Ако Синът ви освободи, ще бъдете свободни

И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. (Иоана 8:36)

Ще ви прочета няколко стиха от 8-та глава от Евангелието на Иоана, от 32–52 стих.

(31) И казваше Исус на повярвалите в него Юдеи: Ако вие устоите в моята дума наистина сте мои ученици; (32) и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни. (33) Отговориха му: Семе Авраамово сме, и никога никому раби не сме ставали: как казваш ти: Свободни ще бъдете? (34) Отговори им Исус: Истина, истина ви казвам: Всеки който прави грях раб е на греха. (35) И рабът не остава вечно в къщата; а синът вечно пребъдва. (36) И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. (37) Зная че сте семе Авраамово; но искате да ме убиете, защото моята дума във вас се не вмещава. (38) Аз говоря това което съм видял у Отца си; и вие такожде правите това което сте видяли от отца си. (39) Отговориха и рекоха му: Отец наш е Авраам. Казва им Исус: Ако бяхте чада Авраамови, делата Авраамови бихте правили. (40) А сега искате да ме убиете, мене, человека който ви говорих истината която чух от Бога: това Авраам не е сторил. (41) Вие правите делата бащини си. А те му рекоха: Ние не сме родени от блуд: едного Отца имаме, Бога. (42) Рече им Исус: Ако беше ви Бог Отец, то вие любили бихте мене, защото аз от Бога излязох и дойдох; понеже не съм дошъл от само себе си, но той ме проводи. (43) Защо не разумевате говоренето? Защото не можете да слушате моето слово. (44) Вие сте от баща дявола, и похотите бащини си искате да правите. Той беше от край человекоубийца, и не устоя в истината; защото истина в него няма. Когато говори лъжата, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща. (45) А пък аз защото казвам истината, не ме вярвате. (46) Кой от вас ме изобличава за грях? Ако ли говоря истината, защо вие ме не вярвате? (47) Който е от Бога Божиите думи слуша: вие за това не слушате защото от Бога не сте. (48) На това отговориха Юдеите и рекоха му: Не казваме ли ние право че ти си Самарянин и имаш бяс? (49) Отговори Исус: Нямам аз бяс; но почитам Отца си, а вие ме безчестите. (50) И аз не търся моята слава: има кой да я търси и да съди. (51) Истина, истина ви казвам: Ако опази някой моето слово няма да види смърт до века.

Ще взема 36 стих от същата глава:

„И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“.

Съвременната култура минава за една от най-възвишените култури от всички предшестващи, т.е. така се счита днес. И всяко слово, или всяка беседа трябва да бъде обоснована според умовете на хората от тази култура, т.е. да е обоснована на една здрава основа, на която да се гради. Всички поддържат, че трябва да се стремим към реалното или към същественото в живота, а що се отнася до новото учение, всеки казва, че това е празна работа. Ние сега желаем всички съвременни учени или всички религиозни хора да ни кажат кое е същественото в живота. Някои ще кажат: Науката. Коя наука? Нека тази наука излезе и ни даде същественото. Религиозните хора казват: Бог. Нека тия религиозни хора излязат и дадат същественото. До сега много богове са проповядвани. Казват: Ти вярваш ли в Бога? В кой Бог? – В този истинския Бог. Какво е учението на този истинския Бог, какво е неговото проявление? Не е достатъчно само да кажем „истински Бог“, и „истинска любов.“ Това са неща още неопределени.

Сега, за пример, могат да кажат най-строго: Защо тия хора трябва да се занимават с тия празни работи, да си пълнят умовете с тия празни, глупави работи? Съгласен съм, защо трябва да ви пълня главата. Питам: „ако влезете в една бирария, вземете една чаша бира, с какво се пълни главата ви?“ Ако вземете един билет и отидете на театър, с какво се пълни главата ви? Ако четете един вестник, с какво се пълни главата ви? Ако сте пред една изборна борба, с какво се пълни главата ви? Ако отидете у дома си, с какво се пълни главата ви? Ако отидете в една гора, дето листата са паднали и има сняг 1-2 м., с какво се пълни главата ви? Кое е реалното, кое е същественото сега, като се напълни тази глава, да е благодарна.

Аз взимам едно правило, ще ви го дам: човек, който иска да бъде здрав, трябва всякога да пие вода от извора, не от река. Пие ли от извора, никога няма да заболее. От извора, от същинското място да пиеш, само там ще разбереш истината – от извора. Как ще разбереш светлината? – От нейния източник, а не при огнището, дето се горят дървата, не при онази електрическа светлина. Това осветление, тази електрическа светлина е толкова хубава, че ви разваля очите. Най-хубавото нещо, което Бог е създал, светлината, ви разваля очите.

Питам: всяко нещо, което разваля най-възвишеното, най-благородното у нас, това Божествено ли е? Значи, има неща, за които нашата душа се досеща. Във всяка една душа има неща, за които душата се досеща. Тя не може да ги докаже философски, тя не може да ги обуслови, но ги знае. Целият живот почива върху това, което душата знае. Нима всичките ви опитности, които имате, и върху които градите вашия живот, това е илюзия? Не, това е същественото. Ако вие носите известни истини, които сте преживели, това илюзии ли са? Това са истини. Нима целият ви живот, който почива на опитности, и то такива, които са създали цели катастрофи, това са илюзии? Не, всяка малка ваша опитност струва повече, отколкото всички други философски трактати. Вземете, за пример, Библията, по какво е ценна тя? Ценна е тя по това, че представлява един народ. В своите проявления – еврейския народ. Още досега дори съвременните християни не са се повдигали по-високо от еврейския народ. Цялото Евангелие е еврейско, и апостолите, всичко това е еврейско. Сега, не е лошо това, но ние не обичаме евреите. Може да не обичаш дрехите на един човек, но ако този човек ти е донесъл хляб, ще му благодариш за хляба. Че този човек не е облечен хубаво, то е един въпрос, а че този човек ти е донесъл хляб, това е друг въпрос. Туй, което не е хубаво у евреите, не е хубаво, но туй, което е хубаво, хубаво е. Трябва да бъдем справедливи.

Сега, кое е същественото у нас, съвременните християни на ХХ-ти век?

Христос казва: „И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“.

Кой син? Сега не че не знаете вие истината. Вие знаете истината, но трябва едно малко стълкновение в живота ви, за да се доберете до тази истина. Даже, ако забелязвате, ако наблюдавате, хората някой път се питат: Кое е същественото в живота, има ли бъдещ живот, има ли Господ? Е, няма Господ, това-онова, отричат Го. „Вярвам, казва, в майка си, в баща си, тях ги виждам“ . Но какво правят после тия хора? Като се намерят в някое тясно място, викат: Олеле майчице, олеле татко, викат тогова-оногова, викат, и като не им се отзоват, викат: Олеле, Божичко! Значи зад баща ти, зад майка ти има друга една майка, друг един баща, друга една идея, която се е затъмнила, и като се махне тази утайка, започваш да викаш: Олеле, Божичко! Има ли вътре в този зов някаква идея? – Има, разбира се. Всяко чувство, което се пробужда дълбоко в душата ти, изразява известен принцип. И забележете, че всякога когато вие призовавате Бога, и кажете: „Олеле, Божичко“, непременно ще дойде помощта. Тази помощ е света, обаче, няма да дойде по начин, по който ние я искаме.

Един философ се питал: Защо са тия страдания? Той бил един съвременен философ, но не могъл да си обясни защо са страданията. Без страдания не можеше ли да се направи света? Той имал една, 100-годишна баба, която го научила на едно изкуство да лекува циреи, такива големи подутини. Един ден тя му казва: „Синко, аз ще ти дам едно изкуство, та когато се намираш в голямо затруднение в живота си, и не можеш да се избавиш, употребявай туй мое изкуство, и животът ти ще бъде в безопасност“. „Бабина работа“, казал той, да се занимавам с лекуване циреите на хората, нямат други философски работи. Обаче, един ден, при една своя разходка, попадат в една разбойническа шайка, връзват го, и го завеждат при своя господар. Това било в съвременния век. Но случило се, че на ръката на този главатар излязъл един голям цирей, и той пъшкал от болки, та като довели философа пред него, той не казал „вземете главата му“, но казал: „Отвържете го, олеле, олеле…“ Ето на, ако този цирей не беше там на ръката му, щеше да каже: отрежете главата на този философ. Философът като гледал тия болки на главатаря, казва му: „Аз мога да ти помогна“. – Можеш ли? – „Мога, как не!“ Ти ще ми бъдеш брат. Е как? Започнал той както го научила баба му, и го излекувал. Два дни стоял там, и главатарят се излекувал. За благодарност го нагостил, изпратил го с големи почести, и заповядал никой из пътя да не го закача.

Питам: Този цирей не беше ли на мястото си? Ако едно страдание на този главатар дойде да спаси главата на един философ, този цирей без смисъл ли е? Той си има смисъл. И ако вие прекарате тази аналогия в живота си, то всички препятствия, там вътре във вас и вън от нас, имат дълбок смисъл. Има едно същество вътре в нас, има едно същество и вътре в света, което реално разбира нещата. И ако разберем смисъла на тия страдания, които сега реално преживяваме, ще можем разумно да ги използваме. Защо са тия страдания? – Те са едно благо за сближение на народите. Когато на всеки един народ излезнат тия големи циреи, ще се намери някой философ, който да разбира от тия циреи. Този философ може да е някой държавник. Народът е главатарят, той заповядва. Философът ще излекува народа, и тогава народът ще каже: „Имаме един държавник, който може да лекува този цирей“.

И тъй, ако Синът ви освободи…

Синът е този, който може да отмахне от нас греха. Аз няма да се впущам в думата грях, но според моето схващане, човек е едно от най-своенравните същества, които съществуват на земята. По-своенравно същество от човека няма. По-добро същество от човека няма, но и по-своенравно, по-жестоко от него няма. Ако разровите историята на човечеството в миналото, пък и сега, вие не можете да си представите, какви жестокости са се вършили; жестокости, които ако сега ги прекараме на някой кинематограф, бихте се ужасили, космите на главата ви биха настръхнали. Може да се извадят пък и такива добродетели от историята на човечеството, че ще се чудите, не бихте могли да си представите, как е възможно едновременно от човека да се вършат и жестокости, и добрини.

Представете си, че тия благородни същества отварят война, ще си надупчат краката, ръцете, цялото тяло, и след туй ще дойдат други, които ще ги превързват, ще плачат, ще ги милват, ще ги утешават. От де е дошъл у човека този принцип? Философски не можем да го обясним. Казваме, че Бог е направил света. Той е всесилен, всемъдър, всезнающ. От де е дошло злото? – Всички мълчат. Но един факт е верен, че всички фамилии, които нямат деца, са жестоки. Дърво, което не ражда изсъхва. Глава, която не мисли, изпразва се. Извор, който не тече, изсъхва. Нива, която не се оре, запустява. Лозе, което не се копае, нищо не дава.

Христос в този си стих подразбира онази велика идея, че същественото вътре у нас, това е Синът. Той подразбира онова велико Божествено начало, аз няма да му туря името, Христос Го нарича Синът, т.е. единственото начало вътре у човека, което може да осмисля неговия живот в бъдеще. Да осмисля твоя живот не само в едно отношение, не само в един ден, но да осмисля живота ти във всичките твои дни, и във всичките направления. Този, у когото има Синът вътре в него, той ще бъде в състояние да стане един крояч, или министър, или свещеник, или лекар, каквото положение и да заема, всички тия служби ни най-малко няма да озадачат неговия живот, той знае, че у него има нещо по-високо, отколкото всички тия длъжности. За такъв един човек да има една по-скромна, по-низка служба, за него това е по-добре, по-приятно. Знаете ли колко е добре на такъв човек да бъде метач или лустраджия[1]? Дойде един министър да си чисти обущата, той го погледне, погледне, заглади обущата му, и каже в себе си: На добър път, дано и ти така в себе си да заглаждаш хората. Тъй ще си помисли в себе си този лустраджия. Той като те погледне малко, знае вече как си, защо си неразположен. Той наблюдава хората.

После, аз съм забелязал някои просяци има, характер има у тях, седнал там на някое място вън, 15-20 градуса студ, седи с голямо смирение и казва: „Едно време и аз бях като вас, но изгубих онова великото, Божественото, и сега се уча на едно много добро учение.“ Защо? – Изгубих Синът, сега се уча на търпение. Седи на пътя, благославя, благославя, благославя, никой нищо не му дава. Доволен е, не можеш да забележиш нито една черта на лицето му изменена. Просията е допусната, когато човек стане чрезмерно горделив. Провидението е допуснало този човек до това положение. Който не е горделив, той няма да стане просяк. Просякът трябва да изучава две неща: Търпение и смирение. Да те изпъдят на 10 места, и да излезеш от там без мъка, с едно смирение в душата си, затова се изисква характер. Казват: Просия е това! Не, затуй се изисква философия.

Питам: Кое е същественото сега? Същественото е Синът, туй Божественото в самите нас. В съвременния наш реалистичен век, в който живеем, ако речем да проповядваме комуто и да е да повярва в Бога, ще ни кажат, че за Бога сега не може да се проповядва тъй, както се е проповядвало в миналото. Ние трябва да дадем на хората една идея, която трябва да има реалното положение вътре в живота, идея, която може да се опита. Тази идея трябва да бъде тъй съществена, както е съществена светлината. Тя трябва да се приложи още днес. Има отвлечени истини, както в математиката. Какво приложение може да има Питагоровата теорема в живота? Или, какво приложение може да има в живота радиуса на една окръжност? Какво от това, че имало радиус, какво от това, че имало един диаметър? Какво от това, че има триъгълник, че има многоъгълник, какъв смисъл имат те в живота? Ти днес се нуждаеш от храна, от малко хляб. Има отвлечени истини. Че слънцето имало толкова милиона градуса температура. Тия велики отвлечени истини са само за напредналите същества. Ние можем да живеем и без литература, както живеят много животни. И без книжнина можем да живеем. Нима съвременните млекопитающи имат книжнина? – Нямат, пък и те живеят. Един говедар, и той няма книжнина.

Ще каже някой, че и без книжнина можем. Да, но ще бъдем в положението на говедата. Книжнината, това показва влиянието на Божествения Дух, значи да се даде подтик на човешкия дух, да се дадат знания. В света има една Божествена литература, и ние сега търсим начини и пътища, как да се свържем с тази литература. Ние сме близо до царството Божие, сега трябва да направим един път на съобщения. Е, сега как ще направим този път? Ние седим със съмнението. Съмнението може да ни помогне да намерим истината само тогава, ако знаем как да употребим туй съмнение. Съмнението е един нож. Ако този нож, туй съмнение попадне в ръцете на един хирург, той ще знае как да го употреби, той ще извърши с него най-хубавото нещо, но ако попадне в ръцете на един невежа, той може да извърши най-големите пакости. Това показва, че ние съвременните хора не преценяваме тия богатства, не преценяваме най-малките работи.

В далечното минало, котката на един цар уловила едно малко мишче, и като си играела с него, довела го пред нозете на своя цар – готвила се да го изяде[2]. Мишчето се обърнало към царя и го помолило:

– Моля ти се, аз имам братчета и сестричета, кажи на твоята котка да не ме изяжда, аз съм малко, нищо няма да разбере от мене, а един ден аз ще ти се отблагодаря.

Царят се поусмихнал, и казал:

– Е, ти ще ми отблагодариш с нещо, виждаш ли тия приятели на около ми, които ги угощават, на тях аз очаквам, но аз съм толкова благодарен, че ще те освободя.

Той казал на котката си:

– Мац, дай ми това мишче, а ти иди да си намериш друго.

Котката го турила в ръката му и си заминала. Той го погладил, погладил малко и казал:

– Хайде да ти направя едно добро – и го пуснал на свобода.

По-нататък преданието разказва, че се отворила една война, в която хващат този цар с приятелите му, и го направят роб, връзват ги с въжета, и ги оставят на една поляна, а отишли да гонят други неприятели. Тогава туй малко мишле ги видяло, дошло към тях, и започнало с зъбите си да прегризва всички въжета, освободило ги.

– Хайде – казва то на царя – за доброто, което ми направи ти едно време, и аз да ти направя една услуга.

Това мишле е онази велика идея, която е в състояние във всички моменти на живота ти, когато никой не може да ти помогне, тя да ти се притече на помощ, и ти на нея да се спреш. Това е тази Божествена идея, която може да те спре от отчаянието ти. Ти си в отчаяние, отиваш да се самоубиеш, и тази велика Божествена идея изскача пред тебе, и ти казва: „Има още един, който може да прегризе тия малки нишки, и ти ще бъдеш свободен. Не бой се, аз ще те освободя“. Туй е което казва Христос. Аз наричам това закон на Божията любов, или Дух на любовта. Туй е Божествения Дух, а не тия обикновени духове, с които се занимават хората.

Сега, навсякъде в света работи една жива енергия. Тя е толкова жива, толкова разумна, че всякога можем да влезем в контакт с нея. Тази сила отговаря само на тия хора, които имат крайна нужда. С нея можеш да се разговаряш, ако тя е. Ако ти разчиташ на друг някой, тази сила седи, не взема никакво участие, но когато ти изгубиш всякаква надежда, тази сила, този ще ти каже: „Има една основа, на която ти можеш да разчиташ. Този Дух, той е разумното у тебе“. Когато ти заговори тази сила, ще дойде в тебе едно разширение, една вътрешна радост, умът ти ще се просвети, ще дойдат знания, и ще умеете да ликвидирате с мъчнотиите. Когато дойде този Дух, ето какво ще произлезе между вас. Ти си се скарал с 100 души, с майка си, с баща си, с брата си, не искаш да работиш с тях, този Дух ще ти каже: „Слушай, ти ще се върнеш, ще започнеш да работиш с тях, ще изповядаш своите погрешки, и с туй което аз ти дадох, с тази любов, ще се уредят работите ти.“ Тогава той ще вземе положението на слуга, който ще бъде най-умен между всички, защото не е въпросът кой е господар между тях. Господар е най-умният между тях. Господарят си е господар. Аз мога да бъда много умен, а съм слуга. На господаря му стига ума за някоя работа, намира се в тясно положение, дойде при слугата си, казва му: „Слушай, Стояне, как можеш да направиш тази работа?“ „Как ли, господарю? Ей тъй, ела с мене!“ „Браво, много хубаво мислиш, браво, че имам един слуга, който мисли тъй хубаво“. Утре господарят пак се намира на тясно. „Стояне, ела, онзи ден ти ми даде един добър съвет, покажи ми сега пак какво да направя“. „Е, така ще направиш. “ „Че ти си бил отличен слуга, Стояне, отличен момък си. Бих желал да имам още един такъв слуга като тебе“. Като се срещне господарят с някои хора, ще им каже: „Аз имам у дома си един отличен слуга, отличен ум има този човек“ , почва да го хвали.

Казвам: „Стоян е господарят, умният слуга е господар“. Туй е Синът, който те освобождава. Ако имаш такъв един слуга, ако имаш такава една жена, ако имаш такъв един мъж, ако имаш такова едно дете, ако имаш такъв един брат, ако имаш такава една сестра, ако имаш такъв един приятел или който и да е, благодари, че ти си във връзка с онзи велик закон, който работи в света, и не ходи да търсиш истината някъде по звездите. И ние съвременните хора с всички свои красиви идеи, знаете ли на какво мязаме? Седи някоя проста мома, дъщеря на някой търговец, и мечтае. Чела някой роман, загнездила се в ума и идеята, че трябва да се ожени за някой красив княз. Красива е и тя, всеки ден се оглежда пред огледалото, облича се с едни, с други дрехи, казва: „Ще чакам моя княз“ . Тя все си мисли за княза. Дойде нейният, който е изпратен от Бога, но тя казва: „Не, аз очаквам княз“ . Князът си минава, заминава, той си има много любовници, колкото искате.

В Америка, дъщерята на един богат милионер се влюбва в един богаташ, но понеже американците вярват във френологията, и като практичен народ, те не са философи, то дойде ли до практическото приложение на един въпрос, всякога са готови да се възползват от него, затова бащата на тази мома използвал и френологията при разрешението на този въпрос. Всяко нещо, което може да упъти американците, те са готови да го възприемат. Този баща поканва един френолог у дома си и го запитва: Виж портрета на този мой бъдещ зет, какви дарби има, ще може ли моята дъщеря да се ожени за него, какъв зет ще бъде той? Френологът му казва: „Ако твоята дъщеря се ожени за него, след две години той ще я убие“. Как, ще я убие? Дъщерята повярвала на френолога, и не се оженила за този богаташ. Той се оженил за друга, и след две години я убива.

И на всекиго едного от вас този закон му подшушва. Когато вие завържете приятелство с някого, този ваш дух, или казано на съвременен език, туй разумното у вас, вашата душа, вашето подсъзнание ви подшушва и казва: „Този човек няма да излезе добър приятел за вас“ . Ама как, той е добър, той е благороден. Да, той ще те вика да те угощава, но след 1-2 години приятелството ще се свърши. Обаче, имате един такъв ваш приятел, един ваш слуга Стоян, той не ви кани на обяд, външно услуга не ви прави, не ви се докарва, нямате външни доказателства, но когато имате едно хубаво разположение по сърце и по ум, едно дълбоко чувство вътре ви казва: Тъй направи, иначе направи – това е вашият Стоян. Всички, който са проверили този закон, в края на краищата виждат, че излиза верен. Туй ние наричаме Божественото чувство или интуиция, която предвижда нещата, който могат да станат. Тогава, във всеки един народ има пророци, който излизат да предсказват бъдещето на този народ, че ще стане война, какви ще бъдат резултатите или изобщо какво предстои на този народ. Духовно един народ може да се изрази в един пророк. Това е цяла наука. На същия закон е обоснована и интуицията, а не на гадание, както онзи циганин гадае: в този дол я има вода, я няма.

И следователно, ние съвременните хора трябва да развиваме в себе си туй Божественото, за да ни помогне в затрудненията в живота. За пример, искаш да въртиш търговия. Ще се спреш да запиташ душата си, да започна ли търговията или не. Ако се съмняваш няма да започваш. Повикайте вашия Стоян на помощ, все имате един Стоян в себе си, запитайте го: Стояне, ти какво мислиш? Стоян казва: „Господарю тази работа няма да излезе на добро, не я започвай“. Като си даде той мнението, запитай и себе си. Лекар си, свещеник си, адвокат си, министър си или някой генерал си, каквото положение и да заемаш, съветвай се с този Стоян. Генерал си, не започвай изведнъж сражения, чакай за бъдещи дни, победата не е в бързането. Сега ние всички съвременни хора все бързаме. Когато ние имаме туй божественото в нас, за нас най-първо ще важи този именно принцип. И ако ние съвременните хора слушаме това Божественото у нас, нашият живот щеше друго яче да се обуслови, но понеже хората са изгубили в себе си Божественото, разумното, стават много погрешки.

Аз харесвам съвременните учени хора в едно нещо: те имат мерки, измерват нещата. Например, някои астрономи дойдат с инструментите си, измерват какво е отклонението на светлината, и от тук съдят за разстоянието на звездите, дали се отдалечават или приближават към земята, точно измерват. Пък някой път ни трябват и на нас такива инструменти, а ние казваме: Е, 5-10 горе, 5-10 долу, все едно. Някой човек изчислява събитията в живота. Не, нещата в живота трябва да бъдат точно обосновани. Сега някои казват: трябва да бъдем религиозни хора. Защо? Защото има едно религиозно чувство у нас, което трябва да развиваме, и ние трябва да бъдем свързани с тази област, с този свят на това чувство. Ние трябва да бъдем разумни. Защо? Понеже е свързано с тия разумни способности, има отвън един разумен свят, и туй чувство ще ни свърже с този свят, ще бъдем в контакт с него.

Ние трябва да бъдем музикални. Защо? Защото чрез туй музикално чувство, ние ще се свържем с този невидим, музикален свят. Не е ли смешно някой да каже: Слушай, ти тук учиш само теорията на музиката, а на онзи свят ще слушаш музиката. Не, не, ние тук ще учим. Следователно нещата тук трябва да ги учим и опитваме, а на онзи свят ще слушаме друга музика. Значи и музиката трябва тук да я учим и опитваме. Така и за Божествената любов.

Ние казваме: „Тук ще слушаме за Божествената любов, а на онзи свят ще я опитваме.“ Е, как ще опитваме любовта там? Как, никой не знае, но се предполага. Аз съм съгласен и на това, но тази любов можем да я опитаме тук, още днес можем да я опитваме. И любовта всякога трябва да се опита в своите най-малки дози. Не се старайте да опитвате любовта в нейните силни дози. Тя е опасна. Опасна е по следующите причини. Когато ти си жаден, не бързай изведнъж да дигнеш чашата, и да изпиеш водата. Не, да не изпиваме изведнъж, любовта. Не, по една капка на ден трябва да пиеш от любовта. По една капка, разбирате ли? Първият ден една капка, вторият ден друга капка, третият ден – трета капка, четвъртият ден – четвърта капка, после пета, шеста и т.н. Ама искам, искам изведнъж. Не, няма да се оставиш на слабостта си. Не, не, ще се въздържиш от желанието си да искаш, в туй седи живота.

Мога да ви докажа това с хиляди опити. Ако някой човек иска да продължи живота си, как ще може да успее в това? – Чрез гладуване т.е. не чрез абсолютно гладуване, но чрез малко ядене, да не се дояжда напълно, та да остане един запас от неоползотворена енергия, която обновява организъма. Преяждаш ли, трябва да знаеш, че твоят живот скоро ще се свърши. Това за сиромасите е лесно. Ако богатият иска да продължи живота си, вземи една малка глътка вода, подръж я в устата си, докато се стопи. После вземи втора глътка, трета, нека мине половин час, докато изпиеш цялата чаша. Гледам някой, като се приближи при един извор, че като грабне с чашата от него, надигне я, и гълъ-гълъ-гъл, тъй студена както си е.

Българите са много смешни, те вярват в магията и казват: „Аз там на онзи извор пих вода, но ми направиха някаква магия“. Той бил уморен, пил 1, 2, 3 чаши студена вода, стомахът му изстине, след туй го хване някаква болест. Казвам: „Слушай, полекичка пий, не бързай. Благодари Богу!“ У англичанинът времето е отмерено, и той казва: „Времето е пари“. И българинът казва, че времето е пари, но той е с широко сърце, зимно време седи, но като дойде лятно време, идва многото работа, и тогава той работи по 16-18-20 часа на ден, а после казва: „Имам огън на главата си“, хайде надигне 1, 2, 3 чаши студена вода, простуди се, а после – магия го хванала, срещнал баба Стояница, тя му направила магия, куцус жена била тя. Не, не е виновна тя, причината седи в това, че си пил 4-5 чаши студена вода, заморен си бил, твоят стомах не е бил в състояние да издържи тия резки промени, ти си загубил голяма част от топлината си. Баба Стояница си е на мястото, но ти не си разбрал закона, трябваше да пиеш водата полекичка на глътки. Ако пък ти си носеше една тенджерка с вряла вода, аз вярвам, че никаква магия не би те хванала.

„Синът ще ви освободи“. Синът, т.е. разумното трябва да ни научи да не правим и най-малките погрешки. Сега цялото общество е така, с такива погрешки, и едни казват, че страданията в света се дължат на науката, други казват, че страданията се дължат на други причини и т.н. Не, аз зная, где са причините за страданията. Те са в тия най-малките неща. Някои казват, че откак са дошли адвокатите в света, те са виновни, че се развалил света. Не са виновни адвокатите за развалата на света. Някои казват: „Ами министрите са виновни“. Не са виновни и министрите. „Лекарите са виновни.“ Не са виновни и лекарите. „Свещениците са виновни“. Не са виновни и свещениците. „Ами църквата е виновна“. Не е виновна и църквата. „Народът е виновен“ . Не е виновен и народът. Ами къде е вината за тази развала?

Казвам: „Огън има в главата на хората“. Всички хора страдат от това, че бързат. Всички бързат и казват: „Трябва изведнъж да пием, трябва изведнъж да изпием любовта.“ Не, да не изпиваме изведнъж любовта. Не, по една капка на ден трябва да пиеш от любовта. По една капка, разбирате ли? Първият ден една капка, вторият ден друга капка, третият ден – трета капка, четвъртият ден – четвърта капка, после пета, шеста и т.н. Ама искам, искам изведнъж. Не, няма да се оставиш на слабостта си. Не, не, ще се въздържиш от желанието си да искаш, в туй седи живота. Мога да ви докажа това с хиляди опити. Ако някой човек иска да продължи живота си, как ще може да успее в това? – Чрез гладуване т.е. не чрез абсолютно гладуване, но чрез малко ядене, да не се дояжда напълно, та да остане един запас от неоползотворена енергия, която обновява организъма. Преяждаш ли, трябва да знаеш, че твоят живот скоро ще се свърши. Това за сиромасите е лесно. Ако богатият иска да продължи живота си, трябва всякога на ядене да туря на масата си един нож, да взима един Стоян при себе си и да му каже: „Слушай, Стояне, като ми донесат първо, второ, трето блюдо и видиш, че се забравя, гледай да ме посмушкаш малко с този нож, да се сетя, та да прекратя.“ Друго нещо: когато богатият иска да продължи живота си, трябва, след като се наяде, да е крайно благодарен от туй, което е ял, да благодари на Бога, че е ял, да не се сърди на слугинята си за едно за друго, но да каже: „Нашата слугиня сготвила много добре днес. “ Ако пък той иска да съкрати живота си, това е друг въпрос. Това са двата метода, които ви давам за продължение на живота при сегашните условия. Какво щеше да бъде, ако тия хора се съберяха в народното събрание, да се съберат на духовни конгреси, да разискват разумни въпроси? И днес целият културен свят се събира да разисква важни въпроси, защото цяла Европа застрашава една катастрофа. И всички тия народи не че не виждат голямата катастрофа. Виждат я, но не знаят как да я избегнат. Тук има известни естествени, несъзнателни сили, които се набирали, набирали в тия бентове и предизвикват такова голямо напрежение, че има опасност, ако се пропукат тия бентове. Пропукат ли се бентовете, всичко туй ще бъде пометено, тази енергия, която се е насъбрала у хората, ще предизвиква много нещо. Не мислете, че хората са много благородни. Не, много жестоки са.

Знаете ли сега в Русия колко милиона хора стават жертва? И представете си, ако в цяла Европа стане такава една анархия, знаете ли колко хора ще станат жертва? И после пишат, че такива и такива били причините. Затуй сега целият свят търси начина, модуси как да се избегне тази война. Това всички го желаят. И затова духовенството трябваше да дойде в услуга на държавниците. Тази услуга се състоеше в следното: духовенството да отправи ума си към тази велика сила, към Бога, и да се молят, само да се молят. С това духовенството щеше да създаде една благоприятна атмосфера, а държавниците щяха да дойдат до един правилен метод на разрешение. Народът пък щеше да схване как трябва да се живее. Съвременните народи щяха да схванат всичко това. Съвременните културни народи могат да живеят разумно. А ние проповядваме едно учение на любов, според което, всеки един народ, като един организъм трябва да живее разумно. Колко хиляди и милиони години е взело на природата това да създаде един стомах.

Някои казват: Е, един търбух! Под търбух ние разбираме неразумния живот, а под стомах, това е разумния живот, разумното. Те нямат нищо общо помежду си. Онези дробове, онзи мозък, това са символи. Ама за да се създаде един друг обществен живот, за да се създаде оня новия морален кодекс, затова се изискват и хиляди милиони години. Не мислете, че в народа всичко това е заблуждение. Всеки един народ е един кодекс. Всеки един народ носи своя морал, своята книжнина. И на всеки народ може да се дадат специални условия.

Аз ще ви дам следующето разяснение: ако аз посадя две хубави, първокачествени ябълки, и при едната ябълка ходя често, целувам я, говоря, че е отлична, но не я поливам, тя ще роди ябълки, но няма да бъдат особени. И при втората ябълка отивам, нищо не ѝ казвам, но я поливам, чистя я от гъсеници.

Питам: коя от двете ябълки ще роди по-хубави плодове? – Разбира се, че онази, която я чистя, поливам. Поливане трябва! Когато ти имаш един приятел, който застане пред твоите корени на живота и ги полива, той е истинския ти приятел. Ти се намираш в отчаяние, но той те подигне, дойде и се свърже с тебе. Как се свързвал с тебе? Ти си се впрегнал в една кола, изпотил си се, дойде един, подигне ти колата, не може да ти помогне, отмине си и каже: „Няма нищо, Господ ще ти помогне, на добър час!“ Мина аз, не ти казвам „на добър час“ , но се впрегна, теглим заедно каруцата и си приказваме приятелски: По кое време излезе от града? Като заведем каруцата на мястото си, ще се разберем още по-добре. Това вече не е философско разговаряне, това е истинско приятелство. Когато видиш твоя брат във време на мъчнотия, да можеш да закараш неговата кола до двора му, туй е Божественото, това е интуицията, това трябва да бъде бъдещата култура! Нямат ли хората този стремеж, техните вярвания нямат никакви практически резултати. Не е въпросът само да се критикуваме. И аз мога да критикувам, и вие можете да критикувате, но има едно учение в живота, което не може да търпи никаква критика. Когато аз виждам едно дете, което прави една крива постъпка, а аз казвам: Това не е морално. Когато едно дете прави една добра постъпка, и мене ме радва това. Аз съм срещал много умни, отлични деца във всяко отношение.

И тъй, Христос казва: „Ако Синът дойде, Той ще ви освободи“. И вие благодарете за това. Някой път казват, че българите те са културни. Не се заблуждавайте: Доброто в света не е култура. Някой път чрез някой пророк Господ изпраща своето благословение. Има условия, които обуславят нещата. Те са следующите: ако отидете в северния полюс, ще видите, че народите, които живеят там, се занимават с риболовство. Ако минете към по-умерения пояс, ще видите друга култура. В по-топлите страни народите се занимават с земеделие, пазарство. В тропическите страни пък обработват други плодни дървета. Ако питате: Защо едни народи се занимават с обработване на едни плодове, други – с други някои? – то е според условията.

Следователно външните условия заставят хората да се занимават с едни или други работи. Тия народи пък, които не могат да се занимават с земеделие, овощарство или риболовство, у тях фабричната индустрия е достигнала връх. У англичаните техния климат е такъв, че земята им не е така богата, не може да ражда. Следователно, у тях механиката се е развила. Тия са причините за това. Германците са 80 милиона народ, но те са стеснени, нямат много земя, и затова фабричността у тях е добре развита. Вземете Русия пък, тя има грамадно място, грамадна земя, фабричността у тях не е развита.

Българите понякога искат да бъдат фабричен народ. Не е добре за тях, по-добре е българите да бъдат земеделски, лозарски народ, отколкото фабричен. Добре е, ако има пазар, но ако нямаме пазар? А ако сме земеделци, от земята ще имаме онази храна, която можем да използваме. Следователно, ако имаме земя, културата е по-здрава. Ако после можем да насадим от другата култура, и тя може да расте, добре, но на първо място всеки един народ трябва да бъде земеделчески народ, да изкарва храната си от земята, да се занимава с овощарство, с лозарство, а на трето място да стои фабричното производство.

След туй, трябва да се застъпят съвременните образователни системи. За пример, вземете сега как се преподава в I, II, III и IV отделение? Аз от 14-15 г. правя своите изследвания не само на програмата тук, в България, но и на запад какви несъобразности има между програмите онзи строеж на човешкия дух на запад и тук. Някъде са доста сполучливи, но някъде не са успели. Целият съвременен културен свят, човешкият дух се стреми да намери начини и методи, чрез които да може Божественият живот да се развие по особенен начин в нашите души.

Не трябва само да критикуваме, но всеки един от вас трябва да вложи нещо от себе си. Целият свят сега работи, и американците и англичаните, и германците, и французите, цялото човечество работи за тази култура, и носи тази култура. Независимо това и Бог работи над нас: „Не мислете, че това е една от леките работи, това е една от най-трудните работи, не се заблуждавайте. Мога да ви кажа, че Господ, който е толкова мъдър, и Той среща едно затруднение, камо ли ние с нашите посредствени умове.“

Някой път казваме: „Да уредим тази работа с един закон“ . Не е лесно така. Христос казва: „По-лесно е да уредите работите с мек език, отколкото с остър език“ . Вземете в съвременния държавен строй, ако един посланик не си държи езика, той още на втория ден би вмъкнал своята държава във война с други държави. Всяка дума трябва да бъде прецизна, всяка дума трябва да бъде на мястото си, трябва да се внимава да не се подхлъзне езика ви, да не би да създаде нещо много. А ние казваме: „Защо Господ е такъв, защо създаде така света, не можеше ли да го направи другояче?“

Светът е много хубаво направен. Знаете ли вие произхода на съвременната наука? Знаете ли от кога е започнала геометрията? Някои казват, че от скоро се е явила. Знаете ли произхождението на астрономията? Някои ще докажат, че астрономията се е появила от времето на онези вавилонски астрономи овчари, които наблюдавали небето. Считат, че от тогава е започнала астрономията. Донякъде е тъй, но астрономията си има по „далечен произход“ . Съвременната биология се е явила много по-отдавна, отколкото ние си мислим. Науките за ума, за сърцето, за душата, за Духа, това са науки, които имат смисъл, но днес те са изгубили смисъла си. Защо? Защото всинца не се интересуват от тия отвлечени въпроси, и няма защо да се интересуват. Не, всинца вие, които ме слушате, ако искате да се развивате правилно, вашият организъм непременно трябва да се прониква от слънчевата енергия, и всичките ви клетки трябва да бъдат пълни със слънчева енергия, и тогава жаждата, която се поражда във всяка клетка, ще даде подтик на вашата душа, и храната, която приемате, ще се използва добре. После ще дойдат условия за вашия ум, за вашето сърце, за вашия дух, за вашата душа, и тия по-високи проявления на вашия живот ще бъдат нормални. А сега ние съвременните хора най-малко обръщаме внимание на светлината. Ние излизаме на пътя и си носим дъждобрани. Гледам някой път, някоя жена отива при лекаря и си носи чадър, бои се да не слънчаса. Не, именно сега ще хвърлиш шапката си, за да проникне в тебе слънчевата енергия. Сутрин, когато ходиш на изгрев, ще ходиш малко гологлав, за да проникне в тебе светлината. Туй е необходимо. Имате деца, които са слаби, изложете ги на слънце. От нямането на светлина се раждат много пороци в света.

И произхода на съвременната безнравственост в света ние я знаем отгде започва. Всички ония животни, които обичат да правят пакости, живеят все в тъмнина, в тъмни места. Где живее лисицата? – В някоя дупка. Где живее вълкът? – В някоя дупка. Где живее мишката? – В някоя дупка. Где живее къртицата? – В някоя дупка. Где живее бухалът – В дупки. Где живее прилепът? – В дупки. Изобщо всички тия същества, които са пропаднали в пороци, не обичат светлината. И тогава ние казваме: „Повече светлина дайте, повече светлина на човешкия дух!“ Убедете хората да почнат да обичат светлината! Ние не обичаме светлината. Не говоря за тази светлина на нашия огън и на нашите свещи. По някой път светлината е тъмна, тя ражда лоши пороци. За пример, знаеш ли какво ще породи у тебе светлината на един огън. Като я гледаш, тя веднага ще породи у тебе едно желание, да има едно агне или един пуяк печен. Ако пък имаш запалена една малка свещица, като гледаш тази нейна светлина, ще си кажеш: „С тази малка свещица аз мога да обера една каса“. Ще я туриш в джоба си, за да ти послужи за някое престъпление. Не, вложете слънчевата светлина навсякъде, и никой не ще може да краде.

Какво правят сега в Америка? След като са употребили всички системи, за да попречат на апашите да крадат, днес навсякъде употребяват, като най-сигурен метод светлината. Апашите отваряли в първо време касите с особени пружини, и затова, техните брави така ги приспособявали, че при всяко отваряне на касата, да светне отвътре магнезиевата светлина. Това заставило апашите да изхитряват, да отиват вече да крадат с маски на лицата си, тази светлина да не ги издава. Друго нещо, вътре в касите поставяли звънци, та като вземе апашът да краде, звънецът да започне да звъни. Преди 10-ина години американците турят в дюкяните си такива лампи, че навсякъде всички кътове са осветлени, оставят прозорците си отворени, не спускат кепенците. И така, все по-малко обири стават.

Същият закон прилагат и те. Божествената светлина трябва да проникне в най-затаените кътчета на нашата мисъл, и тогава да се зароди у нас онова желание, че има едно същество в света, в което ние живеем и се движим, то е Синът. Туй същество ние Го усещаме. Докато То е вътре в нас, ние сме здрави, докато то е вътре в нас, ние мислим добре, докато То е вътре в нас, ние чувстваме отлично, докато То е вътре в нас, ние ходим и всичко ни върви, но в деня, в който това същество почва да се отдалечава от нас, всички нещастия почват да вървят едно след друго подире ни; първият ден ще умре вола ни, вторият ден – овците, кокошките, децата, жената ни ще умре, къщата ни ще се запали. Туй е един лош признак. Тогава ще се обърнеш към Господа да изповядаш греховете си. И когато работите на един народ тръгнат назад, да повика Сина. Един народ когато изгуби Бога, ще се обърне към Бога, ще се моли, ще се разкае.

В какво седи разкаянието? Бедна онеправдана вдовица срещна, ще гледам да ѝ помогна. Всички хора трябва да живеят еднакво по човешки. Всеки човек работи именно за насъщния хляб. Всяка вдовица, всяко сираче, имат право еднакво да живеят. Тази земя е еднакво създадена от Бога за всинца ни. И следователно, всички богати и всички учени трябва да имаме еднакво съзнанието да не лишаваме хората от техния насъщен хляб, и каквато услуга да направим, да бъдем доблестни и благородни. Аз няма да направя хората богати, но казвам: Човек днес има нужда за един хляб, не го осигурявай за цяла седмица или за един месец. Помогни му за един ден. Има една права философия, която работи вътре в света, която казва: Осигури човека само за един ден! За един ден се осигури, за втория пак ще мислиш. Ще бъде чудно да се намериш в един народ между българите, и да се страхуваш! Ако всички българи умрат, тогава, да, може да се страхуваш, но докато един народ живее, ти няма какво да се осигуряваш, ще работиш заедно с всички. Работят ли всички, всички са осигурени; работят ли всички, и ти ще работиш; имат ли всички, и ти ще имаш. Тогава в душата ни да влезе този благороден подтик, да работим всички честно.

И тъй, у нас сега има системи, които могат да се приложат, не е само тази една беседа, която посочва методи. Има начини, които могат да се приложат. Мнозина са идвали при мене, казвали са ми: Кажи методи, начини. Казвам: не мога да ви ги кажа. Защо? – Ще бъде чудно! Ще ви кажа защо не ви давам тия начини. Представете си, че вие имате един цирей на ръката си като онзи главатар, а аз ви засвиря, засвиря ви нещо от Бетховена с бемоли. Вие ще кажете: Олеле, поспри, поспри малко, не мога да слушам. Пак започна: „Олеле, почакай малко, поспри!“ Най-първо аз трябва да излекувам цирея на ръката ти, да бъдеш здрав като мене, и тогава да ти засвиря Бетховена. Така ще ме разбереш. На мъжа умряла жената, или на жената – мъжа, или на майката детето ѝ после, да ви свиря, да ви утешавам. Казвам: „Няма нищо“. „Как тъй, няма нищо“. Аз употребявам сега само едно изречение. Някой казва: Какво има от това, нищо. Изгорили ми къщата. Дойде някой, казва ми: „Няма нищо“. Казвам: „Много хубаво стана“ Защо? „Ще му направим по-хубава къща“. Умряло му детето. А, детето ли му умряло? Е, нищо, то пак скоро ще дойде. Действително, загубата е много голяма, но туй дете като дойде втори път, ще донесе двойна печалба. Следователно, двойната печалба оправдава загубите.

И тъй, аз ви говоря сега не само за утеха, не искам да ви утешавам, не искам да ви залъгвам, но има неща, които вие трябва да ги опитате сами. Там седи нашата погрешка. За пример, ако биха ви запитали: Какво е учението което ви проповядва вашият Учител? – Едни ще кажат: Е, любов проповядва. „Не, кажете ни нещо конкретно какво проповядва, за да го приложим“ . И едни ще кажат едно, други – друго, и тогава всички ще кажат: „Вие сте заблудени хора, халосани хора, вие знаете само да гладувате, да постите, да правите шашарми, да се карате помежду си, не ви ли знаем ние?“ Не, в това Божествено учение има нещо съществено. Онзи човек, който е влязъл в Божественото учение, трябва да има друг дух, тялото му трябва да почне да мирише другояче, нещо ново трябва да има у нас, разбирате ли? И такъв човек, който носи Божественото учение може да го познаете по това, че неговото тяло е тонизирано вече, той може да не говори нищо за Бога, той може да говори обикновени работи, но щом дойде в дома ви, ще усетите приятните течения на неговото тяло, и такива хора българите ги наричат щастливи, късметлии хора. В душата си един такъв човек носи една възвишена идея, той е един от тия благородни хора. Той седи и ти пожелава добро. И като си отиде, ще усетиш неговото отсъствие. А може да ти дойде някой богат, ти го угощаваш, а той седи и си казва: „Ех, да имам такава къща, такава жена и т.н.“ Той седи, а ти си казваш: „Ех, по дяволите той!“ Не се мине 1-2 дни след неговото заминаване, и виж, че жена ти умряла. Трябва очи, за да знаем кои хора са праведни и кои не с. Овцата си е овца, вълкът си е вълк, и всички хора трябва да се познаят. Едновременно ние трябва да познаваме и доброто и лошото в себе си. Туй е първото нещо за един християнин, за един ученик на Божественото учение. Лошото в мене от доброто трябва да го отделя: лошото в ляво, доброто в дясно.

С мене ли е Синът, с мене ли е Любовта? Коя любов? – Тази любов, която дава разширение и чистота. С мене ли е мъдростта? Коя мъдрост? – Която дава знания, но знания, не както сегашните. Аз съм болен, охтикясъл съм, във втория период на охтиката съм. Лекарят може да каже, че с мене всичко е свършено. Аз се взимам за тази мъдрост и казвам: „На тебе ще се уповая“. Този Дух ще ми каже: „Ти всеки ден, в продължение на три месеца от днес ще ходиш на разходка на Витоша, ще се качваш тъй, на височина до 1,500 м.“ След 3 месеца ще имаш подобрение 75%, след 1 год. ще имаш подобрение 85%, а след няколко години ти ще бъдеш съвършено здрав. Като се качваш, ще благодариш на Бога, и всеки ден ще правиш разходките си, но не лятно време, а през зимата, в сняг до колене. Ще си вземеш една манерка с гореща вода, и ще опиташ Духа, можеш ли да се лекуваш или не. Можеш ли да се излекуваш, това е жив опит за тебе, това е знание. След като направиш този опит, ще кажеш: „Зная, че в света има една разумна сила, която помага във всички случаи, дето няма никаква човешка помощ“.

Питам: Тия резултати, тия знания не струват ли повече отколкото всички други философски трактати? Всички други учения са хубави, хубаво е едно поетическо творение, но те са за здрави хора, но ако моите гърди вътре са схумени, болни, какво ще разбера. Ако аз съм болен какво ще разбера от тия хубави книги? – Ще захвърля книгите. Ако съм здрав, да. Поетът пише за здрави хора, не за болни. Философът пише за здрави хора, не за болни. Следователно, в света има две науки: едната наука за болни хора, и едната наука за здрави хора. Така има и вярвания за болни хора, и вярвания за здрави хора. Ние трябва да ги разграничим. Ние съвременните хора се нуждаем от една наука за здрави хора. Как да добием туй морално здраве? Да, здраве ни трябва! Да кажем, вие сте мъж и жена, не можете да живеете помежду си, не се търпите. Защо? Не че Господ е създал това нещо така. Ако вземем мъжът и жената да ходят по Витоша 3 месеца наред, и то отделно, мъжът или жената ще излезе с 15 минути по-рано и да се върне 15 минути по-късно, след 3 месеца в живота им ще има подобрение 50%. Защо хората не се търпят, има причини.

И тъй, когато Синът, туй Божественото у нас, то е богатство, то ще ни даде работа, ще ни даде онези разумни начини, чрез които можем да се обичаме. А голямо изкуство е да можеш да обичаш всички хора. Не мислете, че това е малко нещо. Това е едно от най-трудните изкуства. Аз често казвам: Обичай всички хора! Да обичаме всички хора, всички онези мравки, бубулечки, всички онези извори и дръвчета, и да бъдеш внимателен към всички, когато придобием всичко туй на опит, когато ние хората усвоим тази велика наука, тогава ще бъдем най-възвишените, най-великите хора в света. Това учение, което аз сега проповядвам, то не е учение за обикновения морал, то е учение на любовта. Този морал, тази любов си има закони, чрез които може да подобри здравето ни, да просветлят ума ни, да регулират сърцето ни, да усилят волята ни, да дадат подтик на нашата съвременна деятелност. Ние наистина можем да подобрим своя живот. Всеки един народ може да използва туй учение. Нека използваме туй учение! Нека принадлежим към която и да е партия, към който и да е народ, туй учение можем да го използваме. То е чисто вътрешно учение, учение за душата.

„И тъй, ако Синът ви освободи, вие ще бъдете наистина свободни“.

Който иска да бъде свободен и силен, който иска да разбира Божествените работи, той трябва непременно да има туй вътрешно разбиране на Духа.

Беседа, държана на 11 февруари, 1923 г. 10 ч. с. неделя