ВЕЛИЧКА СТОЙЧЕВА
* Родена в гр. Габрово. По баща – Заимова. Баща й бил фабрикант.
* Учителствала е няколко години в Севлиево.
* През 1903 г. намира оставено в църквата сираче, което приема за свое и го осиновява. Стефка Стойчева, отгледана с много любов остава в средите на Братството през целия си живот.
* Една от първите ученички на Учителя. По негова поръчка прави посещения в Сливен и други околни градове и села и изнася духовни беседи.
* Всеки четвъртък е правила женски духовни събрания.
* По нейна инициатива в Бургас е създадена и първата детска група за духовно възпитание по идеите на Учителя.
* Предоставила част от дома си за духовни срещи и разговори. Често е давала вечери с покана към всички братя и сестри от Бургаския кръжок.
* Учителят при своите посещения в Бургас е отсядал в нейната къща. Между двамата е съществувала трайна кореспонденция.
* Старателно преписвала дешифрираните беседи от Учителя, държани на съборите и ги разпространявала за четене. По това време все още не е имало отпечатани беседи.
* Много интелигентна и просветена личност. Притежавала вкус и изисканост. Правила впечатление с културата си.
* Слаба и деликатна по натура, починала от простуда на 3 март 1918 г.
Семейство Стойчеви живеели в голяма гръцка къща. Първият етаж бил кръчма, а над нея била кухнята и други помещения. На горния етаж е бил салонът, от който се влизало в четери големи стаи. В този салон са се провеждали и женските и детските събрания. Салонът е побирал около сто души, макар че рядко е имало повече от 40-50 на беседите, които са се организирали там.
Учителят пристигнал по своя работа в Бургас и Стойчеви поканили братята и сестрите от Бургаския кръжок, за да се видят и разговарят с него. Разговорът бил задълбочен и съществен, но по едно време долу в кръчмата се чул писък на гайда. Гайдарят бил чест гост на кръчмата, поръчвал си пиене и свирел до среднощ. Но, тази вечер, звукът на гайдата се чувал много силно и смущавал разговора. Величка Стойчева поръчала на Коста, съпруга си, да слезе и да помоли кръчмаря да отпрати този гайдар. Кръчмарят, обаче отказал – не искал да си загуби клиента. Понеже гайдата под въздействие на виното засвирила още по-силно, сестра Величка отново изпратила Коста долу със същата молба. Но кръчмарят пак не се съгласил да им съдейства. Това ставало тайно от Учителя.Домакините не искали да се прекъсва интересния разговор. Но Учителят почувствал затрудненото им положение и в един момент се обърнал към присъстващите с думите: – Искате ли сега да спре гайдата на този гайдар? Всички се спогледали, защото отдолу се чувал с все сила писъкът на гайдата. Изведнъж, за тяхна голяма изненада, звукът и секнал и жално се снижил. Отдолу се чул недоволния глас на гайдаря, който гръмко окайвал спуканата си гайда. Учителят се позасмял: Мисълта е сила, тя може да пробие и гайда, която свири не навреме и не на място!
Величка Стойчева е била много усърдна в духовната дейност. Тя е работила върху определени теми и е споделяла свои мисли в писма до Учителя. Ето как е отговорил той на едно нейно писмо от 1909 г.:
“Получих писмото ви и ръкописа. Мислите изложени в него са добри. По въпроса за душата на жената, ето що се казва: ”И създаде Бог человека по образ своему – по образ Божи създаде го”. Мъжът и жената това са двете лица на човека по проявление, а по същност те са едно. Мъжът и жената това са символи на човешкия дух и душа. Те ще се съединят, когато Бог влезе да живее в тях. В Христа, казва Духът, в Словото, няма мъжки и женски пол. И във възкресението те ще бъдат като ангелите. Следователно в полето на Мъдростта, в края на третото Небе те ще се обединят. А тук на земята трябва да работят усърдно за това обединение. Духът, който ще ги обедини, Той е Божествената Любов. Когато тая Любов започне да действа в своята пълнота, тя ще роди исканите плодове.”
Грижата на Учителя към учениците му е постоянна. Той пише следното на Величка Стойчева:
“Трябва ли, когато мине някой облак между слънцето и пролетния цвят, той да се смути от тези промени? Дните през пролетта не са все ясни и засмени. Има облачни, дъждовни, бурни…Разбирайте добре живота. Изваждайте поучения от всичко. Не тълкувайте нещата криво. Не допущайте това, което не е в съгласие с Волята на Господа. Бъдете здрави и весели, за да работите за Тогова, Който ви е пратил на земята.”
В др. писмо до нея Учителят споменава за материал, неизвестен за нас, който се е отпечатал в Бургас, в печатницата на Димитър Боев. Той пише: „Г-н Боев ако може да ми изпрати материала да го прегледам отгоре и тогава може да преписвате. Само да го изпрати препоръчано, да се не изгуби. Господ ще изведе всичко на добър край, само вяра непоколебима в Него. Всяко дело изисква усилия и жертви. Засега без това не може, за човека всякога е било мъчно да се жертва за доброто. Когато дойде пълнотата на Божественото съзнание, тогава работите ще се изменят. Бъдещето носи добро за всички, които се подвизават.”
Източник: сп. „Сила и Живот“; Брой „Бургаското братство“ 1, от декември 1997 г.