ВОЛЯТА БОЖИЯ
Не всякой, който ми казва: Господи, Господи, ще влезе в Царството Небесно, но който прави волята на Отца моего, Който е на Небеса81.
Думите „волята Божия“ ще ги приведа в съвременен език. Те са класически думи, класически израз. Когато се кажат думите „волята Божия“, съвременните хора се малко усмихват. Защо? Защото са разколебани в това дали има Бог или не. Светът има двояко изражение в себе си – съзнателно и несъзнателно. Несъзнателното, това е хаотическо състояние на света, на веществото, на силата и това състояние го наричаме свят без закони. Когато Христос казва: „Не всеки, който казва Господи, Господи, ще влезе в Царството Божие“, разбирам, че не всеки ще може да влезе в съзнателния свят, ако не изпълнява волята Божия. Всякога волята Божия подразбира висшето и разумното у човека, висшето и разумното в света.
Тази Божествена воля във физическия свят се явява във вид на необходимост на тъй наречените механически закони. Вие не можете да противодействувате на едно колело, което върти в една фабрика. Каквато молитва и да му отправите стига то да ви хване с единия си зъб, ще ви смачка, ще [ви] направи на пестил. Тъй че, както и да се молите, каквито и заклинания да отправяте, този закон е механически, закон на необходимостта. Следователно всички хора, които живеят в света по своя воля, за тях светът е свят на случайности. Случайностите съществуват само в света на безпорядъка, но когато казвам свят на безпорядък, то не значи, че няма порядък, само че той няма никакво отношение в нашия личен живот. Както това колело, което се върти във фабриката, няма никакво отношение към нас, така и тези закони, които действуват в света, нямат отношение към нас.
Като казвам разумен живот, разбирам този, който има отношение към нас. Следователно когато говоря за култура, за добродетели, за правда, за обществен ред и порядък, трябва да разбирам[е] тази разумна, Божествена воля, която прониква в съзнанието на всички единици на обществото или поне дотолкова, доколкото индивидите на това общество са в съгласие с тази разумна Божествена воля. Не говоря за личната воля, защото Божествената воля е нещо повече от тази на един човек. Христос казва: „Никой няма да влезе в Царството Божие, ако не изпълнява волята Божия.“ Това значи, че у човека трябва да се събуди това висше съзнание. Мнозина казват: „Докажи, че има Господ.“ Доказателства може да съществуват само за един разумен човек, у когото има чувства и способности, с които може да долавя. Когато се учи математиката, у учениците трябва да има способности, с които да разбират отношенията, които са разумни. Всички формули, под които са складирани известни истини, са разумни. Вие може да чувствувате, че тези истини са мъртви, но те са такива само повидимому. Едно семе може да го считате за мъртво, но поставете го в благоприятни условия, ще забележите разумния живот, който действува у него. Следователно всеки човек, от това гледище, е един зародиш. Всички, които ме слушате, сте семки на една круша, на една ябълка, на едно житно зрънце, семка на трън, на лоза, на един трендафил и т.н.
Когато говоря за тези растения, аз разбирам, че всички са разумни същества. За мене ябълката е разумно същество, защото сокът и е сладък. Всички хора, които имат сладчина у себе си, са разумни, а които имат горчивина, са неразумни хора, несъзнателни. Следователно горчивината у хората трябва да се обърне в сладчина. Като опитате един плод, той в първо време е стипчив, горчив, а после тази горчивина се преобръща в сладчина, т.е. в разумен и съзнателен живот. Следователно когато казвате, че вашият живот е тежък, несносен, рекох вие сте горчиви, трябва да се подложите на Божията воля и да преобразувате вашите елементи на сладки и само тогава ще влезете в пътя на съзнателния живот, в Царството Божие и тогава няма да има за вас невъзможни неща. Ще влезете в съгласие с всички ангели.
Ако бях се спрял да разглеждам въпроса философски, той е обширен. Съвременните философи приемат, че у човека има три основни елементи: воля, чувствителност и ум. Следователно волята е израз на вътрешното съгласие между ума и сърдцето. Ако изтълкувам думата „воля“, под нея подразбирам две противоположности, които са свързани в един принцип и действуват в една посока, т.е. да има човек способности да превръща нисшето във висше, неблагородното в благородно. Културата се дължи на индивидуалната или колективна човешка воля. В български език, като разгледате думата „воля“, в нея се забелязват една единица, свързана с два кръга. Кръгът е Божествения живот, свързан с единица, то е посоката, по която трябва да се движим, нагоре, към главата.
Някои оспорват, че има Бог и казват: „Къде е Господ?“ – Господ е там гдето е твоята глава. Имаш глава – има Господ. Нямаш глава – няма Господ. Ако нямаше друг закон, който да действува против закона на земното притяжение, то нашата глава трябваше да бъде към краката надолу. Но понеже има друга сила, която противодействува на земното притяжение, тя е обърнала главата нагоре, накъдето се стремят нашите мисли и желания. Следователно трябва да пазим главата си чиста непокварена, трябва да я храним с най-хубава храна, с най-хубав въздух, с най-хубава вода, най-хубави мисли и желания. Тогава в тази глава ще се отрази този Божествен духовен свят и ще разберем какви са нашите отношения. Умовете на мнозина от вас, които ме слушате, са малко разколебани. Казвате: „Какво голямо нещастие ни сполетя, тази война!“ Що е войната? Тя е резултат от непокорство на волята Божия.
Ще ви говоря върху това, как Господ изпрати пророк Йона в Ниневия. Ниневия беше един висок културен център. Асирия и Вавилония бяха един интелектуален център. Между културата на Асирия и Вавилония и тази на съвременните народи има едно подобие. Тези народи, както и сегашните, знаяха всички елементи и техните свойства, злоупотребиха с тях, както и днес злоупотребяват във войната. Тези народи погинаха, силата им се взе, защото злоупотребиха с тези елементи. Същата опасност съществува и за съвременната европейска култура. Ако още след 3 години не се свести, ще я постигне същата участ, каквато постигна Ниневия и тогава Господ ще създаде нова култура. Тези хора, които престъпват Божията воля, нямат Божието благословение. Тази култура ще се изхвърли тъй, както човек, когато се изпоти, изхвърля необходимите вещества. Тогава човек ще се научи какъв е разумният закон, който регулира Божествения живот.
Ще кажете: „Какво ще стане с нас?“ Който влезе в този Божествен живот, няма защо да се плаши. Не се плашете, а разсъждавайте тихо и зряло. Но ще кажете: „Какво зависи от мене?“ Много зависи от вас. Когато две сили се уравновесят на едни везни, ако се тури едно житно зрънце, на едно от блюдата, то ще измени тежестта и ще даде едно отклонение. От где знаете, може би вие сте последния човек, който, като измените на Бога, да измените въртението на това Божествено колело в друга посока.
Съвременните хора казват: „Ние нищо не можем да направим, Господ може да оправи света, а не ние.“ А как ще го оправи Господ? – Чрез нас. Ние в този свят сме заинтересувани прямо, а Господ – косвено. Този свят е една забавачница, която Господ е създал за нас. Доколкото ние пазим тази забавачница, тези закони, дотолкова Господ се интересува. Ако ние развалим тези отношения, Господ няма да се интересува.
Тук имаме един добър пример за пророк Йона, когото Господ изпрати за Ниневия, между асирийците. Вие имате свобода да изпълните и да не изпълните това, което Господ ви казва. Йон не искаше да отиде в Ниневия, защото хората там били културни. „Не искам да се излагам на поругание, на присмех, те ще ми се смеят и ще ме вземат за луд,“ казва Йон. Вземал си пари в джебовете, защото и тогава, и днес без пари нищо не става, и отишъл с един кораб към Яфа в града Тарс, културен град на запад, чиято култура повече съответствувала на тази, която имал Йон. Какво стана с Йона? Подигна се морето, развълнува се и трябваше като жертва той да бъде хвърлен в морето. Ниневия представляваше една култура съответствующа на днешната наша. Представляваше голям обширен град на реката Тигър и тогава в него е имало повече от 120 000 деца, които не познавали лявата си ръка от дясната. Така че тогава в този град са се броили повече от един милион жители.
Ще ви направя едно сравнение между примера с Йона и преносното значение на кораба и морето. Корабът представлява организирано общество. Морето представлява света в своите проявления. Но Йон бяга от лицето на Бога и влиза в едно общество. Както много хора влизат в някоя политическа партия и като влязат в нея, забравят всичко, забравят Бога, започват да ядат и пият и казват: „Ние сме господари на себе си.“ Тъй и Йон забрави Бога. Но развълнува се морето, светът и корабът започна да се обръща. С това изгубваш влиянието си в това общество, защото щом прекъснеш отношенията си с Бога, ти започваш да остаряваш, да оглупяваш и ти казват: „Навън, такъв глупав, идиот човек не ни трябва, ние искаме млад, способен човек.“ Взимате тогава този кораб, тръгвате в света, в морето, но понеже човек не е научил закона да живее в светлина, тежко е за него това положение. Виждали сте как човек, като падне във вода, започва да се хвърля нагоре-надолу, търси клонче, за което да се улови, но не знае да плава. Когато те хвърлят в света, в светлината, ти трябва да знаеш да плаваш. Йон не знаеше това изкуство да плува и потъна. В това потъване той беше погълнат от един кит. Китът представлява смъртта, която поглъща хората. Там, в утробата на кита, Йон е трябвало да престои три дни, както Господ престоя в гроба три дни. Съвременните хора мислят, че щом умрат, ще се освободят от кита, от смъртта и ще отидат при Бога. Какво прави Йон в утробата на кита? Той произнесе една такава гореща молитва към Бога, каквато никой не е произнасял. Той произнесе: „Господи, ще изпълня Твоята воля, само ме извади от устата на кита,“ т.е. от устата на смъртта, от устата на този безпорядък. Бог послуша молбата на Йона и заповяда на кита да избълва Йона и след това вече Йон наново отиде в Ниневия да проповядва.
Сега и с вас ще се случи същото. Вие сте на този кораб и скоро ще бъдете хвърлени в морето. Единственото нещо, което ще ви спаси, е да принесете тази молитва. Ще кажете: „Е, като поживея малко.“ Като влезете в утробата на кита, ще видите как се живее. Когато влезем в гроба, в смъртта, ние сме в утробата на кита, при което нашето съзнание се спазва. Човек не може да се освободи изведнъж от тялото си. Ние сме свързани с нишки за този свят. Едни – с една, други – с две, трети – с три и с повече и много нишки. Праведните са свързани с една нишка за пъпа си, а грешните – с много. Праведните много лесно скъсват своята нишка, но грешният мъчно се освобождава от своите нишки, неговият дух и душа за дълго време са свързани.
Няма какво да ви говоря върху естеството на човешкия дух и душа. Има много книги писани за вас по тези въпроси, четете и разсъждавайте върху тях. Как ще скъсате тези нишки? Може да скъсате тези нишки само когато изпълнявате волята Божия, защото всяка нишка е един атом, който реагира върху йоните на материята. Тези нишки на човешкия дух може да преобразуват материята; те са на мястото си. Ако не може да турите енергия във всяка нишка, ако не може да турите в действие всички колела на вашия живот, вие ще приличате на една застояла фабрика, а всички бездействени фабрики фалирват. Когато престане стомахът ви да действува, каква голяма тревога се дига, викате лекари и тези нишки не действуват вече в стомаха.
Ако бяхте ясновидци, щяхте да вадите целия свят преплетен с много нишки и ще кажете: „Е, светът бил цяла паяжина!“ Не, това е онази разумна Божия воля, по която всички същества се движат. Когато Христос е казал думите: „Не може да влезе в Царството Небесно този, който казва Господи, Господи,“ Той е имал пред вид най-културните хора, а именно сегашните, хората на XX век. Тези хора във времето на Христа са съществували, но са били във вид на семки и тогава Христос им е казал: „Вие, след 2000 години, ще изпитате най-големи нещастия, но за да може да се спасите и издигнете, непременно трябва да знаете как да изпълнявате волята на вашия Баща.“ Но ще каже някой: „Кой е моя баща?“ Чудно, провиква се Исус и ви казва: „Познай Господаря си,“ но Израил не позна своя Бог.
Съвременните хора, философи спорят кое е съществувало по-рано – кокошката или яйцето. Аз казвам, че кокошката е съществувала отдавна, а яйцето е нейно последствие. Дали е по-рано причината, а после следствието или обратно: първо е причината, а после следствието. Кокошката е причина, а последствието е яйцето. Под думата „кокошка“ се разбират „стари хора“, висшия човешки ум. Защо гълъбът се взима за емблема? Под гълъб се разбира висшето у човека, висшия човешки ум, по който може да изпълним волята Божия. Това е най-големият дар, който имаме. Ето защо и мъже и жени трябва да пазят своя ум непокварен. Поквари ли се умът ви, ръждяса ли той, вие сте изгубени.
Христос казва: „За да не се изгубите, трябва да изпълните волята на вашия Баща!“ В какво се състои волята на Този Баща? Тази воля се изразява във вид на закон. Първият закон е: Това, което не искате да ви правят, не правете и вие на другите. Под думата закон разбираме това, което е оформено, проявено, т.е. което вече съществува, има известна форма в себе си. Тези закони, които съществуват в природата, са само форми на Божествената воля. Съвременните окултисти казват, че докато човек няма тази висша воля в себе си, не може да има власт на природата, власт на хората. Съедините ли се с Бога, вие сте едно с Него и развитието на цялото човечество е ваше развитие, благото на цялото човечество е и ваше благо и обратно: вашето развитие и благо е също и за цялото човечество. Такива отношения има между Бога и нас. Когато Бог се стреми към нас, Той иска благото, което е вътре в Него, да ни го предаде. Той казва: „Моето благо е ваше и вашето благо и мое.“ Това е отношението, което съществува между Бога и нас и което трябва да съществува.
Как можем да познаем дали това отношение съществува или не? Всякога може да направите следния опит. Болни сте от някоя заразителна болест, каквато и да бъде тя, обърнете се към Бога, разправете греховете си и кажете: „Господи помогни ни, ние ще посветим целия си живот за тебе.“ Ако Господ не ви помогне, елате да ми кажете, че не е верно. Тази болест ще изчезне в няколко минути или няколко часа. А сега ние не изпълняваме волята Божия и действуваме механически. Болестта при това положение не само, че не се намалява, но се увеличава.
Един германски лекар изследвал нервните болести, изчислявал ги и се оказали около 400 на брой. Давал им различни наименования и когато най-после нямало вече как да ги именува, нарекъл ги с общо име „американичи“. Какво са нервните болести? Те са резултат на разврат, защото ако не вие, то вашите деди и прадеди са живяли един порочен живот. Неврастенията е изтичане на енергията от вас, на флуидите, вследствие на което настъпва обедняване, осиромашаване. Ако някой е беден, пита: „Какво да правя?“ – Ще работиш разумно. „Болен съм, какво да правя?“ – Ще живееш разумно с Божията воля и най-късно в един месец ще се възстанови твоето състояние. Ето защо ни е религията. Не само, за да ходим в църква, да имаме храмове, да слушаме проповеди като музика, а после да ги забравяме. Не, религията трябва да проникне между всички хора, от царя до последния, от най-богатата до най-бедната къща и пред тази религия всички хора трябва да имат еднакви права. Безразлично какъв си, но всеки трябва да изпълни честно своите задължения и да бъде почетен човек, пък макар и най-беден.
А в съвременното общество какъв стремеж има? Стремим се да бъдем богати, щастливи, силни, но щом добием тази сила, тази власт, започваме да насилваме бедните, не знаем как да употребяваме тази сила, тази власт. Не знаете ли, че Бог е Бог на слабия, на страждущия, а не на силния, не на богатия? Защото ако си силен – Бог си. Защо [е] така? Защото Бог е велик и силен. Всички царе, свещеници, проповедници, учени хора, те всичко имат и Бог с тях не се занимава. Нека те да отидат да помагат на своите нуждаещи се братя, а аз ще отида да работя за бедните, за глупавите и тях ще подигна. Един човек днес може да е идиот, но един ден той ще се издигне, Господ ще го направи един философ, един ангел, арахангел.
Затова казва Христос: „Невъзможното за човека е възможно за Бога.“ Господ е велик, всемогъщ, Той обръща гъсеницата в пеперуда и пеперудата в гъсеница. Вие сте били един ден пеперуди, а днес сте гъсеници. Не се обиждайте от това, моите почитания към вас, но аз под тези думи разбирам вашите материалистични реалистични схващания за нещата в света. Една гъсеница, като се качи на един лист, казва: „Яж, това е живота, колкото повече ядеш, толкова по-голям ще станеш.“ Тя е права, но няма пред вид, че един ден ще изгуби охотата да яде листа. Ще се съберат тогава лекари и ще кажат, че стомахът се е развалил. Не се е развалил стомахът, а гъсеницата преминава в друга стадия на развитие, затова не и трябва никакви лекарства. Сега ще започне да снове, преде и тъче.
Виждал съм такива случаи, но никакви лекарства не трябват. Има хора, които започват да проглеждат, виждат някои неща, които другите не могат да ги видят. Лекарите казват: „Е, той вижда умрелите си майка, баща, той е полудял, нервно е разстроен.“ Чудни са хората! Аз виждам всички тези неща и бих желал да се сравня с всички тези лекари, които се мислят с най-здрави нерви, да видим кой би издържал. Да се подложим на глад, да видим кой колко дни би издържал, да се подложим на изкушение – кой би издържал.
В какво се състои човешкия характер? В този велик изпит, който би издържал. Някой казва: „Аз съм честен човек, с нищо се не подкупвам.“ Дават му 1000 лева да извърши някакво злоупотребление. „Не, честен човек съм, не мога това да направя.“ Дават му 2000 лева. „Не, не съм съгласен.“ Дават му 3000, 4000, 5000, 10 000, 12 000 лева. „Е, хайде, за твой хатър ще се съглася.“ И тъй честен си бил за 12 000 лева. Някому дават 50, 100 000, 200 000 лева и тогава се подкупва. Един французин бил подкупен да извърши някакво престъпление за 1 000 000 лева. Когато го съдили, той казал: „Не, господа, нямате право да ме съдите, защото това е вече продажба, а вие нямате право да ме съдите за такова нещо.“
Христос е дошъл на земята за тези хора, за продадените, да ги откупи, защото те са продадени на тъмни сили. Господ пита: „На кого си продаден, за колко?“ – „За един милион.“ – „Е, тогава аз ще те купя.“ Вие казвате: „А, значи ние сме продадени!“ Кой не е продаден? Кажете ми, къде са вашите бащи, майки, деца? – Умряха. А що е умиране? – Продажба. Онази кокошка, която е в курника, свободна ли е? Една вечер господарят ѝ я хване за гушата, тя изкърка и свършено е с нея. Така и с вас – една вечер ще ви хванат за гушата в курника и с вас е свършено. Дохождат след това свещениците, четат заупокой. Как ще го упокои Господ? – Изпълнете волята Божия.
Аз в света, между живите хора, виждам живи умрели, в които има разлагане, миризма и виждам, че този човек умира. За да ни избави Христос от това разлагане, Той ни дава цяр: да изпълним волята Божия. Аз искам, щото с този Господ да направите вие опит. Аз не съм от хората, които говорят само на теория, а правете за всичко опит. Ще кажете: „А да не изкушавам Господа.“ Ами като грешите, не изкушавате ли Господа? Често хората казват: „Дяволи има в този свят, антихрист иде в света.“ – Не, от две хиляди години антихрист работи в света, а сега Христос иде. Добри духове идат и като дойдат те в света, светът ще се оправи. Това е Божественото учение и тогава ще бъдем всички здрави: и мъже, и жени, и деца. Църквите тогава ще бъдат пълни с богомолци.
Който не изпълнява волята Божия, той е шмекер. Ако аз не изпълнявам волята Божия, аз съм шмекер, лъжец и не заслужавам вашето почитание. Христос, като иде сега в света, пита своите служители: „Какво правите вие?“ Католици, евангелисти, православни, казват: „Искаме да обърнем света.“ Да, и крадецът, като хване кесията ти, и той я обръща. Не такова обръщане е нужно. Аз искам всички, които ме слушате, да бъдете щастливи хора, мощни, силни и който страда, да гледа да е радостен в своите страдания. Няма смърт в света, смъртта е една илюзия. Но ние трябва да се свържем с този безсмъртен Господ, Който всякога ни говори. Когато обиждаме някого, когато извършим някакво престъпление, Той ни говори: „Не правиш добре, ще погинеш.“ Това е гласът на Баща ти, Който ти говори. „Ама, аз съм здрав, силен, учен човек.“ – „Синко, не прави така, не е хубаво това, с братята и сестрите си постъпвай честно и почтено, защото ще направиш тъй, че този закон да въздействува върху тебе.“
Ние трябва да имаме доблестта на онази американка, която била сгодена за един момък, който отишъл на бойното поле, но пострадал, като му отрязали единия крак. Пише той на възлюблената си: „Когато се годих за тебе, бях здрав, но сега, като осакатях, не искам да носиш моето бреме и затова бъди свободна.“ – „Не, казва тя, и с един крак си приет.“ Не се минава месец, той и пише: „Отрязаха ми едната ръка.“ – „И без един крак и без една ръка, пак си приет.“ След месец, той пише, че му отрязали и другия крак. Тя му отговаря: „И без два крака и една ръка, пак си добре приет.“ А колцина от вас даже и едно пръстче да ви отрежат, бихте издържали това изпитание? Колко жени има, като заболеят мъжете им, казват: „Е, омръзна ми да го гледам болен!“ Приличайте на онази българка, която 20 години е гледала болния си мъж и казваше: „Никога не ми дотегна, защото го обичах.“ В сърдцето на тази българка и американка е имало любов. Не може да влезете в Царството небесно, ако сърдцето ви не е изпълнено с тази любов.
Аз често ви виждам с вашите нещастия. Вие сте тук с вашите къщи, но това не сте вие самите, с вашето вътрешно съдържимо, у вас има друг свят. Казвате: „Сърце има този човек.“ Виждате ли сърдцето му. То е като една разцъфтяла роза. Казвате: „Душа има у този човек.“ Виждате ли я? Тя е един велик свят, в който има много планети, слънца. Към този Божествен свят Христос призовава: „Изпълнете волята Божия, за да станете господари на своята душа, на своето сърдце, на своя ум.“ Ще кажете: „Как?“ Ще обърнете буквата „к“ надолу с гърба ѝ, двете ѝ пръчки, които идат като клончета, направете ги като платна и ще тръгнете из света. Вашето „к“, което стои като кекаво, ще тръгне по света, в каквато посока искате. Вие сте нервен човек – вашата нервност надолу с гърба. Буквата „к“ е символ на нервността. Турете това „к“ в морето да плава. Нервни сте – на фронта. Мъже, жени – всички на фронта. На фронта имаше много нервни хора, сега се излекуваха, станаха много добри хора.
Така се обнови и французката нация. Защо Йон отиде да проповядва във Франция? Йон казваше: „Горко на французите, ако те не се обновят.“ – „Ще се обновим, ще се обновим”, казваха те. Не ме разбирайте, че аз имам пред вид само един народ. За мене всеки народ, който изпълнява волята Божия, е почтен пред моите очи. Не любя човек, който не е любим от Бога. Не може да се люби един камък. Това същество, което вие любите, трябва да има горещина в себе си, в сърдцето си, тя трябва да бъде в излишък, за да може да давате и да взимате. Така трябва това да се схване от българите, за да може те да се обновят.
За мене е безразлично дали българите ще ме слушат или не. Аз съм като един сказчик, ще ви кажа истината, пък ще си вървя. Ще кажете: „Накъде ще вървиш?“ От дървото, от долу нагоре, към цветовете, в плода, в семката и от тази семка към жилището на ангелите, към Божествения свят, нататък отивам аз. Ще кажете: „Много далеч отива този човек!“ Не, ни най-малко не подразбирам това. Ще отида да събера повече енергия, повече богатство и ще дойда да работя за хората. За мен е приятно да работя за хората. Дали са те бедни или богати, дали ме разбират или не, за мене това е безразлично. И да не ме разбират за мене е приятност да работя за хората. Нима майката, като се грижи за своето дете, като го къпе, то я разбира? – Не, но един ден, то ще стане разумно и ще я разбере. Безразлично е, Бог ще благослови и просвети това дете, за да разбере нещата. Когато реших да проповядвам публично някои приятели ме питаха: „Какво и как ще говориш?“ Рекох, ще говоря тъй, че никой да не ме разбира. А сега рекох: Не, ще говоря тъй, че всички да ме разбират.
Искам всички да бъдете умни, добри, щастливи хора. Ако един ден ви срещна умни, добри хора, ще ми бъде приятно да се срещна с вас. Какво по-хубаво от това да имаш братя или сестри, с които да споделяш мисли и желания. Много пъти си казвате: „Какво мисли този човек?“ Какво може да мисля? Мисля едно от двете: или да ви направя добро или зло; или да ви кажа истината, или да ви кажа лъжата. Да говоря лъжа значи да живея в света на безпорядъка; да говоря истината, значи да живея с разумната Божествена воля. Отдавна съм излязъл от този свят и какво ще спечеля с една лъжа? Какво е лъжата? Тя е сянка на битието. Лъжата може да се уподоби на стъкълцата на онзи търговец арменец, който идел от Мала Азия и донесъл една торба с диаманти. Среща го един търговец евреин и го пита колко му струват диамантите. „Аз ще ти ги продам евтино, му отговаря арменецът, защото съм ги взел контрабанда и ме е страх да ме не хванат. Ще ти ги дам за 10 000 лева.“ Евреинът купил диамантите, но се много излъгал, защото само няколко от тях били истински, а останалите – имитация на диаманти.
Съвременните хора всички носят такива торби с диаманти, мислят, че знание имат. Какво струва вашето знание, когато ако отидеш на бойното поле и кажеш да се спре войната и не успееш? Казвате: „А, те само Господа ще слушат.“ Ако ти живееш с Бога, те и тебе ще слушат. Някои се надяват на папата, той да тури мир. Не трябва да чакате папата, а да подигнете гласа си към Бога и да кажете: „Боже, Ти наш Баща, Ти ще спреш войната.“ Казвате: „А, как така ние ще можем, какви сме ние?“ Да, именно вие, които ме слушате, можете да спрете войната. Ако всички заедно: българи, руси, французи, германци, англичани подигнат гласа си към Бога, ще дойде мир.
Сега защо се бият хората? За някакви търговски сделки. Този свят не е някаква анархия, а разумен свят, гдето сме изпратени да работим като индивиди и народи. Господ, Който изпрати Йона и Христа, Той действува вече в света и от сега нататък трябва да се приложи това учение. Не трябва да укоряваме себе си и другите, а да кажем на цяла Европа така: „Ние от сега нататък ще изпълняваме волята Божия, за да влезем в Неговото царство.“ Това трябва да го кажат царе, свещеници, министри, военачалници, проповедници и всички други. Трябва да го кажат жени, деца, бащи, майки и мирът ще дойде. Новата култура, тя е основа, за да се изпълни волята Божия. А знаете ли какво жалко положение представлява културата на съвременна Европа? Как ще я опише бъдещото поколение? Ще трябва много да пише, за да обясни причините на днешните събития. Сегашната война има чисто духовен характер. Тя е положение на преминаване [на] гъсеница[та] в пеперуда. Няма друга сила, която да спре този процес. Хората от новата култура ще бъдат не само интелигентни, но и духовни. Под думата „духовен човек” се разбира човек с воля. Волята е качество само на силния, умния и добрия човек и за такъв човек няма невъзможни неща в света.
Христос казва: „Не всеки, който казва Господи, Господи ще влезе в Царството небесно, а който изпълнява волята Божия.“ Разсъждавайте върху този стих един месец и кажете в себе си: „Аз ще изпълнявам волята Божия.“ След един месец елате при мене и кажете какво сте забелязали след като 10 пъти на ден сте изказвали тази мисъл. Направете сами този опит, защото ако аз го направя ще кажете: „Той е шмекер, фокусник.“ Направете този опит и Този, Който ви е създал, Той ще се прояви и тази воля ще ви покаже начин за разбиране на нещата. Сега е време вече да влезем в размяна с тази Божествена воля. Бъдещите народи трябва да бъдат здрави по тяло, по сърце и по ум. А в сегашната култура има зараза на ума и сърдцето. Хората от бъдещата култура ще бъдат напълно здрави и каквото кажат ще го направят, ще приличат на англичаните. Няма да има нужда тогава от полици и гаранти. Моята дума трябва да бъде една гаранция за мене, защото думата, която казвам, излиза от Бога, а Бог ще ми бъде гарантин.
Бих желал българите да бъдат здрави по тяло, ум и сърдце и да нямат нужда от гаранти. Без гаранти, нека Бог бъде ваш гарантин и всичко ще се оправи.
Това е девизът, това е религията, това е духовният живот. Един ден, като ви срещна, ще кажа: „Браво на вас българите, вие сте народ, който живее без гаранти.“
Идете си в къщи с мисълта да изпълнявате волята Божия, да живеете без гаранти и Неговата сила да бъде с всинца ви.
Беседа, държана на 22 април 1917 година
