Видове вкусове – съответствие на вкусове и цветове

Една от големите спънки в човешкия живот е въпросът за облеклото. Той е форма, необходима за развитието на човека. Някои казват, че сегашният начин на обличане е остарял, и трябва да се замести с нов. Да, старите форми трябва да се заместят с нови. Да замествате едно облекло с друго, това значи, да сменяте цвета. Обикновените хора нямат възможност да сменят облеклото си по няколко пъти на ден, но ония, които заемат високо обществено положение, имат такава възможност. За пример, царската дъщеря има възможност да сменя облеклото си най-малко по три пъти на ден. Не го ли сменя, тя ще бъде изложена на критиката на общественото мнение. Тя ще бъде критикувана не само поради това, че не сменя облеклото си, но и поради това, че смяната не отговаря на времето. От сутрин до обяд тя трябва да бъде облечена с червена рокля; от обяд до вечерта – с жълта, а вечер – със синя[1]. Ако размени цветовете така, че да не съответстват на времето, тя пак ще бъде критикувана. Като изучавате промените, които стават в природата, ще видите, че всяка промяна се определя от времето. Между смените в природата и времето има пълна зависимост. 

Като говорим за царската дъщеря, ние имаме предвид проявите на Любовта във физическия свят. От това гледище ние уподобяваме смените на проявите в Любовта със смяна в цветовете и вкусовете на хората. Между цвета и вкуса на нещата съществува известно съответствие. За пример, червеният цвят съответства на сладкия вкус, жълтият – на киселия, а синият – на горчивия. Следователно, сутрин човек трябва да бъде сладък, на обяд – кисел, а вечер – горчив. – В какво седи сладчината на човека? – В червения цвят. – Киселостта му? – В синия цвят. – А горчивината? – В жълтия цвят. Размести ли човек тия цветове в себе си, заедно с тях той изменя и своите вътрешни качества. Тази е причината, поради която някой човек сутрин е горчив, на обяд – кисел, а вечер – сладък. – Не, сутрин човек трябва да бъде сладък, а вечер – горчив. Когато плодът зрее, вкусът се изменя точно обратно: в първо време е горчив, после кисел, а когато напълно узрее – сладък.

Тук се явява едно противоречие, което трябва да се обясни. Сега, ако остане на хората да разрешат този въпрос, как биха желали да започнат: със сладкия или с горчивия вкус? Ако предпочетат сладкия вкус на първо място, те ще угодят на децата; ако предпочетат киселия вкус, ще угодят на възрастните; ако предпочетат горчивия вкус, ще угодят на старите. Старите хора обичат горчивия вкус. Те се чувстват щастливи, когато им казват горчиви думи. – Защо? – Те могат да обработват горчивото в себе си и да го превръщат в сладко. Това правят, обаче, не обикновените стари хора, които постоянно се оплакват от живота си, но ония стари, които са станали мъдреци. Само мъдрият е в състояние да превръща горчивия вкус в сладък. Възрастният трябва да разбира свойствата на киселия вкус и разумно да го използва. Детето пък трябва да разбира свойствата на сладкия вкус и разумно да се ползва от него. От това гледище, който иска да се подмлади, той трябва да носи в себе си червения цвят и да обича и разбира сладкото. Който иска да възмъжее, той трябва да носи жълтия цвят в себе си и да разбира и обича киселото. Който иска да стане мъдър, той трябва да носи синия цвят в себе си и да разбира и обича горчивото. 

И тъй, щом човек разбере и обикне всеки цвят и вкус на определеното за него време, никакво противоречие не би съществувало в живота. Днес хората се натъкват на противоречия, защото са разместили цветовете и вкусовете си, вследствие на което детето се храни с горчива или кисела храна, възрастният – с горчива, а старият – със сладка. Не, детето трябва да се храни изключително със сладка храна, възрастният – с кисела, а старият – с горчива. Храни ли се със съответна на времето храна, човек правилно се развива и естествено минава от детинство във възмъжалост и в зряла възраст, без никакви противоречия.

При това положение човек не би казал, че съществува зло в света. Зло съществува само за неразумния човек, но за разумния, за добрия, за святия човек никакво зло не съществува. Това, което хората считат зло в света, за Бога е приятност, удоволствие. Той примирява всички противоречия. Така постъпва и мъдрецът, т. е. истински старият човек. Каквато горчивина да му се представи в живота, той я превръща в сладчина. Ето защо, поне през няколко хиляди години трябва да дохожда по един стар, мъдър човек на земята, за да превръща горчивото в сладко. Не дохождат ли от време на време стари, мъдри хора на земята, които да превръщат горчивото в сладко, децата и възрастните ще бъдат подложени на големи страдания. 

Следователно, иска ли човек да се примири с противоречията в живота си, той трябва да влезе във фазата на стария, мъдрия човек, да приеме горчивото и да го обработи в себе си. Човек неизбежно ще мине и през горчивото. Какви лекарства дават на болния: сладки или горчиви? Болният се лекува с горчиви церове. Треската, за пример, се лекува с пелин или с хинин. В това отношение треската представя стар, учен човек, който разумно използва горчивото. Като се нахрани достатъчно, треската си заминава. И тъй, сладкото е за децата, киселото – за възрастните, а горчивото – за старите.

С други думи казано: Любовта е за децата, Мъдростта – за възрастните, а Истината – за старите. Който е разбрал сладкия вкус на нещата, той е дошъл до познаване на Любовта. Който е разбрал киселия вкус, той познава вече Мъдростта. Който е разбрал горчивия вкус, той познава Истината в живота. Това е великата философия на живота, с която всички хора трябва да се примирят. Дойдат ли до тази философия, те могат лесно да се справят със своите стари навици.

Когато минава от сладка в кисела храна, в първо време детето се натъква на известни страдания и противоречия. Докато се освободи от навика си да се храни със сладки храни, то ще страда. Щом се освободи от този стар навик, човек минава във фазата на киселата храна и възмъжава. Когато минава във фазата на горчивата храна, човек пак страда. Щом надрастне това положение, той става мъдър, учен човек. Сладката храна придава мекота на характера, киселата – придава активност, енергия. Киселата храна усилва волята на човека. Значи, човек минава през червения цвят, през сладката храна, за да придобие мекота на характера си. После минава през жълтия цвят, през киселата храна, за да придобие активност. Най-после той минава през синия цвят, през горчивата храна, за да придобие Истината, която ще го направи свободен. Ако детето се храни с горчива храна, това показва, че преждевременно е дошло до края на живота, вследствие на което минава през големи страдания. Всяка възраст се нуждае от съответна храна и съответен цвят. Не се ли спазва това, човек се натъква на неестествени условия на живота. 

Сладката, киселата, горчивата храна, с които хората изобщо се хранят, представят символи, които трябва да се преведат. Казваме, че детето трябва да употребява сладка храна, възрастният – кисела, а старият – горчива. В буквален смисъл тази идея е права, но тя има свой дълбок, вътрешен смисъл. Докато е дете, човек трябва да употребява сладка храна, но това не значи, че през целия си живот той трябва да употребява все сладка храна. Излезе ли от детинството си, без да иска, той ще употребява кисела и горчива храна. Сам по себе си животът е сладък, кисел и горчив. 

В детинството животът на човека е сладък; когато възмъжее, животът на човека става кисел, а когато дойде до зряла възраст, животът му става горчив. Докато не е поумнял, старият все се оплаква от живота си. Когото срещне, той казва: Горчив е животът. Този човек не е разбрал смисъла на горчивия елемент в живота. Ако беше го разбрал, той щеше да го приложи като лекарство. Недъзите на хората се лекуват с горчиви хапове. 

Съвременните хора остаряват преждевременно, понеже не са разбрали живота с неговите сладки, кисели и горчиви елементи. Те са употребявали тези елементи безразборно, не навреме, вследствие на което сами са си причинили ред пакости. Дървото за познаване на доброто и на злото било определено само за стария човек, но Адам и Ева ядоха от него преждевременно, вследствие на което сгрешиха и се натъкнаха на големи противоречия. Когато били в рая, първите човеци се намирали във фазата на своето детинство, затова трябвало да се хранят само със сладки храни, главно с плодове. Бог им казал да ядат от всички плодове, с изключение на плодовете от дървото за познаване на доброто и на злото. Те трябвало да запазят своето детинство, за да останат в Царството Божие. Понеже не го запазили, те излезли вън, да се скитат по света, да опитат последствията на своето непослушание.

Казано е в Писанието: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. Следователно, докато сте деца, яжте само сладки храни, да не излезете преждевременно от рая. Като остареете, като станете мъдри, учени, яжте горчиви храни. Мъдрият може да асимилира горчивата храна, да я превръща в сладка. Ако детето вкуси малко от храната на мъдреца, цял ден ще се оплаква от горчивина.

Сладкото, киселото и горчивото могат да се уподобят на мъчнотиите, на изпитанията, които се дават на хората. Старият, мъдрецът, може да носи голям, тежък товар. Дадат ли същия товар на детето, ще го осакатят. Мнозина искат да станат силни, учени, мъдри, без да носят товара на стария човек, на мъдреца. Който иска да стане мъдър, той трябва да носи тежкия товар на мъдреца. Не може ли да носи този товар, той ще си остане дете и ще се храни със сладка храна. Колко години трябва да се храни човек със сладки храни? – Колкото иска, не е точно определено. Обаче, пожелае ли да стане силен и мъдър, веднага ще му предложат горчива храна. Не може ли да трансформира тази храна в себе си, той неизбежно се натъква на страдания. Следователно, натъкне ли се човек на страдания, които не може да носи, ще знае, че преждевременно е влязъл в несъответни за него условия. Срещнете ли човек, който се оплаква от противоречията на своя живот, знайте, че поради своето тщеславие и гордост, той преждевременно е пожелал да стане учен, мъдър човек и започнал да яде горчива храна, която не е могъл да асимилира. Когато се развива естествено, човек е доволен от живота си, знае, защо е дошъл и как трябва да живее.

Когато Адам яде от забранения плод, т. е. от горчивия плод на забраненото дърво, той видя, че е гол и не посмя да се яви пред Бога. Това показва, че той преждевременно е съблякъл червената си дреха, т. е. преждевременно е напуснал фазата на своето детинство. Понеже преждевременно е съблякъл червената си дреха, той не е могъл да се облече нито със жълтата дреха на възрастния, нито със синята дреха на стария, вследствие на което останал гол. Това са обяснения, с които можете да схванете състоянията на вашия вътрешен живот. Без тези знания човек не би могъл да разбере причините на страданията, на противоречията в живота си и би се чувствал крайно нещастен. Когото срещнете днес, веднага ще чуете, че животът няма смисъл, че хората са лоши, че никакво приятелство не съществува в света и т. н. Тази е причината, поради която хората не са доволни нито от родителите си, нито от братята и сестрите си, нито от приятелите си. Искате ли да бъдете доволни от живота си, не яжте преждевременно горчиви храни. Всяка храна изисква съответна възраст.

Сега, като ученици на окултна школа, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да се самовъзпитавате. Да се самовъзпитава човек, това значи, да се освобождава от своите стари навици. Да критикуваш хората, да виждаш погрешките им, това е един стар, лош навик. Щом критикуваш хората за техните погрешки, това показва, че и ти си правил същите погрешки. Невъзможно е човек да вижда и разбира погрешките на хората, без той сам да е правил същите погрешки. Всеки човек разбира и познава това, през което той сам е минал някога. Следователно, като осъждаш другите хора за погрешките им, ти сам себе си съдиш. Когато виждаш доброто в хората, това показва, че и ти си добър човек. Няма човек в света, който да не познава злото и доброто в себе си. Човек е минал и през доброто, и през злото. Като знаете това, стремете се да не критикувате, да не осъждате. Когато съди другите хора, човек съди себе си. Щом съди себе си, той съди Бога, Който живее в него. Като съди себе си, човек намира, че Бог не го е създал, както трябва. – Не, Бог няма желание да храни хората с горчиви и кисели плодове. Раят е бил пълен със зрели, сладки плодове, създадени, именно, за първия човек, който се е намирал в детинството на своя живот. Понеже пожелал да опита храната на стария, на мъдреца, трябвало е той да напусне рая и да отиде в света да се учи.

Хората и до днес още се намират във фазата на своето детинство и трябва да се хранят със сладки плодове. Вкусят ли от горчивите плодове, те се натъкват на противоречия, които не могат да асимилират и казват, че животът е лош. Сегашният човек няма право да се ползва от храната на ангелите. Той не е дошъл още до развитието, в което те се намират. Ангелът не се съблазнява от нищо. За него нито мъжът, нито жената, нито парите са съблазън. Човек, обаче, се съблазнява от всичко. Парите го съблазняват, защото той мисли, че с тях може да подобри живота си. Ако знае, че парите носят нещастие, човек никога не би се стремил към тях. Човек се стреми към красота, защото мисли, че тя ще го направи щастлив. Ако знае, че красотата ще го направи нещастен, той не би се стремил към нея. Изобщо, човек се стреми към всичко онова, което може да му донесе щастие. Убеди ли се, че това нещо не може да го направи щастлив, той престава да се стреми към него. 

Съвременните хора се възмущават от порядъка, който съществува в света, и казват, че Бог не е създал света, както трябва. – Не, светът е създаден, както трябва, но в него се е вмъкнал и човешкият порядък. Тъй щото, това, което не се харесва на хората, е човешкият порядък на нещата. За да се освободят от този порядък, хората трябва да приемат учението на Любовта, да станат Божествени деца, да се хранят със сладки плодове. Като Божествено дете, човек ще се облича с дрехи от червен цвят. От детската възраст човек трябва да мине във фазата на възрастния, да се облича с дрехи, които имат жълт цвят, и да се храни с кисели плодове. Щом възмъжее достатъчно, човек минава във фазата на стария, който се облича с дрехи на Мъдростта, които имат син цвят, и се храни с горчиви плодове. Следователно, ще дойде ден, когато човек ще съедини в себе си трите фази на живота – фазата на детето, на възрастния и на стария. Тогава той ще употребява и сладка, и кисела, и горчива храна. 

Като ученици, вие трябва да изучавате природата, да разберете законите, които регулират живота. Като изучавате законите на природата, ще разберете, че всички храни, всички цветове имат дълбок смисъл. За пример, зад горчивото, киселото и сладкото всякога се крие нещо красиво. Зад горчивото се крие Истината, зад киселото – Мъдростта, а зад сладкото – Любовта. Който не разбира смисъла на горчивото, той не може да разбере Истината. Горчивото е граница, през която човек трябва да мине, за да влезе в царството на Истината. Киселото е граница за минаване в царството на Мъдростта. Сладкото е граница за минаване в царството на Любовта. Който не разбира смисъла на киселото и на сладкото, той не може да се домогне до Мъдростта и до Любовта. 

Това е новото знание, което трябва да придобиете, за да се справяте с противоречията на своя живот. Въпреки желанието на хората, да приложат новото знание, те и до сега още живеят по стар начин. Като видят, че някой проявява нещо детско, те казват: Глупав е този човек, цяло дете е той. Като видят някой възрастен, те казват: Насилник, грубиян е този човек. Като видят някой стар, те казват: Изветрял е този човек, главата му е празна – Питам: Как трябва да се проявява човек, ако детинството, възмъжалостта и старостта крият в себе си нещо лошо? Добре е човек да се проявява и като дете, и като възрастен, и като стар, но на своето място и време. Преждевременно човек не трябва да се проявява нито като дете, нито като възрастен, нито като стар. Добре е човек да минава и през трите състояния на живота, но той трябва да знае, как да употребява съответната храна.

Днес хората остаряват преждевременно, което показва, че са се хранили с горчива храна. За да не изпадат в такова положение, те трябва да влязат в царството на трите цвята – червения, жълтия и синия, т. е. да се хранят едновременно със сладка, кисела и горчива храна.

Като се освободи от своите стари, криви възгледи, човек дохожда до положение да разбира дълбокия смисъл на сладкото, на киселото и на горчивото, да разбира дълбокия смисъл и предназначение на различните възрасти в живота. Засега хората разбират най-добре сладките храни. Понеже те употребяват доста киселини в живота си – оцет, лимон, кисели плодове, виждаме, че са навлезли вече в областта на възрастния. Сега им остава да разберат и горчивите храни, да влязат в областта на мъдреца. Като разберете значението на сладките, кисели и горчиви храни в живота, ще дойдете до тяхното значение в духовно отношение. Има мисли, чувства и желания в човека, които в духовния му живот се отразяват като киселини. Като знае въздействието им в духовния живот, човек може да намери начин, как да се справя с тях, да ги преработва и асимилира.

Съвременните хора са дошли до положение да се хранят само със сладки и кисели храни. Те не са дошли още до горчивите храни. Горчивите храни ще останат за далечното бъдеще. С други думи казано: съвременните хора са дошли до положение да се обличат само с червени и жълти дрехи. Синият цвят, обаче, остава за бъдеще. Ако мислите и постъпвате по този начин, всичко, каквото се случва в живота ви, ще се превърне на добро. Сега вие сте дошли на планината да се учите. Това, което научите на планината, другаде не можете да го научите. Ако ви накарат да носите 40–50 кг. камъни на гърба си, вие ще се вкиснете. Вкисването е резултат на недоволството. Това вкисване се предизвиква от камъните. Значи, камъните са кисели. За да се справя с тях, човек трябва да бъде силен, мъжествен. Недоволството е храна за възрастните. Когато човек е недоволен, това показва, че е натоварен с много камъни. За да се справи с недоволството си, той трябва да свали от гърба си част от тия камъни и да остави само толкова, колкото му е приятно да носи. 

И тъй, за да облекчите живота си, учете изкуството да смесвате сладкото с киселото. Ако животът ви е много сладък, прибавете му малко киселина. Ако е много кисел, прибавете малко сладка храна. Да смесвате сладките работи с кисели и киселите със сладки, това значи, да размесвате вашите мисли и чувства дотогава, докато изпитвате известна приятност. Да подобрите живота си по този начин, това значи, да вложите Любовта, Мъдростта и знанието, като мощна сила в живота си. Любовта ще урегулира сладките храни, а Мъдростта – киселите. За да може правилно да прилага Любовта и Мъдростта в живота си, човек трябва да разполага със знание. Няма ли нужното знание, и сладките, и киселите храни могат да му причинят голяма вреда. 

Сега, като говоря за Любовта, аз имам предвид онази Любов, която осмисля живота. Като говоря за Мъдростта, аз имам предвид онази Мъдрост, която внася светлина и знание в ума на човека и го прави силен. Силата внася киселина в човека. За да се обработи тази киселина в организма, човек се нуждае от знание. – Колко знание е нужно на човека? – Колкото да послужи за храна на неговата душа. – Колко любов е нужна на човека? – Колкото да урегулира неговите чувства и да го подмлади. Човек трябва да бъде едновременно млад и възрастен. Младият трябва постоянно да се подмладява, а старият – да се усилва. Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме“. Учениците казваха на Христа: Покажи ни Отца. – Който не е познал Любовта и Мъдростта, той не може да познае Бога. Който е познал Любовта и Мъдростта, той е познал Бога и разбрал смисъла на думите: „Аз и Отец едно сме“. 

Желая ви сега да започнете с Любовта, но без критика. Желая ви да бъдете и сладки, и кисели, но както трябва. Има киселини, които изгарят, рушат, но има киселини, които действат благотворно върху човека и го правят силен. Същото може да се каже и за сладчината: има сладки неща в човешкия живот, които са опасни и пагубни. Има сладки неща, които са приятни за човека и го подмладяват. Да изучавате сладките и киселите храни, това значи, да изучавате живота във всички негови прояви и да придобивате знание. Сладките и киселите храни, с които си служите, трябва да се обелят, да се отстранят люспите им, за да могат правилно да се използват. 

(СБ, изнесена на 13 юли 1938 г., 5 ч. с.)