ВЛОЖЕНОТО У ЧОВЕКА (ОТНОШЕНИЕТО НА СВЕТЛИНАТА И ТОПЛИНАТА КЪМ ЧОВЕКА)
Тайна молитва
(Чете се резюмето „Предназначението на съня“.)
Сега пишете върху темата „Отличителните черти на птиците и рибите“. (Дълго мълчание.)
Всяко живо същество трябва да започне с най-елементарните работи, отдето трябва да започнат всичките волеви постижения. Или това са елементите, които влизат като условие за постижение и към които човек се стреми. Вземете един художник, който има желание да рисува. Откъде ще започне? Въобще онези, които са художници, ако ви дадат да рисувате един сюжет, например човешката глава, откъде ще започнете най-първо? В училището как започвате. Като рисувате човека, откъде ще започнете да го рисувате? Откъде започват художниците?
Фиг. 1
Представете си този пример (Фиг. 1). Точката А е един извор, отдето А потича една река. Значи природата, за да образува реката, с какво си послужва? С извора. Това е главата. Следователно изворът е главата, отдето всичкото тяло излиза и всичкото тяло е един резултат. Главата горе е един извор, а дробовете и стомахът, това са резултати на този извор. Съдържанието е добре. Да допуснем, че в тази река се вливат и други реки. Какво предназначението на тази река? Има две гледища. Стремежът на извора е да се върне при мястото, откъдето е излязъл. Понеже, ако не се върне там, откъдето е излязъл, не може да има един придатък. Ако не стане отлив, не може да стане и прилив. И обратното, ако не стане прилив, не може да стане и отлив. Онзи, който ви дава каквато и да е идея, всяко разумно същество иска да има резултати. Отрицателната страна на живота, това е един отлив, отзвук. За пример нашата любов на земята е един отзвук на любовта на Бога. Ако няма този отзвук, тя, Божествената любов, не може да се прояви. В дадения случай Бог е едно начало. Тогава какво е човекът? Природата е един резултат, но в този резултат има съдържанието на извора.
Реката мяза ли на извора? Тя се отличава. Следователно трябва да спазваме основния принцип. От това гледище какъв е основният принцип между хората? Какво трябва да ги различава един човек от друг. Всички хора имат различие. Някои хора се различават по ноктите, някои по носа си, някои хора се отличават по ушите си, по устата си, по очите, по дължината на ръката си, по устройството на своето лице. Ако разгледате вие петтях пръсти, все ще намерите едно различие и между пръстите.
Фиг. 2
В бялата раса хората се отличават по челото си – А. Когато жълтата раса се отличава, се отличава по своите скули – В, по широчината на лицето. У монголите е по-широко, отколкото у белите. Черните пък – С, се отличават е долната част на устата си. Те са с дебели бърни. Хора на чувствата са те. Ако вие разгледате материалистически, критически въпроса, можем да вземем предвид външните условия, с които различаваш расите. Пък ако гледате идеалистически, каква е била идейната страна на тези същества, които са създали тези форми? Когато някой направи един малък чук, какво е било предназначението му? С малкия чук се чукат малки гвоздейчета. А когато се направи голям чук, той предполага, че може да се срещне по-голямо съпротивление, а малкият чук предполага по-малко съпротивление. После вземете съвременните занаяти. По какво може да разберете, че някой е учен човек? Поетът по какво ще го отличите? Основната отличителна черта на поета, на военния, на свещеника, на зидаря, на орача? По какво се отличава военният? По острието на ножа. Първоначално ножът е имал едно острие. По какво се отличава ученият човек? По перото. Нали той всякога е носел по едно паче перо. Значи тури перото на ухото си и мисли.
По какво се отличава магът? Че той държи една тояжка в ръката си. Кое отличава съвременния свещеник? Епитрахилът. Професорът – книгата, която държи под ръка си. Нали учителят носи някои пособия. Всеки един човек носи своите отличителни черти. Това различие в по-висшите светове изпъква много по-релефно, отколкото на физическото поле. За пример, ако влезете в един по-възвишен свят, ще забележите, че онези същества, които са по разумни, каква голяма светлина излиза от тях, а другите, които имат малка интелигентност, имат по-малка светлина. Онези същества, у които чувствата са хармонично развити, имат червен пламък, буен пламък, а онези, на които чувствата са много слабо развити, този пламък е много бледен, керемиден. Ако вие разгледате техния ум, и там е същата разлика. Има същества, на които умът е светъл. Те разрешават лесно въпросите. Те имат светлина, а които имат смътни понятия, умът им едва мъжделее. Право е, той казва – на физическото поле тази работа ми е ясна. Значи той няма достатъчно светлина.
Сега да кажем, че някой от вае иска да стане интелигентен. Той непременно трябва да привлече тази вътрешна светлина около себе си. Ако ти не можеш да мислиш, светлината не може да дойде. Светлината същевременно е и правилна храна за ония органи – очите. Затова те са турени отпред – да възприемат слънчевите лъчи, и затова те са най-напредналите органи. Те възприемат и най-хубавите сокове и можем да кажем – те са най-висшата аристокрация на човешкия живот. А онези отзад как ги наричат? Пролетарията, народът е това. Това е вярно органически, защото има чувствания на тази светлина, на която преплитанията стават правилно. Това са онези същества, които приемат светлината и топлината отгоре. Религиозните чувства на човека – те възприемат първо топлината. Следователно те са на първо място, а онези по-нисшите чувства са отдолу, те са захванали задните чувства и те са оставили този ред пак в полза на тялото.
Фиг. 3
Фиг. 4
Тъй щото човек се отличава по две части на тялото: умствените способности и моралните чувства на човека – CD (Фиг. 3). Те именно са се развивали, понеже са възприемали много добре светлината и са я обработвали добре. А горните чувства D са приемали Божествената топлина, те са я обработвали и са образували моралните чувства на човека. Като се изучават всички морални типове, всички тези развити чувства и способности зависят от перпендикуляра на носа отпред. Ако се образува един ъгъл, да кажем С, тогава страната D, този перпендикуляр (Фиг. 4), показва силата на моралните чувства – каква доза или какво количество от топлина възприемат те. Колкото повече топлина възприемаме, толкова моралните чувства са по-силни. И обратното, колкото по-малко количество топлина възприемаме, толкова по-слаби са моралните чувства. Как означават умствените способности? Тъй щото количеството на светлината и топлината показва развоя на човешките способности и чувства. Щом вие лишите един човек от топлината, веднага почват да се атрофират неговите чувства. И щом лишите един човек от светлината, веднага неговите умствени способности се атрофират. По този закон никога не трябва да затваряте вашите прозорци. Казват – човек трябва да има очи. Очите му могат да бъдат отворени, светлината може да грее отвънка, но вътрешните му очи, вътрешните прозорци могат да бъдат затворени. Всички онези мрачни идеи ние ги наричаме кепенци. Как ги наричат още? Ролетки, с които затварят дюкяните.
Основно трябва да имате една ясна представа, върху какви закони почива умственото развитие на човека. Въобще, когато хората остаряват, понякога и оглупяват по единствената причина, че си остават прозорците затворени. Тях най-първо не ги интересува вашият свят, после не ги интересува духовният свят и в ума им остава една идея неопределена. Непременно вашите възгледи трябва да бъдат определени. Даже и вашите възгледи за духовния свят са много неопределени. Духовният свят е от много сили организиран. Съвършени същества са и те се отличават по това, че никога не спят. Съвършените същества никога не спят. Така будно е тяхното съзнание, че те никога не спят. Нищо повече. Съществата, които спят на земята, показва, че в тяхното съзнание има нещо несъвършено. Децата спят много, възрастните спят много по-малко. Та, когато се говори за духовния свят, нямайте предвид само мястото, защото мястото го създават само те. В този свят всеки си има своето място. Това е строго организиран живот и там всички са доволни от живота си. И те се отличават по това, че когато едно същество предприема каквато и да е работа, всички вземат участие, като че тази работа те вършат. Тук, на физическото поле, може да има някое противодействие. Ще създадат един закон и ще го гласуват. В една камара ще се даде един проект, ще го разискват, ще гласуват и ще го отхвърлят.
Сега ако дойдем до вашия личен физически живот, вие искате да живеете на земята, можете ли да си дадете един отчет, какво ви заставлява, че искате да живеете? Как бихте определили това, като кажете: „Да живеем добре.“ Това значи, че сте в зависимост отнякъде. То е все таки, когато казваме – реката трябва добре да тече. От какво зависи доброто течение на реката? От самия извор. Колкото един извор е по-изобилен, и реката, иска-не иска, ще тече. Следователно, когато вие кажете: „Аз искам да живея добре“, това е един извор. Ти не мисли, че искаш да живееш добре. Онзи, който е дошъл на земята, той е дошъл да живее и трябва да вървиш напред. Онзи извор иска ти да живееш добре. Нищо повече. Ако се противиш на тази първична причина, ти ще създадеш своето нещастие, своето страдание. И защо са тези страдания? Те произтичат от факта, че ние не искаме да се подчиним на първата подбудителна причина, която ни тласка към доброто.
Доброто е цел към постижение. Значи има един идеал, който природата ни кара да го постигнем. И доколкото ние достигнем този план, ние сме радостни. От това гледище, когато дойдат страдания във вас, вие всякога ще си обясните защо става това. Ще кажете дали има някакво противодействие. За пример вземете едно чувство, което е у човека. Например страхът. То е едно негативно чувство у човека. Какво е предназначението на страха? Предназначението на страха у животните е било, понеже те са лакоми. Това е крайният предел на техните желания – това е страхът. А този предел у човека, върху него е построено човешкото съзнание, човешката съвест. Именно този орган, дето е страхът на човека, там е неговата съвест. Животните, щом се събуди страхът, краката им са готови – стават по-дълги. По това се отличава страхът, че на страхливия човек краката са дълги. Всички ония хора, на които краката са дълги, са страхливи. И ако някой се хвали, че той много бяга, това е страхът – следователно дългите крака са.
Та първата подбудителна причина у човека е да се зароди у него един правилен стремеж, едно вътрешно правилно разбиране на живота. Ако човек правилно разбира живота, той всичко може да постигне постоянно и планомерно. Но ако правилно не разбира, и постиженията ще бъдат слаби и неправилни. На тази основа е създадена и съвременната астрология. Този кръг означава тези разумни същества, на които всички отношения са еднакви. Нали в кръга всички части на периферията са еднакво отдалечени от центъра. Това показва, че отношенията на всички части от кръга, които образуват кръга, са еднакви. И ако вие изучавате астрологията, там са основните принципи, върху които можете да работите. Тя е една дълбока наука, но само трябва да се изучава, да се гадае. Какво ще бъде бъдещето на човека, зависи от условията, които са вложени у него. Казвам, ако има преизобилно светлина в ума му, ако има преизобилно топлина в неговите морални чувства, всичко може да се постигне. Ако светлината му е малка и ако топлината му е малка, и постиженията му ще бъдат малки. Този закон е верен. Има някои хора са любими в обществото. Защо? Те имат топлина, обичат ги. Ти не можеш да обичаш един студен човек. И тебе не могат да те обичат, ако нямаш топлина в себе си. Топлината сама по себе си предразполага. Топлината, която се проявява у човека, има две качества. Едното разширява повече, а другото съгражда повече. Ние говорим за онази топлина, която съгражда. И за светлината е същото. Има една светлина, която ослепява, а друга – в която хората проглеждаш. И от това гледище е казано: „Виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ Та когато се намерите в едно голямо противоречие в живота, гледайте да привлечете светлината, помислете за светлината. Когато се поставите в умствено отношение в противоречие, помислете за всички степени на светлината. В тъмната нощ при парахода помислете за светлите звезди, защо светят звездите, мислете за слънцето 5-10 минути, един час, и веднага ще настане една промяна, едно вътрешно просветление ще дойде. Пък ако някой път вашето слънце затъмнее, мислите тогава, че животът се обезсмислил, вие усещате всичката празнота, нямате никакъв идеал, тогава мислете за топлината, мислете за всички хора, нали хората имат известна топлина. Единство има между двете – топлина и светлина.
Когато дойде топлината, и светлината ще дойде. Тогава всичко расте, тогава почват да текат изворите. Там, дето има топлина и светлина, има и движение. А движението показва, че топлината и светлината се проявяват нормално. Та затова, когато ние гледаме от чисто научно гледище, най първо се показва топлината. Аз гледам какво е тялото на човека. Отношението на частите в цялото тяло към дължината на неговото тяло показва какво е отношението на топлината и светлината към неговото тяло и към неговата душа. Най-първо гледам от чисто математическо гледище какво количество светлина трябва да приема. След това гледам неговата широчина на главата, количеството на топлината, която приема. И следователно образувам една задача за отношението на светлината и топлината, която приема и мога да построя цялата му глава, после как са развити неговите чувства и способности. Количеството на топлината и светлината определя развоя на неговите органи. Тя се добива не от наблюдение. Сега се развива наблюдението за съвременната наука. Тук трябва да дойде интуицията. Интуитивно може да стане това. Интуицията зависи от горната част на челото. Колкото горната част на челото има една правилна форма, става по-широка, толкова по-голяма възможност има за развиване на това чувство. И когато мислиш за интуицията, постави един ореол на челото си. Колкото и малко да е челото ти, постави един ореол. Ти можеш да измениш своето чело, както един беден човек, който живее в една колиба, но той мисли да си направи по-хубава колиба и постоянно работи в това направление. После пак е недоволен, пак ще я разшири, ще направи втора, трета колиба, докато един ден той има една малка къщица вече е две стаи и една кухня, така малко измазани отвътре.
По същия закон човек може да разширява своите способности, но той трябва да ги проектира вътре в ума си. Защото всеки един от вас има заложби, но не знаете откъде да започнете. Затова вие ще се задоволите с малкото. По някой път някой напише една книга. Ако един поет напише 40-50 стиха и каже: „Стига вече“, ако е религиозен човек, след като се е молил 10 години, казва: „Стига толкова молитви, колкото ги принесох на Господа, стига вече“, и напуща, ако е учен човек, ще напише някоя книга, ако е орач, казва: „Колко ниви изорах, стига.“ Аз наричам истински орач онзи човек, който, след като орал 20 години, да може да се разговаря с посятото на нивите. И като мине, че всичките треви да го познават. Житото да се подигне нагоре хубаво, те му стават на крака. Гледам – и вие се изменяте. Да ви приведа онзи анекдот.
Един турчин си посял нивата с жито и се навъдили много лалугери – с хиляди на брой, и съвсем му изпояли нивата. Той се среща с един турски бей и му казва: „Всичкото жито е изпоядено от лалугери.“ И той се заканва да ги бие. Като наближава към нивата, и вижда как лалугерите са дигнали краката си да видят кой иде. „А – казва си той – значи познавате ме за господар. Хайде от мен да мине. Харизвам ви нивата.“ Може би онзи, който е избрал този анекдот, да е казал – смешно е това. Умният човек като посее житото, то става високо, хубаво и като минеш покрай него, то става по-доволно, и те познава, и ти си доволен от нивата. У житото има едно малко помръдване, защото все ще дойде едно малко подухване и ти ще бъдеш доволен от онзи орач, който го посял и казваш: „Ще ни направиш голяма услуга за нашето умствено развитие.“ Та по същия закон и хората на земята са едно житно зърно. Всеки един от вас е едно посято житно зърно.
Та казвам, орачът трябва да се разговаря с посятото, и житото трябва да познава своя господар. И човекът по същия закон трябва да познава първата причина, от която е излязъл. Първото нещо, човекът, за да бъде доволен в себе си, той трябва да има тази свещена идея в ума си. Той трябва да бъде свързан, тъй както реката със своя извор. Съшият закон е и с човека.
Какво трябва да бъде моето верую. Каквото е отношението на реката към извора, такова трябва да бъде и твоето отношение към Бога. Това са символи. Ако ти отделиш реката от извора и започнеш да доказваш съществува ли извор, или не, и реката да пита дали има извор, или не – значи тогава ще имате една жива и ясна представа. Малко идеи ви трябват, сега имате много идеи. Разхвърлени идеи са това. Например казвате: „Да бъдем културни.“ Или: „Да бъдем добри.“ Добър е човек само когато има връзка с Бога. Щом има връзка, той е добър. Щом няма връзка, той не е добър. Щом има светлина, той е умен. Щом няма светлина, той е глупав. Щом има топлина, той има топло сърце, любящ е. Щом няма топлина, студено е сърцето му.
Сега основната мисъл. Не противодействайте на онова, което е вложено у вас. Не се старайте да добиеше нещо, но само оставяйте да се развива вложеното във вас. Или не въздействайте на онази първоначална причина, която работи у вас вътре. Сега за пример ние искаме да станем много добри, да станем учени. Едно гемиджийско въже от колко конци е съставено? Някой ще каже: „Как аз да не мога да стана учен?“ За да станеш ти едно гемиджийско въже, колко конци ти трябват? Най-малко 10-20 хиляди нишки ти трябват, че после трябва да дойде някоя разумна причина да ги увие и да направи това гемиджийско въже. Но един конец да си представите, че е гемиджийско въже? Учеността в света, това е едно колективно усилие на много разумни същества, които мислят в една и съща посока. Но онези най-учените, най-великите хора на света разбират закона на хармонията и на обединението, или казват го сдружаване, но разумното сдружаване се изисква. Само тогава може да бъде човек учен. Всеки един човек все допринася нещо. Най-първо една капка, втора, трета, четвърта – и така се образува една цяла река. Та когато ние се изолираме някой път и ако се изолираме от света, мислим, че ще постигнем нещо. Все ще имаме някои постижения. Светът сам по себе си не съществува. От света не можем да се изолираме. Това е право. То е един резултат. Да се изолираш от онзи основния закон, който ръководи живота, то значи да спънеш своя прогрес.
За пример може някой да каже: „Какъв е смисълът на живота?“ Това е същият въпрос, какъв е смисълът на реката. Да тече. Това е първото, посторонно, вън от това, дето минава тя, ще полива някое дърво, някоя трева, но това е вторичното, но първо трябва да има едно корито, да има едно направление – да тече в посоката оттам, откъдето излязъл животът ѝ. Щом питате какъв е смисълът на живота – да има своята светлина и топлина. Наука може да има само там, дето има светлина и топлина.‘И всичките светове, дето има светлина и топлина, могат да имат и вътрешна интелигентност. Сега ви извеждат този факт, понеже сегашните хора имат една голяма тъмнина, която ги огражда. Например на някой учен не му стига умът, той не може да разбере елементарните работи в живота. Дойде при тебе, иска ти пари, казваш: „Нямам.“ Той се чуди. Че тогава и аз те питам защо да не искаш пари от мене. Пари искаш. Чудиш се ти, че аз нямам пари. Ако е за чудене, и аз се чудя защо и ти нямаш пари. Казваш: „Господ ми казва да прося.“ Ти се чудиш, че аз нямам пари, но и аз се чудя, че ти нямаш пари. Но ти настояваш: „Дай ми пари.“ Ама Господ. Никакъв Господ. Човек, който проси, е глупав. Не който иска, просията е глупост, а да искаш, то е разумно отношение, то е взаимно право. Когато един човек направи една воденица и направи колелото да се върти във водата, това е в реда на нещата. Но когато човек си направи воденицата на върха на една планина и там си построи колелото и каже на водата: „Ти трябва да идеш там“, той е глупав човек. И който каже: „Да дойдеш у дома, да ми донесеш малко пари“, той построява келявото колело горе на планината.
Казвам сега, от съвременната цивилизация на нещата за бъдеще трябва да се тури един такъв нов метод, какъвто съществува в природата. Нещастието на живота произлиза от това, че природата никога няма да измени своите закони. Тя нито йота няма да премахне от това, което е. Че може да страдате, да напълните хиляди джобури със сълзи, тя никога няма да измени своя план и правила. И казвате: „Че Господ не знае ли, че аз страдам?“ Страдаш за своята глупост. „Не знае ли Господ, че аз се мъча?“ Мъчиш се за своята глупост и упорство. Ако е да дадем изяснение, това е глупост и упорство. Аз ги наричам от чисто научно гледище – отклонение от първичната поезия. Щом човек се движи в една посока, която му е определена, иска да си пробие път там, дето не може, той е вече глупав. Това е все така, аз мога да го уподобя, както като влезеш в един клекаж, че да можеш да си прокараш оттам път.
Каква е тогава основната мисъл? Най-първо – първичната връзка, в нея е вложено всичко. Каквото и да е нашето желание, това е желание на първичната причина, не в изопачения смисъл, а в правия мисъл. Казва се в Писанието – хотението и желанието е от Бога. Значи това е силното вътре в нас, което се проявява, което повдига човека. Това е първичната причина, която действа разумно. Тогава не трябва да се обезсърчаваме. И казвате: „Какво ще постигнем?“ Щом твоето желание е Божествено, то ще се постигне, може да се реализира. А щом твоето желание не е Божествено, то не може да се реализира. Следователно всяко желание, което е Божествено, то ще се реализира и всяко реализирано желание е Божествено. Всяко желание, което не може да се реализира, не е Божествено. А всяко желание, на което резултатите не са разумни, пак не е Божествено. Защото при Божествените мисли и желания всичко е в пълен ред и порядък и хармония.
От това гледище всичко у нас, което е Божествено, което внася известна разумност, то е разумно и постижимо. Казва човек: „Какво мога да постигна аз?“ Какво може да постигне реката? Тя може да постигне морето. А щом иде в морето, нали тя има на разположение всичко, тя е богата. Следователно, щом се влива реката в морето, тогава тя се влива в извора, и реката ще бъде винаги пълноводна.
Тогава първото правило как ще го формулирате? Всичко онова, което Бог е вложил вътре в мене, е постижимо. Закон е това. Казва, онова, което не е постижимо, това не е от Бога. Всичко онова, което Бог не е вложил в човека, то е непостижимо. А което Бог е вложил у човека, то е постижимо. И тогава доказателството е постижимо. Кои неща са непостижими? Всичко онова, което Бог и природата не са вложили в човека, е непостижимо. Щом ходиш ти по един път, макар и да пъплиш като животно, значи ти имаш желание. Щом си прав и имаш достатъчно широчина, значи постижимо е. Сега превеждате нещата, какво означава правото ходене. Приемай изобилно количество на светлината. Това значи прав. Онзи, който има преизобилно количество на светлината, той е прав, а който няма това количество, той е крив. Който малко приема светлина, той е на кривия път. Значи прав ходи човек, който има повече светлина. Той ходи изправен, той мисли, разсъждава и има постижения.
И тъй, кой е първият закон? Вие ще кажете сега: „Какво е положил Бог в мене?“ Имате друго едно нещо. От това гледище, когато Господ говори на човека в тази форма, аз го поставям повече от таланта, повече от гения и повече от светията. Това, което е вложено у човека, седи по-горе, то е повече от таланта и повече от гения. Талантът е само известна проявена способност. Гениалността е още по-развити способности и светията е по-широко развити способности. А когато говорим за съвършения човек, имаме всичкото вложено развитие. Един ден всички вие ще бъдете съвършени. Да растем в това развитие, което сега имаме. Сега вашето съвършенство, щом ви бутнат някъде, може да плачете, а щом ви дадат една мъчна крива задача, вие се разсърдите. Каже ви някой: „Много неспокоен сте.“ Преведете тази дума. Тя е една форма. Какво означава неспокойният човек? („Безпорядъчен човек.“) Защо е безпорядъчен? Кои са причините? („Културата му е такава.“) Когато пияният си накриви шапката, провлече си пояса, оцапан в дрехите си, и върви по пътя, защо е това? У него има едно чуждо вещество, което Бог не е вложил. И като влезе това чуждото, той става неспокоен. Значи чуждото е влязло в него – това показва неспокойният човек. И какво прави пияният? Той учи изкуството да изцежда, като излезе навънка, той повръща, казва на кръчмаря:
„Не ти искам виното.“ Повръща. И след като повърне, казва: „Няма да пия повече.“ Повърне го назад по всички правила. Вземи една чаша студена вода и изчисти корема си от нечистотии. Нескопосният човек всякога показва, че има нещо, което е възприел на едно място, и вследствие на това има едно неспокойство у него.
„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“
Четиридесет и четвърта лекция на Младежкия окултен клас 11 юли 1930 г., петък, 6-7.05 часа, София – Изгрев.
