АРИТМЕТИЧЕСКИТЕ ДЕЙСТВИЯ В ЖИВОТА – СЪБИРАНЕ, УМНОЖЕНИЕ И СТЕПЕНУВАНЕ
„А това казваше той да го изпита, защото си знаеше какво щеше да прави.“ (Йоана, гл.6, ст.6)
Ще започна с едно просто математическо определение. „В действието събиране, събираемите са различни“, казват математиците. Ако двете събираеми са равни, имаме умножение. Ако множителите на едно произведение са равни, имаме степенуване. Значи, за да се съберат двама души на едно място , трябва да са различни, щом не са различни, никога не може да имате събиране. Имайте пред вид, че събирането и умножението, това са два различни процеса. И повечето математици казват, че от събирането произлиза умножението, а от умножението произтича степенуването. Следователно, когато вие искате да разрешите един въпрос по закона на събирането, събираемите или тъй да ги кажем страните на това равенство или на това действие трябва да бъдат различни. Вие не може да съберете двама мъже на едно място , по никой начин, не може да съберете и две жени на едно място , но един мъж и една жена може да ги съберете. Следователно, мъжът и жената започват с първия процес, понеже се различават. И Господ започва с събирането. Законът казва, че от събирането произтича умножението. И тъй е. Децата, които се родят в този дом, към кой процес спадат? – Към умножението, те се умножават. Следователно, те трябва да бъдат равни. Равенство може да има само в умножението. Но за да се подигне човек на едно по-високо равнище на степенуване, тогава множителите, които произвеждат произведението, трябва да бъдат равни.
Сега да пристъпя към предмета. Животът сам по себе си е една велика задача, нейното разрешение трябва да започне с събирането, умножението, изваждането и делението. Така може да се разреши. Най-първо трябва да започнем с двата процеса: събиране и умножение. След това, като изучим този велик закон на живота, ще пристъпим към другите две действия – изваждане и деление. Вие сте учили тези действия. Какви велики тайни се крият в тези процеси на математиката! И когато ние се научим да събираме правилно, когато се научим да умножаваме и степенуваме правилно, значи ние сме разбрали този велик процес, който върви последователно. Вие не може да умножавате преди да сте събирали и не може да степенувате преди да сте умножавали, т.е. не може да минете през степенуването, ако не сте минали през другите три процеса.
Сега Христос ги изпитва. За какво ги изпитва? Защото ние всички се интересуваме само за едно нещо – да живеем. Понеже храната е едно от условията да се поддържа живота, ние се самозаблуждаваме, като казваме, че без хляб не може да се живее. Но смешно е, когато се твърди, че без хляб не може да се живее. Щом живееш, без хляб може да се живее, а щом не живееш, без хляб не може да се живее. Твърдението или отричането на един факт какво показва? Когато се твърди един факт, показва, че той е вън, в физическия свят, а когато се отрича, показва, че той е вътре, в духовния свят. Следователно, той едновременно не може да съществува на две места, т.е. не може да се проявява в две посоки. Човек едновременно не може да бъде и добър и лош. Имайте пред вид, че аз взимам думата „лош“ или „зъл“ като едно проявление, а не както вие я взимате. Има зло относително, има и зло принципално. Това, което спъва нашия личен живот, наричаме зло за нас, но това което спъва едного, може да служи за добро на другиго. Когато вие изядете едно агне, как оправдавате постъпката си? Оправдава се с това, че вие живеете, но един ден ще си поправите грешката. Когато умирате обаче, с нищо не може да оправдаете тази постъпка. Всички хора искат да се събират, всички искат да се умножават, да се степенуват, това го желаят всички, това е турено в основата, но съвременните хора не искат да бъдат изпитвани; щом дойде до изпитанията, казват: „Всичко добре, но тези изпитания да не съ…“
Сега ще ви приведа един окултен разказ, за да направя този стих малко по-ясен. Ще ви говоря в притчи и в символи, защото голата истина е непоносима за хората тъй, както светлината е непоносима без известна среда, която трябва да я смекчи, например водата, облаците. Като се смекчи, тя става такава, че ние може да я понесем. В древността, преди 12 000 години, тъй казва преданието, по предание говорим, не по факти, некъде в Мала Азия или в голямата Азия имало едно царство. Царят в това царство бил много благочестив човек. Родил му се един отличен син, много умен, способен, който обещавал велики блага на света. Обаче, тогавашните астролози, мъдреци, предсказали, че с сина ще се случи едно събитие, което ще измени цялата съдба на неговия живот. Един ден, след смъртта на баща си, младият принц отишъл на лов и когато гонил една сърна да я убие, минал през един сух клон, който го мушнал в дясното око и го извадил, ослепил го. Този млад цар, за да не остане посрамен пред своите поданици, че бил невнимателен, казал, че небето го посетило с едно велико благословение и че всички добри хора трябва да имат по едно око – лявото, дясното не им трябва. И тъй, той турил като правило, че всеки, който дойде да го посети, непременно трябва да извади дясното си око. Това било привилегия за онези, който ще го посетят и за да приемат едно царско благоволение, трябвало да извадят дясното си око. Тъй че всеки, който нямал дясно око, при царя ходил. Обаче, дошло време да наследи царството, трябвало да се ожени. Оженва се за една много красива княгиня. Един ден, по нещастие пада един камък и смачква носа ѝ. За да не кажат, че тази царица пострадала по невнимание, казала, че да бъде човек с смачкан нос това било най-голямото благоволение и затова всички жени, който искали среща с нея, трябвало да имат смачкан нос. Та в това царство на всички мъже, който посещавали царя, било извадено дясното око, а на всички жени, който посещавали царицата, носът бил смачкан.
Мисля че от тогава останало у хората това чувство да се хвалят с своите недостатъци. Че това е факт, знаете ли от кога е останал у хората обичай да си стрижат косата? Един от френските крале имал една рана на главата си и за да покаже на хората, че бил герой, остригал косата си. И всички други мъже по негова мода, ниско се стрижат, обаче не виждам техните качества на главата. Тъй щото онези жени от вас, на който носовете са сплеснати физически или сърдечно или умствено, сте посетили тази царица, а тези мъже, на който окото е извадено физически, сърдечно или умствено, са посетили този цар преди 12 000 години.
Разбирайте това, както ви казах, а именно: в математиката, при събирането, събираемите не са равни, при умножението са равни, а при степенуването производителите са равни. Този живот, който е вложен сега вътре у нас, аз говоря за съзнателния живот, той си има свой произход. Под думата „произход“ разбирам, когато този живот е придобил форма. Ще кажа: От безформеното нещо е произлязло форменото нещо, от безименното е произлязло именното и от безконечното – конечното.
Значи, първо трябва да се прояви една форма, а после да ѝ се тури име. И когато безпределното или вечното се определило, тогава идат конечните неща. Сега философите питат кое е конечно. формено е това, което е свързано с безформеното; именно е това, което е свързано с безименното; конечно е това, което е свързано с безконечното. Тук няма никакво противоречие. За да можем да разберем нещата на земята, за да ги изучаваме, трябва да се оформят, трябва да имат име, трябва да се ограничат. Следователно, нашият живот е формен, именен и конечен. Като казвам конечен, не значи, че се свършва животът. философия се изисква тук, да мислите. Някои искат да влязат в безформения свят. Ако в Господа от безкрайната вечност се заражда желание да създаде една форма, да създаде едно име и един край, конец, ние по-умни ли сме да искаме да станем безформени, безименни и безконечни? Това показва, че сме най-големите глупци. От тук произлизат страданията. Желанието на съвременните хора е, като направим някое престъпление, да си изгуби формата; като направим някое престъпление, да се не знае името му; като направим някое престъпление, да го ограничат.
Но това не е живот, това аз наричам аномалия, това е отклонение от живота. Това са като онези малки водни капки, които се отклоняват от общото течение. Против това нямам нищо. Как е произлязъл, отде е произлязъл този наш живот, който е оформен сега? От безконечния живот. А какво нещо е конечен и безконечен живот? Конечно е това, което ние правим, а безконечно е това, което Бог прави. Следователно, всякога ние знаем, че като намерим, че нашите работи са безконечни, казваме, че Бог е направил нещата конечни. Как разбирате конечните неща? Когато имате кредит в една банка, вие постоянно ходите, изваждате си пари и процесът върви благополучно, но направите едно престъпление, вашият благодетел казва на банката: „Не му давайте“ и вашата помощ става конечна, свършва се, прекратява се. Защо? – Защото сте извършили едно престъпление. И всякога, когато благото се прекратява, идват някои нещастия, хората са извършили едно престъпление; следователно в Божествената банка на живота се дава заповед да станат нещата конечни. Всяко нещо става конечно само тогава, когато го изгубите. Като наближи да умираш, казваш: „Свърши се животът, стана конечен.“ Защо наближава да умираш? Викат те да дадеш отговор на Божествената банка, да знаят как си изживял. Ама хората казват: „Ние имаме право да ядем, да пием, да живеем.“ Нямате право, не сте свободни. Свободен човек може да бъде само онзи, който е научил да събира, умножава и степенува. Свободна майка е само онази, която може да ражда добри и умни деца. Защото тези деца какви ще бъдат? Те ще са степенувани. Мъжът и жената образуват събирането, децата образуват умножението, а тяхното развитие подразбира степенуването. Следователно, развитието започва с събирането.
И тъй, Христос се обръща към своите ученици, за да ги изпитва и казва: „Колко хляб е потребно и от де да вземем хляб, за да нахраним тези хора?“ Сегашните хора ще кажат, че трябва да вземем този хляб от нивите. Земледелците имат начин, хвърлят тези житни зрънца в земята и те се умножават. Вие, гражданите отивате, мерите го и този процес върви. Питам сега: в природата има ли друг начин за хранене от този или той е единственият начин? Има. Един ден вие ще приемате храната тъй свободно, както приемате въздуха. Въздухът през никакви хамбари не минава, през никакви мелници, през никакви фурни. И дишането и то е едно ядене. В една минута се взимат 20 обеда. Колко често се яде! Ще дойде ден, когато ще приемаме храната тъй свободно, както приемаме въздуха. Но кога ще бъде то? Когато хората се научат да събират, умножават, степенуват, когато хората се научат да не се хвалят с своите недостатъци. Ние съвременните хора, за всеки свой недостатък, за всяко свое престъпление все ще намерим някоя качулка да се оправдаем. Ще кажем, че обществото било такова, майката и бащата са такива, поколението е такова, а ние сме хора чисти, не носим никаква отговорност.
Дъщерята казва на майка си: „Защо си ме родила!“ – негодува. Синът също казва на майка си: „Защо си ме родила!“ А бе, синко, майка ти не те е родила, ти я заставя да те роди. Едно време като мома, ти я заставяше да не стои в къщи, да ходи да се среща, да се ожени. А сега питаш майка си защо те родила. – „Ами че ти ме застави, синко, да те родя.“
Някой казва, че Господ създал света. Аз казвам, че ние заставихме Господа да създаде света. А сега Го питаме защо е създал света така. Господ казва: „Това е вашият свят, аз го направих тъй, както вие искахте, според вашия план.“ И сега, когото срещнеш, всеки казва, че светът не бил направен хубаво. Е, как? Казва: „Туй да има, онуй да има.“ И след като има всичко, пак казва, че светът бил развален. Следователно, сегашният свят е свят произведен от хората. Като казвам този свят, не говоря за Божествения свят, а за нашия. Затова вие трябва да правите разлика между Божествения свят и човешкия. В човешкия свят има дисхармония, в човешкия свят има противоречия, има зло и добро. Защо има зло и добро? Защото едни хора са добри, а други – лоши? Тъй искат да живеят, те доброволно предпочитат да живеят добре или зле. Никой не те заставя да живееш зле в света. Ти искаш да живееш така, защото в всяко зло има известно удоволствие, приятност. Нима онзи вълк, като изяде една овца, му е зле? Като я изяде, казва: „Това е живот.“ Но като го хване овчарят и му одере кожата, казва си: „ Ако знаях, че за една овца ще ми одерат кожата, можех и трева да ям.“ Следователно, когато дойде да даваме сметка за нашите лоши постъпки, за нашите престъпления, казваме: „Това е много лошо.“ Защото ние не сме сами фактори. Следователно, конечните същества, които са образували конечните форми и конечните имена са направили всичко конечно. Светът сега е пълен с конци, от конци е направен. Все машините чуваш: „Трак-трак“, сега всичко ще ушием от конци, а после казваме: „Разкърпи се, разши се.“ Да, от конци е направено. Сега и нашите мисли и действия са все от конци.
И нашият морал е такъв. Жената живее морално. Защо? – Защото дърво има. Казва: „Аз живея почтено.“ Защо? – „Защото моят господар дърво има.“ Страх има от мъжа си. Домовете ги е страх от обществото, обществата от народа и т.н. Всички живеят почтено, защото дърво има. И това дърво не е сурово, а сухо. Аз взимам това дърво в широка смисъл, като олицетворение на онези препятствия, които ни създават нещастията и като не знаем как да се избавим от тях, в нашия ум се зараждат всички противоречия.
Сега Христос изпитва всички ученици. На какво Той им зададе задачата: светът може ли да се създаде по друг начин. Хиляди и милиони начини има, по които материалният свят може да се преобрази. Тогава, каква е разликата между единия и другия свят? Да вземем физическия, астралния и менталния свят. Какви са различията в тези три света. Всеки един от тези светове си има свой предмет, всеки един от тези светове си има своя материя, която е оформена според законите, които съществуват там и всички тези светове са свързани един с друг. Например, да вземем думата „твърдост“ в физическия свят. Ако влезете в астралния свят, де ще намерите там твърдост? Там твърдостта ще намерите в интензивността на желанията. Следователно, колкото едно желание е по-силно, по-горещо, това показва, че е и толкова по-твърдо. Както един твърд предмет може да ви нарани, така и едно твърдо желание, в вашето сърце, може да ви нарани. В менталния свят, де ще намерите твърдостта? Там ще я намерите в силата на мисълта. Колкото е по-силна мисълта, толкова е по-твърда. Следователно, ако се хвърли една силна мисъл върху вас, ще произведе същия ефект, както един твърд предмет на физическото поле. И когато един човек минава от един свят в друг, трябва да знае законите, по които материята се превръща. Между един твърд предмет, едно желание и една мисъл има грамадна разлика. Между мисълта, желанието и предмета на вашето действие на физическото поле има подобие, но има и грамадна разлика.
И тъй, нещата на земята стават твърди от силата на мисълта и интензивността на желанията. А кога хората са най-твърди? Най-твърдите хора са егоистите. Най-твърдият предмет, най-твърдото вещество, което сега е образувано, то е тази центробежна сила, която е концентрирала всички сили на козмоса, да работи за този предмет. Когато един твърд човек се качи като управляющ в света, той ще произведе най-големите нещастия. Следователно, всички нещастия в света произлизат от този закон на концентриране, който не е в съгласие с Божествения закон на Любовта.
В стиха се казва, че Христос знаял какво да направи. Тези пет хляба, без пари, умножил ги според закона, който Той знаял и от тях 5000 мъже се наяли, като останали 12 коша укрухи. С тези 12 коша и вие, които ме слушате, може да се наядете, и ще останат още 12 коша.
Но да се повърна към съществената мисъл. Животът е важното в света. Чрез живота вие ще намерите вашата душа; чрез живота ще намерите вашия ум; чрез живота ще намерите вашето сърце, защото животът ще даде необходимото, за да познаете душата си. Животът ще даде форма, за да се оформи вашата душа. Аз взимам думата „оформена“ по закона на развитието. Когато вашата душа се развие, тогава тя може да бъде видима; когато умът се развие, само тогава ще стане видим. Хубостта на нещата се вижда само тогава, когато са видими. философите твърдят, че някои неща са видими, а някои – невидими, т.е. според виждането, видими разбират само тези неща, които се пипат. Не, законът на виждането разбира друго. Той не разбира само тези пет чувства, с които правим експерименти. Окултната наука казва, че в човека има 7 тела, по 7 чувства, значи 49 чувства, които, като умножите на 49, колко ще получите? И тях като умножите на 49?
Чувствата в света са безбройни. Сетивата, с които възприемаме нещата на вселената, са безкрайни, но ние, обикновените хора, искаме да намерим едно рационално число, с което да ги познаваме. И тъй, като развием тези 49 чувства у нас, Писанието казва, че тогава ние ще познаем света, Бога, тъй както Той ни познава.
Друго нещо, което трябва да имате пред вид, то е, че аз не искам вие да бъдете щастливи в света. Но защо? – Защото не можете да бъдете щастливи. Когато някой човек ти каже, че желае да бъдеш щастлив, той говори невъзможни неща. Да, ако ти каже, че ти желае сърце чисто, светъл ум и крепък дух, то е друго, но каже ли ти, че ти желае щастие, той те лъже. Твоят приятел трябва да ти съдействува да растеш и да се развиваш, а не и да те направи щастлив. И детето не трябва да очаква майката да го направи щастливо, а да го подкрепи в живота. А сега децата искат щастие от майките, майките от децата; слугите искат щастие от господарите, господарите от слугите, следователно имаме една лъжлива философия, всички обещават това, което не могат да ти дадат.
Никоя форма, никоя организация не може да ви направи щастливи, а може да ви служи като условие да растете, да укрепвате. Казвате: „За в бъдеше може.“ Допустимо, но въпросът е може ли на физическото поле това? – Не може. Следователно, на физическия свят нямате щастие като обект, а само като една далечна цел. Имайте пред вид вашето сърце, вашия ум, вашата душа и тогава животът, който е у вас, може да го използувате.
Хубаво, онази мома която иска де се ожени за някой момък, той е царят с едното око. Голяма привилегия е за някои жени да се оженят. Казват: „Как може да останем неженени?“ Щом искаш да се ожениш за твоя цар, трябва да извадиш дясното си око. Някой път мъжът казва: „Аз трябва да се оженя.“ Да, но трябва да се смачка малко носа ти. Жената, когато се жени, всякога си поставя да цел да смири мъжа си, да смачка малко носа му. И всички мъже, които са женени, са с смачкани носове, а всички жени, които са женени, са без едно око, без дясното. Следователно и вашите деца, по закона на наследствеността, момченцата, които мязат на баща си, ще са с смачкани носове, а момиченцата, които мязат на майка си, ще са с извадено дясно око. После питате: „Защо са тези нещастия?“ Защото един царски син преди 12 000 години, като ходил на лов и гонил да убие една сърна, извадил си по невнимание дясното око и турил като закон: Всеки, който иска да го посети, да си извади дясното око. И природата и тя възприела тази мисъл и затова се раждат слепи хора.
Христос идва при вас и ви пита: „Защо жените са слепи с едното око?“ Жената казва: „Господи, мъжът ми ми извади окото.“ Не, голяма привилегия беше за тебе да отидеш при този цар, да му се представиш на ауденция. Е, какво придобихте като си извадихте окото?
Христос казва: „Ако те съблазнява окото, извади го.“ Жената трябваше да извади окото си преди да види мъжа си и като го извади, да не отива никога при него. Мъжът е една съблазън за жената. И всички злини, всичкия разврат, упадък на жените се дължи на мъжете. И обратно – всичкия разврат, упадък на мъжете се дължи на жените. Жена, жена не може да развали. Следователно, онези, които имаха извадено око, поквариха жените, а онези, които имаха смачкан нос, поквариха мъжете. Е, мислите ли, че един мъж, който извежда жена си всред света облечена, както един кон извеждат на пазар, че той постъпва умно. Не. А сега всички жени това искат. Като ви изпита Христос, всички искате като станете булки, да сте много добре облечени. Но не само от вънка да сте облечени. Твоят възлюбен облече ли душата ти с тези копринени дрехи, облече ли я с любовта си? Той ще ти купи рокля, ръкавици и чепички, но отвътре си гола. Това е от страната на жените. Питам мъжете: какво направихте вие за жените си? Сега на жените задавам въпроса: Вие, жените, какво направихте за мъжете си, как ги облякохте? И тъй, мъжете и жените за в бъдеще трябва да се облекат с нова форма, която сега е образувана в вселената и там има нови костюми за мъже и жени, които ще се женят. Знаете ли коя е тази нова фирма? Там трябва да отидете да купите булски дрехи, шапки, чепичета, ръкавици на жена си, по най-новата мода и като ги донесете, ще има отгоре надпис. Аз не мога да кажа името на тези дрехи, не е позволено да се казва то, а фирмата ще я намерите. Идете, попитайте свещениците, държавниците, философите, учителите, теософите, окултистите, къде е тази нова фирма, която се образувала сега в света. Ако знаят, нека ви кажат. Те знаят. Човек, който може да прави зло, може да прави и добро. Човек, който познава този свят, може да познава и онзи свят. Тъй разсъждавам аз.
Тогава беше въпрос от гледището на Христа да се нахранят 5 000 души. Питам: Тези хора, които днес страдат и гладуват, с какво ще ги нахраним? Този хляб няма да поправи света. Булски дрехи трябват сега от тази нова фирма. И когато майките тогава заченат и родят деца, ще разрешат тази велика задача на събиране, умножение и степенуване. Тогава само ще имаме служители на новата култура, които да разбират какво нещо е човек да бъде добър, какво нещо е човек да бъде умен, какво нещо е човек да бъде честен и любящ. Вие ще ми отговорите какво нещо е да люби човек. Ще кажете: „То е много хубаво нещо.“ Тъй, прави сте, много хубаво нещо е да любиш, но аз питам онзи от вас, който е любил, не се ли е разкайвал 10 пъти за любовта си? Защо това разкаяние? Разкаянието произтича от това, че тази Любов не е била такава, каквато трябва. Там дето има разкаяние, там няма любов. И според мене любов, която не може да издържи всички изпитания в живота, това е само едно човешко понятие за любов. Тя не е онази любов, която държи, която носи живот в себе си. Не казвам, че нямате любов, но вие се спирате върху нещата, които представляват живота, а се отдалечавате от същественото. Вие се спирате върху едно-друго, но за същественото, което представлява живота, не се спирате.
И казва се в стиха: „А това казваше Той, за да ги изпита, защото си знаеше какво щеше да прави.“ Дойде ви в къщи едно голямо нещастие, едно голямо изпитание, въпрос е как трябва да го разрешите. Това е едно изпитание. Как ще го разрешите? Вие знаете как се разрешава. „Мек отговор, казва Соломон, какво дава?“ Мек отговор дава успокоение. Блага дума дава утеха, а Любов на време изказана, дава живот. Но всякога не можеш да говориш. В любовта, през целия земен живот, има само една година, един месец, една неделя, един ден, един час, една минута, една секунда само, когато ти можеш да изговориш тази дума. Един момент е в целия ти живот, когато ти можеш да изкажеш една дума на любовта. Ако си успял, постигаш всичко, ако не си успел, целият ти живот е изгубен. Един момент е само! Всичко друго и приготовление за този момент, за тази секунда. Хванете ли я, ще имате хляб за 5000 души; изгубите ли я, ще дойдат съмнения, разочарования в живота – това не струва, онова не струва. Казвам: Ти, приятел, си изгубил онзи велик момент на любовта. Това не е само алегория, това е велика истина. Не ви казвам коя година е тя, може да не е по-рано от 21-та ви година, но не и по-късно от 120-тата ви година. От 21–120-тата си година колко има да смятате, като някой астроном, да изчислявате в кой ден ще мине тази комета, да я видите. И всички велики хора, като се учат, имат желание да намерят този момент на любовта, да схванем, да ни кажат и да кажем.
Няма по хубаво нещо от това, да размениш две думи, но разумни. Идеш на гости в някоя къща и започваш: „Бър-бър, бър-бър“, за това-онова. Като излезеш, казваш: „Главата ми се зашемети, заболя ме от приказки.“ И гостенката и хазяите на къщата, у които си отишла, се оплакват от зашеметяване на главата. Не, и едните и другите трябваше да си кажат само по една дума: да ти кажат и да кажеш.
Сега искам да обърна вниманието ви, вие сте от тези велики философи, които казвате: „Дайте ни нам пособия, дайте ни добри майки и бащи, да видите какво може да направим.“ Не, не, вие сте гениални хора, създадохте този свят, как да не можете да намерите майки и бащи? Ако можахте да заставите Бога да ви създаде свят по ваше желание, ще може да намерите и такива майки. Моите думи може да ви се видят странни, да ви се види чудно, как е възможно да заставите Господа. Това е едно философско изречение. Може да заставиш да извърши нещо само онзи човек, който те обича. Понеже Бог е безпределна Любов, може да Го заставите да направи много нещо. Ние сме Го заставили да направи този свят и Бог казва: „Така искат моите деца.“ Защо направи така? – Защото ви обича.
Ако ме питате, как се доказва съществуването на Божията любов, ще ви кажа, че се доказва по това, че злото съществува. Понеже Бог ви обича, Той ви е дал безгранични права, но ще си носите и последствията. Следователно, когато ви питат по какво се познава любовта, ще отговорите: „Любовта се познава по това, че тя допуща злото.“ А защо хората са недоволни, зли? – Защото любовта не е отвътре, а отвънка. Когато любовта излезе и се реализира на физическото поле, има зло. Децата обичат ябълката, бият се за нея, карат се, скубят си космите. Ако обаче любовта у тях съществува като съзнание, двете братчета ще разделят ябълката помежду си и няма да се бият. Ако са четири братчета, ще я разделят на четири части.
Следователно, когато любовта се ражда само на физическия свят, ражда се злото, а когато любовта се върне вътре в човека, ражда се доброто. Затова има едни хора, които разрешават въпросите външно, а други вътрешно. В единия свят има едни резултати, в другия – други резултати, но и едните и другите вършат волята Божия. Ако нямахте Любов към ябълката, щеше ли да става спор? А сега ние казваме: „Да не беше тази ябълка, нашите глави нямаше да побелеят, ние щяхме да бъдем щастливи.“ Коя е първата ябълка? Тя е първия плод на любовта – жената. И в този свят мъже няма, а само жени. Но жените като се намерили сами в света, казали: „Какво да направим, как да се проектираме?“ И затова днес, половината от тях са жени, половината – мъже. Светът не е прокопсал, защото само жената го управлява, мъжът го няма. Майки има, но бащи няма. Но когато дойде онзи Божествен мъж и заработи с тази жена, която играе роля на мъж, светът ще се оправи. Казвате: „Да ги няма тези мъже.“ Че вие мъжете още не сте ги виждали! Мъжът казва: „Ах тази жена!“ Та, ти си такава жена. Ти ще кажеш: „формата ми е друга, но и аз съм жена.“ А сега и мъжът и жената се сърдят, а те са подобни неща.
Следователно, това е законът на умножението. Казва се, че за да има събиране, нещата трябва да са различни. Мъжът се сърди и жената се сърди, мъжът бие и жената бие, мъжът търга, скубе космите и жената скубе космите. По какво се различават? Това е умножение. Питам: Де е събирането, де са първият мъж и първата жена? Де са те? Ще разрешавате нещата принципално, философски ще гледате на живота. Аз ви давам повод само да мислите, а не да се водите по една глупава философия, че тъй бил създаден светът. Този свят е създаден от хората, затова го наричам свят на илюзии. Аз познавам света на Бога, там живея, там няма илюзии, той е съвсем друг. Казват, че светът е преходен. Преходен е само защото ние сме създали нашите мисли в безформие и казваме, че това било Божествения свят и трябва да го изучаваме. Аз казвам: Това е един патологически свят на хората и бих казал според Ламброзо, че в този свят става изучаване на криминални типове. Това не е разумен свят. Някои казват: „Да изучаваме криминалните типове!“ Няма защо да изучаваме криминални типове, а трябва да изучаваме здрави типове.
Тогава какъв е нашият морал, за живота? Вие, мъже и жени, като се събирате, като туряте основа на живота, защо се събирате? Жената казва: „Ама, обичам го.“ Хубаво, радвам се, отлично нещо е любовта. Питам мъжа, защо се събират? – „Обичам я.“ Хубаво, отлично е това. Но като се съберат тези хора, стават врагове. Гледаш ги в къщи, мъжът скрил револвера, жената също и като се видят, цел ден: „Бум-бум, бум-бум.“ Поне един път през годината, или през месеца или всеки ден ще има престрелки. А после казват: „Господ тъй направил мъжа и жената.“ Това е един патологически резултат, това не е Божествено. Господ е казал: „Мъжът ще има само една жена и жената ще има само един мъж.“ А сегашните мъже по колко жени имат, и сегашните жени по колко мъже имат. Това е един патологически факт. Едно време е било почтено жената да има много мъже и обратно. Ще ви поговоря някой път за тази култура. А в Божествения закон е писано: Един мъж ще има само една жена и една жена ще има само един мъж. Мъжът казва: „Ама жена ми е грозна, искам хубава жена!“ Жената казва: „Мъжът ми е грозен, учен е, но е малко серсемин, не си разбира живота, а онзи, другият е по-богат.“ Че каква философия е тази?
След тези майки дойде учителят, казва: „Да възпитаме тези деца!“ Ще бъде смешно да възпиташ един вълк. Може да го направиш овчарско куче, но все един ден ще пипне някоя овца. Сегашните учители възпитават деца, които не могат да се възпитат. Църквата възпитава паството, но същият резултат. Докато не се тури като принцип в живота това, че жената ще има само един мъж, никое сърце и ум не може да се измени. Щом жената обича мъжа си, трябва да е готова да се жертвува за цялото човечество. Това е жена! Ако мъжът каже, че като обича жена си е готов да се жертвува за цялото човечество, това са първата двойка, която ще оправи света. Онази жена, която прави разлика между любовта на един и друг мъж, създава условия да се раждат злините. В тази жена се раждат всички злини. Злините са пукнатини в живота, а пукнатините се явяват всякога от раздвояването на една велика Божествена мисъл, от раздвояването на едно желание, от раздвояването на този велик принцип на Любовта.
Не искам да ви осъждам. Да не кажете, какво ще правим сега? Аз ще ви оправдая. Вие сте сега в предговора на живота, следователно, вашето женене е в предговора на вашето бъдеще. И бих ви казал: „Идете и не съгрешавайте и за в бъдеще не се женете тъй, както сега се жените.“ Аз говоря това не само за старите, но за всинца ви. Това трябва да бъде един велик момент, да схванем живота и като го схванем така, ще разрешим този социален въпрос, тъй, че ще бъдем в хармония с Бога, ще може да работим с Него и тогава няма да питаме какво е Той, къде е Той, а ще Го познаваме тъй, както Той ни познава сега.
Днес, не утре, аз говоря за днес, не за в бъдеше, не говоря за бъдещите векове, сега е моментът, посейте това малко зрънце и след години ще имате най-хубави плодове. Днес са условията за посяване. Тогава почнете около това посадено място да изтръгвате бурените и поливайте малкото зрънце. То ще израсне и ще ви даде тогава ново разбиране на душата.
„И това казваше да ги изпита.“ И сега Христос или Господ изпитва всички. Какво трябва да правим? Аз разрешавам този въпрос кардинално, основно тъй: жената да има само един мъж и мъжът – само една жена, но в сърцето на мъжа да няма ни помен от ревност и в сърцето на жената да няма ни помен от ревност. Но вие казвате: „Господ бил ревнив.“ Вие Го заставихте да бъде такъв, вие Го създадохте такъв. А какво казва Христос за Него? Благ е само Той, Който никога не се възмущава и всичко ще създаде. Че и духовете могат да бъдат ревниви, нищо от това, но идеалното, съвършеното Божественото изключва всяка ревност, идеалното изключва всяко съмнение, идеалното изключва всяко подозрение, идеалното изключва всяко насилие в света.
И тъй, тази е задачата, която сега светът разрешава. Всички хора са на това поле и питат: „Какво да правим? „ Всички съзнават, че съвременният строй е на упадък, съвременният строй се разтърсва. Как трябва да живеят хората? Трябва да живеят по новому. Според това схващане, жената не трябва да е сляпа с едно око и мъжът не трябва да е с смачкан нос. Вие ще се намерите в едно противоречие, ще кажете: „Христос е казал да се извади едното око.“ Да, но Той турил едно условие – „ако“. Той е казал: „Ако дясното ти око те съблазнява, извади го, но ако не те съблазнява, по-добре е да влезеш в царството Божие с двете си очи.“
Следователно, вие, съвременните жени, ще влезете в царството Божие с по едно око, а мъжете – с смачкани носове. Пак ще ви приемат там, но ще знаят историята ви и ще кажат: „Това са хора.“ По-добре е да сте с две очи и изправени носове, защото съвършеното, Божественото изисква всичко да си е на своето място и нито носът да е смачкан, нито дясното око да е извадено. Под „нос“ разбирам човешкия ум, а под „дясно око“ подразбирам сърцето в своите проявления. Като казвам, да не се вади дясното око, то значи да не отстраним деятелността на сърцето. Кога жената е останала с едно око? Когато първи път е любила. После вече тя се страхува да люби. Защо? Не си дава окото вече. И права е тя. Онзи мъж ще ѝ каже: „Ако ме любиш, извади двете си очи.“ Не зная дали това е любов.
Сега не само Христос трябва да знае какво да върши, но и ние трябва да знаем, какво трябва да вършим. Казваме: „Господ си знае работата много добре.“ Аз не оспорвам този факт. Господ си знае работата, но ние не знаем нашата работа. И чакаме Господ да оправи света. Ние трябва да знаем какво трябва да вършим днес. Тогава се спират и казват: „Понеже Господ знае какво трябва да върши, ние не трябва да знаем.“ Не, и ние трябва да знаем основно нашата длъжност на земята. За днешния ден трябва да знаем какво трябва да преминем, трябва да знаем кои желания, кои мисли да допущаме, как да действуваме. Всеки момент трябва да знаем това. Но казвате: „Невежи сме.“ Как се образувало това невежество? Ако влезете в моята стая, мога да ви направя моментално невежи. Как? Ако изгася лампите и ви накарам да донесете това-онова, ще изпочупите всичко. Но ако отворя моята лампа, ще станете учени. Следователно, затворили сме ключовете на нашите умове и сърца и казваме: „Боже, прости ни!“ – Не, ние трябва да знаем как да обичаме, как да любим, как да вярваме. В какво да вярваме? Не искам философски залъгалки, а принципа на вяра та трябва да бъде у нас. Не трябва да казваме некому че го обичаме. Казваш: „Кажи ми една дума, че ме обичаш.“ – Е, обичам те. Да кажа, че обичам, това е хубаво, но в твоята дума има ли това велико съдържание, съдържа ли тя една велика мисъл или две различни мисли? Когато ти кажа, че обичам, трябва да знаеш, че това е така, когато кажа, че вярвам, трябва да знаеш, че това е така.
Когато кажем една дума, ние трябва да я устояваме, тя да означава един велик Божествен принцип. В това ви изпитва сега Христос. И мене изпитва. Господ и вас изпитва. Аз като говоря сега, някой ме погледне и казва: „Ама че е хитър този човек, какъв шмекер е той, но не се лъжем ние; ние сме минали тези.“ Тъй чета аз в очите ви. Казвам: Братко, и аз съм минал през там. Изкуството не е да ви лъжа, всеки знае да лъже, а да живее човек добър живот, това е изкуство. Аз ви уча истинското изкуство на живота. Аз никому не казвам „вярвай“, а „провери го“. Тези закони не са мои, те съществуват от безпределната вечност, те всякога са съществували, върху тях почива животът. Аз съм ги казвал и мнозина ще ги казват. Истината и Любовта не са монопол, те са принцип на всички ни и всички може да се ползуват от тях.
Някои казват: „Виж как ни гледа, фиксира очите си, иска да ни хипнотизира.“ Не, ако исках да ви хипнотизирам, щях да извадя револвера си и щях да кажа: „Дай тук кесията си!“ А после ще си извадя бакенбардите и няма да ме познаете. Хора, които хипнотизирват, ходят с маски, а аз съм без маска.
Моето желание е да не бъдете щастливи, а да бъдете с чисти сърца и да укрепвате в мъдрост и знания. Да бъдете щастливи – не желая. Защо? – Защото ще бъдете най-нещастни хора в света, за това и не ви желая щастие. Ако дойда в къщи ви и намеря щастието като идеал, ще кажа: „Снемете тази икона от тук, турете друго нещо на нейно място .“ Всички искат да бъдат щастливи. Казвате: „Днес да спечелиме малко пари, за да имаме щастие.“ Ами ако умреш утре, защо ти трябва да гониш Михаля? Ако имаш един приятел, който те обича, а той има друг приятел, този вторият има свой приятел, тогава нито един от тези приятели няма да ти направи зло. Следователно, само по този закон може да се осигурим. Ще турим всички усилия да имаме един приятел, един брат, който да ни обича, който да е готов, през всички моменти на живота да устоява. Тогава и неговият приятел, приятелят на децата му, на жена му, ще действуват по същия закон. Това е задачата.
И днес искам да ви кажа, като отидете у дома си, да снемете иконата на щастието и да турите на място то ѝ следното: „Любовта изисква подвиг, смелост и решителност в живота за повдигане на всички наши братя и сестри в този свят.“ Турете този надпис и вижте какво преобразование ще стане. Турете и приложете. Като снемете това фалшиво божество и турите новия надпис, ще чуете ангелите отгоре да пеят и ще дойдат всички благословения върху вас.
Това не са философски твърдения, това не са умувания, това не е хипнотизиране, това не е омагьосване, това е една велика философия в живота, която да ви направи не щастливи, а да ви направи с крепък дух, светли умове и чисти сърца, да ви направи граждани на това Царство, което сега влиза в козмоса на вселената. Щом турите този надпис, страхът ще излезе вън от къщата ви и гащите ви няма да треперят. Жената няма да се бои от мъжа си и да казва: „Ах, като дойде мъжът ми, какво ще каже?“ И мъжът няма да казва така, а ще каже: „Ах, да дойде възлюбената ми, сега я познавам.“ Така ще каже и жената.
Този е всеобемляющият принцип, който започва от домовете, преминава в обществата, в народите и от там в цялото човечество. Този принцип трябва да проникне навсякъде. Той идва и ще проникне както въздухът, водата и светлината. Няма да остане никакъв материал, колкото гъст и корав да е, да не проникне там този принцип. Той ще размекне всички мозъци. На много учени омекнаха мозъците, костите, нервите. А после казват: „Рахитизъм има.“ Всичко ще омекне, всичко ще стане разумно, няма да има никакво търкане, а ще има велика хармония между хората, ще се разбират по ум и по сърце. Когато ви гледам, казвам: Надписахте ли този надпис, че любовта изисква подвиг не за едного, а за този общ принцип, за Великия Господ, за Когото всичко трябва да се пожертвува. Когато пожертвуваме всичко зарад Него, тогава Той ще пожертвува всичко за нас, ние ще се слеем с Него. Тогава ще дойдат нови хора, нови мисли, всичко ще бъде едно.
Аз не проповядвам морал, а живот чист и свят, но не попска святост, не учителска святост, не майчина святост, а святост, която не може да се опетни за нищо, святост, за която Йоан е казал: „И светлината святи, и тъмнината я не обзе.“ Този морал, който не може да се превърне в тъмнина, той е истински, а всеки морал, който се превръща в тъмнина, това не е морал, това е безморалие.
Станете вие мъртви, оживейте вие, които сте станали и възкръснете вие, които сте оживели и Господ ще бъде с вас!
Беседа, държана на 29 май, 1921 година.
