Бялата лъжа

І. Същност на бялата лъжа.

Какво представлява лъжата? Най-малката грешка в света, която води към най-големи опасности. При това, малките лъжи са най-опасни. Големите лъжи всеки ги вижда, не могат да се скрият, но малките са невидими. Като си служат с лъжата, хората я делят на бяла, т.е. невинна лъжа и черна – голяма, опасна лъжа. Ако не можете да кажете истината, както трябва, за предпочитане е да кажете бяла лъжа, отколкото черна, но от гледището на възвишения морал, никаква лъжа не се позволява – нито бяла, нито черна.

Ще живеете братски, без никаква лъжа и измама. Всичко може да се прости на човека, но лъжата – никога. Тя нито се извинява, нито се оправдава. Ще кажете, че бялата лъжа не може да се избегне. Ние пък казваме, че лъжата се преследва във всички форми, във всички цветове – и бялата, и черната. Великият Божествен морал абсолютно изключва лъжата.

Как се раждат страданията в света? Все от белите лъжи. Каква е разликата между една бяла лъжа и една черна лъжа? В черната лъжа ти в капана не можеш да се хванеш, но в бялата лъжа в капана се хващаш, там е така замаскиран, че не го виждаш. В черните лъжи вземаш предпазителни мерки, в белите лъжи ти се хващаш.

Какво има в бялата лъжа? Няма нищо. Тя е един капитал. Вие на лъжата не поставяйте една цена, която тя няма. Всеки човек, който е съградил своя живот върху белите лъжи и черните лъжи, той се е самоосъдил на вечно заточение. Лъжата сама по себе си, тя е единствената нереалност. Ти си в един свят нереален. Всичко онова, което мислиш да постигнеш, то е илюзорно, то е непостижимо.

Ако можете да се освободите абсолютно от лъжата, която е залегнала дълбоко в душата ви, това е достатъчно. Преди да се освободи от лъжата, човек трябва да я види, защото често той си служи с нея несъзнателно. Отворете широко очите си, да виждате и най-малките прояви на лъжата, които наричат „бели лъжи”. Някой казва, че без тях не може. Не е така. Който съзнателно работи върху себе си, той не си позволява и бяла лъжа. Разбира се, първо човек се освобождава от големите лъжи и постепенно отива към малките. Ако не можете да се освободите от големите лъжи, от малките още по-мъчно ще се освободите. Човек трябва да бъде герой, да се освободи от лъжата.

ІІ. Произход на бялата лъжа.

Какво е предназначението на личните чувства на човека? Казвате: „Човек трябва да има достойнство”. Какво е вашето понятие? Най-първо като се говори за честност, то се дължи на личните чувства. На честността основата са личните чувства. Без тях човек става нечестен, обича да послъгва. Личните чувства спасяват човека от лъжа, изключват лъжата. За лъжата подбудителната причина е страхът. Деца, които са страхливи, скрояват една бяла лъжа веднага, майстори са. Затова майката като роди едно дете, никога не трябва да му казва нито една бяла лъжа. Това да го знаете! Бащата като роди един син, никога не трябва да му казва нито една бяла лъжа. Туй значи баща. Като кажеш ти една бяла лъжа, синът казва: „Баща ми като послъгва и аз ще послъгвам”. Така възпитание може ли да има?

Често хората използват някой народен обичай, за да нареждат личните си работи. Те прилагат пак бялата лъжа. Едни си служат с нея от страх, а други – от слабост. Така е с живота на мнозина. Щом не могат да изпълнят обещанието си, те прилагат бялата лъжа. Уплашат се от нещо, пак си служат с нея. Искат да постигнат нещо преждевременно, пак излиза на лице бялата лъжа. Защо момъкът трябва да казва на момата, че умира за нея? В същност, ще умре ли за нея? Няма да умре.

И белите, и черните лъжи ще спънат еволюцията на живота. За една бяла лъжа изпъдиха човека от рая. Когато Господ го търсеше, скри се той и най-после Господ го намери, казва: „Какво търсиш тук, защо не се обадиш, когато те виках?” ­ „Боя се от Тебе.” ­ „Защо се боиш, защо по-напред не се боеше, а сега се боиш?”

Човек го е срам да остане гол, но не го е срам да каже една бяла лъжа. Че аз предпочитам десет пъти да се съблека гол, отколкото да кажа най-малката бяла лъжа. Аз самият не бих си позволил да кажа една невярна дума. На всички може да е позволено да говорят неверни неща, но на мене – никога. Аз не зная даже, що е бяла лъжа, с която хората обикновено си служат. Всеки може да говори, каквото иска, но аз трябва да преценявам всяка дума.

Та казвам, дори в основата на религиозното възпитание има бяла лъжа, с която се опитваме да излъжем и Господа като казваме: „Аз се молих на Господа.” Като че си направил нещо. Господ има ли нужда от твоята молитва? Ти си се молил за себе си. 

ІІІ. Последствия от бялата лъжа.

Без лъжа може ли? Може. Аз заявявам: абсолютно никаква лъжа, в Бялото Братство не се позволява нито бяла, нито черна лъжа! Кажете ми кой досега е прокопсал с лъжа. Оставете в една бетонирана стена малка дупчица, през която да минава вода и ще видите, че тази вода за една година много нещо ще направи. Тогава мислите ли, че една малка лъжа, оставена във вашия характер, няма след години да съсипе живота ви? Ще запитате може ли светът да съществува без лъжа. Може. Бог създаде света без лъжа, а ние създадохме гражданството на лъжата и твърдим, че тя е почтена. Никакво извинение няма за лъжата. Човек, който лъже, е страхлив, а страхливият човек няма Любов.

Сега, по някой път, вие мислите, че една бяла лъжа какво има. Тя е една малка искрица. Тя сама по себе си е нищо, но при едно избухливо вещество, тази малката искрица, ако турите, тя може цяла къща, а може и цял град да разруши. Ако кажеш една много малка лъжа, бяла лъжа, която с микроскоп трябва да я гледаш, за да я познаеш, че е лъжа, то трябва да знаеш, че лъжите се размножават като микробите. Една малка микроба се размножава и тя ще остави своите нечистотии в ума ти или в сърцето ти и ще причини вреда.  

Деформирането на разните човешки култури, ако вземете китайците, ако вземете черните, белите, деформирането в тези образи се дължи на лъжата, която са употребявали. Черният свят се дължи на лъжата. Жълтият свят се дължи на лъжата. Белият, изопачен свят и той се дължи на лъжата. Лъжата е нещо, което спъва целия организъм и психическия процес на развитието. Тя е най-малката погрешка в света, няма по-малка погрешка от лъжата. С микроскоп трябва да я търсиш, за да я намериш, но последствията са големи. Тя е основа на всички престъпления. Лъжата е майка на всички престъпления в света. Всички престъпления, които съществуват, са родени от майката лъжа. Има бяла   майка лъжа, и черна майка лъжа, после има жълта майка лъжа. Лъжата е един капитал, който е внесъл в света. Като говорим за лъжата, ний не сме отговорни за нея. Защото лъжата човек не я е създал.

При мене са идвали мнозина, които искат да им помогна, че после да посветят живота си на Христа. Всички какво направиха? Нямам досега нито един пример, от тези на които съм помогнал, да е посветил някой живота си. Освен, че не станаха по-добри, но станаха по-лоши от по-рано. По-лоши в какво? По-рано бяха по-искрени, по-сърдечни, сега станаха дипломати, започнаха да тургат една бяла покривка. Тази бяла покривка аз я наричам именно една бяла лъжа.

Сега светлата мисъл, която трябва да остане: пазете се от неверни работи, пазете се от бялата лъжа. От черната лъжа вие се пазите вече. Но засега ви препоръчвам да се пазите от белите лъжи, които спъват човешкия прогрес. Спънки са те. Знаеш какво нещо е бялата лъжа. „Как си?” „Добре ми е.” А той трепери. Той се свил, посинял, пожълтял, казва: „Много ми е добре, радостен съм.”

ІV. Примери за бяла лъжа.

1. Бялата лъжа аз наричам съзнателна лъжа. Тя не принася прями пакости. Запример в Стария завет Давид, като се намери в опасност, престори се на луд и почнаха да му текат лиги. Царят рече: „Какво сте ми довели този луд човек? – Пуснете го!” Аврам, като се намери в големи изпитания, рече: „Кажи, че си ми сестра!” После каза: „Убоях се да не ме убият.” Това е въпрос на схващания, то е морал на времето. Сега вие ще се определите в отношенията си. Лъжата е само по отношение към един Божествен закон, написан закон, който съществува и към който ние имаме задължения. Ще говориш Истината. Кому? – На този, когото обичаш. Първият закон: ще говориш Истината на този, когото обичаш. Когото обичаш, лъжа не може да му говориш, а когото не обичаш, лъжа може да му говориш. Лъжа и любов са несъвместими, вибрациите им са несъвместими. Съвършената Любов изключва всеки страх, казва Писанието. Щом изключва страха, тя изключва и лъжата. Лъжата е едно последствие на страха. Сега дойде някой и те пита: Кажи какво мислиш? Ти не си длъжен да му кажеш какво мислиш. Дойде друг – кажи си мнението! Не си длъжен да му казваш мнението си. Ето в какво отношение не трябва да лъжем. Аз имам нужда от 100 лв. и казвам на един господин: Дай ми 100 лв. назаем, след 3 месеца ще ти ги върна. Дойде ли определеното време, не манкирай, не ходи да го залъгваш с някакви бели лъжи, че жена ти болна, че туй-онуй. Ако не можеш да платиш на този срок, кажи му истината. Имаш ли задължение, не манкирай, не ходи да се извиняваш! Бъди смел да си кажеш погрешката. Ще кажеш: Не можах да издържа на задължението си, ще имаш ли добрината да ме почакаш още 3 месеца? Туй разбирам честен човек! А някой ще почне да увърта. Като се признаеш, не само че няма да ти падне кредитът, но ще се повдигне. Имаш задължение към един човек, бъде верен на думата си! И Христос говори на учениците си за един чист, идеален живот и даде образец за това със своя живот. И тъй, в обещанията да бъдем искрени.
2. Някой разказва, че видял Слънцето, Марс, Юпитер и други някакви планети. Нищо не е видял, това е бяла лъжа. Как може да види Слънцето, когато то е един милион и половина пъти по-голямо от земята? Друг пък казва, че слушал по радиото, как пее Карузо. И това е бяла лъжа – никакъв Карузо не пее. Някога той е пял, хванали гласа му на плоча и след това я възпроизвеждат. Изобщо, бялата лъжа е разпространена и в минералното, и в органическото царство, между растенията, животните и хората.
3. Отивате при една добра шивачка, искате да ви ушие дреха. Докато сте при нея и гледате, как шие, тя е изправна. Тя обшива шевовете добре, даже и най-скритите. Щом си отидете, тя започва по своему. Ония места, които се виждат, са добре ушити. Тия, които са скрити, тя ги ушива набързо, отгоре-отгоре, да не губи време. И това е бяла лъжа.
4. Има една приказка за трима души, които се занимавали с месоядство. Дали им една печена, мазна кокошка – вие знаете какво е мазна опечена кокошка, много хубаво. Те не могли да дойдат до едно споразумение как да я разделят. Всеки искал най-добрата част и най-после решили да легнат да спят и който сънува най-чуден сън, той да изяде кокошката. Речено казано, лягат, тримата души да спят. Единият като заспива, сънува, че отива към центъра на слънцето. Издига се и се уплашил, че не може да се върне. Вторият пък сънувал, че отива към центъра на земята и той потъвал, потъвал и мислил, че няма да може да се върне. Третият, понеже бил по-умен, остава буден да види, какво правят двамата. След един час като се събуждат, започнал първият да разказва как отишъл на Слънцето и се уплашил, че не може да се върне. Вторият разправил как отишъл в центъра на Земята и как едва се освободил. Третият казва: Аз като видях, че единият отиде на слънцето, другият отиде в центъра на земята, помислих, че няма да дойдете и изядох кокошката. Онзи, който изял кокошката, какво спечелил? – Нищо. Той е работил. Поне на тия двамата стомахът е почивал, зъбите са били свободни, а пък онзи отеготил (натоварил) стомаха си.
5. Японците имат обичай, срещу Нова година да посетят всички хора, към които имат задължения, и да изплатят дълговете си. Новата година трябва да ги завари без дългове. Един младеж, богатски син, имал големи дългове, които трябвало ,да изплати. Той отишъл при един от своите кредитори – известен банкер, да уреди дълга си, и казал на банкера: Дължа ви голяма сума, но понеже не мога да я изплатя, по обичая, ще направя харакири, ще се самоубия пред вас. Не мога да остана с това безчестие, да дължа такава голяма сума. Банкерът се разтревожил и казал на младежа: Не прави харакири, готов съм да простя целия ти дълг. Не се самоубивай. Като чул тези думи, младежът благодарил и тръгнал да си отива. – Стой, почакай да изпием заедно по едно кафе! – добавил банкерът. – Не мога, бързам; трябва да отида още на няколко места, да направя харакири. Японецът обикаля всички банкери, да прави харакири.
6. Има много анекдоти. Жени се някой, дрехите му окъсани, пък пари няма да си купи, а трябва да се жени. Той минава за благороден, че е богат човек. Той отиде за 100, 200 лева взема дрехи под наем и се венчава. В Европа се венчават така, като вземе дрехи под наем. Неговата възлюблена го вижда хубаво облечен. На втория ден той трябва да върне дрехите, връща се в къщи облякъл скъсаните дрехи. Тя го гледа и се чуди, защо са тия скъсани дрехи. Казва: “Ще ме извиниш, но на работа отивам”. Той новите дрехи трябва да ги върне и остава с окъсаните. Не е лошо, че той на работа отива, но лъжата. Той туря бялата лъжа, не иска да каже, че дрехите не са негови, че под наем ги е взел. Той остава със скъсаните дрехи и казва: “С онези вече се венчах, втори път като се венчавам, ще ги взема пак”.  Сега приспособлението на този пример – ние започваме една нова идея с чужди дрехи
7. Има позлатена лъжа. Някой направил доброто, друг казва: „Аз го направих.” То е бяла лъжа. Друг направил доброто, той казва, че той го е направил. Аз слушам често хора, които говорят белите лъжи, казват: „Аз го обърнах.” Господ е работил, той е само посредник, казва: „Аз го просветих, простак беше, напълних, натъпках му главата.” Да оставим тия заблуждения.
8. Ти вземеш едно кило мляко, налееш половин кило вода и продаваш кило и половина. Половината кило е бялата лъжа. Питам такова ли е млякото от кравата? Едното кило е от кравата, но половин кило си налял вода.
9. Едно дете може да иде при  реката и целия ден да гледа как тече водата, да хвърля камъчета и на училище да не ходи. Като го попитат вечерта дали е ходило на училище, ще каже бяла лъжа ­ че е ходило. Но природата е толкоз учена, че ако направиш една погрешка, не може да я излъжеш, не може да се отървеш. Запример, ако си минал някъде и само една череша да си изял, че не кажеш истината, тя ще те тури на везните и като те претегли, тя знае, че си взел черешата. Тази череша има тежест и като те претегли, знае, че си изял черешата.
10. Някой път когато сте гладен, употребявате бялата лъжа. Казвате, че не сте гладен. После казвате: „За хатър ще вкуся малко от яденето.” Не се извинявайте, когато направите някаква грешка, нито обвинявайте другите хора! Човек прави грешки поради известни слабости в себе си. Който търси вината за своите грешки в окръжаващите, във външните условия, той също си служи с бялата лъжа.