І. Съвършено безкористие.
Едно се иска от човека – безкористие. Където и да се намира – на земята или на небето, той трябва да работи безкористно и с любов.
Казвам сега: съвършено безкористие! Не самоотричане. Самоотричането е път към безкористието. Ето какво е безкористието: всичко онова, което Бог ти е дал, да го раздадеш на хората, да не употребиш, нито една стотинка, за себе си. Това е безкористие. Щом задържиш една стотинка, ти си опорочил вече тази работа.
Състоянието „sattwa“ от трите състояния „sattwa“, „radjas“ и „thamas“ е състояние на абсолютно безкористие и истина.
Милосърден може да бъде само безкористния човек. А безкористен е този, който е влязъл в закона на Божествената Любов.
При сегашните условия се изисква добри работници. Значи се изискват няколко неща. Любовта не може да се прояви, ако ти не си чист. Да се изяви трябва честност. Отлични форми са честността и справедливостта. Те са две фази. Честност и справедливост на една страна, чистота и безкористие те са други две фази. Без тях любовта не може да се прояви. Нищо не можеш да направиш, ако не си честен и не си справедлив, ако не си чист и безкористен, любовта не може да се прояви. Проявената любов ние вече наричаме висшето, разумното, то е великото, щастието в света, висшият идеал, с който означаваме нещата. Проявената любов е честност и справедливост. Проявената любов е чистота и безкористие, това е онзи идеален живот, за който нашата душа копнее. Само честността и справедливостта, чистотата и безкористието може да внесат хармония между хората. Туй го турете като основа – Честност и справедливост, чистота и безкористие, това са Божествени възможности, при които работите стават. Любовта е, която внася честност и справедливост, любовта е, която внася чистота и безкористие. Това е Новата култура.
Пазете се, да бъдете чисти и безкористни във всичките ви дела и начинания!
ІІ. Духовните хора работят безкористно.
Едно от качествата на идейния човек е безкористието. Той свири, пее, без да очаква нещо. Има ли пари, или не, това не го интересува.
Аз казвам: От моето гледище, светът ще се оправи, когато хората почнат безкористно да работят, без пари. Най-първото нещо, което искаме, не от другите хора, но от свещениците, от проповедниците, от турските ходжи, от брамините навсякъде в небето за тях тъй са решили: даром, даром ще работят, и те, ще станат слуги на човечеството.
Плащат ли на един свещеник, той не е свещеник. Плащат ли на един учител, той не е учител. Плащат ли на един философ, той не е философ. Плащат ли на един държавник, той не е държавник. Разбирайте ме хубаво. Държавникът трябва да служи на един народ от любов. Щом служи от любов, ще му плащат повече. Ако свещеникът служи от една безкористна любов, ще му плащат повече. Няма да определям какво е любов, те го знаят повече. Ако философът служи безкористно, ще му се плати. Този начин, по който ние служим, той е най-умният, той е най-добрият.
Щом искате да проповядвате на хората, вие трябва да им дадете пример на безкористие. Не казвам, че на свещениците не трябва да се плаща. Ако аз кажа това, значи, изнасилвам положението. Свещеникът сам трябва да каже: „Братя, аз искам да работя безкористно, по любов, както Бог е определил.“ Мислите ли, че като работи човек безкористно, ще умре гладен? Направете този опит, да видите, как работи законът.
Всичко, което човек прави за другите, един ден ще му се върне. Жертвата, служенето на Бога, в каквато и форма и в какъвто и смисъл да са изявени, представляват капитал, който един ден ще се върне с лихвите си към онзи, който го е вложил; обаче това може да постигне само този, който работи безкористно. Някои хора стават религиозни с цел да придобият повече материални блага: искат да станат богати, да уредят живота си, да разплетат обърканите си работи, но в края на краищата не само че не постигат това, а работите им се оплитат повече и вместо да оправят живота си, те се спъват в него. Трябва да знаете, че се дава само на онзи, който работи безкористно, от любов към Истината.
Който иска да намери истината; който иска да расте и да възраства в Бога, в душата му трябва да царува безкористието. Казвате: „Нали трябва да се живее в този свят?“ – Трябва да се живее, но да любите Бога. Ако Го любите, имате всичко на разположение – цялата земя е на ваше разположение. Вие сте осигурени, няма защо да се осигурявате. Трябва само да работите за Бога, и животът ви ще се осмисли. Друг е въпросът за онзи, който не люби Бога. Той трябва да се осигури най-малко в десет осигурителни дружества, да има най-малко десет къщи. Ако обичаш Бога, трябва ли да се осигуряваш? Всичко принадлежи на Бога и, ако Го обичате, всичко ще бъде на ваше разположение.
ІІІ. Братство, основано на пълно безкористие.
Който не е от сатаната, трябва да служи на човечеството безкористно, от Любов към него, и дори да се жертва за него. Щом искате награда, или първо място, или да оправите света, не изпълнявате закона за свободата, Духът не е във вас. Законът на безкористието значи да си свободен от всякаква алчност да владееш и обсебваш. Човек няма право да владее и да завладява.
Ако майка ми каже, че трябва да я гледам, защото ме родила, това не е майка. Майка, значи същество на абсолютно безкористие; брат значи същество на абсолютно безкористие; сестра е същество на абсолютно безкористие. Това разбирам братство, основано на пълно безкористие. Дето има користолюбие – няма никакво братство.
Човек трябва да дава. Как трябва да дава? – Безкористно. Земеделецът хвърля жито на нивата. Казвате, че този земеделец е щедър – дава изобилно жито на нивата. Не е щедър той. Земеделецът дава, но в замяна на това иска да вземе 30, 60 или 100. Орачът оре нивата с воловете и когато се върне у дома си, нахрани воловете, даде им малко слама, малко ярма, и после казва, че добре ги е нахранил. Това не е даване, но вземане.
Дето и да бъдем, при каквито условия да сме – като работници на нивата, на лозето, на фабриката, навсякъде ще служим с любов, безкористно, без никакви пари. Дойде ли до плащане, ще кажем: „Братко, ние работихме без пари. Като ти потрябваме, пак ни повикай!“
Днес се постъпва точно обратно: първо се пазарят, после работят. Ако работодателят не издържи на условието, веднага се скарват. Като работиш без пари, ти си доволен, ти си нахранен. Това е Новото учение. Ще работим безкористно и ще уповаваме на своя ум, сърце и воля.
Добрият слуга, безкористният труженик не трябва да се товари много. И добрият господар не трябва да претоварва своя слуга. Колкото по-правилно разпределя той работата, толкова по-добре. Чрезмерната работа, в края на краищата, не допринася много.
ІV. Природата ни дава пример за абсолютно безкористие.
Торбите на всички трябва да бъдат пълни, да раздават. Затова, именно, е казано в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте!“ В това отношение, природата ни дава пример на абсолютно безкористие. Ето, толкова време, как сме тук, ние се ползваме безплатно от дърва за отопление, за готвене. Вечер, събрани около големия огън, ние имаме възможност да попеем, да посвирим малко и да благодарим на Бога за благата, от които се ползваме през деня. Братята, които свирят на цигулка, дадоха добър пример на безкористие. Дойде един от тях около огъня, вземе цигулката си и раздава. Цигулката е торбата, от която той вади едно музикално парче вместо ябълка, второ – вместо круша и трето – вместо кифла.
Сега казват: Да бъдем добри, да бъдем безкористни, да бъдем умни. Но трябва да имаме предметно учение – форми, които да ти дават нещо:
1. Житото.
Житното зърно като поляризирано показва едно определено състояние. За мен житото е много умно. Това показва една черта на голямо безкористие. Много е добра формата на житните зърна. Ако има една форма на безкористие, то е на житото. То има много красива форма. Даже обърнете внимание на следното: като гледаш много време житните зърна, приятно ти е.
Та онези от вас, които искат да бъдат безкористни, да вземат малко жито и да го поглеждат малко. Защото житото придава от себе си. Ако аз бях възпитател на децата, щях да имам една крина с жито, друга с царевица, с ябълки и ще започна с житото – безкористието. Ще дам на детето жито да го гледа и държи – предметно учение за възпитание.
2. Изворът.
Аз наричам човек на новото учение, на новия живот онзи, от сърцето на когото извира Любов, която носи живот за всички. Аз харесвам в извора една отлична черта – неговото пълно безкористие. Той хиляди години наред извира и никога не казва: „Дайте!“ Но, кой как дойде при него, той все казва: „Братко, идвайте, вземайте си когато и колкото искате!“
3. Дървото.
Гледате едно плодно дърво, с години стои заровено в земята, и всяка година дава сладки, вкусни плодове. То предлага плодовете си безкористно. Едно иска от хората: да посаждат семената му в земята.
4. Лозата.
Лозата е ангел дошъл на земята да научи хората на безкористие. Те ѝ режат ръцете и косите, но тя ражда сладки плодове.
V. Безкористното даване освобождава човека от всички болести.
Първата проява на Любовта е даването. Давайте чисто, безкористно. Който не дава, той не може да се свърже с Любовта. Всички болести се дължат на това, че човек не дава. Някой е закъсал в живота си, защото не дава. Вършете Волята Божия, давайте безкористно, за да се освободите от всички болести, от всички смущения и несгоди.
Ако си болен, кажи: „Господи, от сега нататък ще Ти служа с всичкия си ум, сърце, душа и с всичката си сила.“ Където и да бъдеш, при каквито и условия да си – като работник на нивата, на лозето, на фабриката – навсякъде да служиш с любов, безкористие, без никакви пари. Направете опит с вас или с други на смъртно легло, кажете: „Господи, от сега нататък ще посветя целия си живот на Тебе! Ще работя заради Тебе! Остави ме на Земята!“ И направи изповед пред Бога в душата си.
