БЛАГАТА В ЖИВОТА
„Добрата молитва“
„Красив е животът“
(Направихме упражнението за дишането с ръцете.)
„Тъги, скърби са богатство“
Много пъти питате що е реалност и що е сянка на живота. Реалността дава сянката, сянката реалността не може да даде. Ако вие нарисувате сянката на една книга, то не представя реалността.
Що е реалност? Туй, което има сянка. От любовта се ражда безлюбието, но от безлюбието любовта не се ражда. Казвате, защо е така? Не мислете за другата философия.
Що е сянка? Отражение на реалността.
Сега трябва да имате възгледи. Може да говорите за яденето. Да говориш за яденето е едно нещо, а да се храниш е друго. Да говориш за любовта е едно нещо, а да живееш по закона на любовта е друго нещо. Сега всички са богати в говора и в сянката.
Говорът е сянка. Говори човек, каквото си иска. Говорът е сянка на живота. Туй, което говориш, не е реално; туй, което правиш, е реално. Туй, което живееш, което става, то е реално. Казваш нещо – не го правиш. Казваш: „Ще видим след години.“
Имате малка точица като кибритена клечка. Знаете ли колко пакости може да направи кибритената клечка, ако не знаете как да си служите с нея? Цяло здание цял град може да се запали. В 1885 година един американец, който отишъл да дои кравата си в яхъра, който бил свързан с плевнята, запалил свещ. Кравата ритнала свещта, запалил се яхърът и оттам целият град Чикаго изгорял. Вятър имало.
Вие всички мислите все за големи работи. Във всинца ви има желание да убедите другите в туй, в което вие не сте убедени. Аз ви гледам някой път и слушам как някой убеждава. Казвам, той убеждава другите в това, в което сам не е убеден.
Не убеждавайте никого в това, в което не сте убедени. Онова, в което сте убедени, и без да го приказвате, ще убедите хората. Не мислете, че този език, с който говорим, е реален. Турците казват: „Много приказки на воденица.“
Едно време имаше около мене дванайсет души братя, които искаха да станат апостоли като във времето на Христа. Те каяфет нямаха. Не знаеха, че станалото не се повтаря. Каквото е било, във времето на Христа е било, няма какво да се повтаря сега. Отгде накъде туй желание да станат апостоли? Като станат апостоли, какво ще имат? Някой иска да стане като Христа. Той не е Христос. Ако стане като Христа, какво ще стане? Няма по-мъчна служба от службата на Христа. Ще бъдеш натоварена каруца. Мислиш, че ще те славят хората? Ако остане грешните хора да те славят и да те почитат, аз уподобявам да станеш на бълха и да те почитат и уважават. Като влезе в ризата ти, какво уважение и почитание ще имаш? Постоянно ще се мърдаш, ще бъдеш недоволен. Какво ще ти донесе?
Има нещо друго, което трябва сега да утвърдите и да обясните. Практичните работи са хубави, нямам нищо против това. И сенките са хубави. Лятно време човек, след като е работил дълго, да застане на сянка е хубаво. Зимно време сенките са опасни.
Казвате, една клечка или една дума какво бива? Една малка дума може да измени целия живот. Вие може да имате едно малко отклонение, един малък ъгъл в началото, но може да идеш надалеч от целта, която преследваш.
Някои от вас доста години сте били в училище. Не е много. Вие мислите, че сте остарели. Едно дете на слънцето на една година знае милиони пъти повече от вас, отколкото сега вие знаете. То е пеленаче, но една негова година е равна на двеста милиона наши години. Слънцето, докато обиколи около своя център, го прави за една година, а в това време земята обикаля слънцето двеста милиона пъти. Ако вие сте на земята, вие сте на двеста милиона години, а туй дете на слънцето е само на една година. Вашата мярка е малка, а неговата мярка е много голяма. Когато това дете стане на двеста милиона години, пресметнете вие колко земни години ще имате. Като умножите двеста милиона на двеста милиона, колко става?
Старият човек, който не може да се подмлади, не е остарял. Младият, който не може да остарее, и той не е млад. Нищо повече. Вие сте се научили да остарявате, но не може да се подмладявате. Някой се е научил да се подмладява, но не знае как да остарява. Който знае как да се подмладява и как да остарява, той е разбрал смисъла на живота. Ако вие под стари хора разбирате да не държат краката им, то не е старост, то е хилавост. Стар човек значи да се прояви в своето знание, да се прояви в своята сила, в своята мощ. Младият е който. внася свежест в живота, той носи живот, той носи капитала. Старият обработва този капитал.
Сега като се съберете, за какво говорите? Остарявате и тогава мислите да умрете, да идете в оня свят, да се подмладите. Че ако вие не разбирате какво нещо е светлината, ако не разбирате какво нещо е въздухът, диханието на Бога в света, което ние дишаме, ако не разбирате какво нещо е водата, какво нещо е хлябът, как ще разберете живота!
Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето.“ Голямото противоречие е, че всеки един човек иска да яде, без да го ядат. Христос казва: „Който Ме яде, има живот в себе си.“ Сега, ако вие разбирате тия думи в буквален смисъл, ще имате един резултат, както хората разбират. На човека щом му липсва светлина, спъва се, губи посоката на движение. Човек, който не разбира въздуха, той изгубва обема си, смалява се. Който не разбира водата, изгубва своята пластичност. Без вода ти нямаш пластичност. Водата дава пластичност. Щом човек изгуби пластичността, остарява. Някои хора остаряват, изгубват пластиката, не може да си сгъват краката като ходят, ходят вцепенени. Няма пластика.
Щом не разбираш хляба, нямаш една основа, върху която да градиш. Не може да се ориентираш наникъде.
Казвам, в светлината ние разбираме Божията мисъл. Във въздуха ние разбираме диханието на Бога, топлината, която излиза от Него. Във водата разбираме Божествения живот. В хляба ние разбираме всичките блага, които Бог изпраща в света.
Седиш някой път, казваш: „Няма хляб.“ Не всеки трябва да бъде хлебар. Онзи, който меси брашното, трябва да бъде здрав, да няма никакъв дефект. Не само това, и гурели не трябва да има на очите. После, никаква кал под ноктите. Хлебарят трябва четири факултета да е свършил. Най-учените хора трябва да бъдат те, живия хляб да внесат. Сега, всеки от вас, казвате: „Нашата снаха знае да меси.“ Таман се секне, и меси хляба. Образ. Аз съм за абсолютната чистота. Като казвам „снаха“, разбирам: външната чистота е емблема на вътрешната чистота на мисълта. На вътрешната чистота, на диханието огънят трябва да бъде чист – на вътрешната чистота на водата, на вътрешната чистота на хляба. Вас ви интересуват външните работи. Външните работи зависят от вътрешните работи.
Един търговец се безпокои. Най-първо този търговец трябва да има отличен ум, светлина трябва да има. После – дихание. Топлина трябва да има. И вода трябва да има, капитал. И хляб трябва да има, стока трябва да има. Ако той няма тия условия, какво ще стане с търговеца? Дюкян няма, пари няма, стока няма, а при това той е търговец и дава само обявления. Той вече е вложил един капитал, сега се е образувало дружество с двеста-триста милиона.
Миналата война в Америка фалираха дванайсет хиляди спасителни банки. Спасителните банки са на народа. Един работник работил и вложил петстотин долара в банката или хиляда долара. Дванайсет хиляди такива спасителни банки, в които хората внасяли пари за черни дни – отидоха тия пари за бели дни. Американците не дочакаха да видят черните дни на парите. Като минаха около двайсет години, започнаха да се образуват тия големите банки, с по петстотин милиона долара капитал. Парите на тия дванайсет хиляди банки изядоха ли се? Те отидоха някъде. Къде са скрити тия пари? Да оставим къде са скрити. Благодарение, че са скрити, не са изгубени. И парите излязоха.
Аз не съм от тези, които се възмущават от злото. Да обичаме доброто. Аз не съм от тези, които се възмущават от неправдата. Да обичаме правдата. Аз не съм от тези, които се възмущават от безлюбието, да приемем любовта. Аз не съм от тези, които се възмущават от невежеството. Оставете невежеството. Невежеството е капитал, неорганизирана работа. Да бъдеш невежа не е лоша работа – невежия човек може лесно да го излъжеш. Доверчив е като крава, като му дадеш малко зобчица, може да го залъжеш. Учения как ще го излъжеш? Вие искате да бъдете много учени. Като станете много учени, създавате един несносен живот. Вие искате да знаете колко съм аз учен. Аз може да докажа, че съм учен. Казвам: „Заповядайте с мен на обяд.“ Давам най-хубавия хляб, най-хубавите ябълки, най-хубавите круши, най-хубавата вода. Стаята почистена. Той иска да знае какъв съм аз. Това съм аз. Най-хубавият хляб, най-хубавата вода, най-хубавият въздух, най-хубавата светлина, това съм аз. Той иска да знае вън от това какво съм аз. След като разчоплите един лук, намирате колко люспи има и казвате: „Вън от люспите в какво седи лукът?“ Като съедините люспите, получаваш лука. Като ги махнеш, лукът изчезва. Именно тия обвивки образуват плода. Той иска да знае какво се крие в лука. Лукът не е такъв будала. На български „лук“ е будала, но на английски „лук“ е учена глава. „Лук“ на английски значи гледай, отваряй си очите.
Казвам, ние постоянно се намираме в едно заблуждение. Вчера излизам на екскурзия. Тук мъгла, не се вижда на десет крачки. Излизаме нагоре, срещат ни шопи от Симеоново и казват: „Горе е ясно.“ Как да им вярваме? Те слизат надолу, ние отиваме нагоре. Отгоре, където е ясно. От ясното отиват в тъмното. Ние от тъмното отиваме в ясното. Аз разсъждавам и казвам: „Какво ги кара тия хора да отиват в града?“ Зная, тази мъгла не е нещо съществено. Тя е голяма благодетелка. Тя като обвива хората, топлина носи. Гдето има мъгла, е винаги по-топло, и гдето няма мъгла, е винаги по-студено. Казваме: „Замъглен човек.“ Някой път обичаме замъглените хора, ще се скриеш някъде. Ако всичко е отворено, ще те хванат, ще те турят в затвора, а в мъглата може да се освободиш от много нещастия. Гонят те, ще се скриеш някъде. В мъгла мъчно може да намерят обектите при бомбардировките. При ясно небе може да се бомбардират по-лесно. Като знаят хората погрешките, може да те нападат. Като не знаят погрешките, не може да те нападат.
Сега това са обикновени работи. Срещаме някой и казваме: „Не ми харесва този брат, носа му не харесвам.“ Че кой е крив? Ти срещаш един монумент – скулптор направил някаква статуя, не му харесваш носа. Че кой е крив? Защо му позволили да направи такъв образ? Който взел един такъв избор на герой, е погрешка. Трябва да си изберете един герой с хубав нос, избрали герой с лош нос. Този скулптор, като се държал за буквата на нещата, направил такъв нос. Можеше да измени носа. Не е прегрешение.
Един американски милионер отишъл веднъж в Италия да си прави удоволствие. Преди това претърпял една криза, смачкал му се носът и му направили изкуствен нос. Като бил в Италия, повикал един от видните художници да го нарисува. Рисувал го той, рисувал го, но не може да му нарисува носа. Гледа носа му и казва: „Господине, ти си първият човек, на когото не може да нарисувам носа.“ Защо не може да го нарисува? Този нос не е реален.
Казвате: „Аз не може да разбера този човек.“ Щом не може да го разбереш, той не е реален. Реалността се разбира. Нереалността какво ще я разбираш? Туй, което има съществено в себе си, ще го разбереш. Казваш: „Този човек не мога да го проумея.“ Какво има да проумяваш, какво има да разбираш? Какво съдържа едно празно шише? Празното шише съдържа въздух. Само въздух има, няма нищо друго.
Сега често вие говорите за любовта. Кое е първото качество на любовта? Първото качество на любовта е топлината. Второто качество на любовта е светлината. Третото качество на любовта е водата. Четвъртото качество на любовта е доброто в света, хлябът.
Аз наричам водата справедливост. Водата представя справедливостта. Подвижна е водата, не се церемони. Хубавите неща тя ги разтапя, хубавите бои тя ги разваля. Водата никак не обича модата. Тя цени само реалните неща, които не се топят. Ако не се топи, казва: „Добро е.“ Щом се топи, разваля го. Някои боядисват една дреха, кипнете. Казвате – не боядисал хубаво. Толкова знае. Казвате – не е бояджия. Ти, който го критикуваш, защо не намериш някоя хас боя?
Допуснете сега само за разсъждение, допуснете, че някой човек е много взискателен, не обича нито много солено, нито много безсолно. Как ще му угодите? Отгде да го знаете колко трябва да турите? Аз ако съм готвач на такъв човек, няма да му туря сол в яденето. Той да си туря колкото иска. Ако туриш малко, казва, малко си турил. Ако туриш повече, казва, много си турил. Няма мярка за него. Ти оставяй той да си тури толкоз, колкото обича.
Всичката погрешка в нашия живот седи в това, че ние пресоляваме или недосоляваме. Оставете всеки човек да си посолява яденето или сами да си готвим. Какво се изисква да се готви боб? Как се готви? Трябвало да се кавардисва маслото, дълго време да цъцре лукът в него. После, да се тури в боба. Измий боба, тури го в гърнето, нарежи едро лука, остави го да седи, тури го да цъцре три-четири часа и ще имаш отлично разварен боб. Ни масло му трябва, нито зехтин, нищо не трябва. Отлична работа е.
Ние, когато ходихме на екскурзия към Батак, отидохме в една планинска местност и там един говедар си вари боб в едно гърне. Даваме му маслини и искаме да ни даде от боба си. Човекът не иска да ни даде от боба. Едва го убедихме. Казва, че не иска маслини. Хеле даде половината от боба и [беше] доста хубав боб, сварен в гърнето. Едва можахме да измолим неговия боб. Казва, тия черните работи не му ги хваща окото. При това намръчкани, не са като сливи. Мисли, че ние искаме да го излъжем. Ние казваме, това е хубаво, струва по-скъпо, убеждаваме го. Бобът е евтин, а тия маслини много струват. Най-после се убеди и за човещина даде. Като ни даде боба, после ни приказва една приказка: „Тук преди години имаше един говедар, който изкарваше говедата в планината. Там идеше една мечка и целия ден мечката е говедата пасеше. Мечката и говедата пасат заедно. Вечер говедата се върнат в селото, мечката остане в гората. Сутринта като дойдат говедата в гората, мечката пак дойде при тях. Нито вълк, нито друго – мечка иде. А само тази мечка с говедата ходеше.“ Казва: „Где такива хора, мечка и говеда заедно да живеят? Сутрин, като погледнат – мечката иде, и тя върви с тях, пасе. И всичките говеда обичаха тази мечка.“
В мечката има едно хубаво чувство. Няма по-мъстително същество от мечката. Много мъстителна е мечката в характера си, но и много признателна. Да ѝ направиш едно зло, не го забравя, но и доброто помни. Разправяха ми един анекдот. Един българин отишъл в гората да сече дърва. По едно време към него иде една мечка, накуцва. В първия момент той искал да бяга, но после останал. Дошла мечката и си показва лапата. Той схваща, че има нещо. Селянинът хваща ѝ крака и ѝ изважда един трън. За признателност мечката го хваща и го завежда при едно дърво, в което имало една пчела. Отплаща му се, че ѝ извадил тръна.
Ние мислим, че животните не са културни. Културни са. Що е култура? Ако един човек в живота си не може да внесе доброто, култура ли е? Ако един човек в живота си не може да внесе Божията правда, култура ли е? Ако един човек не може да внесе в живота си любовта, знанието, красотата, култура ли е?
Мнозина от вас се молите на Господа. Как трябва да се моли човек? Ние тичаме при Бога да ни избави от злото. За избавлението от злото е друг въпрос. В света трябва да се тури един ред – да се прослави Името Божие, да дойде Царството Божие и Неговата правда, да бъде волята Божия. Тия три неща са потребни. За другите работи може да се молим. Защото в света ако не се прослави Името Божие, е личен живот. Казва: „Що е Името Божие?“ Ако в моя ум няма туй съзнание, тази справедливост, да се отнасям към всичките хора еднакво, към всичките животни, към всичките дървета… Ние [уважаваме] едно дърво, но искаме да счупим клоните. Ти откъснеш един лист. Листата са дихателната система на растенията. Може да откъснеш един лист – ти нараняваш дихателната система на растението. Погледай този лист. Ние имаме повърхностни познания за нещата и мислим само за себе си: дойде нещастието върху ни.
Аз като ходя на разходка, идват ли да бомбардират София? Ако остана тук, какво ще стане? Ходя да ги уча. Казвам: „Защо ходите да смущавате тия хора, да ги плашите там?“ Тези, които причиняват страданието, не са невежи, най-учените хора причиняват страданието. Знаете ли, че престъпленията в света не се дължат на невежите хора, но на учените. Те си имат причини.
Вие не може да си представите живота в реалността. Казвате за някой човек: „Защо да го уважавам?“ Някъде ти ще дадеш, ще поздравиш човека и ще се отдалечиш. Като го видиш, ще станеш. Ако не станеш, ще те прегази и от тебе нищо няма да остане. Вървите към някой планински връх. Отгоре се е откъснала голяма канара, търкаля се, вие ще седите ли насреща ѝ? Ще ѝ дадете път да мине, тя е хала. Казвате: „Мен достойнството ми не позволява.“
Ако търсиш достойнство и пътуваш по едно място без позволение, трябва да бъдеш умен човек, да знаеш, че тази канара ще слезе. Трябва първо да се спреш да слезе и тогава да минеш.
Аз веднъж имах само един пример. Това не е обхода. Какво е обхода? Вие може да изтълкувате по два начина. Може да има някои други съображения. Веднъж бях в Провадийско, има едно малко селце горе в Стара планина. Подемам към един връх и аз виждам, оттатък иде една змия. Аз я виждам, доста голям смок. Върви и като дойде до едно място, смокът вдигна главата си. Уважение и почитание имам. Понеже аз го видях, отстъпвам да мине. Вие ще го изтълкувате, че мене ме е страх да мина. Нека мине той. Аз тъй правя, казвам: „Заповядайте, минете вие, понеже вие тръгнахте по-рано. Вие живеете в тази местност. Тук аз съм гостенин, за пръв път минавам. Ти може да си минавал и друг път.“ Аз разсъждавам право – аз съм гост, за пръв път минавам. Отивам в туй място – има много хубава вода, най-хубавата вода в Провадийско, най-хубавото място. Той ме погледа, мина и след това аз минах. Този разговор аз мога да го украся. Аз още като видях змията, казвам: „Какво трябва да направя. Тя ли да мине по-напред, или аз да мина?“ Аз казвам, тя е една канара, която се търкаля. Тя ли трябва да мине, или аз? По-добре тя да мине. Ако река аз да мина, може да ме блъсне канарата, не мога да пресека пътя ѝ. Тя иде по този път, аз ще се отдалеча, да мине.
Всички неразумни неща в света трябва да станат първи. Една глупава постъпка нека стане и разумното отпосле да дойде. Всякога е така в живота. Дръжте това правило. Неразумните работи нека станат първо, а разумните да станат отпосле. Разсъждавам върху въпроса. Змията, щом ме видя, извади езика си, тя казва: „Виж ми езика.“ Поздравлява ме с езика. Ако не изплези езика, тази змия може да ме ухапе. Щом извади езика, тя има добро намерение.
В Борисовата градина веднъж срещнах една змия. Тя, като ме видя, извади езика. Казвам ѝ: „Не стой на пътя. Тия хора не са благородни, ще те убият. Иди на друго място. Ще изгубиш живота си.“ Тя схвана и тръгна по пътя. Казвате, змия. Има едно същество, припекло се на слънце, радва се на Божиите блага. Казвам му: „Ще те пребият. Аз съм от добрите хора, но другите хич няма да ти простят.“ Разбра тя. Вие ще кажете: „Как си ѝ говорил?“ Чудни сте вие. Ти като говориш на френски, как говориш? Учил си френски, говориш. Как говориш на английски? Казвате: „Как говориш на змията?“ Има начин. Змиите имат език. Най-първо, движение има. Змията има известни движения вляво, надясно, нагоре, надолу – четири положения има в движението. Някой път има съскане отдалеч. Някой път предупреждава и съска. Трябва да се спреш при съскането. Ако настъпиш, след като се спре, тогава е опасно. Ако се спреш при съскането, не може да те сполети нищо.
Вие имате една пушка, тя има един кондак, съединен с едно езиче, и като потеглиш туй езиче, ще гръмне. Отзад има един отвор – ще отвориш и ще изхвърли гилзата. Пак потеглиш, изхвърли патрона. Не е голямо изкуство.
Казвам, има една особена наука за приемане на слънчевата светлина. Вие, като дойдете най-първо, не знаете какво положение да вземете на слънцето. Как ще се поставиш на слънце, че всичките лъчи да падат перпендикулярно? Знаеш колко мъчно е това. В света има една Божествена площ, без която ти не може да възприемеш слънчевата светлина. Представете си, един човек носи една свещ. Ти трябва да знаеш как да се поставиш, за да възприемеш светлината. Тази свещ може да е наклонена, може да има нагоре наклон. Има една площ, от която ти може да вземеш едно положение, да възприемеш повече от неговата светлина.
В слънцето има разумна светлина. В лъчите на слънцето върви нещо разумно. В природата не са механични процесите. Има и механически процеси, по които светлината върви. Механически ли върви колата? Тренът върви, но има един машинист, който кара тия коли. Всичко не е разумно в трена, но има нещо, което е разумно. Пътниците, които са в този трен, и те всички не са еднакви, на разни степени са.
Казвам, в самите слънчеви лъчи има разни степени на разумност. Разумността на червения цвят се отличава, на портокаления цвят се различава, на зеления, на жълтия, на ясносиния се различава. Казвате: „Има ли разумност в светлината?“ Допуснете, аз вървя по пътя. Имате тия съвременни лампи, които, като натисна бутона, светнат. Бутна бутона, пак затъмнеят. Онзи, който осветява и затъмняна, той е разумен. Туй, което свети. то не е разумно. Съвсем друг живот е.
Сега светлината друго проявление има. Тъмнината е разумно проявление и светлината е разумно проявление. Но в падения случай, в промяната – че се появява светлината и изчезва, и в появяването и изчезването на тъмнината – има разумност.
Туй същество, което дирижира светлината и тъмнината в дадения случай, е разумно и на него може да разчиташ, не на самата светлина и тъмнина. Туй същество иска да ти даде нещо. То може да остане непроявено и няма да го знаеш. По посоката, но която се появява светлината и тъмнината, ще го намериш, и като го намериш, това същество не мяза нито на светлината, ни то на тъмнината, нещо реално е. Самата светлина и тъмнина не може да схванеш, но като дойдеш до реалното същество, ще видиш що е реално.
Сега, може да говориш, докато дойдем в съприкосновение с ония същества, които направили светлината и тъмнината в света, докато дойдем във връзка с ония същества, които направили проявите на живота – те са реалните същества.
Писанието казва: „Когато Ме потърсите с всичкото си сърце, ще Ме намерите.“ С ума си ние Бога не може да намерим. Или казано на прост език, на разумен език. Бог става понятен за нас само чрез закона на любовта, Бог става понятен само чрез законите на мъдростта, Бог става понятен само чрез законите на истината.
Не мислете, че истината е много проста. Като дойдеш да разбираш истината, ще видиш. Щом влезеш в истината, ти трябва да имаш мир. Щом имаш в душата си страх, ти си далеч от истината. Свободният човек от какво ще се страхува? Щом се страхуваш, ти не си свободен. Щом се притесняваш, ти не си свободен. Говорим за свобода.
Казвате: „Аз обичам любовта.“ Когато има най-малкото притеснение, не е любов. Любовта изключва всички притеснения. Любовта изключва всички недоразумения. Любовта изключва всички болести, всички несгоди. Всичко онова, което е противно в света, любовта го изключва. Единствената сила в света, най-мощната сила и най-слабата сила, която се проявява, то е любовта. После иде Божествената мъдрост. С нея се занимават боговете.
Ние, децата, трябва да се занимаваме с любовта, тя е достъпна за нас. Човек, който не може да разбере любовта, той не може да разбере Божията мъдрост. Истината е само за Господа. Господ разбира какво нещо е истината. Той е, Който дава свобода на всичките.
Най-първо, подтикът иде от любовта – живот трябва. Боговете носят знанието. Бог носи свободата, реализирането на всичкото. Това са разбирания.
Няма какво да се осъждате и да казвате: „Много сме били прости.“ Не сте били прости. Какво значи „прост“? Простирам или протакам. Какво лошо има? Ако имаш да дадеш, протакаш, има ли лошо? Казвате: „Протака.“ Хубаво е. Разгневил си се, протакаш. Гнева не го прилагаш. Казва: „Той протака.“ Казва, че той отлага. Какво, че отлага? И отлагането е хубаво. „Нс си държи думата.“ Много хубаво, че не си държи думата. Ако си държи думата, значи, каквото каже, ще го направи. Хубаво, че не си държи думата. Като каже: „Ще те убия!“, не си държи думата, отлага. Казва: „Защо ще си мърся ръката, не заслужава.“ Така разсъждава той.
Сега вие имате стари навици, които не са ваши. Вие защитавате кауза, която не е ваша. Често казвате: „Моето достойнство.“
Казвам, достойнството на човека седи в любовта. Достойнството на човека седи в мъдростта. Достойнството на човека седи в истината. Любовта носи твоето достойнство. Ти като имаш любов, тя ти дава достойнство. Ти сам по себе си никакво достойнство нямаш. Ако ти си царски син, ти ли туряш дреха да се облечеш? Баща ти и майка ти ще те облекат. Почитат те хората не заради тебе, заради баща ти и майка ти. Ти си дошъл в света, за какво ще те почитат? Заради любовта. В любовта седи твоето достойнство. Любовта е, която те е облякла в достойнство. Ти имаш достойнство и за това достойнство знае само Бог. Достойнството, което нашата душа има, само Бог го знае и нашата душа.
Следователно Той, Който знае, ще ни даде подходяща дреха да се радваме, че в света има Един, Който може да ни даде това, което никой не може да ни даде. Що е Господ? Онзи, Който може да даде това, което никой друг не може да даде. Цар може да бъдеш, професор може да бъдеш, философ, адепт – онова, което Бог може да ти даде, ти по никой начин не може да спечелиш. То е любовта. То е единственото. Това аз подразбирам, да обичаме Бога и Той да ни обича. Никой не може да ти даде туй и то всякога ще остане незнайно. В туй незнайното е благото на нашия живот. Другите неща знаем. Има неща, които не трябва да знаем – като дойдем там, ще кажем: „Нищо повече. Доволен съм.“ Какво ще ме интересува да ми кажат колко милиона имал един мой приятел? Какво ще ме ползва, че той има сто милиона, двеста милиона, триста милиона или един милиард? Че имал един милиард, то е нещо непонятно. Какво е един милиард злато? Колко вагона ще вземе да пренесат един милиард?
Някой път влизам в положението.
Ето как аз го разбирам, представете си цял ден вие сте жънали, навеждали сте се, заболял ви е кръстът. Работили сте десет часа. Дойда, че ви държа една сказка. Не е на място. Разправям ви за небивали работи. Най-първо е да ви оставя да си починете. После ще ви дам хубав обяд. Най-първо, искам от вас да си починете, а за да си починете, вие трябва да се освободите. Вие се безпокоите. Какво ще стане е вас, то е ново предприятие. Какво ще стане с вас? Само Господ знае какво ще стане с вас. „Да идем при някой гадател.“ Все от гадатели вие страдате. При гаданието, в десетте едва ли едно е вярно. Може да гадаеш.
Според мен ето в какво седи гадането. Пророк без любов – всичко в него е лъжа. Пророк без мъдрост – всичко в него е лъжа. Пророк без истина, без свобода – всичко в него е лъжа. Онзи пророк, на който душата е пълна с любов, говори истината. Той е пророк. Онзи, на когото душата е пълна със светлина, той е пророк, говори истината. Вас ви е страх. Много естествено.
Една муха каца. на Учителя.
Казва: „Зимно време е. Къде да ида, на кое място?“ Казвам: „Ти ще си намериш място. Ти си по-учена от мене, ще си намериш място.“ Пита ме къде да иде. Казвам: „За днес тука може да бъдеш, но после този салон ще изстине. Ще отворят прозорците, ще метат. Ти ще изгубиш движението, ще паднеш на земята и онези, които метат, ще те изметат. Оттука като излезеш, ще намериш някоя дупка някъде.“ – „Къде?“ – „Ти знаеш, хиляди години си го правила.“
Когато много се страхувате, страхът ви не е на място. Когато някой път малко се страхувате, пак страхът ви не е на място. Има една средна линия, която е благоразумие. В страха ти се движиш наляво и надясно, ти губиш равновесие. Страха, като дойдеш на един перпендикуляр, ти усещаш равновесие. Някой път се прицелват отдалече, ти се заблуждаваш. Така насочили срещу тебе, ти може да си на два километра, възможността да те ударят е много малка, той не е близо, отклонението е много голямо.
Често един аероплан пътува с двеста-триста километра, страх те е, че дошъл над тебе, може да пусне бомба. С триста километра се движи и възможността да падне бомбата върху тебе, ти трябва да си голям грешник. За да падне върху тебе и да те удари, трябва да привлечеш тази бомба с мисълта си.
Често ние с нашите мисли и желания, привличаме нещата. Туй, от което те е страх, то ще дойде до главата ти, и туй, от което не те е страх, и то ще дойде до главата ти. В единия случай то ще дойде до главата ти, за да видиш, че си се страхувал ненужно, а в другия случай ще дойде, за да покажеш, че си безстрашен.
Вие молитви правите. Молитва без любов не е молитва. Когато се моли човек, трябва да има светлина в себе си, да взема участие тялото му и сърцето му. Аз слушам, вие се събирате и се молите. Когато се молите, не говорете. Говорете на Господа, Господ да ви слуша. Изпратете прошението, не давайте коментари. Ще седнат да ви убеждават, че Господ ще ви говори. След като се наядете хлебец, Господ говори. Като изгрее слънцето, Господ говори. Като духа вятърът, Господ говори. Като тече водата, Господ говори. Какво искаме повече!
Господ в нас всеки ден иде, а ние Го търсим по някой особен начин. Има един начин и той е Негов. Как ще се прояви, то е Негова работа.
Ние трябва да се съобразяваме със закона на любовта. Свободата е нещо непринудено. Да се не смущавате. Любовта, като се проявява, тя носи мир, носи спокойствие, носи здраве, подмладяване. Щом имаш любовта, тя носи всичките блага в живота. Що е любовта? Любовта е единствената сила, която носи всичките блага, от които животът има нужда, те идат непринудително. Това е любовта. Аз върху нея не мисля много. Казвате: „Как ще стане?“ Не питайте. Ако не питате, ще стане лесно; ако питате, няма да стане. Ако ти на едно писмо туриш двайсет и пет стотинки марка, то ще обиколи целия свят и пак може да се върне при тебе. Ти заповядаш на писмото да иде където искаш, като му туриш марка двайсет и пет стотинки. Уреден е светът.
Божественият свят е хиляди пъти по-уреден. Една твоя мисъл, едно твое желание, турено е марката на любовта, ще обиколи целия Божествен свят и пак ще се върне при тебе. Не му мислете как ще бъде и как ще стане. Да не знаеш е по-добре. Да има някои работи, които да не знаем.
Фиг. 1
Имате два нарисувани носа – единият е дълъг, другият е къс. Този човек с дългия нос, той ще те храни добре. А този с късия ще те бие по четири пъти на ден. Този с късия нос няма да се занимава с тебе, но ще гледа по-скоро да ти одере кожата, да постигне всичко изведнъж.
Глупавите хора лесно вършат работите, а онези, умните, все-таки ще оставят нещо. Когато някой умен човек те измъчва, той ще продължи страданието. Онзи, който иска да те убие, изведнъж ще свърши. Някой казва: „Много хубав нос има.“ Нос, който мъчи, не е хубав. „Много хубава уста има.“ Уста, която мъчи, не е хубава. „Очите му са много хубави.“ Очи, които мъчат, не са хубави.
Знаете ли какво има в очите? Вие не сте изучавали очите, физиономистите са говорили за очите, но колко има да се говори още. Като погледна очите на някого – има тъмнина, излизат черни лъчи. И черни, и светли лъчи излизат.
Казвате: „Каква е тази черната светлина?“
Защо онези, които ходят да правят престъпления, вечерно време ходят? С по-малко разноски става. Денем с повече разноски става. Христос казва, че онези, които правят добро, обичат виделината, да станат делата явни. Онези, които правят зло, винаги в тъмнина работят. Всичките лоши работи в тъмнината стават. Туй, което човек не вижда, не се мъчи заради него. Престъпникът, като извърши едно престъпление в тъмнината, не го е видял. Ако денем направи престъплението – ще остане един образ мъчителен в живота.
Грешните хора правят престъпленията в тъмнината, да не ги видят, да не се мъчат. Добрите хора правят доброто денем, защото ако направят доброто в тъмнина, те ще се мъчат. Те го правят денем, да го виждат, да остане хубав образ, че човек в живота да си представи хубавото. Давил се един човек. Избавил си го – приятно ти е. Или помогнал си някому нещо. Или нарисувал си хубава картина.
Светлината носи всичките хубави образи на миналото. В нашия живот проникват такива картини на миналото. Минава някой човек, обикнеш го, не може да си обясниш защо. Този човек ти е направил някое добро в миналото. Ти искаш сега да му се отплатиш. Онзи, който не разбира закона, казва: „Не струва внимание.“ Всеки човек, който ни направи една услуга, заслужава внимание.
Никога не отказвай услуга на онзи, който ти е услужил. Бъди тъй благороден, който и да е той, какъвто и да е.
Казвам, ние, съвременните хора, трябва да бъдем благодарни на онова добро, което ни е направено, и трябва да отговаряме по същия начин. Понеже Бог ни е възлюбил е всичките ни недостатъци, и ние да възлюбим с Неговата любов. Не е благородно от наша страна, ако не отговорим със същото.
Казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш.“ Бъдете съвършени да проявите любовта, както Бог я проявява. Бъдете съвършени да проявите вашето знание според вас – в малък размер. Господ не иска големи работи. Вие, след като се молите, казвате: „Прости ни, Господи, че не знаем как да се молим.“ Много говорим, много жертваме, много сме учили. По някой път Господ изпитва. Дойде някой човек, даде ти един самун хляб. Мислиш, че този хляб е само за тебе. Ти се лъжеш. Не се минава много, дойде някой друг и казва: „Може ли да ми дадеш малко хляб, нямам никак.“ Ти си нямал хляб, на тебе ти дали хляб. Какво е правилото? След като ти дали хляба и дойде друг да иска от тебе, колко трябва да му дадеш? Българинът никога не дава половината. Вие колко бихте дали?
Имахме един брат. Той беше адвокат в Търново, Бойнов се наричаше. Той казваше: „Аз малко давам, но от сърце го давам.“ Ако малко даваш и от сърце го даваш, малкото се благославя. Ако много даваш и от сърце не го даваш, то се смалява.
Никога не съжалявайте за една своя постъпка. Ако е добра, радвай се. Ако е лоша, поправи я и пак се радвай, че си научил нещо. Ти минаваш някъде, окаляла се дрехата ти. Нова е дрехата, съжаляваш за нея. Временни работи. Хич не ти иде наум, че една душа има – ти си я опетнил десет пъти. Не ти иде наум, а обръщаш внимание на дрехата, че се е окаляла. Или обръщаш внимание, че гащите са окъсани някъде. Ни най-малко не обръщаш внимание, че си наранил една душа някъде. Хвърлил си един лъч в ума на някой човек, на тия работи не обръщаш внимание. Хубаво е това, но така трябва да бъде и към душата, както към твоята дреха, така трябва да бъдеш внимателен. Че ако тези християнски народи имаха този морал, как можеха да постъпят? Сега, не ги съдим.
Казвам, какъв трябва да бъде животът за в бъдеще? Българите, като дойдох тук за пръв път, казват: „Иска да ни лъже.“ Хич не знаят, и сега идат и лъжат.
Всеки, като направи едно престъпление, не казва, всеки иска да се оправдава. Няма нито един народ, който да си не изправя пътя. Всички имат право, но ние нямаме право да грешим. Свободни сме да грешим, но нямаме право да грешим. Свободни сме да правим добро, но не го правим.
Сега, нямаме право да грешим, а сме свободни да грешим. Свободен си да правиш добро, но не го правиш.
Тогава, в какво седи животът? Да се въздържаме да се показваме свободни да грешим, да бъдем свободни да направим едно добро. Свободата седи в два акта – да се въздържаш да направиш едно престъпление, малко, много малко, и да направиш едно много малко добро. Ако може да се въздържаш от най-малкото престъпление и ако може да се научиш да направиш най-малкото добро, ти си свободен. Най-малкото добро и голямото ще дойдат сами по себе си.
Нямаме извинение. Някой път минаваме по пътя, минава червей или глист. Заобикалям, да не го стъпча. Няма кой да ме съди, няма закон, може да стъпча отгоре му.
Сега вие казвате, много страдания имате.
Нито един от вас не знае какво нещо е страданието. Не мислете, че много сте страдали. Не виждам големи страдания на лицето ви.
Дойде някой, иска да ме убеди, че много страдал. Не виждам на лицето му написано голямо страдание. Погледна, че не съм услужил – едно малко добро не съм направил така, както трябва. Усещам голямо страдание – че от известна слабост не съм се въздържал, от една малка погрешка не съм се въздържал. Усещам едно страдание, защото тази малката погрешка за в бъдеще произвежда голям резултат.
Любовта в най-малките проявления – и положителни, и отрицателни – ражда всичките възможности и противоречия, които съществуват.
Сега сме дошли до подтиците, Божествените подтици. Всички вие питате, туй за в бъдеще – положителната и отрицателната свобода – ще продължи ли. Всякога в отрицателната свобода да се отказваш да даваш, а в положителната свобода да се отказваш да вземаш.
Сега, някои хора в положителната не дават, а в отрицателната дават. Там е престъплението.
Всяко престъпление, което е отрицателно, ще откажеш, няма да вземеш. Щом вземеш, вършиш престъпление. Щом не даваш в доброто, не изпълняваш закона, ти вършиш престъпление. Щом даваш в злото, ти пак вършиш престъпление.
Най-първо, проявете свободата си.
Да кажем, вие сте минали в къщата на някой бедняк. Искали сте хляб, той не ви дал. Сега той е дошъл. Вие му дайте добър пример. Повикай го вкъщи, угостете го хубаво. Не да кажете: „Помниш ли? Преди десет години един пътник мина. Той ти иска хляб, ти не му даде? Помниш ли?“
Никога не отказвайте да направите една услуга на един приятел. Казвате: „Аз ще му дам един урок.“ На тебе ти дават урок и ти даваш урок. Той направи отрицателното, ти направи положителното. Ти не искай да направиш неговата погрешка. Ако ти направиш същата погрешка, погрешката остава неизправена.
В света сега сме дошли да изправим погрешките на миналите поколения. Онези, които идат в света да изправят погрешките, нека ги изправят.
Закон е да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила. Това значи да изправим всичките минали погрешки. То е една от задачите – да се изправят погрешките за в бъдеще. В тази работа Христос казва: „Поправете вашите погрешки и Аз ще бъда с вас до безкрайните векове на вечността.“
Изпейте една песен.
„Аз ще се подмладя“
Мирът ще дойде, както Бог желае, и по пътя, по който Той намери за добре, не тъй, както вие мислите.
Не очаквайте един човешки мир, но един Божествен мир, който ще дойде по незнайни пътища.
„Отче наш“
10 лекция, държана от Учителя на 8 декември, 1943 г., София – Изгрев.
