Сега ще ви разкажа за градинарят на Изгрева брат Ради. Той беше родом от Ямбол и разбира се при събори или при някакви други празници той е идвал в София и на Изгрева. Но винаги когато идва на Изгрева навлиза в градината и така разглежда насажденията и овощните дръвчета и зеленчуци. Там имаше и ягоди и лехи. Един ден Учителят го пита: „Вие какво работите?“ „Градинар съм, Учителю, в Ямбол.“ „Можете вие и тука да останете“. Нашият брат, нашия приятел не е разбрал, че Учителят го кани да остане на Изгрева.
Той постоял малко – ден, два, три и заминава обратно за Ямбол. При следващ път когато идва, след година ли, две пак в градината отива той, обикаля и Учителя пак отива при него и му казва: „Вие като сте градинар, пък можете да останете и тука!“ „Ама как, Учителю, тук на Изгрева?“ „Ами да, тука.“ Разбира се нашия приятел, нащия брат се връща веднага в Ямбол. Там имал той дъщеря, съпругата му била починала и оставил там стотици килограми картофи и казал на дъщеря си: „Разправи се с тях, разпродай ги така, аз вече ви оставям. В София ще отида“. И така до края на живота си той беше на Изгрева градинар. Някой ще каже, е градинар, обикновен човек. Да, според нашата преценка, според нашия поглед, така бихме казали. Но какво се случило един ден. Той скромно с раничката и с дълга брада беше той, с раницата тръгва в София и на улицата го среща един гражданин и му казва: „Извинете аз съм художник-скулптор и ви моля ако обичате заповядайте в моето ателие, искам да направя статуя, вие да ми позирате.“ А нашият брат го пита: „Кого имате предвид Вие, да бъда аз нали така да позирам?“ Казва му: „За Патриарх Ефтимий“. Нашият брат се изненадва: „Извинете с такива работи не се занимавам и не мога да дойда. Довиждане“. „Довиждане“. Идва на Изгрева и разказва случая на Учителя, срещата с този художник-скулптор. Учителят го пита: „Ти какво му каза?“ „Аз, извинете с тия работи не се занимавам и така се разделихме.“ „Не си направил добре“, казал Учителя на нашия брат. „Той е бил твой ученик в Търново, ти когато си бил патриарх Ефтимий в Търново и той сега те е познал и затова иска да направи паметник на тебе. Върви, съгласи се да го направи.“ И паметникът днес, който е на булевард „Патриарх Ефтимий“ и улица „Граф Игнатиев“ за патриарх Ефтимий е позирал нашия брат Ради. (Спомени на Нестор Илиев, „Изгревът“, том 4, с. 254-255)
Марко Марков
Марко Марков е български художник, скулптор. Той е автор на един от най-известните паметници, символи на София – този на Патриарх Евтимий (Попа – 1937). Неговото произведение е мечтата за всеки български скулптор – да създаде творба, пред която всички хора да си правят срещите и несъзнателно да казват не името на мястото, а името на скулптурата. Неговите произведения се отличават с простота на формата, перфектна композиция, стабилност и ясни пропорции. Изпълнени с езика на фигуралната скулптура, без усложнения, те са виртуозни именно поради своята простота.
Марко Марков е роден на 30 март 1889 в село Върбица, Горна Оряховица. До 1915 учи в Държавното художествено училище при Андрей Николов /за кратко/, Жеко Спиридонов, Марин Василев. През 1924 печели конкурс за специализация в Париж, където прекарва до 1927. Следва в академията „Жулиен” при френските монументалисти Анри Бушар и Пол Ландовски. Силно влияние върху първите му произведения оказва похватите на Антоан Бурдел, Шарл Деспийо, и Аристид Майол.
След завръщането си в България Марко Марков се ориентира към две противоположни посоки и оставя шедьоври както в кавалетния портрет, така и в монументалната пластика. До 9 септември 1944 създава паметника на патриарх Евтимий, както и военните монументи в родното си село Върбица, Долна Оряховица, Борован, Езерче.
След деветосептемврийския преврат Марко Марков създава портрети на румънската скулпторка Ада Джео, Елин Пелин, Ламар, паметниците на Александър Стамболийски и Христо Смирненски в София. След 1945 става преподавател в Художествената академия.
Източник на биографията: http://www.artprice.bg/autor_details.php?act=data&elem_id=591
