АНГЕЛЪТ ОТГОВОРИ
„А ангелът отговори и рече на жените: Не бойте се вие, защото зная, че Исуса разпятаго търсите.“ (Матея, гл. 28, ст.5)
Всяка форма в съзнателния или в разумния живот предизвиква съответна идея. Щом говорим за формата на един ангел, в нашия ум се ражда съответна идея, подобающа на тази форма. Когато говорим за форма на човек, тя предизвиква у нас подобающа, съответствующа идея на човешка форма. Следователно, в духовния свят всички форми предизвикват съответствующи идеи, които точно отговарят на формите. В физическото поле не е така. В една красива форма на физическото поле вие може да влеете отрова, а може да влеете и некакъв нектар, тъй щото формата не винаги отговаря на идеята, която е вложена. В Божествения свят е друго. Всяко едно съдържание, вложено в формата, отговаря на смисъла, който е вложен в това съдържание. Следователно, между формата, съдържанието и смисъла на нещата всякога има една връзка, едно друго се предизвикват по закона на асоциацията. И когато ние говорим за разумен живот, подразбираме тази правилност, която върви математически, щом спазваме този закон, а законът може да се спази само при една абсолютна чистота.
Чистотата, това е средата, в която формите трябва да се движат с най-малко съпротивление. И колкото съпротивлението е по-голямо, толкова и отклонението е по-голямо. Следователно, разликата при действията ще бъде различна. И нашите идеи и схващания за живота и те ще бъдат различни. Този е един велик закон, върху който трябва да почива бъдещето възпитание на поколенията. Никаква религия, никаква наука, никакъв обществен строй, никаква култура не може да се тури на здрава основа без това вътрешно разбиране. Вземете един факт, според мене, това е една форма; вземете един закон, това е съдържание; вземете един принцип, това е смисълът. Следователно, между фактите, между законите и между принципите трябва да има връзка. А на земята между фактите и законите няма винаги връзка. Един съдия може да осъди един праведен човек, въпреки всички доказателства за неговата невинност, обаче по буквата на закона, той го намира виновен.
И тъй, на земята законност няма, а форми има, факти има. Физическият, земният живот е живот без закони. Някои живеят по закон, но кога? Само когато този закон е в тяхна полза, а живеят без закон, когато той не е в тяхна полза. Следователно много хора подържат, че трябва да има закони. Защо? – Защото са в тяхна полза. А някой път подържат, че не трябва да има закони. Защо? – Защото не са в тяхна полза. За богатия човек, по отношение на парите, законът е потребен, но за сиромаха – не е потребен. Следователно, това са две различни схващания. Хората схващат, че животът седи в богатството, когато богатството е само един резултат на дейност, която хората са употребили в миналите векове. Богатството показва до каква степен е достигнал човек. В природата има най-големи богатства. Най-голямото богатство на човека е в неговия мозък и когато човек го изгуби, казва: „Може и без богатство.“ Не може без богатство! Богатството има смисъл, то не седи в звонковите монети, а седи в накоплението на онези сили, на онези форми. Следователно, човешката форма на земята се предпочита пред другите, защото съдържа най-много сили и най-изобилен живот. Добре, ако парите ви станат причина да се разсипе енергията на мозъка ви, питам: колко струва богатството ви? Ако парите ви са една пукната дамаджана, едно буре или една недобре устроена бъчва, в която наливате вашето съдържание, вашия нектар и всичко това изтече навън, какво ви струва бурето или дамаджаната? Изобилно бурета не ни трябват и пукнати бурета и дамаджани не ни трябват. Макар и да са скъпоценни тези дамаджани, аз предпочитам едно глинено, но здраво буре, отколкото едно пукнато и златно. Но да се повърнем към въпроса на формите. В Божествения свят всяка форма е емблем на известно съдържание, емблем на известен живот. Тъй щото каквато форма си създадете на земята, като влезете с тази форма в другия свят, по нея ще четат как сте живели на земята не само в този си живот, но и в хиляди други животи, и ще знаят всички тънкости на живота ви, всичко това, което сте извършили в най-големи потайности. Всичко ще бъде открито, затова казва Писанието: „Няма скрито-покрито.“
Този ангел слязъл на земята и намерил жените пред гроба. Жените са най-страхливите същества на земята. По-страхливи същества на земята от тях няма. Дето ги наричат деликатни, умни, това все от страх го правят. И дето се женят и дето раждат, все от страх се женят и раждат. Ще ме извините, това са мои субективни схващания, при сегашното състояние на жената. Не подразбирам конкретно вашите души, не. Ето как разбирам аз вашето състояние. Онзи затворник, който е в затвора, постоянно му треперят гащите. Има причини да го е страх, бои се всеки момент да не дойде някой да го улови и изведе навън и накаже, Така и жената има причина да се страхува. И когато ми казвате, че условията на живота са много тежки, това го разбирам. Казвам: „Да, тежък е животът, много затвори, стражари има там, храната не е здравословна, пък и въшки какви ли не гадинки има там.“ Само че, в този затвор, понякога турят на жените красиви форми. Когато искат да турят някоя жена в затвора, ще ѝ турят пръстени, гривни, ще я облекат с хубава рокля, ще дойдат сватове, докато я затворят. Като я закарат в затвора, кръстница, сватове, всички изчезват, остават само двамата затворници и стражарите наоколо.
Ще ме извините, аз разглеждам съвременния живот по форма, както сега се проявява, а не бъдещата идеална форма. Аз ни най-малко не засегам вашите красиви копнежи, дето искате да излезете от затвора. Сега, както виждате, и Христос бил турен в един такъв затвор и трябвало да слезе ангел да отвори вратата на затвора, да излезе Христос и като дошли жените да Го търсят, той им казва: „Зная кого търсите, няма Го вече, Той излезе навън.“ Знаете ли колко сватове ходиха на небето да молят да дойде Христос. Те Му казваха: „Ние те обичаме, ела при нас, ще възприемем твоето учение, ще живеем по братски помежду си.“ И Христос се полъга, слезе. Но като слезе, туриха Го в затвора, дойдоха стражари, започнаха да Го обхождат еврейски равини, учени, да спорят отде е дошъл, каква е целта Му и т.н. Този ангел, който е слязъл да помогне на Христа, е бил възлюбен. Този ангел днес слиза от небето, иска да помогне и на вас и то само на онези, който са в гробовете, в затворите, а който още не са влезли в затворите, тепърва трябва да влязат, че после да им се помогне. Има някои от вас, който още не са влезли в затвора. Затворът, това е отвлечено понятие. Този ангел, тази красива форма всякога подразбира разумността, която иде да помогне на човечеството. Този ангел не е само една външна форма, той е едно вътрешно съдържание, той е една идея, която прониква в всички хора. Този ангел днес навсякъде хлопа и казва на всички: „Не е тукъ“, т.е. животът не е тук на земята, това дето градите къщи, дето образувате държави, това-онова, това са все празни работи, животът не е тук. Този затвор е потребен дотогава, докато затворникът излежи наказанието си. Училището е потребно дотогава, докато ученикът свърши науките си. Църквата е потребна дотогава, докато богомолците свършат молитвата си. Не мислите ли, че за в бъдеще няма да има друг начин за възпитание? – Ще има.
В миналата беседа аз засегнах две от действията на математиката: събиране и умножение; сега ще засегна изваждането и делението. Изваждането, това е обратно действие на събирането. Математиците казват така: „Дава се сумата на двете събираеми, това число се нарича умаляемо, едното събираемо, наречено умалител и се търси другото, което се нарича разлика или остатък“. Всяка нова култура, започва с изваждането. Онези, които употребяват закона на изваждането, трябва да разбират не само простото изваждане, но трябва да разбират и онези дълбоки вътрешни закони, които трансформират материята, та да знаете да превеждате материята от състояние на събиране в състояние на изваждане.
Сега в вашия ум стои простата идея, че изваждането е проста работа, кой не знае да бръкне и да извади няколко лева от кесията си, кой не знае да извади няколко лева от касата си или нещо от хамбара? Действително, това е много просто, но като се дойде до изваждането, процесът е малко по-сложен, трябва да знаеш как да изваждаш. Много майки изваждат не на време. Например, една майка пометне дете на 4, на 5, на 6 месеца, това е все изваждане. Лекарят дойде и казва: „Тази жена е слаба, кръвта ѝ е малко, да извади това дете.“ Как да се извади? Дохождат баби, те ще покажат един нов метод за изваждане. И лекарят си има свой метод за изваждане, но и едните и другите методи са опасни. Природата знае как да изважда. Всяка жена, която е изваждала по докторски, всяка жена, която е изваждала по бабешки, тя носи своето проклятие до четири поколения. Да, може да си прехапвате устата, може да ги прехапвате четири пъти. Природата знае само един начин на изваждане. Тя казва: „Ще извадите само на деветия месец, на деветия час, на деветата минута, на деветата секунда“. И този девети час може да се падне или вечерно време или сутрин, зависи от въртенето на земята. Ако деветият час се падне когато слънцето залязва, резултатът ще бъде един; ако деветият час се падне, когато слънцето изгрева, резултатът ще бъде друг. Аз не говоря за това установено числение, с което ние си служим; но в природата има друго числение. Следователно, всяко изваждане си има своето определено време, свой определен метод и всеки, който употреби друг метод, носи голяма отговорност. И всички наши страдания сега почиват на това, че някои неща не са извадени на време.
Ако у една ябълка или круша, която е завързала, в плода ѝ влезе един малък червей, този плод ще падне по-рано от определеното време. Следователно, щом падането на плода стане по-рано, ние разбираме, че има една посторонна причина, която е нарушила Божествения ред на нещата. Аз като ви говоря, нямам за цел да се ровите в вашето минало, но да видите как ще живеете за в бъдеще. Това минало е отбелязано и цяла каца с сълзи да излеете, Господ не обръща внимание, Той е сит на сълзи. Когато хората плачат, казват, че в сълзите има нещо. Да, има нещо. Аз превеждам и друг път този факт и сега ще го преведа. В България некъде хващат един крадец и завеждат дело против него. Делото било заведено за кражба от 25 лева. Адвокатът му започва да го защищава: „Господа съдии, обвиняемият не е направил това с умисъл, защото на същото място имаше и 25 000 лева.“ Престъпникът започва да плаче. – „Защо плачеш“, го запитват. – „Плача, господин съдия, защото не видех тези 25 000 лева.“ Да бях аз на място то на този съдия, щях да оправдая обвиняемия. Той казва: „Аз не съм човек, който краде само малко и много крада, не е право това, което казва моят повереник, само съжалявам, че това многото не го видех.“ Сега съвременните хора, сте адвокати и казвате: „Аз не правя големи престъпления, малки престъпления правя.“ Не говорите истината! Човек, който направи малко престъпление, може да направи и голямо. Трябва да кажеш: „Аз нямах условия да направя голямо престъпление.“ Тъй седи великата истина. „Малки работи съм направил.“ – Направил си малки работи, защото не си имал условия за по-големи. Този престъпник казва: „Аз съжалявам, че не можах да видя и тези 25 000 лева и да ги открадна. Тогава щеше да има смисъл да стоя затворен, защото наказанието и за 25 лева и за 25 000 лева е едно и също.“
Така ние трябва да бъдем искрени. Религиозните хора идват и казват: „Ние не сме като светските.“ А какви сте? Аз не виждам никаква разлика между едните и другите. Ние, религиозните хора, не взимаме голяма лихва, а само 10%, тъй казват те. Че лихва 10%, това е вече престъпление! Я, ми кажете в кой кодекс на Божествения закон е писано това! Това е закон на земята, а вие казвате, че на Бога служите. На Бога служите, когато е в ваш интерес, а когато не е в ваша полза, тогава Божественият закон го пренасяте на земята и казвате: „Тъй е казал Бог.“ Питам: Това религия ли е, това закон ли е, това обществена наука ли е? – Не. Един Божествен закон не може да се изменя никога. И в света лихва между братя не може да има. Под „лихва“ разбирам в природата, например изобилието на един извор и то трябва да излезе от коритото си. Следователно, щом имаш изобилие, това трябва да дадеш навънка. Излишъкът не ни трябва на нас.
И природата си има лихва, само че тя не е като тази на земята. Един българин от провадийско дал на един турчин осем крини жито. След като турчинът плащал 10 години лихви, имал да плаща на българина 80 крини. Как мислите вие? В сегашния ни живот нашите чувства, нашите мисли и действия трябва да се освободят от всички онези лъжливи схващания и да дойдем до правилното разбиране на живота. И бъдещето на учителите, майките, бащите, свещениците се дължи на това правилно разбиране на изваждането. Българските свещеници не искат да разбират правилно. Те сега се събрали на събор и не искат да изваждат правилно. Аз зная какви ще бъдат резултатите, мога да им ги предскажа. Те трябва да се научат да изваждат правилно, на деветия месец, на деветия час. Изваждането трябва да става правилно, за да се види какъв е остатъкът, каква е силата на едното събираемо.
И всеки един от нас трябва да направи едно изваждане, да видим в какво стои нашата сила. Ние казваме, че сме интелигентни хора. Задавали ли сте си въпрос, какво знаете например? Аз съм си задавал. Знаете ли например, защо лицето ви е обло, защо носът ви е широк, защо брадата ви е широка, защо устните ви са дебели или тънки, защо ухото ви е малко или голямо, защо ръцете ви са сухи и тънки и т.н. Знаете ли причината за всичко това? Това са далечни причини на вашето развитие, описание на цялата ваша история. И тогава как бих постъпил? Ето как: Бих започнал да разрешавам въпроса геометрически. Да кажем, че вашето лице е остро надолу. Над очите ви ще дръпна една линия, да образувам един триъгълник. Ще гледам какъв е този триъгълник, какви ъгли се образуват. Ще кажете: „Какво от това, колко градуса е ъгълът? „ Колкото ъгълът е по-остър, толкова и падането е по-силно; колкото ъгълът е по-тъп, толкова и падането е по-малко.
Ако например като деца се хлъзгате по една площ, която има 45° наклон и друга, която има 70° наклон, с каква бързина ще пътувате по едната и по другата? Според наклонението на плоскостта, ще се определи и бързината на пътуването. Следователно, ако ъгълът е остър, силите тук на земята действуват много бързо. От това аз ще заключа, че вие сте човек, който никне там, дето не го сеят. Следователно такъв човек и на 9 кола да го вържеш, той ще се развърже. Аз разглеждам принципално, геометрически въпроса. Тези сили са тъй свързани, че в тях не може да се тури никакъв бетон, всичко се разглобява. На това бучене не може да се постави никаква преграда. Тъй че, горко на онзи, който се постави, който се намери на този кръстопът пред човек с остър ъгъл. За да се избегне това противоречие, този, който разбира законите, трябва да превърне това движение горе, а на физическото поле тези движения не трябва да стават бързо. Затова казва Писанието: „Бъдете мудни на гняв.“ Ако мъжът има заострена брада, какво ще стане с жената? Сега вие още не сте проучавали тази математика, да спущате този ъгъл. Вие сега като видите някой с такава брада, казвате: „Неговата брада мяза на тази, която описаха.“ Не, не, точно трябва да се определи колко градуса е брадата му. Само тогава ще имаме една положителна наука. А, че мязала приблизително, това не е наука, това са само предположения за вас.
Този ангел дошъл да каже на жените, че за в бъдеще не може да се ходи така. Вие казвате: „Аз за в бъдеще като бъда по-добре, ще възпитам децата си и ще живеем тогава според Новото учение.“ – „Не, казва ангелът, с „ако“ и „може“ в Божествения свят не може да се живее.“ В небето се казва така: „Ще бъда добър и съм добър, ще бъда лош и съм лош.“ А да казваш, че можеш да бъдеш добър, а не си, това не може. И тъй да бъдем добри или лоши, това не зависи от външните условия, а принципално от нас зависи. И когато некому се ревне да бъде като Бога, у него се ражда престъпление. Всеки индивид, всяка душа или всеки дух, комуто се ревне да бъде като Бога по величина, по сила, по разум, у него се ражда престъпление, защото абсолютната величина е една и всеки, който иска да образува друга величина, ражда злото.
И тъй, злото се явява от стремежа да бъдем като Бога, и то не по друго нещо, а по величина, по сила. Вие ще мязате на онази жена, която казала един ден на мъжа си: „Като ме толкова обичаш, дай ми право да поцарувам три деня и аз.“ – „Защо, какво има“, запитва я мъжът ѝ. – „Искам да имам тази опитност, да видя какво е царуването“ Мъжът ѝ най-после се съгласил. В три дни тази жена обесила мъжа си. И вас, ако ви турят да царувате, в три деня ще обесите най-възвишените си идеи. В цялата история не намирам абсолютно нито един държавник, който да не се е оцапал, който да не е покварил своите идеали, защото всеки държавник е искал да направи себе си най-велик. Това е противоБожествено. В Божествения свят нещата не се ценят по големина. Идеята е вложена в съдържание и форма и тя е, която определя цената на тази идея. А тази идея не заема голямо място , голямо пространство, тя заема малко място и затова Писанието казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава лице.“ Това значи: на малките форми Бог дава място , а на тези, който искат да обгърнат света, Той ги разрушава. Забележете това! Ако един човек пожелае да направи своето тяло по-голямо отколкото е вложено в Божествената програма, ще го сполетят най-големите нещастия. Ако иска да стане по-малък, отколкото е, същото нещо го чака. Нито по-голям, нито по-малък, точно колкото си. Това е определено за вашето щастие. Ако у вас се роди една нещастна мисъл, то се дължи на това, че вашите желания се разширили повече, отколкото трябва. И това разширение внася едно нещастие. Ще намерите това желание, ще го окастрите и ще му кажете: „Ти в моята държава си станал по-голям, отколкото трябва и започваш да измъчваш своите братчета.“
Сега и мъже и жени страдат от големите желания, който имат. Е, питам ви сега: Ако имате един приятел, как ще го определите, какъв трябва да бъде той, каква височина, каква форма ще му дадете? Добрият човек е едно рационално число на земята. Неговите размери, неговата величина е точно, математически определена. Неговата величина не се различава нито с 1/1 000 000 част от милиметъра, според определената от Бога мярка. Височината му, дължината на лицето му, броя на космите по главата, всичко е точно, математически изброено, отмерено. Изгуби ли се тази вътрешна хармония, значи, желанията са изопачени.
И тъй, като говорим за идеален живот, разбирам съразмерността на неговите части, а това съответствува на неговото съдържание, а то – на неговите мисли. Не мислете, че за да се създаде една красива форма, това е лесно. За да се създаде една красива форма се изискват милиарди години, а материалите за това трябва да дойдат от всички звезди и милиони години трябва да се чака, за да може това вещество да влезе в тази форма. И когато казвам на съвременните хора, че звездите имат значение, те казват, че това е празна работа. За тях са празни, за нас – пълни. За нас въздишките на страждущите хора са неща реални и ги слушаме от хиляди километри, а за глухите хора – това са неща отдалечени. Това е по отношение на нашия слух, който не е еднакво развит.
И тъй, този ангел, който слезе да помогне на Христа, да отвали камъка от гроба, каза на жените, на човечеството: „Аз зная, че Исуса разпятаго търсите.“ Под този ангел аз разбирам човешкия ум, който е вложен. Умни, умни трябва да бъдете вие, но не тъй умни, както светът подразбира. Вие трябва да сте умни, като онзи цар, преди 12 000 години, той живял в съседното царство на онзи цар, който вадел очите на своите поданици. За този, последния цар ви говорих в миналата си беседа. Сега ще ви разкажа за съседния нему цар, който бил голям мъдрец, адепт на всички тайни науки. Неговият палат бил така направен, че всичките му стаи се движили по известен механически начин в различни направления – налево, надясно, напред и назад. Той имал един особен часовник, според който определял в какво направление се движат стаите. Но кога ставало това? Когато му дохождал някой гост, за да го познае какъв е той, какви са мислите му, той го турял в една от тези стаи и според характера на мислите на този субект, в това направление се движила и стаята. Часовникът отвън показвал посоката на движението на тази стая. И така, царят познавал какви скрити мисли имал този човек. Ако мислил да направи някое добро, благородно дело и стаята се движила в съответно на това направление. Това е факт.
И сега, всички стаи в природата се движат. Ако мислите зло, стаята се движи на ляво и по този часовник Господ определя какви са вашите замисли. И ангелът, който стои на времето, точно определя по посоката на движението и вашите мисли. Не е безразлично това. Сега вие сте в този палат. Тази стая, в която сте поставени, се движи и външният часовник ще определи направлението на вашите мисли и каква ще бъде бъдещата ви съдба. Тя не зависи от мене или от другиго, вие сами по този часовник на времето ще определите вашата съдба. Сега, като ме слушате, казвате си: „тази работа е страшна.“ А Писанието казва: „Страхът е начало на всяка мъдрост. „
И тъй ангелът казал на жените: „Не е тук този, когото търсите“, т.е. разумното на живота, което търсите, което мислите, не е тук. Мислите няма да ви спасят вас. Спасението не седи в това. Този ангел трябва да ви срещне на пътя и да ви каже: „Не е тук Исус, не е тук.“ И от там започва вече онзи чисто религиозен живот, да срещнете ангела и ви каже: „Не е тук.“ Тогава започват вашите истински религиозни опитности. И да четете библията, тъй било, иначе било, това са само предположения. Колцина от вас биха си жертвували живота за този ангел? Ще кажете: „Не знаем дали е било така.“ И колцина от вас знаете защо е дошъл Христос? Ще кажете: „Да спаси света.“ Но знаете ли вътрешния смисъл на спасението? Някой паднал в вода, спасили го. Това е спасение по форма. Има три вида спасение: Спасение по форма, по съдържание и по смисъл. Когато човек се спаси по трите начина, може да живее правилен живот, да расте и да се развива.
И тъй, от наша страна, ние трябва да се нагласим, да дойдем в съгласие с живата природа. Аз говоря за живата природа като форма, която изразява нещата. Вън от природата, не знам как са нещата. Това, което виждам, това е реалното, от него ще намерим съдържанието. Като намерим формата, ще намерим Божественото съдържание, а като намерим Божественото съдържание, ще намерим Божествения смисъл.
Сега ще ви задам един въпрос: вие садите цветя в градините си и виждате, че едни от тях са сини, други червени, трети розови и т.н, Изследвали ли сте защо са тези различни цветове върху тях? Всеки цвят това е един етикет. Нали като купите нещо, върху покупката има етикет, който показва какво сте взели. Всеки цвят е етикетът, който показва качеството на даденото цвете, неговата история, неговия род, произхождение, защо е слязло на земята, какво трябва да прави и как ще завърши живота си. Ако срещнете някой син цвят, този цвят показва също произхождението на цветето. Червеният и синият цвят не са еднакви, те са два противоположни етикета.
И тъй, бих препоръчал на всички, който са малокръвни, който са изгубили смисъла на живота, да обикнат червения цвят и да отглеждат цветя с такъв цвят. Този червен цвят ще ви покаже една вътрешна тайна. Като го култивирате, в този цвят има един вътрешен магнетизъм и излишъкът от този магнетизъм ще ви даде нещо, което ще ви накара да се тонирате.
Нямате вяра, вземете да отглеждате сини цветя, култивирайте ги, милвайте ги, те ще ви дадат излишната си енергия. В тях има по-голяма вяра отколкото у вас. С това и вашият орган ще почне да се развива.
Следователно, когато учениците на Христа казваха: „Дай ни вяра „, Той им отговори: „Ако бихте имали вяра колкото едно синапово зърно, щяхте и на тази гора като кажете: премести се, да се премести.“ Ние постоянно цитираме този стих, но никой не се е спрял да помисли какво е това зърно. Това зърно трябва да се постави при условия да расте и то ще ни покаже какво да правим. Това зърно ще ни даде излишната си енергия, то ще тонира нашия умствен живот. Затова именно са изпратени цветята, да тонират умствения ни живот. Те са създадени само за умните хора. И тъй, красивите цветя, красивите пеперуди това са малки ангелчета, които са пратени за хора, които са започнали да се развиват. А вие какво правите с тех? Видите едно малко цвете, хайде един лист, хайде друг, започвате да го късате. Майката казва: „Моето дете се научило да къса цветя“, радва се. – „Представете си, казва тя, моето дете къса цветята и ги разглежда.“ Казвам: Не, жено, твоето дете както днес къса листата на цветята, така утре ще откъсне и твоята глава. Виждате ли този разбойник, извинете ме, аз тъй наричам този, който къса листата на цветята, утре ще скъса и твоята глава. Ще кажеш на детето си: „Не, мама, това цвете е едно ангелче, то е твое братче, научи се да говориш с него.“ Накарай детето си всяка сутрин да полива цветето, да се разговаря с него.
Ако постъпвате така, ще видите какви деца ще имате. Ако внесете този нов метод при възпитанието на децата, ще видите какъв добър резултат ще имате. Това е в проект само. Аз бих ви дал методи за възпитание на децата, но при сегашните разбирания няма да ги дам. Сега ще оставя да ви груха Господ, но един ден, когато потърсите Господа, ще ви кажа: „Елате сега да ви кажа какво трябва да правите.“ Много неща зная, но сега ще ги държа в торбата си. Пари на заем не давам и с лихва не давам, ще ги заровя, а вие плачете. Ако плачете, за да извършите волята Божия, добре, но ако плачете, за да ме оберете, казвам ви, че не мога да отворя тази Божествена каса.
Този ангел, който е отворил гроба, всяка сутрин, когато цветята цъфтят, е при тях, отваря всяка пъпка. Някоя жена казва: „Аз да бях там, да видя как възкръсва Христос, да видя как се отваря гроба, колко щастлива щях да бъда!“ – „Ех, казвам, жено, колко пъти, колко години наред ангелът се спира да отваря пъпки!“ Казвате: „Ние знаем какво нещо е цъфтенето.“ Не знаете какво нещо е то! Това цъфтене става вътре в нашия ум, вътре в нашето сърце.
Та всички тези емблеми трябва да оживеят. Аз искам да прогледате, а не да ходите с пипане. Някоя казва: „Тури ми ръката да пипна, да видя там ли е.“ Казвам: Жено, по-лесно е да ти отворя очите, отколкото да пипаш. В времето на Христа с пипане беше, но сега – с виждане. Грях е на този, който не вижда. Да ви кажа вечерно време да излезете да гледате, грехота е от моя страна, но когато зората почне да се пука, престъпление е, ако не ви кажа: „Излезте да видите тази светлина, да видите това, което никога до сега не сте видели.“ Какво ще видите? – Онзи велик Божествен свят, който никога не сте видели. Този свят не може да се опише, а трябва да се види. Една красива мома не може да се опише, а трябва да се види.
В красивото, в онази пластична красота има хубави, Божествени трептения. Този ангел, който е слязъл, той е донесъл тази Божествена красота. Всякога ангелите ги описват красиви. Питам: Срещали ли сте този ангел? Някои от вас са го срещали. При гроба ходили ли сте? Казал ли ви е ангелът, че Исус не е там? Ако ви е казал, радвам се. Сега втората стъпка. Къде да вървите? „Идете и кажете на братята ми, че аз съм в Галилея.“ Казахте ли на братята си? А трябва да отидете и да кажете на вашите братя, че ангел е слязъл, камъкът е отвален и Христос не е в гроба. Ще кажете: „Дали му е времето?“ Когато Господ говори и каже: „Идете“, идете и нищо повече. Това слънце изгрева навънка, долу всички заблуждения! Не мислете, че това седи в некаква външна форма. Не, всяка външна форма трябва да представя известна идея. Като видиш красивото, то ще предаде известни трептения, тези трептения ще създадат хубави мисли и така човек ще прозърне какво нещо е Бог в Неговата същина. Тогава ще кажеш: „Сега мога да простя на всички хора, от сега нататък казвам на този свят: „Сбогом!“ Гащите ти няма да треперят и какво мислят хората, какво мисли обществото, народа ще ти е безразлично. Ще си кажеш: „Всичко мога да направя за този свят, в който сега живея.“ Този свят се обуславя от другия свят. Та, тази права мисъл трябва да се установи в вашите сърца, да се стремите в образуване на красиви форми.
Ако ви запитам, каква е формата на един добродетелен човек, можете ли да ми я опишете? Казвате: „Този човек е добър.“ Но ние не боравим само така, с приблизително изказване, а боравим с положителното и ще кажем, че този човек е добър, защото неговите признаци са такива и такива.
Смешни са съвременните хора! Вземат една книга на някой автор, да допуснем, че някой велик учител на миналото е говорил на своите ученици. Тези ученици са го предали, други са го написали, някои са го превели на много езици. За да разберете това негово учение, трябва да прекарате неговите мисли назад, докато дойдете до самото състояние на учителя. Хубаво е да четете книгата на учителя, но по-хубаво е да го слушате какво той казва. Хубаво е да четете книгата на природата, но по-хубаво е да слушате какво тя говори. Ако не можете да слушате, то поне добре е да се научите да четете нейния смисъл.
Тогава каква е формата на един добър човек? Тя е абсолютно определена. Отива един господин при един богат търговец с намерение да му иска пари на заем и му казва: „Господине, като ми гледате лицето, колко пари може да ми дадете на заем? „ Търговецът го гледал, гледал и му казал: „Колко пари мога да ви дам на заем ли? – 1000 лева.“ До толкова достигнал, да има доверие за 1000 лева. Някой път казвате некому: „Десет лева мога да ти дам.“ Некому може да дадете само 1 ляв – толкова доверие внушава. Това вътрешно доверие, нещо реално ли е? Да, то почива на известни закони. Ние знаем дали един човек ще ни излъже или не и като му даваме пари, знаем дали ще ги върне или не по вътрешна интуиция. Казвате: „Мене ми шепнеше нещо, че нямаше да ги върне, но хайде от мене да мине!“ Нищо не е скрито-покрито. Всяко неизпълнено обещание остава върху лицето на този човек безформена линия, той огрубява, огрубява, докато се изроди.
Никога не се опитвайте да разрушите една красива Божествена мисъл вътре в себе си, даже и да ви костува живота. Застъпете се за тази красива форма, застъпете се за нейното съдържание, застъпете се за тази идея! Тази форма, това съдържание, тази идея ще ви възкреси наново, но изгубите ли формата, вие изгубвате всичко. Тогава човек, като изгуби своята човешка форма, дохожда на земята вече не като човек, но в по-нисша форма. Изгуби ли и нея, ще почне да се деградира. Като ви пратят на земята, Господ казва: „Вие сте изгубили вашата форма, следователно, ще ви се даде форма, която ви подхожда.“ Това е, което нарича „израждане“, а теософите го наричат „странствуване на душата“. Ако не спазваме закона на формите, ние може да спрем нашата еволюция. И затова ангелът е слязъл да даде знания на хората, как трябва да живеят. Жената, като се жени, изкуството не е в жененето, изкуството не е в раждането, а в смисъла на това раждане, в смисъла на това женене. Ти се жениш или да дадеш една правилна форма или по други съображения. Затова казва Писанието: „Това, което Бог е съчетал, никой не може да го разлъчи.“ Онова, което е от Бога създадено, дайте му условия да се прояви, а вие не му давате възможност.
И тъй, вие може да се любувате на формите, но не ги спирайте. Опиташ ли се да спреш една форма, ти си престъпник. Турците казват: „Гюзелин…“ (Оставено е празно място за поговорката) Това значи: Да се гледа хубавото, това облагородява, но да завладееш хубавото, да лишиш другите хора от това хубаво, това е престъпление. И всичкото зло стои в това: когато един човек започне да се повдига морално, другите започват да го спират, казват: „Той не е толкова добър.“ Хвърлят кал отгоре му, докато го окалят. Че как не? Тази форма ще се обезформи, защото красотата е в онези черти, които природата е турила. Ако ги изгладим, какво ще остане? Често у българите се забелязва следния навик: направят си една хубава чешма в мерата. Мине някой българин покрай нея, спре се, пие вода, наточи брадвата си; мине втори, напие се с вода, наточи брадвата си; мине трети, четвърти, същото нещо направи. Не се минат и 4–5 години, казват: „Брей, това корито се развали.“ И сега, прояви се някой човек, всички казват: „Дайте брадвата да го опитваме.“ Опитват го един, втори, трети, но после казват: „Развали се това корито.“ Това не е философия.
Брадвата си по коритата не точете! Там може да перете, но не и брадвите си да точите. Сега мъже и жени точат своите брадви все по гърбовете си. Защо се опропастяват мъже и жени? Защото точат брадвите си по гърбовете си. Не мине много време, гледаш, жената се развалила. Че как да не се развали? Не се позволява на гърба на жената да се точи брадвата! Не се позволява на гърба на мъжа да се точи брадвата! Гръбнак е! То е най-нежното място , там стават най-опасни сътресения.
И тъй, този ангел, който сега е слязъл при вас, иска да ви научи да спазвате това, което Бог ви е дал, да спазвате вашите дробове, вашия мозък, вашия стомах. Нямате право през очите да прекарате някоя лоша, някоя користолюбива мисъл. Щом приемете през очите си някоя користолюбива мисъл, вашите очи ще се изменят. Тогава и носът ви ще се изкриви. Ако чрез очите приемете най-хубавите енергии, всичко ще бъде правилно – вашите очи, нос, зъби.
Сега мнозина казват: „Да дойде Христос в света и да ни избави.“ Христос дойде в света и каза на хората, че трябва да се любят, да имат Любов помежду си. Хората казаха: „Любовта ние сме я опитали, ние я имаме. Дошъл Любов да ни проповядва!“ Мъжете казаха: „Ние сме опитали любовта.“ Жените казаха същото. Е, хубаво, аз ви казвам друго: Красивите форми, абсолютните форми, които Бог е създал в света, да не я разваляте, да използувате това ценно съдържание, което Бог е дал, но да не излиза навън. Силата, която е в това съдържание, да не я разваляте, да не я използувате в друга смисъл. Че мъжът, който ви е даден, знаете ли какво нещо е? Жената знаете ли какво е? – „Е, жена“, казвате. Аз бих дал премия на този човек, който напише какво нещо е жената и мъжът по форма, по съдържание и по сила. Да опише жената по тази красива форма и мъжа по тази красива форма! Това са най-красивите неща! Извадете хората, извадете формата на пеперудите, цветята, плодовете, нищо няма да остане. Тези малки цветя, пеперуди, тези форми внасят радост. Те имат нещо велико, Божествено съдържание в себе си.
Като се срещнете две жени, кажете: „В моята сестра има едно велико, Божествено съдържание.“ А вие казвате: „Зная я аз нея!“ Не гледайте по външната форма! Някой може да е турил от вънка някое обявление. Вънка от тези обявления човек има съдържание. Това съдържание на вашите умове, това съдържание на вашите сърца трябва да бъде оценено. Докато вашите умове не дойдат в съприкосновение, докато вашите сърца не дойдат в съприкосновение, докато вашите духове не дойдат в съприкосновение, вие не може да се познаете. Да познаеш човека, трябва да дойдеш в съприкосновение с неговия ум, с неговата душа, с неговото сърце и с неговия дух. Това е култура в света. Това е наука, затова раждат майките своите синове и дъщери. „Родих го“, казва. Добре, първото нещо си направил, хубаво. Сега да намериш ума на твоето дете, после сърцето, душата и най-после духа му, да дойдеш в съприкосновение с всичко това и тогава да кажеш, че си родил едно дете и го познаваш. Тогава ще те срещне ангел и ще ти каже: „Жено, твоето дете не е в гроба.“ Този ангел вие го срещате. Вие казвате: „Ние го знаем този ангел, добър е той.“ Ангел е докато не се ожени. Ангелица е докато не се ожени. В женените няма ангели и ангелици. Докато не се познават, казват: „Благороден е този човек.“ Щом се познаят, казват: „Той не е благороден.“ – „Велик човек е!“ Защо? – Защото не го познаваме. А великата наука в това стои да познаваме Единнаго Великаго Бога. Животът седи в това: да познаваме нашата душа.
И тъй, този ангел сега стои пред вратата на всички. Ще изучавате формите, ще изучавате съдържанието. Ще изучавате не външната форма, тя е привидна, тя ще се смъкне. Ако сте ясновидци ще видите, че в това лице друго лице се приготовлява. И тъй, като гледам сегашните ви лица, забелязвам какви лица ще имате за в бъдеще. Сегашните ви лица са лица на буби, но вътре в тези буби виждам други лица и казвам: Да вървите много правилно, да не осакатявате това, което се развива у вас, да развивате това, което ви трябва. Та от всинца ви се приготовлява друго нещо. Мустаците ще опаднат. Знаете ли какви ще бъдат бъдещите мустаци? Сегашните косми на жените ще окапят, но знаете ли какви ще бъдат бъдещите. Те ще бъдат тъй тънки, тъй фини, по-фини от най-тънката коприна. И мустаците на мъжете няма да бъдат такива големи, дебели, а ще бъдат направени от коприна, много тънки ще са, Днес и косите са много дебели, затова са безсъдържателни. Тогава ще питате: Защо са мустаци на мъжете? Мустаците това са законите, които трябва да се употребяват. Като намисли някой мъж да бие жена си, нека пипне малко мустаците си. Пипне ли ги, няма да я бие. Законът започва да говори в ръката му, да казва: „Законът не позволява да се бие.“ („Те ги бръснат сега.“) Да, сегашните мъже искат да се освободят от закона. А жените отдавна са се обръснали. Бръсненето не помага. Всяко нещо си има свой смисъл, не мислете, че нещата са безсмислени. Всеки един косъм е пълен с енергия, магнетизъм, електричество. Някои ме запитват защо нося дълги коси. Не ги нося от някои особени съображения, а по следната проста причина: който иска да е по-здрав, трябва да има винаги по-дълги коси, защото те задържат повече от електрическата и магнетическата енергия. При рязането на космите си, човек се лишава от тази енергия. Не харесвам рязането на коси. Най-малко да се оставят до ушите долу. Но като прегрешиш правилото, да не режеш косите си по-горе от горната част на ухото, който ги отреже по-горе от горната част на ухото, той ще изплаща греховете си.
И тъй, природата е турила като правило за културните хора следното: мъжете да не си режат космите по-долу от горната част на ушите, а на жените се позволява да носят дълги коси, но могат и да ги режат. Всяко нещо, което ние поддържаме, си има смисъл. Космите са носител на здраве, а при това те държат и топло на главите. И тъй, от това гледище, понеже жената е надпреварила мъжа, влязла е в плът, тя си хвърлила брадата и казва: „Топло ми е.“ Но и мъжете за в бъдеще ще хвърлят брадите си. За в бъдеще и мъже и жени ще бъдат без бради, т.е. няма да бъдат кьосета, защото кьосето, това е аномалия. Мъж без брада и мустаци и жена без коса, това са равносилни неща. Да оголиш главата на жената и да оголиш брадата и мустаците на мъжа, това е равносилно.
И тъй, в нашия живот ние трябва да оставим всичко това, което природата е вложила и да го обработваме. Всичко у нас трябва да съсредоточим към помагане на нашите братя, към подобрение на нашите тела, към облагородяване на нашите чувства, да станат те по-деликатни, за да възприемаме мислите и желанията на хората.
В това стои смисъла на живота – да се разбираме, а сега не се разбираме. Затова е слязъл Христос, затова е възкръснал. Възкресението е нещо велико. Да оживее някой, значи на влезе в ангелския свят, а да възкръсне, значи да влезе в Божествения свят. Трите стадии, през които човек минава, със ставане, оживяване и възкръсване. Ние може да направим това изведнъж.
И тъй, този ангел е слязъл да ви научи. Знания трябва на всинца ви и то обширни и не само знания на книги, но знания на онези дълбоки преживявания, на онази жива вяра, да знаете да живеете с Бога и Той да ви приказва всеки ден. По една дума да ви казва Господ всеки ден. Всеки ден да ви казва по една тайна. Това, което е важно в беседата, е следното: да знаете, че в 24 часа Бог говори само един път. Това, което съм ви говорил до сега, е само предговор на това, което ще кажа сега, а то е следното: да знаете, че в 24 часа Бог говори само един път. Този момент вие сами ще го намерите, няма да ви кажа кога е. В този кръг от 24 часа говори не само Бог, но и всички ангели, всички висши същества, всеки си има по една секунда от времето, през което да си каже думата. Когато Бог говори на някои хора, те спят, когато ангелите им говорят, те спят, а когато долни духове им говорят, те са будни, затова става лошото. Следователно, най-важно е да бъдете будни в този момент, когато Господ говори. Той ще каже само една дума, която ще бъде едно благо и не схване ли тази дума, изгубва всичко, но затова трябва да бъдете готови. Ако не сте готови, ще ви преспят в този момент, когато Господ говори. Тогава Господ ще ви проговори само един път през 100-те години и тогава вече искате не искате, ще го чуете.
И тъй, денят има смисъл, защото Господ ще проговори. Като изгрее слънцето, трябва да очакваме да ни проговори Господ. Като вършим работата си, трябва да чакаме да ни проговори Господ. Какво велико тържество е да Го чуеш! Всички страдания, всички болести ще изчезнат. Какво тържество е да чуеш гласа на Това Същество, Което подкрепя всичко! Тих глас. Тъй са Го слушали пророците в древността. Така и вие може да Го чуете. Но как? По този начин, по никой друг начин.
И тъй, вие имате 365 случаи през годината, през които може да ви проговори Господ, но до сега нито един случай не сте имали, не сте създали условия да Го възприемете. Имали сте случаи ангели да ви проговорят, но Господ – не. Има някои, на които Господ е проговорил, но малцина са те. Не се заблуждавайте в нищо друго. Божественият живот не стои в постене, не стои в измъчване на тялото, в изопачаване на нашия ум и нашите тела. Божественият живот не стои в всичко това, което сега съществува. Той е една велика хармония! Ще ядеш, но не много, няма да преядаш, ще спиш, но не много, ще се обличаш хубаво, но нищо излишно. Ще имаш това, което ти е потребно, но необходимо. И така трябва да живеете всички.
Това е всичкото, затова сме дошли на земята, да се научим да слушаме гласа на Бога, защото на небето не може да се слуша гласа на Бога. Ако можехме от там да Го слушаме, нямаше да дойдем. Дошли сме да научим това изкуство да слушаме гласа на Бога. Затова всички същества трябва да се въплотят, да дойдат да страдат тук, с милиони години, да се научат на музика, та като се изтънчат техните слухове, ще разберат Божия глас. Затова именно сте дошли тук, да научите Божия глас. Едно време бяхте на небето, знаяхте много неща, но ги забравихте. Защо? – Защото сте били много добри. Като сте били много благонадеждни, Господ казва: „Изпращам ви да се научите, да минете през цялата вселена.“
И тъй, животът сега за вас започва. А вие казвате: „Да отидем на небето.“ Важното е днес, днес Господ пак ще проговори, да видим колцина ще чуете гласа Му и колцина ще заспите.
Като се върнете, ще се запитате: „Как може да говори Господ ?“ Някои ще кажат: „Ние сме Го чули.“ Не се заблуждавайте! Аз не мога да ви опиша как говори Господ. Любовта не може да се опише в своите проявления. Изкажеш ли това, което обичаш, ти го опетняваш. Като любиш, мълчи. Аз виждам този, който люби, виждам какъв пламък излиза от него. Знаете ли, да любиш човека, каква красива форма представлява това в Божествения свят. Какви трептения, какъв огън излиза от този човек? Няма какво да се говори.
И тъй желая днес да чуете онази дума, която Господ ще ви проговори. Ангелът ще ви срещне сега на пътя и ще ви каже: „Жени, не бойте се, не е Той в гроба, излезе, но вие идете и кажете на братята Му.“ Като идете да кажете на братята Му, ще Го срещнете в Галилея. А Галилея, тя е горе в ума. Няма ли Галилея, живеете ли в Ерусалим, той е тук, в стомаха, на хаджилък да отидем. Всички са хаджии! Самария е в гърдите, в белите дробове. Христос е ходил ту в Ерусалим, ту в Галилея, ту в Самария. В Ерусалим има брожение кой е Христос. После, в Самария, ще питат: „Де да се кланяме, на тази гора ли?“ А като отидете в Галилея, ще видите Христа. Сега всеки казва: „Да спечеля малко пари, та да отида в Ерусалим.“ Казвам: „Братко, ти и сега си там.“ Който е ходил в Ерусалим, казва: „Отидох с един дявол, върнах се с десет. „ Това е така. Важното в живота е Галилея, после Самария, а най-после Ерусалим. Само по този начин ще се оправи света.
Сега ви казвам да отидете да кажете на вашите братя, че в деня има една най-важна секунда, когато Господ говори, за да бъдете всички будни. След това всички да отидат в Галилея и там ще Го видят.
Беседа, държана на 5 юни, 1921 година.
