БЛАГОСТ И ИСТИНА
5 ч. с. Небето облачно. Времето влажно, през нощта валя дъжд. Изгрев
Нарядът:
Добрата молитва.
Хвалата.
Молитвата на Царството.
Ще прочета 16 глава от Евангелието на Йоана. /1 – 16 ст./
В Начало бе Словото.
Има няколко положения, които всеки трябва да държи в себе си. Често се говори за човешкия ум и за човешката добрина. Умът трябва да се отличава с две качества, които трябва да бъдат съединени. Сега има няколко превода. Благост и Истина трябва да бъдат съединени в ума, за да бъде той продуктивен. Ако в човешкия ум не може да пребъдва Благостта и Истината, той остава непродуктивен. И когато ние говорим, че чрез човешкия ум може да се постигне всичко, подразбираме тия две качества в него. Тия качества не произтичат от ума, те произтичат от същината на Бога. Човешкият ум е ясен и прозорлив; и той всичко може да постигне, само когато съдържа тия две качества в себе си – Благост и Истина. В български, е думата „Благост". Като е преведена Библията на английски е заменено с „Добро". Думата „добро" в английски език не е толкова изразителна дума. Сегашните думи, с които говорим, все трябва да претърпат едно видоизменение. Човешкият ларинкс още не е достигнал степента на своето развитие. Има много думи, които ние не можем да произнесем. Изисква се известно трептение. Има Някои думи, които имат няколко значения. Вземете на български думата „ХАИДУК“. Една дума, която е добра. Има много хубаво съдържание, а лошо значение. ХАЙ ДУК – ХАЙ, това значи, едно високо положение, и ДУК, значи ДУЧЕ нали има ДУЧЕ. Значи, един, който заповядва. И дали са му съвсем друго значение. Тази дума съвсем няма Тези елементи на лошо. Та, на човека, като му кажат тази дума ХАЙДУК, че то е една титла, значи от високо произхождение. А ДУК значи благородник. Нали дукове има. Някой път думите имат обратно значение. И на български думите са взели обратно значение. Например има една дума на английски PREVENT. Запример в произношението: Y thank you. Та казвам, PREVENT е една гърлена дума, свойствена на живота. Когато силно се произнесе звукът „P" туй означава повод на грубост. Например българите произнасят, казват „Р", туй е една буква, която нещо принася към волята. Когато я произнесеш силно, тя е волев звук. Който придава на женската мекота. Човек, който е много мек, той трябва произнесе силно „Р"-то, а който е грубиянин, не му трябва големи бентове да прави. Преди 200 години тази дума е означавала: Господи, застави ме да направя нещо; а сега PREVENT значи: Забрани ми да не го направя! Сега има точно обратното значение, да възпрепятствуваш някому.
Та казвам, често ние произнасяме Някои думи не на място. Не ги тургаме думите на място, вследствие на това, те нямат туй съдържание. Сега някой път вие размишлявате, казвате: Защо, каквото и да стане, каквото и да е трябва да отида при Господа. Е, не мога да отида. Добре. Вие ако турите един обикновен експлусив, той ще извърши една обикновена работа. Ако турите един необикновен експлусив, той ще извърши друга работа. Ако турите една физическа запалка, барута, той ще извърши едно нещо, ако турите динамита, съвсем друга експлозия ще има. Та има Някои думи, които са експлосиви у човека, динамични са. А има и още по-страшни експлусиви. А тия обикновените са като барута. Ако е в малко количество, само пламне, и може да направи едно увеселение малко; а ако е в голямо количество, тогава е друго.
Та казвам, в духовния или в религиозния живот на човека, човек трябва да обръща внимание на своето тяло. Съвременните хора не дават голямо значение на тялото си. И онези, които са проповядвали разните религии както в Индия и пустините, тялото е страдало много. Човека прави прегрешенията, а неговото тяло е виновато. Направил някой прегрешение, ще му отсекат ръката. Тъй са правели. Ако направи едно престъпление, ще го осъдят: ако е крал, ще му отсекат ръката. Или ако е крал, ще му отсекат крака. Причината за кражбата не е в ръката. Причината за кражбата е в желанието на човека. В човешката воля. А човешката воля представя един женски принцип. Човешката воля отъждествява жената. Волеви хора искат да бъдат. Че по- волеви същества от жените няма. Ако е за воля, у жената я търси. Ако е за ум, за разбиране, търси го у мъжа. А за воля, за желания, жената. Та жената дето и да я поставиш, в една празна къща, след година, 2, след 5, 6 години, тя ще я натъпче. С дреболии, това онова, всичко това, ще напълни къщата, и погледнеш, къщата станала вече тясна. И казва на мъжа си: Малка е стаята. Аз съм влизал в Някои къщи, по 12 стола има от двете страни, канапета, какви ли не работи има. Безпредметни са, няма къде да се завъртиш вътре. Защо са столовете там? Някоя нова мода. Или дошла някоя нова мода. Някоя ще има по 12, 14 рокли, за нея са толкова много, та се чуди коя да облече, един цял гардероб! Дойде до обуща, шапки, пак същото, цял гардероб, така наредени. Та и аз имам доста обуща. Не само това, ами и разни веруюта. Като се погледнеш, едно верую в младини, в средна възраст, в стара възраст, пак наредил си ги веруютата. Та не можеш да си определиш, да задържиш едно верую.
Та казвам, понеже човек едновременно не може да се определи, волята у човека е подразделена. Разумността произтича от друг един свят. А волевите желания произтичат от друг свят. Тия двата света се съединяват. ОТ ТУК Е – жени и мъже на Земята се съединяват, и образуват достойнството на човешкия ум. Ако Истината в света и Благостта не се съединят; жената е образ на Благост, на волеви желания, а мъжът трябва да бъде образ на Истината. Когато Той говори, да няма лъжа. Човек трябва да бъде образ! Щом един човек не говори Истината, тази разумност в него не функционира. И щом жената няма благост в нея, тази мекота, и волята е слаба.
Та казвам, вие някой път казвате: Да бъде Волята Божия. Този е вече женският принцип, на Благостта на Бога. Да бъде Волята на Бога. Ние казваме: Да се свети Името на Господа, и да дойде Царството Му! Да бъде Волята Му. Три неща има. Как ще изпълните Волята на Бога без Благост? Без Благост човек никога не може да изпълни Волята Божия. И ние казваме тъй: Никога не можеш да слугуваш някому тъй при сърце, ако нямаш Любов. Любовта е сила, от която Благостта ще се прояви. И казваме, че трябва да се живее на Земята. Но ти трябва да можеш да живееш както живее една риба. Всеки ден да бъдеш недоволен от живота си. Казвам, това не е живеене. Да се живее. Животът е едно проявление. Щом Истината и Благостта не са съединени в едно, той животът не може да се прояви.
Сега, често са ме питали: Аз не съм ли добър човек? Че, аз говоря Истината. Но има голяма разлика от говорене на Истината и Истината. Някои хора говорят Някои факти. Аз казва, истината говоря. Аз го видях, казва. Туй, което си видял, не е никаква Истина. Е казват, че човек Истината говори. Истината не се занимава с дребни работи, тъй речено, казано. Туй не е Истина. Това е един факт, не е Истина. Че обичаш да излъжеш, това не е Истина, това е един факт само. Това са известни съображения. Лъжата за едного е Истина, за другиго – не. Това са факти това не е Истина. Истината прави човека свободен. И онзи, който носи Истината, той носи живота в себе си. Онзи, който няма Истината, неговият свят е тъмен. Тогава човекът, който живее в Истината, и Човекът, който живее без Истината, имаме два различни резултати. ТЕ са следующите. Представете си, че вие се намерите в един свят на светлина. Говорим сега за физическия свят. Ние трябва да разбираме нещата на физическото поле, за да ги разберем в един духовен свят. Има едно външно разбиране. Представете си, че имаме 10 шишета. Едното направено от злато, едното от сребро, от мед, от желязо, от стъкло. Всички шишета са пълни с едно съдържание. И запечатани. Какво има в шишето, вие още не знаете, изучавате ги. Но вие знаете, че едни от шишетата са направени от злато, други от сребро, трети от категорията на стъкло. Но още не знаете, какво съдържание има вътре. Представете си, че тия шишета ги турите в една стая, която е тъмна. Влизате вие вътре, бутате шишето, но ще знаете ли какво има в шишето? Донякъде ще знаете, каква е формата на шишето, а другото няма да знаете. И няма да имате една ясна представа за външната форма на нещата. И ако имате един турбушон да отпушите тия шишета вътре. И в тъмнината вие може да познаете, какво има в тях. Като пиете от тях, може да разберете, какво има вътре. Понеже за да опитате нещата, не се изисква светлина. Там опитът става по друг начин. Вие ще знаете, какво е съдържанието на шишето, но няма да знаете, от какво е направено шишето.
Та казвам, когато вие опитвате живота, в тъмнина става. Всичките страдания се опитват в тъмнина. То е съдържанието на шишетата. Като отворите едно шише и опитате, видите, че това е горчиво в шишето. А това е турено на етикета. Ако видиш в светло, ще забележиш, че има турен надпис на всяко шише. Ако изучавате шишетата, вие ще знаете формата на шишетата, от какво е направено шишето, и ще прочетете надписа на шишето, какво се съдържа в шишето. И следователно животът, изучен при Истината, той носи онова пълно знание, ти няма да вкусиш от горчевините на живота. Щом имаш някоя горчевина, щом ти си в едно противоречие, ти си в тъмнина вътре в себе си. Да кажем всички имате вяра в Бога. Казвате: Аз вярвам в Христа, вярвам в Бога. Ако се случи нещо да не върви по вашата угода, както вие искате, както вие си го мислите, вие веднага се усъмните, и казвате: Кой знае, дали Господ мисли за мене? Дали това е вярно? ТЕ са празни работи. Най-добрите свещеници у българите, които аз зная, та той казва: По някой път, не зная, какъв дявол има, та когато служа в църквата, дойде този дявол, един такъв нехранимайко, и в църквата, там идва, в олтара. Та, имам, казва една черта в себе си, сприхав съм. Като ме гледа човек, мязам на светия, много внимателен; така, мек съм, всичко туй, но наследил съм, имам една слабост, която ми създава много голяма неприятност. И някой път и в олтара, тъй я проявявам. Стане нещо, тъй за малко нещо и кипна. И в църквата това. И после казвам: Ти като кипнеш, ще оправиш ли работите? Че Някои не слушали в църквата; чета Евангелието аз, а Някои жени там приказват. И аз ще почна да се разкряскам: Какво сте се разприказвали там? И после си казвам: Ти си чети, Тях остави нека си бъбрят. И у всинца ви има едно желание, като отидете някъде, искате всичките хора да ви обърнат внимание. Туй не е във ваша власт да обърнете внимание на хората. Вие може да обърнете внимание по няколко начина. Ако искате да обърнете внимание на хората, дайте едно обявление, че вие давате по сто английски лири на всеки един човек, който се разбере с вас. И всички тия хора ще се съберат, и ще ви обърнат вниманието. Дойде един човек, ти нищо не даваш, и не погледнеш на него. Казваш: Той съвсем закъсал. И той като мене. Ти му разправяш за една своя религиозна опитност; те са обикновени опитности, това не са религиозни опитности. Аз срещам Някои разправят за религиозна опитност. В какво седи тази опитност? Някои християни имат дълбока опитност. Апостол Павел се оплакваше, че имал един демон, който го мъчел в плътта му. Три пъти се молил на Господа да му отмине. От невидимия свят му казали: Този демон ще върви с тебе, ти ще го храниш, и добре ще се отнасяш с него, и той с тебе ще бъде. Но туй да се отнеме от тебе, не! И той си го обяснява, че за многото знания, които му са дадени, че да не се възгордее. Този дух му турили там, да го държи в едно средно състояние. Да се не възгордява. И какви ли не тълкувания не са дадени, каква е била тази слабост на апостол Павел. Някои го тълкуват, че той имал слаби очи; Някои тълкуват, че стомахът му бил слаб, деликатен. Хайде още нещо, него ще премълча. Някои казват, че той понеже е бил неженен, някой път и той, тъй го изваждат тълкувателите, казвал: Не може ли и аз като братята да водя една сестра. Аз съм се отказал. И туй му било жалко, че той нямал да води със себе си една сестра. Апостол Павел е страдал, че не можал да води една сестра със себе си. А някои съжаляват, че водят една сестра със себе си. Какво ще правиш? Някоя сестра съжалява, че няма някой брат; а някоя сестра съжалява, че има някой брат. Както виждам, и във вашия ум има нещо двояко. Весели сте, но като погледнете някой път, не сте му намерили цяра на това нещо, не му знаете, как да се избавите.
И казвам, онова състояние вътре, има нещо, което заблуждава човека. Щом искаш да говориш, нещо ти казва: Повиши си малко гласа, нека знаят, че имаш достойнство! Този режисьор, който направлява работата, и ти според него искаш да повишиш гласа си. Ако един слуга повиши гласа си пред господаря си? Той ще го попита: Ти знаеш ли, какво говориш? Ти знаеш ли пред кого говориш? И нещо му казва: Кажи му какво говориш! И тогава вие се намерите в едно противоречие. Един от нашите приятели ми разправяше един действителен анекдот. Туй се случва в Русе. Нашият брат Илия Стойчев служащ в Сингер. Един ден идва един такъв българин, влиза и казва на Стойчев, който не си устоял на Някакво задължение: Ти знаеш ли, кой съм аз? Кой си? Аз съм запасен полковник еди кой си! Стойчев се обръща, и казва: Ти знаеш ли, аз кой съм? Аз съм запасен ефрейтор! Полковникът киснал да се смее. Хващат се двамата за ръка. Запасен полковник и запасен ефрейтор. Казва: Ако бяхме във война, аз щях да те арестувам, но сега понеже нямам власт, дай си ръката! Дойде ми една нова идея. Та човек може да има високо произхождение, но няма власт да я приложи. Ти си полковник в запас, но никой не се подчинява. Или ти си ефрейтор. В какво седи разликата между полковника и ефрейтора? Че полковникът заповядва на много хора, а ефрейтора на по-малко хора заповядва. Но резултатът и на полковника и на ефрейтора са едни и същи. И в ефрейтора има желание да заповядва, и в полковника има желание да заповядва, само, че желанието на полковника се е разширило, има условие да расте, а желанието на ефрейтора е по-малко. Ако ефрейторът стане полковник, и у него ще се яви същото желание.
Та казвам, тия са външни неща, които препятствуват за нашето развитие. Има много неща, от които трябва да се освободим. ТЕ не са съществени. Силата на един човек седи в Истината, която той обича! В неговия ум, защото само чрез ума си, той ще възприеме Истината. А пък благостта на човека зависи от неговото сърце. Чрез сърцето се възприема благостта. Има едно сърце у човека, което мисли, – сърце, което разбира същината на нещата. И ако ти в сърцето си не си възприел Благостта, и ако в ума си не си възприел Истината, трябва да знаеш, че в живота онова, което желаеш, ти не може да го постигнеш. Всичко онова, което желаеш от хората, което е добро и велико, което е Божествено, чрез Благостта и доброто в себе си, чрез Истината и Свободата, можеш да го постигнеш. И тия са двете качества, които може да ти дадат тази вътрешна сила, онова вътрешно спокойствие, и ще продължат живота ти. И всичко ще продължат те. И сега по някой път вие очаквате по един механически начин да стане това. Че Господ да бъде благ към вас. Та, Той всякога е бил благ! Понеже Той е неизменяем, Бог е благ. Значи, Благостта е закон на Любовта. В Него се проявява Любовта. Благостта произтича от свят на Любовта. А Истината е един особен свят. И тя е наравно с Любовта, наравно е с Божествената Мъдрост. И Писанието казва, че Бог е възлюбил Истината, която е вътре в нас! Най-разумното нещо, което човек може да прояви, то е Истината. И всякога, щом кажеш Истината, ти ще усещаш една радосте. Ти не си казал Истината, но Истината винаги носи радостта! Там дето е Истината, там е щастие; там дето е радостта, там е щастие. И благото, и благостта винаги следва Истината. Те се съединяват, заедно вървят и образуват една вътрешна връзка. И човек, който няма Благост, и който няма Истина, той в Царството Божие не може да влезне. Ако у тебе се оженат Благостта и Истината, ти си кандидат за Царството Божие. Можеш да влезеш там! Но ако ти нямаш Благостта и Истината. Ти не си женен. А неженени хора в Небето не се приемат. Вие мислите сега, неженени хора в Небето не се приемат. Вие питате, в Небето как са? Женени са там! Всеки, който има Благост и Истина, той е женен, има и фамилия, и дом, и братя, и сестри има. А който няма Благостта и Истината, той не е женен. Та и на Земята е все същото. На неженения, като отиде някъде хората не му доверяват. Имаш дъщеря, като влезе момък, гледаш бащата отворил очите, на 4 му играят, поглежда на ляво, на дясно. И майката поглежда дъщерята. Казва: Да си опичате ума, тази работа е опасна. Че момъкът може да се изкуси. Влезе някой момък, касата е отворена. Злато има, може момъкът да се изкуси, иска да се ожени за парите. Знаете ли в какво седи женитбата? Защо искате да се ожените? За какво искате да се ожените? Какво търсите в женитбата? Някой казва: Да се ожена ли или да не се ожена? Че казвам, ти си женен, какво искаш да се жениш? Че твоята душа е оженена за тялото. Ти казваш, да се жена ли, или да не се жена? Че колко пъти ще се жениш? Тялото ти е жената, а душата ти е мъжът. Ти си оженен вече, какво искаш повече. А всичко туй, в което ти се проявяваш, то са твоите деца. И туй е реалното. И те го наричат някой път един мистичен брак. Но аз съм ви тълкувал думата брак ни най-малко не е изразителна. Брак.
Та казвам, ония неща, които Бог е турил; вземете „брак“ или туй съединение, което Бог е направил отдавна, хората са му дали едно второстепенно значение. И тъй, не мислете, че бракът е направен от Бога. Писанието казва: Онова, което Бог е съчетал. Бог, което е съчетал в тебе, Истината и благото, не го разлъчвай. Ти си един разведен мъж или една разведена жена, щом Истината не е в тебе; и щом благото не е в тебе, ти си един разведен мъж. Та казвам, не се развеждайте! Не разрушавайте онова, което Бог е съчетал. Той е съчетал благото и Истината в едно в човешкия ум. И от туй съчетание зависи благото на човека. Всичките други постановления, които човек търси в света, той само чрез благостта и чрез Истината може да ги постигне. Тогава вече умът е една сила за човека. Може да го считате за сила, за него той е един отличен слуга, който може да ви въведе в Царството Божие. И като минете във вечността, умът пак ще бъде с вас. Та имено, както е тук на Земята, така ще бъде и в другия свят, само че пречистено ще бъде.
Та по някой път питате, как трябва да се живее? За да живееш свободен трябва да бъдеш всякога. Ама не само ти. Дето отиваш, все трябва да носиш свобода на всички хора. Отидеш някъде, видиш някой приятел е вързан. Ще му отрежеш нишката, с която е превързан. Ще го освободиш. Влезнеш някъде, видиш някой вол е вързан. Извади юлара, да си върви този вол. Някъде някоя река е подпушена. Ще я отпушиш, да си върви водата. Видиш някое дърво се е изкривило. Ще го изправиш. От дето минавате, вие трябва да поправяте. Аз съм забелязал, някой казва: Какво трябва да се прави? То с показване, не става. Как ще преподаваш ти един език, ако не го знаеш не можеш да произнасяш думите. Как ще преподаваш френски или английски, ако ти не знаеш сам да произнасяш думите? Как ще предаваш на другите хора това, което ти сам не знаеш? Онова, което човек ще предава, той трябва да го знае много добре. Съществените неща трябва да ги знаеш! Ти не можеш да предаваш една Добродетел на другите хора, ако ти тази Добродетел не си я усвоил. И ти не можеш да предаваш един език, ако този език не си го усвоил. И когато се изучават езиците, всеки един може да счита, че ти си разбрал един език. И след като си изучил един език, непременно в ума ти ще дойде по-голяма светлина. И като усвоиш ти езика вече, и думите се нареждат по един естествен начин. Мен ми разправяше един българин, който е бил в Америка. Казва: Нищо не разбирах по английски. Само давах внимание. Този ми говори, не разбирам; онзи говори, не разбирам. Казвам си: Ще науча ли този език? След 6 месеца веднъж усетих, като че дойде нещо в мен, и ми стана, като че съм бил и пребил. И английски ми стана ясен. Думите започнаха да се нареждат; Ще каже някой спиритист, че влязъл един дух, и той го учил на английски. Възможно е. Но ние казваме, у него се събудил англичанинът. У българинът се събудил български език, затова той говори български, а англичанинът спи. У французинът се събудил френски език, а англичанинът и българинът спят. Та казвам, ако един ден човек се пробуди в пълната смисъл, той ще бъде и англичанин и българин и всички Тези ще се пробудят. А сега ти си заспал, искаш да учиш френски. Трябва да се събуди французинът в тебе. Аз някой път правя разлика в старите думи и думи, които ни са близо вече. ТЕ имат живот. Духът тогава на Тях работи. И гледаш Някои думи произнасяш, запример какво означава думата „субстанция"? Даже след като сте я чули, и четете в речника, „субстанция", „есенция" – какво означава. И след като я обясняваш, пак остава необяснена. Сега вие може да я намерите в речника тази дума. Или какво означава думата „ДОБРО"? Какво нещо е доброто, как ще го определите? Или как ще обясните на английски думата „good". Защо англичанинът е турил думата „good" за доброто, а българинът е турил „добро"? Кое е дало повод? Англичанинът за доброто, на О-то е турил от долу една малка опашка g. Англичанинът е реалист, той е посял семето, и казва: По-напред корените, а после клоните. После на английски двете О-та, това са условията, дето туй семе може да расте. „Д"-то – d, както се пише на английски, значи, няма къде, трябва да вървят клоните нагоре. На английски две условия трябват, и най-после посоката на къде трябва да вървят клоните. А българинът е турил така „ДОБРОТО", той не иска корени. Той като е турил доброто, казва: Корените от после ще дойдат. Но той е взел вече по законите на присаждането. Той е взел едно калемче, турил го, ще го завърже, ще го намаже малко с мехлем, и казва: От после да си пуща корените. Това е присаждане. Значи, у българите доброто е присадено, у англичаните доброто е посадено. Това е вече закона на разбирането. Затуй, ако дойдете до англичанина, той има по-дълбоки корени. Един англичанин няма да ти даде обещание; като го срещнеш, той ще седи, ще те гледа, ще мисли, той е хладнокръвен. Но у него има една черта: веднъж дал дума, каквото е казал, това за същинските англичани. Има Някои хора, на които носят името англичанин, но англичанинът щом ти даде една дума, на тази дума ти можеш вече да разчиташ.
И казвам, кое е онова, на което може да ви се разчита? Вие казвате, че сте Християни. Коя е отличителната черта на Християнина? Или пък вие казвате: Аз съм от Новото Учение. Коя е съществената черта на Новото Учение? И ако попитат, коя е съществената черта на един православен? Или на един евангелист, и той не знае. Той ще тури много неща, които не са съществени. Или на един католик коя е съществената черта? Католик е онзи, който вярва в непогрешимостта на папата. Но то не е същественото. Че докато аз имам пари, всеки вярва в мене. Но щом си изгубя парите, вече престава и вярата на хората. А вярата е тази, дали имам пари или нямам пари? Онзи, който вярва в мен, и като имам пари, и като нямам пари, той вярва. А като дам някому пари, и той вярва в мен, не зная дали в мен вярва или в парите вярва? Дойде някой, който има вяра в тебе. Понеже ти си учен човек, той вярва в тебе. Но утре, да допуснем, ти се намираш в едно мрачно състояние, казваш: Почакай малко, не мога върху този въпрос да ви кажа, не че не зная, но светлина няма там. Има нещо, прекъснала се е светлината. И този човек ще изгуби в тебе вярата. Ще кажете: Аз го питах, но той не може да ми отговори. Или вземете същността на една жена. Аз ви казах на вас да знаете, жените. Всеки, който няма благост, той не е жена. И всеки, който няма Истина в себе си, той не е мъж. Нищо повече! За мен мъжът е образ на Истината! За мен, жена е образ на благостта. И съединени в едно, това е един брак, това е едно място, като се съединят двамата, в Тях Бог живее! А така разединени, единият няма Истината, другият няма благост, Господ Го няма там. И те са хора на нещастие. Там, дето го няма Господ, е ад. Там дето е Господ е рай! Там дето го няма Господ е мъчение, а дето е Господ, дето е Истината, дето е благостта, там е Господ, там е радост и веселие. Вие се мъчите по някой път, и не знаете, защо се мъчите. Казвате: Моля се. Ти можеш да се молиш, както искаш, в тебе трябва да бъде мъжът. От невидимия свят разбирайте сега: Всеки един човек е троеличен. Ти ако на физическото поле си мъж, в духовния свят си жена; ако на физическото поле си жена, в духовния свят си мъж. Ако на физическото поле в тебе преобладава благостта, в духовния свят ще преобладава Истината. И ако благостта от долу и Истината от горе се съединят, ще се образува една вътрешна връзка. И тогава, ако ти си жена, ще имаш стремежите да обичаш мъжете. Защо? Ти обичаш Истината в тази форма. Защо обичаш този мъж? За Истината, която живее в него. А защо обичаш тази жена? Благостта живее в нея. То е Бог имено. Следвателно, никоя жена не може да бъде обичана, ако благостта не е в нея! И никой мъж не може да бъде обичан, ако Истината не е в него. Това са съществени неща, които трябва да знаете. И Господ не може да ви обича, ако нямате Истината и благостта в себе си. Ако имате Истината, Господ ще ви обича. Ако имате и благостта, Господ ще ви обича. Ако нямате благостта, Господ не може да ви обича. Че какво ще обича Господ? Обича Бог в нас, онова, което е Негово! Понеже Той ни е направил по Образ и Подобие на Бога. То са Истината и Благостта, които са в нас. То е Образа и подобието на Бога! Ако ти нямаш Истината в себе си, и нямаш тази благост, ти Образа на Бога го нямаш.
Следователно, това е сега НОВОТО! Да имаме този Образ и Подобие на Бога в себе си! Да имаме тази Благост в себе си, която е Божий Образ и Подобие; да имаме тази Истина в себе си, която е Божий Образ и Подобие! И ви казвам, тъй е създал Бог човека. И ви казвам, всеки един от вас, ако така разбирате, и така се подвизавате, успех ще имате. В живота си успех ще имате. Вие се колебаете в себе си дали е така или не. Вашата вяра сега къде е? Аз мога да вярвам, че имам Истината в себе си; и мога да вярвам че нямам Истината в себе си. Това са два резултата. Вярвам, че не съм добър човек, и вярвам, че съм добър човек. Но по- добре, да имам вярата, че Истината е в мен; и да имам вярата, че благостта е вътре в мен. То е вяра нега!
Та аз ви показвам пътят, как може да се възстанови благото между хората. На Земята не може да се обичат хората, и на Небето не могат да се обичат. Законът е все същ, ако те нямат Тези качества в себе си. За да те обичат, непремено трябва да имаш едно качество съществено – да живее Истината в тебе. Това е най-великото нещо! И да живее благостта в тебе! Това е най-великото нещо! По-велико нещо в света няма от Благостта; от Истината по-велико нещо няма! Вие ще кажете: Любовта къде е? Тогава, ако Любовта е всичко в света; нали вие казвате, че аз имам Любовта. Че щом имаш Любовта, защо търсиш тия работи отвънка? Ти имаш Любовта, а търсиш знанието. Защо ти е знанието на тебе, щом имаш Любовта? Любовта носи знанието със себе си вътре! И туй схващане трябва да дойде в нас. И казвам, да се научите на едно: Щом Любовта действува само отвънка, ще се създадат само известни условия. Знанието отвътре ще дойде. Щом разправя един професор по математика, разбирането е вътре в мен. Само един малък повод трябва да дойде в мен. За да изучиш френски или немски, то зависи от способността, която е в мен, той няма да ме научи. Способността аз имам да науча един език. Някои хора имат по-голяма способност да учат езици. На всички хора, на които очите са изпъкнали по-лесно изучават езици; онези хора, на които очите с малко по-вглъбнати, не изучават толкова лесно. Които са изпъкнали, как са изпъкнали. Какво разбирате? Тъй долу на окото има една изпъкналост; като са изпъкнали от долу, показва, че човек може да учи езици. Изпъкналите очи имат много значения. Та казвам, като проучвате всички гениални хора, които са изучавали езиците, имат особен строеж на долната част на окото. Знае човекът 10, 15 езици, та играе си с тях.
При Истината вие сте родени. Вие сте родени с нея. Вие трябва само да я възприемете. Но сега тази Истина ще дойде по особен начин. Аз само ви давам условията на Истината. Не се плашете вие от нея. Казвате, човек не може да говори Истината. Не, фактите не може да говори, но Истината всякога може да говори. В момента, в който ти не говориш Истината, ти ставаш нещастен в себе си. Веднага ти изгубваш смисъла, недоволен си от живота, мъчиш се някой път за една малка погрешка, която направиш. Нямаш смелост в твоя ум, има нещо, което те безспокои. Малката погрешка в окото, то вече не е свободно да гледа. Та казвам, онова, което дава сила на човека, то е Истината в него; онова, което дава сила на човека, то е благостта в него! Туй са Божествени качества. И като се съединат Благостта и Истината заедно, само тогава Любовта се проявява! И тя става като плод. Любовта отпосле идва. Като дойде Любовта, дойде живота. Ние подразбираме движението. Ако нямаме един щастлив живот, каква Любов ще бъде тогава. А щом човек е щастлив, има едно щастие на Земята, което седи в придобивката на тия качества Божествени.
Та първото нещо, заемете се да бъдете благи, да проявите благост, и да проявите Истината вътре. Сега казват: Истината е многокачествена. Човек трябва да бъде чист. Искрен трябва да бъде. Не трябва да има в него никакво притворчество. Той трябва да бъде един строен, красив свет. А сега понеже вижда много недостатъци в себе си, ти искаш да се скриеш, ще станеш затворен, някой път неразположен.
И казва сега Христос: Отивам при Отца си. Сега при Бога не можем да идем ние. За да идем при Бога, трябва да бъдем благи, и Истината с нас да е. Тогава вече отиваме при Отца си. Казват: Какво е дал Христос, като дойде на Земята? Той претърпя. Той носеше Благост. Че беше Благ, Той казва: Прости им Господи, те не знаят какво правят! То е Благостта; и Истината, че Той никога не се поколеба от страх. Като дойде страданието, Той каза: Имам кръщение да се кръстя. Истината е там. Имам една работа да досвърша. Ни най-малко не потърси път да се освободи. А търси онзи път, по който човек трябва да мине. Ние сме дошли на Земята, ти търсиш да уредиш живота, да живеем щастливо. Не търси този път. Търсете онзи път, който Бог в е начертал. Гледайте да извършите Волята Божия! И аз ви казвам, ти си женен на Земята. Имаш една жена, мисли да се отнасяш с нея както Господ иска. Една жена има един мъж, и не мисли да се отнася тъй както Господ иска. Или мисли тя, как да се отнася. Оставете външните връзки. А да имаш едно отношение, че при всичките условия, да държиш онова, което Бог иска. Вие сега тук минавате братя и сестри; то е едно отношение. Какъв брат? Към този брат трябва да имаш известно почитание, ако е брат. Ако е сестра, истината и благостта в тебе трябва да проникне. Тогава може да се образува едно хубаво общество, споразумение може да има между вас. Но ако няма тази Истина, и няма тази благост, никакво отношение не може да се образува. Но мислете, че вие може да заповядвате на хората. То е самоизмама.
Сега разберете, искам да ме разберете. Не да ме разберете, но искам да не се самозаблуждавате. Онзи от вас, който е богат, трябва да помогне на по-сиромасите. Аз не съм за изобилното даване, но не и за скържавото даване. И после, как трябва да дадете? Тъй както искаш да ти дадат, тъй и ти давай. Ама че хубаво, някой иска на тебе да ти кажат Истината. Че тогава, тъй както ти искаш на тебе да ти говорят Истината, говори и ти на другите. Щом дойде един човек, аз тургам така в себе си. Аз като ида някъде някой път искам да ми дадат хубаво място, почтен стол; щом дойде някой в моята стая, гледам някой път, имаме тук един стар брат, казва се, наричат го Георги циганина. Някой път той иде вънка на вратата ми, а пък малко пооглушял. И да му говориш, той не чува. Трябва много силно да говориш. Иде той и ми носи яйца, подарък. И аз трябва да му дам един подарък. Аз не му гледам скъсаните дрехи. Искам да имам към него едно отношение, да го посрещна. Не обръщам внимание, че е стар, че е циганин. ТЕ са посторонни работи. Искам да имам отношение към него. Казвам: Този човек се нуждае от пари. Някой път носи и малко коприва. Седя сега в стаята си и размишлявам, как да го приема. Не че не съм готов. Но тъй да го приема, че да му е приятно, че съм се отнесъл добре с него. И той да е доволен. Още като го погледна, той чете дали съм разположен или не съм разпложен. И съм наблюдавал, тъй под очи ме гледа, как приемам кошницата. Чете, разбира той. И виждам не е глупав човек. Аз съм, казва, дъновист. И виждам, добър човек е, в него има стремеж. Иска да каже, аз имам разпложение към тебе. В невидимия свят това е една форма. Тази форма след време аз ще я срещна. Някой път аз мисля: Сега ли намери да ми хлопа тъй силно! Или мисля, че съм занят, или яйца не ми трябват сега. Аз взема една сума, кажа да му я дадат. И той си отива доволен. И някой път му казвам: Ще вземеш здравец, и там ще го посадиш. И той го посажда. И той знае, като набере здравец, ще го посади.
Та казвам, всички ония неща, които искаме да извършим за Бога, ние трябва да ги посадим. Всичкото добро, което можем да направим, ние ще го посадим в човешките сърдца. Че ти като говориш най-хубави думи, ти посаждаш вече. На някой човек аз съм му казвал една дума, с години, 10, 20 години той я помни. Мен ми разправяше един: Идеше ми да се убия, отчаях се, и като му казах: Ще се оправят работите! И казва този човек: Тъй стана. Че ти на този човек, обезсърдчил се, кажи му: Ще се оправят работите. Ще се оправят твоите работи!
Та казвам сега, и вашите работи ще се оправят! Но ще отвориш широко ума си, душата си за Истината и за Божията Благост, и всичко ще тръгне по мед и масло.
Отче наш.
В Божията Любов е благото на човека. /три пъти/.
7, 20 ч. с.
На полянката направихме гимнастическите упражнения и с музика.
20-то Неделно Утринно Слово, държано на 18.04.1937 г.
