БОГ Е ДУХ

БОГ Е ДУХ

Бог е дух, и които му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят⁸⁹.

Това изречение е положено от преди 2000 години. Предполага се, че тогавашните хора не са били толкова културни, колкото сегашните. Още от преди 2000 години хората са разисквали върху въпроса, как трябва да се кланят на Бога. Думата „кланят” означава това, което е реално според нас, изявеното в живота.

Има много начини, по които може да се кланяме, но Христос посочва като най-прав начин да се служи на Бога в дух и истина. В кланянето значи има два елемента. Думата „Бог” е смътна дума, смътна е главно за философите, които разглеждат философски въпроса, понеже битието или същността на нещата не може да се схване чрез ума, т.е. не може да се ограничи и схване. Тъй щото в законите на човешката мисъл има неща определени, а други остават неопределени, в своето битие и тях наричаме безконечни. Едно от тези понятия е това за Бога, значи за същество, за което не знаем границата му, началото и края, но това ни най-малко не бърка на нашите разсъждения. То е основа, принцип, върху който трябва да градим нашите отношения.

Христос казва: „Само чрез дух и истина трябва да служим на Бога“, и от там произлизат двата елемента. Какво разбира евангелистът под думата „дух”? Казваме за хората: „Взема се духа му, умря.“ Следователно духът е онази разумна сила, която дава живот. За да определим думата „истина“, обръщаме се към Писанието, в което се казва: „Глава на Твоето слово е Истината“, значи словото, чрез което се изказваме, съставлява тяло на Истината. Всички знаем по аналогия какво отношение има главата към тялото. Всичко най-драго, най-скъпоценно е вложено вътре в човешкия мозък и следователно човек се определя по качеството на своя мозък. В духовно отношение човек се определя по качеството на истината, която е вътре в неговата душа.

Сега ще се спра малко върху думата „Бог”. Не мислете, че този принцип е тъй отвлечен, че нямате никакво понятие за Него. Всеки от вас, ако приеме тези два принципа: да служи на Бога в дух и истина, може да направи един опит, вътре в себе си, да намери такива допирни точки, с които да дойде в контакт с Бога, с онова Разумно начало, Което ние наричаме Бог. Какви ще бъдат следствията, когато дойдеш в контакт с Бога? Ако сте мъртви – ще възкръснете; ако сте болни – ще оздравеете; ако сте глупави – ще поумнеете; ако сте изгубили смисъла на живота – веднага любовта ще се разгори вътре във вас. В момента, когато прекъснете отношенията между Бога и вас, ще настъпи обратна реакция. Във всички съвременни науки, които са събрали богат материал, този предмет е добре изяснен. Тъй че, служенето на Бога не е отвлечен, но жизнен процес. Ако може да разрешите какво трябва да бъде служенето на Бога, вие разрешавате смисъла на вашия индивидуален живот и с това ще придобиете една отлична философия за себе си.

Върху този въпрос философите са писали дълги и широки студии. Онези от вас, които се ползуват от чужди езици и се интересуват от въпроса, могат да четат и на френски, и на английски, и на италиански, по този въпрос има богата литература. Но този въпрос има една вътрешна, опитна страна. Реалността, според моето схващане, е двояка: едната страна учените я наричат обективна, външна, която има форма и субективна, вътрешна, която е безформена. Всъщност реални неща са само тези, които са безформени. Може да си зададете въпрос: „Каква реалност може да има в онези предмети, които нямат никаква форма у себе си?“ Питам ви: когато изпитвате някое чувство, в каква форма си го представяте? Каква форма давате на удоволствието и неудоволствието, което изпитвате? Каква форма давате на чувството радост, веселие? Или например имате едно понятие за истина, каква форма може да дадете на тази ваша идея? Значи в света, вън от формите, има и други реални неща. Засега в тази стадия на нашето развитие има неща по-реални от формите. Тези реални неща учените ги наричат субективни, вътрешни. И тъй, под думата „дух” подразбирам онази разумна сила, която дава живот. Значи Христос казва, че трябва да се служи на Бога с това разбиране на живота, което е вътре в нас. А под „истина“ се разбира висшия смисъл на нещата, т.е. да разбираш отношенията на този живот тъй, както трябва да ги прилагаме.

Всеки е запознат с думата „истина“ и вие често казвате: „Говориш ли ми истината, истина ли е това?“ Истината всякога определя отношенията, които съществуват. Самата истина в себе си е конкретна. Когато имате истина в себе си, ще почувствувате една вътрешна светлина или в сърдцето си или в ума си, ще бъдете уверени в своите убеждения, вярвания и те ще бъдат за вас една вътрешна сила, във вашата душа няма да има страх. Всеки, който не е сигурен в истината, ще се колебае. Следователно колебанието у нас е признак, че ние нямаме още тази абсолютна истина, защото истината като понятие съществува, но тя сама по себе си е жива. Като кажем думата „Иван” има ли тя някакъв живот у себе си? Самото име е една представа, едно понятие за същество, което носи това име, което е живо, разумно. Понякога се изразяваме за истината тъй, както за самото име Иван и в това отношение истината е мъртва, тя е една представа, но когато кажем: „Глава на Твоето слово е Истината“, когато кажем: „Бог е Истина“, ние подразбираме една жива същност. Следователно на физическото поле човек, който има истина в себе си, ще бъде най-умен, най-щастлив, най-здрав, най-силен. Онези, които искат да бъдат красиви, нека намерят истината и всички ще ги обичат. Някой казва: „Пожълтял съм.“ Рекох, намери истината, тя ще ти придаде каквито искаш краски.

Следователно истината е онзи алхимически камък, който може да превръща нещата. Човек, у когото има истина, той е силен, безсмъртен, той е господар на положението, цялата природа го познава и отгдето мине всичко го поздравлява: и цветя, и животни, и реки, и планини. Няма ли човек у себе си истина, поздравленията ще бъдат обратни. Когато минавате през света и хората ви нападат, едно от двете е истина: или че у вас няма истина, или в обществото я няма. На въпроса трябва да се погледне философски.

Христос казва: „Трябва да се кланяме.“ Под думата „кланяне“ се разбира изразяване на човешката воля. За да работи човек в света, трябва да се кланя. Я вижте този, който копае на лозето, как се кланя. Онзи, който жъне, и той се кланя; онзи, който яде, и той се кланя; онзи, който гребе вода, и той се кланя. Срещнете някоя дама – кланяте се; срещнете някой господин – кланяте се. Навсякъде кланяне и не само на Господа в църквите. Това е религия. Като срещнете човек и му се кланяте, това показва, че казвате: „Кланям се на Бога, Който живее у тебе.“ Христос казва: „Който знае така да се кланя на Бога, той живее в дух и истина.“ Като отивате в църква, често си мислите като каква подходяща поза да вземете и се явява спор дали в църква трябва да стоят хората прави или седнали. Този въпрос е много широк.

Като влезете в една къща, вижте дали мъжът и жената се кланят в дух и истина на Бога. Ако жената казва на мъжа: „Ти ми си черен, не искам да те видя,“ тя не се кланя на Бога. Ако казва за децата си: „Защо ми са тези деца,“ тя не се кланя на Бога в дух и истина. Ако питате защо християнството не успява, то е защото не го схващат и разбират правилно. Това е една обикновена погрешка. Тези два елемента: дух и истина могат да се уподобят на мъжа и на жената. Духът е жената, истината – мъжът. Христос казва: Онези мъже и жени, които служат на Бога, трябва да се съединят. Кланянето, това са техните деца. Като се съединят духът, истината и кланянето, това създава истинското служене на Бога. От плодовете на духа произлизат любовта, радост[та]. Тези са плодовете, които трябва да ражда жената.

Питам: всички жени раждали ли са тези плодове? Те казват: „Ние раждаме.“ Но какво? От сега нататък раждайте любов, радост, мир, дълготърпение, милосърдие. Това е истинското служене на Бога. Като съдим по аналогия, кажете кои плодове най-много обичате? Тези, който раждат сладки плодове. Е, има ли по-сладък плод от любовта? Затова жените, които представляват духа, за да бъдат обичани, трябва да родят любовта. Жената е любов. Детето на такава жена всички го обичат и като го целуват, майката се радва. Тогава ще кажат за такава майка: „Блажена е тази майка, която е родила това дете, любовта.“ Това е един факт, който трябва да остане в нашите сърдца, в нашия дух. Този факт показва, че у нас има неща неизменни.

Представете си, да се събличате от плътта си, какво ще остане от вас тогава? Где е реалността на нещата? Вие ще се съедините с Бога и ще му служите в дух и истина. Бог е център. Духът е извор на живота, а Истината е глава на Словото, на разумния живот, затова тези два елемента трябва да се съединят в Бога, да се върнат към Бога и да станат едно с Него. Христос казва: „Аз и Отец едно сме“, т.е. под това Той разбира, че има в себе си тези два елемента – Дух и Истина. Страданията, които Христос понесе, понесе ги като една жена, която ражда. Като рекох, че трябва да раждаме, то значи да бъдем жени. Да родиш и да отглеждаш, то значи да заемеш мястото на една жена, като я вземеш като емблема на дух, на радост, на любов, на дълготърпение, на мир.

Във вашите постъпки гледайте да не правите грешки като тези, които е направила една ревностна християнка в Америка. Преди 10–15 години в Америка имаше един човек на име Ингерсол, много знаменит със своите красноречиви лекции, в които на всяка стъпка оборваше християнството. За да се чуят неговите речи, всеки е трябвало да заплати по 5 лева. Същата тази ревностна християнка решила един ден да отиде у дома на този оратор и да му повлияе с цел да го обърне в християнството. Отива в дома на оратора и му казва: „Господине, аз съм изпратена от Бога да те обърна.“ – „Добре, радвам се за това ти желание.“ Оставя я у дома си на обяд, угощава я добре и ѝ казва: „Я, виж, аз не се кланям на Бога, но имам толкова пари и богатство, а моят съсед, по три пъти на ден ходи в църква и нему Господ нищо не дал, така че вместо да обръщаш мене, не е ли по-добре да нагледаш този беден човек и да го нахраниш?“

Ние искаме да обърнем хората по форма, да кажем че са християни. Християнството не се състои във вярване, но в изражение на нашата воля, която се изразява по три начина: да действуваме, да чувствуваме и да мислим добре. Това неразбиране, противоречие и сега съществува и ще съществува за дълго време. Ние не знаем всъщност кой е верующ и кой безверник. Има наука, която може да определи точно кой е религиозен и кой не. Има много хора, които ходят на църква и не са религиозни, а други прекарват по кафенетата и са религиозни.

Такъв един пример се среща във вестниците преди няколко години. Двама млади идеалисти стоят в кафене „Македония“ и спорят върху въпроси, като какви трябва да бъдат отношенията между хората, как ще се оправи светът, а гледат, че един човек пъшка под тежестта на един сандък и не може добре да го настани. Друг един господин, който не взимаше участие в този спор, като гледаше този измъчен човек, отиде, та му помогна, подигна сандъка. Ние стоим в църква и разсъждаваме кой бил верующ и кой не, а отвън хората стоят със своите сандъци и няма кой да им помогне. Станете и помогнете на хората със сандъците, те са обременени, наскърбени, те са пълни с противоречия. Помогнете на тези страждущи с вашата философия.

Христос се обръща към своите ученици и казва: „Не нападайте, но говорете, разяснявайте на хората това, което се мъчно разбира.“ Някои казват: „Това, което Господин Дънов говори, дали е право или не?“ За мене е право, а за вас може да е право или не. Това не е религия, защото това, което е вкусно за вълка, не е вкусно за овцата и обратно. Следователно религията на вълка е една, а тази на овцата – друга. Питам: коя религия е права? И двете са прави. Тази истина бих я изразил така: Оставете цветята да растат, дърветата да цъвтят, плодът да зрее, а човекът да върши Волята Божия. Или бих я изразил в друга форма: ако съм извор бих желал да съм кристален; ако съм река, бих желал да съм много дълга, та гдето мина да наквася всички треви, та като срещна по пътя треви, които хората не ги обичат, и тях да наквася. В моята логика като река, ще кажа: „Аз се движа по пътя безразлично и като тъй ще напоя всички треви.“ Ако съм дъжд, ще кажа: „Бих желал да падам във вид на капки по много растения и дървета, за да умия листата им от прах.“ Питам тогава: намерихте ли този закон да се превръщате в капки на дъжд и да измивате праха на растенията? Превръщали ли сте се някога в река, за да напоите всички треви? Намерихте ли този закон да се превърнете в цвете, което да расте; в дърво – да цъвти; в плод – да зрее и в човек – да изпълнява Волята Божия? Това е философия.

Ако син ти каже: „Аз искам да раста,“ ти ще видиш какво трябва за неговото растене. На това растение ще дадете влага, а когато дърветата започнат да цъвтят, дъжд не им трябва. Тъй че, когато хората цъвтят, вашата влага не трябва да се преобръща на дъждовни капки, за да не се измият плодните им зародиши. Щом дървото завърже и започне да зрее, обърнете се на топлина и светлина. Някоя жена ще каже: „Аз имам един мъж.“ Този мъж е плод сега на дървото, погрей го, нека зрее. Ти трябва да знаеш какъв е мъжът ти, дали е цвете, което расте; дърво, което цъвти; плод, който връзва или човек, който изпълнява Волята Божия и Му служи в дух и истина. Ако е цвете, поливай го всеки ден, но не му сипвай вода повече, отколкото му трябва. Тогава мъжът ти ще бъде отличен. Жената, ако е като цвете, поливай я; превърне ли се на дърво, почне ли да цъвти, дъждът, вятърът, всички тези крамоли да се спрат. Като стане плод, за да узрее добре, ще пратиш всичката си любов отгоре му и най-после тези плодове ще се обърнат в един разумен живот, разумен плод и тогава заедно с жена си, ще започнете да гуцате, да се разбирате. Това значи да служиш на Бога. Нещастията в живота произлизат от неразбиране на тези отношения. Някой човек цъвти, а вие казвате: „Къде ти е плодът?“ Спрете тази ваша философия, този човек е в своето цъфтене, нека прецъфти, нека завърже, тогава искайте нещо повече от него. Ако е плод, оставете го да узрее, той в първо време ще бъде кисел, а като узрее, като стане сладък, тогава ще се разберете.

Сега съвременните хора не си разбират от езика. Ще ви приведа един пример, за да поясня мисълта си. Преди повече от 15 години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж. На спиритически език това ще го кажем тъй: „Днес духовете казват, че трябва да се върви.“ На теософски език: „Днес учителите казват, че трябва да се върви.“ На християнски език ще кажат: „Днес Бог е наредил да се върви.“ Ако е светски човек, ще каже: „Днес условията благоприятствуват за пътуване, ще се върви.“ Ако е евангелист, ще каже: „Докато Бог не каже, не може да се върви.“ С този приятел бяхме в Пазарджик. Рекох му да пазари един файтон, обаче той се увлякъл в работата си и забравил да вземе файтон. „Ще вървим”, му рекох аз, но няма на какво да се тури багажа. Взимаме една кола със стари коне и тръгваме, но из пътя излезе една ос от колата и спряхме. „Върни се 25 крачки назад, ще намериш един кол и ще го поставим.“ Тръгнахме. Безразлично е кой казва това нещо, дали духовете, дали учителите, дали Бог, или времето е благоприятно, все едно и също нещо е, стига ти да вярваш. Защото какво са духовете? То е Господ. Какво са учителите, какво е благоприятното време? – То е Господ. Навсякъде разумният принцип работи, а Той е Бог. Когато служим на Бога по този закон, всякога може да знаем начина, по който може да изпълняваме в даден случай волята Божия.

Ще ви дам един прост метод да го прилагате в случай, когато у вас има колебание за нещо. Например искате да разрешите един въпрос, спрете се в себе си и стойте, ако сте неразположени в душата си, гневни сте, недоволни сте от мъжа си, в този момент не взимайте какво и да е решение, ще направите някаква глупост. Чакайте да дойдат най-благоприятни условия, да бъдете спокойни, без каква и да е отрицателна мисъл и съмнение. Станете положителни, обърнете ума си нагоре към главата или го съсредоточете към душата си, така се съсредоточете за 5–10–15 минути и след това оставете този въпрос, който ви смущава, мислете, че той е разрешен и веднага след това ще дойде отговорът на въпроса. Но този отговор няма да дойде тъй, както един евангелист правил опит: имал нужда от 3000 лева и затова отива при един американски мисионер да му иска и казва: „Господ ме прати да ти искам пари.“ Мисионерът му отговорил: „Ако Господ те изпратил, аз щях да имам пари.“

Тъй че, ако човек се съедини с Бога, непременно ще има едно съчетание и външно, и вътрешно. Тези хора, които искат да уредят вашите работи, ще приемат заповедите от Бога и веднага ще ви услужат. И вие тогава ще се върнете у дома си и ще кажете: „Днес служих на Бога в дух и истина.“ Ако служите на Бога така, вашите приятели, и мъже, и жени, ще дойдат. Защо? Защото този Господ живее във вашите желания и мисли, Той се интересува от вас. Детето ви плаче, че няма пари за него, гладно е, Господ ще нареди така работата на този баща, че той ще има пари и ще може да задоволи нуждите на семейството си. Понеже вие се намирате в най-трудни времена, вие казвате: „Какво ли ще стане с нас?“ Какво ще стане с вас? В по-добри времена никога не сме живяли. Защо? Когато една болест почне да се лекува, положението на болния е десет пъти по-добро, отколкото когато не се е лекувала тази болест. Следователно тези страдания показват, че се уреждат отношенията, които съществуват между хората.

Христос казва: Ако тези отношения се разрешат правилно, светът ще се оправи, но ако ние не служим в дух и истина в този свят, хармонията пак ще се наруши. Следователно и като се оправи светът, ние трябва да служим на Бога в дух и истина. Трябва да оставим старите порядки и да приложим нови порядки. Например обидил те някой, казваш си: „Аз ще му отмъстя.“ Ето защо светът не се оправя, защото хората си отмъщават. И тук има един българин, който живял три години в затвор. „Като излязох от там, всичките си длъжници, отидох при един от последните и му казах: С тебе искам да разреша въпроса по християнски, колко ще може да ми платиш от дълга си? Цялата сума ще можеш ли? – Не. – Половината? – Не. – Четвърт ще можеш ли? – Да. – Дай колкото можеш. С тази отстъпка, която направих на този човек, той ще ми бъде повече приятел, отколкото, ако го бях дал под съд.“ Друг пример: трима братя македонци, съдружници трябвало да делят една сума. Единият бил евангелист, а другите двама – православни. Най-големият от тях искал да вземе най-голямата част, но другите казали: „Не, тънки сметки трябват, ще се делим по равно.“ И дават се под съд. Най-големият успял да предпише имането на жена си, но тя след време го изпъжда, от което всички обедняват. Най-после, най-малкият брат отива и казва: „Аз съм готов да отстъпя, дай каквото има.“ „Аз вече нямам нищо,“ му отговаря най-големият. Това го вършат днес всички велики държави: Англия, Франция, Русия, Германия. И аз рекох: ако те не служат на Бога в дух и истина, ще изгубят всичко.

Това разбира Христос да се живее в дух и истина. Жената казва: „Ти ми казваш такива обидни думи, не искам да те видя повече.“ Защо да го не видиш? Вчера тълкувах на една госпожа какво значи думата „будала“, защото ми се оплакваше, че така я нарекли. Буквата „б“ показва, че трябва да знаеш да растеш, „у“ – да цъфтиш, „д“ – да знаеш законите на любовта, „а“ – да си разумен и „л“ – да обичаш. Това значи да си будала. Това значи в уравненията да превръщаме. И вие жени, като ви кажат мъжете „будала“, вземете тези домати, сварете ги, извадете добрите сокове и кажете: „благодаря за тази дума“. Това значи да служиш на Бога в дух и истина.

Може да се впуснете този въпрос да го разисквате малко философски, може да четете книги върху него. Може да четете, може да разисквате върху този въпрос, но важно е за вас да развивате волята си. Някои казват: „Тя е жена със силна воля.“ Рекох, тя е със силна воля, ако ще може да превърне думата „будала“. Ако ти развиеш своята воля, никой няма да ти каже будала, а ще каже: „Колко красиво цвете, какво отлично дърво, колко сладък плод, колко разумен човек е той!“ Научете се да превръщате думите на вашите мъже. Например мъжът ти може да ти каже „змия“. Какво значи тази дума? Помислете върху нея. Превърнете думите: упорита, своенравна, твърдоглава, дълъг език и др. Направете едно алхимическо разлагане, извадете отровата, изхвърлете я, а оставете само тези елементи, които ще служат за съграждане на вашата душа. Това значи да служиш на Бога в дух и истина, тя е велика и дълбока наука в света.

Като минавате през София и чувате разни думи между хората, привикнете да мислите, че съществува друг един език, скрит език между хората, а тези думи, които вие чувате и които често ви обиждат, са външни форми на езика. Например старите българи едно време криели своите богатства в някоя скъсана торба, в нещо миризливо, за да не се усъмнят някои, че тук има нещо скъпоценно. Така и добрите духове, като дават някое богатство, те го обличат в такива думи, за да не го намерят дяволите. Когато ви се каже една такава дума, вие проверете да видите, какво има вътре в нея, след като извадите външната ѝ обвивка. Ако мъж ви ви каже такава една дума, то е не защото не ви обича. Това съм го наблюдавал. Например някой обича някого, но каже му някоя обидна дума и след това се много измъчва за казаната дума и страда. Обиденият обаче мисли, че първият го е обидил нарочно и търси случай да му отмъсти. Когато дойде духът, когато истината стане глава, тази истина ще ви направи щастливи. Бих желал духът да стане глава на жената, а истината – глава на мъжа и тогава Христос ще дойде и ще си направи жилище между вас. Ще кажете: „Кога ще дойде Христос?“ Когато жената направи за глава духа, а мъжът – истината. Тогава ще има един прекрасен свят.

Много хубаво говорят и попове, и проповедници, но вие сами трябва да се заинтересувате от тази дълбока истина и сами да я разберете. Съвременните хора очакват спасението на света, но от где ще дойде то? Спасението иде с това изречение: „Истинските поклонници трябва да служат на Бога в дух и истина.“ Всички онези хора, които служат на разни общества, като на окултни, спиритически, религиозни, те ще донесат мира в света. Затова турете си мисълта в ума, да донесете мир. Той е вътре у вас, а не вън, този мир ще дойде отвътре. Затова рекох на българите: „Имайте вяра вътре в себе си, не се уповавайте никому, освен на Бога, на вас, на вашия дух, на истината, на този Бог, Който е наредил всичко в света.“ Всичко, което става сега в света, не е случайно, то е в реда на нещата. Всичката тази кръв, която е пролята, от нея ще израстат най-хубави дървета, най-хубави цветя и най-хубави плодове.

Всички трябва да работите в дух и истина на Бога и ще служите на хората. Спасението на света зависи само от един човек, от всеки вас. Така е и с житното зърно, ако го поставите при най-благоприятни условия и да го държите при тези условия около 12 години, то ще може да нахрани цял свят. Когато казвам, че Христос ще спаси света, аз подразбирам, че тази душа, която се изразила в света, тя е дала потик на цялото човечество. А съвременните хора, ние сме отрицателни и затова нямаме успех. Казваме: „Този е крив, онзи е крив”, и затова не върви работата. Като мислим, че всички са лоши, от где ще дойде това спасение? Това е едно криво схващане на нещата. Всички трябва да мислим, че у нас има сила да бъдем разумни, силни и добри. Във всички има възможност да се прояви дълбоката Божествена мъдрост. Тя е написана у всекиго и ако всеки може да прочете тази книга, ще намери тези истини, които ще му дадат радост и веселие. Като разтворим тази книга, ние ще се разберем.

Мнозина казвате: „Виждаме, че тази работа е много трудна.“ Най-трудните работи са Божествени. Например един младеж отива при един знаменит германски професор и му казва: „Искам да свърша един курс за 6 месеца, посочете ми какво да избера.“ – „Има такъв курс, може да се свърши за 6 месеца,“ и добавил: „Когато Господ иска да направи една тиква, Той ѝ дава срок 6 месеца, а когато иска да направи един дъб, дава му 100 години.“ Тъй че тези, които искат лесна, лека работа, тях Господ ще ги прати да садят тикви, а които искат трудна работа, Господ ще ги прати да садят дъбове. Това е велика философия. От този материал, който ви давам, искам да създадете една философия за вас. Не искам наготово да възприемате нещата, опитайте ги, разработете и ако не излезе вярно това, което ви говоря, елате при мене, ще ви дам нови упътвания и тогава ще се сбъднат думите Христови, това учение ще бъде един извор в душата и ума ви и ще бъдете радостни и весели и ще помагате на хората.

Този Бог е вътре у вас, всички сте го опитали. Някой път сте отчаяни, искате да се самоубиете, но след това дойде едно облекчение, това е вашият Бог, дръжте го. Но веднага се явява съмнение и ще кажете: „Дали е Той?“ Там е грешката. Ако един лекар ви намести крака и ви помогне, той е истинския лекар, не се съмнявайте дали е той или не. Вие приличате на онзи българин, на име Стоян, който завързал магарето си с юларя под едно дърво и заспал. През това време деца дошли при магарето, развързали го и избягали, като оставили само юларя на магарето. Като се събудил Стоян, гледа – магарето го няма, а само юларът стои. Той си казал: „Ако съм Стоян, изгубих магарето, а ако не съм Стоян, спечелих един юлар.“ Започнал да се съмнява дали е той или не. Той не трябваше да спи, за да не изгуби магарето си.

И когато Господ дойде у вас, вие не трябва да спите, а да сте будни, както всеки момък, който чака своята възлюблена. Господ не трябва да ви чака, а вие Него. Писанието казва: „Онези, който ме търсят, ще ме намерят.“ Като намерим Господа, ще имаме една разумна философия в живота и всеки ще може да я приложи според както иска. Например ако е проповедник, ще я приложи в своите проповеди; ако е учител, ще действува като учител и т.н. Ние в живота се различаваме не само по дрехите си, но и по чувства и мисли, по качество и съдържание. Като изказва една дума, тя трябва да има точно това съдържание, което е изказано. Това е служене на Бога в дух и истина. Например някой слуга е обичан от господаря си, но щом той му открадне пари, натирва го. Жената на някого е хубава, но като изгуби красотата си, мъжът ѝ я натирва. Нека я обича, когато е грозна, това е Божественото, да обичаш грешен, грозен човек. Обичаме един човек, когато ни прави добро, но ако ни направи някое зло, пакост, всички се отказваме от него. Това не е Божествено. Геройство е да обичаш лош, грозен човек. Ние трябва не само индивидуално, но и колективно, в обществото да създадем този потик.

От сега нататък съм рекъл така: Всички дяволи да се съединят на тази Божествена нишка, пак няма да я изместят на един милиметър от пътя ѝ. Тази нишка ще занесе всички на Божествения път, дори и дяволите ще оправи. Аз вярвам, че хората ще станат добри. Това учение да го приложите у дома си, да няма плач по домовете, а между мъже и жени да има мир и съгласие. Опитайте и приложете това учение. Всички хора пъшкат, а за да не бъде така, служете на Бога в дух и истина. Кажете един на друг: „Мъжът е истина, жената е духа.“ Ето една формула в света, опитайте я поне за една седмица и вижте резултата ѝ.

Беседа, държана на 3 юни, 1917 година