БЕЗОПАСНИЯТ ПЪТ
Добрата молитва
Молитва на Царството
В начало бе Словото
Ще прочета 23. псалом.
Духът Божи
Често се говори за истината. Да се говори за истината, говори се за свободата, говори се за любовта. Но по някой път ние говорим за любовта, както говорим за ябълката. Още вие не познавате същността, каква е ябълката, външно я виждате. За свободата говорим, но тя е още външно. Казва: "Някой човек да успява в живота си." Някой пита кой ще успее. Аз да ви кажа. Човек, когото светлината не го придружава, човек, когото въздухът не го придружава, човек, когото водата не придружава, човек, когото хлябът не придружава, нищо не може да направи в света. Който е в съюз със светлината, с въздуха, с водата, с хляба, победата е негова. Намерете някой в историята да е имал победа, който могъл без светлина, без въздух, без вода и без хляб.
Сега казвате: "Правото е мое." Правото е ваше само ако светлината е с вас, въздухът е с вас, водата е с вас и хлябът е с вас. Ако ги няма, правото не е ваше. Казваме, навсякъде ние седим и сме недоволни от живoтa и вдигаме шум. Най-първо трябва да имаме една ясна представа за живота. Някой път ние с нашите мисли и желания дотягаме на Господа. Своенравни деца сме. Всеки не само външно как се проявява, но вътрешно в себе си човек е недоволен. Сега не е лошо, че той е недоволен. Понеже доволството не произтича от човека, от хиляди и милиони хора произтича, води началото от първите хора.
Та казвам, какво трябва да правим? Ще имате връзка със светлината, защото Бог е в светлината. Ще имате връзка с въздуха. Диханието на Бога е във въздуха. Ще имате връзка с водата, защото водата е носителка на живота. Ще имате връзка и с хляба. Това е проявлението на Бога. Сега всичките хора имат два начина. Единият е принудителен начин, законът. Законът е закон за децата. Щом стане възрастен човек, законът трябва да отстъпи място на любовта. В закона всичките неща са ограничени. Туй, което ви ограничава, което ви стеснява, то е законът. Сега не само в разбирането, но и в приложението. Вие имате едно шише. Ако туй шише го надробите на хиляди парчета, тия парчета хвърлите на земята, тия парчета от шишето стават опасни за човешките крака. Що е злото в света? То са раздробени органически шишета. Всяка една мисъл, раздробена и неприложена в света, е опасна. Всяка мисъл, която не е приложена в служба на Бога, става опасна. Всеки човек, който не се храни, става опасен. Всеки човек, който не диша, става опасен. Всеки човек, който не приема светлината, става опасен. Всеки човек, който не приема топлината, става опасен. Четири неща има, които правят опасен човека. Всеки човек, който приема светлината, става добър. Всеки човек, който приема въздуха, става добър. Всеки човек, който приема водата, подобрява се.
Вземете културните хора. Казват: "Кой ще победи?" Ще победят онези, с които е светлината. Ще победят онези, с които е въздухът. Ще победят онези, с кoитo е вoдaтa и с които е хлябът. Казвам, никакъв прогрес – нито в индивидуалния живот, нито в семейния, нито в народния, нито в цялото човечество може да има. Прогрес без светлината, без въздуха, без водата, без хляба не може да има. То е нещо конкретно, което трябва да го разберете. Казвате: "Аз мисля." Какво мислиш? Какво е твоето мислене? Ако си толкоз силен, ако мислиш, че всичко може да направиш, кажи нещо и каквото кажеш, да го направиш. Ще напишеш някоя книга. Какво ще направиш, като напишеш някой разказ или една книга? Казва: "Да се прочете книгата." Може да напечаташ, но ако не знае да чете този човек, какво го ползва? Които хора лъжат, турят я за цяр, като се разваля. Приемам, че може. Така да се лекува човек, не може. Истинското лекарство за човека, това е светлината, въздухът, водата и хлябът. Те са лекарства.
Ако ние всички се бихме спрели, какво е хлябът? Живият хляб е Бог. Що е водата? Бог е във водата. Не разбирайте калната вода. Водата никога не е кална. Няма нещо в света по-чисто от водата. Няма нещо по- приятно от въздуха. Няма по-красиво от светлината. Вие ги разбирате в тяхното първично състояние. Вие трябва да идете на Северния полюс, да прекарате шест месеца в нощ, за да почувствате радостта на светлината. Когато първия път видите изгряващото слънце, да видите каква радост ще принесе в душата. След като си бил шест месеца в тъмнината, ще видиш какво струва светлината.
Казвате: "Аз съм радостен." Радостта, то е изгревът, Божествената светлина. Радостта винаги излиза от изгряващото слънце на духовния свят. Като изгрее, се радваш. Щом дойде светлината, ставаш смел и решителен, всичко те повдига. Вечерно време, като замине слънцето, хората стават страхливи. Пространството без светлина е пълно с неприятели. Действително, неприятели има. Започваш да чувстваш, че нещо се взема, оттегля се. Преди да е залязло, е приятно. Щом залезе, чувстваш вътрешна промяна.
Та казвам, кое е най-хубавото? Казва: "Как трябва да живеем?" Иди да се научиш от ябълките, от крушите, от лозето. Вижте как правят плодовете. Една ябълка, която иска да бъде приятна на хората, дава най-хубавите ябълки. Господ ще застави тази ябълка да става красива. Кое прави една мома да се облича? Най-първо не се облича. Като дойде любовта, започва да се облича, дрехите са хубави. Като дойде любовта, няма да плаче, знае да се забражда, да говори знае, обхода има. Изчезне любовта, човек стане дивак, нищо не разбира.
Ние се намираме в края на века. Идва една нова епоха или едно здравословно състояние. Когато човек е болен, започва да се подобрява, чака деня, в който ще стане от леглото и ще стъпи на краката си. Казвам, ако всички ние изпълним волята Божия от любов, знаете ли какви силни щяхме да бъдем. Не насила да ти говорят за любовта, не да се променяме десет пъти. Никак да се не говори за любовта. Да прилагаме любовта, без да се говори за нея. Защото туй, за което се говори, да бъдем религиозни, да бъдем духовни, става отегчително. Да свирим. Какво ще свириш? Свирене не е, като казваш, че ще свириш. Може, без да кажеш, че свириш, и да свириш. Може целия ден да разговаряш за музика, и нищо да не разбираш.
От хиляди години хората все говорят за любовта. Какво са разбрали? Когато дойде любовта, при най- малкия изпит ние не издържаме изпита. Аз съм наблюдавал и наблюдавам добрите хора по какво се отличават. Срещал съм българи селяни, носят една кошница грозде. Като срещне някого, не дава най-големия грозд в кошницата, но най-малкия. Бутне един грозд, погледне – голям, като намери малък, даде. Казвам, благодари, че и това ти дава. Навсякъде има едно състезание в хората за едно първенство. Хубаво е човек да бъде пръв. Да бъде първенец, това е една реалност. Първенството се отличава по ума, по светлината, която умът носи, по топлината, която човешкото сърце носи и по силата, която човешката душа носи в себе си. Първият човек, той е за работата, най-силният, най-тежките работи той е вършил и затова е на първо място. Ученият човек е свършил една трудна задача. Добрият човек е добър, добрият е готов, той не е само просто име. Един добър музикант е музикант, понеже може да свири най-трудните парчета. Затова е музикант. Който може да свири такива обикновени парчета, той е за обикновените.
Хубаво е да бъдем на първо място. Ние и на първото място, и отпред, и отзад да сме, все сме на първото място. Простият човек, и първото място да го туриш, и на последното място, все си е прост. Като го туриш па първото място, пръв няма да стане. Пък даровитият човек, дето и да го туриш, той не си губи качествата. Не се безпокойте да казвате: "Туриха ме назад." Назад винаги остават силните хора, слабите хора назад не остават. В дърветата малките клончета вижте накъде са. Все напред отиват, старите клони, които носят тежести, все отдолу са. Те са все назад. Малките клончета са нагоре, големите клонища повдигат малките клонища. По някой път право е. Вие вземате първото място, то е желанието на даровитите хора.
Ако влезете в едно разумно общество, ще забележите, че децата са турени на първо място, старите хора отзад. В нашето общество не е така – възрастните напред, малките деца назад. И то не е лошо. Може да ме попита някой не може ли другояче. Когато шиеш една дреха, с една губерка не може да я ушиеш, с малка игла ще вземеш. Ако искаш да направиш нещо хубаво, нещо хубаво да ушиеш, с голяма губерка не може, с малка, не с губерка. Деликатните работи в света се извършват с малки работи. Малките деца не ги считайте, че са глупави. Ако искаш деликатни работи, ти ги ушивай с малка игла, големите – с губерката. Както казвам, сега не може да шиеш всичко.
Думата "голямо" съвсем друго понятие трябва да имате, ново понятие. Не трябва да разбирате механически големината. Защото в света големите работи, които сега имаме, те ще се смалят. Туй, което се смалява, не е голямо. Сега имате големи преспи – десет- двадесет метра, двадесет-тридесет метра. Като дойде лятото, се смаляват. Под "голямо" разбирам малките работи, които растат, стават големи, които се разплодяват, съдържат в себе си една мощна сила. Там, дето е духът Божи, там е силата Божия. Защо ви са десет кутии кибрит, които са влажни, цъкаш, не хващат. Една суха кибритена клечка е за предпочитане, отколкото десет овлажнени кибритени кутии да ги цъкаш, да си губиш времето. Една човешка мисъл, който има в себе си Божествено съдържание, е достатъчна за човека.
Кое ни е отдалечило от Бога? Нашата упоритост, своенравност. Сега се молим на Господа да бъдем даровити. Опасност има. Като дойде някоя въшка на главата ми, какво прави? Освен че ще дойде сама, но ще остави своите гниди, ще ги навърже по космите на главата. Дълго време ще трябва да се освобождаваш от тия гниди. Всяка гнида може да се превърне на една въшка.
Повечето време ние употребяваме само да крепим нещо в себе си. Защо човек трябва да крие някои работи? Не да крие всичко, то не е намясто. Запример ние не може да отворим сърцето, хората да виждат всичките процеси, които стават. Не може да отворим мозъка си. Ако се отвори мозъкът, ще се наруши порядъкът, който има в мозъка. Понеже самият мозък е запазен в една коруба, става голямо налягане, напрежение. Като започне човек да мисли, мозъкът прави голямо напрежение, трябва нещо да го пази. Другояче, ако мозъкът го гледат отвън да работи от черепа, ще го гледаше като гайда да излиза, да се смалява и да се увеличава. По някой път са правили опити. Някой човек, като го бият, за да каже някои работи, той е толкоз упорит, че мълчи, не казва. От напрежението на мозъка, дето е твърдостта, разделя се косата. Шаване има, разделя се, шава.
Сега схващам любовта реално. Никой не ми е казал: "Аз ви обичам." Аз такава обич не искам, нито Господ иска такава обич. Когато Бог говори за любовта, той вече има нещо реално, Бог е направил света, предвидил е всичко онова, от което имаме нужда. То е любов. Внася светлината, внася въздуха, внася водата, хляба внася и безброй други плодове, други удобства. То е вече любов. Ние говорим за любовта, но какво сме допринесли в света? Казва: "Аз ви обичам." Ако ние изпълняваме волята Божия, между нас щеше да има много малко болни хора, много малко бедни хора, много малко невежи хора. Ние даваме много лош пример един на друг. Разправяше ми един ученик. Дохожда министърът на просветата в една от софийските гимназии. Влизат при учениците. Директорът е много любезен с министъра, говори с него, но рече ли министърът да се обърне настрана, директорът се обръща към учениците и им се заканва. Иска да им каже да не направят нещо да го компрометират пред министъра. Като се обърне пак към министъра, е любезен. Към учениците се обръща намръщен.
Ние сме като този директор, две лица имаме. Като се обърнем към Господа, добре разположени сме. Като се обърнем към хората, намръщени сме. Аз виждам директора. Колко директори не съм срещал? Господ гледа всичките готови ли са да направят, като се обърне, все с пръста се заканват.
Всички трябва да се изменим не по насилието на закона. Смешни сме, когато казваме свобода. В какво е свободен човек, кажете ми. Ние не знаем какво нещо е свобода. Аз се чудя, в разните домове съм наблюдавал, не обичам да наблюдавам, виждам хората как живеят. Влизал съм в домовете, наблюдавал съм мъжа, жената. Жената е красива. Още като вляза, виждам, че има красиво чело, хубаво чело, показва едно благородство, топлина на сърцето. Той ме изглежда, мери погледа ми, давам ли нещо на жена му или вземам нещо от нея. Като ме гледа, иска да види отношението. Не смея да похваля жена му пред него. Някой път ми иде да кажа най-опасни работи. Този мъж не обича да я хвалят. Ето аз как постъпвам. На мъжа казвам: "Бог ти е дал една много хубава другарка, много добра жена. Рядко се случва. Пък и ти си много добър, и двама сте много добри. Слушайте и обичайте Бога, и двама ще бъдете благословени. – Казвам: – Ти някой път нямаш доверие, аз като вляза, се радвам, че между вас има любов. Погледът на жена ти е много чист, справедлива е, няма нещо нечисто." Отваря се човекът. "Жена ти – казвам – е само една книга за тебе, ти ще четеш, не мисли, че тази книга е всякога при тебе. Тази книга няма да седи дълго при тебе." Ако вие измените закона и ти искаш да хванеш жена си за себе си, тази книга ще изчезне. И на жената казвам: "Мъжът ти е една книга."
Ние искаме господари да станем. Ако във всеки човек ние виждаме Бога, заради Господа на този човек трябва да дадем свобода. Защото онзи, когото обичаме без Бога, ние не знаем как да се обходим с него. Този човек се нуждае от малко приятелство, което имаме. То е една нужда. Като срещнеш един добър човек, ако си болен, ще оздравееш, той ти предава нещо от себе си.
Казвам, всичките хора са носители на Божиите блага в света. Ние трябва да се радваме, че не трябва да скрием Божиите блага. Трябва да бъдем изобилни извори, че всички, които минават покрай нас, да се ползват от Божиите блага. Да се радваме, че сме проводници на Божественото. Няма какво да разрешавате другите въпроси. Той Господ ще ги разреши. Какво ще стане със света? Господ е направил света. Всичко ще стане тъй, както той го е направил. В края на краищата ще стане тъй, както трябва. Ние седим и се безпокоим. Ти, като напуснеш този свят, къде ще идеш? Някой казва: "Да ида в оня свят." Идеш в училището, не си способен да учиш, защо ти е училището? Много неща как трябва да се изправят? Вие казвате – еди-кой си не живее добре. Така се не говори. Аз, когато видя един приятел, че не живее добре, казвам: "Господи, научи ме да живея добре." Аз считам неговата погрешка моя погрешка, нищо повече. Ако в дюгена на някой търговец туриш някой неспособен слуга, прави пакости, кой е виноват? Слугата или ти си виноват? Не туряй такива слуги.
Аз искам да ме разберете. Вие мислите статически. Имаме стремежа да бъдем добри. Другояче обърнете въпроса. Не се стремете да бъдете добри, стремете се да проявите Божията любов. Или да може Божията любов чрез вас да се прояви и да бъдете добри проводници на Божията любов. Ако ние се стремим да бъдем добри, и двама се обичаме. По някой път хората, които се обичат, се изкористват. Слугата се отнася добре с господаря, очаква от него да увеличи заплатата, обходата му да стане по-добра. Господарят и той изменя своето отношение към слугата, започва да му плаща повече. Пак има користолюбие, той иска повече да работи заради него, повече време да жертва заради него.
Всички тези неща са хубави, но то не е още животът. Ако аз не може да работя за един господар като за себе си, ако един господар не може да ми плаща като за себе си, ние и двамата не се обичаме. Аз да работя като за себе си, и той да ми плаща като за себе си. Парите са второстепенно нещо. Пък и аз ще свърша работата заради него като за себе си, и той ще ми плати като за себе си. То е идеалната любов от това становище – когато аз работя за другите като за себе cи, и тe ми плащат както за себе cи. То е идеалното в живота. Тогава не може да има недоразумения в живота. Това е, което Бог иска да ни научи.
Някой казва – Господ, който живее в плодовете, в крушите, в ябълките, във водата и в светлината, в хляба, трябва да го познаваме. Ако аз, който възприемам светлината, не съм благодарен на нея, ако приемам въздуха и не съм благодарен на него, приемам водата и не съм благодарен на нея, доволен съм донякъде, но търся нещо повече, какво се търси? Една хубава човешка мисъл е най-хубавият плод, който човек е създал в умствения свят. Едно хубаво чувство е най-хубавият плод, който човек е създал в своето сърце. Една хубава постъпка е най-добрият плод, който в своя физически живот е създал.
Следователно всеки човек, който дойде да опита плода на нашия ум, плода на нашето сърце и плода на нашата душа, казва: "Много хубави са тия плодове." Тогава се създават думите – всяко растение, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени, или което не ражда по закона на любовта, не може да има Божието благословение. Целият ни стремеж трябва да бъде да се ползваме от благата на светлината, която Бог ни изпраща, да се ползваме от въздуха, който Бог ни праща. Защото във въздуха има нещо, което още ние не знаем. Диханието на Бога е там. Въздухът, който ние го имаме, е дебела обвивка. Само повърхността ние разбираме. Във водата има нещо, което ние тепърва има да учим. То е животът. Проводникът е водата. Този хляб е онова компресираното мляко. Мляко има, турено в шишета, добре, ледено мляко, благата, които са събрани заради нас в далечното минало.
Какво трябва да стане в света? Допуснете сега, че аз ви запитам: ако Господ повика едного от вас да каже как да се оправи светът, какъв съвет бихте дали? Ако мене ме повика Господ да туря ред в света, аз какво ще кажа? Най-напред виждам, че съм лед замръзнал, голяма снежна пряспа. Ще кажа: Господи, искам да ме стопиш, да потека. Искам всички около мене, и те да се стопят, да тръгнем да се съединим. Сега сме отделни, седи като пряспа, казва: "Оттук не минаваме." Аз, като се стопя, ще се мръдна, и те ще се мръднат. Като тръгнем, движение има. Ние се страхуваме туй, което имаме, да не ни го вземат. Обмяна трябва да става. Нещата не трябва да седят в нас. Една човешка мисъл не трябва дълго време да се задържа. Остави своята мисъл да помага и да се върне. Мислите, чувствата да идат да работят. Нито ние, нито нашите мисли, които искат да работят, ние ги пущаме. То е като полковниците. Целия ден войниците работят, изучили са военното изкуство. Има жетва. Защо да не ги пратят да идат да жънат, пък и той да вземе сърпа да иде да пожъне. Ако може да се бие, защо да не може да жъне? Той прави най-мъчното, по-лесната работа казва, че не може. Сега ние сме изоставили лесните работи, мъчните работи ги вършим. Счупиш едно шише, непременно трябва да се учиш на едно изкуство да оправиш или едно изкуство, парчето може да го залепиш, с щипци ще го залепиш. Ще кажеш: "Не чупи."
Аз гледам колко е неприятно. Понеже цяло лято не ходих по екскурзии, не можах да ида, и сега не ми се ходи, казвам – сега ще ходя. Сутрин, като стана, краката, мъчно се ходи по екскурзии. Искам да ходя на екскурзии, да бъда полезен на себе си и на другите. Вие искате да знаете какво правя по екскурзиите. Радвам се на светлината, уча от какво произтича лошевината на хората, защо стават хората лоши. Като дадеш на един човек повече, отколкото трябва, става лош. И като му дадеш по-малко, отколкото трябва, пак лош става. Като му дадеш много, не може да го носи, ще търси някой да го носи, ще търси животно да го натовари. Ти създаваш злото.
Ние претоварваме ума с ненужни мисли. Ние претоварваме сърцето си с ненужни чувства. Ние претоварваме и душата cи, и тялото. Hиe сме хора, които измъчват себе си. Ужасно напрежение всеки ден. Искате да знаете как трябва да постъпите. Човек не може да работи в света, докато не се научи. Той трябва да се учи отнякъде. Не е много мъчно да разбираш. Какво ще ми говорите. Да ви кажа сега, че нямате любов.
Единственото, което мога да ви кажа, е да намалите товара си. Казвам, много ти е товарът, този товар намали го. Безпокоиш се. Казвам, не се безпокой толкоз. Защо ще се безпокоиш? Гледам една мома. Годила се веднъж, разгодила се, годила се втори път, разгодила се, трети път се годила, десет пъти все се годила и се разгодила. Казвате: "Кога ще й излезе късметът?" Да се радва, че се е освободила от десет злини. Тези, за които се беше годила, щяха да бъдат мъчители. Провидението иска да я избави, тя го счита за мъчение. Бог я избавя от мъчението. Казва: "Ще чакаш." Тя иска да се ожени. Сериозна работа. Какви души ще дойдат? Тя не е станала врата, да дойдат да се проявят възвишени души, да помагат на света. Светът е пълен с обикновени хора. Казва Господ: "Чакай, не ти е дошло времето." Тя бърза. Бащата и майката казват: "Ха, да се ожениш." Аз, ако съм на мястото на такава мома, ще ида да стана слугиня. Като не ми излиза късметът, ще стана слугиня. Защо слугуваш? Нямам късмет за женитба. Като ме напусна късметът, слугуването е намясто. Като не ме викат никъде да копая, ще ида да уча, ще взема цигулката да се уча. Онзи като копае, аз ще ида да му свиря. По-лесно е. Младите момци и младите моми вижте как имат нужда от цигулари. Един и двама, и трима, някой път съм виждал – и тримата вървят. Като засвирят, тропат момите. Единият с цигулка, другият с гайда, третият с гъдулка – като засвирят – много хубаво. Четирима души не съм виждал. Трима души съм видял. Много хубаво, харесвам го.
Казвам, в дадения случай изваждате поука. Дойдеш до едно дърво, видиш една ябълка, извади поука. Откъснеш един плод, виж формата каква е, опитай плода. Кажи: "Аз искам да бъда като този плод." Идеш някъде, купиш си хубави дрехи. Прилягат ти навсякъде, удобна е, кажи: "Искам и аз да бъда като дрехата." Защото В дадения случай дрехата тебе ти услужва, запазва ти топлината. Кажи: "Искам и аз да бъда като тази дреха." Изваждай поука. Ти считаш, че тази дреха е невежа, простичка. Щом е простак, ти носиш простак и ти ставаш простак. Тази дреха, която ти помага, е учена дреха. Знаете ли кой тъкал тия нишки. Тия нишки, от които е направена, са от ангелите. Седиш, гледаш главата, косите. Някои от космите Господ ги е работил. Един косъм Господ го е работил. Ти вземеш косъма, хвърлиш го. Ти не знаеш цената на нещата. Ще вземеш този косъм и ще кажеш: "Искам да бъда като този косъм." Защото Господ е работил заради нас тия косми и ние трябва да работим. Ние като не работим, космите ни отиват да работят.
Сега схващайте сериозно живота. От туй гледище, ако вие отидете в първия клас, в края на годината ще държите изпит, трябва да знаете материала, който включва първата година. Живееш една година на земята. То е материал, курс, завършване едно обръщение на земята около слънцето. То е първият клас, втори клас, трети, четвърти, пети, шести, седми, осми, девети, десети, десет години. Някой казва: "Десет години ходих." Какво си научил за десет години? Колко знание за десет години може да се добие?
Това нещо без помощта на Божията любов, без помощта на Божията мъдрост и на Божията истина не може да се разбере. Докато не обичаш някого, ти не може да разбереш. За да го разбираш, ти трябва да го обичаш. Любовта трябва да предшества. То е истинското знание. Трябва да го обичаш. Ние искаме заслужено да даваме. В света да има едно същество, на което, без да търсим някаква заслуга, да му дадем любовта си безвъзвратно. Да имаме пълно доверие в Бога. Да не казваме: "Дали е доволен?" Нека свободно дадем любовта си, да видим последствията. Понеже все с мярка даваме любовта, като срещнем някого, гледаме по форма какви са очите, какви са веждите, как се облича, как говори. Много неща имаме предвид, че тогава да го обикнем. Нека любовта да не бъде от тази категория. Тази любов е хубава.
Онзи ден с двама души приятели тръгнах и отивам за Витоша, вървим нагоре и започнаха росни капки. Таман в сряда бях говорил за росните капки. Като изгря слънцето, образува се една дъга. Ние вървим нагоре към Витоша и дъгата, и тя върви. Една врата е. Научно знаем обяснението на дъгата, че на дистанция е дъгата. Цели два часа вървим, много хубава дъга от запад към изток. На шапката започнаха да тракат капки, не може да се изтръскват. Нека дойде Божието благословение. Законът е все същият. Ако не изтръскваме тия капки, тогава дъгата казва: "Всичките благословения ще дойдат, потоп няма да стане, всичко ще свърши добре, мирът ще дойде." Ако изтръскваме тия капки, мирът няма да дойде.
Казвам, не изтръсквайте Божествените блага, капките не ги бутайте. Радвайте се на туй. Казва: "Колко е хубаво." Вие не сте милвали росните капки. Като капне, помилвай ги, не ги бутай с ръка. Един много лош навик. Туй сега не по буква, по свобода. Съзнание трябва да има човек. Често капките паднат, всичко ще се окаля. Нека седят отгоре. Всяка една капчица носи голямо благословение, електричество и магнетизъм в себе си. Мнозина си причиняват по-голяма пакост с тръсването. Нека остане росата, нека се развали дрехата. Никога няма да се развали дрехата. От хубавата роса цветът става по-хубав. Има един дъжд, който разваля дрехата, цвета й, той е пълен със сажди. Аз говоря за росата. Те са много хубави, деликатни, в тях има много хубаво ухание. Ако речеш да усещаш, ще усетиш Божествено ухание в тази роса.
И тримата бяхме много разположени, като отивахме. Спряхме се в един дом и те ни приеха много добре, радваха се, всичко се нареди много добре. Росните капки и дъгата наредиха всичко. Ние, като научихме урока – какво означават дъгата и росните капки, не ги изтърсихме, поучихме се.
Казвам, най-малките блага, които Бог е дал, радвайте се на тях. Великото в света е в малките блага. Не по закон да кажа: правете това. Мене ми е приятно, когато човек яде. Няма да му кажа: яж. Опитай този плод, не яж. Казваш: "Изяж го." Погледай ябълката, помилвай я и изведнъж не я яж. Най-първо помилвай, тя ще ти проговори. Кажи на плода: "Може ли да отвориш писмото, което са писали? Ще ми позволите ли?" Тя ще каже: "Отвори." Тогава ще четеш какво има написано. Във всеки плод има написани много хубави работи.
Няма нещо по-хубаво в света, Бог да бъде наш баща. Ава, Отче! Той седи далече, не е като другите бащи. Той не иска да ни изпоплаши, иска да ни остави свободни, каквото вършим, от любов да го вършим. Не ни критикува. Оставя ни, като направим погрешка, казва: "Поправи я, няма нищо, поправи я." Сега да оставим да поправим нещата, без да съжаляваме. Да се радваме, че има много погрешки да поправяме. Не да скърбим, че сме ги направили. Да се радваме, че има много да поправяме. Като направим, да се радваме, че сме могли да направим нещата, както трябва, според волята Божия.
"Това е живот вечен, да позная тебе, единаго и истиннаго Бога." Това е живот вечен – заради Бога да възлюбиш всичките хора, да видиш какво Бог е вложил във всеки човек. Всеки човек е написан лист много хубаво, този лист е намясто. Като четеш Божествената книга, ако нямаш този лист, трябва да идеш да го намериш някъде, да прочетеш туй, което Бог е написал.
Казвам, разбирайте листата, върху които Бог е написал вечните блага, от които всички ние се ползваме. В "Отче наш, който си на небето, да се свети името ти" името е в ума ни. Да дойде царството в сърцето ни, да бъде волята ти в душата ни. Защото е твое и царството, и силата, и славата завинаги. Амин. И най-после се молим: "Не въведи нас в изкушение." Понеже много пъти изкушението може да дойде. Когато станем немарливи, Господ ни поставя на изпит. Ти не оценяваш богатството, Бог ще ти го вземе, ще те постави на изпит да видиш сиромашията какво нещо е. Щом не си доволен от богатството, Бог ще ти даде богатство. Богатството е изпитание. Като ти даде богатство, ще се родят неприятели, постоянно ще се страхуваш да не изгубиш имането, този да не ти направи пакост, онзи да не ти направи пакост. Неразбраното богатство е мъчение, неразбраната сиромашия е мъчение. Разбраното богатство е благо, разбраната сиромашия е благо.
Казвам, разбраното Божие богатство е благо. Разбраната сиромашия и тя е благо. Казва: "Блажени нищите духом." Остава всеки от вас да приложи вътре, както разбира. Не по един и същ начин. В приложението на любовта във всеки дребен случай, то е толкоз тънък въпрос. Всеки един човек има особен начин да прояви любовта. То е красивото. Може да се подражавате, но никога не се стремете да се копирате. Проявявайте любовта тъй, както вие разбирате, в онази форма, която Бог ви е дал във вас, нея форма проявете. В съчетанието с другите форми се създава красотата. Любовта в безбройните си форми съчетава в един състав онази Божествената красота, на която всички се радваме.
Да бъдем носители тогава на Божията любов, на Божията мъдрост и на Божията истина. Да бъдем носители на Божия живот, на Божието знание, на Божията свобода. Да бъдем носители на Божественото движение, на Божественото учение и на Божествената работа 6 света. То е най-приятното, в което човек може да ходи сега на земята.
"Аз мога да любя"
Думите, Христос дето казва: "Вам е дадено да разберете тайните на Царството Божие." Казвам, когато едно растение израсне, нему е дадено да разбира тайната на светлината. Което не е израснало, иска време. Вие някой път се спъвате, казвате: "Какво ще стане с другите хора?" Ние говорим за онези, които са израснали, и за другите, като израснат, за тях светлината ще бъде понятна. Онези, които са израснали, те да използват светлината, да се не спъват, да се не обръщат назад. Вие се обръщате назад, гледате какво ще стане със света. Вие ще имате пример с Лотовата жена, на която Господ каза да излязат от Содом и Гомор и назад да не гледат. Какво става в света, не го гледайте. С този свят Господ ще се разправи, както знае. Казвате, защо да не гледате.
Има неща, които не се гледат. На обяд слънцето не се гледа. Сутрин може да го гледаш. Има неща, които не може да се гледат. Ония неща, които може да възприемем и приложим в живота, да ги гледаме. Някои, които не може да възприемем и приложим, да не ги гледаме. Не се обръщайте назад. Какво ще стане в света? То е Божия работа. Ако любиш, в рая ще бъдеш. Ако не любиш, в ада ще бъдеш. Казва: "Ще бъда ли в рая?" Ако любиш Господа, в рая ще бъдеш. Ако не го любиш, в ада ще бъдеш. Няма ли някакъв друг начин, друг път? Не зная, може и да има друг път. Единственият път, който аз зная, сигурният път е – ако любиш Господа, в рая ще бъдеш, ако не го любиш, в ада ще бъдеш. По-ясно от туй не може да бъде. Натовареният с всичкото знание, мислиш ли, че с туй знание ще може да влезе? Не се влиза с туй знание. Учените хора в рая са с друго знание. Я вижте на един симфоничен оркестър, дeтo всички са свършили музикална академия, в десетте години един може да направи една погрешка някъде. Като свирят и капелмайстор нямат, той тогава на всеки свири. Онези, които са в рая, свирят тъй, както никога хората не са свирили. И мислите им, и чувствата им, и постъпките им – Всичко е съвършено. На земята новаците, които сега се учат, разногласие има. Че туй, че онуй – цял спор има. Там, дадат парчета, всичките свирят. Още на пръв поглед свирят, без много упражнения.
Та сега трябва да станем виртуози. Как ще се учим да свирим? Чудни сте. Казвате: "Мъчна работа." Ако една жена двадесет-тридесет години шета на един мъж, учи се от него. Ако туй може да го направи, защо да не може двадесет-тридесет години да употреби за Господа. Нейният мъж я хука, пъди я, не я иска, какво ли няма да й говори, ще й тури благородни имена на лъвица, на тигрица, на някоя змиорка – тя всичко изтърпява. Защо да не служи на Господа? Чудни сте. Вие може да служите. На много господари сте служили. Казвате: "Толкоз са ни лъгали. Да не би и този да е нов господар." Туй е станало все заблуждение, туй, което досега сме вършили. Свършил си университета, идеш на военна служба. Наляво-надясно, учат те. Тези работи не ги ли знаеш? Ще се въртиш. Като викат, ако не слушаш, ще те арестуват, ще те турят някъде под арест и под караул.
Всичко, каквото става в света, то е добро. В целокупността всички неща са добри, отчасти са лоши. Счупените неща, от шишето като излязат, са опасни. В шишето са в хармония. Като се начупи шишето, дребните частици стават опасни. Ако извадим проявите на живота от живота и ги отделим, са опасни. В целокупността всичко, което става, е намясто. Противоречията ще ги оставим настрана. И псалмопевецът казва: "Добре ми стана, че пострадах." Като страдаш и не можеш да видиш добрата страна, не разбираш страданието. Като се минат две-три години, ще видиш, че страданията, които са минали, са за твоя полза.
Всичко онова, което се случва в нас, е за добро. Ние ще се радваме, че сме минали по тази опитност, понеже сме добили една богата опитност, която за новия живот е една потреба. Не се смущавайте. Като се смущавате, да не се смутите. Като се оскърбявате, да не се наскърбите. Често съм учил един добър урок от растенията. Вечерно време, като пътувам през гората, държа ръката си пред очите. Някои вървят, без да държат ръката си пред очите. Опасно е. Срещнеш клон, спри се. Ще се наведеш. Някой казва: "Не съм се научил да се покланям." Ще се поклониш, като пътуваш в гората.
Да няма в живота нещо, за което да каже: "Аз това не мога да го направя." Допуснете, аз съм богат човек. Някой ми казва: "Това богатство да го разделиш." Аз ще изпълня заповедта. Ще извадя от своето имане. Казвам: "Какво искаш, да го разделя ли?" Изваждам от своето съкровище. "Колко има в него?" Толкоз. Давам му. Казва: "Обрах го." Може да направи това нещо, може да обере някого. Като обере някого, ще обере себе си. Като ми кажат да обера някого, аз ще обера себе си. Ние сега сме се научили да обираме хората, себе си не обираме. Като дойде да оберем себе си, ще се реваншираме, ще разберем закона. Даваш откуп някому.
Трябва една нова мисъл. Гледам, проповядват Евангелието, колко страдал Христос. Ние така да направим. Всичко е хубаво. По някой път аз мога да бъда като Христа. Може да бъда лесно като Христа. Аз искам да бъда като Христа, без да ме закачат на дървото, без да забият гвоздеи на ръцете и краката, да повикам малко. Някой иска да бъде като Христа, без да го заковават на кръста. Такива христосовци не признавам. Аз се радвам на онова, което Христос премина. То е геройство. Сега, в бъдеще ще започнем оттам. Аз вече проповядвам учението – долу гвоздеите на Христа, които държаха ръцете заковани, които държаха краката заковани. Трябва да се вземат тия гвоздеи. Да дойдем и да разберем възкресението на Христа. Бог дойде и го освободи от гвоздеите, прояви Божествената любов. Ние плачем, че е бил закован Христос. Не, любовта трябва да мине през нашите сърца, да се разтопят. Нищо повече. Христос днес е свързан. Доброто, което искаме да направим, е заковано. Всичките гвоздеи трябва да се разтопят. Ръцете трябва да бъдат свободни, човек трябва да слезе от дървото, да служи на Бога. Не мъртви кръстове, но живи кръстове, които растат.
Казвам, истинският кръст, това е любовта, която расте, която въздига човешкия ум, която въздига човешкото сърце, която въздига човешката душа, въздига мъртвите из гробовете. Това е любовта, която се проявява. Да станем едно с него. Да станем едно с него – то е безсмъртие. Да възприемем любовта, която излиза от Бога, ние ще станем безсмъртни, ще се освободим от тия терзания, които сега имаме. Зло ли е, ако срещнете на пътя един пътник? Хората не виждат. Христос, когато мина през този изгладнял свят, нася всичките най-хубави плодове. Сега, когато минаваме по Христовия път, той е обрасъл с плодове, има какво да ядем. Когато Христос мина, нямаше никакво дръвче. Този път, по който Христос е минал, той е обсипан с блага. Когато Христос дойде, нямаше нито един да е минал през този път. Като дойдат дотам, връщат се.
Да се радваме, че минаваме по един път, който е приготвен. Сега сме намерили още по-добър. До времето на Христа нямаше кой да държи ключа на ада. И праведните, и грешните ги туряха. Христос заключи ада, да не турят някой праведен в затвора. На апостол Петър даде ключа на рая, няма опасност там. За опасното място – да не би някой да влезе, Христос взе ключа. Знаете колко е опасно да излезете из астралния свят на заблуждениятa. Време е да се радваме сега, че пътят, по който вървим, няма опасност. Тогава човек трябва да вдигне знамето на любовта и да го снемем от гърба си.
Няма пo-смели хора от хората на любовта. Няма по-страхливи от хората на безлюбието. Най-големите герои са хората на любовта. Най-големите страхливци са хората на безлюбието.
Отче наш
Досега вие желаехте този народ да стане знаменит, онзи народ да стане знаменит. Сега ние желаем Господ да внесе мир и народите да слушат Господ какво твори. Всичките народи в света трябва да изпълнят волята Божия и мирът да дойде по Божествения път, както Господ иска.
8 Утринно слово 5 декември 1943 г., неделя, 5 часа София – Изгрев
