ВЗИМАНЕ И ДАВАНЕ
Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи, и да погуби: аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно84.
Думата „крадец” е обикновена дума, с която сте запознати всички. Кой ли от вас не е учил това изкуство, когато е бил дете? Малко пъти ли сте пипали кутията със захар на вашите майки, малко ли сте вадили кесиите от джебовете на вашите бащи, малко ли са ви заварвали на чуждите ябълчни или орехови дървета? Но Христос не говори за този род крадци, тях Той оправдава. Този крадец, за когото говори Христос, Той го определя с три съществени качества: той иде да открадне, да заколи и да погуби. Интересно е произхождението на крадците. Когато децата се раждат, те се раждат със стиснати ръце, а когато умират, ръцете им са отворени. Но стискането на ръката може да има двояка смисъл. Когато на някого покажем юмрука си насреща му, това подразбира известна идея, която е скрита вътре в самия субект.
Думата крадец е съдържателна, тя произтича от санскритската дума, на която коренът е „кор“ (cor). Този корен означава причина и последствие, тъмнина, дисхармония. Турците казват на тази дума „кара“, „карас”, с корен също какъвто е този на индийската дума „карма“ или както ние казваме „съдба“. Но думата „съдба“ не означава този дълбок смисъл, като причина и последствие. Това, което отличава тъмнината от светлината, това са две качества, съдържащи се в тези две проявления на природата. Светлината всякога носи топлина със себе си, едно от качествата ѝ. Тъмнината, крадецът в широка смисъл, отнима тази топлина. Вечерно време, като залезе слънцето, веднага усещаме една хладина. Тъмнината поглъща тази топлина, а в топлината са скрити елементите на живота. В следствие на това, като се поглъща топлината, растителното царство, за да задържи своето равновесие, взима топлина от земята, която започва да изпуща своята и затова вечерно време забелязваме тук таме известни течения.
Ние от чисто физическо, от социално гледище разделяме дните на ден и нощ. Съвременните хора казват: „Това е една култура.“ Аз рекох: „Това е култура на тъмнина в духовно отношение.“ Културни са сегашните хора, но имат механическа култура, а подобни култури са преходни, не са съществени. Култура, която взима повече, а дава по-малко, тя е култура на крадци. Когато храниш някое прасе, ставаш три пъти през нощта да му даваш храна и прасето си казва: „Колко е добър моя господар!“ Но като дойде Коледа, турваш ножа на шията на това прасе, извиква то няколко пъти и опитваш културата на храненето. Това прасе е било като една фабрика, която е събирала материал за своя господар.
Крадците нямат земно произхождение, произлизат от едни много възвишени същества, които са научили хората да крадат, преди те да са знаяли това изкуство. Човек, който се отдалечава от Бога, той губи от своята сила, топлина, светлина, той е в процеса на отдалечаването. Христос определя в какво се състои този процес. Първо: това, което имаш, ще се открадне; второ: вземат се и живи същества, като ги заколват, отнимат им главата и ги погубват най-после. В света има три вида крадци. На физическото поле: които крадат каси, кесии на хората; други, в духовния свят: които крадат сърдца на хората и трети, в умствения свят, в Божествения свят: които крадат мислите на хората.
Когато някои хора говорят за логика, за логическо говорене. Според моите схващания, според науката, която съм учил, има три вида логика: логика на формата, логика на съдържанието и логика на мисълта. Логиката на формата е един механически процес. Да ви представя една мисъл от този,вид логика. Например човек е същество, което има два крака. Кокошката също има два крака, следователно, кокошката е човек. По форма това предложение е вярно, но по съдържание и по смисъл не е вярно. У религиозните хора има друга логика. Например някои питат: „Как се спасяват хората?“ Той отговаря: „Кръвта Христова спасява и всеки, който е умит в нея, той е спасен.“ Но питам аз: тази кръв, в която си умит, действително Христова ли е? Това предложение не е вярно по смисъл. Трябва да знаеш тази кръв да я превърнеш, да ѝ дадеш смисъл. Затова религиозните хора трябва да разбират духовния език. Постоянно се говори за Христовата кръв. Каква е тя? Тя е червена, а червенината е признак на топлина, топлина в живота. Следователно аз изваждам следното заключение: Христовият живот спасява хората, а не кръвта. Кръвта, това е само една емблема, една форма, а животът, облечен в една обвивка на червенина, това е само един ефект, който показва, какъв е дълбокият смисъл на тази червена кръв.
Сега защо иде крадецът да открадне? Кражбата, това е култура на аристокрацията. Аз ще ви говоря със строга логика и по форма и по съдържание и по мисъл. Когато говоря на хората истината, говоря в тези три логики, като при това логиката на мисълта има преимущество у мене пред другите две. Има и други четири логики, за които няма да ви говоря сега. Тъй че, когато туриш в този огън, пред тази логика една мисъл, ти ще знаеш, каква е тя по съдържание, права или не, защото този крадец ще се [представи] пред тебе като един интелигентен, благороден човек. Често нас може да ни излъгват хората със своята логика, например ние мислим, че хората когато плачат, страдат, но това е наполовина вярно. Сълзите не са всякога израз на едно страдание.
Например на един селянин от българските села жена му не му позволявала да яде яйца, за което той през целия си живот не ял яйца, но съжалявал за това нещо. Като умряла жена му, той си казал: „Слава Богу, сега поне свободно ще се наям на яйца до насита.“ Взема пет яйца, турва ги в огъня да се печат. В това време пристигат няколко комшийки да му изкажат съболезнованията си. За да го не видят, че си пече яйца, той веднага ги изважда от огъня и ги скрива в пазвата си. Започнали те да му говорят, че му дошъл такъв голям огън на главата, какво нещастие го постигнало, особено като се има пред вид каква щастлива двойка представлявали те. Той им отговорил: „Да, огън като огън, дойде ми на главата, но този огън, който е в пазвата ми!“ Това предложение по форма е много вярно, но по мисъл не е вярно, защото той плаче не за жена си, а плаче от яйцата, които парят в пазвата му.
Друг пример за подобна логика. В Пловдив, в евангелската църква, един от учениците, като четял библията постоянно плачел, от очите му постоянно сълзи излизали. Всички казвали, че от този ученик ще излезе добър проповедник. Този ученик през всичкото време все към женското училище поглеждал, особено към един от прозорците, гдето виждал една мома, която той обичал и я искал, а тя не му отговаряла, за което и той плачел. Да, много отличен проповедник ще стане! Отличен е, аз го уважавам, защото той изразява чувството си към тази мома, но от вън хората не разбират съдържанието на неговата скръб, на неговите сълзи. Той е прав да плаче за тази мома.
Още един пример ще ви приведа за тази съвременна логика на съвременните хора, на набожните хора. Често казваме за някого: „Много е религиозен човек, набожен, постоянно плаче и въздиша.“ Този случай, за който ще ви разкажа е бил преди 20–25 години в Русе, с един български учител. Един ден той отива при един евангелски проповедник и му казва: „Братко, имам голяма тъга на сърдцето си, ще се пукна.“ Проповедникът помислил, че този човек съзнал греховете си и му казал: „Ела да се молим заедно.“ И започва: „Господи, прости му греховете уясни неговите мисли, неговото сърдце, защото с това, този човек ще влезе в нашата кошара.“ Проповедникът го пита: „Братко, кажи каква ти е тъгата?“ – „Е, видях една мома много хубава, влюбих се в нея и ако Господ ми помогне да се оженя за нея, ще повярвам в Бога, а ако не ми помогне, няма да повярвам в Него.“ – „Но може да не е за тебе тази мома,“ му казва проповедникът. – „Не, за мене е, и ако Господ не ми помогне да се оженя за нея, ще се самоубия, не мога да живея без нея,“ отговорил момъкът. Не се минават и 1–2 седмици, младежът отива при проповедника и казва: „Благодаря на Бога, че не ми помогна в молбата, защото я видях на един бал да играе с един офицер.“ Съвременните религиозни вярвания на хората са от подобен характер. Турците имат за случая една хубава пословица: „Камък, който се търкаля, темел не хваща.“ […] (в оригинала е оставен един празен ред, вероятно е пропуснат текст.)
За да бъдем религиозни не значи, че трябва да принадлежим към една секта, към една кошара. Ако един господар има 10 000 овци, той може да ги тури в 10 кошари, а не всички в една. Когато започнем да мислим за смисъла на вътрешния живот, ние преди всичко трябва да знаем, че като мислещи същества, ние принадлежим най-напред на Бога, след това на човечеството, на своя народ, на своя дом и най-после на себе си. Така че когато някой ме пита: „Ти българин ли си,“ рекох: първо аз съм мислещо същество, което принадлежи на Бога, на човечеството, на своя народ, на дома и най-после на себе си. Това е логическият ход на нещата, ако искаме да разрешаваме правилно дълбокия смисъл на нещата. „Аз” – това е форма на земята. Ако аз разбирам да посветя целия си живот на това същество, на своя стомах, то значи да няма смисъл у мене за моето предназначение. „Аз” това е една форма, която трябва да бъде в съгласие с всички други форми, но във всяка форма трябва да има съдържание, сила, т.е. това, което хората наричат воля. Под воля аз разбирам вътрешното съдържание у човека, сила, която може да се изяви при създаване на тези форми. Формата се създава за съдържанието и по отношение на тази логика, каквото е отношението на формата към съдържанието, такова е отношението на съдържанието към вътрешния смисъл на нещата. Съдържанието само по себе си се създава за вътрешния смисъл на нещата.
Когато говори Христос за крадеца, Той разбира двояко тази дума. Той определя крадеца с три качества: да открадне, да заколи и да погуби. „Аз дойдох да им дам живот и то преизобилен.“ Какво разбира под тези думи Христос, под думите „живот” и „преизобилен”. Под „живот” Той разбира „воля“, да се движиш, да живееш и когато Бог е създал първия човек от пръст, Той му е вдъхнал в ноздрите живот, да се движи, да живее. На еврейски думата „нефеш” значи да създава, да гради. Под думата „изобилен” човек разбира възвишения, съзнателния живот, смисъла на живота, в който тази воля трябва да се изрази, да бъде насочена в известна посока.
Какво отношение може да имат тези три логики в нашия живот, защо ние трябва да приложим Христовото учение не като теория, а като практика. Аз рекох, теорията е сгъстено знание, а практиката разредено; теорията е сгъстена мъдрост, а практиката – разредена мъдрост, приложена в живота. Следователно всяка теория, която имаме за живота, може да е добра, може да е права, но по логика да не е вярна. Например някоя жена мисли да се ожени и казва: „Тъй ще направя, деца ще отглеждам, ще ги възпитавам, ще се отнасям добре с мъжа си, с децата си и т.н.“ Добри мисли са те, теорията ѝ е права, но логиката ѝ е крива, защото тя не може да изправи един развален мъж. Колко бащи казват на синовете си: „Синко, върви право, върви в добрия път?“ Но синовете все не се оправят. Не мислете, че с това искам да ви обезсърдчавам, но рекох, че кривият човек не може да се оправи. Крив човек разбирам такъв, който съзнателно се отдалечава от Бога.
Хора, които живеят само за себе си, като разглеждат света от тази логика, не могат да се оправят. Те са прави само за себе си, техният живот е съграден върху друга логика и следователно жена или мъж никога да не каже: „Аз ще оправя мъжа си или обратно.“ Аз зная само едно същество, което може да оправя, то е майката. Това изкуство, тази наука, да оправяш кривия, то е достояние само на майката, и то не като роди детето, а 100 години преди това. Ще кажете: „Где ще намерим тези деца?“ Когато съвременните химици в някоя лаборатория взимат някои невидими, безцветни въздухообразни тела и искат добре да разгледат свойствата им, те ги сгъстяват с цел да ги превърнат в течни и после – твърди тела и тогава стават видими за всички. Така и с децата. Ако те са невидими за нас, то не значи, че те не съществуват, а само трябва да знаем законите, по които може да ги сгъстим.
Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби,“ т.е. ще открадне от вас най-ценното, ще открадне живота, мислите ви, сърдцето ви. Те са ужасни крадци. Какво правят светските хора, докато откраднат от вас нещо? Започват: „Ти си отличен, добър човек.“ Ще ви разкажа за случая един анекдот за лисицата и петела. Един много хубав петел с едно парче сирене се качил на едно клонче. Дохожда при него лисицата, турила око на сиренето и започва: „Колко си хубав, петльо, най-голямо щастие ще намеря, ако ми пееш една песен с твоя хубав кършен глас!“ Петелът, поласкан от това, отваря си устата да запее и сиренето пада на земята. Питам: това приятел ли е или крадец? Такива крадци ги има навсякъде, но сега ловят като крадци само тези, които са откраднали няколко лева. А крадци има и в училищата, и в църквите, и в съдилищата, навсякъде. Хора, които не са искрени по отношение към себе си, към своите близки, те са крадци.
Ще ви дам един пример за един господин, който казва на другиго едного, че е лъжец, крадец, за което той му отговоря: „Благодаря ти, че се огледа у мене.“ За да изправим хората, ние трябва да живеем чист, добър живот, по Бога и тогава ще бъдем една свещ, която ще привлича всички. Нека ти бъде хамбарът пълен, всички ще бъдат при тебе. Следователно на добрия човек сърдцето трябва да бъде пълно с най-хубави желания, умът – с най-хубави мисли, а волята – с най-хубави действия. Тогава ще имаме едно най-възвишено същество.
И в тази логика Господ е турил знак, а именно: когато логиката на човека е крива, на брадата му има един знак, тя е изопачена. Когато логиката на сърдцето е изопачена, крива, на устата има знак, когато логиката на ума е изопачена, на носа има белег. Ще кажете: „Благодаря, че никой не ни знае, какви сме.“ Не, цялото небе ви знае какви сте. Затова днес хората, като срещнат някого, разглеждат го от горе до долу, от главата до петите. Защо така го гледат? Духът у този, който ви разглежда, казва: „Чакай да видя какво е писал Господ на носа, устата и брадата на този човек.“ Цялата глава е една логика, ще погледна от главата до петите ти и ще си съставя едно понятие за смисъла на твоя живот на земята. Затова българите казват: „Гледай му дома, че му крой кюлаф.“ Под „дом” подразбирам тялото на човека.
Бих желал правоверните хора за в бъдаще да не казват така: „Христос спаси света.“ Хубаво, приятелю, ти колко души спаси? Ще приличате на този богаташ, при когото дошли да искат пари за бедни, а той казал: „Онзи богаташ, който беше на кръста, какво даде, та се спаси?“ Хората днес, като мислят, че Христос е добър, Той и днес ще спаси света. Вярно е, няма съмнение в това, че Христос е добър, но ако ти имаш такава логика на ума си, на сърдцето и на волята си, Христос няма да те спаси. Христос казва: Аз дойдох да дам живот на онези, които разбират живота сега, както е сега, а не както е бил преди 2000 години. За мене е важно Христос как се сега проявява в света, а не как се е проявявал преди 2000 години.
Ще кажете; „А, това е богохулство.“ За мене е важно една ябълка, като ражда сега плодове, какви са те, а не какви са били плодовете ѝ преди 10–15 години. Днешният Христос е по-важен зарад нас, защото Той живее в много повече народи, отколкото някога е живял. Едно време Христос беше малък, затова хората Го биха и разпнаха, но днес Той е голям. Мене ми е чудно, как един силен човек може да го разпнат. Следователно Христос на физическото поле и бил слаб и затова Той казва: „Зарад смисъла на нещата аз ще жертвувам формата или съдържанието на нещата.“ Тъй учеше Христос преди 2000 години, а сега казва: „Понеже хората научиха смисъла на живота, сега искам да ги науча да разбират какво нещо е съдържанието на нещата.“ Затова Христос иде да създаде една логика на съдържанието.
Че културата едно време е била много философска се вижда по това, че какви са били тогавашните църкви и свикването на съборите. […] (в оригинала е оставена празна половин ръкописна страница, вероятно е пропуснат текст.)
И така, цената на свещта се увеличавала и от 60 пари станала 12 рубли. И в съвременната църква постоянно увеличават, че Христос направил еди-какви си чудеса, че еди-кой си светия направил такива и такива чудеса, а свещта се увеличава и увеличава. Питам: „Твоята свещ гори ли, спасява ли твоите ближни, стопля ли твоето сърдце, изпълва ли твоя ум?“ Това е важно за мене. Питам набожните хора имат ли в своите къщи скрит храм. Някои казват: „Майка ми е изветряла, баща ми е изумял”, не почитат родителите си. Защо? – Защото нямат в своята душа скрит храм. Оплакваше ми се един българин от Варна от своите синове: Макар, че бях невежа аз, но успях да издържам синовете си да, свършат гимназия и после често ми казваха: „Ти си прост, нищо не знаеш.“ Една майка ми се оплакваше от своите дъщери за същото нещо и казваше: „Втори път, като имам дъщери, няма да ги дам да учат, а ще ги туря на стана да тъчат.“ Много хубаво мисли тази майка. Ако аз бях на нейно място, ще им дам мотиката да копаят, да научат логиката на съдържанието – да копаят.
Срещна ме един български владика и ми казваше: „Ти учиш неща, които не са съгласни с Евангелието.“ – Прав си, рекох му, но нали това Евангелие е дадено за спасение? А Йоан казва, че Христос е говорил толкова много, че и в книгите на цял свят не може да се напише всичко. Донесете тези книги, на които Христос е говорил в широка смисъл, да видим, кой е прав и кой крив. Нека дойде сега един евангелист на работа с мене, на онзи почтен труд, да се научим да работим със своя ум, със сърдцето си, с волята си, че където влезем, да носим спасение за всички. А сега какво правят? Като се срещнат, питат се: „Ти правоверен ли си, вярваш ли в Бога, в троеличието на Бога?“ Какво знаеш от троеличието на Бога? – Нищо. Това е тъй отвлечено и е смешно да се говори за това нещо. Христос казва: „Никой не познава Отца си, тъкмо Сина человечески.“ […] (в оригинала е оставена празна половин ръкописна страница, вероятно е пропуснат текст.)
Такива хора сега има и между религиозните, които казват: „Тази религия трябва да се поправи, ние с това ще направим едно благодеяние.“ А като направят нещо за религията, гледат да задържат нещо и за себе си. Не мислете, че с това ви осъждам, но изтъквам един факт. Когато създадем един народен бит, според тези три логики, тогава ще разберем какво нещо е българският народ. А сега как гледаме на нещата? Биха се българите с турците, защото лоши били турците, изпъдиха тях, дойдоха сърбите и гърците и те лоши, още по-лоши дори. А тези турци, сърби, гърци, те са вътре у нас, те са крадците, за които Христос говори, че дойдоха да крадат, колят и да погубват. Тъй че, ние не трябва да гоним крадците, които са в обществото, които са извън нас, а тези, които са вътре.у нас, съзнателните крадци, които са много по-опасни от всички други. Тези именно крадци, заковаха Христа на кръста. Единственото доказателство за виновността на Христа беше обвиняването му като политически престъпник, като казваха, че Той искал да прави реформи, да стане цар, за което говорил против кесаря. На това основание Го осъдиха. Тогава Пилат каза: „Понеже този човек е в конфликт с реда на римската империя, трябва да бъде погубен.“ Но Римската империя и с това не можа да се спаси.
Христос казва: „Аз не дойдох да крада, да коля и да погубвам, но дойдох да дам съзнателен живот на хората, дойдох да им дам живота си.“ А ние казваме: „Колко е добър Христос, че е дошъл да даде живота си зарад нас.“ Не е достатъчно за нас само това, да констатираме, че е дошъл зарад нас на земята, че е дал живота си и че е тъй добър, а трябва да опитваме и прилагаме Неговото учение. Аз повече уважавам тези терекии, пияници, които като се съберат, говорят си: „А, знаеш ли къде има хубаво вино, пелин, винце?“ Задигат се и хайде, отиват да го опитат. Отлично постъпват тези пияници, правилна логика имат те, искат да опитат винцето, а не само да говорят за неговите качества. Друг от пияниците се обажда след това: „Не, не е тука хубавото вино, но при Тодор кръчмарина има 10 годишно хубаво вино, да отидем да го опитаме.“ Задигат се всички и хайде при Тодор кръчмарина да правят опит с виното му, опитват пелина му. Питам съвременните християни, колко пъти са отишли да опитат пелина на Христа.
Като ме слушате, ще кажете: „Този човек не говори на свещен език.“ Опитайте пелина на Христа и Той има винце, направете с него опит. Разликата между едното и другото вино е тази, че когато пием вино на физическото поле, главата ни се зашеметява, а когато опитваме Христовото учение, главата се избистря, тогава ти ще обичаш хората, жена ти ще бъде любезна с тебе, децата ти, приятелите, всички ще бъдат любезни с тебе и ще те обичат.
Христос казва: „Дойдох да дам живот.“ Този живот действува сега в света, а някои го очакват да дойде отгоре, той иде, обаче постепенно. Христовият живот се намира и в житното зърно, и в царевицата, и в ябълката, и в черешата, но законът е такъв – подобното от подобно се привлича. Може ли двама млади души да се оженят, ако не се обичат, ако не се привличат? Може ли един писател да напише една книга, докато не е обикнал идеята върху която ще пише, докато не е мислил дълго време върху нея? Може ли един художник да нарисува една картина, докато не я обикне предварително като идея? Всяко нещо трябва да го обичаме и като го обичаме, то ще дойде при нас. Цветята и те си имат свой език. Може да направите един опит и да проверите дали това е вярно. Вземете си в къщи едно цвете, например една тубероза и забележете нейната миризма, когато вие сте индиферентни към нея и започнете да я наглеждате, да я поливате. Ще видите тогава, че тя започва да мирише повече и тя ще ви каже: „Когато ме обичате и аз ви обичам, ако ме малко обичате и аз ви отговарям със същото, затова и малко ще мириша.“
Това нещо старите българи са го отдавна знаяли и затова са наглеждали с голяма любов своите ниви, обикаляли са ги и те са раждали много. Другите, като гледат такова плодородие на тази нива, казват: „Магьосник трябва да е този селянин, та толкова ражда неговата нива.“ Не е магьосник той, но е приложил Христовото учение. Той дава живота си за тази нива и затова тя му дава такова изобилие. Така и ние трябва спрямо нашите ближни да имаме най-добри мисли, за да се облагородят те и подигнат. А сега нашата заинтересованост към нашите близки от какво се предизвиква? Предизвиква се от това, че някои са богати, учени, но досега аз не съм срещнал човек, който да обича някого истински. Казвате: „Обичам този човек.“ Зная какво обичате вие в него. Вие обичате неговата каса, неговото знание, учение, външност и т.н. Като изгуби богатството си, изчезва и любовта ни към него. Ние трябва да намерим у човека същинския човек, който е като един Божествен лъч, от който е първоначално излязъл. Той е нашия брат. Така трябва да се помогне на съвременното общество, за да се то превъзпита.
Тъй че, обичате ли у човека парите му, хубостта му, знанията му, оставете този човек, а потърсете същинския. Христос е дошъл да даде живота си, но не за богатите, а за бедните, за страждущите. Той казва: „Ще им дам ново сърдце, ще напиша законите си и ще ме познаят.“ Какво е това ново сърдце? Това са теми за размишления. Това ново сърдце сега се твори. Тази кръв от бойните полета Господ я събира и пише с нея законите си. Днес с войната Господ наказва светските хора, наказва правоверните хора, наказва църквата. Всички Той сега ги съди. В днешната църква няма нито един клон, нито една секта, които да изпълняват своята задача, тъй както Христос я е изпълнил. Затова днес Господ съди всички, но не на Небето, както вие го разбирате, а ви съди тук на земята. Някои казват: „Като изляза от гроба, тогава ще бъде съдът Божий.“ Не, това е лъжливо учение, лъжлива мисъл. Това тяло, в което човек е турен, е един гроб, в който лежим от хиляди години.
Ще ви приведа един анекдот върху мисълта, която мнозина е занимавала. Например мнозина казват: „Е, да имаме едно логично учение!“ Това прилича на този случай: имаме много хубави камъни, много хубави дървета, от които си направяме една много хубава къща, но с тесни прозорци. Казваме: „Тази къща е хубаво съградена, солидна е, но е нехигиенична и който влезе в нея, заболява.“ Где е злото? Рекох, на тази къща ѝ трябват големи прозорци. В нашите съвременни вярвания има малки прозорчета и каквото виждаме през тях, ние мислим, че то е вярно. Големи прозорци отворете! На вашите къщи, на вашите вярвания отворете големи прозорци, не да съсипете малките, но да отворите по-големи. В училищата, в църквите, в разбиранията към своите близки, в отношенията си към своите мъже и жени, вие трябва да имате големи прозорци, през които светлината да преминава, тъй както излиза от нашите души. Бих желал всички да отворите вашите библии и да четете вътре в тях.
Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, погуби и заколи.“ Какво? – Иде да открадне вашата свещ, а в тъмнина не се чете. Турците казват: „Седем ката нагоре, седем ката надолу, така е наредено, няма какво да се прави.“ И ние често казваме: „Господ е създал така света и трябва да се примирим.“ Това не е прогрес и такова разсъждаване не е правилно. Господ не е създал мечките, вълците, лошите хора. Той е създал само добрите, числящите хора, така че всичко, което виждате в света, не е направено от Господа, но Той го е допуснал, злото Бог го е само направил. Вие с кои искате да се разговаряте: с тези, които Бог е създал по образ и подобие свое или с тези, които Бог е направил от кал? Сегашните хора са от кал, тяхната култура е култура от кал, те са хората, на които Бог е вдъхнал, вкарал живот, за да им даде да разберат, че животът има по-дълбок смисъл. Сегашната култура е повторение на по-раншната.
Христос казва, че трябва да се пазим от крадеца, който иде да краде, погубва, като се затворим вътре в себе си. Това учение има приложение във възпитанието на нашите деца. Направете опит. Имате едно упорито, своенравно дете, което не ви почита, а вие искате това от него, искате почитание. Постарайте се да заличите у вас си всички отрицателни черти, които имате, и започнете да мислите, че вашето дете е добро и го обикнете. Ще ви приведа един пример за пояснение на своята мисъл. Един ден Арахангел Михаил бил при Бога и слуша, че Бог говори с някого от земята много меко, нежно. Заинтересувал се да види, кой ще е този човек, коя ще е тази велика душа, на която говори тъй меко и мислил, че ще е някой много добър човек. Тръгнал да търси този човек. Отива при учени, проповедници, свещеници и като не намерил между тях тази душа, връща се най-после при Бога, да види коя е тази душа, на която Бог такава любов излива. И какво вижда? Бог се намира в едно капище, при един идолопоклонник и на него Бог говорил тихо, меко. При тази логика, формата е крива, но съдържанието е правилно. Вие казвате: „Ние, християните, евангелистите, съботяните сме много правоверни хора.“ Но има много хора, които са извън църквата и на тях Господ говори много по-меко, защото стремежът на техните души, ум и мисли са много правилни, са към Бога.
Стремежът, който е вътре в моето сърдце, в моя ум към Бога, той определя същността на моя живот към Бога. Този вътрешен живот ще определи как Бог ще гледа към нас. Ако Бог гледа благосклонно към нас, ние сме спасени. Ако у човека има правилен стремеж, Бог ще говори с такъв човек много меко. Бих желал всички българи да имат стремежа на този идолопоклонник в капището, на когото Бог е говорил тъй меко. Вярвам, че Господ ще говори много меко на тези хора, които имат криви заблуждения. Господ е решил да бъде много благосклонен към куците, немите, уродите, това е Неговата задача за в бъдеще, защото Той е Господ на слабите, на сираците, на вдовиците, а не на владиците, на правоверните, на поповете. Едно време Той е бил Бог на Авраама, Исака, Якова, а сега е Бог на бедните, на страждущите, на вдовиците, защото казва Бог: „Моите слуги не извършиха своята работа на земята, както трябва, а сега аз ще я извърша.“ Светът сега ще се оправи, защото Бог работи сега в него. Господ иде да даде живота си за всички и с това ще се изпълни това учение не в един човек, а в цялото човечество. Някои казват: „Аз съм беден, сакат съм, сляп съм.“ Нека не се страхуват такива, защото за такива иде Господ. Ще каже богатият: „Ами за мене не иде ли?“ За тебе Господ няма да дойде, защото богатите нямат нужда от Бога.
Обръщам се към всички сакати, без една ръка, без крак и им казвам: Разберете всички и знайте, че Бог иде в света да ви открие това ново учение. Когато говоря за това учение, аз разбирам да ви сложа една богата трапеза, да опитате всички хубости на нея, да опитате от винцето, от гъските, от пилците и т.н. Бих желал вашите уши да се отворят и да слушате. Някой път владиците, като ме слушат, казват: „Господин Дънов ни напада.“ Не ги нападам, защото и владици и свещеници са допринесли много нещо и аз им благодаря, защото те са допринесли нещо и за моята работа. Аз, като гледам от Божествено гледище, намирам, че те не са изпълнили както трябва своята работа, но Бог ще ги упъти, ще ги научи как да си вършат работата. Бог ще съди всички. Ако окото ти е извадено, Бог ще каже: „Турете му здраво око.“ Ако кракът е отсечен, ще каже: „Наместете му друг крак.“ Това е съдба. Съдията, като отсъжда, дава всекиму нуждното, тъй че всички да бъдат доволни от присъдата. Тъй и Господ ще отдаде всекиму нуждното за развитието на неговия ум, сърдце и душа, за да задоволи всички.
Този е вашият Господ, Когото вие знаете. Смешно ми е, когато някой каже: „Докажи где е Господ!“ Има ли нужда от доказателство? То е същото нещо, като да вземете някоя свещ и да показвате с нея, где е Слънцето. Най-смешно е да се доказва, че има Господ. Аз не Го доказвам, а бих ви рекъл: Елате да гледаме всички, отворете си очите. Сега сме хипнотизирани и затова нищо не виждаме. Във всички ваши стремежи, ваши разбирания Господ ви движи. Господ постоянно ни говори. Не търсете другаде Господа, освен вътре у вас си. Господ казва: „Аз дойдох да дам живот.“ То значи: Аз съм вътре у вас, тук ме търсете, а не гледайте на онзи крадец, който иде отвън да ви открадне, погуби и заколи. Обърнете се към себе си, аз съм вътре у вас. Разбирайте този Господ, Който е вътре у вас. И тъй, правилна е моята логика по форма, по съдържание и по смисъл.
Изучавайте съдържанието на нещата.
Беседа, държана на 6 май 1917 година
