I. Актуалното у Ян Амос Коменски в началото на третото хилядолетие.

Оправдани са усилията на всяко поколение да обръща поглед към онези непреходни ценности в историческото развитие на културата, които са му нужни, за да изясни или решава проблемите на своето време. Името на Ян Амос Коменски отдавна вече е светла страница в пантеона на класическата мисъл, а ролята на философско-педагогическите му трудове за повдигане на човешкото знание и нравственост е безспорен факт. Много от неговите идеи са намерили добра почва за практическо приложение в една или друга форма, но и много от тях чакат още благоприятни условия за развитие.

Задачата в тази глава на разработката е да се направи по-мащабно разсъждение върху функционалността на педагогическата част от творчеството на Коменски, тъй като популярността му е най-голяма главно в тази област. А целта на изследването е да се създаде възможност за популяризиране и обсъждане на нови научни изследвания върху творчеството и делото на чешкия мислител и да се изтъкнат внедрените вече елементи и тяхната актуалност близо четири века след написването им Стремежът е да се даде нова оценка за наследството на Коменски и да се проникне още по-дълбоко в него, за да се актуализира смисълът на ръководните начала в идеите му като принципи за действие. Подбираните материали са главно от българския периодичен печат, където последователно са маркирани безотказно действащите и до днес принципи на стройната му педагогическа система.

Творческото наследство на Коменски е класическо и по тази причина то може да бъде анализирано многократно и всеки път, независимо от изходната позиция, да се стигне до неговата положителна оценка. Жизнеността и съвременността на неговите идеи в областта на педагогиката се обяснява преди всичко с техния демократизъм и хуманизъм. Всички трудове на великия педагог са проникнати от дълбоката му вяра в човешката личност и в преобразуващата роля на възпитанието (1).

Знаем, че името на Коменски е забравено след неговата смърт и едва два века по-късно бива открито и възродено отново от чешкия философ и мислител Ян Евангелиста Пуркине (2). Популярността му нараства през втората половина на XIX в., когато се честват двеста години от кончината (1870) и триста години от рождението му (1892). Тогава се правят и проучвания на делото, творчеството и идеите му, пишат се статии и книги и се преиздават негови съчинения. Трябва да се каже, че педагогическите идеи на Коменски по това време имат голямо влияние и разпространение и в нашата страна.

1.      Коменски в България.

За първи път списание „Слава“ (3) през 1873 г. и списание „Училище“ (4) през 1874 г. поместват статии, съдържащи откъси и мисли от класическото съчинение на Коменски „Велика дидактика“. Възгледите му за организацията на учебния процес, за дисциплината и поведението на учениците намират широко приложение тогава сред възрожденските ни учители. Посоченият факт ни дава основание да се гордеем, че българският народ, макар и намиращ се под тежко робство, е между първите, които след двувековното забвение на Коменски полага грижи да уреди своите училища по неговата система (5). След Освобождението интересът към делото му нараства още повече. Неговите схващания се оказват особено полезни при изграждането на училищата в освободена България. Интересно е това, че с разпространението на идеите на Коменски се залавя първият орган на народното учителско движение – „Вестник на учителското дружество“ (1889), редактиран от Димитър Благоев (6).

По случай 300-годишнината от смъртта на Коменски (1892) в България се провеждат редица юбилейни тържества и се пишат много статии. „Неговата дейност е толкова значителна, щото удивителният успех, който сега се проявява в областта на учебното дело и възпитанието, справедливо може да се нарече възвръщане към неговите начала, към неговите норми на обучение“ – се казва в речта, произнесена на юбилея в Лом (7). Интересно е, че още по времето на тези тържества се изтъква ролята му не само като педагог, но и като миролюбец. Там се казва, че великият син на чешкия народ е „бил не само един от най-знаменитите педагози, но е бил първостепенен социален педагог, комуто е лежало на сърце благото на човечеството“ (8). През същата година в нашата страна се образува и дружество „Коменски“, една от първите задачи на което е да пропагандира идеите на големия славянски педагог(6).

През 1905 г. списание „Училищен преглед“ издава на български, но в превод от руски, „Велика дидактика“ като безплатна притурка на своите абонати. Изданието е придружено с обширен предговор, където наред с биографичните данни се посочват и по-важните му трудове, като се предава накратко съдържанието им (9).

След Втората световна война той е официално признат за основоположник на системната педагогическа наука (10). По случай 300-годишнината от издаването на събраните съчинения на Коменски (Opera didactica omnia) и 365 години от неговото рождение (1957) в България се образува специален комитет за честването на повода и тогава се издават в превод от латински език „Велика дидактика“ (11) и „Сетивният свят в картинки“ (12). Тогава е издаден и специален лист за него. Педагогическият институт при БАН, заедно с трите катедри по педагогика в Софийския университет, провеждат специална научна сесия за делото и творчеството на Коменски (10). Във връзка с честването на 300-годишнината от смъртта му (1970) в София се провежда тържествено събрание, на което доклад изнася Жечо Атанасов (5).

Най-големият форум е посветен на 400-годишнината от рождението на Коменски, когато на шести март 1992 г. в Софийския Университет „Св. Климент Охридски“ се провежда Национална научна сесия на тема „Ян Амос Коменски и нашата съвременност“. Тя е организирана от Софийския университет и Научноизследователския институт по образованието (НИИО) със съдействието на Културния отдел на тогавашното чехословашко посолство в София. В сесията участват специалисти от различни области като теология, философия, филология и педагогика, което представлява положителен момент, допринасящ за разширяването на погледа върху наследството на Коменски. В сесията взема участие и д-р Вера Соудилова от Отдела по комениология на Философския институт при Чехословашката академия на науките. С научни доклади и съобщения участват общо 68 преподаватели и научни работници от СУ, НИИО, Великотърновския Университет „Св. св. Кирил и Методий“, Югозападния университет „Неофит Рилски“ и Пловдивския Университет „Паисий Хилендарски“. Работата на сесията протича в шест секции, обединени в следните направления: философия на образованието; теология, език и литература; дидактика (две секции) и възпитание (две секции) (13). През същата 1992 г. за трети път се издава „Велика дидактика“ (14), но вече в превод от чешки.

От изложената дотук фактология се вижда една възходяща градация при популяризирането и обсъждането на нови научни изследвания за творчеството и делото на Коменски. Този исторически преглед има и друга, не по-малко важна задача – ясно проличава значимостта и мястото му в самото изграждане и развитие на педагогическата наука в България. Навлизайки в същността на темата, както споменахме в началото, ше направим опит да изведем общочовешките и непреходни идеи в неговото творчество и дело, като за целта отново ще се позоваваме на историческите източници и факти.

У нас още през 1902 г. д-р В. А. Манов публикува статията „Не трябва ли да се повърнем към Коменски?“ (15), в която дава израз на своите търсения на нов метод чрез проучване на творчеството на Коменски. Авторът казва, че гениалният педагог е обединил в цялостна система възгледите относно възпитанието на своята епоха. Чрез анализ на психологическите разбирания на Коменски и по-специално на схващането му за учебния процес (внимание, интерес, любознателност) Манов се опитва да докаже, че основните положения на метода за обучение по отделните учебни предмети е даден още от Коменски. Той установява, че универсалният метод, съществуващ в творчеството на великия мислител, изисква да се минава през следните три степени:

1) анализ (приготовление), 2) синтез (разглеждане на новия обект) и 3)асоциация (сравнение на сродните обекти) (10).

По – късно, на 14. 11. 1920 г., Христо Петлешев държи реч по случай 250-годишнината от смъртта на Коменски (16). В нея той патетично отбелязва: „Не само в далечното минало, но още повече в далечното бъдеще идеите и животът на Коменски ще хранят енергията на ония, които чрез народното образование вършат своята човешка служба. И колкото повече напредъкът на отделен народ и на цялото човечество ще се нуждае от личната и обществена енергия, толкова повече ще възсиява образът на великия славянски педагог, който пръв поиска духовна свобода за човека, пръв постави за цел на възпитанието да развива ума, волята и чувствата на детето“.

В същия тон Жечо Атанасов с основание подчертава, че всяка инициатива за популяризиране и разпространение на идеите на Коменски е напълно основателна, защото той с право се реди между най-изтъкнатите гении и хуманисти. Изминалите столетия от създаването на произведенията му, не само че не са заличили значението им, но напротив, потвърждават още повече тяхната жизненост и сила. Проверката през вековете е най-сериозната гаранция за научността на идеите му, защото те нямат временен характер (6). Оправдан е и патетизмът на проф. Атанасов, когато споделя, че: „Съвсем естествено е кръглата 300-годишнина от неговата смърт (1970), да се ознаменува като забелижителен юбилей, а годината, в която той се чества, да бъде обявена от ЮНЕСКО за година на образованието“ (17)

По този повод Найден Чакъров отбелязва: „Много от идеите на Коменски са безсмъртни. Ние ценим неговия хуманизъм и оптимизъм, неговата загриженост за хората и непоклатимата му убеденост, че те носят в себе си възможностите да се освободят от своите слабости и да подредят разумно живота си. Ценим и устремеността му към мир между народите и братство между хората“ (18). И наистина, нека се замислим за нелеката съдба на Коменски като изгнаник, който обаче защитава правата на човека и демократичните принципи за организация на човешкото общество във време на силен абсолютизъм, проповядва мир и братство между народите през време на трийсетгодишната война и се стреми към единство в разбиранията между хората и отстраняването на всички слабости и недостатъци в техните дела и нрави въпреки трагичните събития съпътстващи целия му жизнен път. С пословичния си оптимизъм Коменски може да служи за пример на всички, а самият му живот заслужава да бъде изучаван дори и само за това – да запали у човека оптимистичния пламък, горял в гърдите му.

Може би в този ред на мисли е моментът да се спомене важния напредък в усвояването на духовното наследство от Коменски, който прави и нашата православна църква, оценявайки високо богословието му (19). Интересно е, да се отбележи, че името на гениалния мислител се споменава днес у нас и във връзка със статиите на чешкия философ Еразим Кохак, излизащи във вестник „Култура“ под общото название на рубриката „Vsenaprava“ (20). Този термин е въведен за първи път от Коменски и означава всеобщо подобряване, усилие за съвършена организация на отношенията между хората.

2.      Коменски в Европа.

Оригиналността и напредничавият характер на идеите, широтата и далновидността на Коменски и неговите възможности като философ, теоретик и практик на авангардната за времето си учебно-методическа система са забелязани и преценени още в най-ранните му прояви в областта на педагогиката. Не е случаен фактът, че между първите съратници на чешкия мислител се нареждат не само видни ценители и меценати като унгарския крал Сигизмунд II Ракоци, като шведския канцлер Оксенщерн и холандския благодетел Лудвиг ван Геер, но и такива изтъкнати специалисти и педагози, каквито са например немският учен Йохан Валентин Андрее, англичанинът Самюел Хартлиб и шведският автор на учебници Кинер. Всички те очевидно са привлечени от цялостния, комплексен облик на неговата дейност, тъй като успоредно с теоретика и практиканта на дидактическите постулати у Коменски се проявява и философът на прогресивните образователни ценности. Това е важното обстоятелство, което не затваря постиженията на учения в рамките на неговото историческо време, а ги отпраща и към бъдещите столетия. Ако направим една съединителна линия от XVII век насам, ще видим, че влиянието на Коменски се усеща в почти всички повратни точки на европейското културно и просветно развитие. Повече или в по-малка степен то бива проявено и при Джон Лок, и при Жан Жак Русо (особено в „Емил“),и при Толстой, като явен последовател на френския просвещенец, и дори при идеолога на Американската революция Бенджамин Франклин, който буквално пренася принципа за равенство в образованието от „Велика дидактика“ към собствения си „Списък на правата и свободите“. След като този идеен континуитет добива своя пълен разцвет през следващото столетие, можем спокойно да твърдим, че Коменски е един от най-видните предходници на Просвещението (21). Тази приемственост, за която говорим, чешкият мислител наследява непосредствено от В. Ратке и от хуманистите и мислителите на неговото време, но линията, за която стана вече дума, може да се види и по-рано в лицето на античните философи Сократ, Платон, Сенека и др. Т.е. като личност и като творчество той е синтез на идейния и практически опит на европейската наука, религия и философия.

3.      Актуални елементи във „Велика дидактика“.

Идеите, залегнали в „Дидактиката“ на великия педагог, звучат актуално и ориентиращо и в съвременния етап на информационно натрупване, на активизиращи образованието промени, на сменящи се цели и перспективи на обучение и възпитание в нашето общество. Изискванията му за осмислено опознаване на природните закони и рационално построеното затвърдяване на знанията, развитието и усъвършенстването на познавателната дейност, особено в ранните години, не само не са изгубили своето значение, а като че ли ни връщат към реалността, към човешкото, земното, което трябва да се съхрани, независимо от времето и пространството, в което се осъществява възпитателно-образователният процес. В търсенето на нови технологии в този процес, съобразно постиженията на свръхмодерната техника и приоритетните научни изследвания, теорията на Коменски ни връща към това, от което сме започнали – всичко, което ни заобикаля (22).

Идеята му за всеобщо образование е може би едно от най-прогресивните хрумвания, защото никак не е загубила актуалността си и днес, след четири века, при процеса на демократизация на образованието, когато се премахват всякакви привилегии с цел осигуряване на правото за образование на всеки. А с идеите си за естествения метод като база за принципното действие и конкретни задачи в условията на класно-урочната система, Коменски се доближава по нов начин до актуалните проблеми на обучението. Това позволява да се преосмисли и да се продължи започнатото от него с цел творческо формиране на учениковата личност (22).

Сега, в края на ХХ в., неговото творческо дело има ново звучене и измерение. Все по-ярко очертаващата се тенденция към демократизация и хуманизация на процесите в Европа и света, в различните социални сфери, в това число и системата на образованието може да се разглежда и оценява и като по-нататъшно претворяване на изконните мечти и стремления на Коменски, тъй като той е един от най-ярките и най-страстни радетели за такъв свят в Европа, както и за такова образование още през XVII в. Съвсем основателно българските педагози Д. Кацаров и Г. Пирьов посочват „ролята на природата на Коменски“ като една от най-оптимистичните и градивни педагогически идеи (23).

Нов елемент, изхождащ от чешката традиция на хуситството и традицията на Братските общини, е убеждението, че над сбора от знания стоят нравствената стойност, мъдростта и активното благочестие. Коменски съзнава колко важен фактор за осъществяването на тази концепция за дидактиката е определянето на учебното съдържание. Във всички фази на педагогическата (дидактичната) система той отделя голямо внимание на тази проблематика, която и в съвременната дидактика, като отношение към науката и предмета, по който се води обучението, е ключова (макар и да не е първостепенна) (24).

Идеите за проблемния характер на методите на обучение, за усъвършенстване на техните логически аспекти, за оптималния избор на методи, за използване на такива форми на обучение, които ще направят училището „прекрасна прелюдия към живота“ (14), са само фрагменти от дидактичната теория на Коменски, които и днес не са намерили все още оптимална реализация. Разгледани от позицията на новото педагогическо мислене, те могат да служат не само като отправна точка, а и като реални очертания, чиято актуализация се превръща в норма в това отношение. Пример за това може да се даде в постановките на Коменски за езиковото и речевото обучение на децата, актуално и в съвременната методика, а именно: 1) общуването на децата в училище и в социалната среда; 2) начални знания за езика и езиковото обучение; 3) нагледността, свързаността и последователността при обучението на роден език; 4) практическата насоченост при изясняването на езиковите явления (22).

Коменски отделя голямо внимание на използваните методи за възпитание, като на първо място дава значение на добрия пример. Според него, а това е актуално и днес, учениците трябва да бъдат заобиколени от положителни примери, живи образци, от които да се учат и да ги следват. Учителят трябва да има такъв авторитет, че на ученика да му е неудобно да го обиди. Примерът на учителя води ученика напред, което улеснява възпитаника по-бързо да усвоява и по-лесно да спазва изискванията, които се предявяват към него (22).

Идеята за използването на отдиха, играта, развлеченията в развитието на човека е свързана също с името на Коменски. Той я разработва в рамките на създадената стройна система на класно-урочната дейност на учениците и включва извънкласната дейност като органичен компонент на организацията на училищното дело. Новаторският характер на неговите възгледи се определя от: трактовката на тази дейност, като отговаряща на естествените потребности на детето; разкриването на функциите и в развитието на личността – развитие на здравето, ума, подготовката за жизнена дейност, разкриване и развитие на способностите на юношите и съдействие за нравственото им възпитание (22).

Според Коменски две са основните средства за запазване на човешкия живот: 1) да се предпазва тялото от болести и смърт; 2) да се приучва разумът да се разпорежда мъдро с всичко. Човешкото тяло се съхранява в бодро състояние чрез умерен начин на живот. Точното разпределение на времето е важна предпоставка за съхраняване силите на организма, на бодростта на духа, както и за постигане на високо интелектуално развитие. Тези мисли и постановки на Коменски не са загубили актуалността си и до днес. Те продължават да бъдат градивен елемент на съвременната теория и практика на физическото възпитание и несъмнено ще играят изключително голяма роля и в бъдеще (22).

Ако се доверим на изследването, проведено от Иван Стаменов, ще се убедим,че подходът на Коменски към педагогическите явления е интегрален и това до голяма степен му позволява да изгради своята гениална педагогическа система. В резултат на този подход за пръв път

в историята на педагогическата мисъл възпитанието, образованието и обучението се обособяват като специфични процеси, които същевременно са свързани с други природни процеси, т.е. те са част от природното цяло (25).

4.      Актуални елементи в други произведения.

Една от областите за конкретизиране на изходната философска концепция, на която при изследванията досега не е обръщано достатъчно внимание, е познанията на Коменски върху грижите на майката за детето, преди още то да се роди, след неговото раждане и първите седмици от живота му. В наши дни медицината изразява особено възхищение от „учителя на народите“, от неговите жизнени опитности и мъдрост, достигащи на места почти професионална педиатрична ерудиция. Това проличава от определението „училище на раждането“ като сравнително самостоятелна наука в системата от медицински познания. Такова виждане за детето, което още в утробата на майката е вече човек, далеч надминава достоянията на XVII век. Йозеф Швайцер, патриархът на чешката педиатрия, в същия смисъл говори за „грижите за детето преди раждането“. Не по-малко влияние в тази област оказва Коменски и върху известния педиатър Бенджамин Спок, който навсякъде в своите професионални изследвания и популярни издания поставя ударението преди всичко върху поведението на бременната майка и върху първите седмици и месеци след раждането на детето.

Като се стреми да оживи и разннобрази метода на преподаване и да пробуди у децата интерес към знанията, Коменски прибягва до драматизацията на учебния процес. Така на базата на „Отворена врата към езиците“ създава пиеси, съставящи книгата „Училище – игра“ (1656).Точно тези принципи залягат по-късно в основата на редица педагогически и дидактически теории и най-вече в разбирането на Йохан Хьойзинха в книгата му „Homo ludens“(26) за ролята на играта при усвояването на знания и формирането на определено поведение у децата (21).

Нужно е да се правят опити за преосмисляне на идеите, които гениалният мислител систематизира с цел изграждане на пълноценни личности за своето време. От гледна точка на днешните условия и социални взаимоотношения това безспорно е необходимо. От позициите на Лайбниц, Хегел, Хумболт и съвременни млади философи и социолози в сегашната действителност същността на тези идеи е приложима, но с целесъобразна актуализация и в пълния смисъл на професионалната реализация. Единствено по такъв начин куклено-театралните средства, вземащи участие в изграждането на младата детска душевност, заемат своето място. То се обуславя от спецификата на взаимоотношенията кукловод и кукла в творческия акт. Тези процеси имат свой паралел с философски очертаните пътища за изграждане на съвременна пълноценна личност – субект. Куклено-театралните средства подсказват начини за осъществяване на хармонични взаимоотношения между възрастни и деца. Те предлагат и идеи за осмисляне на градивнатасъщност на „отчуждението“ според Хегел – процес – основа на теоритическото познание. Желателно е приложението им в най-ранна детска възраст и съобразно развитието на младата личност, за да бъде оптимизиран процесът на израстването до субект (22).

В труда си „Theatrum universitatis rerum“ („Театър на вселената“), Коменски изказва идеята за възможностите на всезнанието. Конкретно нейно осъществяване днес с перспектива за използването и в ХХI век, е компютризираната форма на Енциклопедия британика (Encyclopaedia brittanica). Коменски е категоричен относно представянето на системата от човешко знание: „Nihil methodo analytica, omnia synthetica“ (Никакви аналитични методи, а само методи на синтез), при това синтез, разбиран като синкретизъм. Почти четири века след философското обосноваване на възможността за енциклопедично представяне на знанията с метода на синтеза, съвременната компютърна техника и програмите за работа с нея доказват и убеждават в нейната правилност (27).

Най-великите и безсмъртни идеи, които Коменски развива в своите педагогически трудовеи които не са загубили своето значение и до днес, са следните: 1) възгледът му за ролята и значението на образованието; 2) идеята му за учебното съдържание; 3) схващането му за нагледността в обучението; 4) неговото гледище за ролята на учебните методи; 5) възгледите му за класно-урочната форма на обучение; (28). Що се отнася до нормативните идеали на Коменски, например кардиналната му идея за необходимостта от международна организация (във всички области, но преди всичко в областта на образованието), те далеч не губят силата си от подобна транспозиция, а напротив стават още по-устойчиви и актуални.

Системата на Коменски всъщност се характеризира с вътрешна хармоничност и съгласуваност, чиито основни, но не така видими връзки отчитат най-важните образователни принципи, които учителят непрекъснато развива както в обществен и интернационален, така и в образователен план. За да изтъкнем актуалността на Коменски, трябва да се позовем точно на тези координати на системата. Или казано по друг начин – трябва да се опитаме да транспонираме в съвременните перспекстиви системата като такава, а не само един или друг нейн частен аспект, който, изолиран от своя контекст, ще доведе до произволни тълкования (29).

В казаното дотук се изтъкна актуалността на специфичните концепции на Коменски за образованието и актуалността на неговата методика. Несъмнено това са страните в творчеството му, които най-много интересуват ЮНЕСКО, организацията, на която Коменски в много отношения може да се смята за един от предтечите, като велик предходник на съвременните опити за международно сътрудничество в областа на образованието, науката и културата. Съвсем целенасочено и дълбоко обмислено той разработва идеи, съвпадащи с едно или друго днешно постижение и ги обединява в едно цяло благодарение на систематичната си концепция, природата, човешкия труд и образователния процес (29). Това е и причината, накарала международната организация (ЮНЕСКО) да посвети 1992 г. на Коменски във връзка с 400-годишнината от неговото рождение.

5.      Коменски и Пансофията.

Интересите на Коменски са толкова многогостранни, че ние трудно бихме ги вкарали в някаква рамка. За един от тях, много характерен за нашето време, той говори в своята Пансофия. Със завидна точност обяснява проблемите по храносмилателната система и най-добрия начин за противодействие в такива случаи: „Най-доброто лекарство е това, което лекува бързо надеждно и леко. Такова е може би диететиката. Би следвало някой да напише „Диетична медицина“, т.е книга за това, как могат да се лекуват най-разпространените болести с диета. Но похватите за такова лекуване трябва да бъдат безпогрешни и проверени в опита. Има определени основания това да се счита за осъществимо, особено по отношение на хроничните заболявания“ (30). Тази проблематика – за правилното комбиниране на храните, е вече широко разработена в лицето на известните специалисти в областа от ХХ в. – Хей, Шелтън, Драйз и др.

Непреходните норми, които Коменски поставя пред познанието и морала, пред религията и политиката, както и разбиранията му за всеобщия мир и всеобщата толерантност влизат в пряка кореспонденция с придобивките на нашето време. Особено актуални в това отношение биват посланията, излъчвани от неговата неостаряваща и също толкова велика „Пансофия“. Интересното е това, че от почти затвореното, капсулирано мислене на Средновековието чешкият гений успява да отскочи до един глобален поглед на света с помощта на формираната у него далновидност, за да посочи на хората изход към спасението. Ако днес мнозина могат да се радват на благата, които им носи демократичният ред, основан главно на християнските ценности, и ако мнозина се чувстват достойни граждани на света в един паневропейски и евроантлантически интегриран простор, то нека не забравяме, че голяма заслуга за това имат и незабравимите съвети за подобряване на човешките дела, отправени някога от мъдреца Ян Амос Коменски ( 21).

 

***************************************************************

 

В летописите на човешката цивилизация има плеяда ярки имена, чиито живот и дело остават с непреходно за всемирната история значение. Идеите и делото на Коменски не са с временен характер, защото отговарят на трайните исторически нужди. Това ги прави неувяхващи, за това и те са имали и ще имат неизтощимо влияние във всички страни. Въпреки изминалото време, въпреки новите проблеми в житейско нравствен план и натрупаните нови идеи в педагогиката, философията и етиката, нравствените идеали на гениалния мислител не са остарели и в тях се съдържат елементи, които творчески могат да се използват в теорията и практиката. Затова, както твърди Жан Пиаже(26), Коменски се нарежда между авторите, които не се налага да коригираме и оспорваме, за да ги модернизираме, а само да ги превеждаме и да продължаваме делото им.

6.     Използвана литература:

1. Ф. Даскалова, С. Николова. Демокрация и хуманизация на предучилищното възпитание в духа на идеите на Ян Амос Коменски. Списание Предучилищно възпитание, 1992, N3.

2. Frantisek Kozik. Bolestny a hrdinsky zivot Jana Amose Komenskeho. Praha, 1960.

3. Сп. Слава II, 1872/73 N3. Общи правила за училищното преподаване (по Коменски).

4. Сп. Училище, IV, 1874, N10. „У школите трябва да се учи и

мъжко и женско“.

5. Д. Донев. Ян Амос Коменски в България. Сп. Народна просвета, 1971, N1.

6. Ж. Атанасов. Ян Амос Коменски – нашата славянска гордост. Сп. Учителска практика, 1957, N3.

7. Речта е отпечатана в сп. Основно училище (Т. П. Митов), Лом, год. I, 1894-1895.

8. Сп. Основно училище, год. I, 1894-1895.

9. Ян Амос Коменски. Велика дидактика (прев. от руски език). София, 1905.

10. Н. Чакъров. Коменски в България. Сп. Известия на Института по педагогия, 1957, N7.

11. Я. А. Коменски. Велика дидактика (прев. от латински) БАН, 1957,София

12. Я. А. Коменски. Сетивният свят в картинки (прев. от латински). Народна просвета, 1957, София.

13. М. Стойчева. Национална научна сесия – Я. А. Коменски и нашата съвременност. Сп. Педагогика, 1992, N2.

14. Я. А. Коменски. Избрани педагогически произведения (прев. от чешки). Просвета, София, 1992.

15. В. А. Манов. Не трябва ли да се повърнем към Коменски. Сп. Учител – IX, 1902 N6

16. Хр. Петлешев. Сп. Славянска библиотека, 1922 – реч, казана на 14.11.1920 в Славянска беседа.

17. Ж. Атанасов. Делото на Я.А. Коменски. Сп. Ново време, 1970, N11.

18. Н. Чакъров. Най-великото изкуство. В. Учителско дело, 1970, бр. 80.

19. Ив. Денев. Богословието на Ян Амос Коменски (общи принципи и положения). Сп. Духовна култура, 1992 N3.

20. Е. Кохак. В. Култура, 1997, бр. N28 и N31 и 1998, бр. N2.

21. Нонева, Ю. Ян Амос Коменски – моралист, философ, апологет на пансофията. Дипл. работа, С,. СУ, 1997, 56с.

22. Я. А. Коменски и хуманизмът – сборник от резюмета. Благоевград, 1992.

23. Л. Димитров. Велик хуманист и демократ, класик на педагогическата мисъл. Сп. Магистър, 1992, N4.

24. Й. Цах. Ян Амос Коменски – велик син на света (предговор към (14)).

25. Стаменов, Ив. Интегралният подход в системата на Ян Амос Коменски. Нар. просвета, 1981, №8, 87-101.

26. Хьойзинха, Й. Homo Ludens. С., Наука и изкуство, 1982.

27. В. Цонева. Я.А. Коменски в класната стая на ХХI век. Сп. Отворено образование, 1992, N3.

28. В. Данаилов. Вечното във Велика дидактика на Я. А. Коменски. Сп. Народна просвета, 1957, N11.

29. Ж. Пиаже. Я. А. Коменски. Сп. Перспективи, 1993, N1-2.

30. Коменски, Я. Всеобщ съвет за поправяне на човешките дела. Педагогика, 1992, №7/8, 13-64.