Със жива Вяра, с Истината свята
трепти сърцето, радва се душата
в едно със пулса на Космичен ритъм
вселенска радост – ВЕЛИКДЕН най-личен.
СПАСИТЕЛ, доброволно се обрече
за нас – човеците! ТОЙ Себе си отрече.
На БОГ сърцето си достойно подарява
от греховете за да ни спасява.
След тежките страдания горчиви
понесени на кръста към голгота
Сияние небесно известява –
ХРИСТОС Воскресе! Ето засиява.
Спасителя облян във Светлината
показал на смъртта Той красотата
Величествен и кротък и етичен
със всички добродетели накичен.
Небето и земята в миг се сляха.
Тържествено и в почит му запяха,
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! Ангел затръбява,
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! ВОИСТИНА ВОСКРЕСЕ!
ЛЮБЕТЕ ВРАГОВЕТЕ СИ! МОЛЕТЕ СЕ ЗА ТЕЗИ,
КОИТО ВИ ГОНЯТ!
Любете враговете си! Ми рече ТОЙ, ВЕЛИКИЯТ,
Любете враговете си! Ми рече ТОЙ, НАЙ-СИЛНИЯТ.
Любете враговете си !..Словата МУ звучат
като камбанен звън, като крила на птица
като сълза от стих на Майката-Девица!….
Любете в р а г о в е т е си!…..
Обмислено, премерено, и речено и сторено
безмълвно се помолих въпроса да реша.
Вземах “врага” внимателно /да не го заболи/
поставих го пред себе си – високо да стои
и рекох му:- Кажи сега, що искаш ти от мен.
Какво ти сторих днес, преди,
Ти “враже мой” – кажи?
Но аз не искам нищичко, повярвай, разбери,
страданието твое е! ти сам ме сътвори.
изпращаш го чрез мислите – при мен се приближи.
а после тъй грижливо при теб се приюти.
Повярвай ми най-искрено
и мене ме боли!
Любете враговете си! сърцето ми проплака
като искра от огън на жертвената клада.
Любете враговете си! гальовно пак звучи…..
Прощавам ти! прощавам си! -изрекох аз на глас,
БЛАГОСЛОВЕНА да СИ! – чух НЕЗНАЕН ГЛАС.
Врагът ми се превърна в Приятел Мил и Благ.
С блаженно умиление за Свято ОПРОЩЕНИЕ.
ЛЮБЕТЕ ВРАГОВЕТЕ СИ!!!…….
Бъдете С В О Б О Д Н И.
2012 г. есента
Прошка
Да си простим
и всичко лошо да забравим.
Защо ли трябва все да се товарим?
Че днеска някой, някъде обиден,
а утре той обидил някой друг.
Нали човешки същества сме малки,
слаби.
Понякога от суета грешим.
Най-първо трябва себе си
от грешки да избавим,
а после и на всички да простим.
И да забравим минали обиди,
слънчевите спомени да възкресим,
да станем леки, волни пеперуди
и радостни в ефира да летим.
И чак след туй душата ще засвети,
ще се облее в Бяла светлина
и твоята звездица ще изгрее
в най-ярката Виделина.
И райската врата ще се отвори,
ще видиш ослепителната красота –
с килими от цветя и бели рози,
ще те посрещнат
със „Добре дошла“,
трапеза с плодове узрели
и житен хляб с най-дъхав аромат,
и в люлка птиците ще те люлеят,
и песни ще ти пеят до захлас.
Да си простим…
И да засветим.
Андрейана Цонева
„СЛЪНЧЕВА РАПСОДИЯ“, сборник поезия и размисли, София. 2007
На Светите братя
След Рождество,след Възкресението Свято
иде ред на Словото богато,
родено от Методий и Кирила,
Божествен лъч от Светлина и сила.
На българите – знание дарили,
че те са святи и са Богу – мили,
народ достоен в цялата си слава
да имат си език в своята държава.
Трепти зората,въздухът запява
душите светли празника възпяват
с букетите, с божурите красиви
с изваяните букви – „А“, „Б“ сбрали
могъщество и сила най-голяма
просвета и култура закипява
поклон пред Просветители Велики
Методий и Кирил с венци обвити.