(резюме на неделна беседа държана на 10.10.1943)
Всички говорят все за миналото, какво е било едно време. Важно е новото време, а не старото. Ако старото време не е дало нещо ценно, безсмислено е да се говори за него. Бог е създал света за хората, а не за овцете. Той постоянно създава нови вселени. Тая мисъл англичаните изразяват с думите „eternal generation”, които означават вечно творчество, вечно подмладяване, вечно прераждане. В тия думи се крие смисълът на живота. Човек трябва да се подмладява вечно, постоянно. Това подразбира вечен интерес към новото. Някой казва: Не ме интересува новата музика; не ме интересува новото изкуство; не ме интересува ядене и пиене. Какво те интересува тогава? Щом нищо ново не те интересува, ти сам се осъждаш на смърт.
Вложете надеждата си в любовта, за да се подмладите. Като ставате от сън, кажете си: Ще се подмладя. Казвате: Да мислиш, че ще се подмладиш, значи, сам да се заблуждаваш. Всяко разумно движение е свързано с природата. В него се крие метод за подмладяване. Светлината носи младост; движението на въздуха носи младост; растенето носи младост; скъпоценният камък носи младост. Всичко в природата говори за младостта. Малко неща в природата говорят за старостта. Използвайте всичко онова, което носи младостта. Необходимо е да се подмладите. Кажеш ли, че ще се подмладиш, желанията ти ще се изменят.
Две сестри, една млада и една стара, се разболяха. Дойдоха да ме викат, да отида да ги видя, да им дам някакъв съвет. Аз казах на младата сестра да се движи повечко. Макар и да лази, по-добре да се движи, отколкото да лежи. Тя изпълни съвета ми. Стана от леглото си, започна да ходи и оздравя. На старата сестра казах да ходи за вода с две малки стомнички. Всеки ден да се движи по малко. И тя изпълни съвета ми, и оздравя. Казах на старата сестра, че ако иска да се подмлади, трябва да носи вода по три пъти на ден. Тя ще се свърже с водата, която ще й каже, че ще оздравее. Приятно е да слушаш, как клокочи изворът. Музика има в клокоченето на водата.
Казвам: Носете вода, ако искате да се подмладите. Като срещнете някой да носи вода, потупайте го по гърба и му кажете: Ще се подмладиш. Привилегия е за човека да се подмлади. Ще кажете, че и чрез прераждане може да се подмлади човек. И това е възможно, но трябва да прекараш 45 години в невидимия свят, докато намериш баща, чрез когото да се родиш. Докато си още в тялото, можеш да се подмладиш по Божествен начин. Така ще се избегне прераждането, няма да търсиш баща и майка. Сам ще си станеш баща и майка и ще се подмладиш.
Новото учение изисква умни, добри и силни хора. То носи идеи, които подмладяват и обновяват човека. Всеки трябва да има желание да се подмлади. И старата баба трябва да има желание да учи. И на 120 години да е човек, пак трябва да има желание за работа и учене. Защо 120 годишната баба да не вземе четката да рисува? Защо да няма желание да се облече хубаво? Ще кажете, че обличането в нова, чиста премяна е само за младите. Не е така. Новото учение не прави разлика между млади и стари. – Минаха нашите години. – Да мислиш, че си стар, това значи да живееш в грях. Само в греха има старост. Който греши и върши престъпления, остарява преждевременно. Новото учение не говори за старостта на греха. Старостта на любовта подразбира подмладяване. Старостта на греха подразбира смърт. Казано е: „В грях ме зачена майка ми”. Който е заченат в любов, вечно ще се подмладява. Новото учение, т.е. учението на Христа казва: „Които чуят гласа ми, ще се подмладят”. Който не може да се подмлади, не е от новото учение. Каже ли някой, че е остарял, това показва, че е живял по стар начин. – Краката ми не държат вече. – Защо не държат краката ти? Повярвал си, че не държат. Това е илюзия. Срещате се с тоя, оня и на всички казвате, че сте остарели. Достатъчно е по няколко пъти на ден да казваш и да мислиш, че си остарял, за да се свържат краката ти.
Питате, коя храна е по-добра: месната или растителната? Аз не препоръчвам месната храна по единствената причина, че съдържа недостатъчно количество светлина и топлина. Растителната, плодната храна съдържа повече светлина и топлина. Като ядеш месна храна, в първо време тя е приятна. На края идат последствията. Растителната храна в първо време не е много приятна, но на края се отразява добре. Според мнението на някои учени, месоядните животни били по-умни от тревопасните. Според други учени, тревопасните и плодоядни животни са по-умни и по-добри от месоядните. Ето, слонът не яде месо, но има ли по-умно животно от него? Лъвът, тигърът, змията не могат да се сравнят по интелект със слона.
Коя е причината за греха? – Неразбраната полова дейност [похот], крайното користолюбие [алчност] и алчността към ядене [чревоугодничество][1]. Грехът води към смъртта. Той е подобен на микробите. Достатъчно е да влезе една микроба на холерата в човека, за да се размножи в 24 часа толкова много, че да предизвика неговата смърт. Човек умира от нечистотиите на микробите. Микробите на безлюбието умъртвяват човека. – Що е охтиката? – Микроби, които изяждат дробовете. – Що е ревматизмът? – Микроби, които изяждат мускулите. – Що е неврастенията? – Микроби, които изяждат нервната система. Главоболието, коремоболието се дължат на микроби, които рушат човешкия организъм. – Защо го разрушават? – Защото мислите, чувствата, постъпките на човека не са чисти. Тая нечистота прави и кръвта нечиста. Когато мислите, чувствата и постъпките на човека са чисти, никакви болести не го нападат. В чистотата се крие хигиената на живота. – Можем ли да живеем в чистота? – Може, воля се иска за това
Една българка от Варна разправяше една своя опитност със своето момиченце, ученичка в отделенията[2]. Това било преди 40 години. Момиченцето се казвало Йорданка. Тя слушала майка си, но била доста своенравна. Един ден майката накарала Йорданка да чете „Отче наш”. – Няма да чета! – казала Йорданка. – Чети молитвата! – настоявала майката. – Няма да чета! – Ще те накажа, ще те изпъдя вън. – Няма да чета! Нито доброто помагало, нито заплашванията. Майката изгубила търпението си. хванала Йорданка, вдигнала я във въздуха, тръшнала я на земята и казала: От тебе човек няма да излезе! Йорданка се опомнила и извикала: Мамо, прости ме, ще чета „Отче наш”. Едва сега разбрала тя, какво искала майка й от нея.
Една позната[3] от Варна разправяше един свой сън. Сънувала мъжа си, покойник, че се явил при нея и започнали да се разговарят. Тя го запитала, какво има на оня свят, как живеят там. Той й казал: Като дойдеш, сама ще видиш. Сега имам нужда от юрган. Като тръгнеш за другия свят, донеси ми един юрган. Както се разговаряли, дошла една млада, красива жена, хванала за ръка възлюбения на моята позната и го повела със себе си. Тя казала: Остави мъжа ми, той е мой. – Сега е мой. Това, което е било на Земята, не е валидно за света, в който сега живеем. Връзките на Земята не са връзки и в другия свят. Там отношенията между душите са други. Като отидеш на другия свят, мъчно ще намериш оня, с когото си бил свързан.
Един краен алкохолик, след като пропил цялото си състояние, срещнал на пътя си един евангелист, който продавал евангелия. Той бръкнал в джоба си, да види, останала ли е някаква пара, и намерил само пет лева. Купил си с тях едно Евангелие и започнал да чете. Вниманието му се спряло върху стиха: „Който не се отрече от баща си и майка си, от своя живот, не може да бъде мой ученик”. Замислил се върху стиха и си казал: Цели 20 години служех на едно желание, което разруши живота ми и ме опропасти. Не мога ли да се откажа от него? Докога ще бъда роб? Ще докажа, че съм човек, че имам воля! Той отишъл в една кръчма и казал на кръчмаря: Дай ми една чата вино и една чаша вода. Турил чашата с вино пред себе си и си казал: Слушай, 20 години ти бях роб. Вършех, каквото ми заповядваше. Сега ти ще ми бъдеш слуга, аз ще ти бъда господар. Турил чашата с виното настрана и вместо нея, поставил пред себе си чашата с вода и си казал: Отсега нататък ще пиеш само вода, ще забравиш виното. Така премествал чашите няколко пъти, вдигал чашата с виното до устата си и пак я турял настрана. Кръчмарят го гледал, какво прави, и се чудел. Най-после, той извикал кръчмаря, платил за виното, оставил го на масата и отишъл в дома си доволен, че проявил воля.
[1] Това са три от седемте гряха.
[2] Йордана Стамова, дъщеря на Мария Стамова (23.12.1858-25.12.1940), сестрата на Учителя. Мария и Пенко Стамови имат общо пет деца. На 22. 08. 1880 г. се ражда първото им дете – Костадин П. Стамов, а след това – още четири дъщери: Люба П. Чакалова – 6. 12. 1883 г. (жени се за баптиста Васил Николов Чакалов от Самоков); Йордана – 5. 02. 1886 г. (жени се за Васил Узунов, писател от Търново); Добра (8. 01. 1888 г. – 1963 г.) и Ана Семерджиева – 4. 02. 1890 г. (жени се в Кюстендил за евангелиста Георги Николов Семерджиев).Ето пълния вариант на тази случка:
„Ще ви приведа един действителен пример, който се случи във Варна. Една българска майка, доста умна и благородна, ми разправяше своя опитност. Тя имала четири дъщери, като най-голям бил брат им [Костадин], после идвала една дъщеря [Люба] и после друга една дъщеря, Йорданка, която носила името на реката Йордан в Палестина. Това било преди 40 години. Момиченцето било ученичка в отделенията. Тя слушала майка си, но била доста своенравна, заинатявала се. Един ден майката накарала Йорданка да чете „Отче наш”. – Няма да чета! – казала Йорданка. – Чети молитвата! – настоявала майката. – Няма да чета! – Ще те накажа, ще те изпъдя вън. – Няма да чета! Не искам да чета! – Няма да ти дам да ядеш! Седи тя два часа гладна. Нито доброто помагало, нито заплашванията. Майката изгубила търпението си. Хванала Йорданка, вдигнала я във въздуха, тръшнала я на земята и казала: От тебе човек няма да излезе! Йорданка се опомнила и извикала: „Мамо, прости ме, ще чета „Отче наш”.” Едва сега разбрала тя, какво искала майка й от нея. – Защо не искала да изпълни желанието на майка си? – Не разбирала, какво се иска от нея, не разбирала идеята.”
[3] Мария Стамова, сестрата на Учителя, когато става на 18 години, баща ѝ прави опит да я сгоди за един богаташки син, когото не обича. Тя си има друг избраник, но бащата казва, че ще бъде неговата дума. Вкъщи идват годежари и в една стая разговарят с дядо поп и с момата. По едно време на нея съвсем ѝ домъчнява и тя отива в другата стая, където си учи уроците малкият ѝ брат Петър. Хвърля се на кревата и започва да плаче. Той я запитва за какво се тревожи. Сестра му нищо не отговаря, понеже смята, че е дете и не разбира тези неща. Тя трябвало да се върне при годежарите, затова избърсва лицето си и излиза, за да премине в другата стая през коридорчето. По гредите били закачени сплитове от царевица и когато минава, един от тях се разкъсва и пада зад гърба ѝ. Тя започва да събира разпръснатите кочани, а в това време малкият Петър се показва на вратата и продумва: „Како, не се безпокой. Както се разпиляха тези царевици, така и твоята работа ще се разпръсне”. Тя не обръща внимание на думите му, но си мисли: „Откъде знае той какво става с мене и че щяло да се разтури?”. Но още на следния ден пристига вест, че момъкът, когото обича и комуто се е врекла, се е върнал от Румъния. Там той бил известно време по търговски дела. Вечерта тя избягва при него във Варна и му пристава. Така годежът се разваля и думите на малкия Петър се сбъдват. Пенко Стамов по професия е абаджия.
Ето подробния разказ на тази случка:
„Вие сега имате един мъж; мислите – тапия имате, никой не може да ви го вземе. Да ви приведа един пример, който е действителност. Една моя позната във Варна с мъжа си много се обичаха. Понеже баща ѝ я сгоди за друг, разгоди се и се ожени за един, когото обичаше. Името му беше Пенко. Веднъж тя му казва: „Ти ако умреш преди мене, искам да ми се явиш и да ми кажеш какво има в другия свят”. Той бил юрганджия и голям майтапчия. Като мине от единия край на чаршията до другия, всички се смеят. Като седне да работи – майстор-абаджия; като ти ушие една дреха, друг като него няма. След като отхраниха децата, той замина за оня свят. Тя поскърби малко и го сънува една вечер, че му казва: „Как си, Пенко?” „Добре е в този свят”. Казва ѝ: „Ти като дойдеш, донеси ми един юрган”. Гледа по едно време: иде една млада мома, хваща нейния Пенко за ръката. Казва: „Той не е твой, той е мой!” „Че как? Я, Пенко!”. И тръгват двамата под ръка. Тя казва: „Я гледай, взе ми мъжа”. Това не е измислица. Събужда се тя: Пенко ѝ иска юрган за новата си другарка. Другите плачат, а той се влюбил.”
