещо. И казват – от нищо нещо излезе. Та ако туриш нищото някъде, това нищо създава цяла тревога в душата ти.

Та в новата философия и в числата, и в геометрията е скрит дълбок смисъл. Затова е новата наука. Аз, като разглеждам хората, изучавам две неща. Най-първо гледам естествения ход. Като изучавам човешкото лице, аз изучавам как човек е работил върху себе си и как ангелите са работили върху него. И в неговото минало е отбелязано как човек е работил сам върху себе си в миналото и после в бъдещото съзнание – интелигентността на ангелите, които работят върху човека. Ако човек е работил животински, значи не е работил в миналия си живот. Тази страна долу, брадата, е по-широка, по-голяма. Ако ангелите са работили правилно, тогава челото му е правилно оформено, лицето му има един правилен оттенък. Пък ако те са работили неправилно, лицето има една неправилна геометрическа форма. И в този човек има едно несъответствие. Но ангелите могат да загладят всичките наши постъпки. Работата на ангелите е един придатък вътре в живота ни. Това е вливане вътре. А нашият живот е едно изтичане към животните. Та в сегашния строй всички вие, младите, кармата на човека или човешката карма, прави отлив – вземане, а животът на ангелите, това е един прилив в нас. Отливът на ангелите е прилив у нас. А нашият отлив е прилив на животните. Та миналото на човек е един отлив, а бъдещето е един прилив. И човек трябва да използва силите на тези двете състояния. Като знае какви са неговите дефекти, какви са в миналото, той трябва да знае и възможностите за бъдещето.

За пример, вземете, покварата на паметта, или отслабването на паметта, се дължи на един неестествен развой на чувствата, в яденето и пиенето. Ако човек е ял много, ял и пил, той се научава да стане „мазна Гана“ като котката. И обича да полъгва. Ако много яде – и много лъже. Лъжата е произлязла от яденето. Затова, когато аз говоря за яденето, най-първо човек трябва да регулира хубаво яденето, за да се избави от лъжата. Лъжата се е явила, когато човек се е научил да яде. Преди да ядоха от онзи плод, те не знаеха да лъжат. В рая живееха естествено, но като ядоха от този плод забранения, в рая се наядоха хубаво, набъбнаха, станаха големи. Те искаха да станат като Бога, те станаха дебелички, но нямаха какво да платят. Така предстоя лъжата. Лъжата ще покажете, че е голям човек, той е треска се чеше, а е голям. Та казвам, в дадения случай имаме храната, която ражда известна лъжа. В това отношение, в морално отношение човек като употребява известна храна, като пояде, непременно той ще дойде до закона на лъжата. А щом като излъже, у него потъмнява съзнанието. Винаги изявявайте лъжата у себе си. Каквато лъжа хванеш, разтърси я малко и кажи: „Не те ли е срам да лъжеш?“ Ти си свършил университета, четири факултета по математика, геометрия, но ти не трябва да лъжеш. Лъжа е това. Ама ще се изменя. Не е хубаво. И да се измениш, няма да го правиш втори път. Е, няма да го правя. Всяка вечер си кажи какво ще правиш. Ако е нещо хубаво, констатирай го добре. Аз не искам да вземате нещата да ги увеличавате.

За пример, да допуснем, че вие имате един ваш приятел, той е беден, но си е турил 10-20 лева в джоба си, иска да си купи нещо. Нещо, което му е много нужно. Но вие искате да идете на театър. Оттук-оттам вие бръквате в джоба му и задигате парите. Отивате на театър и гледате някоя пиеса. Бедният гледа тук-там, парите ги няма. Вечерта ти го срещаш, той тъжен: „Задигнал ми някой парите.“ Какво трябва да правиш сега? Я ми кажете. Аз не искам да му кажете: „Аз ти взех парите.“ Ще кажеш на себе си: „Как не те е срам да вземеш на този човек парите, да се мъчи сега!“ Иди на втория ден и тури парите пак в джоба му с два лева повече. И нищо няма да му казваш. После той пак ще ти каже: „Намерих си аз парите, не зная как е станало това.“ И ти ще кажеш: „Много се радвам, че си ги намерил.“

Такива поправки трябва постоянно да правите в живота си. Понеже ти погрешката си направил, без да знае никой, поправи я пак, без да знае никой. Няма какво да се извинявате. Такива поправки иска да правите постоянно в живота. На някой стар отшелник ти ще му разправяш всичките си грехове, това не е изповед. Имаме един такъв пример. Един от старите евреи повика Христа на гости и му казва: „Давам половината от имането си на бедните, каквото съм изял и изпил от тях, ще върна и ако съм направил някоя пакост, четворно ще го върна.“ Казва Христос: „Днес се спаси тоя дом.“ Тъй ще постъпиш широко, няма да кажеш: „Млад съм, това-онова, като остарея…“ Сега, като хванеш стария, поразтърси го за брадата. А младия – за косата. Ако съм аз, ще хвана младия за косата, ще го разтърся, защото младите са жените, а старите са мъжете. Мъжа можеш да го хванеш за брадата, а жената – за косата. Всеки мъж, който няма брада, е жена. Ще би приведа друг принцип. Едно нещо внимавайте в себе си – дотогава, докато ти си мек, ти влияеш на ония упоритите. Мекотата винаги влияе върху строгите принципи на човека. Щом станеш строг, ти вече не можеш да влияеш на строгия. Строгият не може да направи строгия мек. Мекият може да направи строгия мек. Следователно, докато си мек, можеш да действаш, можеш да влияеш. Престанеш ли да си мек, не можеш да действаш. Или, казано другояче, докато имаш вода, ти можеш да поливаш градината. Докато имаш вода, всичко можеш да поливаш. Престане ли водата, всичко е безполезно, безплодно. Та развивайте онзи мекия елемент в себе си. Не считайте, че онзи, който е мек, че е баба. Не считайте дрехите. Има подобни чувства, една естествена мекота, едно разположение на духа. Това е голямото богатство, с което човек трябва да работи, стига човек да е разумен.

Сега от това, което ви говорих, какво правило бихте извадили за живота си? Аз не искам, като ви говоря тази лекция, да станете светии, нито пък гении да станете. Искам най-малкото – да бъдете талантливи. За обикновените и въпрос не правя. Първото нещо – освобождавайте се от лъжата в себе си. Абсолютно освобождение от лъжата в себе си, в съзнанието си вътре. Докато се освободим, ще мине дълго време. Някой път несъзнателно лъжем. За пример някой ме пита: „Кога дойде?“ Казвам: „Ей сега дойдох.“ А аз съм дошъл преди половин час, а казвам: „Ей сега, преди 5 минути.“ А друг, той е дошъл преди 5 минути, а казва: „Половин час вече чакам.“ Но това са търговски фирми. Иска да покаже, че прави голям жест. Чакал е много време. Сега лъжата къде е? Казва: „Аз толкова време изгубих.“ Пък той 5 минути е чакал. А другият е чакал половин час и казва: „Сега дойдох.“ Не е лошо това. Белите лъжи пари не струват. И те имат смисъл. Сега най-първо с най-големите лъжи, с дългите, опашати по 3-4 метра дълги, и като се освободите от дългите опашки, ще дойдете до късите опашки. Ако с дългите опашки не се справите, с късите по-мъчно ще можете да се справите. Те са много сродни. И аз считам, според мене няма по-голямо геройство в света от това, да кажеш истината. Най-голямото геройство в света според мен е да кажеш истината. И по-голям герой, каквото и да ми кажете, няма. За мене най-големият герой, това е да кажете истината. И като кажеш истината, това не значи да осъждаш себе си. Да осъждам себе си, значи да обвинявам Бога. Но аз ще кажа: „Аз разбирам всичко това, аз направих една погрешка не от неведение.“ Защото, ако кажа – слабост имам, майка ми така ме е родила, баща ми… Не, не, аз това го зная. Защото тогава аз ще направя друга погрешка.

Изповядвай истината. Това е геройство. Вземам всичката отговорност върху себе си. Човек, който вземе всичката отговорност върху себе си, Бог го благославя. Но ако кажеш – всичките хора лъжат, а аз не, това не е право. За да бъде човек герой, той трябва да каже истината. Поне в живота си веднъж може да бъдете герои. Не зная дали някои са били герои. Толстой веднъж беше герой и писа своята „Изповед“. Двама души има, които така се изповядали. Геройство е това. Тъй, с всичкото смирение да се изповяда човек, да каже истината, геройство е това.

И според мене няма по-голямо геройство от това, да кажеш истината. Защото, щом кажеш истината, тя не е негативна, тя е положителна, от него ден всичките несрети в живота ти, всичките страдания, несгоди, всичко това ще се превърне. Кажеш ли веднъж истината, всичко тръгне напред. Това е един алхимически закон. Това е геройство. Но докато дойдеш да кажеш истината, три пъти ще се изпотиш. Ще ходиш, ще се връщаш, ще чупиш ръцете си, цяла борба ще имаш. Толстой каква – борба имаше, докато каже истината. И оттам насетне дойде една нова фаза в живота му. Та и вие сега ще си турите задача – геройство за истината. Да говорите истината. И когато дойде един ден да кажете истината, ще я кажете. И това ще бъде най-щастливият ден във вашия живот.

Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“

Четиридесет и трета лекция на Младежкия окултен клас, 4 юли 1930 г., петък, 6 часа, София – Изгрев.

Категории