БОЖЕСТВЕНИЯТ ДЕН
"Добрата молитва"
"Зора се светла зазорява"
Ще прочета първа глава от Евангелието на Йоана.
Иван е евангелист на мекото в християнството – мекота, без която градеж не може да стане. Само с меките работи градеж може да стане. Те се поддават на самовъзпитание. Това е дълбока философия. (Учителят прочете главата.)
"Имаше човек"
Животът зависи от възприемането и предаването на онова, което човек получава и предава. Да възприемеш и да предадеш, това са две неща важни, ако разбира човек. Някой път даваме повече, някой път вземаме повече. Ако вземаме повече, ставаме богати. Ако даваме повече, сиромаси ставаме. Сиромашията и богатството се отличават с две състояния. Богатият има много да яде, не знае как да го яде. Бедният знае как да яде, но няма какво да яде. Често казват: "Бедният." За да бъдеш беден, какво си направил. Казват: "Той е учен човек." Учил се е . "Невежа е." Не е учил. На учения дадено му е. Трябва да се даде. Но за да станеш учен човек, онова даденото трябва да се яде, трябва да се учи. Запомнените неща още не са наука. Дрехите, кoитo имаше в гардероба, не са важни. Дрехата, която носите, е важна. Какво ви ползва дрехата в гардероба? Казвате на вашия приятел: "Тези дрехи имам." Вън е студено, треперите, казвате: "Нека стоят, да не се окирлявят." Кое е по-хубаво? Твоите дрехи да бъдат нови и ти да трепериш, или да ги носиш и да получиш нещо? Сега туй е в съзнанието.
За да приеме човек, има си причини. Някои хора, които са възприели повече, се познават, че са възприели повече. Някои, които са давали повече, и те се познават. Че как се познават, ще кажете. Много лесна работа. Онези, които вземат повече, тежат повече. Онези, които дават повече, олекват. Като ги претеглиш, ще знаеш с колко е олекнал. Колко е дал точно, като го претеглиш, ще знаеш колко е тежал. Има тънки Божествени Везни, теглят. И човешките мисли теглят. Човешката мисъл на земята няма везни, с които да я премериш. Някои мисли са тежки. Набрала се някоя мисъл в главата, тежко ти е. Мислиш, че си сиромах, което те мъчи. Натрупала се сиромашията. Сиромашията мяза на битпазар, като Плюшкин. Някои сиромаси хора са плюшкиновци. Събрал петала, гвоздеи, които не влизат в работа, носи ги, пъшка. Пет пари не струват, казва: "Да го имам за стари години."
Сега ние често носим известни чувства, мисли и желания, постъпки, които не са ни потребни. Искаш да бъдеш здрав, казваш: "Този човек е здрав. И аз искам." Ти имаш всичките условия да бъдеш здрав. Ако искаш да бъдеш здрав като него, изучавай го, виж как постъпва. Виж най-първо този човек как се облича, как ходи, как мисли, какво чете, как работи. Не мисли, че след като изучиш това, ще вземеш от него здравето. Той ще ти помогне да бъдеш здрав, но за да бъдеш здрав, ти трябва да дойдеш в съгласие с природата. Тя е, която ще ти даде светлина, въздух, вода, храна. Много други работи има, които може да направят човека здрав. Допуснете, че един цигулар, като свири, е научил "Цвете мило, цвете красно." Свири я веднъж, два пъти, три пъти. Като я свири с години, какво е добил? Цветето е мило и красно, но той не е нито мил, нито красив, нищо повече. Аз виждам много цигулари, които свирят, пъпки са останали. Някой цигулар се спрял и вече не можеш да го помръднеш, джудже е останал. Тук преди години имаше един орех, израснал между дърветата, и за повече от десет години джудже остана, орехът не може да расте. Питат другите защо не расте. Няма условия. Всичките дървета наоколо големи, вземат соковете, няма какво да яде, какво да пие. Казва, извадете го оттук и го посадете на друго място да израсте. За десет години съвсем малък останал, няма достатъчно светлина, няма достатъчно въздух, няма достатъчно вода, няма достатъчно храна, няма и кой да го обича. Цял ден всичките го хукат, казват: "Да се махаш оттук, какво си дошъл, нямаме нужда от орех." Другите го пъдят. Той пари няма. Беден е. С какво ще се храни? Никому и не дохожда наум да го пренесе в десет години, да е далеч, да няма толкоз братя.
Някой път вие искате да имате големи братя. Джуджета ще останете. Един брат, който имаш, трябва да е най-малко на сто километра разстояние от тебе, ако искаш да се ползваш. Тази идея ви се вижда, че е чужда. Господ отдавна е предвидил тия работи. Между една слънчева система и друга има толкоз голямо пространство, много далеч са слънчевите системи една от друга. Между земята и слънцето може да турите три хиляди системи като слънчевата. Надалеч са, простор има. На най-близката слънчева система до нашата светлината й взема три години, за да дойде светлината, която пътува с триста хиляди километра в секунда. Ако рече да пътува с нашите превозни средства, милиарди години ще й трябват.
Сега вие се спирате и питате защо е така. Че как трябва да бъде? Някои питат защо е така. Как трябваше дa бъде? Наблизо да са. Наблизо – джуджета, надалеч – слънчеви системи. Ти, надалеч като си, човек ще станеш. Наблизо като си, никакъв човек няма да станеш. Някои казват: "Близо при Бога." Близо при Бога е онзи, който изпълнява волята Божия. Който ходи по съвета на Духа Божи, който прославя името Божие, той е близо. Близостта не е материално средство да живеете на едно място. Съзнанието ви трябва да бъде свободно. Често вие седите и държите някого в ума си. Не само вие, но всички хора държат някого в ума си. Държите някой светия в ума си. Защо го държите в ума си? Да кажем, четете една книга. Ако някой поет е писал за любовта, ще четете. Ако някой е писал за Божията мъдрост, има какво да научите. Ако някой е писал за истината, ще четете. Ако някой е поет и е писал за живота, ще четете. Ако е писал за знанието, какво нещо е знанието. Ако е писал за свободата, какво нещо е свободата.
В сегашния живот се иска да се разтоварите. Всички хора са натоварени. Някой е натоварен със сиромашия, някой е натоварен с голямо богатство. Казвам, законът е да знаеш как да разтовариш съзнанието си. Седиш, тежко ти е. Какво има в съзнанието ти? Допуснете, че в ума си имате два университета. Искате да следвате в Берлинския университет или в Йелския. Йелският е в Америка, Берлинският е в Берлин. При сегашните условия в Берлинския университет какво ще научите? Нищо няма да научите. Ще научите как падат бомби. В Йелския университет, ако идете при сегашните условия, и там няма нищо да научите. Постоянно ще четете американските вестници, колко хора са избити, колко параходи са потопени. Може да знаете колко са се оттеглили назад или колко са се изтеглили другите напред.
Знаете какво е различието между апостол Петър и Йоан. Каква е разликата? Петър е голям националист, умираше за своя си народ. Йоан беше малко по-свободен на любовта. Всички хора, които обичат народа, те дават повече. Онези, които обичат себе си, вземат повече. Защо? Народът е по-голям, има какво да вземеш от него, ти си по-малък. Един човек не мяза на един народ, един народ не мяза на един човек. Народът е като едно дърво голямо, което ражда плодове. Човек е едно малко дърво, което сега е посято, за бъдеще може да стане това. Сега трябва да се разбира. Има нещо, което не се разбира. Обикновените работи. Представете си, че една жена знае да преде много хубаво. В преденето има две неща. Едната преде много тънко, другата преде много дебело. Тънката прежда е хубаво изпредена, дебелата, като пипнеш, има нещо, което й липсва. Зимно време тази грубата дреха топли повече, за лятно време тънката дреха е отлична. Зимно време треперене има при тънката дреха. Лятно време при дебелата дреха ще се изпотиш. Някой път при тънката дреха може да ти е хладно. Ако искате тънки дрехи, за лятно време са. Ако искаш дебели дрехи, за зимно време са. Казвате: "Защо едната преде тънко?" Тя казва: "Аз преда тънко за лятно време." Другата ако попитате: "Защо предеш дебело?" – тя казва: "За зимно време." Зимата иска дебела. Някой човек казва: "Той е груб, дебело преде." За какво? За зимно време. За тънкото предене има време. Като дойде зимата, ще се нуждаете от моята дебела прежда. Вие мислите, че дебелото предене не струва. Лятно време не струва, но зимно време по-добро от него няма. който преде тънко, казвате, че за зимно време не струва, но за лятно време е отличен. После тънките дрехи са много жилави. Имат една добрина, че са лекички. Човек, който преде тънко, по-леко минава. Който преде дебело, винаги повече страда. Често някой дойде при мене и ми се оплаква, казва: "Тежко е." Казвам, дебело предеш, за зимно време. Лятно време преде, но никой не взема от преждата. Като дойде зиматa, oт тази прежда ще вземат, ще му олекне. Сравнението седи в това.
Ти си скръбен, тъжен. Ако намериш един човек с по-голяма скръб, тебе ти поолекне, забравиш своята. Ако си тъжен, намериш весел, тебе ти става мъчно, защото и ти не си такъв. Зимно време дебелата дреха по-голяма топлина дава. Защото качество има в дебелите дрехи. В съзнанието ти дебело предеш. Причините не са външни. Ти си търговец, предеш дебело, за търговията предеш. Казваш, че имаш някакъв идеал. Оставете вашия идеал. В света всички неща, в които живеем, те са материални. Искаш да проповядваш на хората. Не само искаш да проповядваш, ти влагаш стоката си, искаш да имаш мющерии. Бакалинът може да има сто, двеста, петстотин души мющерии. Ако един професор преподава на един, двама, десет ученици, не е така виден. Колкото повече ученици има, знаменит става. Цигуларят, колкото повече хора го слушат, колкото по-голяма публика има, по-добър цигулар е.
Някой път във вас има желание да носите пръстен. Някои казват: "Пръстен не е хубаво да се носи, грешно е да се носи пръстен." Религиозните хора считат за грешно да се сложи пръстен. Никой не може да се ожени без пръстен. Навсякъде по света пръстенът е емблем да се ожени момата, пръстен трябва да се даде на момата. Момъкът да се ожени, пръстен трябва да му се даде. То е като паспорт. Като тръгнеш от България за Америка, паспорт трябва да имаш. Паспортът е пръстен. Лошевината седи в това, колко ще платиш за паспорта. Има евтини пръстени, има и скъпи пръстени за двадесет, тридесет, четиридесет, петдесет хиляди лева. Иска момата да се жени, няма пет пари. Тя ще намери някой, който да я уважава, да й направи пръстен. Имате една бедна мома, никой не обръща внимание. Четете, царският син се сгодил за нея, изведнъж повдигне се пред вашите очи. Досега беше слугиня, сега започват да й се кланят. Откъде във вашия ум тази слугиня се повдигна. Някой път казват – той стана набожен. Не те уважават хората, защото не сте се сгодили. Вие само мислите, царският син минава, но не му дава сърце да ви даде пръстен. Той ви изпитва. Дойде в дома ви, само хората говорят, казват: "Ходи, че я лъже." Докато царският син иде само у вас и не оставя пръстен, вие не разчитайте на това. Аз ще ви кажа що е пръстен. В света без пръстен не може да се преместите, не може да излезете от къщи навън.
Когато аз говоря за любовта, подразбирам първото условие в живота нашето съзнание да тръгне напред. Нашият ум, нашето сърце трябва да имат подбудителна причина, то е любовта. Тя е подтикът, единственото нещо, което ни желае доброто. Любовта те намери, изпотил си се, казва: "Иди малко да се поразходиш." Гледаш, някой закъсал някъде, казва: "Вземи цигулката, свири. Аз съм публиката" – казва любовта.
Ще ви приведа един анекдот за един от най-видните проповедници – Муди, в Америка в събудително събрание. Най-първо той бил обущар и се опитвал да говори в църквата, но навсякъде го спирали. Рече да говори, казват: "Седни." Най-после този Муди става виден проповедник. И в Англия ходил да проповядва, слушали са го по двадесет-тридесет хора. Муди разправя – в началото, когато иска да стане проповедник, имало една църква, където видни проповедници говорили. Той ходил да събира хората, пък те да говорят. Най-после и той влизал да слуша какво ще проповядва проповедникът. В един случай повикал един много виден американски проповедник да му говори на сутринта, както сега тук – вечерно време били тия събрания. Прияло му се жамбон, свинска наденица, хубаво направена, мазничка. Похапнал си, казва: "Да добия кувет, сила." Влиза жамбонът в стомаха и му става тежко. Проповедникът говори, нему му се затварят очите. Не могъл дa слуша, съжалява. Всички чули какво проповядва великият проповедник, Муди не могъл да слуша, понеже жамбонът не му давал. Питат го какво говори проповедникът, казва: "Когато викате виден проповедник, не викайте друг. Аз направих една погрешка. Виках един в църквата, повиках друг да ми проповядва в стомаха. Онзи отвътре критикуваше и не можах да слушам онзи отвън. Вътре слушах критиката, спях."
Казвам, в света Бог ни говори. Понеже имаме други проповедници, светът в нас говори постоянно, критикува – това не е намясто, онова не е намясто. Знаем, всичките хора са лоши, но знаем кои са добри. Сега, ако знаем, че десет цигулки са лоши, знаем, че една е добра. Коя ще ти помогне? Десетте лоши или едната? Достатъчно е да нося хубавата цигулка, че другите са лоши – те не ни трябват. Някой път казваме, не се занимавай с лошите хора. Какво има да се занимаваш с един лош човек. Голяма е лошевината. Той е потребен като чук, който троши камъни. Ти си пътник. Оставете лошите хора да се занимават с лошите хора. Те са на мястото, те са чукове. Има камъни, трябва да се чукат. Всичките съградени неща стават чрез чукове, наковални. Във вашето съзнание намерете най-близката звезда, три години трябват на светлината, за да дойде до вас, като пътува с бързината на светлината.
Вие мислите да намерите Бога – лесна работа. Бог е много близо. Най-първо, като идеш да го слушаш, ушите ти трябва да бъдат отворени. Глухият какво ще слуша? За да намериш Бога, трябва да имаш здрави очи, да виждаш. За да намериш Бога, трябва да знаеш да ядеш добре. Ти не може да ядеш, болен си. Щом станеш приятел на Господа, той ще те повика, на гости ще ти дойде. Развален стомах имаш. Какъв гост ще бъдеш? Имаш един ум неподатлив, казва – това не е хубаво, онова не е хубаво. Кое е хубавото, не го знаеш.
Казвам, онова, което любовта дaдe, и най-скромната храна, бъдете доволни. Ако вие зимно време сте в един пчелин, колко дажба ще ви дадат? Тридесет хиляди пчели има в един обикновен кошер, има около дванадесет кила мед, да прекарат зимата. Делете по колко мед ще се падне на тридесет хиляди пчели. Много малка дажба им се дава. Пчелите нямат чинии, нямат вилужки, прибори. Една малка килия ще й дадат, ще вземе с хобота. Тази пчела е благодарна. Хубава е храната, която се дава. Аз бих ви препоръчал храната на пчелите, много хубава е, най-чистата. Хората се развалят от много ядене на сладко. Докато ядеш мед, ти си здрав. Ако започнеш да го ядеш лакомо, ти се разболяваш.
Ние, съвременните хора, искаме един щастлив живот. Опасна работа е щастливият живот. Искаме да бъдем постоянно щастливи. В щастието има голямо състезание. В света всичките спорове, които стават, недоразуменията, все за щастието са. Щастието е много материална работа. Даже ангелите се съблазняват в него. Сега туй няма да ви доказвам, много дълго време ще мине.
Един цар едно време искал да му кажат една приказка без край. Явили се да му говорят, но ден, два, месец, все се свършвала. Най-после се явява един голям философ и казва на царя: "Аз ще ти кажа една приказка без край." Този цар търсил човек, който да говори без край. Казва: "Царю честити, имаше велик цар в миналото, който съгради една голяма житница, която имаше сто километра надлъж и двадесет километра на- шир. Събра всичкото жито. Когато правеха голямото здание, оставиха една малка дупка. Като го напълниха с жито, влезе едно щурче, взе едно зрънце, извади го и го занесе навън. Не се задоволи с това. Дойде пак, взе друго зрънце и него изнесе навън." Царят казва: "Какъв ще бъде краят?" "Нека извади всичките зрънца, тогава ще кажа." Колко хиляди години трябват, колко пъти трябва дa дойде на земята, докато това щурче извади всичките зрънца?
Щастието е еднообразно. Щастието в живота трябва да бъде разнообразно. Без разнообразие щастие няма. Щастието в музиката е да слушаш разнообразието на тоновете. Ако само с един тон е направена една песен – българите имат такива еднообразни песни: ди- ди-ди-ди. Всички българи, които не могат да пеят, все са от ди-ди-ди. Онези, които хубаво пеят, те са гениални. Едни много хубав ритъм имат.
Та казвам, няма по-хубаво нещо в света, когато умът започне да работи, има светлина. Четеш хубава книга, няма по-хубаво удоволствие от това. Няма по- хубаво нещо – да видиш нещо красиво. Няма по-хубаво нещо, когато си гладен и здрав. Няма по-голяма приятност от първата хапка, която вземаш. В сегашното ядене първата хапка е най-сладка. Последните хапки – намалява се сладостта. В истинското ядене обратен е процесът – първата хапка е сладка, втората е още по- сладка, третата – още по-сладка и като дойдеш до едно място, трябва да спреш. Ако не спреш, ще се роди един обратен процес. Ние на земята не разбираме Божиите блага. Ние страдаме от голяма лакомия. Някой път ние си даваме мнението. В какво седеше грешката на Соломона? Най-големият лаком човек в женско отношение беше Соломон. Триста жени и деветстотин наложници защо му са? Търсеше си беля на главата. Триста жени не може да те обичат.
Всяка жена има едного в ума си и го търси. Всяка жена търси онзи, който Господ създал в света за нея. Търси го. Ти мислиш – дали ме обичат хората. Най-първо ти може да намериш само един човек, който да те обича. Кой е той? Първият, който те обича. Той е Бог, който те е създал. Вторият ще бъде онзи, който Бог е направил, той да те обича. Има един, който Бог е направил.
В какво седеше прегрешението на Ева? Вие се спирате. Не е хубаво да говоря за погрешките, може обида дa има, няма дa ви кажа. Ева искаше да има двама приятели. Онзи адепт, който влезе, той й каза: "Вашият другар не е учен човек, той се занимава само със зоология, изучава животните, още няма философия. Кръстил един заек, каква философия има? Че кръстил един кон, каква философия има? Че турил името на един вол, каква философия има, не е учена работа. С много прости работи се занимава. Ти си учен човек. Виж тия дървета, в тях грамадна сила има. Той не разбира. После казва – той злоупотреби с вашата добрина. Ти се занимаваш с ботаника, пък той взема всичките плодове, че ги дава на своите коне. Вие ще ме запитате: "Аз там ли бях?" Не, предполагам. Нали и вие предполагате. Видите млад човек, говори с млада мома, предполагате защо са се събрали. Може този младият човек да е един лекар, на младата мома майка й е болна. Лекарят пита: "Майка ви как е?" "Малко по-добре." Тия двама млади имат нещо. Нищо, търговска работа имат. Може би за майката пита. Може би този е един професор млад, тя е млада студентка. Той я пита върху предмета, който преподава. Може да е млад цигулар, за музика говорят. Вие търсите все такива любовни работи. Кои са любовните работи?
Любовните работи са, които излизат от Бога. Любовта е едно начало. Излизаме от живота, влизаме в света, който Бог е създал. Този свят трябва да се изучава. Цял ден вкъщи няма да седиш, на стола няма да седиш, на прозореца няма да седиш и да четеш колко хора минават. Ще излезеш в гората при дърветата, ще идеш при изворите, вечерно време ще излезеш да погледаш звездите, ще ги изучаваш. Ще посрещаш слънцето, когато изгрява. Не да търсиш колко е голямо слънцето. Най-първо ще видиш какво ще ти даде слънцето. То е важно. Ще видиш какво ще ти дадат звездите. Ще идеш при едно дърво, ще видиш какво ще ти даде. Всеки предмет в света, всички неща, които Бог е създал, отвсякъде ще вземеш по нещо. То е благото. Ако не вземеш това, което Бог е вложил, не става нищо. Една пчела, за да събере едно кило мед, трябва да посети петстотин хиляди цветя. Толкова изчисляват, аз не съм изчислявал. Ти ядеш меда и казваш: "Много искаш." Не знаеш, че тия пчели – тридесет хиляди, са посетили петстотин хиляди цветя, за да съберат един килограм мед. Колко време ще ти вземе да прочетеш само тия петстотин хиляди цветя.
Казвам, ние, съвременните хора, сме неблагодарни на малкото. Малкото е, което расте. Голямото има друго свойство. Големите работи никога не растат, те се смаляват. Малките работи в света растат. Големите работи не растат, но се смаляват. Малката любов в света расте, не голямата. Малкото добро е мощното, голямото добро, то не расте. Вие търсите големи работи, богатство, голяма любов, голямо добро. От малките работи трябва да се започне. Туй, което расте, то е полезно за нас. Големите работи в света са за друг порядък на нещата. Сега аз ви казвам, не искам да огранича вашите желания. Желанията ви да бъдат всичките свободни. В музиката гледам и най- малките мотиви. Много музиканти свирят Бетовен, Моцарт. Бетовен мъчно се свири. Много музиканти съм слушал да свирят Бетовен. Аз съм слушал Бетовен, като свири. И тук свирят, превод има. Много места има в Бетовен неверни преводи. За бъдеще вярно трябва да се преведе.
Животът, който сега имаме, е превод на Божествения живот. Мислят музикантите, Бетовен е написал. Колко бетовеновци ще дойдат в новия век да пишат. Не че това е лошо. Бетовен е започнал с малките работи към голямото.
Казвам, ако Бетовеновата симфония не расте, ще се смалява. Всички неща, които се смаляват, са инволюционни. Всички, които растат, са еволюционни. Ние сме започнали живота с големи работи. Излязохме от бога, дойдохме в света, дошли сме до крайния предел, няма къде да слизаме. Трябваше да направим един завой. Защо е така? Свикнал някой да пие. Закон имаше. Пиеш. Като нямаш пари, какво ще правиш? Като отидеш, кръчмарят казва: "Плати, не давам." Законът е все същият.
Искаш да те обичат хората. За да те обичат хората, ти трябва да платиш за туй. Трябва да дадеш нещо. Не може да те обичат заради нищо. Любовта даром не се дава. В любовта съществува правилна обмяна. Ще ви обичат хората за нещо. Един честен търговец всеки го обича. Един честен дрехар всеки го обича. Онези, които не са честни, не се обичат. Хората ни обичат заради онова, което им даваме. Обичаме Бога заради онова, което ни е дал. Той ни дал най-ценното. Той ни дал прекрасен ум, който хиляди години има да го изучаваме. Той ни е дал прекрасно сърце, което хиляди години има да изучаваме. Дал ни е душа, която не може да се сравни с нищо. Дал ни е един дух. Най-ценните неща Бог ни е дал. За какво има да плачем.
Плачеш, че някой обича друг отвън, тебе не обича. Гони Михаля отвън. Този човек, който искате да ви обича, и той търси да го обичат. Аз изследвам. Той чувства, че ти не го обичаш. Ти чувстваш, че той не те обича. Двама чувствате, че не се обичате. Какво показва? Че той иска да вземе, и ти искаш да вземеш. Две положителни неща се отблъскват и две отрицателни неща се отблъскват. Единият ще даде, другият ще Вземе, после другият ще даде, единият ще Вземе.
Да Ви дам едно правило. Срещате един човек. Ако вие искате да завържете приятелство с него, ще намерите най-добрата му страна и ще държите тази черта в ума си. Най-малкото качество да седи в ума ви, едно хубаво качество. Само така се завързва приятелство. Щом го срещнеш и търсиш нещо в него, което не е добро, този човек не е доволен. При това туй добро ще го подхраниш, ще ходиш да го поливаш всеки ден и ще видиш, че расте. Втория ден ще намериш друга черта – по-добра. Всеки ден, като го срещаш, твоят приятел от ден на ден става по-добър. Сега е обратният процес. Най-първо са най-добри, в края свършваме с лошо. Разбирам бакалин, след като продаде всичко, като няма стока, никой не иде при него. Захар няма, смокини няма, масло няма, мляко няма, хляб няма. За какво ще го търсят? За неговите черни очи? За дрехите му? Никой няма да дойде. Може да тури цилиндър, ще стане посмешище. Може да тури лачени обуща. Хората нито обуща искат, нито дрехите му искат, но искат хубав хляб, и то пресен.
Та казвам, ние трябва да бъдем носители на топлия хляб, който Бог ни изпраща сега. Най-добрият хляб е тук. Като дойдем, имаме право само за една минута да вземем и да го опитаме какво нещо е. Казва: "Вземи, опитай го." Много философия не ни трябва. Нещата трябва да опитаме. Ние обвиняваме хората, че не са умни. Някой казва, че не е добър. Не е наше мнение, не си опитал. Каквото казват хората, може да е право за тях, но не и за мене. Как са живели хората в миналото, е хубаво, но как ние ще живеем. Как вярват хората, е хубаво, но аз как вярвам.
Ние досега всички мязаме на тия хора, които воюват. Навсякъде в света се проповядва воля. Трябва да има човек воля, да си наложи волята. Волята ражда бой, борба в света. Когато се дели ябълката, взел някой повече, стане спор. Сега стават спорове. Идеш някъде, купуваш, няма изобилие, малко ще вземеш, ще се скарат. Някой казва: "Остави и ние да вземем." Карат се хората. Защо? За едно кило, за половин кило. Взели, но не останало за друг. За да не се карат, вземи половин кило, едно кило най-много. И за утре да имаме. За утрешния ден Бог се грижи. Божият ден в света е един. В Бога съществува само един ден. Изгревът на този ден е истината. Вие ще кажете: "Ние не разбираме що е залез." След като се наядеш, храната се отдалечава, трябва да се смели. Втори път ще те посети. Не иска да седи при тебе.
Божественият порядък не мяза на нашия. В човешкия порядък, ако аз съм дал пари, ще дойде да каже: "Давай сега!" Закон има. Трябва да даде парите този човек. То е човешки порядък. В Божествения порядък, като съм дал пари някому, ще ида, пак ще му дам. Не да вземам от него. Пак ще му дам. Нищо повече. Който дава, взема. Който никога не е давал, никога не може да вземе. Който дава, има право да взема преизобилно. Който дал от излишъка, ще взема. Ти си посял в една градина. Земята не е твоя. Посял си нещо. Имаш право да вземеш. Тия дървета са израсли, родили плодове, може да вземеш един-два плода. Ако не беше садил, не може да вземеш. Градината не ражда, самите дървета раждат.
Законът е: от онова, което сме дали, ние може да вземем. Бог, който живее във всичките хора, от него всякога може да вземем по нещо. Щом идеш при някой човек и искаш да вземеш, то е от Божественото. В човешкия порядък той иска да вземе от тебе. Аз, като ида при Божественото, трябва да взема. Човешкото преди мене трябва да вземе. Втори път той трябва да вземе нещо.
Божественото в нас е, което постоянно дава. Човешкото в нас е – постоянно взема. Ако турим на двете неща само Божественото, обмяна няма да има. Ако турим и двете неща човешки, обмяна няма да има. Обмяна може да стане между човешкото и Божественото. Професорът предаде своята лекция, ученикът ще учи. Дава професорът една лекция на един музикант. Той ще звучи това, което му е предал. Втория път онзи свири, професорът слуша и ще поправя. Втори път пак ще му предаде. Ако ученикът никак не е учил, професорът няма да го слуша.
Като идем при Господа, какво ще му кажем? Ще му разправим, че сме грешни. Той не се нуждае от хора грешни. Казваш: "Аз не зная да свиря." Какво знаеш да свириш? Казва: "Аз съм грешник, аз съм невежа, аз съм слаб, аз съм болен." Господ не се интересува за нашата слабост. Той иска да знае малкото, микроскопическото, което сме научили за любовта. Аз харесвам цигуларите. Съвременните хора на новото учение много говорим. Говорене, колкото искаш. Цигуларите аз ги харесвам. Той, като дойде, казва: "Свири." Колкото по- малко говори, повече свири, по-добър цигулар е. Колкото повече говори, по-малко свири, не е от добрите цигулари. Като дойде с цигулката, аз го слушам. Разправя ми, че при еди-кого си е учил. При кого е учил, е хубаво, но какво е научил, е важно. Хубаво е при кого е учил, но какво е научил, то е важно.
Онова, което сме научили от Бога, трябва да го предадем, и то по всичките правила. Много пъти свирим не по правила. Знайте, колко смешна е нашата любов. Според мене, ако моята любов не може да произведе щастие в хората, тя не е Божествена любов. Ако моята любов не може да произведе мир в душите на хората, не е любов. Ако моята любов не може да даде светлина на хората, не е любов. Ако моята любов не може да подтикне хората да научат нещо, не е любов. Не как гледам хората, е въпрос, но как давам. Аз се радвам на онова, което дам. Аз се радвам на Божественото, то расте. Онова, което аз давам, е Божествено, ако расте. Аз се радвам, че то, като расте, ще даде плод. Ябълката, която посаждам, ще даде плод. Казва: "Аз съм ходил в градината да целувам стъпките." Може да целувам стъпките, ако израсте дървото. Ако няма нищо, какво ще целувам? Да целувам, съгласен съм, но като израсне дървото, като извира изворът, като дойде хлябът, целувайте. Когато нищо не израства, не целувайте. Не се петнете. Да нямаме заблуждения в света. Дойде един човек, аз се обхождам добре с него. Защо? Аз гледам неговото дърво в моята градина израснало. Дойде друг, не се обхождам. Погледна дървото в моята градина, не е израснало, няма плод. Той иска да имам същата обхода към него. Гледам, на онзи дървото израснало, той иска същата обхода. Не е намясто, не е право. Аз ида някъде, моето дърво не е израснало, той не ме обича. Той като не ме обича, ще ида да посадя дървото. Като мина след няколко години, ще ме посрещне човекът. Казва: "Виж, дървото израснало."
Така се гледа реално на нещата. Вие казвате: "Той не се обхожда с мене добре." Между умните хора обходата всякога е разумна. Между глупавите хора обходата всякога е глупава. Глупава е, защото няма нищо. Йоан казва: "Не съм аз, който нося благата на човечеството. Иде един след мене, който ги носи." Христос, като дойде, и там има едно различие. Христос иде и посажда. Но онова, което той ни даде не само да се радваме, но Христос внесе любовта. Трябва да се радваме на Божията любов. В този стих е казано: "Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е привлякъл. И никой не може да иде при Отца ми, ако аз не му покажа пътя." Като дойде Христос, той ще покаже пътя, онзи вечния път, да идеш и да намериш Бога. Без Христа ти не може да намериш Бога. Той ще ти даде пример, образец – в този път, като идеш, какво трябва да правиш. Всичкото учение на Христа да се изтълкува, казва: "Да се отречеш от себе си. Който се отрече от баща и майка, той може да ми бъде ученик." Те са неща мистични. Никой от съвременните християни не са изучили вътрешния смисъл. Казва: "Който не се отрече от своя си живот." Ще се отречеш от своя живот на безлюбието. Ще се отречеш от своя живот на леността. Ще се отречеш от своя живот на нехайството, немарливостта. Много работи има.
Да бъдеш един човек на любовта, то е най-хубавото нещо. Ти носиш най-хубавата дреха. Да няма нито едно петно. Да излиза от дрехата ухание. Един хляб ти го обичаш заради съдържанието. Водата ти обичаш заради живота. Светлината обичаш заради простора, който иде при тебе.
Казвам, радвайте се на най-малкото благо в света. Радвайте се на малкия лъч на Божествената светлина. На най-малкия лъч, който може да дойде, радвайте се. На този лъч ако се радвате, всичко може да постигнете. Не изведнъж. Всичко може да постигнете в света. Въпрос е на време. Аз съм гледал, съществува голямо различие между майка и дъщеря, между учител и ученици, между свещеници и пасоми. Навсякъде спорът излиза, че ние искаме много. Не искай много. Дето влезеш, искай най-малкото. Христос дава онзи пример, казва: "Ти, като идеш някъде, не вземай първото място, вземи последното място. Като дойде домоначалникът, той да те повика."
Само един добър учител по музика може да определи гласът какъв ще бъде – сопран ли, алт ли, тенор или бас. Само той знае какъв метод да даде. Само бащата музикант може да даде онзи метод, с който може да успееш. Той ще ти покаже да вземеш верен тон. Знаеш колко мъчно е един цигулар да тури пръстите си, дето трябва. От професора по физика излизат къси вълни, които турят пръстите. Онези професори по музика, които не са музикални, имат дълги вълни, пръстите седят, дето не трябва. Добрите музиканти са с къси вълни. От професора трябва да излезе нещо, да влее. Ако не е влял, аз не се уча от него.
Що е Бог? Бог е за нас онова, което ни е дало най- хубавото. То е Бог. Туй, което не е най-хубавото, то не е от Бога. Сега казвам идеята. Имате най-хубавото дадено. Ще ви приведа един пример. Ще ви кажа къде е погрешката. Този пример е взет от Шуменско, в Нови пазар – не зная дали не са го прекръстили. Една млада мома, която била на шестнадесет, дядо й дал едно Евангелие. Тя обичала да се люби. Турила Евангелието в сандъка отдолу, отгоре си турила чеиза, напълнила го с дрехи. Оженила се. Евангелието седи на дъното на сандъка, отдолу под прикята. Шестнадесет години Евангелието седяло в сандъка затворено, тя търсела своето щастие отвън. Ражда й се едно момче и става на шестнадесет години, тогава умира. Тя пада в отчаяние, изважда всичко от сандъка и намира Евангелието, казва: "Защо ми са тия дрехи!" Като намира Евангелието, започва да чете и разбира живота. Казва: "Ако бях чела Евангелието, туй дете щеше да бъде живо." Аз я срещнах, казва: "Защо умря детето ми?" "Да те научи да четеш Евангелието. То е професор." Тя събираше всички жени в селото, четеше им Евангелието и казваше: "Не правете моята погрешка. След шестнадесет години ще четете Евангелието, но ще мязате на мене. Ще ви гори нещо. Четете го, за да не заминават вашите възлюблени."
Ние изгубваме добрите условия в света от нечетене на Евангелието, от неприлагане на най-малкото добро, от неприлагането на малката любов в света. Когато трябва да дадеш малко любов, дай я. Когато трябва да я приемеш, приеми я в най-добрия смисъл. Вземам любовта не като нещо материално. Остави любовта в най-малкия размер да се прояви, както тя иска. Не туряй закон на любовта. Любовта няма закон. Тя е закон сама на себе си.
Казвам, престанете да се самоосъждате. Някоя сестра ми казва, че не била учена. Мене са ме обиждали учени и неучени. Учените обиждат повече. Казва: "Обиди ме една сестра от учените." Знаете, какво е учена обида и какво е проста обида? Учената обида ще ми даде сухар, направен от десет години, седял сух, искат се здрави зъби. Трябва да се дъвче хубаво храната. Трябва да се дъвче, съгласен съм. Този сухия хляб не трябва да дъвчеш, за този хляб трябват чукове. То е научна обида. Който не те обича, сух хляб ти дава. Простият, като те обиди, ще ти даде сух самун голям, казва: "Отчупи си." Пак ще се мъчиш. Ученият дава много малко сухари, простият дава голям самун, и той е сух. Нито на учения искам обидата, нито на простия. Аз се нуждая от любовта на учения – най-малкото любов, и от любовта на простия. За мене в любовта в дадения случай всичките хора са равни. Радвам се, че е учен, понеже ще знае как да предаде. Радвам се, че е прост, понеже няма да даде голям самун, но ще даде нещо много малко. Казвам, в любовта учените хора и простите хора еднакво предават любовта, няма никаква разлика.
Да възлюбиш Господа, Бога твоего, казал Мойсей на еврейския народ с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум – тъй не го е казал Мойсей. Да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила и да възлюбиш ближния като себе си – така Христос го е казал. Няма по-велико благо в света, да обичаш Господа. То е изгрев. Изгревът на Божията любов, началото.
Вторият закон е да възлюбиш ближния като себе си. То е зенитът. Любовта към себе си, то е залезът. Що е любов към Бога? Началото на живота. Що е любов към ближния? То е зенитът на живота. Що е любов към себе си? То е залезът. Ако в любовта към себе си ти не разбереш истината, ти не си познал любовта. Ако в любовта към ближния ти не си придобил знание, ти не си познал любовта. Ако в самата любов ти не си познал v любовта, ти не си познал Бога. Да любиш любовта, значи да любиш Бога. Да любиш ближния си, значи да познаеш себе си. То е смисълът на живота.
"Отче наш"
Вие всинца сте богати. Имате много блага. Бог ви ги е дал. Ето къде седи разликата. Някой път гледам някой цигулар, който свири много добре. Друг път го виждам, не свири много добре. Търся причината. Виждам, първия път му платили три, четири, пет хиляди долара, другия път не свири, нищо не му платили. Причината седи в неплащането. Никога цигуларят не може да свири, ако не му платят с любов. Ако го карат да свири добре, не може да свири. Ще свири лошо.
Казвам, всинца подобрете плащането. Плащайте много добре. Четири, пет, десет хиляди платете. Доста пари има. Ако си при езерото, може да платиш цял джобур. Цял джобур дайте, да ви свири хубаво. Казвам, когато ви свирят, плащайте в живота най- доброто.
13 Утринно слово 9 януари 1944 г., неделя, 5 часа София – Изгрев