БОГ Е СЪЧЕТАЛ
Така щото не са вече двама, но една плът. И тъй онова, което Бог е съчетал, человек да го не разлъча85.
Какво трябва да се подразбира под тези думи? По видимому Христос говори за брака. Но брак ли е това, което хората днес правят? Сдружат се две фамилии, живеят си и момъкът и момата ги оженват, съчетаят ги. Това съчетание бива от Бога и от хората. Аз приемам, че в света има три вида съчетания: първото и истинското съчетание е, което Бог го прави, второто съчетание сам човек го прави, а третото съчетание е, което хората правят. Следователно всички неприятности в живота произлизат от последните две съчетания. За да може един човек, или един учител, или една държава да направи известно съчетание, трябва да разполагат с една Божествена Мъдрост, да разбират дълбоко основния закон, върху който е съграден животът, разбирам органическия живот, тъй както се изразява той в природата.
Обаче Христос в тези думи влага много по-дълбок смисъл. Мнозина четат Евангелие, четат, че това което Бог е съчетал, човек да го не разлъча, но не го разбират този стих. Той има хиляди тълкувания, хиляди проповедници са говорили върху него, но нито един не е засегнал основната истина. Има причини за това нещо. Аз виждам две причини: едната е невежеството, незнанието, което е и оправдателно, защото когато човек не знае, ще говори това, което знае и както мисли; втората причина е тази: когато човек знае истината, но не говори, защото тя ще го изобличи. Истината е принцип в живота и когато човек я говори, ако го намери нечист, тя го умъртвява. Някои ми казват: „Кажи ми истината!“ Рекох, готов ли си да умреш? Всеки човек, който не е готов да умре, не може да разбере великата Божествена истина. Когато Христос казва: „Който не е готов да се отрече от себе си.“ Той разбира тази истина, този същи принцип.
Христос е държал дълги беседи, Той е говорил с часове, често ние вземаме един откъслечен пасаж и върху него градим теории, но всяка теория трябва да се приложи върху живота, да се опита, провери. Значи това съчетание в музиката разбира хармония, съчетание на известни тонове, известни звукове. Ще ви дам един пример за изяснение на мисълта. Да вземем например цигулката: в нея има известно съчетание на някои части, положени в един механически ред, т.е. така е устроена, че всички нейни ъгли, всички нейни извивки вървят към една права линия, която слиза през средата на цигулката, тъй че звуковите вълни да се сливат и да излизат от отвора на цигулката. Майсторът, който е успял по този механически закон да устрои цигулката, ни представя вече цигулка с добър тон. Същото е и с човека. Но на цигулката има четири струни, опнати на средата ѝ, и между тези струни има известно съотношение. Най-долната, четвъртата струна е най-тънка, после идат все по-дебели и по-дебели, докато първата е най-дебела. Тези струни се различават не само по дебелина, но и по интенсивност, при настрояването си се различават – всяка струна е четири пъти по-опната от предидущата. За да се свири, трябва да има и лък, на който са опнати косми, които трябва да се мажат с колофониум, за да издават тон върху цигулката. Всеки би си помислил, че като има цигулка, струни и лък, ще може да свири. Да свириш – това е изкуство. И в самото свирене има степени, не всички цигулари свирят еднакво. Когато децата започват да свирят на цигулка, те отначало дигат голям шум, скрибуцане с цигулката, докато постепенно те все повече и повече се упражняват и станат най-после велики артисти.
Животът прилича на музика, инструментите – това са нашите тела, струните – нашите темпераменти. Хората биват по темперамент четири вида: сангвинически, холерически, меланхолически и флегматически. Четирите темперамента съответствуват на четирите струни в цигулката. Не е важно да имате само четирите струни, трябва да бъдат те доброкачествени, да имат известна дебелина, нещо, което цигуларите измерват с особени за това инструменти. Тъй че не е достатъчно да бъдеш само сангвинически темперамент, а доброкачествен такъв да си. Този темперамент се равнява на струната „ми“. Следователно ако цигулката е хубаво направена, ако е нагласена по всички правила, ако лъкът е доброкачествен и ако цигуларят може добре да свири, вие ще имате ясни, хубави тонове. От цигуларя се иска да има и душа, която да може да се прокара чрез ръката в цигулката и тя да излива тази душа в тоновете си. Ще кажете: „Ами човек, като излее душата си в цигулката, за него какво ще остане?“ Човек има три души, една от които е чувствената и тя може да се прокара в цигулката. Когато се тя прокара в цигулката, цигуларинът е майстор и той омайва слушателите си със свиренето си и тогава тоновете биват меки, приятни, нежни и те като че ли сами за себе си говорят.
Преди години, един велик артист занесъл своята стара цигулка на поправка при един добър майстор, артистът седнал на един стол и наблюдавал как майсторът с ножче отварял цигулката и правил всички опити да я поправи. Но по едно време, той се обърнал, към артиста и вижда, че той припаднал. Душата на този артист била в цигулката и той усетил всички прокарвания с ножа върху цигулката. У нас има известни съчетания, които Бог е вложил. Има съчетание между ума и сърдцето ни, между душата ни и духа, между нашето тяло и животинската душа вътре. И Христос казва: „Това, което Бог е съчетал, което е наредил тъй умно, глупавият човек да го не разваля.“ Под думата „глупав” аз разбирам човек, който малко знае. Когато човек не каже самата истина, той е казал лъжа. Когато един човек не може да говори в езика на Мъдростта, той е глупав. Когато човек постъпва не според езика на Справедливостта, на Правдата, той е лош, зъл човек.
В този свят ние не трябва да разкъсваме тази връзка. Ще ви приведа един анекдот, за да обясня мисълта си. Наклеветили един свещеник пред владиката, че някой път свършвал службата си за половин час, а някой път – за четири–пет часа и с това измъчвал енориашите си. „Дотегна ни вече този поп,“ казвали енориашите. Вика го владиката и му казва: „Знаеш ли, че има оплакване против тебе, какво ще кажеш за твое оправдание?“ Свещеникът започнал да се оправдава и казва: „Някой път, като отивам в църква, дохождат ангелите и светиите да ми помагат и за половин час свършвам службата си, а някога за четири–пет часа не мога да я свърша, защото ангелите не ми помагат и тогава виждам голям зор.“
Тъй е определил Господ. Черешата, след като цъфне, узрява по-скоро. Ще ви разкажа един анекдот. Като направил Господ плодните дървета, изпратил всички духове да си изберат по едно такова дърво. Всеки си вземал по едно дърво, а дяволът, като дошъл, избрал си дряна, като си казал, че той, понеже рано цъфти, рано и ще връзва, но останал излъган. Всичките други плодни дървета цъфнали и вързали, а дрянът най-късно узрял. Така и човека може да узрее в половин час, като черешата, а може и по-късно. Защо едни плодове узряват по-рано, а други – по-късно? За това има дълбоки причини. Под думите „дрян” и „череша“ се разбира процеса, който става вътре в човешкия живот.
Христос иска да обърне внимание на хората от XX век, да не развалят това, което Бог тъй умно е съчетал. Особено ние, днешните хора, сме майстори да разваляме. И българите са майстори за това. Като направят някъде някоя чешма, всеки селянин, като мине през нея, ще опита да наточи своята брадва на коритото ѝ. Като минават след 4–5 месеца през нея, казват: „Бре-е, развали се това корито!“ Как няма да се развали, като точите брадвите си на него? Вземете най-силния проповедник, свещеник, владика, учител и като точите отгоре им хиляди брадви и те ще се развалят. И след това казват: „Развали се нашия поп, проповедник.“ Как няма да се развали? Брадви се точат отгоре им. За да се не разваля това, което Бог е създал тъй умно, ние трябва да го не разваляме. И сега, наполовина са виновни и онези, които точат и тези, на които точат. Когато хората точат на гърба ми брадвите си, аз казвам: аз съм на половина виноват за това нещо. За да се не точат брадви на коритата, защото те са потребни, хората трябва да научат закона на хармонията. Ожените се за една мома, тя е нежна, внимателна, има деликатно сърдце и т.н. Започва мъжът ѝ с брадвата: „Не трябва да бъдеш деликатна, внимателна“, и точи брадвата. След няколко години тя се разваля. Как да се не развали, когато на гърба и постоянно се точи брадва? Същото бива и с мъжа. Той е внимателен, деликатен, а тя точи брадвата върху него и след няколко години той се разваля. Как няма да се развали?
Вие трябва да бъдете като онзи български свещеник, за когото се разказва, че като служил в църква, спирал се всякога пред празните тронове и там кадял. Питали го енориашите: „Защо нас изоставяш, а празните тронове кадиш?“ – „Те имат нужда от това, да ги пази Господ от зло, а вие, които сте в църква, няма никаква опасност за вас”, им отговорил свещеникът. Вземете например богаташите, кой от богатите софиянци е повикал някога бедняците да ги угости? Канят се все свои роднини, богати. Те кадят все пред пълните тронове. Защо? – За да падне нещо от тези богаташи. Не е за докачение това, което го говоря. Така разсъждават: „Мене днес ме викат, а аз утре ще ги повикам.“ Не е лошо това, но ние ще трябва да възстановим тази Божествена хармония, която е нарушена, ще трябва бедните, гладните, тях да нахраним, защото Господ е казал: „Не разваляйте!“
Може да проповядвам, но каква полза от моята проповед, ако тя не ви даде храна, потик. Ще кажете: „Отлично проповядва Господин Дънов.“ Що за проповед? Не искам да гъделичкам ушите на хората, а искам всичко да го проверите, да се нахраните от него. А сега, като ви се тълкува едно учение, може да го схващате криво. На всички рекох да излизате през месец май на слънце, да наблюдавате изгрева му, то да не ви заварва в легло, а други, които ви гледат, казват: „Е, те са богомили, кланят се на слънцето.“ Всички, които сте болни, неразположени, опитайте това състояние. Нека има съчетание между човека и слънцето. Излез рано сутрин, приеми благословението на слънцето и се върни дома, не ти трябва да те пече повече слънце през деня.
А тези съчетания, които съществуват вътре в нашия живот, при сегашните условия, създават само дисхармония. Например дошъл някой критик, взел някой пасаж от някъде и казва: „Еди какво си не е съгласно с еди-коя си теория.“ Питам: съгласно ли е според Божествения закон? Всички трябва да бъдем носители на това Божествено учение, защото всички съставляваме една съвокупност от Божествения организъм и Господ иска щото неговото тяло да бъде здраво, всичко да бъде в ред и съгласие. Господ иска да сме радостни и весели. Ако не сме радостни и весели, причината не е в Бога. Ако мъж и жена не могат да живеят, причината не е в Бога. Ако няма хармония между братя и сестри, между синове и дъщери и родители, между властта и поданиците, причината не е в Бога. Причината е в разваляне на съчетанието. И за в бъдеще високостоящите хора: писатели, поети и др., трябва да слязат от своята висота и да станат служители на човечеството, да влязат между простите и да ги научат как да живеят. Това иска Христос, Който е дошъл на земята.
Ще кажат някои: „Как е дошъл Христос?“ За да се разбере от хората идването на Христа, това зависи от онова вътрешно съчетание, което има у човека, зависи какви способности има у човека. Под думата „идване на Христа“, се разбира Божествената любов, безкористната, разумна любов. Всички европейски писатели създават, че сега в света има една сила, която прави грамадни преобразувания в умовете на човечеството. Тази Божествена сила ще доизкара своята работа много добре.
Христос се обръща към онези, които го запитали: „Какво е това съчетание“, и им отговаря: Съчетание има между стомаха и храната, между дробовете и въздуха и между ума и мислите. Ако няма съчетание между стомаха и храната, няма здраве, настъпва разстройство и викате скоро за очистително, за английска сол. Като вземете очистително, тази същата храна втори път не я употребявайте. Ако я вземете втори път, пак ще търсите очистително и след няколко години ще имате развален стомах, а с това и хората ще ти станат неприятни. Всеки човек трябва да си определи едно съчетание между храната, която приема и стомаха си. Опитай една храна, дава ли ти здраве, прави ли те весел, бодър, тази храна е за тебе, тя е хигиенична. Направи си един списък и знай кои храни как ти се отразяват. А сега какво правят съвременните хора? Казват си: „Чакай да видим какво ще каже еди-кой си знаменит лекар в Англия, Америка, Русия и т.н. по този въпрос.“ Той може да е казал нещо много умно по това, но тази храна, която той препоръчва, не може да се приложи еднакво за всички организми, за всички стадии на човешкото развитие. Храната трябва постоянно да се променя и в това променение се състои здравословното състояние на човека.
Като се дойде до чувствата и в тях има известни страсти, известни чувства, които развалят сърдцето на човека. Мнозина често говорят: „Да се обичаме!“ Е, хубаво, ако десет души те обичат, какво ще бъде? Те ще те развалят. Бих желал един да ме обича, отколкото десет и да ме развалят. И действително, в света само един може да те обича, а не двама. Ще ви приведа един пример из американския живот. В Америка имало един много знаменит проповедник със своите речи и един ден трябвало да напусне своите енорияши, за което те излезли всички да го изпращат, защото го много обичали. Той се казвал Иван. „Сбогом, Иване,“ му казали те и го изпратили. И кучетата, и патките, и те го изпратили. Най-после, като излязъл на полето, кобилата му подскочила, хвърлила го и му казала също: „Сбогом, Иване!“ Такава знаменитост не е приятна за нашето развитие. Според мене, знаменит е онзи човек, който извършва точно волята Божия и който като Слънцето изпраща своето благословение. Дали ти спиш или си станал, то изпраща своето благословение и си заминава. Има опасност да не мислят някои: „Че ние сме правоверни,“ и като така спасението си иде. Ако ти спиш, когато слънцето изгрява, какъвто и да си, нищо няма да те спаси. Спасението е само у онази велика религия, която създава закони, която трябва да съедини всички други религии, защото те са форми, удове на едно тяло в света.
Ще ви приведа един пример, за да видите в какво се състои това единство. Когато израилският народ пътуваше през пустинята от Египет за обетованата земя, Мойсей им съгради една скиния и натовари 12 племена да носят частите на скинията. Всеки, който ги срещаше по пътя, питаше ги какво носят. – „Носим скинията“, отговаряха те. Когато се спираха някъде, те сглобяваха всички части и се молиха. А сега всички правоверни, аз разбирам под правоверни и християни, и мохамедани, и будисти, и православни, и евангелисти, и католици, и турци, и баптисти, и съботяни, казват: „Ние сме православни – ние носим скинията.“ А Христос, Който иде, казва: „Дайте си всички частите да съградим тази велика Божествена скиния и всички заедно да се помолим на Бога в дух и истина.“ Да не разваляме това, което Бог е съчетал, да не разваляме тази велика Божествена любов, която живее в нашите души. „Онова, което Бог е съчетал, ние да го не разваляме.“
Трябва да се обърнем към възпитанието на своите сърдца и умове, това е първото и Божественото съчетание. Какво по-хубаво от това, да имаш един ум, който правилно да схваща и едно сърдце, което правилно да разбира, да чувствува. Кога разбираш? – Когато си страдал, тогава разбираш болките в света. А хората се оплакват, че страдат. Аз облажавам страждущите, слепите, хромите, глупавите, моите почитания към тях. Аз знам защо те страдат, защо те нямат крака, очи и др. Минал е някой проповедник, философ и е счупил крака на този човек. Трябва да се проповядва тази велика истина, която да внесе у нас този Божествен живот и да можем да опитаме где е Господ.
А този Господ го търсят навсякъде. Излизайте през месец май да посрещате слънцето в 4 часа сутринта и ще намерите Господа. Взимайте участие в песните на птичките. Защо пеят те? Взимат участие в посрещането на Слънцето и си правят молитвата. Слънцето казва: „Деца, Отец ми, Който ме е направил, ме праща да ви дам Неговото благословение и затова слушайте баща си.“ На този добър слуга, на Слънцето ние да кажем: „Много сме благодарни за това писмо, за това послание, което ни носиш, носи много здраве на Баща ни и кажи, че ние ще се постараем да възстановим онази хармония, която развалихме.“ А ние, като ставаме, казваме: „Е, колко е мрачно днес времето, колко лошо настроение имам, не ми се работи!“ Хубаво е това време и вие благодарете на Бога и за него. Вятър има – пак благодарете. Що показва вятърът? Показва, че трябва да има проветряване у вас, във вашите мисли и вашите сърдца. Облаците пък показват, че у вас трябва да има влага, за да виреят всички цветя, растения и плодове. Това е правоверното учение.
Какви хора щяхме да бъдем тогава? Щяхме да имаме очи светли, лице ясно, светло. Аз често забелязвам как ме гледат животните, като ме срещнат. Например някое куче, като ме срещне, гледа ме и ми казва: „Какво мислиш за мене, да не си като другите, които мислят да ме бият?“ – „Не, аз мир проповядвам.“ – „Е, добре тогава,“ завъртва си опашката и си отива. Преди няколко дни бях с приятели в Борисовата градина. Дохожда при нас едно птиче да си кълве и аз рекох: „Не го бутайте, то ни опитва дали сме от тези хора, които бият.“ Не, от новото учение сме ние и то започна да се радва и свободно да кълве около нас. Може ли животните да имат у нас доверие? – Това е съчетанието, което Бог е турил и което трябва да научим.
Как може да се приложи това учение в света? В света действуват два закона: единият е на антипатията, а другият – на симпатията. Симпатията е закон на хармонията, а антипатията – закон на дисхармонията. Когато два индивида имат противоположни стремежи, у тях се явява антипатията. Когато се обичат, те взаимно си помагат и всичко, което имат, го делят братски, няма на единия повече или по-малко. В закона на антипатията ние отблъскваме от себе си тези предмети, които ни предизвикват болезнено състояние, предизвикват ни болка. Всеки предмет, който предизвиква у нас приятност, чувствуваме към него симпатия.
Най-първото нещо е да се влезе във връзка с Бога. Като ставате сутрин, задайте си въпроса има ли връзка между вас и Бога? Не мислете, че този Господ е отвън, Той действително има известна форма отвън, но има и съдържание отвътре. Когато имате една роза или един карамфил, те имат съдържание отвън, но има и миризма отвътре, която трябва да се предаде на вашия мозък и чувства. Следователно всеки предмет има две страни. Бог едновременно съществува и вън и вътре. Нашето заблуждение е там, че ние не приемаме какво Бог е вътре в света, а Го търсим отвън. Най-разумните неща, в които има съчетание, те са всякога вътре.
Ще ви обясня с един пример, в какво се състои това съчетание. Имаме едно пиано, композиции, композитор и един велик артист. Но всичко това не е самата музика, а само нейните елементи. Музикантът ще вземе всички тези елементи, ще ги съедини и ще изпита тази вътрешна музика във вашата душа. Следователно външните форми са пианото, парчетата и музикантът, а вътрешното съдържание е самата музика. Но за да се разбере вътрешното, Божественото, трябва да се вслушаме в себе си и само тогава ще разберем смисъла на нещата.
Някои казват: „Ти ходи ли на църква?“ Какво е църквата? – Църквата е пианото, свещените книги са нотите, свещеникът трябва да седне на пианото и да свири по всичките правила на музиката, а ти да туриш слуха си, за да разбереш музиката и тогава да благодариш на Бога. Казвате: „Видя ли свещеника?“ – Видях го. „Е, тогава ще се спасиш.“ Не, трябва да разбереш неговата музика. Това е ходене на църква и ако вие може да излезете навън, когато Слънцето изгрява и ако може да разберете това съчетание на природата и да се вслушате на дълбоко, вие ще разберете какъв смисъл е вложил Бог в природата и растенията, за които ние мислим, че са безгласни. Не, природата не е безгласна, но слухът ви е груб, тъп, та не може да схванете нейния говор. Всички стари мистици, поети казват, че в природата има музика, има говор и проповядва тъй, както хората никога не са проповядвали в този свят.
Това съчетание се състои в тези отношения, които съществуват между тялото, душата и човешкия дух. Това са три основни съчетания. Съчетание съществува още и между ума и човешкото сърдце. Това е четвърто съчетание. Това са четири полета, през които човешкия дух минава, през своята еволюция, за да се усъвършенствува. Във физическия свят човек изучава само закона на движението; в духовния свят изучава качествата на чувствата, тяхната интенсивност; а в света на духа изучава вътрешния смисъл на самия живот. Когато говорим за възкресение, за вечен живот, за благо в света, ние разбираме онова съчетание, което съществува между пречистената човешка душа и човешкия дух, който е в съгласие с Бога.
Какви са тези съчетания? Например може да кажа, че 1=2=3=4=5=6=9 и т.н. Ще ме попитате: „Може ли едно да е равно на две, да е равно на три и т.н.?“ Може, но при какви условия? Да вземем например в музиката, в нея има три гами: мажорна, минорна и хроматическа. Всяка от тях си има известен закон, който я регулира. В това отношение двете полусфери на едно кълбо са равни на самото кълбо. Една единица може да бъде разделена на 1, 2, 3 и повече части, които са равни на цялото. Това е в Божествената математика, частта е равна на цялото, но в математиката на живота, това не може да бъде. Това е една велика философия. В какво отношение в Божествената математика частта е равна на цялото, по количество или съдържание? – Тя е равна по съдържание. Човек е подобен на Бога, по съдържание човешката душа и дух имат в себе си същото нещо, което има Божествения дух. Това всички може да съзнаем. Някой казва: „Аз не мога.“ – Можеш, защото в твоята душа има всичко вложено. Някой казва: „Аз съм грешник.“ Грешник си, защото не вярваш в това, което Бог е съчетал. Бог ти е дал много земя и ти я обработвай. Мнозина оставят своите умове и сърдца необработени и затова идат нежеланите семена. Ако не обработваш всичко, дадено ти от Бога, няма избавление, няма изходен път. Който не работи в съгласие с Бога, не трябва да търси благодат. Всеки трябва да каже: „В мене Бог е вложил всичко, затова ще направя всичко, което Той иска.“
А сега какво правят днешните свещеници? Проповядват, че човек бил грешен. Приемам, че е грешен, но тъй както го проповядват, то е лъжливо учение. Грешен е, но по какво? Човек бил глупав, но по какво? Защото е нарушил това съотношение, което е в него, това което Бог е създал. Затова обърнете се към тези съчетания и повярвайте, че ще може да възстановите тази хармония, и вие ще бъдете добри, весели и щастливи. Това е, което Христос е проповядвал. Казва някой: „Жена ми е лоша.“ – Не, грешка имаш, тя е отлична жена. „Мъжът ми е лош.“ – Не, той е отличен човек. „Баща ми, майка ми, свещениците, владиката, всички са лоши хора.“ – Не, всички са добри, вие само снемете техните черупки отгоре, които са лютиви и отвътре ще имате сладките орехи. Тогава ще разберете човешката душа. А сега се ражда един антагонизъм между вас и често казвате: „Той е от еди-каква си вяра.“
Едно време в римската империя, когато измъчваха християните, обличаха ги в разни животински кожи и ги оставяха на животните да ги разкъсват. Сега ние съвременните хора обличаме някого във волска кожа и казваме: „Той е вол.“ Облечем го в ослова кожа и казваме: „Той е осел.“ Господ всички ни е направил от една и съща есенция, всички души са от един и същи източник. Различават се само в това, че един е употребил много повече време, за да запази своята чистота, а друг е бил по-мързелив. Но това не показва, че у тебе няма никаква възможност.
Сега искам да турите тази законност в това съчетание. Не мислете, че другите хора са глупави и вие ще може да им предадете всичко. Ще си кажете: „Ами Господин Дънов какво учи?“ – Аз сам нищо не уча, аз съм се учил от най-великия Учител и не изменям нищо от това, което ме е учил. Казвате: „Къде е свършил Господин Дънов?“ – Нищо не съм свършил, а от сега започвам, от сега започва това Божествено учение. Свършват тези, които лъжат. Някои казват: „Аз съм остарял.“ – Не, това е друго учение, ти не си остарял. Често българите казват: „Майка ти е стара.“ Под тази дума „майка ти“, те разбират заблуждението, защото в света е старо само заблуждението. А в Божественото учение има начало на нещата, има завършване и узряване или в християнски смисъл: има възкресение. Като говоря да възкръснем, разбирам да започнем. Аз в София виждам много хора, които започват да възкръсват. Те са готови от всичко да се откажат, само за Бога да работят и да живеят. Това е възкръснал човек, нищо не иска, ще работи за човечеството, ще обича ближните си – баща си, майка си, братята си, свещениците, учителите и др. Някой казва: „Мразя го, той е еретик.“ Такъв човек няма да възкръсне.
Това е новото учение, което Христос проповядва. Трябва да знаем, че у нас има този Божествен образ и да го очистим, да възстановим това Божествено съчетание и да кажем: „Ще може да направим тези неща.“ За да бъдете здрави, весели, за да имате ясен ум и сърдце, на всички препоръчвам да излизате през месец май. Бих казал и на съвременните свещеници да започват службата си в 4 часа сутринта. С изгряването на Слънцето свещеникът да каже: „Благословен Господ наш, Който ни е изпратил Слънцето да донася своите благословения.“ Тогава ще разберете думите: „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разваля.“
Върху тези думи аз хвърлям само семенца, само загатвания правя и всеки нека развие за себе си някои теми и тогава да чуете гласа на вашия Баща, на вашия Христос и вашата любов да заговори у вас и да кажете: „Познах Бога, познах любовта и знам защо съм дошъл тук на земята.“ Някои казват: „Господин Дънов учи прераждането.“ – Да, уча не само прераждане, но и възраждане и новораждане. Че кой не се е прераждал? Самата природа се преражда и тя учи това. Христос е казал: Ако не се родиш отново, няма да еволюираш. Всеки, който се е родил от майка, ще се роди и втори, и трети път. Това не значи, че в същата форма ще се родиш, например ако си бил жаба, пак жаба ще се родиш, но ще се развиваш, от човек трябва да станеш ангел, светия; от глупав – да станеш умен човек. Това е прераждане. Какво противоречие има? Има ли такъв закон в природата и аз го уча, няма ли го, не го уча.
Едно време, когато Господ създал света, натоварил Слънцето с тази велика мисия – да грее. Но у него се породило желание да бъде първо, да отиде първо при Господа и да изпревари всички други планети. Когато Господ се научил за това желание на Слънцето, на този старши брат, накарал всички други братя да се въртят около Слънцето, а то да се върти около Господа и затова неговите братя днес са всички по-близо до Господа, отколкото Слънцето. И затова всеки от вас, който иска да бъде пръв, ще остане последен, като Слънцето. Слънцето, като изгрява сутрин, то казва: „Аз направих едно време една голяма грешка, която искам да изкупя, затова нося своето благословение.“ А всички други се въртят около него, за да научат закона на движението.
Сега някои християни искат да бъдат много близо до Христа. Новото учение казва: „Не бъдете користолюбиви.“ Блажени смирените, блажени онези, които заемат онова място, което Бог им е определил в света. Аз с удоволствие бих заел положението на един карамфил и всяка година да ме садите, да ме късате, но да изпълнявам волята Божия, отколкото да съм в положение на един цар в България. Това значи да изпълниш волята Божия, с всичкото смирение. Карамфилът казва: „Всички да бъдете смирени в една посока към Бога.“
Бих желал всички българи да бъдат такива карамфили и духовенство, и управляющи, и големи, и малки да бъдат като този карамфил, тогава Господ ще погледне към вас със своето благословение и ще каже: „Блажени нищите духом.“ Цветята са нищи духом и всеки човек, който приеме положение на едно цвете, е нищи духом. За да възстановите това съчетание, което е във вашите сърдца, умове и духове, дайте възможност на всички скрити сили да потекат от вас.
Не се безпокойте, това благословение ще дойде и ще познаете Бога и ще разберете това благодеяние, което Той ви е дал.
Беседа, държана на 13 май 1917 година
