1. Как да използваме знанията си по астрология при работа с деца (от Учителя).
Ето един начин – вземете за изходна точка четири неща: земя, вода, въздух и светлина:
- Ще изучите земята в нейните форми, в нейното разнообразие: гори, полета, планини, растения, животни. При запознаването със земята влиза още запознаването с почвата, с разните видове почви; в коя почва какво расте.
- После, ще изучите водата в разните годишни времена: като лед, сняг, градушка, извор, река, езеро, водопад и пр.
- При запознаване с въздуха ще се изучава лекия зефир, южен вятър, северен вятър, буря, ураган; значението на въздуха при дишането и пр. .
- Също ще изучите въздуха и светлината в разните техни прояви.
Това ще бъде придружено с екскурзии, описание, рисунки от децата и пр. С това ще почнете. Това ще ви даде грамаден занимателен материал.
2. Астрологично подреждане на учениците в класната стая (от Учителя).
В каквото училище да учите, все ще се натъкнете на известни мъчнотии. Те влизат в програмата на училището. Без изпитания и страдания няма развитие. Без програма, в училището няма успех. Не само това, даже местата на учениците са определени. Ученикът не може да седне, където иска. Учителите определят местата на учениците си по ръст, по характер, по темперамент, или според положението на светлината. Разумният учител взема под внимание ред съображения, докато постави ученика на неговото място.
Попадне ли в ръцете на добър, способен и разумен учител, ученикът се развива правилно. Способният учител следва законите и методите на природата, а обикновеният се ръководи от правилата и законите на обикновените училища, където всичко върви по изкуствен път.
Ако аз бях учител, щях да туря едно момиче с едно момче на чин. Ще туря момичето от лявата страна на момчето, а някой път обратно. Да има хармония между темпераментите. Ще наредя така децата, че между тези, които са на един чин, да има три допирни точки. Или мога да ги наредя по друг начин: две момичета заедно, но едното върви по бащина линия, а другото върви по майчина линия. Или може да турите момичетата отпред, а момчетата отзад. Никога не туряйте момичетата отзад. Веселите деца са като огън в класа. Всичко запалват. Учителят като влезе, да тури децата с усмихнати лица отпред, а песимистичните отзад. Песимистичните да гледат веселите, усмихнатите деца.
Сега, и вас като ви гледам, как сте наредени на местата ви, намирам, че е нужно да стане пренареждане с оглед на темпераментите. Например, два сангвинични темперамента не трябва да седят един до друг. Правилно е до човек със сангвиничен темперамент да седне някой флегматик. До човек с умствено-нервен темперамент трябва да седне някой холерик.
Между хората може и трябва да става правилна обмяна. Това се постига, когато темпераментите им се прекръстосват. Тогава между тях ще стане правилна обмяна на енергиите им. Когато не са наредени по този начин, хората лесно заспиват. Между тях се образува тежка атмосфера.
Ако влезете в клас, дето учениците са безразборно наредени, ще усетите тежест, неразположение на духа. И самите ученици не са разположени, лесно заспиват. Когато между умствените, моралните и обществените силови линии на учениците има хармония, те са будни, живи, лесно възприемат. С такива ученици леко се работи, лесно им се въздейства.
Онези от вас, които знаят астрология, нека направят списъци за ново пренареждане на учениците в класа според месеците на раждането им, според темпераментите и т.н.
Защото всички сега се приготовлявате за един клас, дето темпераментите, умовете, сърцата и волята на всички ученици ще бъдат тъй хармонизирани, както са музикантите в един велик оркестър – там всеки музикант изпълнява вещо своята част. Капелмайсторът като даде такт, всички започват да свирят и се сливат в една обща хармония. А сега един свири по един начин, друг – по втори, трети – съвсем иначе: цяла неразбория се създава. Този капелмайстор трябва да чака няколко години, докато музикантите му се научат да свирят хубаво. Не е лесно да се научат хората да мислят и постъпват идейно.
Всички ще знаем, че трябва да имаме свобода, да знаем, че между нас действа един велик закон. И този закон можем да го проверим. Ние ще направим един опит да докажем този закон. Между учениците има по естество с разни темпераменти и изглежда, че тъй както са различни, като че всички не вървят в правия път.
На едни от тях ще казваме: „Тъй не прави“; „иначе не прави“; ще ги морализираме.
А на другите нищо няма да им говорим, само ще се молим за тях, и да видим след един месец какви ще бъдат резултатите.
Трябва да направим този опит за една цяла година и ще видим резултатите. Ако на един ученик направиш един силен упрек, ще се минат 1, 2 или 3 години, докато разбере твоите думи. Най-първо за една цяла година той ще ти се разгневи, после ще ти прости и най-после ще те разбере.
3. Приложение на окултните науки при приема на учениците в Новото училище (романът „Марта“).
Влязохме в една голяма стая, на която двете трети бяха само от прозорци. Господинът заговори с Ян тъй дружески и непринудено, като че ли го познаваше от години. Това премахна смущението на Ян, което се бе явило в него от внезапното явяване на този непознат човек и Ян отговаряше свободно и бих казал много добре. Тогава господинът хвана двете му ръце и ги разтвори с дланите към себе си. След това се наведе над тях и ги разглежда няколко минути.
– А как ти е името?
– Илиян Павлов Струмски – каза Ян и изведнъж се зачерви силно – може би той за първи път казваше гласно това ново за него име. Видях, как за миг очите на човека се спряха неподвижно и проницателно върху Ян. Сякаш този поглед проникваше в самата му душа и там четеше това, което бе писано в нея. После леко въздъхна и като приклепна с очи, каза; – Добре! Запиши си името тук, в тази книга и пиши датата, когато си пристигнал.
Ян пристъпи към голямата книга, в която, види се, се записваха сами учениците, а в това време човекът взе от масата си една лупа и когато Ян беше написал името си, прегледа с нея очите му. Поклати одобрително глава и каза на мен да се приближа.
Знаех вече, че имам пред себе си специалист по новите науки, които отскоро си пробиват път в страната ни – които определят характера по линиите на ръцете и затова бях се приготвил да си подам ръцете. Но той не ми поиска да сторя това, а само тихо забеляза: – Вие също свирите нали?
После хвана бащински ръцете на Динко и ги разтвори с дланите към себе си. Гледа ги дълго, после взе лупата и ги разглежда много внимателно. След това въздъхна дълбоко, изправи се и каза:
– Хайде, моето момче, запиши се пък ти в тази книга – и му разтвори една друга до нашата книга.
Динко взе перото и си записа името и датата на идването. После господинът му гледа очите. Като свърши прегледа той ни каза:
– Ето, от тук излезте – и той ни отвори една стъклена врата. Ние му се поклонихме и излязохме. През малък коридор излязохме в градината.“
Най-силно впечатление на Марта направи господинът, който ги е приел и който по такъв чуден начин е отгатнал способностите и дарбите им. Тя беше чувала за тези науки, които се занимаваха с прочитане на характера по лицето, главата и ръцете, но никога не бе имала случай да се заинтересува и запознае от близо с тях. Пък и мнозина спекулираха с тях и тя си мислеше, че с тях се занимават хора, които търсят по-лесен начин да припечелят нещо. А ето сега, хора, високо интелигентни, ръководители на училище, си служат с тези науки и то така сполучливо и на място. Наистина това беше първото училище, което се стараеше да проникне още от началото в характера и дарбите на възпитаниците си, навярно за да може отпосле да ги насочи правилно в техния път.
– Наистина, ново и необикновено училище – казваше си тя.
4. Зала за астрономия и астрология и особени научни отдели към училището (романът „Марта“).
След това посетиха залите на астрономите и астролозите. Марта дълго стоя всред големия салон на астрономите и без да знае защо й се струваше, че се намира в някакъв храм… Тя си спомни своята някогашна ученическа мечта да следва астрономия. Това бе още преди да срещне Павел и все й се струваше, че това е единствената наука, която би запълнила копнежа й към нещо възвишено и безкрайно красиво… Колко пъти тя бе гледала звездната нощ и си бе мислила за тайните, които крият в себе си хилядите звезди…
Показаха им огромните телескопи, донесени от чужбина. Марта гледаше всичко и по нея преминаваше особена тръпка, когато един от ръководителите им обясняваше нещо из астрономията и нощните наблюдения. Младежи, сравнително малко на брой, работеха над някакви чертежи върху специални масички.
В залата на астролозите, макар и по-малка, но за Марта бе още по-любопитна, тъй като бе свързана с нещо тайнствено и непознато за широката маса.
Някои от гостите пожелаха да им се направи хороскоп. Младите братя и сестри – ученици записваха имената, датите на раждането, часа, деня и обещаваха да им изпратят след време исканите от тях хороскопи. На Марта много й се искаше да направят и за нея хороскоп, но за съжаление тя не знаеше нито деня на раждането си – в смисъл какъв ден от седмицата беше, нито пък часа – дали през деня или през нощта беше родена.
На една маса имаше сложени книги върху астрологията и Марта пожела да си купи.
– О, всяка наука ме така много интересува – каза искрено Марта, като вземаше опакованите за нея книги.
– Това е много хубаво – отвърна възрастният брат, който стоеше пред масата с книгите – човек да се учи всякога и при всички условия е най-красивото нещо, което би могъл да има на земята.
Когато излязоха на двора, Марта чу да разговарят, че имало някакви особени научни отдели – за сензитивите – младежи, които показват необикновена сензитивност, но тъй като тази наука е още в самото начало и се правят опити, то външни хора не се допускат там.
