1. Символика на водата.
Символните значения на водата могат да бъдат сведени до три основни теми: източник на живот, средство за пречистване, средище на обновление. Тези три теми срещаме и в най-древните традиции, в които те образуват разнообразни и едновременно с това напълно свързани съчетания.
Водите като неразчленена маса, представляват безкрайните възможности, те съдържат всичко вероятно, безформено, кълна на кълновете, всички обещания за развитие, но и всички заплахи за поглъщане. Да се потопиш във водите, за да излезеш, без да си се разтворил напълно, освен в символична смърт, означава да се върнеш при извора, да почерпиш от огромен източник на енергия и приемеш нова сила: преходна фаза на регрес и разпадане, обуславяща прогресивна фаза на възстановяване и възраждане. Водата е първичната материя, Пракрити: всичко бе вода, казват индуските текстове; обширните води нямаха бряг…, се казва в един даоистки текст. Брахманда, световното Яйце, съзрява на водна повърхност. По същия начин диханието или Божият Дух от “Битие” се носи над водата. Водите представляват сбора от възможности за проява и се делят на Горни води, които отговарят на неопределените възможности, и на Долни води, които отговарят на определените възможности.
Източник и носител на живот: мъзгата е вода и в някои тантрически алегории водата изразява прана, жизненото дихание. От телесна гледна точка и понеже водата е и небесен дар, тя е световен символ на плодородието. Не по-малко разпространено е използването на водата като средство за обредно пречистване: от исляма до Япония, като се мине през обредите на древните даоистки жушури (господари на свещената вода), без да забравяме и поръсването със светена вода у християните, умиването играе съществена роля. В Индия и югоизточна Азия умиването на свещените статуи и на вярващите (особено на Нова година) е едновременно пречистване и възраждане.
Водата, противопоставена на огъня е ин. Тя отговаря на севера, студа, зимното слънцестоене и слабините. Но по друг един начин водата е свързана с мълнията, която е огън. А освен редуцирането до елемента вода от страна на китайските алхимици, това може да бъде разглеждано като завръщане към първичното, към състоянието на зародиш; казано е също така, че тази вода е огън и че херметическото умиване трябва да бъде разбирано като пречистване чрез огъня.
В еврейските и християнски традиции водата символизира на първо място произхода на сътворението. Тя обаче, както и всички останали символи, може да бъде разглеждана в два напълно противоположни плана, които обаче не са несъвместими и тази й двузначност се проявява на всички равнища. Водата е източник на живот и на смърт, създател и унищожител.
Господ дарява водата на земята, но има и друга, по-тайнствена вода: тя иде от Мъдростта, насочвала по време на сътворението образуването на водите (Йов. 28, 25-26; Притч. 3, 20; 8, 22, 24, 28-29;). Отците на църквата възприемат Светия Дух като създател на мъдростта, която даряват на зажаднелите сърца. Средновековните теологии представят тази тема, като й приписват същото значение. Така водата се превръща в символ на духовния живот и на Духа, които са ни дарявани от Бог и често отблъсквани от хората. Преди всичко символ на живот в стария завет, в Новия тя е станала символ на Духа.
Според Тертулиан Божият Дух избира сред стихиите водата, нея предпочита, понеже тя поначало се явява съвършена материя, плодоносна и проста, напълно прозрачна. Сама по себе си тя притежава способността да пречиства, поради което е считана за свещена. Оттук и приложението й в обредното умиване; чрез свойствата си тя заличава прегрешенията и позора. Само водата от кръщаването отмива греховете и човек я получава само веднъж, защото тя спомага за прехода към състоянието на нов човек. Отхвърлянето на стария човек или по-точно гибел на един период от историята може да бъде сравнена с потоп, защото той символизира изчезване, оттегляне: една епоха си отива, друга идва. Символизира и възраждането: водата от кръщаването води изрично до раждане свише (Йоан, 3, 3).
Водата може да опустоши и погълне, ураганите унищожават цъфналите лози. Затова тя може да има лоша сила. В този случай наказва грешниците, но не посяга на праведните, за които големите води не са опасни. Водите на смъртта се отнасят единствено до грешниците, а за праведните се превръщат в животворни води. Също като огъня водата може да бъде използвана като “Божи съд”. Хвърлените в нея неща биват подложени на преценка, но водата сама по себе си не отсъжда. Символ е още на дуализма горе-долу: дъждовна вода – морска вода. Първата е чиста, втората е солена. Символ на живот: чиста, тя сътворява и очистя (Йез., 36, 25); солена, тя носи проклятие (Числ., 5, 18). Реките могат да бъдат добротворни потоци или да приютяват чудовища. Развълнуваните води означават злото, безредието.
Във всички традиции по света водата играе първостепенна роля, организирана около вече описаните три теми, но като се набляга особено на произхода на света. От космогонична гледна точка водата покрива два противоположни символни комплекса, които не трябва да бъдат смесвани. От едната страна е падащата, небесна вода. Дъждът е небесно семе, което слиза да оплоди земята; тя следователно е мъжка по природа и се свързва с небесния огън. От друга страна, първичната вода, бликаща от земята и в ранната утрин, е женска по природа: в случая земята се свързва с луната като символ на осъществено плодородие, плодна земя, от която водата излиза, за да може след като е било извършено оплождането, да започне растежът. Понякога символът вода съдържа в себе си символа кръв. Кръвта също представя двоен символ: небесната кръв, свързана със слънцето и огъня; менструалната кръв, свързана със земята и луната. Чрез тези две противоположности се проявява основният дуализъм светлина – мрак.
След като разгледахме древните символи на водата като източник на плодородие за земята и обитателите й, можем да се върнем към аналитичните символни значения на водата като източник на плодородие за душата: потокът, реката, морето представляват хода на човешкия живот и колебанията в желанията и чувствата. Също както и за земята, тук е важно да различим символиката на повърхността и на дълбочината. Мореплаването или броденето на героите по повърхността означава, че те са изложени на опасностите на живота, които в мита са символизирани от изплуващите от дълбините чудовища. Така подводният свят става символ на подсъзнателното. Опорочаването също е онагледено чрез примесената с пръст вода (земно желание) или застояла и изгубила пречистващата си сила вода: тинята, калта, блатото. Замръзналата вода, ледът, представляват застоя в неговата най-висша степен, липсата на душевна топлина, липсата на живителното, съзидателно чувство, каквото е любовта: замръзналата вода изразява пълния психически застой, мъртвата душа. Водата е символ на подсъзнателните енергии, на безформените сили на душата, на тайните и непознатите подбуди.(Р-к на символите)
2. Водата от космогонична гледна точка.
Най-общо би могло да се каже, че водите символизират всички възможности за съществуване, те са fons et origo, т.е. извор и начало. Принцип на индиферентното и виртуалното, основа на всяка космическа проява, вместилище на всичките зародиши, водите символизират първичната субстанция, от която се раждат всичките форми и в която те се връщат отново чрез регресия или катаклизъм. Те са били в началото, те се завръщат в края на всеки исторически или космически цикъл; те ще съществуват винаги – макар че никога сами, тъй като водите са винаги зародишни, включващи в своето нефрагментарно единство виртуалностите на всичките форми. В космогонията, в мита, в ритуала, в иконографията Водите изпълняват все същата функция, каквато и да е структурата на културните ансамбли, в които те се намират: те предшестват всяка форма и поддържат всяко творение. Потапянето във водата символизира регресията в предформеното и пълната регенерация, новото раждане, тъй като едно потапяне е еквивалентно на разлагане на формите, на реинтеграция в недиференцирания модус на предсъществуването; и излизането от водите повтаря космогоничния жест на формалната проява. Контактът с водата изразява винаги регенерацията; от една страна, защото разтварянето е последвано от “ново раждане”, от друга страна, защото потапянето опложда и увеличава жизнения и творчески потенциал. Водата дарява “ново раждане” чрез посвещенчески ритуал, тя лекува чрез магически ритуал, тя осигурява възраждането post mortem чрез погребалните ритуали. Въплъщавайки в себе си виртуалностите водата се превръща в символ на живот (“живата вода”). Богата на зародиши, тя опложда земята, животните, жената. Вместилище на всяка виртуалност, истински флуид, опора на всемирното ставане, Водата е сравнявана или пряко употребявана от луната. Лунните и водните ритми са засегнати от една и съща съдба; те командват переодичната поява и изчезване на всички форми, те придават на всемирното ставане циклична структура. Също така още от праисторията ансамбълът Вода-Луна-Жена е бил схващан като антропокосмически кръговрат на плодовитостта.
Космогоничен символ, вместилище на всички зародиши, водата става истинската магическа и целебна субстанция; тя лекува, подмладява, осигурява вечния живот. Прототипът на водата е “живата вода”. И така живата вода, изворите на вечната младост, Водата на живота и т. н. са митични формули на една и съща метафизична и религиозна реалност: във водата се съдържа животът и вечността. Тази вода естествено не е достижима за всекиго по всякякъв начин. Тя е пазена от чудовища. Намира се в трудно достъпни територии, във владение на демони или на божества. Пътят към извора и добиването на “живата вода” изразява поредица от посвещения и “изпитания”, точно както и диренето на “дървото на живота”.
Очищението чрез водата притежава свойството всичко да “разтваря” – всяка форма се дезинтегрира и всяка история е премахната; нищо от онова, което е съществувало преди, не продължава да съществува след потапяне във водата. В човешки план потапянето е еквивалентно на смъртта, а в космичен план – на катастрофата (потопа), която периодично разтваря света в първичния океан. Дезинтегрирайки всяка форма и унищожавайки всяка история, водите притежават способността за очищение, за регенерация и възраждане; защото всичко, което е потопено в тях , “умира” и надигайки се от водите, то прилича на дете без грехове и без “история”, способно да получи ново откровение и да начене нов “собствен” живот.
Тертулиан прави дълга апология на изключителните своиства на водата – космогоничен елемент, осветен още от самото начало от Божественото присъствие. Водата е била първото “седалище на Духа Божий, който я предпочитал тогава пред всичките други елементи…Водата била първата, на която той наредил да създава живи творения… Тя произвежда онова, което притежава живот, та да спре учудването ни, когато един ден ще роди живота в кръщението. Във форморането на съмия живот Бог използвал водата, за да довърши своето дело. Също тъй вярно е, че земята Му дала субстанцията, ала земята била неспособна за това дело, ако не била влажна и несмесена с вода… Всяка природна вода била почитана да посвещава в тайнство, ако Бог бъде призован към това действие. Веднага щом словата се произнесат, Светият Дух слиза от небесата, спира се върху водите и ги освещава със своята плодовитост; така осветените води се пропиват на свой ред с освещаващо свойство… Онова, което ликувало по-рано тялото, днес лекува душата; онова, което дарявало здраве във времето, дарява спасение във вечността…”
Цялата “предистория на кръщението” преследва същия обект – смъртта и възкресението – макар и на други религиозни нива. Тук не става въпрос за “влияния” или за “заемка”, тъй като подобни символи са архетипови и всемирни; те разкриват положението на човека в Космоса, преосмисляйки същевременно неговата позиция по отношение на Божествеността (на абсолютната реалност) и на историята. Символизмът на водите е продукт на интуицията за космоса като единство и за човека като специфичен начин на съществуване, който се осъществява в течение на “историята”.(Трактат по история на религиите, М. Елиаде)
3. Произход и значение на елемента “вода” в Астрологията.
а) Комбинацията на пра-качествата “студено” и “влажно” дава елемента “вода”.
Изхождайки от аналогията по име можем да кажем, че “студено”-то е свързано със студенина, свиване, стискане, сгъстяване, а “влажно”-то с еластичност, флуидност и втечняване. На елементарната плоскост ефектът на въздействието им може да се изрази така: “студено” – изстудяване, сгъстяване, стискане, свиване, замръзване. Увеличаване на същите свойства или състоящите се от различните им части; “влажно” – раздвояване, придобиване на еластичност, отслабване и размекване. Физиологичното влияние на “студено”-то е като отслабващ фактор (за разлика от “топло”-то): контракция (свиване), ретракция (връщане към първоначално положение), ценростремително движение. Натрупване и стискане. Забавяне процеса на изгаряне и с това намаляване на органичната топлина и жизненост, т.е. отслабване и безжизненост, отпускане. Физиологичното влияние на “влажно”-то е видоизменящ фактор: материализация, набиране и разпределяне на жизнената сила чрез течностите на организма. Партньор на “топло”-то в процеса на създаването. Смекчаване, отслабване, ликвидиране на напрегнатостта.
Проява на”студено”-то върху психическата плоскост се проявява като стягащо. Следователно то се явява като показател на всяко стесняване, сгъстяване, движение назад и дава реакция на организма, която се явява като отговор (ответната реакция на организма) и има ценростремителен характер. То дава стремеж към неправене, към съпротива, към нечувствителност и дава характер на тежест, бавност и дълбочина, както и на поглъщане, абсорбция. “Влажно”-то от своя страна е изключително женски, пасивен принцип. То е чувствително, меко и пластично, затова позволява да се прояви гъвкавост и подвижност в пасивния смисъл на думата. По същество е безформено, което способства за променливостта. Психически прояви на “влажно”-то са рефлекси на външно дразнене, т.е. впечатления. То действа омекотяващо, приспиващо, успокояващо. Има умерен и омекотяващ характер. Може да се каже, че на психическото поле принципът “студено” благоприятства за развитие на дълбокомислие и на чувство на превъзходство, а “влажно” благоприятства за развитие на чувствителност и сантименталност. В отношенията си с други хора под влиянието на тези два принципа на психическото поле се явяват следните тенденции: “студено” – стремеж да бъде подчинен другия, неговото Аз да бъде погълнато от родения; “влажно” – стремеж към връзка с другите чрез пасивно отстъпване пред тях и чрез стопляне в тях на Аз-а на родения.
"Студено”-то е там, където има бавност, нерешителност (чак до страхливост), когато човек лесно губи кураж, където има тъга и песимизъм. Има склонност към съзерцание, стреми се към удобства. Във всичко има въздържание, студенина. Човекът отделя своята личност от другите, стреми се да раздава своята индивидуалност за сметка на ближните, стреми се да ги погълне. Тук мозъкът господства над сърцето. “Влажно”-то създава твърде мека, нежно чувстваща, склонна към бленуване, колебание, покорност и винаги неуравновесена натура, която – вследствие на липса на собствена воля – се нуждае от опора, иска да се присъедини към някого, да го има за пример. Такава натура е впечатлителна, има много живо въображение, силна способност към приспособяване, асимилиране. Моралът й е покорност, доброволност и голяма добрина, пренебрегване собствените интереси и сливане на своето Аз с личността на другия. (Основи на древната астр. традиция, Ч. Л. Сингх)
б) Характеристика на елемента “вода” в хороскопа.
Доминирането на “вода”-та в хороскопа на родения дава променлива, мека и апатична натура, напълно неспособна към волеви усилия, лесно подчиняваща се и допускаща да я водят до крайност. Търси физическо безделие, спокойствие, тишина и мир. Обича удобствата, страхува се от принуда. Придава голямо значение на чувствата. Натура, отворена за всичко романтично, предава се на меланхолична мечтателност и обича да фантазира. Господстваща наклонност: да бъде материално добре, да живее заможно и да води празен живот. При такива хора чувството за радост е свързано с физическата пасивност. (Ч. Л. Сингх)
Символизира юга и е противоположна на студения север. Разтопява ледовете и това е силата, която от твърдото прави течно. “Това е обновлението на кристала под друга форма и възкресение от смърт в живот”, както казва един от херметичните философи. Водата означаво постоянно усилие на природата да хармонизира противоположностите и да произведе обмяна и химическо сродство. Тя постоянно се стреми да дойде в равновесие, а иначе е негативна, пасивна и възприемаща. (В. Пашов)
Водата става активна само в два случая. Първия – под влияние на притеглянето – ако не се разлее по повърхността, то тя се превръща в поток; ако водата се намира извън полето на притегляне, тогава се заключва в кълбо. Състоянието на водата без външно въздействие представлява заключено в себе си кълбо – фигура с минимална площ на повърхност при даден обем (силите на повърхностното напрежение я стягат). И в психологическата сфера водата се проявява така че: ако няма обстоятелства, принуждаващи я към активност, то тя се затваря в себе си, във своето вътрешно пространство. Под въздействието на някаква сила водата или се “размазва” по повърхността, стремейки се отново да се върне към статично състояние и да заеме най-ниското ниво от всички възможни, или се превръща в поток. Вторият случай – врящата вода, която се стреми да се превърне в пара. Такива качества притежава Скорпиона, понякога и другите водни знаци, в зависимост от конфигурацията в хороскопа. В този случай водата притежава излишек на енергия, което води до повишаване на активността й. Съхранявайки своите основни свойства, тя придобива частично характеристики на Огъня – активност, напор, стремеж към самоутвърждаване – и на Въздуха – подвижност и взаимодействие. Но тези допълнителни характеристики са смекчени и украсени от свойствата на Водата. Водата и в двата случая притежава възприемчивост, пластичност, повишена чувствителност и развито въображение.
Водата мисли чрез асоциации и образи от един вид. Водата и Земята мислят по-конкретно, отколкото Огън и Въздух. За Водата да разбереш, означава да почувстваш, да видиш образ. За Огъня е важно да разбере централната идея, а за Въздуха – да види вътрешната взаимовръзка. За Водата е важно да свърже знанието със своя жизнен опит, да го научи и да го съотнесе с нещо индивидуално. Тя не обича много действието и за да действа е нужен факторът емоционалност. Потребност да действа изпитва само във врящо състояние. Водата е склонна да следва лидера, да приема формата, която и предоставят и затова, ако има устойчива форма, то тя би свършила, това което се иска от нея. Ако чувства постоянно подтикване може да свърши това, което трябва, защото за нея е характерна изпълнителността. Не я заставяйте да бъде мотор, тъй като бързо би изгубила енергията си. Ако има сила, която през цялото време да подбутва, или някакъв стимул, то тя би работила сама. (М. Левин)
4. Тригонът на Водата.
Първият знак на водния тригон е Рак и символизира привързаност към живота и оттам и желание за безсмъртие, “което комбинирано със знанието за тайната на пола – раждането и възраждането – извежда безсмъртната душа към края на нейните земни странствания и материални въплъщения, чрез съединението със своята половина” – казва един херметичен филосооф. Вторият воден знак – Скорпион може да се уподоби на парен котел, който се нагрява от силен огън и водата постоянно се превръща в пара. Сравняват го още с кипящо море. Тук пасивността на водата под влиянието на огъня се превръща в крайно голяма активност. Това е знак с неизчерпаеми енергии и възможности. Типовете на Скорпиона са извънредно деятелни, волеви, разумни и проницателни. За Рибите – третият знак на Водата, един съвременен астролог казва – широко безкрайно море, тихо и спокойно, където отделността, частта изчезва и доминира общата маса – Цялото. И чисто психологически у типовете на Рибите има нещо много интересно – у тях се заражда едно ново съзнание, в което се отразява вечността. Това е знака, под който се развива общочовешката и космична обич у хората – отделността изчезва и човек се чувства като част от Цялото. Но понеже съвременните хора не могат да реагират правилно на тези висши космични влияния, затова под Риби често се раждат хора с голяма чувствителност, която не могат да владеят, от която се ражда ексцентричност. (В. Пашов)
Може да се каже, че в знаците на Водата най-рязко е изграден Скорпиона: много студ и малко влага. Този знак е свързан с “огнения” Марс. Но това не е логическо противоречие, защото огънят може да бъде не само горещ, но и студен. Като пример в случая маже да послужи съчетанието “студена война”! Има много растения, които са студени при пипане, но са огнени при вкусване – те всички са под знака на Скорпиона. В древната индуска астрология Скорпион е имал две съвсем различни прояви: мистичният устрем нагоре (Орел) и качеството на влечугото, устрем надолу (Змия). По-късният символ (Скорпион с жило на опашката) се отличава от символа на Змията (с жило в устата си), но жилото си остава жило и “убождането с езика” може да бъде по-чувствително, отколкото физическото убождане с жилото на скорпиона.
Менталният тип на Скорпиона е орел и той дава стремеж към високи идеали, гордо и достойно поведение, самообладание, чувство за независимост и превъзходство над другите. Орелът не се нуждае от съветите на други хора, той знае, че неговия път е само нагоре, макар че се случва “орлите да се спуснат по-долу и от кокошките”. Втората разновидност на Скорпиона, Змията дава тип на хитър, потаен, лъжлив, злопаметен, ревнив, страстен (със студения огън на егоизма), с много остър език и избухлив характер. И двата типа Скорпион, обаче са склонни към крайности и между тях има както гении, така и престъпници.
Ракът, от друга страна, е по-сложен по състава на принципите: в него няма нито непреклонността на Скорпиона, нито пък отстъпчивостта на Рибите. Умът на Рака е изпълнен с въображение и възприемчивост, но той е сдържан и недоверчив. Има и нежност или болезненост. Външно Ракът се подчинява, но вътрешно е абсолютен бунтар. Ако той си науми нещо, това го овладява изцяло. Но почти пълното изравняване на принципите дава симпатичност, гостоприемство и дори благосклонност.
И рибите са почти изравнени в принципния си състав (имат малко повече влага). Това способства за възприемане на висши сили и влияние от личността, която общо взето е пасивна. Характеризира се с търпеливо подчинение, вяра във висшите сили и пасивност във възприемането на религиозни догми и обреди. (Ч. Л. Сингх)
