Беседата „Новият ден“- чиста стенограма

НАЛЯГАНЕ, НАПРЕЖЕНИЕ, РАЗУМНОСТ

Сряда, 5 ч сутринта

(Небето облачно, времето тихо и хладно.)

 

“Добрата молитва”

“Венир Бенир”

 

Всички все очаквате нещо, но какво, и вие не знаете. Ня­кои хора очакват наготово да им дадат нещо. Децата очак­ват наготово да им дадат нещо за ядене. Някои искат да си довър­шат работите. Стремеж има човек да се справи с физи­ческото налягане. Съществува налягане. Има налягане и в кръв­та ­ кръвно налягане. Налягането иде отвън. То е мате­риал­ната страна. При това налягане телата стават твърди. Чо­век трябва да се справи и с напрежението. То не иде отвън, а отвътре. Има една сила, която действува към периферията.

              А¹ : А²  : А³  =  В¹ : В² : В³

Фиг. 1

Тези три кръга представляват трите свята (1). Наляга­нето иде отвън, а пък напрежението иде отвътре. Следова­тел­но човек се намира между две сили: една сила, която на­ляга, и друга, която напряга отвътре; и се уравновесяват. Ако човек беше само между тези две сили, той ще се намери в трудно положение, щеше да се намери заклещен – няма да мо­же да прояви никаква инициатива. Но има една друга ра­зумна сила в света, която регулира налягането и напреже­нието. Разумното действува едновременно и отвън, и отвътре и въздействува върху налягането и напрежението.

Ето, трябва да мислите върху този чертеж една година, за да може да схванете. Вие ще кажете: „Какво ще разберем от този чертеж?” Ще разберете. Един инженер или архитект има един план. Той като го погледне, знае как трябва да се строи и погледнеш, че след време планът се е реализирал. То­зи чертеж е само един план, приблизително е една скица, мно­го проста скица за разбиране.

Вие ще кажете: „Нас не ни интересуват такива отвлечени работи. Господ направил така света.” Хубаво. Едно училище е направено. За кого е направено? За някои деца. Вие мис­лите, че като знаете как е направено училището, че знаете. Зна­нието в направянето на училището ли е? Това са само условия. В тази сграда ще влязат разумните учители, които са в една колегия[1], в една българска гимназия или универси­тет. Постоянно идват учители и професори, влизат ученици и студенти, които изучават тези науки, които се преподават в тези заведения.

Вие имате едно тяло. Това е един университет. Вие сте влез­ли в този университет. Студентът казва: „Аз следвам в универ­ситета.” Някой път даже мисли, че университетът е негов и мисли, че много професори са негови приятели. Но прия­телството в университета се обуславя от знанието (2). Щом ти учиш добре и имаш знание, можеш да завържеш по­знан­ство с всички професори. Щом не учиш, професорите ти обръщат гръб и ти казват: „Няма време.” Питаш: “Защо е направен този университет?”, “Колко ти плащат?”, „Колко де­­ца имаш?” Вие сте някой път от тези ученици, които зада­ват подобни въпроси. Например пита някой: „Кой направи све­та?” Този въпрос прилича на следния: “Кой направи уни­верситета?” Този въпрос „Кой направи света?” не е толкоз умен въпрос. Някой пита: „Кой направи това здание? Кой анга­жира тия професори тук?” И това не е важно. Важно е оно­ва, което се учи и се прилага. Важен е в сегашния момент жи­вотът, който ние учим, който ние изучаваме в този универ­ситет – в себе си.

Професорите идат и преподават. На някои про­фесори не разбираш езика. Някои професори преподават по френски. Някой ти преподава на духовен език. Ти казваш: „Аз съм ду­ховен.” Духовният живот си има духовен език. Ма­те­риал­ният живот си има материален език. Материалните езици са на физическото поле. Колко езици има, колко наречия на Зе­мята? Ако ви ангажират да изучите всичките езици на Зе­мята, трябва ви не само един живот, но няколко такива животи. Вие сте дошли тук да учите.

На чертежа има означено А₁, А₂, А₃. Какво означава А₃? Ако разгледате А₃ като налягане, ще обясниш как се е сгъс­тил светът. Ще обясниш материалния свят. Защото мате­риал­ният свят дължи своето естество на налягането, което съ­ществува вътре в природата. Духовният свят пък, обратно, дъл­жи своето съществувание, или своето проявление, на на­пре­жението отвътре. А пък Божественият свят дължи своето съществувание на разумността, която регулира налягането и напрежението.

Сега вие сте неразположени духом. На какво се дължи ва­шето неразположение? Научно говоря сега. Някой казва: ня­кой си дух казал така. Или някой професор казал нещо. В какво седи авторитетът на някой професор? Казвате: “Той е свършил някъде.” Радвам се, че е свършил. Щом е свършил, се­га професорът ще говори. Какво трябва да ви разправи? Един учител в отделенията почва да разкрива на децата пър­вите букви. В отделенията има един метод, според който се за­почва с откриване на А. А някои започват с откриването на О. Сега да оставим азбуката. Мисля, че ако започнем с О, то е право, понеже О съставя условия, а А е вече един резул­тат. Буквата А означава, че носиш нещо, че някой те е натова­рил. Но преди да се натовариш с [нещо, има] дадени условия ­ О. После иде А, което е напрегнато. А търси посоката на дви­жение. То иска да сложи някъде нещо. После иде И ­ по­соката, по която става движението. После, като се движиш, ти трябва да извървиш известно пространство. Това е разши­рение. И после, трябва да се освободиш от тази тежест.

Сега някои от вас мислят, че е лесна работа да се движиш в света. Голяма мъчнотия е това. Ние при движението сме из­ло­жени на хиляди мъчнотии. При едно движение може да ви се случат такива неприятности, каквито не сте сънували, ако не знаете да се движите. Трябва ви много голямо знание при движението, за да се освободиш от големите препят­ствия, които ще срещнеш в природата. Никъде няма да наме­риш по-големи препятствия от тия при движението си в при­ро­дата. Имаш налягане и напрежение. Две налягания имаш: от­вън и отвътре. Обща стрелба. И ти трябва да минеш тази зо­на. Как ще я минеш? Ти ще кажеш: “Господ ще оправи та­зи работа.”

Под думата “Бог” в дадения случай се разбира разумно­то, което направлява налягането и напрежението, или онова разум­ното, което обуславя физическите закони. Всичките фи­зи­чески закони се дължат на онзи приток на налягането. А всички духовни закони се дължат на напрежението, което съ­ществува. Ти казваш: “Много съм напрегнат.” Хубаво е, че си напрегнат. Ако ти нямаше напрежение отвътре, щеше да се сплеснеш, като пита ще станеш, че няма да имаш никак­ва дебелина. Ако нямаше налягане отвън, а имаше само на­пре­жение отвътре, ти така ще се разшириш, така ще се раз­пръс­неш, че ще станеш на малки частици. Бомбата по кой закон е направена? По закона на напрежението. При нея на­пре­жението е по-силно от налягането. И тази бомба като се прати някъде, като удари Земята, тези късове в нея като се разпръснат, ще станат на ситни частици и някои от тях мо­же да направят хиляди пакости на ръка, крак и пр.

Сега, някой път вие обичате много да говорите. Но тряб­ва да разбирате, че езикът е направен от ред бомби. И благо­даре­ние, че някой път думите не се разпръскват като бомби. Но някой път някоя дума, като се пръсне, прави поражение. Ед­на дума може да порази няколко души. Вие казвате: “Как­во влияние може да има една дума?” Представете си, че ти оби­чаш баща си и майка си. Тъкмо отиваш у дома си, свър­шил си университет, искаш да се похвалиш с това и някой ти казва по пътя: “Баща ти умря.” И веднага тази дума ще пре­дизвика едно поражение в теб. Онзи не е знаел как да го ка­же това.

Един наш познат, сега скоро, един млад човек, имал едно поражение ­ поражение в десния крак и в езика и мис­лите му били разбъркани. Излиза той от Италианската бан­ка и като отива в кантората си, не може да се движи. Кои са при­чините? Защото има налягане ­ налягане отвън, кръв­но наля­гане. Лекарите констатират, че това е била при­чината. Той имал една инфлуенца, която се превърнала в мо­зъч­но наля­гане и следствие на това се явило това въздейст­вие. На всеки един от вас може да се яви една парализа. Имаш някои идеи и не може да ги приложиш в живота и от тре­воги може да дойде парализация. Казваш: “Не ми върви на мене.” Защо не ви върви, не разбираш. Защо не разбираш? В тебе на­лягането и напрежението не са уравновесени или пък са дош­ли в застой и не можеш да се движиш.

Пита някой: “Кое е добро и кое е зло?” Кажете ми сега как­во представят доброто и злото на научен език. Кое от две­те е налягане и кое ­ напрежение? Защото доброто и зло­то, те са напрежение и налягане. Сега богословците могат да дадат обяснение. Аз обяснявам научно нещата. Доброто и злото са напрежение и налягане. Кое от тях е налягане и кое напрежение. Доброто ли или злото е напрежение? Или доб­ро­то и злото е налягане? Сега няма да го считам за по­греш­ка, ако кажете невярно. Вие знаете какво нещо е добро­то и злото. Какви са постъпките на злото? След като напра­виш една лоша постъпка, отде иде ударът? Отвън. Ако вър­виш някъде и не внимаваш, може да падне керемида отгоре ти. Добро ли е това или зло? Зло е. Това е налягане. Сега, доб­рото иде като напрежение отвътре. Злото е налягане от­вън. Защо е злото? Защото, ако няма зло отвън, доброто от­вът­ре ще разпръсне човека на парчета. Някои от вас питат: “Не може ли само доброто в света да царува? Говоря научно. Ние нямаме предвид теории. Хипотезите и теориите са хуба­ви. Някой казва: “Не може ли без зло?” Друг казва: “Човек не трябва да бъде добър.” Те не разбират професорите в уни­вер­ситета. Нито без зло може, нито без добро може. Едното е налягане, а другото е напрежение. И ако отмахнем това на­ля­гане, нито един от вас няма да бъде тук. Всички вие ще се вдигнете и ще отидете някъде. Къде ще отидете, няма да ви кажа. Ще отидете някъде.

Вие си въобразявате и мислите, че на това място, дето ще отидете, ще бъдете щастливи. Вие има­те разсъжденията на онзи, когото осъдили на смърт чрез обес­ване. Той казал: “Осъж­дайте ме, бесете ме, качамакът е приготвен там, че да отида да ям качамак.” Това е вашата фи­ло­со­фия. Той мис­ли, че като слезе от въжето, ще отиде да яде качамак. Въз­можно ли е? Това е възможно за неговия ум. Той си мисли така. Но в действителност може ли да яде ка­ча­мак? По никой начин не може. Той не знае какво говори.

Вие се намирате в някоя мъчнотия и казвате: “Да се мах­не тази мъчнотия, че да отида да ям качамак.” Ти имаш из­вестна болест и казваш: “Да се махне болестта, че после да си гледам работата.” Ти не знаеш какво говориш. Не е въп­рос само да се махне болестта, но трябва да се уравновеси наля­гането. Един резултат не може да се махне. Ударил те е ня­кой по главата. Кръвта е изтекла. Как ще махнеш удара? Няма какво да махаш удара. Главата трябва да заздравее. Ще туриш мехлем малко, ще се намажеш с него, ще правиш промивки. Природата ще създаде една нова кожа на мястото, за да предпази от външно влияние, и ще оздравее главата ти.

Ще кажеш, че светът е много неразумен. Това не е наука. Све­тът е много разумно направен, но хората не постъпват как­то трябва. Човек трябва да бъде много учен. Някой път вие си опарите ръката и я отмахнете веднага, без да мислите. За­що си отмахвате ръката? Защото сте се опарили. Ти се опар­ваш, понеже мислиш. Опарването в дадения случай наля­гане ли е или напрежение? То е налягане. Ти си докоснал ръ­ката си до един предмет. Последният в дадения случай ти е дал нещо, но е и взел нещо. При изгарянето какво полу­чаваш? Получаваш нещо, но и даваш повече. Даваш повече, взе­маш по-малко ­ то е изгарянето. Ако дадеш повече, знаете ли какво става? Вие казвате: “Да дадеш повече и да вземеш по­вече.” Тогаз даването и вземането имат резултат. Вземаш по­вече ­ и ще даваш повече. Вземаш по-малко ­ и ще даваш по-малко. Вие в света имате друга философия. Вземаш по­вече, а искаш да даваш по-малко. Това е несъвместимо с жи­во­та. Да дадеш повече и да вземеш по-малко, и това е несъв­мес­тимо с живота. Обмяната трябва да бъде правилна.

Когато обмяната в живота е неправилна, тогава се явяват всич­ки дисонанси в организма, в органическия свят, във физи­ческия свят. И когато в духовния свят не се действува пра­вилно, тогаз пък се раждат вътрешни дисонанси.

Как бихте превели думата “дисонанс”? Онзи, който е родолюбец, ще каже: “Говорете на български.” Французи­нът, който е родо­любец, ще каже: “Говорете на френски.” Ан­гли­чанинът, кой­то е родолюбец, ще каже: “Говорете на ан­глийс­ки.” Една дума, без разлика е дали е на български, френ­ски, английски, китай­ски, японски, на какъвто и да е език, стига мисълта или идеята да е разбрана и да е принесла оно­ва благо, което ти се дава. Един французин ми носи нещо.

Вие казвате: “Защо да не е българин?” И онзи е под наля­га­не, и този е под налягане. Казвате: “Англичанинът седи по-горе.” И той е под налягане. Във физическия свят и бълга­ри­нът, и ан­гли­чанинът, и французинът ­ всички са се под на­ля­гане. Че е българин, че е французин, че е англичанин ­ за­конът е все същият. Това е неразбрана идея. Дали на гърба си нося англи­чанин, французин или българин, все ще нося, все ще чув­ству­вам налягане. Въпросът седи в друго отноше­ние. Ако нося един англичанин, той има повече злато в джоба си. И следователно, като го нося, имам право да бръкна в джо­ба му и да извадя злато. Ценното е в златото, което е в джо­бовете. Или нося един българин, който е бедняк, няма тол­коз пари в джоба си. Някой казва: “Да беше някой англи­чанин.”

Ние ценим хората по богатството, по знанието. Бъл­гаринът може в дадения случай да е по-богат. Англичаните ка­то народ може да са по-богати от българите, но един бълга­рин може да е по-богат от един англичанин. Един български милиардер или един американски милиардер все едно и също ли е? Един български милиардер на левове и един американ­ски милиардер на долари, и двамата са милиардери, но знаете ли каква разлика съществува между тези милиар­дери? Грамадна разлика. Ако вземете един английски ми­лиар­дер на стерлинги, има още по-грамадна разлика. В това отно­ше­ние английските милиардери имат по-голямо коли­чество злато, след това идат американските и на последно мяс­то българските. Сега не трябва да се спираме върху това. Това е външна страна на богатството в живота.

Когато Христос е говорил, че богатите няма да влязат в Цар­ството Божие, това е една идея, която хората не са разби­рали още. Богатството, това е налягане. Сиромашията какво е? Физическият живот е налягане. Духовният живот какво е? Той е напрежение. Някой ми казва: “Мене не ми трябва ду­хо­вен живот.” Той не знае какво говори. Той не знае, че ако се отнеме от него духовният живот, той ще се спити, ще ста­не на пита и от него не може да стане нищо. Някой казва: “За мене е важен материалният живот; духовният не ми тряб­ва.” Съдържанието в него ще му даде духовният живот. От духов­ния живот иде сила. Някой казва: “Мене не ми трябва и Божественото. Да си поживеем както всички хора.” Това не е наука вече.

Вие всички сега ме гледате. Но ако се каже “пожар”, всич­ки ще хукнете да бягате. От вас, които ме слушате, ня­кой, който знае, като се каже “пожар”, той ще го духне и ще се свърши работата. А пък който не знае, да каже: “Дайте во­да да го изгасим.” Но умният още в началото на пожара ще го изгаси, с много малко може да го изгаси. В 1875 година це­лият Чикаго изгоря от една свещ. Един човек отишъл да из­дои една крава; последната ритнала свещта. Там имало слама, която се подпалила, имало и вятър и целият Чикаго из­горя. Когато бягали от града, един банкерин извадил сво­ята кесия и казал: “Давам 200 000 долара на онзи, който ми спа­си книжата. Онзи, комуто казал, отговорил: “Огънят иде.” Знаете ли колко са 200 000 долара? 10 000 долара стру­ват един наш милион.

Мисленето спада към Божествения свят. При мисленето не трябва да допуснеш никакви противоречия в живота си. Щом ти се сърдиш, обезверяваш и се безпокоиш, ти си в два свя­та ­ между напрежение и налягане ­ и ще бъдеш роб на усло­вията и роб на вътрешните възможности. Защото има едно робство на условията ­ то е физическото. А пък има едно робство на възможностите вътре. Имаш много възмож­нос­ти, но ако условията и възможностите са неразумни, ти ще имаш страдания. Следователно всяко условие, което ту­ряш в живота си, трябва да бъде разумно. И всяка възмож­ност, на която даваш ход, трябва да бъде разумна. И всяка твоя постъпка, всяко твое чувство трябва да бъдат разумни.

Една постъпка какво е: напрежение ли е или налягане? Постъпката е вече налягане. Ти действуваш отвън. А пък чув­ството е напрежение отвътре. Като имаш една добра пос­тъпка и едно добро чувство, ти не си разрешил още нещата. Ти имаш условия и възможности, но зависи от това дали си ра­зумен. Ако си разумен, можеш от този материал да съ­градиш нещо. Трябва да дойде в тебе разумното, или Божест­веното, за да ти съгради нещо от тези условия и възможности.

Вие очаквате да отидете в онзи свят и да започнете жи­вота си. Не, вие сте вече в онзи свят. Вие сега не сте във фи­зи­чес­кия свят, вие се лъжете. Като ви говоря, не сте във фи­зичес­кия свят; като престана да ви говоря, ще отидете пак във фи­зи­чес­кия свят. Вашето заблуждение е, дето вие мислите, че като ви говоря, вие сте във физическия свят. Вие се лъ­жете.

Щом мислиш разумно, ти си в Божествения свят. Щом чув­ствуваш добре, ти си в духовния свят. Щом постъпваш доб­ре, ти си във физическия свят. Това са максими. И ако ги държите, ако ги пазите, ще имате разумния живот. Ако не постъпвате добре, законите на физическия свят ще те из­клю­чат, ти няма да бъдеш гражданин на физическия свят. Ако не [чувствуваш] добре, няма да бъдеш гражданин в ду­хов­ния свят. Ако не мислиш добре, няма да бъдеш гражданин на Божествения свят.

Аз обяснявам сега научно нещата. Ти казваш: “Така е на­правен светът.” Не е направен така светът. Това е криво раз­биране. Това “така е направено”, това ще го оставите на­страна. Какво ще направите сега? Какво сте правили досега, кажете ми. Някой казва: “30 години аз се моля.” Добре, 30 го­дини си в университета и се учиш, но какво си научил? Каз­ваш: “30 години си блъскам главата.” Но блъскането на гла­вата, учене ли е това? Няма какво да я блъскаш. Може да е в алегоричен смисъл употребена думата “блъскане”. Свет­ли­ната има блясък, блъскане. “Блъскам си главата” зна­чи “раздавам навсякъде”. Но след като си се блъскал, като си раздавал, какво ще пожънеш? Какво ще израсне? Какво ще пожънеш от това блъскане на главата си? Някои казват: “Ние не мислим добре.” Изхвърлете този израз “ние не мис­лим добре”. Това не е наука. Ще разбереш най-първо какво не­що е налягане. Ще разбереш какво нещо е напрежение вът­ре и какво нещо е мисълта.

Сега, и онова, което знаете, не го внасяйте вътре. Вие ка­то влезете в университета, няма да занесете вътре знанието на баща си и майка си. Професорът няма да се интересува как готвят яденето у вас, как седят баща ви и майка ви, къде ви са креватите и прочее. Това не влиза в програмата на уни­верситета. Вие ще оставите това знание настрани. Не че то не е важно, но в университета то ще ви спъне. Влизаш в уни­верситета и казваш: “Какви удобства аз имам вкъщи!” Ка­то отиваш в университета, няма да има там всички удоб­ства. Всички вие се учите, да имате удобства. Изхвърлете ва­­шите удобства.

Вие никога няма да имате удобства в света, ако не при­влечете разумното в активност. Удобството в света про­­из­тича от налягането, напрежението и от разумността в све­та, които действуват едновременно. Ако напрежението, на­­лягането и разумността, която ги обуславя, действуват едно­­временно, ще създадат удобствата. Ако налягането се под­­чини на напрежението и напрежението се уравновеси с на­лягането, тогава разумността е вътре, която ще причини удоб­­ствата, ще ви ги създаде. Това е Божественото в нас.

Та казвам сега: Бог иска да изпълним Волята Му. Що е из­пъл­­нение на Волята Божия? Най-първо, вие сте длъжни да учите. Да учите, знаете ли как? Казваш: “Разбрахме.” На­при­мер в пеенето, кое е най-малкото, с което започваш? (Учителят изпя “до”.) Право ли е това до? За мене е право. За­що е право? Понеже основният тон на музиката е напре­жение. Сега ми трябва едно налягане отвън. Кое е наляга­нето? Коя нота иде в налягането? Да допуснем сега, че вие сте взели невярно. Казвате една дума. Една дума ­ това е нота. Една дума, която не е на място турена, това е една нота, която не е изпята хубаво.

Да кажем, че вие казвате ня­кому: “Вие не сте много све­дующ върху този научен въп­рос.” Право ли сте казали? Онзи каз­ва: “Господине, освет­лете ме.” Вие му казвате: “Аз ще Ви покажа някое съчине­ние.” Това не е наука. Онзи може да ви каже: “Аз съм чел тия съчинения, но не ги разбирам.” Щом му кажеш, че не е све­дующ, тогава покажи му в какво не е сведующ. Вие каз­вате: “Слънцето е в течно състояние.” Науч­но разгледано, Слън­цето в течно състояние ли е или в твър­до? Запалваме една лоена свещ. Вие казвате, че цялото Слън­це трябва да е в течно състояние. Цялата свещ в течно състояние ли е?

Те са малки разсъждения, само за изяснение. Аз не искам да опровергая някоя теория. Аз искам мисленето да е правил­но. За мене всяко мислене, което обяснява налягането и на­пре­жението и прави човека свободен, за да работи, пред­ставлява вече една наука. Ние искаме свобода в живота. Как ще я добием? За да имаме свобода, трябва да разбираме зако­ните на налягането и напрежението, и после онзи, великия закон, който регулира нещата ­ Божественото в света.

И кога ще познаеш кога Божественото в тебе работи? Има само един начин. Минава един господин, който носи ед­на чанта на ръката си. Той мислил, че тя е здрава. Чантата па­да и по едно време гледа само дръжката на чантата в ръ­ката. А пък богатство има в чантата. И този човек си върви, има важна работа. Той си казва: “Ако чантата е моя, тя ще дой­де подир мене. Ако ли не, няма да дойде. Работата, която ще свърша, е по-важна.” След него иде човек, който намира чан­тата, застига го и му казва: “Господине, тази чанта да не е Ваша?” Турците казват: “Ако е късмет, да дойде на краката ми.” Но това е по турски. Той е изключително условие. Как мис­лите, ако носите една чанта със 100 000 лева и се скъса дръж­ката, и чантата падне, каква е възможността в България да ви донесат чантата? От 100 000 души в България каква е ве­роятността да ви донесат чантата? На 100 000 души колко ду­ши биха ви я донесли? Много малка е вероятността. В тази чанта всички ще се влюбят. Тя е толкоз красива, че кой­то я види, ще каже, че е дошло щастието при него. Сега кой ще пристане: чантата ли или онзи, който я намери? Онзи, който намери чантата, и самата чанта: от тях двете кое е на­ля­гането и кое е напрежението? Чантата е налягането; он­зи, който я е намерил, е напрежението. И като не разбират Бо­жия закон, вземат чантата, пристане. Според Божествения за­кон на първата митница те хващат и питат: “На кого е та­зи чанта?” Невъзможно е да окрадеш някого. Може да взе­меш, но на първата станция, на първата митница ще те хва­нат.

Аз говоря в широк смисъл: На всяка мисъл, която про­ник­не във вашия ум, вие не знаете произхода є. Вие не знаете про­изхода на мислите си. Вие мислите, че всяка мисъл, която дойде във вашия ум, е ваша. Всяка мисъл, която дойде във вас, е на някого. Не е лошо, че е дошла. Ще я вземете тази чанта и ще я занесете на онзи, на когото е. И този човек ще ви благодари. Ако я задържите за себе си, на първата мит­ница ще ви искат сметка и вие ще минете за плагиатор.

Ня­кой път вземат едно изречение от някой учен човек. Да ка­жем, че последният е направил някое свое изследвание, на­­при­мер един професор в Европа се е занимавал с научни из­след­­вания. Един неспособен ученик взема записките на своя професор и ги издава и туря своето име. Това е действи­телна случка. Този професор получил апоплексия, когато видял, че съчинението му се издава от друг. Виден станал уче­никът, а професорът пострадал. Мислите ли, че този, кой­то се е възползувал от чуждия труд, ще успее? Той не е постъ­пил добре. И самият професор, който е получил този удар, и той не е мислил добре. Той да се зарадва, че неговото съчи­нение излиза на бял свят.

Сега аз ви говоря върху този предмет, понеже всички имате голямо налягане, кръвно налягане. Всички вие се оплак­вате от кръвно налягане. Потребно е да се уравновесят неща­та в човека. Да се уравновеси човешкото тяло с човеш­ките чувства, с човешкия ум. Равновесие трябва. Всички вие има­те познания и не зная, като отидете в духовния свят, кол­ко от тези познания ще останат, какво ли ще остане от ваше­то знание. Ако Сократ се явеше днес, който минаваше за го­лям философ или Платон, какво щеше да бъде? За Платона каз­ваха, че бил голям философ, но днешните деца биха знали мно­го повече от него. Ако беше дошъл Платон, щеше да види, че много работи не знае. И след 1000 години ние няма да може да се сравним с тогавашните деца.

В бъдещата епоха ще се пресееш и това, което остане в тебе, то е същественото. В този живот може да имаш много же­лания, много мисли ­ какво може да те ползуват тебе? Аз ви говоря за един въпрос, от който може да се ползувате. Вие толкова години сте слушали петела да кукурига. Какво озна­чава “ку”? Докосвам това само за изяснение. “Ку-ри-гу”. Второто “ку” е отражение. Петелът с това казва: “Аз ис­кам, аз работя, аз се наслаждавам.” Петелът, като кукури­га, казва: “Слънцето ще изгрее, топлина ще донесе и всички хора ще бъдат разположени.” Петелът, като пее, казва: “Слънцето скоро ще изгрее, топло ще бъде и ще имате достатъчно за ядене и пиене.” Някой път вие се обезсърчите и петелът като изпее “кукуригу”, иска да ви каже: “Искай, работи и ще се уреди всичко. Трябва да искаш, да мислиш, да работиш и всичко ще се уреди.”

Кои си гугуцат? Гугутките. Кога си гугуцат хората? Кога си гугуцат две гугутки? Те са обмислили работата и си гугуцат. Отлично е гугуцането. Аз бих желал всички да си гугуцат.

Човек, който мисли, не трябва да роптае, ако работи. А пък който роптае, трябва да работи. Не е лошо човек да роптае. Работи, защото събраната енергия е едно напреже­ние. Ропотът от какво произтича? Ропотът е едно недовол­ство. Твоите чувства не са задоволени с нещо и ти роптаеш. По какъв начин може да задоволиш своите чувства? Онзи уче­ният човек търси някое съчинение. Търговецът, който роп­тае, му трябват пари. На болния, който роптае, му трябва сила, храна, чист въздух. На търговеца му трябват пари, сред­ства. На учения човек му трябват известни книги да чете, по­неже трябва да има обмяна.

Та казвам: В дадения случай използувайте времето, ко­ето Бог ви е дал. Какво показва времето в живота? Иди точно навре­ме там, дето трябва да отидеш. Всяко благо в света, ко­ето ще възприемеш, си има определено време: година, ме­сец, ден и час. Щастието в света не е произволно, то идва точ­но на определеното време. Всичко е на определено време. И ако ти разбираш закона на времето, ако излезеш точно навре­ме, ще получиш това, което трябва. Сега всички хора все закъсняват. Все сте закъснели. Рядко има, които отиват по-рано. Ще отидеш точно навреме на гишето, ще си предста­виш легитимацията на банката и веднага ще ти дадат това, ко­ето трябва. Някой казва: “Много разочарования имам в жи­вота си.” Не си отишъл навреме.

Иосиф беше най-щастливият син на Иаков. Защо беше щаст­лив? Знаете ли защо? Защото той беше единственият син, който беше роден по любов,.първата любов на баща му. Той изля всичката любов на Иосиф. Той беше любимият му син. И всичките му 12 сина показваха с каква любов бяха ро­дени. Но този, щастливият син, носеше и големи нещастия. Оно­ва, което му беше определено да стане, можа ли да се от­мени? Баща му му даде много хубава дрешка. Другите си­нове считаха, че желанието на баща им е да стане Иосиф гос­подар. И мислеха, че това беше произвол.

Иосиф беше умен, сънища тълкуваше, справяше се с напрежението и наля­гането. И когато го продадоха братята му в Египет, той ста­на като слуга при едного. Когато дойде Иосиф да се изку­шава от тази египетска господарка, какво беше това изкуше­ние ­ налягане или напрежение? Напре­жение отвътре. Тя му казваше: “Ти си един беден евреин, до­шъл тук.” Тази дама беше високопоставена. “Ако ме оби­чаш, аз ще ти от­воря път. Ако ти не изпълниш моето жела­ние, в затвора ще оти­деш.” Божественото в Иосифа казва: “Тук съм един слуга. Госпо­дарят ми дал власт. Аз не искам да злоупотребя с дове­рието на господаря.” Тя му казва: “Ще ви­диш лошите послед­ствия.” Тук имаше Иосиф второто изпитание. Най-първо братята му не го разбраха. Това беше налягане. Те си казаха по­меж­ду си: “Защо да го убием ­ да го продадем, ще вземем па­рици.” После дойде пак наляга­нето ­ в затвора. В затвора той стана гадател. Двама затвор­ници му разправиха своите съни­ща и той ги разгада. Той каза на виночерпеца: “Като се слу­чи, както ви казах, помнете ме.” Две години седя той в затвора. Онзи, комуто разгада съня, го забрави. Той беше ви­но­черпец на царя, на фараона. Последният сънува един сън. Виночерпецът разправи: “В зат­вора като бях, имаше един човек, който тълкува сънища.” Ио­сифа го извадиха от зат­вора, облякоха го добре и го изва­диха пред фараона. Той раз­гада съня на фараона. И взе пър­вото място.

Та сега, ако вие не може да се справите с едно налягане и едно напрежение, вие не можете да вземете първото място в Египет, в света. Вие всички в света сте на мястото на Иоси­фа. И не може да вземете първото място, ако не се справите с налягането и напрежението. Сега вие сте при тази дама. Каз­вате: “Да си поживеем, парички трябват.” По-добре е да оста­вим дрехата си и да намерим затвора, и да те извади Гос­под от затвора като гадател, отколкото да тръгнеш подир една жена. Под думата “жена” аз разбирам в дадения случай друго ­ това са онези лъжливи възможности, от които мис­лиш да станеш нещо. И възможностите, и условията имат ня­какъв смисъл, но не са те, които правят човека щастлив, а Божественото. Ако използуваш условията и възможнос­тите според Божествения закон, ти всичко може да постиг­неш. Вие всички имате какво да постигате.

Толкоз години съм говорил: Първото постижение е лю­бов­та. Свободата на човека започва с любовта. То е разум­ният живот на човека. Те считат, че любовта е сляпата съ­бота. Сляпата събота е безлюбието в света. И после казвате: “Едно време колко се обичахме.” Това е сляпата събота. Она­зи Божествената любов никога не отпада. В Стария Завет се казва, че любовта ви отпада. В 13-а глава от Първото по­сла­ние към Коринтяните апостол Павел каза: “Любовта ни­кога не отпада.” Писанието казва на едно място: “Понеже не си устоял на първата си любов” ­ не си я разбрал. Казват, че законът на любовта не издържа. Не, любовта всякога из­дър­жа, но ние не издържаме.

Щом дойде законът на любовта, трябва да ти се разшири же­ланието да служиш на Бога. Щом служиш на Бога, ти си на правия път. Защото на кого другиго ще служиш в света? На себе си или на ближния си? В някоя бедна хижа ли ще жи­вееш или в палат, или в Божествения свят? Някой ще каже: “В колиба.” Друг ще каже: “В палат.” А пък някой ще каже: “В Божествения свят.” Хубави са и трите, но кое е за пред­почитание? Кое е за предпочитание: отделенията, гим­на­зията или университета? Отделенията са за гимназията; гим­назията е за университета. От колибата ще преминеш в па­лата и от палата ­ в Божествения свят. От налягането ­ към напрежението и от напрежението ­ към разумния живот. Ти не се спирай, че имаш препятствия отвън и отвътре. То е най-добрият признак. Ако имаш налягане отвън и напреже­ние отвътре, то е добър повод за тебе ­ Божественото не е далеч от тебе.

Ние сме дошли до третата фаза, до третото положение ­ до разумното в света. Ще чуеш гласа на любовта ­ Божес­тве­ната Любов. И ще се освободиш. И в това освобождение да говори за ставане и оживяване, и възкресение. Когато лю­бовта посети човека, това е ставане, това е налягане. Ожи­вя­ването, това е напрежение. А пък възкресяването, това е Разум­ното, Божественото в човека.

Уравновеси ли човек външните условия и вътрешните възмож­ности, ще възприеме Божественото, Което го ръково­ди в живота. Тогава животът има смисъл вече; ти работиш с Божественото в света.

Сега да не отиваме по-далеч. Мнозина страдате. Какво не­що е страданието? Налягане ли е или напрежение? Някои имат кръвно налягане. Чета по вашите лица, казвате: “По-доб­ре е да ги няма болестите.” Съгласен съм. Болестта не е нещо, което може да хванеш и да го извадиш навън от себе си. Болестта прилича на много дребни частици. Ако си на­тък­неш крака на някои дребни частици от едно счупено ши­ше, може да си нараниш крака. Но един умен човек ще съ­бере всички тия дребни частици и ще направи цялото шише.

Та, всичките ваши погрешки, които сте направили от наля­гането и напрежението, ще ги съберете и ще направите раз­рушените форми. Счупените шишета ние ги изхвърляме на­вън, но ние така подлагаме другите на голямо изпитание. Сегаш­ните счупени шишета ние ги изхвърляме, обаче трябва да ги съберем и да ги направим на цели шишета. Всеки ден по 100 шишета събрани, за година правят 36 000 шишета. Ка­то се стопят, ще имате 70 000 лева печалба за една година. Вие казвате: “Кой ще ходи сега да събира шишета?” Не се въз­мущавайте от счупените шишета, които имате, но ги събе­рете на едно място и ги претопете.

Вие казвате: “Тая погреш­ка да не бях я направил, онази погрешка да не бях направил. Тези възможности изгубих, ония възможности изгубих.” Раз­правяше ми една доста благородна жена: “Едно време изгу­бих. Имах 10 обожатели.” Не могла да избере един от обожа­телите. И казва: “Така из­губих 10-тях кандидата и сега съм ста­ра мома. И поради сво­ята глупост не можах да се оженя, оста­нах сама.” Казах є: “Много добре си направила, понеже те­зи хора щяха да бъдат нещастни с тебе, и ти щеше да бъдеш не­щастна. А пък сега и ти, и те са щастливи. Ти си щастлива. Те­зи кандидати ще дойдат при тебе.” Тя каза: “Аз остарях вече.” Казах є: “Ще се подмладиш.” Тя гледа на работите мно­го отблизо. Тя не е изгубила. Дните си минават, но пак ще се върнат.

Не се спирайте какво сте изгубили вие с вашите кандида­ти, но радвайте се, че не сте причинили страдания на кандида­тите и че и вие не сте си причинили страдания. Хубаво е да си спомня човек за младите любовни работи. Отлични писма се пишат. При женитбата после се пишат други писма. Най-пър­во се пишат червени писма. Най-първите писма са свет­ли; после ги пишат с червено и най-после ­ с черно. Сега всич­­ки писма са с черно. Ако аз бих писал любовно писмо, с чер­но няма да го напиша. Ще пуснеш малко кръв от себе си, ще натопиш писалката. Четири-пет думи ще напишеш, но с кръв­та си. И ценно ще бъде това писмо. В бъдеще, когато ви протече кръв от носа, събирайте го в някое шишенце, та като дойде до любовни работи, да пишете. Всичко това има сми­съл.

Вие казвате: “С какви работи ще се занимаваме!” Че се е влюбил някой, това за мене е наука. Че имаш 10 кан­ди­дати, това е цяла математика. Че някой ви изгорил чер­гата, казвам: По-хубаво нещо от това няма в света. Че, всич­кото съществувание зависи от това: откак се е запалило Слън­цето, започва животът. И всичкото нещастие за нашата Земя е, че тя е изгаснала малко. И трябва да черпим от Слън­цето топлина. Докато огънят в нас гори, ние да се радваме и да благодарим на Бога.

Някои се оплакват и казват: “Да се мах­нат тези страсти.” Вие не знаете какво говорите. По-доб­ре е човек да прави погрешки и да живее, отколкото да е за­ле­ден. И то не е лошо, защото никаква болест няма да те хва­ща тогава. За предпочи­тание е животът със страдания, от­колкото заледяване без стра­дание. Може би един ден ще раз­берете закона на наля­гането. Защото изстудяването е закон на налягането. Стоп­лю­ването отвътре е напрежение. Но в това не е смисълът. С разумното трябва да разберем сми­съла. И физическият свят, и духовният трябва да се разбе­рат, за да разберем онзи стих: “Да възлюбиш Бога и да въз­лю­биш ближния си”. Три неща трябва да разберете: наля­гането, напрежението и разумното живеене.

Да изпеем тогаз: “Налягане, напрежение, постижение”. Напре­жението е до, движението е ре, постижението е ми, доби­ването е фа, цъфтенето е сол, развитието е ла, добру­ването е си. И така, имаме: напрежение, движение, постиже­ние, добиване, цъфтене, развиване и добруване.

Човек трябва да се освободи от много робски мисли, ко­ито има. Сега страдате от налягането и напрежението ­ без­покойствие отвън и безпокойствие отвътре.

Изпейте “Мога да кажа”. (Изпяхме.) В тази песен и трите са прокарани: налягането, напрежението и разумността. Тя е създадена според тая реакция, която имахме сега. Тя е съз­дадена по закона на налягането, напрежението и разумност­та. Още веднъж я изпейте.

Сега: учение, Божествено учение. Трябва да учим. Ста­рите трябва да се подмладят, младите да не остаряват, глу­павите да поумнеят, а пък умните да не се обезсърчават и да не престават да работят, да помагат.

“Отче наш”  6.45 ч

ХIХ година (1939­1940) 16-а лекция на Общия окултен клас, държана от Учителя на 17 януари 1940 г., София ­ Изгрев*.