БОЖЕСТВЕНАТА ХРАНА
5 ч. с. Свежо, хубаво време. Изгрев
Нарядът:
Добрата молитва.
Хвалата.
Молитвата на Царството.
В Начало бе Словото.
9-та глава от Йоана, до 21, "сам той да говори за себе си "
Духът Божий
Днес като се върнете в дома си прочетете от Еремия 32 гл. Аз да бъда много кратък. Няма да говоря много; много кратко ще ви говоря 10 минути. Има три престъпления, които спъват човека. Кръвта, която човека е пролял на физическото поле, престъпление е. Когато човек без причина изопачи сърцето си, и ходи тъй което в старо време наричат подир чужди богове. Изопачи сърцето си, значи, изопачи своите чувства. И после за неправдата, която върши. Туй е за сърцето си. Когато се поклони на чужди богове. Туй са чуждите богове, когато човек не служи на един верен Бог, но служи на много богове. Когато човешкото сърце се изопачи, т. е. не носи ония хубавите чувства, които трябва. И огрубява се човек. Когато човек тръгне по кривия път, той се огрубява. Той чувствува само за себе си. Или приятно му е това, което за него е приятно. И после, той мисли, но пак мисли само ония мисли, които са за неговия интерес. А ония неща, които съграждат човешката душа, или които помагат за живота, то е Божествената Любов, когато човек стане проводник на доброто в света. Което Бог прави чрез Любовта на своите деца. И когато човек действува чрез Божията Мъдрост. Причините да се премахнат ония страдания, ненужни, които съществуват. Ти минаваш някъде, виждаш че хората страдат повече отколкото трябва. То е Божествената Мъдрост, която действува, работи. И после освобождаваш хората от ония криви възгледи, които стават причина за спор. Детето се сърди на майка си, понеже не му дала да яде. Бедният се сърди на богатия, понеже в студено време не му дава дърва, въглища, обуща не му дава. За тези работи със сърди човек. Някой се сърди, че не го погледнали добре. И после, всеки от вас гледа да нареди своите си работи. Хубаво е това, но в Божествения свят всичко е наредено. Ние не трябва да вземаме божестените работи за себе си. Светът не е създаден заради вас; той е създаден за всички
И следователно вие в Божествения свят имате само едно малко място за вас; а от другото вие ще се ползувате само. А вие около вашето място вземате и чуждото, и съгрешавате против Бога.
Да допуснем сега, че един човек завижда. Може да завидите на един човек, който носи хубави дрехи. Вие поглеждате вашата дреха е стара; погледнете обущата ви са скъсани, погледнете неговите обуща са здрави. Най първо то нещо в сърцето ви се зароди най-простото нещо завист, защо той да е облечен добре, а вашите дрехи да са така прости. Той е по-облечен? Онзи, който примирява нещата ще каже: Той е умен, затова е по-облечен. А другият не е така умен, затова е така одърпан, не е хубаво облечен. Туй ще бъде отговора на Някои.
Второто положение, вие виждате един човек яде една пищна храна. Пред него има 4, 5 блюда от най хубавата храна, а вие имате само сух хлебец; и вие се питате, защо той така хубаво се храни, а аз ям само сухия хляб. Онези, които примиряват нещата, ще кажат: Понеже ти си глупав, затова ти ядеш сух хляб, а той е умен, затова има такива храни. Следователно тъй виждат други, че той е учен, знае много, а вие не знаете. Вие много малко знаете, вие не сте учен невежа сте. И оставате непримирим в себе си. Затова казват: Когато майката обича нейното дете повече, тя го облича по-хубаво. А мене понеже не ме обича, мен облича с вехтите дрехи. Добре. Туй е вярно. Докато сте на 5 години, туй е вярно, че майката едни деца облича по-добре, а други облича по-зле. Но вие сте един момък на 21 години, чиновник сте някъде, работите, и не сте облечен добре. Кой е крив? Майка ви. Не. Тук е вашият характер. Вие харесвате тъй оцапан да ходите. Вие търсите повод отвънка. И тогава казвате: Наследство от баба си имате това, от дядо си. И пак се оправдавате. Или туй оправдаване седи така. Вие пътувате вечерно време по пътя, и хлътнете в някоя локва, и се окаляте. И не казвате, че вие се оцапахте, но казвате: Един трап имаше там, или една локва на пътя, и вие сте хлътнали вътре, и се оцапахте. Хубаво. Донякъде сте прав. Но защо не си носите едно фенерче. Да виждате вечерно време дупката, и вие да не стъпите в нея? Вие констатирате, че някой е направил тази дупка, и вие сте хлътнали вътре и се окаляхте. Ако, казвате, не беше тази дупка, нямаше да се окаляте. Ако майка ми ме обичаше по-много, и мен щеше да облече по- хубаво. Но понеже майката е заинтерисувана, едното дете облича по-хубаво, а мене – не. По този същия закон. Казвате: Господ обича едни повече. Тогава и вие в сърцето си пазите една лъжлива мисъл. Понеже Господ, и Той като хората едни обича повече, а други по-малко. Онези, които обича, дрехи им е дал деца им е дал, а нас, които не обича, ни деца, ни къщи ни е дал. Тази мисъл е скрита в душата ви. Макар че сте верующи и се молите, пак минава една такава мисъл. Тогава казвате: То е факт. Бог е Любов и това, и онова, но после казвате: Каква ти Любов, гладен съм. Тъй мислите, но скрийте го туй. Туй са вашите бели лъжи, с които се лъжете едни други. Казвам сега, онази хубавата шивачка, която не дошива дрехите хубаво някога, кои са причините за това? Докато ти си при нея, там при хастара… Аз съм забелязвал при хастара, дето са рамената, някъде е много хубаво, а дето не се вижда, тя го остави тъй. Аз не гледам шивачките отвънка какво правят, а някъде тя тъй го прекара с шева си бързо, бързо, казва: Тук не се вижда. А онова, което се вижда, е хубаво направено. А което не се вижда, е лошо направено.
Или да допуснем, вие имате неразположение спрямо някого. Дали ли сте си отчет на какво се дължи вашето неразположение? То се дължи или на причини от физическото поле, или на причини на вашите постъпки на физическия свят, или на Някои чувствени предмети. Ако един човек, когото обичате, дойде с една игла, и ви ободе, във вас веднага ще се яви едно неприятно чувство спрямо него. Е тази погрешка може да е съзнателно у него, може и да не е съзнателна. Но у вас ще остане едно лошо чувство. Ще кажете: Той е невъзпитан човек. Той си носи една игла и обича да боде. Сега боденето става с игла, а може и с езика да става, и от човешката мисъл. Ти обичаш някого, говориш добре за него, не обичаш някого, говориш зле за него. Е добре. Съберете се 5, 10 майки на едно място, и разделяте се на две партии. Представете си, че 5-те майки и 5- те деца се обичат една друга, и говорят добре за децата си. Всяка една майка ще похвали детето, което обича; и всяка майка ще говори лошо за онова, което не обича. Ти като чуеш това, ще ти стане мъчно. Защо? Тебе ти става мъчно, понеже са казали нещо не добро за твоето дете. А какво печели другата майка, която е казала нещо не добро за твоето дете. А какво печели другата майка, която е казала нещо лошо? Тя печели нещо разбира се. Какво печели с това? Печели това, че става по-твърда, огрубява се. Ти ще бъдеш добър само спрямо ония, които обичаш; към своите си ще бъдеш добър. А ще бъдеш строг спрямо ония, които не обичаш. И тази теория прониква Навсякъде. И като се качите на Небето, този закон е почти същият. В Небето и там е така. Онези, които страдат, са в ада. И какво казват сега праведните, които са в рая? Че какво правят грешните. Да кажем, ще идете в рая, ще видите, че Някои се мъчат. Човек може другите да го мъчат, и може той сам да се мъчи. Ама когато някой човек вземе ножа в ръката си и от гняв сам се надупчи, питам кой е причина на това? Той пак ще хвърли вината на някого. Ще каже: ТЕ ме предизвикаха на това. Или някой вземе, че от голямо отчаяние в света, та се самоубие, или тури си въжето, и сам се обеси; или някой ще се хвърли във водата, и ще се удави; но той дава причината, че други го заставиха да се хвърли във водата. Питам, защо се хвърли във водата, да се дави? За да добие онова, което няма. То е един атавизъм, когато някой се дави във водата. Той казва: Едно време когато аз бях като риба, някой Голям сом вътре във водата, като огладнея, хвана някоя риба, и се нахраня. Намеря си храната. И сега човек мисли, пак да се хвърли във водата. Но като се хвърли във водата, той не може да хване никакъв сом, но стана жертва на рибите. И ви гледам сега Навсякъде във вас съществува една безпорядъчна неправда. Всичките хора са крайно несправедливи (един към друг) и духовните хора, и като се молят; той се моли, но слуша, че онзи, който се моли, гласът не такъв. Е какъв е? Седнал той и, да се оправи; пък той сам и Господ няма да го слуша. Ще дойде някой, и той пак ще каже една бяла лъжа. Станало времето хубаво, той казва: Понеже аз се помолих, че времето се е подобрило. То е хубаво но се молеха и 10, 15, 20, 30, 40, 50, 100, 200 души хора за хубаво време. Пък той си предава всичкия резултат на него. Как така? Той казва: Аз го направих. Пък аз виждам, че 100 души са се молили за това време. Или казва: Баща ми оставил едно наследство. А той казва: Аз направих къщата. Не е вярно това. Никаква къща той не е направил.
Кажете ми тогава едно добро, което е ваше, на което вие можете да се осланяте. Аз сега не казвам, че не правите добро, аз като ви говоря, правя едно сравнение. Миналата година, да допуснем че сте дали много плод, но тази година дърветата няма да дадат никакъв плод не принасят. Миналата година дадохте много плод. Не от добра воля, не от Любов, но понеже сте работили повече, и дадохте повече плод. Но тази година сте работили по-малко, затова по-малко имате. И питам, когато една мома се приближава при един млад момък, защо го обича? За него самия? Не. Ето къде е користолюбието на младата мома. Понеже той е снажен, силен, а тя иска силен момък да я пази. Понеже той е красив и брънките му, и мустачките му, а тя обича красотата. А това не е никаква Любов. И един момък обича една мома за друго нещо. Сега туй са младите, а когато вие отивате при един болен, на когото помагате, защо отивате, защо го обичате? Там Любовта е малко по-безкористна, не че момата е лоша, но тази сила, чрез която момата е помагала на момъка, тя иска да се домогне той до тази сила, понеже от неговата сила тя после ще черпи. И той ще се нахвърли върху онзи, който го обича, че обидил онази, която обича. Сега мъчнотията къде е? Силният, тя ще разполага с него. Но сега мъчнотията къде е ? Момата може да се оправи много мъчно с красотата на момъка, понеже и другите моми ще почнат да ухажват за неговата красота, и в нея ще се зароди едно чувство на ревност, да не би да вземат момъка. А красотата никой не може да вземе. Тя не е нещо което можем да хванем. Тя седи на твоето лице, но тя е нещо неуловимо. Красотата. Тази мома иска тази красота, която вижда на момъка, да остане заради нея.
Сега като ви говоря за момъка, вие туй ще го принесете в духовния свят. Някой момък, който има едно красиво чувство, той иска да има една красива жена, и той ще я облече много хубаво, и ще я вземе под ръчка, ще излезе с нея. Иска да я гледат хората: вижте, казва, каква жена имам! И като я гледат хората, той се връща, и я води под ръчка. Този е характерът на единият момък. А другият момък, като жената е красива, той ще я затвори, никой да не я вижда. Питам вие кого ще изберете в дадения случай? Ако вие се жените, кого ще изберете, този, който ви води под ръчка, да ви показва на всички хора. Или този, който затваря своята жена. Добре е това. Но и двамата не са идеални работи. Най- първото да те води под ръчка е за предпочитане, отколкото да те пазят. Вие имате една мисъл имате и едно чувство или една потъпка Който има тия двете характерни черти, или туй чувство, да те извежда пред хората; или туй чувство, тази черта, ще ви затвори в себе си.
Сега вие сте дошли тука да ме слушате, мязате като тия, които водите жените си, да ме видят, а всички тия, които не са дошли, те са от ревнивите, които са затворили жените си.
Последните ще кажат: Ние са Господ се занимаваме, затова не дойдохме на събранието. А при това ни най-малко не се занимават с Господа. То е една лъжа. Че нито вие се занимавате с Господа, нито те се занимават с Господа. Това е една лъжа, една квадратна лъжа. Молбата е едно вътрешно отношение. Ти не можеш да се молиш нито вечер, нито сутрин, то е свойство на душата. Само тук може да имате подобри условия. Е, разположение. И в къщи може да имате туй. И ще дадете крив отговор, че аз само вечерно време като се моля в къщи, може да ида при Господа. И псалмопевецът казва: В голямо събрание аз ще те хваля Господи! Никъде не е казано в Писанието, че само пред себе си ще те хваля Господи. Христос казва: Като искаш да ме познаеш, влез в скришната си стаица. В коя стаица е това, вътре в къщи? То е вътре в себе си, в своята душа ще влезнеш. В онова свещеното място. Кое е то? Мястото, което е свободно от всяко подозрение, от всяко съмнение, от свека омраза, свободно от всяка лъжа, от всяка тъмнина, от всяка злоба; място което е свободно от всичките тези. А мястото дето сте сега сте, то е място на лъжа, на спор и омраза. Вашите къщи са място на спор на злоба и омраза, на лъжа. Дрехите, които носите, всичко туй е пропито от отрицателното. Всичките ви дрехи са нечисти. Какво ще ми разправяте сега? Някои си казват, че аз не ги обичам. Аз гледам тия хора, които казват, че не ги обичам – те нямат никаква Любов. ТЕ от сутрин до вечер мислят само за себе си. Че Господ ли трябва да живее заради мене или аз трябва да живея заради Господа? Човек е направен за краката си, или краката са направени за човека? Краката са направени за човека. И следователно, краката трябва да служат на човека. А пък човекът трябва да вземе във внимание, да желае доброто на своите крака, понеже те са заради него.
Та, казвам ви кой е пътят, по който вие може да бъдете благоугодни на Господа. До тогава докато вие не се научите да служите на Бога вие не можете да намерите правия път: Закон, по човешки казано е туй. Бог обича всички ония, които му служат. А всички ония, които служат на себе си, не са обични на Бога. В тази обич към Бога, той им дава живот. Когато вие обичате себе си, знайте че винаги ще имате последствията на страдание. Когато Човек е служил на себе си в миналото, винаги е страдал щом служиш на Бога, ще се радваш. Щом страдаш, това е закон, там може да има радост. Но страданието произтича от вътрешната Любов, която човек има повече към себе си отколкото към своите ближни.
Та казвам тъй. Сега туй е злото, дето се казва: Не се поддавай на известни изкушения от вътре. Оставете тогава онзи, който обича себе си, нека понесе своите последствия в живота си. Вие всички искате да се промени света. Вие искате всички хора да бъдат добри. Хубаво. Та и другите хора, и те искат да бъдат добри. Всеки един желае окръжаващите хора да бъдат добри, но спрямо него да бъдат добри. Майката, която е добра към децата си, не е добра към погрешките на другите. Да допуснем ти имаш само едни дрехи, ще ги дадеш на своето дете. С едни дрехи не можеш да облечеш всичките деца. Но можеш да направиш по една дреха за всичките деца. Така е въпросът вече на живота. Колективна работа на всичките. Всичките препятствия в света не можем да ги изправим, но трябва колективно да се съюзим, да направим храна на всички. Бог е дал тази храна, но хората не я дават. И вследствие на това се ражда т противоречията. Бог е наредил света на чувствата; има такива предмети, които могат да задоволят човешките чувства. Но хората не са добри проводници на Божията Любов. И тогава се ражда омразата. После, хората не са проводници на великата Божия мисъл. Тогава се раждат лошите мисли в света и вие страдате.
Сега за всички страдания ние не сме отговорни. Но за вашите страдания вие сте отговорни. Че другите другите хора страдат, то е тяхна работа. Когато вие страдате, всякога може да премахнете вашите страдания. Как може да премахнете вашите страдания? Внесете в себе си Божията Любов в своя ум на физическото поле; в сърцето на физическото поле. Имате тогава сърце душа, имате ум и сила, те така са турени, или туй е на физическия свят. Душата е духовния свят. Имате и умствения свят. И силата е причиня свят. Духът го няма още. Вие не можете да кажете: Да любим Господа с духа си, с всичката си сила. Това са нещата. Пътят, по който трябва да вървите. Онези от вас, които [не] искате да имате препятствия, един ден ще дойдете до такива изпитания, няма да остане нито един от вас, който да не дойде до изпитание. Един ден вие като заминете за другия свят, ще ви заровят живи в гроба. И така може 10, 15 дена да седите, и ще плачете и ще дигате шум, и никой няма да ви каже. Вие може да кажете, че отивате при Господа. И ще се чудите, и хората ще ви остават. Вие може да ги слушате, но ще видите, че сте свързани за тялото. И много мъчно може да се освободите от него. И много мъчно е да се знае, кой човек е освободен.
Та казвам, сега ще останат три неща. Човешката Любов върви по обратния път. Човешката Любов е една паница, която всичко за себе си събира. Божествената Любов е една изпъкнала паница, в която нищо не можем да съберем. Ако отивам някъде с Божествената паница, ти ще останеш гладен. Божествената паница е обърната с дъното на горе, от гледището на Земята. Ти всичко каквото имаш от Божественото, всичко ще раздадеш. А като го раздадеш ти ще се нахраниш. А човешката Любов, ти само като събираш в нея ти ще се нахраниш. Ако речем ти да раздаваш, ти гладен ще останеш. Та, в човешката Любов ти не можеш да раздаваш. Там ти ще събираш. А пък в Божествената Любов ти постояно ще даваш. Кое е Божественото? Туй което постояно дава е Божествено. Туй, което постояно взема е човешко. Не са лоши работи тия. Но ако постояно вземам, ти по човешки ще бъдеш нахранен, а по Божественому гладен ще останеш. Ако постоянно даваш, ти по Божесвеному ще бъдеш нахранен а по човешки ще останеш гладен. И тогава ще трябва да изберете, или гладен по човешки, или гладен по Божественому. Все ще гладуваш. Ако се нахраниш по човешки, ти ще имаш един Божествен глад. Ако се храниш по Божественому, у тебе ще остане един човешки глад. Трябва да изберете, или да гладувате по човешки или да гладувате по Божественому! Кое ще предпочетете? Сега, кое е по-хубаво? По-хубаво е човек да бъде нахранен по Божественому, а по човешки да гладува. И тогава кое е Божествената ХРАНА? Детето като се роди, то не знае, как да се храни. И тогава майка му, понеже е живела по Бога, тя му отвори устата, насила го храни. Това е Божествено. По някой път, ако служите на Бога, ще дойдат хората от вънка да ви нахранят. То е храненето на физическото поле. И тогава знаете ли кога ще ви нахранят по човешки? Само когато сте болен. Вече ръцете ви не държат, и тогава те ще ви турат една лъжичка в устата. И тогава на Земята, когато божествените хора работят, а другите хора са неразположени към тях, другите хора ги нахранват по божественому. Един праведник го нахранват, като говорят нещо лошо за него. Това е един Божествен обед за него на Земята. Когато дойде някой при мене и казва, че са го огорчили, аз казвам, те са го нахранили по човешки. А когато дойде някой е радостен, и казва, че е придобил; казвам, по божествен начин са го нахранили. И двата начина не разрешават въпроса. Да станете вие казвате, възрастни, да разбирате вие Божествената Любов, и да разбирате човешката Любов, и да направите вие вашата Любов служителка на Божия Любов, тогава само ще разбирате живота. Дотогава докато Божията Любов и човешката са самостоятелни, отделни, вие всякога ще имате противоречие в себе си. А щом оставяте вашата Любов да бъде служителка на Божията Любов, там е разрешението на въпроса. И друго разрешение на Земята не може да има. Колкото и да искате. Ако вие не заставите вашата Любов да служи на Божията Любов, вие живота не може да го разберете. Животът ще бъде тогава такъв, какъвто сега го имате. Да оставим сега. Дргояче Светът не може да се преобрази. И всеки един от вас ще си остане такъв какъвто е сега. И 20 години да ходите и да слушате, пак ще бъдете такива, както сте сега. Тъй е. Разбиране трябва. Ако турите в действие, че вашата Любов да служи на Божията Любов, тогава веднага ще дойде новото, което подкрепя човека. Но човешката Любов или човек сам трябва да застави своята Любов да служи на Божественото! Туй е разрешението. И върху това мислете. И правете опит. И тогава всичките противоречия ще се премахнат. И ще започнете новия живот. И нещо ново ще се яви във вас. А старите работи, които вие сте ги имали, всичко това ще изчезне, и ще остане само НОВОТО. И няма да бъдете тогава една булка турена с изкуствени цветя, когато отиват да я венчават, нали изкуствени цветя от книги тургат, но цветята ви ще бъдат все със саксии около вас. И във вашия живот щом се зароди едно желание, да бъде вашата воля на Земята, вие сте на кривия път. Щом се зароди във вас желанието, да бъде Волята божия на Земята, тогава вие сте на правия път! А като подчините вашата воля да служи на Божията Воля, това правото разбиране! За всекиго, който и да е, без разлика; и за царе и за патриарси и за светии, за всички. Всеки трябва доброволно да застави своята воля, да служи на Божията Воля, на Божията Любов. Защо трябва да служи човек? Човек трябва да знае да служи на Божията Мъдрост. Вънка от това може да имате колкото ключове искате да ви дам, те са празна работа. Само ти трябва да бъдеш умен. Как? Умен може да бъде само този, който може да застави своята Любов да служи на Божията Любов. Добър може да бъде само тогава, когато застави своето знание да служи на Божията Мъдрост.
Та казвам, тия са неща, които сега може да направите. Според мене, изхвърлете из ума си всичко старо.
И казва Христос там: И прости нашите прегрешения, както и ние прощаваме на нашите длъжници прегрешенията. Ти искаш да вървиш по Божия път. Хората имат да ти дават. Ако искаш да служиш на Бога, остави това, което имаш да взимаш. Ако искаш да служиш на хората, вземи си парите. На Бога ако искаш да служиш, забрави всичко това. И като зачеркнеш дълговете на хората, и Господ, и Той изважда своя тефтер, и Той зачеркне. Ти имаш да Му даваш.
Та казвам сега, първото нещо, вие не можете да направите тези, работи, докато не заставите вашата Любов да служи на Божията Любов. И докато не заставите вашата воля, да служи на Божията Воля. И за млади и за стари говоря това. За мен стар е всеки, който е заставил Божията Воля да служи на неговата воля. А който не е направил това, той е млад. Който е заставил Божията Воля да служи на неговата воля, той е стар. А онзи, който е заставил своята воля да служи на Божията Воля, той е млад. А по-грозни хора от младите няма. Младите са най-грозни, те се оформяват сега. Вижте един плод, най-първо ли е красив. О, като узрее, той става красив. А сега, ако някой път аз говоря за младостта, аз тургам другото. Има етап, който е заставил този процес. И като служи на Бога по новия начин, той е вече млад. Но казваш той е почти заставен. Докато той не е минал през таз опитност, той не е млад. Като опита, като напусне старото, онези хора, които не са се освободили от своите навици, млади са. А онези, които се освободили от своите лоши навици са стари. И всеки, който е почнал да проявява добродетелите, той е млад. А всеки, който оставя неговите грехове да се ширят в него, той е стар. Да.
Отче наш.
6. 30 ч. с.
На поляната – гимнастическите упражнения.
6-то Неделно Утринно Слово, държано на 10.01.1937 г.