ВИДЯХМЕ ГОСПОДА
И казват му другите ученици: “Видяхме Господа„. А Той рече: ако не видя на ръцете язвите от гвоздеите, и не вложа ръката си в ребрата му, няма да повярвам. (Йоан, 20:25)
Ще прочета няколко стиха от 20 глава от Евангелието на Иоана, от 24 стих.
(24) А Тома, един от дванадесетте, нарицаемий Близнец, не беше с тях когато дойде Исус. (25) И казваха му другите ученици: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете му язвите от гвоздеите, и не туря пръста си в язвите на гвоздеите, и не вложа ръката си в ребрата му, няма да повярвам.
(26) И подир осем дни пак бяха вътре учениците му, и Тома с тях: идва Исус, като бяха вратата заключени, и застана насред и рече: Мир вам! (27) После казва на Тома: Дай си тука пръста и виж ръцете ми; и дай ръката си и тури в ребрата ми; и не бъди неверен, но верен. (28) И отговори Тома и рече му: Господ мой и Бог мой! (29) Казва му Исус: Понеже ме видя, Томо, повярва. Блажени които без да видят повярваха.
(30) И още много други чудеса стори Исус пред учениците си, които не са писани в тази книга. (31) А тези са написани за да повярвате че Исус е Христос Син Божий, и като вярвате да имате живот в неговото име. Ще взема само думите от 25 стих: „Видяхме Господа“.
Виждането, това е качество на ума. Аз взимам думата виждане не в обикновена смисъл. Съвременния човешки език се е изродил в много отношения и трябва да се зароди пак наново в нови отношения. Думите и те претърпяват едно видоизменение. Такова израждане на думите има в български език. Но аз ще ви приведа една дума на английски език. Казвам израждане на думите, а не прераждане на думите, във възходяща степен. Вземете думите на английски език, за пример думата (prohibit me), тя е в низходяща степен, сега на английски език (prohibit me) значи, „забрани ми“, т.е. да туриш препятствие някому. Преди 200 години тази дума е означавала: „Застави ме“ – заставя ме да направя нещо. Преди 200 години тази дума означавала „да направиш” нещо, а след 200 години ти забранява – означава обратното. Сега въпросът е на филолозите да обяснят какви са били причините, за да претърпи тази дума туй видоизменение. В български език има вече доста думи, някои от които са във възходяща степен, а други в низходяща. За пример в нас, ако се произнесе думата „любов“, никой няма да я разбере във възходяща степен. Щом кажеш „любов“, вече се разбира на физическото поле. Любов като кажеш, никой няма да я разбере. И тази дума трябва да се говори дълго, за да се дойде до нейния вътрешен смисъл. Има си причини за всяко едно нещо. Ако отънява човешкото зрение, има си причини, ако отънява човешкия слух, има си причини, ако отънява човешкото обоняние, има си причини, и ако човек става гъгнив, има си причини; навсякъде, всяко нещо си има причина. И причините трябва да се обясняват научно, да се разберат, защото ние се нуждаем от една права философия в живота, а не от религия. Философията може да се превърне в религия, религията във философия не може да се превърне. Религия, то значи една философска система, приложена в живота, т.е. от ума да слезем да работим в сърцето. Всички религиозни системи се занимават само със сърцето, следователно, ако станем религиозни, тогава ще развием своите чувства, и ще замязаме на вода. Сега някои хора мислят като станат религиозни, ще бъдат и морални. Ни най-малко. Религиозен човек, не значи и морален човек, не значи и умен човек. То значи само един вътрешен стремеж у човека. А когато някои път някои християни говорят за Христовото учение, питам аз онези християни разбрали ли са Христовото учение, имат ли философията на Христа. Христос е бил един велик философ и мъдрец. Ще кажете: „Но Той е бил Син Божи“. Но какво разбирате вие под думата „Син Божий?“ Ако под Син Божий вие разбирате Неговото произхождение, кръвта на Царския син, вие го туряте на низка степен. За пример вземете цар, поет и философ. Аз разбирам едно, вие разбирате друго. Хората от кого се въодушевяват – от царя или от поета, или от философа? Когато спомена думата цар, на всеки му настръхва косата, и ти престъпваш с едно благоговение. Туй благоговение произтича не от някакво убеждение, но от един вътрешен страх, вътрешно треперене, че може да се случи нещо опасно. В притчите се казва. Когато царя те кани на гости и има много ядене на трапезата, тури ножа на гърлото си, да не ядеш, защото царя като види, че си много лаком, може да пострада главата ти. Когато някой поет напише някое свое произведение, всичките млади се интересуват от него. Треперят ли те от поета? Техните сърца треперят, въодушевяват се от поезията на поета. При царя тялото трепери, при поета сърцата на младите треперят, възхищават се от поезията. А когато говорим за някой философ, умовете треперят, философстват. Да философът мъдрува. Някои казват: мъдрува. Аз бих желал всичките хора да мъдруват, аз бих желал всичките хора да са поети, да имат стремеж към поезията. Следователно, имаме три думи: цар, поет и философ. У нас, кой е цар? – Това е нашата воля. Поетът кой е? – Сърцето. Кой е философът? – Това е нашия ум. Тъй седи сега въпроса. До тука ние разбираме нещата. Всеки разбира волята, сърцето и ума, всеки ги разбира. Имаме, обаче, други две положения: ние говорим за душа и дух. Щом като дойдем до „душа“ и „дух” , там има такава каша във философията, че не знаеш кой е духът, кое е душата. Вземете всички философски системи, всички философи от историческо време до сега, у тях е една такава философска каша, че човек не знае какво може да направи от тази каша. Каша е заради нас, заради философите не е каша. Всеки един философ е разбрал, но той не е могъл да предаде своята идея. Опитайте се. Нима онзи, младия момък, у когото сърцето се възбужда с най-благородни чувства, не знае що е любов, но щом се опита да предаде своята любов, става карикатура. Онзи критик ще почне да му възразява. Как ще ми докажеш, че имаш към мене любов? Някой философ доказва своята философска система. Как ще обясниш, че твоята философия е права, какви са фактите. Трябва дълго време да аргументира, ден, два, три и т.н. И всички съвременни хора, всички съвременни християни не съзнават един факт, един факт те не съзнават. Сега те казват: Преди 2,000 години Христос тъй е казал. Ако Христос дойдеше днес, какво щеше да каже? Ще каже ли туй, което е казал преди 2,000 години; две хиляди години преди Христа, Моисей, какво е казал? Христос каза ли туй, което Моисей каза. Моисей казваше: „Око за око, зъб за зъб” . Когато Моисей изрекъл туй изречение, то си имало своите причини. Трябва да се обяснят думите „Око за око, зъб за зъб” . Аз няма да се спирам да обяснявам, Христос дава друго тълкувание. „Ако те плеснат от едната страна, обърни и другата“. Обратно на това, което искат дай и т.н. Моисей е поддържал, че човек трябва да люби само своя народ, всичките други народи трябва да ги счита като езичници. Христос дава едно по-широко разбиране, казва, че всички човеци са братя, братя не тук. Има една съществена духовна основа на братството, не братство на кръвта, по кръв хората не са братя. Не са, ами ще бъде смешно някой да ми доказва, че волът е мой брат, ще бъде смешно някой да ми доказва, че конят е мой брат. Той, за да ми докаже, че ми е брат, в пряма смисъл или фактически смисъл, трябва да произтичаме от един Баща, а конят произтича от един баща, а аз от друг баща. Ако ми докаже, че конят и волът са мой братя, трябва да ми обоснове това, не с думи, принцип трябва да има вътре. Сега вземете в разните системи, вземете в съвременната църква, вземете католическата църква, православната църква, евангелската църква, те нямат един общ баща. Аз ще им докажа, че баща па православната църква е един, на евангелската църква е друг, и на католическата е друг, трима бащи имат. И всеки един баща е дал физиономията на своя син. Тия синове не може да се спогодят. Казвате: Евангелистите, Православните, Католиците се събират и живеят по братски, но основа нямат те. Защото в Евангелската църква – Лютер изпъква, а в Православната църква изпъкват всичките свети отци, в Католическата църква изпъкват всичките папи. Де е Христос? Христос е на трети план. Говорят те за Христа, а Христос седи, като едно знаме турено там само в стаята. И когато дойде бойното поле, изваждат и туй знаме, турят го да плаши хората. После като се свърши войната, пак го турят в стаята. Това е вярване, това не е убеждение. И аз казвам: Трябва да имаме философия и трябва да бъдем толкоз доблестни, да си признаем погрешките. В какво седи достойнството на един философ? – В неговите прави мисли. Един философ трябва да има здрави мисли, да е съпоставил всичките факти в природата, тъй, че да може да направи един малък опит. В какво седи благородството на една религия? – Онези принципи, които тя проповядва, да имат известни методи, да може да се приложат. Сега ни най-малко не засягам да кажа, че Православната църква е лоша или, че Евангелската църква е лоша или, че Католическата църква е лоша. Не е въпросът там. Казвам, че те, нямат общ баща, не може да живеят. Друг принцип трябва да имат. Ако, те, действително, обичаха Христа, защо да се не съгласят тия попове, всичките епископи и проповедници на евангелската църква? После тука православните защо не можаха да се споразумеят досега, какво ги е спирало, я да ми кажат, какво ги е спирало? Ама не само, когато говорят да казват: „Слава Богу.“ А, днес овците започнаха да мислят повече от овчарите. Един православен архимандрит е казал, че овците с двадесет години са надпреварили свещениците. Овците на Православната църква са надпреварили с двадесет години свещениците с знание и мъдрост. И казвам, туй е вярно не само за Православната църква, туй е вярно и за Евангелистите и за католици. Овците предвариха, отидоха напред. Един евангелски проповедник се качи да проповядва, ама му треперят гащите, че не може да каже истината. Той ще рече да каже някоя истина, но като я каже, някои от тия величини на църквата ще го погледне, ще се втрещи, и той ще си измени мнението. И знаеш ли на какво ще замязат те? Аз ще ви приведа един факт. Тук в България имаме един виден евангелски проповедник, няма да кажа името му – то е факт. Аз цитирам нещата както са – човек умен, доктор е, знае много езици, красноречив, оратор е. Той разправя за една своя опитност, когато бил в Америка, повикват го да говори в едно многолюдно събрание. Излязох, казва, на амвона въодушевен, но от где се намери една жена с черни очила, като ме погледна, аз забравих всичко, и най-после с всичкото си величие слязох от амвона. Във всяка една църква си има една жена с черни очила, и като погледне свещеника, проповедника, те се смразяват, каквото има да кажат, не го казват. И казват: времето не позволява, човек трябва да бъде умен, да пази своите интереси, защото има жена, деца и т.н. Против туй нямам нищо, но въпросът е, че трябва да се каже истината, но да се каже истината! Коя истина? Онази жива истина, която може да създаде една философска мисъл вътре в нас, едно благородно желание и едно благородно действие, вътре в нашата воля.
Ако вие днес извикате тия трите клона на христианската църква и да кажете: „Вие, Господа, видяли ли сте го?“ Всички тия правоверни ще кажат: „Господа, никой не може да го види“. Ще ви цитират стихове, стихове. „Господа досега никой не го е видял” . Следователно, и те не са го видяли. Обаче, то е едната страна. Тук учениците на Христа казват: „Видяхме Господа“. Тома казва: такива работи не вярвам, аз съм от онези философи, разбирам реално нещата, което може да попипам с чувствата си, моите чувства, моят ум да го провери. Тия факти може да имат една илюзия във вас, както зная, вие не сте тъй здрави, имам причина да се съмнявам в Петра, какво ще му вярвам, той три пъти се отрече. Умът не му е на място, как Петър ще ме убеждава, че видял Господа, той три пъти се отрече. Ако е Иоан на любовта, и той като го хванаха за дрехата, остави дрехата, па офейка. Той ще ме извини Иоан, но той е оставил дрехата си, той говори после за любов, но той остави дрехата си и казва се в Писанието, че един от учениците, като го хванаха, остави дрехата си и избяга. И сега Петър и Иоан и други, когото и да хванеш, все се оправдават. Питам тогава: Какъв е смисъла на проповядването на една религия? Казвате: вие проповядвате една религия. Такава както сегашната? Не. Ние не проповядваме никаква религия. Ние ви проповядваме една философия, една мъдрост, едно Божествено учение, обосновано на опит в три света. Физически опити, психологически опити, защото опити има не само с пипане, има разни начини на изследване на нещата. По три начина трябва да се разбира света. Аз ще ви приведа един пример, аз съм го привеждал, той е следующият: Как е основан физическия свят? Вземете изкуството, художеството, рисуване с мазни бои, художник, артист. Четките са нещо, което вие може да попипате, боите той ги размазва, платното може да пипате. Седи и мисли, взима си четката, разредява боите и почва да цапа, ден-два. Туй го наричат изкуство, гениалност на художника, но той художника разбира каква е гениалността на това художество, и той знае, че никаква гениалност няма, в туй мацане. След като работи, три, четири седмици, той се уморява и най-после тия бои вътре в неговото обоняние произвеждат такава реакция, че нему се отщява да работи, казва: Не искам да се занимавам. Започва да ходи. Може да е твоя портрет, казваш: „Искам да нарисуваш портрета ми, мен ми трябва“. „Ще чакаш, сега нямам разположение.“ Туй е физическата страна на живота. Тази поезия физически е равносилна с яденето. Ако той е поетическа натура, и знае да свири, взима цигулката, почва да свири – ден, два, три, седмица. В какво се отличава музиката? Значи, той чува нещата, има известни звукове. Може да направите друго сравнение, ако му дадете едно цвете, той ще го помирише; самото мирисане не е нещо, което можеш да го хванеш като четката, следователно, то спада към духовния свят. Тия са неща отвлечени. Но умори се със свиренето, не му се свири, той иска да се уедини в някоя гора, в някоя стая да поживее и да се моли. Казват: Такива хора стават мистици. Хората, когато оздравеят стават мистици, искат да бягат от света. След като се обновят, подмладят, пак се повърнат към своята четка, после пак пеят, пак се молят, пак се повръщат към четката и т.н. Тъй върви нашият живот: ядем, пеем и се молим, ядем, пеем и се молим и т.н. А в какво седи молитвата? Молитвата е израз на всичките философски системи. Тя е дишане. За да може един философ да създаде една философска система, той трябва да се моли. То е дишане на ума. Що е свирене? – То е дишане на сърцето. Следователно, човек диша трояко. Сега някои казват: Молитвата е свързване с Бога. Питам, преди да се моли човек, не е ли свързан с Бога? – Смешно е, когато човек каже, че сега трябва да се свърже с Бога, с молитвата. Не, то е процес на човешкия ум. Когато работи човек, той се моли, Човек, който отпада, иска да разреши някои въпрос, той се моли. И вземете тогава, кои хора са добри? – Онези, които постоянно работят. Работа не само на физическото поле, не само в духовния свят, но и в Божествения свят.
„Видяхме Господа“. Туй е най-възвишеното, което може да даде подтик на човека. Ние сме дошли на земята и всеки един, разрешава въпроса. Този въпрос, той е вътрешен. Всеки един от нас трябва да знае по същество какво представлява той. Аз поддържам идеята, че народът е създаден за човека, а не човека за народа. Народ или човечество, то е едно условие, при което човешката душа може да се развива. Човешката душа, човешкият ум, човешкият дух, човешката воля, това са най-големите елементи, с които човек може да борави. Народ, човечество, това са условия, при които ние трябва да се развиваме. Казва: „Аз ще живея за своя народ” . Ами какво разбираш под своя Народ? – Условия, при които аз живея, ще подобря тия условия, за да се подобри моя живот. Аз няма да пожертвам себе си за условията. Що с народ? Това са отделни души, които се стремят към известно благо. Тия души може да се сливат в една душа. В туй сливане сега всички взимате пак кривото разбиране. В източната философия, всичките философи на изтока, и сега някои казват, че Нирвана е самоунищожение, изчезване на всичките души. Душата като влезе в Нирвана, тя се слива с корена на Бога, изгубва своята индивидуалност, не съществува вече. И това някои го базират на думите на Гаутама Буда. А какво е казал той сам? – Ето какво е казал Гаутама Буда, когато той е умирал: „Стани“, казва и „Влез в Нирвана“ и „напусни тази форма изопачена, в която толкоз години си живял. Влез в своето величие, което преди време си имал” . Значи Нирвана не е унищожение на човека, ами човек взима своето първоначално произхождение, което е имал. Следователно, сегашните хора трябва да ги учим, че те имат по-високо произхождение. И колко години, те не са се убедили, че те имат по-високо произхождение. И ние сега ще им докажем, че човек има произхождение. Сега, ако кажем, че един човек произхожда от Господа, ние ще разберем физически. Не е това произхождение, затуй трябва едно вътрешно преживяване, една вътрешна философия, едно вътрешно разбиране на този велик закон.
Казват на Тома: „Видяхме Господа“. Младият момък казва: „Видях моята възлюблена“. Но тази възлюблена само в неговите очи има смисъл и други може да я виждат, никой не обръща внимание, но той като я види, неговото сърце затреперва и казва: „Тя е смисълът на моя живот” . Питам тогава, от къде се е родило това чувство, защо в този млад момък тъй трепва сърцето, кои са подбудителните причини? – Никой още не е разрешил въпроса. Защо някой като помене името Христос, неговото сърце потреперва? – Защо друг като произнесе Неговото име Христос, не потреперва сърцето му? – За него Христос е обикновен човек. Кои са причините? – Има известни философски подбуждения в името. Сега нас ни трябва една зряла, положителна мисъл. В какво седи тази положителна мисъл? – В такава една беседа, като се говори, всеки защищава своето положение. Ще кажат Евангелистите – нас ни нападнаха. Ами тогава вие се поставяте на едно класово положение. „Нас, православните ни нападнаха“. Вие защищавате интересите, вие не сте се поставили в един велик принцип. Вие не заставате на положението, във вас религията да бъде Любовта. Защото, ако в основата на всяка религия не седи Любовта, не тази ограничена любов на младия момък, не тази ограничена любов на майката, защото и любовта на майката е ограничена, не любовта на брата, не на свещеника, не любовта на светията, не любовта и на ангела, но Любовта на Бога, която обзема и обхваща всичко, и да чувстваш, че ти живееш във всичко, и всичко живее в тебе, да чувстваш, че всичко е част от тебе и ти част от всичко. В такова едно състояние, където и да си, може да го проверите. Ако някой от вас иска да направи опит, вие може да се намирате в Индия, между най-свирепите животни, ако вие може да придобиете туй състояние във вас, змията като дойде при тебе, ще се покачи по теб, ще те поглади с езика си, няма да го забие, ще се покачи по врата ти, ако не си страхлив, ще слезе и ще каже: Разбираме се сега, защото и ти и аз живеем в тази любов, която ни дава живот. Ако онзи, който има тази Любов, срещне един тигър, няма да го закачи, да го разкъса; този тигър ще се приближи, ще клекне, ще се сниши, ще започне да го ближе, той ще го поглади. Дали е тигър, лъв или мечка, всички, ако имате любов – тия свирепи животни може да ги укротите. Може да направите опит. Аз бих желал някои религиозни хора да направят този опит, и тогава да ми кажат, че имаме религия. Докато нямат този опит, да не казват „ние сме религиозни“. Религията на хората е под ногата на един тигър, на една змия. Този принцип ние сме го забравили. Не казвам, че са лоши хората, те знание нямат. Аз като говоря това, казват: Възможно ли е това, че ние глупави ли сме? – А има хора в Индия, които не са Християни и го правят това. Ама ще кажат Православните: „Вярно, но те не са правоверни, няма да се спасят” . Ами вие с Господа били ли сте, да знаете кой ще се спаси. Чудни са, като казват, еди кой си ще бъде спасен, при Господа. Вие съветници на Бога били ли сте? – Ама той не е в рая. Хубаво, вие видяхте ли това нещо. Тъй е писано в Писанието. А какво се казва в Писанието: че много малко е писано. Тогава, какво знаете вие от Писанието? – Вие някой път срещали ли сте Христа да искате да ви разясни, да кажете: „Учителю, преди 2,000 години ти си говорил, ще бъдеш тъй добър, там има някои изречения, които си казал, да ни ги кажеш, да ни ги разясниш” . Ще кажат: „Христос е от дясната страна на Отца, не Го закачайте“. А, тук, в Негово име, като лъжем и вършим всичките престъпления, не го закачаме? – Аз питам, искам да задам един въпрос да ми обясните: Туй е престъпление, а в Негово име да вършим престъпления не е. Аз бих предпочел да задам на Христа сто въпроса, отколкото да извърша едно такова престъпление. Разбирате ли?
„Да видим Господа“, значи да го любим. Ние може да видим някого само, когато го любим. То е първият принцип на Любовта. Колкото твоята любов е по-безкористна, по-възвишена, толкова твоето знание ще бъде по-силно, не само знанието, ами умът ти ще бъде по-светъл. Няма да изопачаваш фактите. Някой път аз се учудвам, когато моите думи ги изопачават някои в такава материална форма! – Някой дойде и казва: „Еди-кой си мисли, че е Христос” . Радвам се, че е Христос. „Ама и друг се е явил и мисли, че е Христос” . И за него се радвам, че е Христос. „Ами и еди-кой си мисли, че е Св. Богородица“. Радвам се и за нея, че е Св. Богородица. „Ами и на друго място се е родила Св. Богородица, и на трето място се е родила Св. Богородица“. Радвам се, че и на второ, и на трето място се е родила Св. Богородица. Как може? – Радвам се, че и на трето място Св. Богородица е дошла. Да, казвам, аз се радвам. Това са противоречия по видимому. Ако ние съпоставим живота от северния полюс, имаме истината, светлината, която иде, от северния полюс започва проявлението на Бога. А южния полюс – Това сме ние. В светлината има единство, тя е една, а живота, той се проявява в разни форми. Св. Богородица като дойде, на всички ще се прояви, в много форми ще имаме много такива Богове. И в България ще има десетина, двайсет, и в Америка, и в Англия и ще се чудят коя е СВ. Богородица. И Христосовци ще има много. „А, ще кажат, онези са антихристи – само един е Христос. “ Кой е единия Христос? – Той означава един велик принцип на единство, той е вътре, той не е нещо материално, то не е нещо, което произтича от духовния свят, то е чисто Божествено, което обновява хората, което дава смисъл, подтик, възкресява, той е Христос. Той прониква най-първо в твоята мисъл, в твоето сърце, в твоята воля. Казвам: Този Христос започна ли да се проявява. Какво казва той? – Само казва, че е Христос. „Аз съм Христос” – Радвам се, че си Христос. Сега да видим твоя живот е ли, както действа Христос? – Тия Христосци какви са? – Чудни са тия Христосци в България, особена психология имат. Има засега един Христос, който се нарича за сега Мохамед, но той казва, че Христос е прероденият Мохамед, хем в България, прероден, хем окултист е. В него има философия. За да примири туй противоречие, Христос и Мохамед, те щели да дойдат на едно място, за да примирят българи и турци. След няколко години той ще дойде, той щял да бъде и Христос и Мохамед заедно. Е-е, хубаво, но интересно е, че този Мохамед и Христос, който предсказва толкова работи, каквото е казал до сега, нищо не се е сбъднало. Аз искам от вас да изчезнат заблужденията, не искам да се заблуждавате, разбирате ли? – И аз бих желал всинца, вие, учениците, да сте Христосовци, но как? – Като дойда в къщата ви да похлопам. „Кой там” ? – Не съм разположен, аз съм Христос, но сега съм зает с много важни работи, искам да оправя България, друг път ще дойдеш. Този Христос има няколко души стражари от вънка. Идеш в църква, Христос е пак там – Владиката, той мисли, че е Христос, но казва: „Вие още не съобщавайте, че аз съм Христос” . Пак хлопнеш, и този Христос не е започнал да живее както Христа.
Любов, самоотверженост се изискват. Колко пъти мои ученици казват: „Учителю, ти много долу слизаш, че не можем да те намерим” . Един от моите ученици иде и разправя своята философия, но в мене има една добра черта: тя е следующата: Аз никого не съдя. Той ми разправя, и аз се интересувам. Как седиш при тоя глупак да ти разправя тия работи? Тия работи не ги ли знаеш? – Но, Бог има философия по особен начин. Той е едно дете, неговите схващания имат друга философия; този човек нещо го интересува, иска да ми разправи. Аз следа с всичкото внимание, слушам и гледам, да не мине нито едно скверно чувство. Слушам го аз и казвам: „Умно разсъждава, буквите превръща в числа, смята ги. Много хубаво, казвам” . Казва: „Как го търпиш? “ – Ами Господ как търпи всичките наши глупости? – Мислите ли вие, че ние при онова същество, което е създало света – ние всеки ден се молим, философстваме, мислите ли, че при тази интелигентност, която е създала космоса, ние седим по-горе от този човек? – Ние трябва да бъдем подобни Нему. Най-малките неща в света имат смисъл. Едно дете си играе, обърнете му внимание, и детето е доволно. Не считайте занятията на това дете за играчка. Вие на това дете казвате тъй: „Детето се занимава с кукли“. Не са кукли това, не. Нима, ти, като родиш едно дете, че не си една кукла? – Каква е разликата? – Една кукла, колко години живее? – Пет, десет години може да живее. Някои кукли на вашите дъщери и двайсет години живеят. Като се роди едно дете, колко години живее? – Две, три, четири години и умре. Остава пелените. Майката казва: „Едно ангелче имах” . Къде е твоят ангел? – Изчезна. Ее, къде е твоята кукла? – Едно ангелче беше. Не, кажи, че умно беше. Ти трябва да разбираш ума на своето дете. Като умре това дете, да имаш съобщение с него. То е знание! – Ти казваш, че имаш душа, вие познавате ли тази душа? – Някои казват, че нямат душа. Много добре, съгласен съм с тях. Онзи, който вярва, че има душа, питам го: с душите на хората вие влезли ли сте във връзка? – Казвате, че хората имат ум. Вие с ума на хората, влезли ли сте във връзка? – Ама хората имат воля. Вие с волята на хората влезли ли сте във връзка? – Ама сърце имат. Вие с това сърце, влезли ли сте във връзка? – Можем да влезем. И когато между два ума се образува тази връзка, стават приятели – единият разправя, другият казва: „Вярно“. Колко приятно минава времето. Когато между две сърдца има връзка и между тях може да има разговор, и между две воли също.
„Видяхме Господа“ – какво означава, „Видяхме Господа“? То означава туй възвишеното, благородното, и ние сме влезли в съприкосновение с него. Сега, в съвременното наше развитие има една анормалност – Вътре в нашите мозъци. Аз ще ви покажа, че тази анормалност има свой произход. На хората мозъците не са еднакво развити, в света има преливане на енергията – от положителния полюс на живота към отрицателния полюс. Преливане има. В туй преливане някой път мислите, желанията на хората се изопачават. Например, кой ще обясни факта: мъж, който обича жена си, който бил готов да се жертва за нея, щом се ожени, в неговото сърце се роди ревност. Като излезе тя някъде, следи я, приписва ѝ най-лошите неща. Едно е вярно, че той няма доверие в нейната морална стабилност. Но казвам: Причината, произходът на тази ревност, от къде е? – Ние казваме – ревност. Тази ревност, произтича от факта, тук е събрана енергия, която не може да оползотвори, и следователно, тази енергия произвежда ревност. Аз бих разяснил сега от какво зависят тия неща. Всичките центрове, или умовете на всичките хора не са еднакво развити, при разните култури при който сме живели. Сега някои вярват, че човек за пръв път се е явил. Не, с милиони години той е живял, и в своите различни съществувания е идвал в разни влияния, и всичките тия влияния са оставили свои отенъци и когато дойде на земята, всичките тия отенъци се проявяват в неговия характер, т.е. отпечатват се вътре в неговия мозък. Някои от тия отенъци имат болезнено състояние. Ревността, например е болезнено състояние. Маловерието е болезнено състояние. Обезнадеждването е болезнено състояние. Те са сили, набрани, който не може да се използват. Кой се обезнадеждва? – Човек, който няма пари. Онзи стар човек, който има ниви и няма кому да ги остави, и той се обезнадеждва, няма никой при него, баба му стара, той стар, няма кой да го гледа, той се обезсърчава, значи няма кому да завери своето богатство, значи няма кой да го замести и продължи работата. Някой казва: може да няма пари, затуй се обезнадеждва. Но, може да има пари, и пак да се обезнадежди.
„Видяхме Господа“. Туй показва онзи велик, вечен принцип, който постоянно подмладява човека. Туй подразбира: „Видяхме Господа“. Принцип, който подмладява, принцип, който възкресява, принцип, който внася светлина, принцип, който внася топлина, всичко възвишено вътре в сърцето. „Видяхме Господа.“ Кой от нас не иска да го види? – Един философ дойде, ходят при него да го видят, търсят го. Един българин ми разправяше, че в Америка е говорил с някой американски автор, и който дойде при него, счита го за голямо достойнство. Велик списател, философ бил той, говорил с него. Това той счита за една привилегия да има един разговор с тия американски философи и поети. И всички ние в света искаме да имаме достъп до великите хора. А щом дойдем да кажем, че искаме да имаме достъп до Господа, вече ще кажем: Остави се от тия заблуждения. В какво седи туй заблуждение? – Вие имате ли понятие какво нещо е Господ? – Той е цел, смисъл в живота. Да дойдеш в съприкосновение с тази велика мъдрост в света, от която всичката интелигенция произтича. Когато дойдем в съприкосновение, няма да го видим в неговото величие. Някои в църквата си представляват, че когато видят Господа, цялата земя ще блесне. То е физическата страна на Бога. Но вие, за да намерите Бога, трябва да го търсите в най-малките неща. Бога може да го намерите само в цветята, в изворите, в кристалите и в онази най-чиста материя, дето може да се прояви. Даже в нашите съвременни мозъци не може да се прояви Господ. Някой казва: „Аз видях Господа, в мене Господ говори.“ Няма да се мине един, два деня, и виждаш как Господ се е проявил, Аз разбирам един човек, когато е видял Господа, Любовта е почнала да се проявява в неговия живот, ще се преобрази, той е разбрал законите на природата и е разрешил всичките мъчнотии, няма да има мъчнотии за него. И знаете ли какъв прелом ще стане в живота му. Ако една жена е добила тази философия, да е видяла Господа, ако имаше най-лошия мъж, като види Господа, нейният мъж ще бъде най-добрият. Защо мъжът е лош? – Мъжът е лош, понеже, жената не може да му даде това, което той иска. Ще кажете вие: „Защо, какво сме длъжни ние на мъжете?“ – Как не сте длъжни? – Вие сте излезли от мъжа, вие сте половината от мъжа. Следователно, Бог извади жената от мъжа, за да се развива, и тази жена трябва да дава своя десятък на мъжа а десятъкът, това е Любовта. Жената може да се развива до толкова, доколкото се развива мъжа, като един идеал. Тъй седи законът. Почне ли да се мисли зле за мъжа, тя унижава себе си, а за мъжа казва: „Пет пари не давам” . Ама то е кукла. Ако за мъжа мислиш просто като една форма, то е друг въпрос. Но ако мислиш за него, като за същество с ум, сърце и воля, от който ти си произлязла от миналото, ти му дължиш. То е кармически закон. Ти трябва да се повърнеш да кажеш: „На този мой мъж аз му дължа, и по правилата на Божествените закони, ще му се издължа“. Как? – Ще проявиш любов, ще го задоволиш. Една жена казва: „Понаготви му, тури малко масълце и ще го задоволиш. “ Хубаво, то е половината от истината. Не само готвене. Ще му наготвиш хубаво, ще му посвириш, ще му попееш, сърцето ще смиряваш, после ще философстваш, и най-после като се качиш в причинния свят, на този мъж с любов ще му дадеш всичко, и той ще каже: „Аз съм готов всичко да пожертвам заради тебе“. А сега, когато се женят, мъжът падне пред жената и казва: „Ангел мой“. Тъй коленичи. „Без тебе не мога да живея“ и пак коленичи пред нея. Аз бих желал всички вие, който сте коленичили, да удържите вашите чувства. Не се смея на това. Ние най-свещените актове на нашия живот сме ги изопачили. Навсякъде ние коленичим – в църквата: „Господи, грешни сме“. Лицемерие е това! Това не е молитва, не мислете, че Господ може да се лъже с такова лицемерие! – Когато аз дигам ръцете си към Бога, моята каса трябва да бъде изпразнена, моята глава да бъде чиста, най-възвишени и светли мисли да има в ума ми, в сърцето ми. Сърцето ми трябва да бъде чисто от всички лоши желания, и волята ми да бъде диамантена, да съм готов да служа на онзи възвишен, велик идеал. Само тогава може да дигна ръцете си, а другото е лицемерие. Ще коленичим, и ще се молим. Не сте коленичили, защото аз виждам, че вашите каси не са отворени. Разумно да се отворят. И на богати и на сиромаси. Когато ние така разберем този закон, ще има правилен начин за разрешение. Не, че законът е закон на насилие. Ние ще оставим сегашния свят, нека си вардят своето, което имат, но ние ще направим един опит: има друг начин за разрешение на въпроса. „Видяхме Господа“. Ако вие бяхте повтаряли това често, ще видите резултата. Искаш да нагрубиш жена си, спри се и кажи: „Видял ли съм аз Господа“? Нагрубиш я, тя заплаче, потекат и сълзи, а ти казваш: „Жена е, една сълза пет пари не струва“. Аа, пет пари не струва! – Мъжът плаче, жената казва: „Той е баба, пет пари не давам” . И тогава ще идем в църква да запалим една свещ. Ако съм евангелист, ще цитирам Евангелието: „Бог, толкоз възлюби света, че даде Сина Своего, Единороднаго, за да не погинат” . Ако си мъж, ти на жена си очисти ли сълзите? – Ти, който произнасяш тия стихове, ти очисти ли сълзите ѝ? – Ама другите. Не е въпросът за другите. Аз съм душа, аз ви говоря на вас истината. Някои казват: Какво съм учил? – Аа, туй, което аз уча го зная много добре, и го прилагам, правя опит, в мене няма никакво съмнение върху този важен въпрос. Досега всички съмнения ми са пратени. Ти си такъв, но не се съмнявам. Аз не мога да се съмнявам във великото, във възвишеното, в туй, което живее вътре в мене, което живее във всичките хора. Не може да се съмнявам, нито в моя Господ се съмнявам, нито във вашия Господ. Аз вярвам на себе си тъй, както вярвам и на вас. Може да имате ваши погрешки, то е друг въпрос.
Сега казах, че тази енергия по някой път има преливане. Представете си сега, че имате два кръга, от единия кръг периферията минава през центъра на другия кръг. Тия два кръга са скачени, пресичане имат на две места. Да допуснем сега положителната страна, че в единия център на единия има прилив от центъра към периферията, но щом дойде до крайния предел, тя влиза в центъра на втория кръг, в който приливът е от периферията към центъра. Следователно, туй, което преди време е било положително, след време става негативно, и през този център енергията става негативна. Имате прилив и отлив. В мъжа тази енергия отива по един начин към сушата, а в жената тази енергия отива от сушата към морето, но същевременно тази енергия отива по другата страна на земята. Сега този прилив, който става, не се използва за добро. Енергията се напластява, напластява и тогава започват да стават известни взривове. Какво е взрив? – Да кажем, че някой човек има чувство за самоуважение, но той става толкова честолюбив, че иска всички само за него да говорят. Като напише книга, иска за него да говорят. То е невъзможно. Ние може да имаме един приятел, който да оцени, нашата философска мисъл – това е достатъчно. В света всичко и един, е едно и също нещо. Казано в религиозна смисъл: „Ако Бог е с нас, ако тази възвишена интелигентност в света е с нас, ако аз, който съм свързан с Бога изкажа една мисъл, и ако тази възвишена интелигентност удобрява моята мисъл, аз ще имам туй удоволствие.“ Така младият момък, като направи някоя героична постъпка, той има удобрението на своята възлюблена.
Сега – второ нещо. Не само любов се изисква, но изисква се мъдрост, а мъдростта изисква ред и порядък. Мъдростта се отнася към човешкия ум. Не само мъдрост се изисква, но и истина се изисква. Истината се отнася към човешката воля, към чисто физическите неща. От видимото върви към невидимото. Ние може да знаем какво е невидимото. Ние разправяме за един свят, който може сега да опитаме. Има философи, които казват, че ние съществуваме вън от битието. Как ще кажем какво е съществуването на един човек без да има някаква форма. Ние не знаем това, този човек, ние ще вземем тъй, както сега се проявява, неговият ум какъв е. Един ясновидец ще види у този ум, една грамадна светлина. От тази светлина излиза нещо приятно. Някой път в тази светлина ще забележите една жълта краска. Някой път краската е съвършено бяла, не бяла, но ясна светлина. Туй показва, че интелигентността е възвишена, от високо произхождение. Ако тази интелигентност произтича от една иерархия по-низка, една малка синина се забелязва в тази аура, ако е още по-низка, ще забележите една жълтина, която е емблема на човешкия ум. Краските показват степента от дето започва проявяването на тази интелигентност. След туй ще дойде любовта. Ще видим в човешкото сърце една розова краска, много приятна, толкоз нежна, толкоз приятна, и от тази топлина излиза тази розова краска – от нея излизат известни вълни, които ни засягат, дават ни вдъхновение. И най-после слизаме до човешката воля, ще забележите бял цвят, то са човешките добродетели. Така ще видим човека. Да кажем един ясновидец гледа някой човек, той ще види светлина. Този розов цвят и този бял цвят, а между тях са наредени всичките други цветове. Но това не е още човекът. Това е само едно проявление. Ние как съдим сега за човека? – Този човек като го гледаш, ще кажеш, той е умен. Няма скрито, покрито. Тук, когато някой иска да лъже, или няма да изпълни своето обещание, или нещо друго, но не може да се скрие. Учителят казва на някой ученик „Драганчо“. Той гледа на земята „аз ти давам една задача“ – упражнение, той все на земята гледа. Турците имат една пословица: Който на земята гледа, душа изгаря. Ти говориш на един човек, а той на земята гледа. Имаш дете, майката казва: „Мойто ангелче“. Като му говори и то не те гледа, то не е ангелче, в него енергията е набрала, толкоз гъста е, че има опасност. Тя прегръща детето и казва: „Моето ангелче“. То, като излезе, казва на другите деца: Сметнах, излъгах майка си, тя е от простите, може да се лъже.
И ние мислим като лъжем, и ние сме културни, до там сме дошли. Не, не, ние икономисваме истината. Сега някой дойде, разисква с мен „Какво искаш да кажеш? “ – Какво искам да кажа? – Две величини равни на една трета. Какво казва математиката – равни са помежду си. Хубаво, ами две величини равни на една трета, равни са и помежду си. Ами ако две величини са равни на трета, а третата е равна на четвъртата, какво има между тях? – Във всичките тия енергии, които се складират в нас, в нашите мозъци, има излишък, и те, не са потребни. И Христос казва: „Трябва да се отречеш от себе си“. Дошло е време съвременните хора да се отрекат. Има закон в еволюцията, има и подробности. Аз казвам за някои хора, че трябва да се откажат. Тази философия седи в следующето. По какво се отличава гъсеницата от живота на пеперудата? – Тя се отличава със своята лакомия. Обаче, тази гъсеница, за да мине в пеперуда, трябва да се откаже от своята лакомия, престава да яде листа. Ама как ще се откаже? – Видиш гъсеницата, вдигне си главата и казва: ядох и пих, това не е смисъла на живота. Тук са моите тъкала, аз ще измисля нещо. Покачи се тук, покачи се там. Казват: „Каква мисъл има гъсеницата?“ – Тя е инженер, архитект, насам глава, натам, като пъпли, тури нишка на едно място, на второ, на трето и най-после започне да снове, докато направи своя пашкул. Направи своята лаборатория и като влезе, започне да разсъждава. Казва тази гъсеница: животът не е в лакомията. Човек трябва да се избави, малко му трябва. Трябва да се откажем от листата. На гъсеницата казваме: „Даваме ви всичките листа“, и започваме работа. Господ казва: „Понеже, ти правилно разреши въпросът, ще те облека в много хубави краски, с много хубави дрехи, понеже, съм много доволен, че се отказа от своята лакомия“. И слезе един ангел със своята четка, напъстри пеперудата. Ангелът казва: „Ще пуснеш малко киселина, пак ще излезеш навън” . Този ангел тръгне с нея. Пеперудата ще има най-хубавите краски. Тогава тя със своя хобот иде на един цвят. От едно цвете може двадесет, тридесет пеперуди да се нахранят. Една гъсеница би изяла всичките цветя и не би се нахранила. Някои казват: Как ще се поправи света? – Ако сме ние като гъсеницата, никога няма да се поправи светът. Ние като гъсеницата трябва да правим. Някой казва: Какво гледа този нагоре? – Нагоре не гледам, искам да си направя пашкул. „Видяхме Господа“. И той казва: Добре мислиш, Драгане, аз съм доволен, ти си решил да напуснеш своята лакомия, да отвориш касата, да се самопожертваш. После се радвам, че и жена ти Мария, радвам се, че и дъщеря ти Люба, та и син ти, всички ще тръгнете. Ако всинца решите да си направите по един пашкул, аз ще ви дам много хубави дрешки. Погледнеш туй семейство, всички се благославят, всички са здрави, тръгне напред. Те никога не се връщат.
„Видяхме Господа“ – Сега Господ е в България и пита българите. Той е решил едно. Той най-първо слиза в България и пита българите. Ще кажете: „Ето една мистификация“. Не е мистификация. Въпросът е, че българите като народ, толкоз години викат: Господи, Господи, Господи. Господ слиза и казва: „Готови ли сте да се откажете от вашата лакомия?“ – Ако сте намислили сега да се самопожертвате и слушате закона ми, аз ще ви дам най-хубавото облекло, ще оправя работите ви, и всичко ще се уреди. И сега, разбира се, най-първо излизат българите владици, с едно афоресване и казват: Господи, има един човек много опасен, от двадесет години насам той разрушава твоята църква, в твое име говори много нелепости, държавата разсипва, ако се махне оттук, ще ни тръгне – много опасен е. Казва Господ: Не, не. Не е въпросът там. Вие Св. Отци ще се откажете ли от миналите си заблуждения на вашата лакомия, ще се откажете ли вие? – Защото много, много владици има, които от вън са много благочестиви. Аз мога да изнеса един пример: преди година имах един близък свещеник, много благочестив. Ако има един свещеник благочестив, той беше единствен, който познавах, добър, благороден свещеник, друг подобен не съм виждал. Отивам в дома му и то през велики пости, жена му заклала една кокошка. Казвам: „Отче, какво правиш” – „Коремът ми разстроен, малко да се оправи“. Ами законът на църквата за постенето? – „Ами Св.Отци не са знаели какво са правили. Не са питали моя корем. Престъпвам закона, ама да не знаят” . „Ами, ако знаят? “ – „То, казва всичко не се казва сега“. Хубаво, те турили един закон – „пост да има, а за владиката, пост няма за него“. И някой път на мене хвърлят упрек, казват: „Да не мислите, че той е много благочестив” . Аз ни най-малко не казвам, че съм благочестив, аз не говоря за благочестие. За благочестие въпрос не става. Този същия свещеник, посещавам го една година в един български градец, прие ме у дома си. Иде друг един калугер, ходил той, по света обикалял, ама джобът му празен, толкоз издърпан, няма пет пари. Дошъл, иска пари за път. Той казва: „Нямам толкова пари, колкото искаш. “ Слушам двамата разговарят се: „Може да те нахраня, може да ти дам 5–10 лева, ама много искаш” . И нагости го той. Седят двамата и благославят. Той си замина към трена. Казвам на свещеника: ти, този знаеш ли го кой е? – Не. Той е Христос. „Викай го“, казва „ако е той, викай го, за да му дам всичките пари, които имам” . Самопожертване трябва! – Най-първо, когато аз говоря, именно тия религиозни хора, те са най-готови, нека те покажат пример.
„Видяхме Господа“. Ако дойде днес Христос, ние ще излезем, както в Америка, в 45-тата година, според тълкованието на Евангелието, Христос трябваше да дойде. Излязоха всичките американци, членове на едно религиозно течение, облечени в бяло, излязоха, чакаха го цял ден, не дойде Христос, не дойде Христос. Голямо крушение настана в религиозния свят, че се излъгали. Христос не дойде, но дойде тогава спиритизма. Тогава се яви спиритизма в света, започнаха да чукат маси. Казват: „Не дойде Христос, а дяволът дойде“. Христос казва: „Видиш, масите сте видели, значи материалисти сте, вашите каси не са отворени“. И с тия маси хиляди хора повярваха, че има задгробен живот. Религиозния човек, когато го запитваха има ли задгробен живот, казва: „Не вярвам, че има задгробен живот, че има души“. Но със спиритизма показаха на опит, че има душа.
„Видяхме Господа“. И аз вярвам, че всеки един от вас може да го види. И първото нещо. Той ще внесе Любов, Мъдрост, Той ще внесе Истина, ще внесе този розовият цвят, и тогава сърцето затуптява, животът ви ще се осмисли, ще внесе светлина, много въпроси ще се разрешат. Ще внесе белия цвят и вашата воля ще се кали. Да се не опасяваме от мъчнотиите в живота. Мъчнотиите, това са една привилегия, заради нас. И всички трябва да си подадете ръка и да мислите добро един за друг.
И тъй, аз какво мисля? – Аз мисля едно нещо: представете си на един топ, проектирана една игла, но тя е толкоз твърда, че аз увеличавам чрез нагряване топлината на тази игла на десет хиляди, двадесет, петдесет хиляди, на тридесет и пет милиона градуса топлина на тази губерка. Тогава питам: Ако цяла артилерия биха започнали да хвърлят върху тази губерка, мислите ли, че някое ядро би достигнало до върха ѝ, до върха на тази игла? – Нито едно ядро няма да достигне до моята игла. И на тази губерка аз така съм увеличил топлината, че всичките мисли на владици, попове, там ще се разтопят, всичките лоши мисли ще се стопят, а всичките добри мисли ще дойдат до иглата, и трябва, ще образуват едно ново ядро на онова новото поколение, на възвишените хора. И кой как те срещне, казва: „Аз съм твой брат, който може да се жертва заради тебе“. Един момък на новата култура, като срещне една млада сестра в гората, която се е изгубила, ще я вземе и тя ще му благодари. Как би постъпил един момък сега? – В новата култура другояче ще постъпват. Той ще я вземе, ще ѝ услужи във всичките мъчнотии. Тя ще види в неговото лице един брат по ум, по сърце и по воля. Бих желал, вие всичките такива братя да бъдете. Не да се обезчестявате, да се открадвате един друг, но да живеете един за друг, не по насилия, но по любов. Туй е учението, което трябва да се приложи. То може да се приложи, но воля се изисква от вас. Може да се приложи тази любов!
Сега някои, които ме слушат, ще кажат: „Той се завзел само с владици и попове“. Но с тях аз имам работа, аз им желая едно добро, защото минат ли още десет години, късно ще бъде за тях, за владиците ще бъде късно. За всички свещеници, проповедници, които лъжат в името Божие, за тях след 10 години ще бъде късно. За всичките има извинение. Господ ще извини всички други, но владици, попове, проповедници, и всички, които са лъгали в името Божие, няма да има прошка. Туй да го знаят! – Тъй седи законът. Не трябва да се лъже. Дали са мохамедани, будисти, юдеи, християни, навсякъде от всички се изисква една чиста и възвишена мисъл. Сега те ще кажат: „Хайде, този да го махнем” . Не може да го махнете. Тази губерка Господ е нагорещил с 35 милиона градуса и Христос иде с нея. Където я насочи, в който и народ да я насочи, тя е опасна губерка, разбирате ли? – И от дето мине, всичко ще стопи. И сега казват: Какво трябва да правим с младото поколение? – На туй младо поколение трябва да се даде любов, трябва да му дадем любов заедно с мъдрост; на туй младото поколение трябва да се дадат всичките условия да се развива. У тях има енергия, те са нови пъпки, които трябва да се разцъфнат. Ще премахнем всичките покривала. Ще кажем на младите: „Вървете“ – „Ще ви дадем подтик!“ – Тия млади да ги вмъкнем в църквата – да ги научим на всичките заблуждения, да ги внесем в политическия живот – да ги развратим. Не, ние искаме младите момци да останат девствени, и да се развиват под тази Божествена светлина, да дадат най-хубавите цветя и плодове. На такива е Царството Божие, за децата – ние за тях мислим. Който е цъфнал, радвам се, но онези, които са напъпили, туй е, което ги очаква. Един велик момент има сега в живота, не само да плачете, да мислите такива глупави работи. Да цъфнете вътре в душата си, не търсете вашето спасение, в това, в онова – вътре, вътре го търсете, а не в туй ваше тяло. Да вземете сега и да изопачавате моите мисли, и аз да изопачавам вашите, не. Среща ме някой: Какво искаш да кажеш като ме гледаш в очите? – Аз зная, няма никой от вас да му не зная болките. Срещна някого, виждам, в очите му чета, че този човек е нещастен в дома си, с жена си не може да живее. Казвам: Братко, имам една рецепта, с жена си утре ще живееш добре. Срещна жената, казвам: Рецепта имам. Срещна дъщерята. – Рецепта имам, вземи си, отлична е. Срещна съдията, свещеника, учителя – рецепта имам. Всички сте недоволни, всички трябва да приложим Любовта. Учителят трябва да люби учениците си с всичкото си сърце, като себе си. Свещеникът трябва да люби своите пасоми, но не както онзи свещеник, който яде кокошка в дома, а вън да минава за благочестив, но той трябва да люби тия пасоми, не привидна любов. Трябва да имаме искреност, абсолютно никаква лъжа! – Туй е, което проповядвам: абсолютно никаква лъжа! – Аз не говоря за белите лъжи, в нашата душа никаква лъжа не трябва да има.
„Видяхме Господа“. Тава значи да видиш Господа. И тогава казвате: „Какъв е смисъла на живота?“ – Да видиш Господа. Като го видим – то е основата, ние ще се видим един друг, ще се познаем, ще си дадем ръка един на друг. Земята е широка, всичките може да живеят, и ще живеят разумно. Най-първо аз говоря за духовенството, понеже, те са най-готови. Духовенство, учители, съдии, професори, философи, всички те са най-готови. Те са, които може да възприемат туй новото учение, да дадат едно ново бъдеще. Проповедници на които умовете не са изкълчени, нека да мислят за църквата. Ние не искаме да разрушим нито една църква, няма да считаме нито една еретична. Ние ще спазим онова правило. Да не мислите, че ние ще разрушим православната църква. Не, ние нито едно клонче няма да пипаме от нея. Но ние искаме да съградим нещо ново, ново, разбирате ли – какво значи нещо ново? – Ще съградим, и нека дойдат после да сравним това старото, което е у тях и новото, което е в нас. И в музика и в поезия, и в обикновения живот, в къщи, в ядене, в пиене, във всичко – градеж носим във всичко. Ще видим разликата между гъсеницата и пеперудата. И тогава, като ни питат. Как може? – Ще кажем: Ако вие решите като онази гъсеница да напуснете вашата лакомия, да напуснете вашите заблуждения, да станете като нас, и да приемете този вътрешен пашкул, ние ще ви приемем като братя.
„Видяхме Господа“. Сега онова, което е възвишено и благородно във вас, бъдете смели и решителни да го развиете. Туй, което е вложено във вас, да се не боите, вложете го, приложете го в най-широка смисъл. Нека да дадем един подтик на любов, на мъдрост, и на истина в този свят. Може да ни коства живота. Да, един живот трябва да даде подтик на този живот. И за онзи, който върви в Бога, няма да изгуби живота си. „Който изгуби живота си, за мен, той ще го спечели“. Казвате: „Много хубаво е това учение“, но ще се спрете: „Възможно ли е това нещо да бъде“? – Възможно е: „Възможно ли е за мен, аз, който съм чиновник? – Възможно ли е, аз, който съм лекар? – Възможно ли е, аз, който съм адвокат? – Възможно ли е, аз, който съм женен с толкоз много деца? – Възможно ли е, да следваме това ново учение?“
За всички е възможно. Това са най-малките опити, Някои мислят да напуснат света. Не напущане на света, но трябва да се оправи този свят, и за оправянето на този свят трябват хора. Ако тия български духовници – виждам колко способни има между тях, между владиците – колко способни хора има с вас – войнствени съ, генерали има между тях. После учители има, каква енергия се крие, но тия хора седят със своите заблуждения и се парализират едни други. И ако биха възприели новото учение, щяха да се възобновят – животът им щеше да има смисъл. Сега виждам опасност. Казват: „Църквата се руши, нашият народ отпада“. Но българите от сега нататък ще живеят. Господ ги пита: „Вие мене ще слушате ли?“ – Един ден аз ще кажа туй на българите – ето какво казва Господ заради вас. Вие Господа ли ще слушате или вашите владици и попове? – Не отвлечено, ще ви кажа: Ако послушате Господа – един опит ще направим. Ето какъв ще бъде опита: ако вие послушате Господа, нивите ви ще родят десет пъти повече, отколкото по-рано, лозята толкоз плод ще имат, че няма да можете да го наберете, ще имате такова изобилие, че няма да можете да го приберете. Вие ще бъдете един щастлив народ, и лекари, и учители, и всинца ще бъдете щастливи, а пък, ако слушате вашите владици и попове, каквото сеете, едва семето ще излезе, па и грозде няма да се роди. Питам тогава – кого ще слушате? – Ние сме дошли до онова положение – ще се кланяме само на Бога на Любовта. И всички ще сте братя помежду си, ще работите по братски. И онзи, който е най-достоен да работи най-много – няма да го заставим на сила, а по любов. Този брат, който дойде на лозето, ще му дадем най-голямата мотика, ралото или плуга, с четири чифта волове. Всичко тъй да върви. Такива хора ние изискваме за в бъдеще. Тъй седи законът – великият закон в света. За да имате благословение вътре, в себе си, вашият ум трябва да има светлина, сърцето ви трябва да има топлина, волята ви трябва да има сила. Трябва да вярваме в душата си, трябва да вярваме в духа си. Трябва да се приложи туй учение. Туй учение може да го приложите. Приложете го, и кажете: „Видяхме Господа“. Ще чуете Неговия глас. Ще бъде като онзи глас, който чу Моисей. „Чух” , казва, чух въздишките на моя народ и слезнах, чух Господния глас и казва: „Тебе ще пратя“. Господ казва: „Другиго нямам, ти ще идеш” . Сега вие, който ме слушате, Господ ще ви повика, и като Го видите, ще ви каже: „Готови ли сте?“ – Някои ще кажат – „Готови сме“. Други – Аз съм гъгнив. – „Ти ще идеш, с тебе ще дойде брата ти Аарон. “ Бих желал всички да видите Господа. И ще Го видите, ще Го видите, аз съм напълно уверен, вие ще Го видите. За всичко може да се съмнявам, но вие ще видите Господа. Ще Го видите, ще Го видите и ще Го разберете, ще възприемете Любовта Му, светлината Му, ще заживеете и ще кажете: „Разбрахме, защото царството на лъжите се свърши, сега царува само истината на земята. Всинца ще говорим на разбран език. То е Езикът на Братството и на Сестринството в света.“
Беседа, държана на 11.03.1923 год. – София.
