АЗ ГО СЪЗДАДОХ!
5 ч. с., Небето покрито. Времето меко, топло. Изгрев
Добрата молитва.
Хвалата.
Молитвата на Царството.
Ще прочета първа глава от Деянията на апостолите.
В Начало бе Словото.
Самият живот е една наука, която човек тепърва трябва да живее. Говорим за истинския човешки живот.
Цялата Природа е пълна с живот, но той се различава по своята форма. Сегашният живот е пълен само с отрицание, със скърби и тревоги, страх, недоразумение, недоволство. Много малко радост има в лицето на човека. И всичкото усилие на ония, които са идвали, да научат човека да живее. И мъчно е човек да се научи да живее. То е един предмет труден, отвлечен. Така. Животът не е нещо, което може тъй конкретно да го видиш. Човек очаква някой път някакво щастие, очаква някакъв живот, очаква Царството Божие, очаква рая, какво има там? Очаква какво ли не. Това са външните форми на този живот. Задава се въпрос: Има ли друг свет освен този? Какво е там скрито, дали има друг свет или друг живот? Има разбира се, светове много. Но това са степени на съзнанието. Вземете съзнанието на една мравя, или съзнанието на една птица, на едно животно, съзнанието на един човек, на един ангел. Какво главно различие има в техния поглед, в тяхното схващане за живота. Или вземете човека в неговата чистота. И чистотата на един ангел. Какво голямо различие има!
Та казвам, сега се оповестява идването на Христа. Това, как е дошъл Исус на Земята. Как е живял, и как е заминал. Че казва: Както го видяхме да замине, така и ще дойде. Но тъй е този въпрос. Вие знаете, как отиват вашите гости, и вашите ближни. Как отивате вашите бащи и майки за другия свет. Ще вземат хората и ще го занесат на носилка. Аз наричам, мъртвите, които отиват от този свет, понеже зле се научили да живеят, не отиват сами, а искат да ги носят тържествено. И после трябва да има свещеници, да им пеят, и всичко туй. Аз наричам туй състояние много аристократическо. Защото виждаме в Исуса няма туй състояние. Той не иска, не чака, да го носят хората така. Повика учениците си, и след като им говори, подигна се нагоре, и се възнесе. И казва, че Той тъй ще дойде, както Го видяха. Съвременната църква е изопачила туй, и казва: В тяло ще дойде Христос. Не е въпрос за тялото. То е въпроса за съзнанието. Даже тези, които гледаха, в Писанието се казва, че се усъмнили. То не е тъй, но човек с такова тяло, както виждате, обикновения човек.
Та казвам, онези, които не са запознати с вътрешната страна на живота, тях ги е много страх от промените. Тях ги е страх, да не изгубят сегашното си тяло. Та ще го изгубят, аз да ви кажа, ако турите и сто души стражари, пак ще го изгубите. Тъй седи Истината. Ще изгубите тялото си. Има тяло естествено, има и тяло духовно в човека. И всичкото ви усилие трябва да бъде, да се съгради духовното ви тяло в света. Онова, което ще има много по-малко промени от колкото сега има. Но и по-малко противоречия. Но за да се гради едно тяло на Земята, изисква пари. Правя аналогия сега. Иска се пари, иска се материали, искат се работници, за да се съгради една къща човешка. За да се съгради сегашното ви тяло е имало двама работници, майката и бащата. Това е то. И после самото дете. Писанието казва: Има тяло неръкотворено, което Бог е създал, в което човешката душа ще живее. Та трябва всинца вие да имате едно прозрение, едно разбиране на живота. Разбирането седи в това, да знаете, че душата е, която расте, и се развива. Душата расте и вие трябва да разбирате този растеж. Един ден вие ще се измените, и ако не познавате законите, няма да познавате себе си. Нали много пъти питат хората: Ще ли се познаваме ние в другия живот? Чудна работа! Ще се опознавате. Че едно животно като кучето, което е живяло 10 години при господарите си, не го ли познава? Познава го. Как го познава? Има нещо, по което се познава. Та казват хората как ще се познаят? Ако се изменят вашите тела, как ще се познавате? Пак има начин да се познавате. Познаване ще има. И много по-добро познаване има, понеже хората като не се познават, понеже често се изменят. Расте човекът, и не може да го познаят, той ли е или не? Брада има, по-рано нямаше. Изменя се и гласът. Не можеш да го познаеш. Сега се познават хората по говора, по гласа. Гласът на човек е най-постоянен. Аз казва, по гласа го познах. Но има и други качества. Човек се познава по своята мисъл; познава се и по своите чувства; познава се и по своите постъпки. Всички хора не мислят еднакво, не чувствуват еднакво, и не постъпват еднакво. Сега не разбирайте, че всички трябва да постъпват еднакво. То е принципално, от части е така. Но животът сам по себе си е нещо красиво! Еднообразието във вярване, в чувствувание оттласка хората. Не може да те привлече туй, което е еднообразно. Да кажем вие говорите, и все повтаряте: Да се обичаме, да се обичаме, да се обичаме. То е еднообразие. То е една и съща дума. Какво значи, и да се обичаме? За да се обичаме, ти трябва да проявиш Любовта в нейното разнообразие. И за да направиш живота красив, как трябва да го проявиш този живот. Сега на Земята, при сегашните условия, в какво седи живота. Като съзнае човек, по някой път има едно заблуждение, той трябва да съзнае, и да се моли. И по някой път има в него едно щестлавие, той ще вземе така да покаже на хората; Майката ще даде на детето, как да се моли. И детето ще се научи на това. Казва: Така ме научи майка ми. И като остарее, пак се моли по един и същ начин. Хубаво е това. Като един метод, то е хубаво. Но ако се заблуждавате, както ви е учила майка ви, да се молите? То е еднообразие. И един ден ще кажете: Дотегна ми по този начин. И трябва да се пазите от опасността на еднообразието. Трябва да дадете свобода. По напредналите братя сега, които се занимават, като видят един млад, казват туй не бива, туй не бива. Че ако този брат, младия стане като тебе, какво ще стане? На какво ще замяза? Ти с всичките си молби, да ви покажа какъв дефект ще дадат. Лицето се сбръчква, потъмнява, краката отслабват, и изгуби се красотата; после в старини не може хубаво да говориш. Казваш: Изгубих всичко. При това пак вярвате в Бога, че за бъдеще Господ пак ще ви даде един живот. Хубаво е това. Но това не е животът. Това е един живот на страдущите хора. На страдущи, които не разбират, в какво седи Божията Любов. Вие си представлявате Бога само по един начин. А някои даже изхвърлят и този начин. Сега не искам да се спирам върху някои неща, понеже ще дойде едно различие – кой има по-добро схващане за Бога? И кой има по-добро прозрение? Който има най-добрите схващания и най- доброто прозрение, той може да направи много работи. Ако ти мислиш, че познаваш Бога, и си Го любил, а не можеш много работи да свършиш, то е само едно непостижение.
Човек за Бог ще говори за бъдеще. Когато може да направи нещо. Няма да говориш преди да си направил нещо. Не говори за никоя своя добродетел, която не можеш да проявиш. И не говори за пението, докато не си пял. Да. Ако искаш изпей една песен. И тогава ще кажат: Я ми кажи, от къде научи тази песен? И ти на тия хора ще им разправиш. Или никога не говори, че си един художник. Нарисувай нещо, постави го, и когато те питат, тогава кажи. Не говори че си един окултен ученик. Е какво значи окултната наука? Е, казва някой, я ми погадай. Я да видя сега? Окултната наука все си гадае: по лицето, по главата, по черепа, все гадае тя. Сега даже в Библията считат грешни работи да се предсказва на ръката. Как могат тъй да бъдат написани на ръката нещата? Хубаво, казват, че много светии са говорили в съборите, че как там е говорил Господ? Какъв е Божият език? Казва, Духът им говорил. Е, как там говори Духът? Не говори преди да ти е говорил Духът. Внимавай да се самоопределиш в себе си, да знаеш, че ти е говорил Духът. И като говори Духът. А не да мислиш, че ти е говорил. И говори както той ти е говорил! Когато Духът говори, ще има един признак. Ти иди при един болен човек, и като започнеш да говориш както Духът ти е говорил, най-малко на този човек ще се подобри здравето му. Иди при една къща, дето има раздор, недоразумение, делене на малки работи. Е, ти се намираш между децата, между две момченца, братчета, или между едно сестриче и едно братче. Карат се за нещо. За ябълки, за дрехи, за обуща и т. н. Или такива спорове има между възлюблените. Между майки и бащи. Спорят те двамата. Недоразумение има. Може да съществува такова и между учители. Навсякъде има, за малки работи. Когато ти говори Духът и тия недоразумения се яват, Духът го няма там. Те са хората, които живеят крайно индивидуален живот. Всеки търси своето право. Щом дойде Духът, тия различия изчезват. Защото спорът в живот става за малки работи, от недоимък. Аз да ви кажа, всичките страдания идат от недоимък. Съмнението иде от недоимък; незнанието, злобата все иде от недоимък на Любов. Недоимък има този човек. Дай му ти от Любовта, като дойде да се изпълни, тя злобата изчезва, дойде знанието, а съмнението и всички тия неща изчезват. Вие казвате: Аз се съмнявам. Философия трябва да имате. Е, как се лекува съмнението? Научи се да вярваш! Казваш: Не става тази работа с вяра. Тъй, със сегашната вяра не става. Вярата винаги иде у човека, когато духът се яви. Тогава човек ще има вяра. Че ти как ще вярваш в неща, които не си видял. Сега ще цитирате вие всички: "Блажени, които не видят и повярват“. Е какво се подразбира? Пак ще вярваме на тия апостоли, които видеха Христа. Та има на кого да вярваме. Значи, тия хора, пак има. Но ти не можеш да вярваш, без да имаш някоя конкретна мисъл, някое конкретно съзнание. Представи си, че никой не е видял, как се е възнесъл Христос на Небето. И ти да вярваш, то е невъзможно. И най-после, не може да вярваш туй, което не е станало. Ние вярваме в неща, които са станали.
Сега вашият ум се отвлича, и казвате: Да бяхме в ония времена. Е, хубаво. Е, колко души имаха привилегията в ония времена, когато се възнесе Исус. Да кажем, че Писанието казва, че били 120 души. Целият еврейски народ нищо не видя. Даже е въпрос, и когато се роди Христос на Земята, колко евреи е имало на Земята. Колко евреи го видеха. Изнесе се слух, че се е родил. Но дали всичките евреи са го виждали? А като се възнесъл на Небето толкова много бяха евреите, че само 120 души били. Та казвам, ако вие бяхте на Неговото време, каква възможност имаше да Го видите? Те са били времена тъмни, когато хората търсеха Господа със свещи, с ламби Го търсеха, да Го зърнат, и не са Го намерили. А в сегашния век, има едно зазоряване, и без свещи може да Го намерят. Сега има много по-голяма възможност! То е въпрос на съзнанието вътре.
Никога не казвай, че си видял нещо, което не си видял. Знаете ли какво значи виждането в пълната духовна смисъл? Писанието казва, че онези които, чуят гласа ми, – Гласът на Господа, – ще оживеят. Тъй е. Вече онзи, който е чул, ще оживее. И онзи, който е видял, ще просветне. Щом като видиш ти реалността, или щом видиш Господа, всичкото твое недоволство трябва да изчезне. Ако не е изчезнало още в тебе, ти не си Го видял. Щом се съмняваш в това, дали е Той или не е Той, ти си сиромах. И ти казвам: Богат да станеш! С какво? С вяра! И за да изчезне всичкото твое недоволство, ти трябва да станеш богат с Любов, с всичките Добродетели. Може да запитате, какво нещо е Добродетелта? Аз съм дал такова едно определение. Сега ще употребя думата „АЗ“. В света само хората имат „АЗ“. Човек може да каже – „АЗ“. Едно животно не може да каже. У Тях са затворени устата. Животното не може да каже „АЗ“. „Аз“ значи едно същество, което се е отделило от другите, и се съзнава, че живее самостоятелно. Самостоятелно е то. Туй съзнава. А пък онзи който няма туй съзнание, той е потопен в общото на всичките. Ти можеш да споделяш. Хубаво е това състояние. Някои поддържат, че има едно състояние по- горе от АЗЪТ. ТЕ го наричат безлично. Едновременно ти схващаш всичките азове в едно, и живееш във всички. И тогава не само едно аз, но хиляди азове си ти. Сега може ли да схванете, какво може да бъде туй състояние? Казвате, какво ще бъде? Е, мислете, какво ще бъде. Аз да ви дам едно определение. Кое е по-хубаво? Да познаваш само една буква, или да познаваш всичките букви в азбуката на речта? И сега ние си мислим, че като кажем „АЗ“, че то е първата буква на онова велико знание, което ще ти се разкрие. Казват: Бог буква ли е? Той личност ли е? Той е повече от онова, което ние разбираме. Та казвам, не е лошо. Поддържайте, но не мислете, че в каквото състояние сте сега, че сте достигнали до някоя много висока степен. Радвам се, че си "Аз“, но трябва да дойде и втори, трети, 4-ти, 5-ти, и всички. Че като казваме някой път, че аз трябва да обичам ближните си, аз разбирам, всичките тия същества, които казват "аз“, и онези даже, които не могат да кажат "аз“. Всички трябва да ги обичаме. Защо? Защото като срещнеш един вол, и кажеш: От къде идеш? Той си подига рамената. Е, кой те създаде? Той пак си подига рамената. Тогава се явява Господ, и казва: АЗ ГО СЪЗДАДОХ! Срещнеш една мравя, казваш: Ти защо си се запънкала, кой ти даде туй право? Тя нищо няма да ти каже. Господ казва: АЗ Я СЪЗДАДОХ. И питаш ти тази мравя, та от къде на къде този кояфет у тебе, с толкова крака? Тя нищо не знае. Животът, който сега живее, тия крака й са необходими. Един ден, като изходи този път… Чудни са хората, казват: Е, защо на 4 крака пък ще ходиш? Че като се качиш на някой автомобил, на колко крака ще ходиш тогава? Тогава ще ходиш с 4 крака, пък и ще се въртат краката. Чудни са хората! Едно осъждение има, че животно е, ходи с 4 крака. – Автомобил е. Че ти ходиш с два крака. – Мотоциклет. Де е успехът на човека? Ходи човек на два крака, силата на двата крака не, но човек ходи в перпендикулярно положение. Животното е в хоризонтално положение, а човекът в перпендикулярно положение.
Теченията на човека и разбиранията на живота са различни. Двата крака съответствуват на едно друго движение, на една друга възможност. Трябва да се стремите към домогването. Не зависи от вас, но трябва една вътрешна готовност, когато Духът ви посети. Защото ще дойде време да ви посети. И силата на Духа е както Слънцето като изгрява. Най-първо като изгрее на хоризонта, то осветлява най-високите планински върхове; и после колкото по-надолу слиза, осветлява всичките предмети. Такова е изяснението на Духа. Когато Духът дойде, нито един от вас няма да остане, на когото Духът да се не изяви. Но ще зависи от вашата готовност, която имате сега; и която ще придобиете, за да ви говори Духът. Ако сте готови, ще ви говори. Ако не сте готови, ще ви огрее, и после ще отмине. И после ще чакате другото проявление на Духа, периодически.
Сега, онези от вас, които разбирате, не губете условията. По някой път вие губите условията. Казвате: Как трябва да живеем духовен живот? То е съзнанието вътре. Ти можеш да се занимаваш с най-долните работи, може да копаеш, но ще имаш Божественото съзнание в тебе. И ти може да си цар, и пак да нямаш туй съзнание. Че как един цар, който осъжда един, втори, трети, 4 – ти без да е проверил. Царят не знае работите, ще даде решението. В този цар трябва да има вътрешно прозрение от Невидимия свят. Че като дойде да каже: Тази съдба не е права. И да го знае това. А царете нямат тази възможност. Решил съдът да обесят някого, царят ще дойде, и ще подпише. Сега туй вас ви се вижда едно противоречие. Че вие всеки ден вършите тия погрешки. Аз да ви кажа, даже на най-напредналите от вас, ето едно прегрешение. Дойде някой, казва: Имаме един брат, който не знае, как да се моли. И той лансира една идея. Ти не си го видял, Някои са казали, че имаме един брат, който не знае, как да се моли. Че как го провери, че не знае да се моли? Ако идете в евангелистката църква, там обичай има, да коленичат. Хубаво е. И Писанието, мисля казва някъде, че коленичил е. Е, хубаво. Вие седите и се молите; и си събирате краката отдолу на едно място, събирате и ръцете. Е, мислите ли, че по този начин, както се молите, че е така хубаво? Краката ви на едно място и ръцете ви на едно място? Краката ти са на едно място, ама умът ти е раздвоен. Ти се молиш, а мислиш за жена си, какво ли прави? Ти се молиш, а мислиш пак за търговията си едновременно. Ти се молиш, и проникне в ума ти мисълта, че някой те обидил. Питам, трябва да знаете, в какво седи обидата. Обидата е едно състояние, че някой ти окалял дрехата, и те нацапал. За да се извини той, трябва да ти донесе чиста вода, и да опере петното хубаво, и да оглади хубаво дрехата. Някой те обиди. И ще му простиш. Вода, вода трябва. Ще чакаш. Ти ме оцапа, ще дойдеш да омиеш туй петно. Ама нравът ми е такъв. Безразлично е, какъв ти е нравът. Ти трябва да очистиш петното. Не те е пратил Господ в света да цапаш нито себе си нито другите, нито ближния си. Но нацапал ли си, трябва да очистиш всичко туй. То е изяснение само външно. Защото след всяко цапане, човек изгубва мира си. Ти като нацапаш някого, ще изгубиш съзнанието си, ще изгубиш своето разположение. Че ако всички не си губеха разположението; кажете ми, колко часа държите своето добро разположение? И след като се разсърдите някой път, пак съзнанието ви да е будно, и да кажете: Слушай, въздържай се! Тази работа не я знаеш. У вас се прикъсва съзнанието. И като се разсърдиш, то съзнанието ви да е будно. Казва се за Господа, че и Той се разсърдил. Казва се за Господа, че и Господ се гневи на човека. Сега философията на човека е, не гневи човека. Не, ако твоето съзнание е разпокъсано, гневът е на място. Този гнев означава, че ти се гневиш, че работите не са поставени тъй както трябва. Господ когато се гневи, когато се разгневи, Той турга всичките неща на място. а когато хората се гневят…
Та сега има много, които казват: Не трябва да се гневиш. – Невъзможно е. Ама не трябва да се страхуваш! – Невъзможно е. Ще се страхуваш. Но като се уплашиш от една мечка, да имаш пак вяра в Бога. Защо бягаш ти от мечката? Ти бягаш от Господа, Който е в мечката. Неправеден човек си. Там ти знаеш че бой ще има. Ти бягаш от Господа, Който е в мечката. Той казва: Я ела сам тук. И казва, той мълчи. Че като те налегне тази мечка. Аз зная един такъв пример. Един много лош човек българин, един ден го налегнала една мечка, та го натиснала на земята. Не го хапе, но го въргаляла, обръщала го насам нататък, нагоре, всичко това, и го пуснала. Че като се върнал той в къщи, много кротък вече. Името му било Йоан. Та го пита жена му: Какво бе Йоане? Какво си се умърлушил? – Тебе мечка въргалила ли те е? Сега тия неща са верни. Че като те хване една голяма скърб нещо в света, и си се умърлушил, мечката иде. И всеки едного всякога в живота може да го въргаля някоя мечка. И ако те въргаля тази мечка, само да те укроти. Но тъй, че да не те нарани, ти доста си прогресирал. Но ако тази мечка счупи някой път краката ти, или те ухапе, това показва, че не си много прогресирал. Поддържат, че човек, в когото Бог се е проявил животните укротява. Достатъчно е в съзнанието си да държиш Бога, така както е, и един вълк, или един тигър, една мечка, всичко туй ще дойде при краката ти, и нищо няма да ти направи. Но ако не мислиш, работата е опасна! Всичко ще ти направят. Та казвам, този закон е, за да се освободите от скърбите и страданията, и мъчнотиите. Идеята ви за Бога вътре във вас трябва да бъде на място. Но ще се освободите в туй. Трябва да работите. Ще се освободите. И тия страдания сами по себе си ще се осмислят. Не само ще се осмислят, но и ще прогресирате. Думите ви ще се развиват. И след всяко идване на Духа вътре във вас, съвсем ще се измени вашето съзнание. И при всяка скърб, която човек чувствува, то е като влажно време, дъждовно време, бурно, снежно време. Не се бойте, защото след толкова сняг, и след тази буря, ще се изясни времето. Ще изгрее Слънцето, и всичко туй ще се превърне за ваше добро.
Сега има един начин, едно обяснение защо са страданията. Защо страдаме и защо са тия страдания? Тогава можем да кажем: Тия страдания са потребни на човека в сегашния живот. Но човека не трябва да потъне само в страданията, като в една област, в която всичко може да изгуби. Сега питате, е, какво учение е Християнството? Християнството е учение за спасение на хората. Но как ще се спасят хората? Трябва да познаят Бога. В познанието на Бога ще се яви спасението. Бог е, Който обработва спасението. Той е, Който спасява хората, не друг. Спасява онези, които Го познават, онези които могат да Го познаят. И познаването трябва да бъде неприривно. Туй познаване не е един въпрос само за един ден, за една година, то трае през Цялата вечност. Ти през Цялата вечност ще се учиш да познаваш Величието на Бога и това ще бъде радостта на твоята душа. И казано е в Евангелието: "Да познаят Тебе Единаго Истинаго". Това е животът. Да познаят Тебе Единаго Истинаго Бога. Да. Но тъй както се изисква. Бог на всички хора се изявява различно. На светиите по друг начин, на умните, на глупавите, на всички. Няма същество в света, на което Бог да не са изяви. Бог се изявява според степента на тяхното развитие. Бог другояче гледа на един глупав човек. Той не гледа, че е глупав. Този човек ни най-малко не е глупав. Ама казват, той е идиот. Ни най-малко не е идиот. Ама то се показва, че е идиот. Не мислете, че е идиот. Казвате: То е дете. Но туй неразумното дете един ден става един гений. Вие виждате един човек и казвате, че той е лош. Бог и на лошите хора гледа другояче; От наше гледище някои хора са лоши, от Божие гледище, всичко онова, което Бог е направил, за Него е добро. А не за нас. Не всички неща, които Бог е направил са добри за нас. Ние не разбираме, нямаме туй знание. Че как? Вземете положението, аз да ви обясня положението на една майка, която носи 9 месеци едно дете. Е, как мислите, добре ли е? Казва някой: Добро е това. Но носил ли си ти дете в утробата си вътре? Ни най малко не е добро това. Но от после майката като се освободи казва: Аз се радвам, че го родих. Но по- напред какъв страх, какво треперене, да не умре, да не стане това или онова! Тази работа е много трудна, да родиш! И всяка една хубава и права мисъл, всяко едно желание, за да се роди, трябва да минат страдания. Защо страдате? Всеки един човек, който страда, той ражда нещо. Той е заченал. И докато го родиш. Някой път има жени, които лесно раждат. Има хора, които много лесно мислят, раждат, а някои пък… Мене ми разправяше един свещеник, живял в една къщица, и там една жена три дена се мъчила да ражда, и тя вика и се мъчи, и попа вика в другата стая. Тя реве и попа реве. Та някой път и вие скърбите и не знаете защо скърбите. Скърби някой. Да не се е женил. И Писанието казва – не пожелай. И щом пожелаеш, законът е там. Защо да не пожелая? Ти ще го пожелаеш, но най-после трябва да го родиш. Ще дойде мъчението вътре в живота. Ако искаш да не се мъчиш много, много малко пожелай. Да не ти бъде много трудно. Пък като искаш това и онова; и ти ще замязаш на някоя риба която трябва да ги роди. Не това е философията на живота.
Сега да се повърнем. Необходима е вярата за човека. И един начин, по който да мислите. Ако една мисъл се ражда, по разни начини може да се роди. Но някой път за да се роди една мисъл е много трудна работа. А в ангелите и светиите мислите се раждат без мъчение. Та ангелите и светиите когато слизат между хората, на много тясно място се намират. Най-напредналите същества, които слизат между хората, много мъчно могат да се справят. Сега и вие по същия начин, много мъчно може да се справите. Не само вие, мъчно се справяше и Христос. Казва: До кога ще ви търпя? Знаеш колко са несносни хората? Христа Го попитаха: Ти от къде идеш? Какъв си Ти? Е, какво може да бъде – човек? Какво може да бъде човек на Земята? Ако има съзнанието за Бога, той е човек, той е светия, съзнание има! И при Всеки случай той използвува туй съзнание. Ако има съзнанието на един ангел, той е ангел. Според съзнанието вътре. Та казвам, докато дойдете до онази опитност. И казва, след като се възнесъл: Чакайте вие, докато възприемете, да дойде Дух и да се облечете отгоре със сила. Ти като видиш формата на едно нещо, на Божественото, което ще се занесе нагоре към Небето, трябва да чакаш за онова, което може да слезне от горе за тебе. И да се облечеш ти в сила. И можеш да работиш в живота. Та не само какво си видял, формата, която си занесъл. Може да си видял Христа, външната форма може да си видял, но Духът, който дойде. Онова, което ти проговори, и онова, което разбереш и приложиш. Силата е в разбирането! Аз сега не ви казвам, че не разбирате. Разбирате, но има нови неща. Вие отлагате. И всички засега страдате от отлагане. Е, казвате: Стига ми толкова. Аз съм чел, казва някой два пъти, три пъти Библията. Можеш да четеш и хиляда пъти. Не зная хиляда пъти ще можеш ли да четеш Библията. Трябва тази Библия, която четеш най-после трябва да се напише вътре в тебе. Не само да я отваряш от вънка, а ти сам да станеш една Библия, нищо повече! Та Христос който дойде на Земята, де седеше Неговата сила? Той можеше да нахрани хората. Без пари да ги нахрани. Сега, за себе си ще вземете тази опитност. – Когато ти идеш в хубавото разбиране на нещата, Господ, Който живее в тебе, Той ще се прояви. Не искайте вие да се прославите в живота. Да съзнавате, че Господ живее във вас. И да не се месите в работите Му. Той да се прояви. Всеки един от вас все има един Господ в него. Във Всеки едного Господ се проявява; и той трябва да съзнава това. Когато кажеш "АЗ“, трябва да съзнаваш, че това е Господ. Понеже какво си направил ти? И като говориш, този твоят говор не е твой. И като ходиш този твоя ход не е твой. Той е Господ, Който живее в тебе, Той те учи как да ходиш. И един вол може да ходи, но каква голяма разлика между едно животно и един човек! И какво голямо различие между едно животно и един човек!
Та казвам сега, разбиране трябва сега на вас. И ще бъдете търпеливи, и ще чакате. Във вашия Ерусалим ще седите. И ще имате опитността, че сте влезли в гората, и сте видяли, че се е възнесъл Христос. И ще чакате в Ерусалим, докато се облечете в сила. И като се облечете в сила, тогава ще трябва да работите. Така както от вътре ви учат. А има работа в едно учение насъбрана. Тя е една щерна. И може да се направи да тече, и ще тече. Но като тече един два дена, тя ще се изтече, и ще свърши. А туй, което е Божествено, то е като един извор, който никога не пресъхва.
Та сега Господ в света, Който действува не само във вас, но действува за поправлението на целия свет. И ние сме в една епоха, дето няма да остане човек да спи. Всички ще бъдат разбудени. Няма да остане нито един. Всички ще ги събудят. Само разликата ще бъде, че едни ще разберат, защо са събудени, а други няма да разберат. И ще кажат: Отиде ми съня! Но и те ще бъдат събудени. Ще претърпят всичките страдания, недоразумения, и ще се чудят, защо става това? Но трябва да станат. А онези, които са готови, ще разберат, че това е Присъствието на Господа. Съзнанието, на които е будно, ще виждат всичките хубости и красоти, и ще се възползвуват. А онези, които не разбират, те са слепи хора в света. Каквото и да му казваш. Защо казва и пророкът, че Някои Господ ги е ослепил. Той казва: Ослепил си ги, да не би да се обърнат към Мене, и ги изцеля. Ослепил ги е. И ние ще оставим сега този въпрос, как е дошло туй ослепяване. Трябва да се пазите всички от вътрешното ослепяване. И няма по-страшно нещо от това. И радвайте се, съзнавайте че страдате. И като се радвате, че страдате, радвайте се в страданието си! И разликата между един, който е събуден е, че той се радва на страданието си; а един, на когото в живота съзнанието не е будно, той винаги се нервира и озлобява, че страда.
Отче наш.
В Божията Любов е благото на човека. /три пъти/.
6. 15 ч. с.
Упражненията на поляната.
1-во Неделно Утринно Слово, държано на 27. 09. 1936 г.
