ВОЛЯТА БОЖИЯ
"Добрата молитва"
91 псалом
"Молитва на Царството"
"В начало бе Словото
Ще прочета първия псалом.
Малко хора има по света, които обръщат внимание в какво седи тяхното неразположение. Някои мислят, че като нямат пари, неразположен е. Не е съществено. Някои мислят, че като няма къща. И то не е главната причина. Спънката на всичките хора произтича от факта, че не приемат достатъчно светлина, нямат достатъчно дихание Божие в себе си. Водата не знаят как да я пият. Хляба не знаят как да ядат. То е същественото, което трябва на хората. Искаш да се облечеш, да имаш шапка, обуща – то е мода. Обущата какво са допринесли? Птиците какви обуща имат, млекопитающите какви дрехи имат? С каквито се родят, с такива си отиват. То са понятия. Който много говори, показва своята слабост. Който много мълчи, показва своето темерутство. Всичката погрешка е – не говорете за неща, които не са станали. Пророците са казали, каквото е предсказано и стане, говорете за него. Нека стане да го видим. Вие не знаете какво е станало. Вие не знаете коя част на София ще нападнат. Някой казва: "Я ми кажи коя част ще нападнат." Като стане, ще видите, ще знаете тогава.
Най-слабото същество сега в света е човекът. Няма по-слабо устроено същество от човека, по-слаб е от комара. Комарът е доста силен, издръжлив. Човек не е издръжлив. По-страхливо същество от човека няма. Когато бяга, всичката кал хвърля на гърба си. Много неустойчиво същество е. И в любовта си е неустойчиво, и в своите мисли е неустойчиво. Каквото прави, е неустойчиво. И във вземането, и в даването е неустойчиво. "И разкая се – казва – Господ, че направи човека." Като видя това същество, се разкая. Всички вие уповавате един на друг.
На четири неща може да уповаваме. Може да уповаваме на светлината, може да уповаваме на въздуха, може да уповаваме на водата. Водата разбирам живота, не тази текуща вода. Водата е емблема на живота. Хлябът, това е духът Божи, живият хляб, който слиза и дава живот на хората. Мъчно може да разберете, както младите моми може да разберат, какво нещо е животът. В младата мома се пръкне идеята, иска да се жени. В дома на баща й не й се живее, домът й е черен, баща й, майка й, братята й, сестрите й не й са мили. Знайте, че по-голямо нещастие от женитбата няма в света. Онази кокошка, която ражда пиленцата, защо ги ражда? Утре ще им отрежат главата, ще ги изядат. Утре тебе ще те хванат. Днес бягаш, утре бягаш, насам ходиш, най-после след сто и двадесет години те хванат, ще те изядат, ще те оглождят. Каквото си спестил за сто и двадесет години, ще вземат, казва: "Иди да работиш отново." Идеш да работиш, след сто и двадесет години пак те оберат. Пак дойдеш да работиш. Край няма.
Казваме, ха да си уредим работите. Нека си родим момиченце или момченце. Стане на деветнадесет години, напусне майка си. Къде е любовта? Казва най- първо – не мога без него, умира за него. Без него не ми се живее вкъщи. Ако не й позволят да се ожени за този, който иска, потъмнява й животът. След като се ожени, животът пак й потъмнява. Казва: "Мамо, какво да правя сега?"
Аз да ви кажа една истина. В света за двама души човек може да се жени. Единият е дяволът, другият е Бог. Всичките хора засега се женят все за дявола. Как го познавате? Много лесно. Ще ви приведа един пример. В града Ню Йорк един голям банкер, американски милиардер, дал обявление, че се нуждае от един касиер, да му пази парите. Явили се мнозина с много препоръки. Всеки носил писма и той казва: "Ще ви имам предвид." Двадесет-тридесет души се наредили. Влиза едно момче. Не носи никаква препоръка, но още като влиза, забелязва на земята една книжка паднала и я вдига, туря я на масата. То казва: "Аз идвам, но нямам никаква препоръка. Вижте, че може да ви върша работа, може да ме опитате." Той му казва: "Ти носиш най-добрата препоръка."
Сега някои от вас често ги слушам, казват: "Аз се моля три пъти на ден." Ученикът казва: "Три пъти на ден уча, сутрин уча, на обяд уча и вечер уча." Много хубаво. Какво запомни? Някой двадесет пъти чете и не може да запомни. Казвам, някои трябва да учите двадесет пъти, за да запомните един урок.
Чудното е, че много пророци съм срещал в България. Много пророци и пророчици. Все й се казва нещо от ухо, но го забравила. Ако забравяш онова, което Господ ти открил, какъв човек си? Твоята кесия е скъсана. Казва: "Откри ми се нещо, но го забравих." Лошото е, че хората забравят. Момата, която има двама кандидати, забравя едногото. Едновременно на два коня не може да яздиш. Кой от вас може да си тури краката на два коня. Казва: "Аз имам две идеи." Несъвместими работи са в моя ум. Една идея трябва да има човек.
Сега аз не искам да определям какво нещо е злото в света. Методите на доброто и злото се различават. Злото, като те срещне, ще ти одере кожата, месото ще ти направи на пастърма и костите ще употреби. Ти ще изчезнеш. От кожата ще направи добри цървули, добри обуща. Всичко използва до последно косъмче. Ако си овца, от вълната ще направи хубави дрехи, ще ги продаде скъпо и прескъпо. Доброто се отличава с обратен процес. Щом те срещне с одраната кожа, веднага знае какво да прави – каквото злото ти е взело, ще ти го даде. Всички взети блага доброто ги връща. Това, което връща всичките блага на човека, то е доброто. Туй, което взема всичките блага на човека, то е злото. Аз не обяснявам, казвам постъпките. Туй, което ти взема всичко и нищо не ти дава, то е злото. Туй, което ти дава всичко – не излишно, то е доброто. Доброто дава Божиите блага. Сега разбирайте злото. В един инструмент, в цигулката, която има един цигулар, има една погрешка, цигулката не е направена, както трябва. Малко цигулари съм срещал, които имат направени цигулки, както трябва. В цигулката има математическа линия по средата. Всичките части на цигулката към тази линия трябва да имат еднакви отношения. И от двете страни събира звуковете, да излизат навън. Когато тия звукове не се посрещат еднакво, стават дисонанси. Това зависи от майстора, не зависи от цигуларя. Другото зависи от струните какви са. Не може да тури дебели струни. Първата струна "сол" се отличава по дебелина от другите. След като се турят струните, нагласяват се по особен начин. Българинът особен строеж има на цигулките, той има с три струни. Строежът на българските цигулки се различава от модерните цигулки.
Та казвам, вземам човешкия дух. Това е "сол". Човешката душа, това е "ре". Човешкият ум, това е "ла". Човешкото сърце, това е "ми". Абсолютно не го вземайте. В дадения случай, тъй както сега сме построени, основният тон е "сол". Духът, това е разцветът. "Сол" винаги дава разцвет на нещата. Без този тон човек в света не може да цъфне. Без тона "сол" не може да напъпи. Без тона "сол" не може да се посее. Без тона "сол" не може да расте. Той е духът, туй, което цъфти.
След първия процес иде туй, което се движи. Този аромат, който излиза от цвета, трябва да се разнесе надлъж и нашир по цялата природа. Малките мушици усещат неговото ухание, за да дойдат да влязат в цвета. Туй го прави душата, която е в природата. Когато имаш побуждения, някое желание, душата ти трябва да схване онова ухание, което излиза от цвета на духа, да идеш там. Да не идеш да търсиш в изкуствените цветове. Сега доста изкуствени цветове има. Някой тури една Божествена мисъл, казва: "Да се обичаме." Тази мисъл, да се обичаме, не е Божествена, тя не е турена, както трябва. Да се обичаме със заповед, не става. Да се обичаме, то е закон. Единственото нещо, което не търпи закон, тя е любовта, понеже тя е закон. Ако любовта би повярвала в закона, тя щеше да направи престъпление. Законът е подчинен на любовта. Любовта няма нужда от закон. Казваме: "Да се обичаме." Не. Как ще го кажете сега "да се обичаме"? Аз бих желал да помислите малко. Дайте една форма, как трябва да се каже "да се обичаме". "Дас" – това, немско. Това значи. Любовта предмет ли е? Но аз не искам да се повреди. Някои оратори, като говорят в съвременната логика, искат да произведат противоречие.
Не искам да произвеждам във вашия ум противоречие, защото вие сте пълни с противоречия. Ако река да размътвам това противоречие, само кал ще образувам. Да река да потърся доброто във вас, само кал ще намеря. Доброто е заровено, с кал е покрито. Трябва много да бъркам тази тиня. Казва, трябва да му намериш дъното. Не искам да видя дъното. Аз не търся дъното на кръчмарските бъчви. Мнозина са ме питали, казват: "В онзи свят ще се познаваме ли?" Ние мязаме на онзи турчин, който ходил в Багдат и като се върнал в Делиормана, казва: "Като бях в Багдат, двадесет метра трап скачах." Един ходжа му казва: "Ефенди, я прескочи тука." "Тук хавата не помага." Невъзможно е двадесет метра да прескачаш. Преувеличена турска работa. Всички източни народи много преувеличават. В турско време един турчин казва – сто милиона на сто милиона войници има. Един българин му казва: "И орехи да са на едно място, не могат да се съберат." Те са неверни работи. Така не се говори. Хубаво е, не е лошо това нещо. Но в крайното преувеличение ние страдаме
Аз имах един предмет преди петдесет-шестдесет години. Явява се един момък във Варненско и иска дъщерята на един доста богат човек. Казва й: "Ти при мене ще имаш две слугини да ти шетат, ще имаш кожухче с лисича кожа, всичко ще имаш." Тя повярва. Мислите ли, че този момък, който обещал кожухче с лисича кожа, че го дал? Мислите ли, че тя имала две слугини? През целия живот трябвало сама да служи. Две слугини, това са двете ръце. Две слугини й служили – ръцете. Като дойде някой и иска да се жени така, отхвърлете тази женитба.
Женитба е да дадеш път на една душа, която излиза от Бога, да я упътиш, да й дадеш условия. Кажи: "Ела." Ако не, чакай. Ще дойдат предприемачите на една душа, ще вземат всичкия материал, после изядат, изпият всичко, нито къща не направят. Тук имаше един брат, който обещаваше на друг да му направи апартамент за триста и петдесет хиляди лева. Къщата не му направи. Братът седи още, къщата не е направена и досега тази къща не е направена.
Аз не вярвам в никакви обещания. Вярвам в онова, което Бог е написал. Всичко, което съществува, е Божествено. Какво ще вярвам в едно заблуждение на хората? Дошъл някой реформатор, Драган, Иван. Мене не ме интересува образът на Драгана, самият Драган ме интересува. Той има някаква книга. Мене не ме интересува книгата. Мене ме интересува неговият живот, неговата мисъл. Мене не ме интересува неговото сладко вино от бъчвата. Мене ме интересува неговото лозе.
Казвам, вярата е една врата, през която трябва да се влезе, да влезеш до Божествената любов. Докога ще се скитам? Казвам, в оня свят ще се познаваме ли? Ти, ако не зачиташ своя дух, ако не зачиташ своята душа, ако не зачиташ своя ум и ако не зачиташ своето сърце, тогава какво очакваш? Ти нищо не може да постигнеш в света. В невидимия свят ако идете, най-първо кое ви препоръчва? Ще ви препоръча вашия дух, вашата душа, вашето сърце, вашия ум. Ще попитате вашия дух, казвате, как казвате. Мислите ли, че вашият дух ще каже. Той ще констатира нещата, както са. Вие, като влезете в оня свят, няма да ви съдят. Най-първо ще видите, че четиридесет-петдесет кокошки вървят отподире ви, шестдесет-седемдесет агнета с отрязани глави, и те вървят отподире ви, искат нещо. Ще видите ред насилия, картини, тръгнали отподире. Каквото си правил, всичко тръгнало. Какво ще кажете? Като погледнеш, че забележиш. Сега идат все такива писма, каквито си обещал. То иде отподире. Казва, няма какво да се съди. На тази реалност какво ще кажеш? Сега направете, както българите. Като ти дадат леща, потопете я във вода и излейте водата. Ориза зрънце по зрънце го чистите, изхвърляте всичко.
Сега чистота трябва. Мислите трябва да се очистят. Никаква фалшива мисъл не допущайте в ума си, никакво фалшиво чувство не допущайте в сърцето си, нищо неблагородно в душата си. Никакви нечисти работи, не ги допущайте. Често мене ме цитират: "И вълкът, и агнето ще живеят заедно." Тази идея е неразбрана. Засега аз може ли да живея с вълка? Ако съм вълк, може. Защото или си вълк, или агне. Ако съм вълк, дали може да живея. Щом не го ям, започна да паса трева. Ако съм агне, не изяждам вълка. Агнето и вълкът може да живеят заедно, когато вълкът не изяжда агнето. Кога вълкът не изяжда агнето? Когато вълкът се научи да пасе трева, както агнето. Преди години се яви голяма гадателка във Варненско, събираха се от цялата местност да предсказва. Голяма пророчица, много пари беше събрала. Всичко предвиждаше. Само не можа да предвиди, че разбойници ще я оберат. Взеха й всичко, каквото беше спечелила. Върна се без пет пари.
Един човек, който не може да оправи своя си живот, гадател ли е? Аз не обичам пророци, които не обичат да оправят своя си живот. Не обичам пророци, които плещят наляво и надясно, не обичам пророци, които говорят лъжливи работи. Всички сте пророци, пък не знаете кога ще бомбардират София. Че ще бомбардират, ще бомбардират. Може да бомбардират. Някои казват: "Учителят бяга на планината." Бягам, отивам при Господа. Оставям грешните хора. Ако съм в София, зная какво ще стане. София без Господ като Содом и Гомор ще стане. В планината е Господ. Господ не е долу в София. На Витоша е Господ. Като идеш там, ще го намериш. Някои от вас ви мързи, казвате: "Кой ще ходи." Някой минава за герой. Казвате: "Той е страхлив, те са страхливи." Краката ще отслабнат, ще изгубят сила, няма какво да ядат. Да ходиш осемнадесет километра и да се върнеш, приятно ли е? Христос седеше ли вечерно време в Ерусалим? Горе в планината ходеше. Всяка сутрин, като отивам горе в планината, срещам един поп, той слиза долу, в София. Той се чуди на ума ми. Доста млад, поздравява ме любезно. Всяка сутрин аз заминавам нагоре, той – надолу, аз – нагоре към планината. За мене София мяза на кесия. Когато тази кесия е празна, няма какво да бутам, но мене ме интересува, ако има нещо да туря в кесията. Ако спечеля да туря, какво ме интересува празната кесия. Казвам, не трябва да се самозаблуждаваме, когато почиваме вкъщи. Щом се свърши нашата почивка, трябва да излезем в духовния живот, човек трябва да излезе и да влезе в духа си. Той не трябва да изкушава Господа. Когато Господ дойде при Аврама, казва: "Имам намерение да погубя Содом и Гомор." "Господи – казва, – може да има там петдесет души праведни. Ако има петдесет души праведни, ще го погубиш ли?" "Няма." "Господи, може дa не са петдесет, може да са четиридесет." "Четиридесет ако има, няма." Така намалява и най-после казва: "Да се не разгневи Господ, но ако не са двадесет, но ако има десет души, ще го погуби ли?" "Десет души ако са, няма да го погубя." По същия закон, ако десет души имаше в Содом и Гомор, нямаше да ги погуби. Понеже нямаше нито един, трябваше да погине.
Какво ще стане със София? Ако има десет души праведни, кожата на София ще бъде здрава. Ако няма десет души, кожата на София ще се продере. Туй сега е разсъждение. Всичко в България става за непослушание. Не ме послушаха, вършат престъпления, от четиридесет-петдесет години все кал отгоре ми хвърлят: "Той заблуждава." Не създадох аз света. Всички трябва да се подчинявате на онова, което Бог е вложил във вас. Чудното е, че някои от вас сте доста находчиви. Вие знаете кого аз обичам повече и кого обичам по-малко. Пък другите работи не знаете. Че то е най-мъчното. Знаете най-мъчното, пък лесните работи не знаете. Че как е тогава, аз се чудя на вашето знание. Аз да ви кажа един пример. Слушайте да ви кажа. Щом дойдете при мене, ако сте болен, вие сте тежък човек. Ако олекнете, обичам ви. Ако не олекнете, не ви обичам. Вие сте богат, пак сте доста тежък. Ако олекнете, обичам ви. Ако не олекнете, не ви обичам. Хората, които дойдат при мене, да са доста олекнали. Аз обичам тежките хора, когато олекват. Обичам леките хора, когато понатежават. Малките деца ги вземате на ръце, защото са слаби. Майката взема ли на ръце двадесетгодишен син? Никога не го взема. Той трябва да олекне този син.
Ще ви приведа един смешен пример. Срещам едного и казвам как да му дам, как да му помогна. Казва: "Не заслужава да му помогнеш." Виждам защо не иска да му помогна. Понеже той има в ума си друг, на когото иска да му помогна. Ако помогна на този, няма да остане за онзи дa му помогна, на който той иска. Иска за него да има повече. Тъй не се разсъждава. Ще знаеш, че ти колкото искаш от мене, и на другия толкоз ще дам. Доброто е еднакво приложимо, вие сега разсъждавате. Малките работи в света големи стават. Малкото зърно става голямо, малката диня става голяма. Малките неща в природата растат. Туй, което не расте, не разчитай на него. Разчитай на онова, което расте.
Казвам, във всеки едного Божествената мисъл, която е любов, расте. Дали тази мисъл е в човешкия дух или в човешката душа, или в човешкия ум, или в човешкото сърце, тя расте. Туй, което расте навсякъде, то е Божественото. То е малко всякога. По някой път вие правите грешки несъзнателно. Някой тури фалшива монета, не я познавате. Някой път правите престъпления, не сте виновни вие. Виждам, не разбирате фалшивите монети, фалшива сте я взели, фалшива ще я дадете. Вие сега не разбирате, че тази монета е фалшива. Някой път виждате, че монетата, която сте взели, е фалшива, гледате да я прокарате. Прегрешението ви е съзнателно. Ще я отделиш. Като сте се излъгали вие, ще поправиш погрешката. Като не лъжете, претърпявате това. Тази монета хвърлете някъде, заровете я някъде. Нищо повече. Не я прокарвайте.
От моето гледище никога не съм говорил нещо в моя живот, което не го правя. Не говоря – един човек, че го обичам. Най-първо гледам какво може да направя. Какво ще казвам на човека, че го обичам. За да го обичам, трябва да му помогна в ония Божествени работи, които Бог е вложил в него. Аз да повярвам в Божественото, ще внеса нещо ново, ще помогна на Божественото в него. Даровит си. Това, което Бог ти дал, работи върху него. Може да му помогна, не може да свърша всичките работи. Всички трябва да съдействаме на онова, което е в нас. Всеки един трябва да помага на Божественото. Понеже един ден всичките неща ще станат общи. Сега са частни. Вземете, на нивата класовeтe са отделни. Човек като овършее всичките зърна, туря ги на едно място, събира ги на едно място. Един ден всичките блага в света иде бъдат събрани в големи хамбари. Тогава ще бъдат достояние на всичките. Сега, понеже са на нивата, всеки стрък трябва да расте, да завърже, да роди хубаво семе. Ще страдаш, че вятърът те духал, че сняг паднал, че дъжд паднал. Ни най- малко не трябва да те смущава. Най-първо трябва да създадеш едно хубаво зърно.
Допуснете сега, че отивате при един хубав извор. Трябва да давате наставления на хората как да пият. Когато човек отива при добрия извор, никакъв съвет не му давайте. Добрите извори никога не правят пакост никому. При този извор ще пиеш толкоз, колкото трябва. Всичките хора правят погрешка само при лошите извори.
Когато отива някой при Бога, също може да му дам три съвета. Да прослави името Божие. Да прослави Царството Божие и неговата правда. И винаги да върши волята Божия. Нищо повече. При Господа като идеш, да вършиш волята Божия, да търсиш Царството Божие и неговата правда и да славиш името Божие тъй, както ти знаеш. Трябват такива схващания, без да му кажа.
Преди години ме срещна един свещеник от Варненско. Доста умен човек, но много сприхав. "Ти – казва – защо разваляш този народ?" Много работи ми каза. Исках да го изслушам, рекох: "Ти туй, което говориш, трябва да е вярно. Аз изхождам от друго. Ти мислиш, че вредя. Аз не съм предал Божията любов на един народ. Ако не съм предал правдата Божия на един народ, ако не съм предал Божественото право – там е всичко. Втория път, като дойдеш, ще се разберем по- добре." След пет-шест месеца иде един ден, понавел главата си, говори мекичко. Казва: "Господин Дънов, как си, добре ли си?" По-преди говореше като генерал, заповядва. Какво е станало? Тръгнал за Варна. Натуряли големи куфари, става сблъскване, куфарите падат, смачкват го. Казва: "Случи ми се нещо. Щеше да ме утрепа." Нищо не му казвам. Казвам, те са другите куфари. Аз казвам на себе си: и аз ако не изпълнявам волята Божия, този куфар ще дойде върху моята глава. Няма лицеприятие.
Казвам, ние сега трябва да се отличаваме, трябва да бъдем чисто злато. Може да има кал отвън. За външната кал, за външните неща не съм. Съдържанието на нашия живот по дух, по душа, по ум трябва да бъдем злато. Да даваме само от онова, което Бог ни е дал. По някой път вие се сърдите, че не може да се търпите. Прави сте, че не може да се търпите. Някому краката миришат, вие имате ухание, не може да го търпите. Той иска ти да го търпиш. Не, той трябва да си умие краката. След като си умие краката, че не може да го търпиш, погрешката е твоя. Щом не си умие краката и ти не може да го търпиш, погрешката е негова. Две неща има. Трябва да си измие краката, да се изчисти хубаво. Ако ти не може да го търпиш, тогава погрешката е твоя. Но ако той не се очистил, не си умил краката и иска ти да го търпиш, погрешката е негова.
После, като отивате някъде да си купите нещо, не туряйте мисълта да смъкнете една стотинка по- евтино. Колкото го дава, толкоз платете. Колко искаш? Десет лева за едно яйце. Благодаря, че е десет лева. Ако е двадесет лева, благодари, че е двадесет. Ако е тридесет, благодари, че е тридесет. Във време на инфлацията в Германия един германец с десет милиона не можеше да се нахрани и с петдесет милиона не можеше да се нахрани, дойде до милиарди. Смешно. Германците не можеха да смятат. Но с десет лева за едно яйце. Едно яйце струва един милиард. Сега по някой път някои възразяват. Ще ви приведа пример. Казва: "И аз може да свиря, и аз може да пея." Не може да свири като мене, право е, не отричам. Но в свиренето има едно качество. Има няколко вида музиканти. Тебе ти е тъжно на душата. Като свирят, тъгата изчезне. После пак се яви тъгата. Има някой път, музикантът като свири, тебе ти стане светла мисълта, после пак тъмнотата дойде. Според мене добрият музикант като дойде да свири, даде концерт на болните хора. Всичките, които лежат на леглото, стават, оздравяват. Добрият музикант като свири на скържавия богаташ, този богаташ, като излезе, развързва кесията си, дава. Той е добър музикант. Онзи музикант, който свири и кесията не се отваря, при който болният не става, той не е добър музикант, не свири хубаво. И той като мене свири. Казвам, ние си мязаме. Аз разсъждавам, казвам, и той е като мене. Аз свирих, болният седи намясто. На богатия свирих, кесията не се отваря. Той свири, болният не става, богатият не си отваря кесията. Ние си мязаме. Дойде друг, свири, болните стават, богатите си разтварят кесиите си – различаваме се.
Казвам сега, колко души от вашето свирене станаха и колко богати си развързаха кесиите? Ние сами си създаваме своето нещастие в света. Тебе Господ ти е вложил една добра мисъл, посади я. Не я посаждаш, мъчи те. Едно желание турил, за да повдигне сърцето ти. Ти не го направиш, сърцето те мъчи. Турил нещо в душата ти, и него не правиш. Само се оплакваш, че работите не вървят.
Преди години ми разправяше един мой познат. Казва: "Закъсах, остана един лев в джоба, държа го, като че всичкото ми бъдеще зависи от този лев. Все пипам джоба, че защо един лев имам. Мисля си какво да направя. – Това е религиозен човек. – Седим на едно място. Не смея да си заръчам кафе, пипам само лева. Върти се една мисъл, какво ще правя. Ето, иде един беден човек, при мене имаше други богати хора, но дойде от мене да проси. В мене нещо ми казва: "Дай лева." Извадих го, дадох го. Казвам, отиде, без нищо останах, последният лев отиде. Седя, мъча се вътре и мълча. Закъсах, голям нехранимайко съм, има в мене нещо много лошо. Иде един приятел, десет години не бяхме се виждали. Казва: "Бре, Драгане, откога те търся. Ела с мене." Заведе ме в дома си на гости и ми казва: "Ако имаш нужда, аз съм на твое разположение. Не сме се виждали толкоз години. Колко ми е приятно, че те срещнах."
Като извадите последния лев от джоба, няма вече на какво да уповавате. Тогава Господ ще дойде. Докато е този лев, спъвате Господа. Дотогава, докато уповаваш на един лев в джоба си, Господ няма да дойде, ще се освободиш от всичко, не да искаш сам да раздаваш. Сега не го давате. Не е приятел. Някой казва, да не изкушаваме Господа. Да раздам, добре Господ да мисли заради мене. То е изкушение. Не трябва да изкушаваме Господа. Ако нямам пари, здрав човек съм, ще ида да копая. С работа ще си изкарам хляба. Няма да очаквам да се моля, че Господ да ми даде. То е изкушение. Младият момък казва: "Отиде и последното. Какво ще се прави?" Защо стават работите? Да се ползваме от тях.
Ние, като изучаваме Стария завет, всичките погрешки на хората седят все в онова – да се не покланяш на слънцето. Писанието казва да не уповаваш на хората. Смятай, че чрез тях Господ може да ти помогне. Не ги прави божества. Не правете човешката Божествена любов. В мене има само една любов. Тази любов при човеците се проявява по един начин, при добрите хора – по друг. Не правете различие в любовта. Животинска любов, казвате. Любовта в цялото битие е една и съща. Когато едно животно те обикне, става мекичко, готово на услуга. Една птичка, като те обикне, тя ти услужва. Като изпрати Господ Илия, гарваните го хранеха, понеже отиваше да върши волята Божия. Този гарван, за да ти донесе хляб, той те обича. Привеждал съм примера за онзи българин в гръцко-българската война, който останал да се моли и казва: "Господи, покажи ми, че си жив." Една костена жаба, която чула, задига половин самун хляб, занася му в пещерата. Жабата го накарала да повярва, че Бог е жив. Ако една жаба може да върши волята Божия, защо ние да не можем да вършим волята Божия.
Сега вас някой път ви е страх да не падне някоя бомба. Но когато вие изхвърлите една бомба из устата си навън, скарате десет-двадесет души, това не е ли бомба? Това не е ли поражение? Падне бомба, събори къщата. Ти казваш, не му вярвай, шмекер е. Бъдете смели, зад гърба на хората не говорете нищо. Най-първо моли се на Господа заради него, да го просвети. Ако си от смелите, кажи му: "Ще ти кажа, не искам да говоря за тебе пред другите. Това, което правиш, не е право."
Казвам, целият псалом е – блажени са онези, които познават господните пътища, праведните. Онези, които ни изпратил. Те ни изпитват сега. Четири пъти бомбардираха досега София, три пъти бях В София, единия път бях на Витоша и последния път бях вън от София, в къщата на една сестра. Излезе един брат и казва: "Гори София, на четиридесет-петдесет метра дими." Излязох, гледам, един и половина километър има. Вие мислите, че сте силни.
Ако бяха ме послушали, туй не щеше да стане. Сега трябва да ме слушат и не само мене. Аз бих им казал, ако вземат и приложат учението на Христа. Да приложат, каквото Христос е говорил. Каквото аз говоря, оставам настрана. Ако българите биха приложили, каквото Христос е говорил, ако германците биха приложили, каквото Христос е говорил, това нямаше да бъде сега. Божието слово преди две хиляди години е едно и също. Божиите слова сега и едно време еднакво са ценни. Има неща, които са увити в човешкото. Божествените неща никога не губят своята цена. Както едно време, така и сега. Едно време беше пъпка, сега е цвят. След време ще бъде зрял плод.
Аз ви говоря сега по закона на любовта. Мене не ме интересуват греховете на хората, защото аз зная, че Бог е единственият, който обича грешните. Писанието казва: "Бог не благоволява в смъртта на грешника." Сега вие сте готови на всички жертви. Страхът действа. Човек трябва да бъде еднакъв и в лошите, и в добрите времена. Не трябва да бъдем като онзи циганин, който извадил четири-пет косерчета. Дошла буря, казва: "Господи, едно косерче за тебе, едно за мене." Бурята престанала. Като влиза: "Защо са ти косерчета? Жена нямаш, циганчета нямаш. Я си ми ги дай на мене."
Обещаното в живота не го отлагайте. Хубавото, което сте го обещали, колкото и да е малко, никога не го отлагайте. То е едно от правилата. Всяка добра мисъл, колкото и да е малка, приложете я. Всяко добро желание, колкото и да е малко, приложете го. Ще имате една опитност, която никой в света не може да ви даде. Защото пророците, които помагаха, имаха една дълбока опитност. Големи изпитания са имали пророците. Отдето е минал един пророк, вие не може да минете оттам. Вие ще направите една погрешка, хич даже няма да усетите. Един пророк, като направи една погрешка, усеща голямо страдание. Христос казва: "Ако кажа, че не го познавам, ще бъда подобен на вас. Аз го познавам и волята му изпълнявам." Всичката сила на човека седи в познаването, във вършенето волята Божия без никакво колебание.
Първото нещо е в света да изпълним волята Божия по любов, не по закон. По закон хората изпълняват. Кой досега не е правил милостиня, кой не се е женил досега? Туй още не е Божественото. Ти се жениш за младата мома, защото е богата и красива, здрава. Ти се жениш за нея, понеже ще роди хубави деца. То е още користолюбие. Ожените се най-първо, не донася нищо вкъщи, започнеш да риташ. Щом се ожениш, той нищо да не донася, ти дума да не правиш, да кажеш – в реда на нещата е той нищо да не донася. Като гост да го нагостиш и ще го изпратиш. Сега казваш: "Не зная какво да мисля заради него." Често по същия начин казваше: "Аз от него очаквах нещо повече." Вие очаквате някой път повече добро от някого. Не очаквайте хората да правят по-голямо добро от вас. Винаги вие да сте първи в доброто. В доброто да бъдете първи и последни в злото.
Ето едно правило – първи в доброто, последни в злото.
Не любете вашите идоли. Не обичайте вашите фалшиви мисли, не им давайте живот. Божественото във вас пазете. Любете духа, любете душата си, любете ума си, любете сърцето си. Четири неща има. Да обичаме духа си, да обичаме Бога, който живее в нашия дух. Да обичаме Бога, който живее в нашата душа. Да обичаме Бога, който се проявява в нашия ум. Да обичаме Бога, който се проявява в нашето сърце. Навсякъде той е жив. На него трябва да изпълняваме волята му без никакво раздвояване във вас.
Сега във вас ще остане една малка погрешка. Вие всинца сте големи хатърджии. За хатър оставете да свършите една добра работа. Хатър правиш, но имаш работа да свършиш. Дойде някой, иска да поговори с вас. Кажи: "Имам работа. Аз отивам на лозето, вземи мотиката, ела да поговорим." "Чакай да поседим." Не може да седиш сега. "Не може да седим сега да поговорим. Отивам към Витоша." Отивам, не може да остана. Казва: "Страх ли те е? Не ме е страх. Днес минава Господ през Витоша. Като мине, искам да го видя. Той не остава там. Искам, като мине, да го видя само. Не казвам да остане Господ да поговорим. Той минава. Като го видите, достатъчно е. Само да видите Бога с неговата благост, не в неговите бомби. Тези ви заблуждават, казват: "Господ ни е пратил да ви научим." Онзи, който бие, не е от Господа. Онзи, който те лекува, да. Този, който те убива, той не е от Господа. Казва: "Той отначало е човекоубийца." Когато да лъжат, от своето да лъжат. Този, който ви е лъгал, той е друг. Този, който ви говори истината, е друг. Единственият, който ви обича, е Бог. Единственият, който праща светлината, е Бог. Единственият, който дава свободата, той е Бог. Дето мине, душата ни усеща тази наслада. Човек е готов на всичките жертви.
Сега бъдете хатърджии, нямам нищо против. Но не се отказвайте. Да ви дам един пример. Ще ви дам и тълкуванието. Един петел намира една голяма буца сирене. Качил се на дървото, мисли да я яде. Минава лисицата, гледа го, държи сирене. Казва: "Много хубава райска птица. Гласът ти трябва да е Божествен. Я, попей." Петелът, щастлив, изкукуригал и сиренето паднало. Лисицата казва: "Много добре пееш." Петелът казва: "Много добре пея, но отиде сиренето." Научил той урока. На другата година петелът пак държи сирене. Минава лисицата, хвали го. Той изял сиренето и след това изкукуригал. Казва: "Тази година малко не пееш, както миналата година."
Казвам, извършете волята Божия, че тогава бъдете хатърджии. Като свършим работата за Господа, тогава може да попеем, може да поседим, може да си поговорим. Сиренето изяжте. Значи извършете волята Божия. Изпратете мисълта, която трябва да изпратите в света, и тогава кажете: "Сега съм на ваше разположение и каквото искате, ще направим."
Да изпълним волята Божия, после волята на всичките други хора. Нищо повече.
"Отче наш"
11 Утринно слово 26 декември 1943 г., неделя, 5 часа София – Изгрев
