БОЖИЕТО СЛОВО Е ОПИТАНО
5 ч. сутрин, хубаво, ясно време, на молитвения връх.
„Бог е любов“
Отче наш
(Днес прочете десетата страница от „Царският път на душата“1.)
Ще ви прочета само един стих от 30 глава на притчите: „Всяко Божие слово е опитано. То е щит за тези, които уповават на него.“
Какво разбира този, който събрал притчите под думите: „Всяко Божие слово е опитано“? Значи онези, които са го написали, са го опитали. Словото Божие не само вие ще го опитате, но то е опитано преди вас и е намерено, че туй слово е щит за тези, които уповават на него. Едно малко сравнение. Кога се раждат недоразуменията? Ние мислим, че когато дойде Словото Божие в нас, то няма да направи никаква промяна. Точно обратното ще се случи. Когато Словото Божие дойде, всичко старо, вехто каквото има, ще го изхвърли навън. Не ще го изхвърли, но ще го тури там, дето подобава, пък то ще вземе своето място. В живота ценните неща са винаги на видно място. Вземете един ценен пръстен, де го носите? Сегашните хора де носят пръстените си? – Носят ги на пръстите си. И постоянно хвърлят око, поглеждат го, ценно е. Вземете един свещеник, който носи кръст. Къде го носи? – Носи го отпред на гърдите си. Въпрос е дали той може да търпи и да пренесе страданията на кръста, но той го носи.
Сега две неща трябва да имате пред вид. Когато дойде Словото в вас, ще стане това, което никога не е ставало. Първо Словото носи топлина. Словото носи мекота. Топлината сама по себе си стопява ония, коравите предмети, смекчава ги. Но едновременно с това топлината и разединява. Тъй щото мнозина от вас, след като мислите, когато дойде любовта, тя ще смекчи, ще стопи и ще разедини. Ами като дойде любовта, тя прехвърля нещата от едно място на друго. Когато дойде любовта, изважда детето от утробата на майката му, изважда го навън. Когато дойде любовта, дъщерята напуща дома на баща си и излиза навън. И синът напуща дома на баща си. Когато дойде любовта всяка една мисъл, всяко едно чувство, което е скрито вътре в човека, излиза.
Онези, които не разбират закона, изпитват едно малко смущение: „Защо да е така устроен света?“ Че любовта като дойде, туря дъщерята точно на мястото, дето трябва. Тя досега не е била на мястото си. И ти сам не си бил на мястото. Тебе майката ще те тури на място. Дъщерята ще тури на място. Детето ще тури на мястото. Каква е задачата на детето? То е предметно учение. Каква е задачата на майката? – Тя е ученица, ще прави опити с това дете. Това дете казва: „Аз съм много нечисто, не може да се умия.“ Тя ще стопли вода, ще го тури в коритото, ще го съблече, ще го въргаля, ще го обръща на една и на друга страна, това дете ще попее малко, ще започне с миньорната гама на неудоволствие. Някой път майката е доста умна не туря студена вода, но туря малко топла.
Не зная дали има майки, които мият децата си с студена вода. Сегашните учени хора препоръчват студените душове. Природата не ги препоръчва. Питам: какво понятие детето ще си състави за майка си? Щом го тури в коритото, тя започва да прави своите опити. Обръща го наляво и надясно, по гърба, разтрива го. Какво понятие ще има детето? То се учудва, много е странно за него. За пръв път му се случва. Първата баня е нещо чудно за въплътената душа. Тя не може да се начуди на това своеобразие, което съществува. Тогава майката започва да изучава изкуството на магнетизиране. Детето плаче, майката започва да го магнетизира, тя дава нещо от себе си. След туй детето се успокоява. Става обмяна между детето и майката.
Значи, топлината когато дойде, тя внася нещо ново в човека. Но ние се намираме в едно противоречие, в каквото се намира детето при майката. Топлината смекчава, разтопява коравите неща, разединява ги, туря ги, дето ние не ги знаем. Сега съществува в природата друг един порядък, човешки. Хората турят нещата на мястото, дето те ги знаят. Но с туй човешкият порядък събира нещата на едно място, но те се втвърдяват. Събраните хора на едно място винаги стават инертни. Щом изгубят онова пространство, което им е необходимо, те стават инертни. Инертността в света е едно човешко състояние. Инертните същества са мързеливи. Щом човек изгуби идеята за живота, излезе из Божествения порядък, изгубва онзи смисъл, който съществува в природата. Тогава се явява студът, втвърдяването. Втвърдяването на телата се дължи, че те изгубват своята свобода. Студът дава стабилност. При студа много хора стават стабилни, но те изгубват същественото – свободата на своите мисли и свободата на своите чувства.
Значи в всеки човешки порядък на нещата хората изгубват хубавата страна на своите чувства, своите мисли. Представете си, какво придобива един войник след като се упражнявал на военни упражнения. Да кажем, той свършил два-три факултета и като прост войник го карат да се обръща наляво, надясно, да туря пушката на рамо – елементарни работи. Питам: след като научи това изкуство, как да употребява пушката, като слезе в дома си, какво приложение ще даде на пушката? Или след като научил изкуството да си служи с сабята, какво приложение ще даде в къщи? – Никакво приложение няма. Представете си един оратор, който се е научил на ораторство, какво приложение ще има неговото ораторство вътре в дома, при неговите деца? Той бил оратор, каква реч ще държи най-първо? Да кажем има четири пет деца по на пет години, каква ораторска реч ще им държи?
Сега, среща ме някой и ме пита: „Има ли Господ или не?“ Срещам ви аз и виждам да се катерите по стръмните места. Питам: „Ти виждаш ли?“ Щом този човек се катери, то вече подразбира, че той вижда много добре. Питам: когато един човек виждате да се катери, по стръмните места, какво разбирате? Щом виждам един човек да живее добре, аз разбирам, че той се качва по планински места. Всички добри хора са планинци, те по планините ходят. Онези, лошите хора ходят по огладените пътища. Какво е лошото на огладения път? Огладеният път има доста прах. По планините, които ходят, има простор. По високите места хората не може да ходят един до друг. Един се качва на едно място, друг – на друго. В низките места хората се струпват. То е човешки ред на нещата. Какво трябва да подразбираме под думите: „има ли Господ или няма“? Някой пита: „Имаш ли баща или не?“ На място ли е този въпрос? „Майка имаш ли?“ На място ли е този въпрос? Има известна анормалност. Един американски професор заболял, че загубил паметта си. Един ден отива на пощата да си вземе писма. Пита го чиновникът как му е името. Но той си забравил името и отива в къщи да пита жена си. Среща го един негов приятел и казва: „О, мистър Смит!“ – „Благодаря ти!“ Ако вие сте забравили дали има Господ или не, не мязате ли на Смит? Когато отиваме да ни учат има ли Господ или не, ние ще срещнем някой приятел, който ще ни каже името. Щом ти живееш и съществуваш, има Господ. Щом умреш, тогава може този въпрос да го разискваш.
Другояче помнете две неща: Любовта, която не дава свобода на човека; любовта, която не поощрява човека да се качи по-високите места, не е любов. Щом те страх да се качиш по високите места, ти си страхлив. Щом ходиш по низките места и дигаш прах около себе си, това не е любов. Добрият живот е пробния камък за любовта. Всичките добродетели се опитват чрез любов. Тя дава онзи велик потик на човешката душа. Сега вие питате, защо сте се качили на това високо място. Онези от вас, които малко любов имат, качили сте се да се усили малко любовта ви. Защо се качвате по камъните? – За да опитате вашия егоизъм, ваша[та] алчност. Камъните това показват. Те казват: „Виж на какъв хал дойдохме. Едно време живеехме като вас, но сега Господ ни обърна на камъни.“ То е символ. То е вярно, но не така буквално. Тия камъни, като ни слушат, казват: „Желаем и ние да станем като вас. Желаем да можем да се качим по-горе като вас.“ От туй място не можете да се качите по-горе. Тяхното бъдеще е да слизат долу, да се търкалят в долината. Те слизат, за да научат онзи велик урок, който Бог е поставил вътре в живота. Рекох, ние сме дошли в планинските места да опитаме първия опит на любовта. Няма изведнъж да се качим, но полека, по по-малко. От високите места си взимайте по едно малко камъче за спомен. Всеки ден като дойдете, вземете камъчето, запишете деня, часа, името, кога сте го взели, каква мисъл сте имали, турете го на камъчето. Едно хубаво занятие е то.
Тогава се стремете като срещнете един човек да намерите една хубава черта. Например, срещнеш един човек, потърси в него в каква степен в него е развита съвестта, справедливостта. Срещате друг един човек, вижте доколко той е разумен, как схваща нещата в природата, какво е неговото разбиране. Срещате друг, вижте той музикант ли е, знае ли да говори. Търсете хубавите качества. Изследвайте добродетелите, които се намират в хората и от тях вие сами ще се ползувате. Защото всяка добродетел, с която вие дохождате в съприкосновение, тя ще ви придаде от своето благо. Не казвай: мене не ме интересуват хората. Хората нас ни интересуват, понеже са излезли от Бога и носят благо в себе си. Вие носите благо за другите и другите носят благо за вас. Цялата природа и тревата, и водата, и въздухът, и камъните, и Слънцето, и звездите, и малките цветя, всичко, което вие виждате, носи нещо от Божествения свят. В едно цвете вижте хубавата страна. Какво търпение има, какво доволство, радва се на малкото благо, което Бог му дал.
Сега аз ви напомням това. Някой път, когато някои ме слушат, се обезсърчават. Обезсърчават се по единствената причина, че някой път, като ги изведа на някой висок връх, казват: „Още веднъж там не се качваме. То е така високо, главоломно, че ако човек се търколи, нищо няма да остане.“ То е така, но аз ще ви попитам: кой от вас, като иска да измаже къщата си, не изхвърля всички неща навън, намазва, изчиства къщата и тогава ще започне да внася своите вещи.
Та рекох, по някой път и аз правя същото. Като ида някъде в стаята, изхвърля всичко навън, не че го изхвърлям, изваждам всичко и започвам с своята четка оттук – оттам. Онзи, който не разбира закона, казва: „Оцапа ми къщата.“ Понеже По някой път ще падне от мазането ми по някой мебел. Възможно е да падне. Това да не ви смущава. След като се изчисти стаята, стаята ви ще бъде изчистена. Вие ще имате малко по-друг живот. Сега в нас става пречистване. Ангелите идат да пречистват. Тия страдания, които чувствувате, някога вашата стая се пречиства и вие сте смутени. Малко пречистване става. Всичките страдания, които имате, считайте, че е пречистване на вашия дом. След туй вие ще се намерите в по-добро положение.
Та вие, когато дойдете сутрин, разсъждавайте, погледайте природата, нека остане в вас. Нали всеки един фотограф, като дойде, фотографира. Вие всички сте фотографи, само че не сте се научили, как да фотографирате предметите. Защото, ако ти не положиш мисълта си в една хубава поза, ако ти не положиш чувството в една друга хубава поза, ти не може да фотографираш. Ако мисълта е права и чувството е право, тогава впечатленията, тия фотографии ще бъдат правилни. Ти ще има какво да учиш. Паметта на човека зависи от неговата правилна мисъл, неговите правилни чувства и правилни постъпки. Това усилва паметта. Не, че нямате правилни мисли. Правилната мисъл подразбира онова състояние, в което може да се фотографира един предмет в естествено положение. Затова ви трябва правилна мисъл. Ако няма правилна мисъл, няма фотографии. Ни най-малко не разбираме, че нямаме правилни мисли и чувства. Не. Постоянно нашата мисъл трябва да се мени. Мисълта да бъде пластична. Чувствата да бъдат пластични, за да може тия впечатления от Божествения свят да се отпечатват правилно, за да имаме какво да учим. И затуй казва притчата: „Божието слово е опитано.“ Ние опитваме Божието слово в света, което иде в нашите души.
Днешния ден вземете да мислите върху среброто. Какво е предназначението на среброто? Защо се явило среброто в света? Няма да го разрешите, но помислете за него, фотографирайте го. Фотографирайте го дето се намира. Среброто се намира в човешката кръв. Среброто се намира в човешката мисъл. Среброто се намира в въздуха; среброто се намира в Слънцето. Среброто се намира в месечината. Среброто се намира в звездите. Среброто се намира в водата. Среброто е добър проводник, добър лечебен елемент. Среброто лекува. Когато човек е неразположен, дайте му злато и вижте, как ще измени неговото състояние. Сто грама дайте на един, който не е разположен, да видите, как ще се измени състоянието му. Като му дадете един килограм сребро, пак ще се измени. И като му дадеш среброто, какво ще му дойде на ума? Щом като му дадеш едно кило сребро, ще поиска да си купи дрехи, шапка, обуща, ще си купи круши, ябълки. Казва: „Животът има смисъл.“ Щом дойде среброто, щом дойде златото, работите се оправят. Защото златото е емблема на живота. Златото иде с живота заедно. Среброто премахва нечистотиите от живота в света. Всичките нечистотии в нашия живот се премахват чрез среброто. Животът приижда чрез златото. То е вътрешният смисъл на обичта, която ние имаме. Та затова трябва да знаете, че златото и среброто идат в живота да ни помагат, а не да станат като идол, като кумир в нашия живот и да уповаваме на тях. Да благодарим на златото за онова, което ни дава. Да благодарим и на среброто за онова, което ни дава.
Да изговорим изречението: „Бог е Дух и които му се кланят, в Дух и Истина да му се кланят.“ (три пъти)
Беседа, държана от Учителя на Молитвения връх при Второто езеро. Понеделник, 19 юли 1937 г.
