ВЕЛИКОДУШИЕ И ЦЕЛОМЪДРИЕ. МЕКОТА
5 ч. с. Дъждовно, влажно времето. Меко. Изгрев
Нарядът.
Добрата молитва.
Хвалата.
Молитвата на Царството.
Продължение от 10 гл. от Евангелието на Йоана. От 22 ст – 42 ст.
В Начало бе Словото.
Има един начин за изучаване на свещените книги. Някои са забравили този свещен начин за изучаване. Свещените книги не се изучават тъй както обикновените книги. Един мой познат ми разправяше един път, че се оплел в смятането. Смятал 6 по 9 – 54; 6 по 10 – 60. Прави си сметка гледа, да, не може да разбере защо 6 по 9 е 54, а 6 по 10 е 60 ? Е, казва 6 по 10 е 60. Като извадим една деветорка, остават 51. Смята, смята не може да разбере, че има нещо, което не е право. Защото според него 6 по 9 е 54, а 6 по 10 е 60, чуди се къде е погрешката? Той се уплел. Защото като извадите 6 деветорки от 60, остават 6.
Казвам, по някой път хората така се оплитат, те искат земните им работи да вярват тъй както духовните. Има едно подобие, но има една разлика. Един слон може да е недоволен от 75 кг. ориз. Представете си, че този слон е човек с голямо слонско желание да яде много, а друг някой човек с малко храна се задоволява. Той казва: На мене ми стигат най-много 200 гр. четвърт килограм ориз. Казвате: Първият едва му стигат 75 кг., а вторият се задоволява с 250 гр. Това е едно старинно желание. Непреривно желание у него, както у слона. Някога слонът е ял 75 кг. ориз на ден, но сега той не подозира, че условията са се изменили.
Разправят един анекдот. Някой си се оженил на младини, и веднага заспал, той спал цели 45 години, жена му все го чакала да се събуди. Като се събудил, той мислил, че ще види жена си млада, красива, каквато я е оставил. Такова понятие имал той за нея, като красива, млада жена. Като се събудил, той мислил, че ще види жена си млада, красива, каквато я оставил. Такова понятие имал той за нея, като красива, млада жена. Като се събудил, той казал: Заспал съм, но моята възлюблена ме очаква. Като я погледнал, той видял една баба, набръчкана, и се почудил, как така в толко кратко време да остарее. В неговото съзнание 45 години минали като един ден. А тя през всичкото време се тревожила за него, какво става? Тя е остаряла заради него.
Сега това са изяснения. Има друго едно положение, което да държите в ума си. Имате пример при яденето. Като ядете, вие обичате да бързате. Аз съм слушал някои българи, които казват: Като ядеш ушите ти трябва да пукат! Понеже челюстите се свиват, затова ушите трябва да пукат. Той казва: Набързо трябва да се яде, защото работа ни чака. Хубаво, и това е право. Но ако ти прекараш тази надве, натри дъвкана храна през устата си, ще се роди нещо лошо. Важно е, че за толкова време стомаха не може да свърши тази работа която му давате, а при това и храносмилането няма да стане право. Голяма част от полуорганичната храна не може да проникне в кръвта, да служи за мазилка, за създаване на клетките. При това положение настава едно отлагане на веществата, образуване на утайки около коленете, около пръстите, ръцете и т. н. Тези утайки ще останат в капилярните съдове, и след няколко години вие ще усетите един ревматизъм. Казвате: От къде дойде този дяволски ревматизъм? Значи, като яде човек ушите му трябва до плющат, на две, на три да се наяде. Не, ще дъвчеш бавно, ще ядеш бавно, и тогава умът ти няма да бъде занят с това, какво ще стане с тебе. С тебе две неща ще станат. Ако изпълниш Божиите наредби, всичко ще ти върви по мед и масло. Ако прегрешиш някъде, всичко ще ти тръгне назад. В това няма никакво изключение. Та казвам, сега имаме последствия от миналото, които трябва да се изправят. Това е друго положение за изяснение. Тъй както ви гледам сега, всички мязате на светии. Виждам хора, които имат стремеж, Любов към Бога, като ги погледне човек, светии са. Тези хора по Бога живеят, по три пъти на ден се молят, цели светии са, а при това се оплакват: Не зная, каквато болест се яви, все при мене ще дойде. Или заредили се един след друг, дохождат да ми разправят, че имам да им давам. Казват ми: Ти си взел от мене пари. Та сега ли намериха? Забогатял си. Ти си милионер вече. Едно време, когато си живял разточително, взимал си от Тях пари назаем, а сега трябва да живееш много трезво. Трябва да изплатиш миналите си задължения. Ти казваш: Богати хора са, те имат приходи от по 25 хиляди лв., а са дошли да искат от мене по хиляда лева. Да почакат малко. Аз съм светия, но взимам едва 500 лева. А този богат човек иска да му дам пари. Сега имайте пред вид, че като се влезе в живота, лесно се говори, мъчно се прави. Запример теоретически аз мога да ви разправям много неща по музика. Но има една практическа страна в музиката, която е много мъчна. Мъчно е да ввзимаш правилен тон. И в това има начини. Понякога аз казвам, че човек трябва да пее, но не разбирам такова пение, каквото /е/ сегашното пение. И то е отлично, но има едно пение при което трябва да пееш за да се оправят работите. Ако не пееш така, няма да се оправят работите. Че как ще се оправят работите от пение? Че това зависи от дъвкането, ако ти дъвчеш храната си хубаво. Да я дъвчеш поне половин час. Или да я задържаш по-дълго време в устата ти, да се всмуква в езика ти, ти ще оправиш работите си. Колкото по-дълго време човек я държи в устата си една голяма част от хранителните вещества, една част от праната, която се съдържа в храната, ще се всмукне от езика, и ще отиде направо в нервната система. Тази част от хранителните вещества, от праната, която не може да се всмукне от езика, ще се приеме от стомаха. Ако ти не дъвчеш храната си по-дълго време, хранителните вещества, които са необходими за нервната система, няма да се приемат от езика. Ама нямам достатъчно време за дъвкане на храната. Аз съм на служба, трябва да бъда точно на време. Ами като се разболееш, как ще намериш време? Ама ще ме държат отговорен. Като се разболееш, ще вземеш отпуск 10, 15, 20 дни, според съветите на лекарите. Тогава ще намериш време. Защо като си здрав не можеш да намериш този месец, това свободно време?
И сега казвате, че трябва да се обичате. Какво значи да обичаш един човек? Не че не знаете това. Когато майката обича детето, тя ще го прегърне, ще го целуне по едната бузичка, по другата, после, по челото, по едната ръчичка, другата ръчичка, едното краче, другото краче, после коленцата. Аз съм виждал майки, как целуват децата си. А ако не бях онзи който разбира законите, ще кажа: С какво се занимава тази глупава майка? Не, на място са тези целувки. Всяко дете, което майката целува, човек ще стане от него. Ако майката не целува детето си, няма да стане човек от него. Ако по Някога вие сте лоши; това показва, че майка ви не ви е целувала както трябва, и баща ви не ви е целувал както трябва. Ако бяха ви целували на място, вие нямаше да имате тези страдания. Но ето къде е погрешката сега, ако един стар човек, на когото зъбите са опадали, рече да дъвче храната си, той няма да има този резултат, както когато е бил на млади години, когато зъбите му са били здрави. За да дъвчеш, зъби трябват. Що са зъбите за човека? ТЕ са емблем на човешката добрина. Аз често съм правил опити с кучета. Влизам в един двор, кучето излиза насреща ми, веднага си отваря устата. То се гневи, и казва: Знаеш ли, че аз имам зъби? Щом видя зъбите му, аз веднага вадя от джоба геврече или хлебец и му давам. Казвам: Твоите зъби трябва да се занимават с тези гевречета. Аз имам достатъчно от тези гевречета. И тогава ставаме приятели. Като показва зъбите си, с това кучето иска да каже: Ти трябва да знаеш, че аз съм много справедлив. Ако си позволиш да ми направиш нещо, тези зъби ще се забият или в крака ти или в ръката ти. Казвам: Бъди спокоен, аз дойдох за да изпразня джобовете си от тези гевречета. Това, което мислеше да направиш на мене, направи го на гевречетата. Това е за изяснение на онзи вътрешен процес.
Та казваме ние, че Бог живее у нас, че Бог ни е казал да кажем нещо. Ще ви преведа един пример за евангелист Иван. Ще ме извините, ако между вас има някой Иван. Този Иван е сега в онзи свет. Той по естество е малко мързелив: Ръце къси, дебели. Крака дебели, пръсти в основата си дебели, Целият е дебел, тантурляст мяза на буре за вино. И той сам казваше за себе си: Много съм мързелив. Сутрин не ми се става рано. Ставай Иване, работа имаш. Не ми се става. Ще мине половин един час, два часа, и си казвам на себе си: Не става този Иван. Ако слушате този Иван как говори на себе си, ще се чудите. Има един нов Иван, който казва, че трябва да стане, а старият Иван казва, че трябва да спи, нищо повече. Сега ще ви приведа онзи пример за Едисон, на когото казвали, че трябва да спи повече; че с малко сън не може човек да мине. Едисон превежда един пример, как открил фонографа. Дълго време той обмислил въпроса за фонографа. Една вечер по сред нощ се събудил и не могъл да заспи. И си казал: Няма да спа вече. До това време, не могъл да разреши въпроса за фонографа, но като станал в 1 часа, разрешил този въпрос. Той си казва: Ако бях останал да спя, нямаше да разреша въпроса за фонографа. Събудите се Някога през нощта, но искате да спите. Ако не спите, и станете ще разрешите една важна задача. Ако можете да използувате времето, ще разрешите задачата. Въпросът не се разрешава със спане. Въпросът за спането е въпрос за почивка, минавате от едно състояние в друго.
Та казвам, сега идваме до онзи правилен живот, до правилното пение. Двама души пеят. Единият пее хубаво, тонът му е правилен, но няма мекота. Другият пее хубаво, но в тона има мекота. Силата седи в неговата мекота. Като говорите, вие трябва да изучавате и думите. Повечето от сегашните хора говорят неправилно, има една грубост в езика им. Имайте пред вид, че всички трептения, които излизат от вас при говора се повръщат назад, и вие пак ги възприемате. Следователно, мислите, които излизат от вас, пак се връщат към вас. Тъй както сега говорите, няма да минат 5 – 10 години и вие ще се почувствувате нервно изтощени. Връщането на тези вълни към вас, ще разтроят нервната ви система, а сега вие ги считате като удари. ТЕ ви се отразяват така както тръскането на една конска кола. Като се качите на такава кола, тя раздрусва цялото ви тяло. Като слезете от нея, цялото ви тяло е раздрусано и казвате, че много бързо сте се движили. Аз бих предпочел ходя пеш, отколкото да се кача на такава конска кола. Пружина трябва да има. Пружината това е мекото пеене. Дето има пружина, казвам: Умни са тия хора. Коли, които се движат бързо в умствения свят, трябва да имат пружини, да не става такова сътресение. Когато се говори за нервна система, трябва да имате пружини. Ако нямате пружини, ще има разтърсвание, което ще се отрази вредно върху вас.
Сега друго едно противоречие. Често казвате: Това не ми е свойствено, не съм се родил така. Баща ми беше много сприхав, дядо ми беше много сприхав, и аз мязам на тях. Не ти струва много. Баща ти и дядо ти нямаха възможност да си купят пружина, а ти имаш възможност. Колко струва една пружина? 200, 300 лева. Или в някой случай може да струва 2, 3 хиляди лева, а ти имаш тия пари. Ти имаш пари в спестовната книжка. Извади от тях, купи си една пружина, че като седнеш, да ти е приятно.
Та като съм поучвал този въпрос, дошъл съм до заключението, за да добие човек известна мекота, изискват се известни условия. Аз съм виждал малки деца, които са много груби. Отговарят на майка си сопнато, грубо. Защо? Събрало се много енергия. Аз не обвинявам детето. Събрало се много енергия, която излиза навън. Детето говори строснато на майка си. Дъщерята говори строснато на майка си, и бащата и майката се чудат какво да правят. Да кажем, че вие имате един млад Иванчо в къщи си, на всички говори строснато. Но един ден дойде една млада Калинка, българско име, и този Иванчо, започва да говори меко, меко на Калинка. На майката говори строснато, а на Калинка – много меко. Той казва: Калинчице! Питам, защо майката не може да предизвика туй мекото чувство в сина си, а Калинка предизвиква това меко чувство. Казвате това са любовни работи. За друго нещо ни говорете сега. Ние се намираме в едно голямо противоречие. Някой казва: Аз съм решил да не ям. Аз разбирам, че ти можеш да не ядеш за 4, 5 часа, и затова казваш: Това няма да ям, онова няма да ям. Колкото и да казваш, че си много скромен, в същност ти си много взискателен. Ти казваш: Аз ям каквото и да е. Обаче ти искаш да има хубаво ядене, плодове, това, онова. Искаш, не искаш ядеш. Та този въпрос ние трябва да го разрешим економически. Сега, или майката трябва да разреши въпроса, или сина трябва да разреши въпроса. Грубостта на сина аз я обяснявам с това, че когато майката е била бремена, тя не е могла да внесе в своя Иванчо нужната мекота. И сега тази Калинка е един лекар от вън, който идва по новия начин да го учи. Тя знае, как да внесе елемента на мекотата в Иванчо и Иванчо става мек.
Сега да ви преведа друг пример. Представете един стар готвач, свикнал със старите порядки на нещата. Вие сте един учен човек, разбирате от яденето. Готвачът не може да ви излъже. Вие искате нещо хубаво сготвено. Той ви даде един буламач, но вие веднага се отказвате. Аз мога да ви цитирам това и в друга форма. Запример отивате в съда и слушате, че един от присъствуващите казва груби, лоши думи на съдията. Съдията веднага ви спира, и казва: Как си позволявате? Той веднага може да ви държи под отговорност за тия думи. Това е лошото ядене на готвача. Той може да разреши въпроса другояче. Представете си, че този готвач е млад човек, готви хубаво, вие дохождате при него, но с някакво вътрешно неразположение, имате нещо, което ви мъчи. Като хапнете от това ядене, вие веднага се разполагате, казвате: Това ядене разбирам. Вие поглеждате, както Иванко поглежда Калинка. Сега или някой трябва да ни сготви хубаво, или ние сами трябва да си сготвим. Хубавото ядене е добрият пример и затова ние казваме: Все трябва да има някой, който да ни даде един добър пример. Има примери живота. Някои хора сами по себе си носят известна мекота. ТЕ излъчват от себе си нещо хубаво, меко приятно! Като дойдеш до тяхната стая, виждаш, че е проветрено, чист приятен въздух. Който няма мекота, като влезеш в стаята му, виждаш пари, дигнали се от изпарението на краката на дрехите.
Та сега, духовния живот като се съберат много хора на едно място, както ние сме се събрали, изисква се голяма хигиена, голяма чистота, и в готвене… Не бързай да изкажеш туй, което си намислил! Казвам, отиват двама души при един бакалин, единият от Тях изважда една книжна банкнота от 500 лева. Бакалинът погледне към банкнотата, вижда, че това е обикновена работа; другият изважда една звонкова монета, златна монета! Лицето на бакалина веднага се изменя. Като види книжната банкнота, остава равнодушен, а като види златната, той се изменя. Разбира, че нещо необикновено. Казвам му: Развалете тази монета. Като дохожда всеки ден този човек с златните монети, бакалинът ги събира и задържа за себе си. Веднъж аз направих голяма грешка. Изписах си книги от Англия чрез една книжарница. За тази цял давам на един наш приятел три наполеона. Той взима златните пари и ги разменя. Обаче задържал златните пари в себе си и вместо Тях дал книжни. Питам, направил ли е той някакво престъпление? Не. Той знае, че златото има своята цена на всяко време, а книжните пари губят цената си. Всички възгледи на съвремените хора за живота, това са книжни пари, които утре ще изгубят своята стойност, и своето време. А Божествените работи, това са златото, което не се мени. Ако имаш Божественото в себе си, ще видиш, че то никога не се мени. Човешкото всякога губи своята цена. Та казвам, всички онези порядки, навици, които имаме времено, са хубави, но в скоро време, те ще изгубят своята цена. Всеки ден ние трябва да функционираме, да работим не с книжни пари, но с златни. Хубави са книжните пари, понеже са по леки, а златните, които имат истинска стойност са по-тежки.
Та казвам, кое е по-хубаво в съвремения порядък, да разполагаш с книжни пари или с златни?
Сега, тук има едно котенце, което аз бих ви показал като пример за мекота. Един ден дадох му да яде. Като излязох да му дам яденето, то така примече, че ми стана приятно. Цялата нощ седи то пред вратата, но като отворя, погледне ме хубаво, като че иска да каже: Имаш ли нещо за ядене? Като ми примечи тъй хубаво, дадох му кашкавал, хляб, какво ли не намерих да му дам. За пръв път видях котка тъй хубаво да мече. Казвам, туй коте има магическа сила в себе си. Ставах през нощта три четири пъти само да ми примечи. Давах си ухото, нещо приятно има в това мечене, чрез него то изразява своята благодарност: Много ти благодаря. Навсякъде ме хукат, ти ме наглеждаш. Поглеждам го в очите, в позата, има нещо приятно.
Та казвам, така Господ трепти да чуе от нас, те така да Му примечем. Аз взимам това коте за пример, и размишлявам върху него. Има нещо хубаво в меченето на това коте. Много котки съм срещал, но никъде не съм чул, такова меко, приятно мечене. Като го погледна, виждам го слабичко, не е охранено като някой богаташ. От горе е с една скромна дрешка, обикновено коте. Не е много напъстрена дрешката. В движението на очите, в гласа му има нещо приятно, музикално. Като го погледна, казвам, ето това животно ме разположи. Значи, в неговия звук има нещо Божествено. Като измече, аз го разглеждам като бакалин, който дава златни монети, а не книжни. Бакалинът взима тази златна монета и я туря в джоба си. Така и аз, ако беше книжна щях да я дам на другите, но златната монета турям в джоба си. Хубавото в това коте е Божественото, което турям в джоба си. Казвам, ако това коте може да мече толкова хубаво по Божествено, дали ти, човекът, който си излязъл от хиляди години, не може да мечеш по същия начин. Сега това са разсъждения. Ще се научите хубаво да мечете. Сега аз превеждам, казвам, не само като котето, но вие можете да мечете много по-хубаво от него. Когато искам, аз мога да меча по-хубаво от всякаква котка.
Та казвам, когато изучавате свещените книги, когато изучаваме малките и големи пророци, ще видите, че има голяма разлика в характера им. Като чета един от младите пророци, виждам, колко строго е говорил той, но има известна мекота в говора. Отива той като съдия, осъжда някого, но мъчно му е, не иска да съди. А някога осъжда някого и не мисли. Така постъпват и съдиите в съвременния свят. Разравяше ми един български мирови съдия следното: Довеждат при мене един беден човек, който дължи на един една голяма сума. Като прилагам законите, виждам, че Бедният ще бъде осъден. Вътрешно чувствувам че този човек е прав. Но по приложение на законите и богатият излиза прав. Следователно, Бедният трябва да заплати тази голяма сума на богатия. И аз осъдих Бедния да плати. Ако не го осъдя, законът ще ме държи отговорен. Но като го гледах, искаше ми се да му кажа: Не бой се братко, аз те осъдих, но съм готов да платя половината от този дълг вместо тебе. Така беше поставен въпросът в моята съвест. Това показва, че съвестта е пробудена в този съдия. Този човек се занимава с новото учение, и разбира на коя страна е правото. По същия начин и ние всеки ден издаваме по едно решение. Ние сме съдии на себе си. Издаваш едно решение, виждаш по закон е право, но по същество не е право. Има съдии, които могат да заставят богатия човек да плати дълга си. Но ако Бедният е виновен и той трябва да плати дълга си. Според турския закон съдебната процедура се извършваше много бърже. Там нямаше нужда от никаква защита. Там дойде някой сиромах и се оплаче на съдията, че еди-кой си богаташ има да му дава. Съдията извиква богатия и го пита: Имаш ли да даваш на този сиромах пари? – Имам. – Ще му платиш още сега. Няма никакво отлагане. Това е експедитивност на съдбата. Сега всички ние все отлагаме делата. Сегашния съдия ще отложи делото, втория съдия ще го отложи третия, 4-тия, 5-тия, и т. н. В този случай ще се намерим в положението на един германски съдия. Той прекарал целия си живот от средствата получени при защитата на едно дело. Като се оженва дъщеря му, той предава това дело в наследство на зета си вместо прикя на дъщеря си. Като му казва: От това дело ще можеш да се подигнеш. Зетът, младият съдия, взима делото и в две години от горе го разрешава. Дядото му казва: Ти си голям будала. Ако работиш по този начин много ще гладуваш. Дойде един лекар в къщи, прегледа болния, но вътре в себе си, той няма искрено желание скоро да излекува болния. Но този е крив метод, в него има нещо користолюбиво. Користолюбието избягва късата процедура.
Сега аз говоря интимни работи, те засягат прогреса на нашия живот. Вие не може да имате благоволението на Невидимия свят, ако не мислите право. Невидимия свят обръща внимание на същината на нещата. Ако аз мисля право, а в моята мисъл мекота, и ако в моите чувствания няма мекота, с която се отличава Божествения елемент, тази мисъл не е права. Любовта се отличава с външни неща, тя се отличава с онази мекота която внася живота. Ако ти почнеш да мислиш меко за себе си, в живота ти ще настане едно подобрение. Потребно е тази мекота. Аз я наричам здравословна мекота в живота. Който има тази мекота в себе си, той по лесно може да възпита децата си, по-лесно може да се учи. Всяка работа по-лесно може да свърши. Без тази мекота, ние оставаме недоволни от това, което мислим, от това, което чувствуваме, нямаме никакъв похват.
Сега това е външната обстановка на нещата. По Някога аз съм правил наблюдения върху плодовете. Пък и други хора са правили, и те знаят, кой плод, при какви условия е зрял. Като погледна един плод, аз зная вече, дали този плод е бил на изток, дали на запад, на север или на юг. Отгоре още се познава. Най-хубави плодове са тези, които са били изложени на юг. След това идат източните и западните, а най-после северните. Така е и с дините. Дини, които са били изложени повече на слънце на юг, като ядете горната им част, ще имате един резултат. Ако ядете долната им част, която е лежала на земята и по-малко огрявана от слънцето, ще имате друг резултат. Направете такъв опит поне един месец, един месец яжте само горната част на дините. Горната част на динята отговаря на южното изложение, долната на северното изложение. Долната част на динята не е имала такива благоприятни условия както горната. Същото нещо се случва и с нас. Не че ние не искаме да бъдем всякога меки, сладки, но обърнати сме повече на север, затова не можем да изразим тази мекота. Трябва да се обърнем на юг. С други думи казано, има едно място, от дето слънцето може да ни огрява от всички страни. Как може да направите една къща да няма северни прозорци? На един учен човек, дошло на ума му, идеята че може да направи такава къща на Северния или Южния полюс. Това значи, да направиш една къща, която се върти Навсякъде, тъй щото слънцето да я огрява от всички страни. Тази къща няма да има северни прозорци както тук едната страна да е огряна повече, а другата по-малко. Тогава човек може да добие тази мекота или като мъж или като жена, понеже мъжът и жената са два полюса. Следователно, човек може да придобие мекотата или в формата на мъж или в формата на жена. И тогава няма да живееш на екватора, но ще живееш на своя полюс, дето слънцето ще те огрява от всякъде. Ще те огрява и като мъж и като жена. Има мъже, които не са огрени както трябва. Той казва много е студено. На Северния полюс си, бягай на екватора. Не според мене няма защо да бягаш на екватора, но ще седиш на своя полюс, и ще добиеш тази мекота като мъж, ти трябва да бъдеш Великодушен. А жената чрез какво може да придобие мекота? Жената може да добие мекотата си, не чрез великодушие, а чрез Целомждрие. Там е нейния полюс. Ако като жена не си целомъдрена, ти не можеш да добиеш онази мекота, която ще внесе новото в живота. Ако като мъж не си великодушен, ти не можеш да добиеш онази мекота, която ще внесе новото в живота.
Чрез мекотата ще дойде новия живот, който ще се изяви такъв, какъвто трябва. За великодушието и целомъдрието мога да ви разправям колкото искате. Ще знаете, че великодушието е най-хубавата отличителна черта на мъжа. Тя е най-хубавата видима черта у мъжа, която дава хубава осанка. Като видите един мъж който е великодушен, ходът му е пластичен, лек, подвижен, от него лъха нещо приятно. Като видите една целомъдрена жена, тя има хубава осанка, лека походка, приятни движения. По-хубави движения, по- хубаво сложение от това на целомъдрената жена не съм виждал. Няма по-красиво нещо, по-приятно нещо от великодушен мъж и целомъдрена жена! В лицето им има нещо хубаво, красиво, изящно! Това великодушие, това целомъдрие трябва да се придобие, за да се внесе Божествената мекота в човека. За да придобиеш великодушие, изисква се отличен ум! За да придобиеш целомъдрие, изисква се отлично сърце! За да придобиеш великодушие, изисква се отличен Дух! За да придобиеш целомъдрие, изисква се отлична душа! Казвате: Къде да ги намерим? – ТЕ са у вас. Дайте място на вашия ум, дайте място на вашето сърце, дайте място на вашия Дух, дайте място на вашата душа. Дадете ли им място на тези неща в себе си, вие ще имате тази мекота. Обаче, оставете се свободни. Казвате: Да оставим всичко на Господа. Да, оставим тази работа на Бога, и ти само ще Го слушаш. Той казва на мъжа: Бъди великодушен по Дух. На жената казва: Бъди целомъдрена. На ума казва: Бъди великодушен. На сърцето казва: Бъди целомъдрено.
Това са възможностите, които са вложени във вас. Аз влизам в положението ви. Вие живеете в свят на големи борби на големи несгоди. Никой от вас не е свободен. Ние живеем в един свят, в който се натоварваме с доста трудна задача за разрешение. Но ако очаквате по-добри условия от тези, на дали ще ви се дадат. Ако мислите, че Светът ще се оправи лесно за в бъдеще, вие може да чакате колкото искате тези лотарйни билети. Днешния ден съдържа всички условия, но вие трябва да имате вяра. Това е един важен въпрос. Има едно изходно положение. За тази цял ще ви приведа следния пример. Една от най-добрите дъщери на един дом, носила големи несгоди. Всички били настроени против нея и баща и, и майка и, и братята и сестрите и. Но тя била много умна, знаела как да постъпва. Един ден тя успяла да убеди родителите си, братята и сестрите си, да ги заведе на екскурзия някъде в планината. Понеже родителите й, никога не излизали на планината, мислили, че ще направят една малка разходка. Тръгнали. Обаче, из пътя времето се влошило, станало студено започнало да вали сняг. ТЕ били принудени да се скрият в една хижа, и там да прекарат няколко часа. Нямали огън, нямали кибрит, и започнали да поглеждат един към друг как да излезнат от това положение. Дъщерята, която била умна и предвидлива, носела в себе си кибрит. Тя събрала клечици, драснала една клечка кибрит и запалила огъня. От този момент, всички престанали да говорят с нея грубо, сопнато. От как тя им направила тази услуга, те имали вече особено мнение за нея. По-рано и казвали: Марио! А, после станала Марийке! ТЕ и казвали: Марио, ставай мари!
Та лошите условия в живота не са нищо друго освен това състояние през което по Някога Бог ще ни прекара, за да ни покаже своята Любов. Ще дойде тази Марйка, ще драсне клечка кибрит, ще запали огъня, и от там насетне ние ще имаме друго разположение в душата си. Няма по-хубаво нещо от това да бъде човек разположен по дух, да бъде човек душевно разположен, да бъде човек умствено разположен, да бъде човек сърдечно разположен. Това са най-хубавите състояния за човека. Това са задачи, които няма да дойдат от вън, но от вътре. ТЕ са процеси у вас, които ще дойдат като задачи за разрешение. Тези задачи ще важат и за този и за онзи свет. ТЕ ще дойдат са вас. Разрешението на тези задачи е единственото богатство, което ще пренесете в другия свет! Всичко друго ще оставите в този свят, а това богатство ще занесете със себе си.
Единственото богатство, което ще занесете в онзи свят, ще бъде мекотата на вашия Дух, мекотата на вашата душа, мекотата на вашия ум и мекотата на вашето сърце. Това е единственото богатство, което ще занесете в онзи свят, когато се явите между вашите братя и сестри!
Отче наш.
В Божията Любов е благото на човека! /три пъти/
6. 15 ч. с.
На поляната направихме гимнастични упражнения!
9-то Неделно Утринно Слово, държано на 31.01.1937 г.