ВРЕМЕТО НА ДОБРОТО
„Отче наш“
Имате ли някаква тема?
Да допуснем, че земята е валчеста. Ако земята е валчеста, какво сме добили? Или ако земята е плоска? Ние предполагаме, че земята е валчеста и ние се движим по една плоскост видима. Теоретически се доказва, че земята е валчеста. Практически според човешкото зрение се вижда, че е плоска. На какво се дължи туй? Представете си, че имате една гумена топка валчеста, качва се една муха и казва: „Топката е валчеста.“ Качва се слонът и казва: „Топката е плоска.“ Може ли слонът да се качи на топката, и тя да остане валчеста?
Сега вие седите и имате идеята за щастието. Но какво нещо е щастието? Може ли да го опишете? Да сте го срещали, да сте се разговаряли с него? При това вие всички говорите от хиляди години за щастието. Как бихте го описали? Какво нещо е щастието? Какво нещо е да бъдеш щастлив? Въпросът не е разрешен. Една задача е. Ти казваш: „Да разреша една задача.“ Да разрешиш една задача, нищо не е това. Вие разрешавате задачата, какъв е квадратният корен на 9 милиона. Какъв е коренът на 9 милиона? Ами какъв е коренът на 3 милиона?
Често човек седи и е недоволен. Друг път сте доволен. Доволен или недоволен, да си дадете отчет защо сте доволен и защо не сте доволен. Казвате: „Нямам разположение.“ Че не сте разположен, това е факт. Защо не сте разположен? Причината може да бъде вътрешна. Може да бъде съвсем неважна. Може да бъде някой път много малка. Някой път може да бъде много голяма. Вземете в училището един от обикновените ученици. Кат му тури учителят тройка, той казва: „Слава Богу, минава се.“ На друг му турил 5, и той е недоволен, иска 6. Един е доволен на 3 и на 4, а друг и от 5 е недоволен, иска 6. От какво произтича това недоволство? Неговото недоволство на какво се дължи? Ако му турят 6 и го претеглят на теглилката, ще тежи ли повече? Ще има едно малко разширение. Ако го мерите, на този недоволния с един копринен конец като му турите 6, ще видите, че вратът ще бъде малко по-широк с една стотна от милиметъра. Има едно малко разширение. Пък като е недоволен, пак ще има едно различие. Когато човек е радостен, има разширение. Всякога при недоволството има едно смаляване. Когато човек е недоволен, той е по-малък в обем. Следствие на това той като да е по-малък. Всякога смаляването на една форма, която е достъпна на съзнанието, която човек има в съзнанието една форма, която го смалява, той всякога е недоволен. Според степента на смаляването или степента на неговото недоволство – когато се увеличава една форма, тогава му е приятно.
За пример ти носиш един чувал с жито и мислиш ако тази торба се изпразни, ти си благодарен. Ти най-първо отиваш при един скържав богат човек, земеделец, искаш жито да вземеш. Мислиш да вземеш една малка торба и мислиш – ако той ти напълни торбата, ти си благодарен. Ако ти даде, доволен си. Но ако видиш, че е по-щедър, отколкото си предполагал, съжаляваш, че не си носил по-голяма торба. Казваш: „Направих голяма погрешка.“ Трябваше по-голяма торба да нося. Защо във втория случай съжаляваш? В първия случай, като знаеш, че е скържав, ти си доволен, а във втория случай, като видиш, че е щедър, съжаляваш, че не си взел по-голяма торба и ши си недоволен, че торбата не е била два пъти по-голяма.
Всеки ден имате един закон. Дали е закон, или не, с който се разправяте? Дойде някой – разположен сте. Защо сте разположен? Някой път сте неразположен. Защо сте неразположен? Може ли човек да е неразположен и да не знае причината? Например малко топлина има тук. Коя е причината? Казвате, че въглищата не горят както трябва, че собата не гори както трябва или че онзи, който палил, навреме не е запалил. Не е разбирал момента, че този салон е голям, че трябваше да запали два-три часа по-рано. Той е правил сметка, като я запали един час, за един час ще отопли салона. Ако гори един час, ще може ли да стопли салона? За тези каменни въглища трябва да има повече течение на въздуха. В паленето на собата всички трябва да вземете участие. Щом не вземете участие, това показва, че в класа всички не сте единомислени. Че не сте единомислени, и собата показва – във вас няма еднаква топлина. Щом хората не са еднакво доволни, и собата не гори еднакво.
Сега това са общи заключения. Но какъв беше въпросът? Когато една форма в съзнанието не се увеличава, всякога произвежда недоволство. Когато една форма се смалява в съзнанието, тогава произвежда друго едно настроение. Когато правилните форми в съзнанието се увеличават, ние придобиваме едно настроение, което наричаме „път към щастието“. Когато формите се смаляват, тогава придобиваме недоволство. Има известни форми, които се смаляват, и някои причиняват радост. Допуснете, че една мечка се смалява пред тебе. Ти вървиш, и мечката се смалява, тя се отдалечава. Ти се радваш. Но ако се увеличава тази форма, ти си недоволен. Или приближаваш се при някой извор. Като се приближаваш до извора, известна приятност изпитваш. Отдалечаването от извора произвежда неприятност. Ако изворът беше едно живо същество и се приближаваше много, ако иде към тебе, веднага ти се радваш. Приятно впечатление произвежда. Но ако се отдалечава, тебе ти става неприятно.
Когато образите или формите в съзнанието се увеличават, правилните форми се увеличават, имаме подем на духа. Сега туй твърдение може да го подложите на критика – дали е право, или не. Дали е научно. Науката – това са съзнания или души, или духовете на хората, които мислят. Бащите ви са добри. Малките деца не разбират туй, което бащата мислил. Духът на човека мисли добро, но неговият ум, неговото сърце, което е дете, не разбира онова, което духът мисли и вследствие на това има едно – слабият ученик, както и да го подпомага учителят, не върви. Силният ученик от едно малко загатване разбира. Онзи, който не знае оттук каже учителят, оттам – не се сеща. А онзи силният, способният веднага се сеща.
Тогава как бихте обяснили едно състояние на обезсърчение. Обезсърчава се човек, когато му липсва нещо. Вземете един ученик, който има слаба памет. Той се обезсърчава. Когато паметта е силна, той не се обезсърчава. Но когато паметта е слаба, се обезсърчава. Има мъчен предмет да държи изпит. Прочете веднъж, не може да започне. Започне да чете – няколко реда, втория път четири, пет, повече, десет пъти прочете урока. Взема му дълго време този урок, и той се обезсърчава. Защо? Паметта е слаба. Тогава, щом паметта е слаба, кои са законите, по които паметта се усилва? Ще кажете – вас не ви интересува това. Но трябва да ви интересува. Паметта може да се усили, може и да отслабне. Отслабването може да бъде органическо, но може да произхожда от чисто механически причини. Отслабването на паметта може да се дължи на набирането на известни киселини на повърхността на мозъка. И тогава значи трябва да се лекува дълго време. Лекуването значи тия киселини не трябва да се натрупвам. Натрупването става по повърхността на мозъка. И той не може правилно да функционира. Някой път напластяване става и на чувствата. Някой път напластяване става и на ненужни мисли. Ще прочистиш мозъка от всички ненужни мисли. Един ненужен товар са те. Или ненужни чувства, които нищо не ви допринасят.
Кажете ми сега, дайте ми един пример, един образ на едно неполезно желание. Дайте ми един пример на едно непотребно желание. Например някой иска да бъде висок, но не знае колко. Като се гледа, иска да бъде висок, но колко иска да бъде, не знае. Недоволен е. Иска да бъде висок, но колко трябва да бъде висок, не знае. Недоволен е, че не е висок. Казвам сега: „Колко искаш?“ Казва: „Като еди-кого си.“ Той има образ. Той иска да бъде като някого, но не го е мерил, не знае колко е висок. Той иска да бъде висок.
Питам, какво ще ти допринесе тази височина, ако си висок 165 или 175, или 185, или 195? Коя височина ще избереш? Харесвате ли тези форми? 175 не е за желание. Ами 185? Значи в съзнанието на човешката мисъл всичките същества си имат една вътрешна математика. Ти искаш да бъдеш висок, в духа си имащ известна форма. Човек чувства колко висок трябва да бъде. Каква трябва да бъде неговата широчина? Колко трябва да бъдат ръцете му? Човек е недоволен. Иска ръцете да бъдат хубави, красиви. Той не го знае, но има една идея. Вижда нещо – иска да бъде такова, но никой не може да определи. Казва: „Ръцете ми не са красиви.“ Но какви трябва да бъдат ръцете? Кои са красивите ръце? Кожата трябва да бъде крайно мека, деликатна, мека, нежна, да няма грапавини ни отдолу, ни отгоре. Почти така гладка, както на рибата – като хване, да се хлъзга. Гладката кожа е възприемчива, а пък тази деликатната кожа не обича голямо противодействие. Като срещнете такива хора, те са много деликатни. Не могат да работят. Много мека е кожата им. Щом като загрубеят, например като избирате работник, избирате кожата да е груба, да не е гладка. Ако е гладка, такъв човек той работи само един час, а онзи човек той има груба кожа, той може да работи повече – и десет часа.
Питам, ако един човек работи повече или работи по-малко, какви ще бъдат резултатите? Казва някой: „Аз много работих.“ Какво от това? Или казва: „Аз мислих много.“ Хубаво, но в какво седи многото мислене? Щом мислиш много, трябва да имаш много приходи. Щом мислиш много и приходът ти се намалява, в какво седи туй многото мислене? Между формата на съзнанието има закон на хармония. Трябва един специален клас, едно специално разбиране.
За пример сега вие седите и се намирате в едно критическо положение. Защо е туй? Човек чрез критиката не може да намери истината. Той казва: „Трябва да се обмисли.“ Не мислете, че като се обмисля, много ще знаете. Какво ще му мисля аз, когато свиря на една цигулка хубаво? Като дръпна тия струни, веднага чувствате, че тия тонове са правилни. Нито мога да обясня каква е науката, колко трептения има, но виждам, че тонът е правилен. Някой път свири някой и виждам, че макар нищо да не разбира от музика, но свири този човек. Някой е учил музика, доказва, някаква гама има минорна, хроматична, че какви ефекти имало, диези, бемоли. Казвам – не зная диези и бемоли, но не ми харесва. Не че тези неща не са важни. Но между диезите и бемолите трябва да има съотношение. Какво показва един бемол? Когато диезът е натоварен, че като го посрещне бемолът, казва: „Братко, вземи малко, това е бемол.“ Бемолът значи помага на диеза. Пък някога диезът като срещне бемола съвсем закъсал, той му даде малко хлебец, това-онова. И бемолът като приеме малко от храницата, дойде нещо на сърцето. Някой път дойде бекарът, и той примирява. Той е такъв, който примирява нещата. Казва на диеза: „Направи едно добро, не бъди толкова скържав.“ Някой път казва бекарът на бемола, помоли се малко: „Не стой така. Поискай.“
Вие така не сте мислили. Вие сте заети с най-важната работа. И знаете ли коя е? Като някоя мома, която е канена на някой царски бал или вие сте като онзи, който ще си държи последната матура. Тя се оглежда в огледалото, маже се, върти се или като някой, който си държи последния изпит, току обръща лист след лист, гледа да не забатачи, да не го скъсат. Като отиде, скъсат го и казва: „Аз знаях много добре. Знаех, ами ме заблудиха. Както онази мома, която забравила своето гребенче и като отиде на бала вижда, че гребенчето ѝ го няма и като се върне, чуди се как може да забрави гребенчето. Когато срещне хората, казва – забравила гребенчето. Казвам, турете гребенчето, не го забравяйте. Трябва да се тури гребенчето на място.
Казвам, има едно съотношение между формите на съзнанието. То е цяла наука. И във вътрешната школа между формите на съзнанието има една привлекателна сила. Ако ти разбираш тия форми, ще избегнеш нещастието в живота. Ако ти разбираш този закон какъв е, ти вкъщи ще излезеш един момент, когато излиза красивата форма на съзнанието. Тя е важното. Казва: „Кое е важното?“ Туй е важното. Казвате: „Щастливо време има ли?“ Времето, в което щастливите форми излизат, както почтените хора. За пример, преди да изгрее слънцето, има вълци, лисици. Като изгрее слънцето, те всички си отиват. По-благородни животни излизат, като изгрее слънцето. Особено птиците. Дотогава започват да ходят и да си търсят своята храна, започват да ходят и да се разхождат. Ако вие разбирате във вашето съзнание този закон, вие ще излезете в един момент, когато тия форми излизат. И тогава една такава красива форма ще ви внесе в съприкосновение с някои разумни същества. И тогава неразположението, нуждите, туй, което вие търсите, веднага ще се задоволят вашите нужди.
По някой път вие питате защо човек трябва да мисли, защо трябва да се моли. Законът на молитвата е закон на красивите форми. Сега да изясня времето. Ти излизаш в едно време, когато черешите зреят. Гледаш, дървото се зачервило с череши, хубави едри череши. Откъснеш от черешите, връщаш се доволен. Не излизаш във времето, когато няма ни една череша. Гледаш на дървото – празно. Кой е причината на това? Ти казваш: „Защо няма череши?“ Не си навреме излязъл. Сега аз говоря за един свят… Когато говоря за времето на красивите форми, аз разбирам, когато лимоните, портокалите имат цветове, завързали са и имат узрели плодове. Непреривен е животът. Затуй най-първо ще изучавате времето на красивите форми, или казано другояче, времето на доброто.
Следователно, за да намериш красивата форма, никога не желай непотребни работи. За пример има в главата си една идея. Кажете ми една непотребна идея, която занимава човека. Искаш ти да станеш владика и казваш човек да не работи, да не седи. Не може да станеш владика. Днес мислиш за владика, утре мислиш за владика, работите не вървят. Не туряй тази форма в ума си да държиш владика. Какво ще ви допринесе формата, че можеш да станеш владика? Кажете ми какво ще ви допринесе. Искаш да станеш пророк. Това е непотребна идея за тебе. Те са такива форми на владиката, форми на пророка. Не вървят по една и съща гама. Те не носят щастието на човека. Ако си пророк, какво ще спечелиш? Нима мислиш, че ще бъдеш милионер? Нищо няма да има в джоба ти. Защото, щом остане един лев в джоба ти, ще изгубиш пророчеството и в торбата нито една хапка хляб няма да носиш. Щом носиш една трошица хляб, ще изгубиш всичко. Ако носиш много книги със себе си, пак пророк не можеш да бъдеш. Ще тръгнеш така, никакви пари. Никакви пари, никакви книги, нищо няма да носиш. Ако обръщаш внимание на дрехите, че са скъсани, че обущата са скъсани, пак пророк не можещ да станеш. Пророкът, като тръгне, за нищо няма да мисли – че е гологлав, че дрехите са скъсани, че времето е студено, че хората се карат, нищо не значи. Пророк е той.
Аз бих желал – в годината за вас има само един час определен, когато може да мислите, че сте пророк. Ако може да го използвате, ще бъдете щастливи. Когато един ден станете крайно нещастен в живота си, станете пророци. Обезсмислил се е животът ти, ще се пръснеш – стани пророк. Сега разбирате ли каква е идеята? Един час в годината има, когато можеш да станеш пророк, да съблечеш всичко туй, което те безпокои, да се освободиш, веднага да станеш свободен. Пророкът ще те освободи. После пак ще дойде обикновеният живот, красивият живот. Онзи живот на пророка той е непоносим. Кой може да бъде пророк? Един човек може да бъде пророк, да има пророчески живот, то е благословение за човека. Но това не е за вас. Не е нужно. Един час в годината е достатъчно да бъдете пророк.
Сега за пример през тази година да ви дам една задача, да видим кой от вас може да намери този пророчески час. Но времето по някой път, когато ще излезете отвътре, ще тръгнете, ще направите някоя работа, поспрете се да утихне съзнанието, не бързайте в някоя работа. Ще се спреш в себе си, не да създадеш един ненужен навик. Поспри се и когато отиваш да работиш, гледай да избереш най-доброто време. Щом тръгнеш и се върнеш, не ходи, зад тебе има препятствие. Или тръгнеш, колебаеш се. Когато тръгнеш, тогава трябва да бъде идеята определена в ума ти. Може да излезеш, но ако излезеш и нищо няма да сполучиш, поне някое нещастие няма да имате. Ще се върнете назад, без да ви се случи някакво препятствие. То е пак печалба. Някой път в бързането човек си създава много неприятности.
Да допуснем. Вие сте възбуден, студен сте. Обиди ви професорът, вие не мислите и казвате: „Аз ще му кажа, ще му начета една молитва, че да ме помни.“ Обмисли хубаво. Ако тази молитва може да начетеш на професора, че трябва да стане пророк, но ако той не стане пророк, ако той не стане владика, защо ти като четеш на професора и той ако стане владика, лоша е работата. По-добре не му чети. Щом стане владика, много е лоша работата. Аз не бих желал един професор, който е владика. Знаете кога човек е владика. Когато иска да стане неговото, той е владика. Той се е овладичил. Казва: „Как аз да отстъпя?“ Не може. Той е владика, защото владиката всякога заповядва. За себе си владиката има особено мнение, че е от Бога помазан, че не е като другите хора, че е свят, че е без грешки, съвършен. Глава – дигната гордо. Мисли, че е по-горен от другите, по-горен от царете.
Казвам, царете се скрили под формата на тези владици. Две правила ви давам. Съблечете черното расо на владиката. Съблечете съвършено владишкото расо от себе си и един ден през годината бъдете пророци. Работите ви ще тръгнат. Аз, като ида при този професор, мой професор, който ме изпитва, ще се засмея и ще кажа: „Господин професоре, ти си много учен човек. Може да ме скъсаш, когато ти искаш. Аз много се радвам, че можеш да ме скъсаш. По който и да е предмет, колкото и да съм учил, може да ме скъсаш. Все ще намериш някоя дреболия, която не зная.“ Прав е човекът, зная това, че може да ме скъса. Той се поусмихне. „Но когато искаш, може и да не ме скъсаш. Все ще намериш нещо, което аз зная.“ Той ще ме погледне и ще каже: „Хайде сега да те изпитам.“ И тогава ще намери, че съм постъпил умно и ще ме пита нещо по-лесно. „Понеже той казва, че аз съм учен човек, всякога мога да го скъсам, аз ще му покажа благородната си страна, че не искам да го късам, понеже той си признава своята слаба страна, то трябва да го попитам нещо лесно. – Той казва. – Ти си познал своята слаба страна и знаеш, че аз зная, аз няма да те скъсам. Аз те късам, защото не познаваш, че аз съм учен човек.“
Защо ни къса съдбата? Защото ние мислим, че тя нищо не може да направи. Искаме да я победим. Има течения в науката, които казват да победим съдбата. Вярно е туй твърдение. Победи онова, което ти си направил. С него се справи. Но има една съдба в света, която никога не се старай да я победиш. Ти ще си разбиеш главата. Има една съдба, като дойдеш, ще кажеш: „Много знаеш, господин професоре, всякога може да ме скъсаш.“ Като мине насреща ѝ, тъпче всички без разлика, не безразборно. Има съдба в света, която е справедлива. Ако царският син направи погрешка, нима професорът няма да му каже, че е направил погрешка. Нима, ако той е царски син, че взел един орех, че не трябва да му кажем: „Върни ореха на туй бедно дете?“
Има неща в света, които са еднакво задължителни за всички и царският син трябва да ги изпълня. Една права мисъл, в която и главата да е права мисъл. И във волската глава пак е права. И в човешката е права, и във всяка глава е права, и в ангелската да е, е права. Една крива мисъл и във волската глава да е, и в човешката глава да е, и в ангелската глава да е, пак е крива. Щом дойде лоша мисъл, хвърли я. Изхвърлете лошите мисли или ги турете на място. Щом дойде една лоша мисъл, едно лошо желание, хвърли го. Отхвърлете лошите мисли или ги турете на място. Щом дойде една лоша мисъл и едно желание, те са форми. Турете всяка една форма на подобаващо място. Щом формите вие не ги туряте на място, ще създадете лоша участ. Това е кармата. Ще създадеш за себе си една лоша мисъл.
Да ви обясня как можете да създадете една лоша участ. Че как да ви обясня? Имате един от най-взискателните професори, който повидимому е човек строг, справедлив, знае всичко, но не обича да се ръкува. Вие искате да се ръкувате с него. Ще си създадете една неприятност. Защо искате да се ръкувате с професора? Имате желание да се ръкувате. Каква е потайната мисъл за неговото ръкуване? Ако вие знаете, че в моя джоб има една кесия и в тази кесия има един хубав скъпоценен камък и вие искате да бръкнете в джоба и да извадите тази кесия, питам, защо се заражда във вас туй желание? Разбирам сега желанието. Може да е любопитство във вас. Друго положение. Вие сте гладен, три деня не сте яли. Аз нося една торба с хубав хляб. Във вас се заражда желание да отворите торбата, да извадите нещо, да вземете хляба. Вървя аз, вие хващате торбата на гърба ми, да отворите торбата. Казвате: „Аз имам право.“ Кое е по добре – сам да отвориш торбата на гърба ми или аз да отворя, как е по добре?
Да дойдем по-тънко до мисленето. Хапката ли трябва да отвори устата, или устата да се отвори? Хапката това е пътник. Хапката влиза не тя да отвори устата, но тя да нахрани пътника. Аз като ям хапките, аз ги храня. Не те мене хранят. Тогава какво ще кажете? Смешно е. Всичките хапки, които влизат в мене, те допринасят нещо на мене. Но същевременно вас ви се вижда смешна идеята, но да обясня. Вие имате храна, която ние вземаме. Тя е жива храна, тя не е мъртва. Ти никога не можеш да ядеш мъртва храна. Следователно, ако ядете ябълка или хляб, тия клетки са живи. Те като влязат вътре, освен че дават, но те живеят в тебе. Те се наместват и всяка взема туй място, което никой не може да вземе. Следователно тия живите клетки влизат да живеят в тебе и от туй богатство, което имат, ти нищо не можеш да извадиш. Само че тия живите клетки дават нещо от себе си. След време ще напуснат тялото. Може да седят 3-4 месеца или един месец и си отиват. Постоянно става вътрешно обръщение. В този смисъл приемаме всяка една жива клетка. Те идат на гости и са на мястото си. Те като седят в мене 3-4 месеца, ще знаят, че са били в една държава и ще знаят какъв е бил моят живот. Ще знаят какви са били моите обноски. И те ги носят – или лоши, или добри.
Някой път вие сами сте недоволни от себе си. Защо? Не постъпвате както иска живата природа. Не постъпвате тъй, както го иска Бог. Ние нямаме ясно съзнание. Или нямаме добрата мисъл на Бога. Когато си представяме съзнанието на Бога, Бог да е доволен от нас, че го разбираме добре. Сега мнозина мислят, че ако се самоусъвършенстват, няма какво да мислят. Не, те, като се усъвършенстват, започват да мислят. Ти, като си невежа, нищо не разбираш. Сега хората не разбират, но като дойде законът на съвършенството, ще разберат неща, които човек сега не може да учи.
За пример вие не сте опитвали какво нещо е щастливият живот. Вие живеете в един свят нещастен. Всеки ден от сутрин до вечер щастието много малко иде. Постоянно идват неприятни работи. Това са крайните форми. Сега не желайте да бъдете щастливи изведнъж. Сега само пожелайте, малко отдалече само да пожелаете щастието, и после да бъдете доволни. Поне да кажете: „Видях щастието.“ Срещна ме един професор, от когото аз треперя. Че той е, който може да ме скъса. На пътя като ме срещне, като една мечка може да ме направи нещастен човек. Той ме срещна, поусмихна се и казва: „Ти си добър, няма да те скъсам. Ще ти дам един лесен въпрос. Виждам, че ти се боиш. Няма да те скъсам. – Казва. – Върху еди-кой си въпрос ще те питам. Научи го добре.“ Ти идеш, научиш въпроса, излезеш и веднага той ти тури 6. Тия неща може ли да се случат? Може. То е щастието. Този професор, който така може да те срещне, то е щастието. Той ти се усмихне и казва: „Не бой се. Вземи еди-коя си тема, изучи я хубаво и ще те изпитвам.“ Тури ти 6.
Но всички тия състояния на професора веднъж в годината стават. Един час щастлив го наричам аз. Ще кажете, че това е илюзия. Илюзия е, когато нещата не са навреме. Едно нереално нещо някога е реално. А пък най-реалните неща някога стават нереални. Принципно това сега е временен начин на формите на съзнанието. Да чистиш съзнанието. Не само да се безпокоиш, да казваш: „Аз съм нещастен, аз не съм даровит.“ Това са празни работи.
По какво съдите за дарбите на човека? Ако нямаше глава, нямаше дарби, ако нямаше глава, не бих те считал за даровит. Казвате: „Главата не е толкоз голяма.“ Тя е точно толкоз голяма, че може да я носиш. Например според колко трябваше да бъде голяма главата. Колко мозък трябва да има човек? Колко е мозъкът на най-гениалните хора? Каква тежест има мозъкът? На някои гениални хора тежи 1700 грама.
Фиг. 1
Това е почти гениална форма на въображението (Фиг. 1). Това е, ако гледате анфас. Каквато е главата отпред, такава е и отзад. Правилна трябва да бъде линията. Гениалната форма аз я наричам пластична форма, която да се приспособява при всичките условия. В когото умът е пластичен, и мозъкът е пластичен. Гениалните хора се отличават по това, че мозъчните нишки са много пластични. Огъват се така. Онези, които не са гениални, нишките на мозъка не са така пластични. Пластичност има в мозъка. Силният човек е много пластичен, той се приспособява. Гледаш този човек слаб, не е слаб, но в него има голяма пластичност. Може да направи мускула като желязо твърд. После може да ги охлабите и едновременно да бъдат меки. Човек, който разполага с условията в даден момент, да знае как да превръща тежестите. Умният човек знае как да прехвърли тежест от едно място на друго. Той може да си помага. Онзи, който не разбира този физически закон, той може да се измъчва. Неприятните работи в живота ние трябва да ги прехвърлим. Цяла една школа има.
Трябва да знаете как да учите. Вие сега казвате: „Скъсаха ме.“ Срещне някой, казвате. Казваш: „Изгубих. Паднах, че си счупих крака.“ Всеки ден разправяте за своите неприятности: „Обущата се скъсаха, дрехите се скъсаха, нямам риза, нямам чорапи. Да има някой да ми даде. Как няма кой да ми даде.“ Но не знаеш къде да идеш. Запример някой човек, онзи, който ще ти помогне, той не се намира в София. Трябва да идеш в Пловдив. Определено е. Казваш: „Кой ще иде?“ Ако разбираш, ще идеш. Тук целия ден ти ще седиш, ден, два, три, пет, десет деня нямаш работа.
Сега във вас остава идеята. Вие казвате: „Кой ще бъде щастливият?“ Ако такъв е законът, всеки може да бъде щастлив. Аз ще ви запитам тогава другия въпрос. Кой може да бъде нещастен? Понеже сте изучавали науката на щастието, сега вече вие държите матура по закона на щастието. Има ли някой от вас щастлив? Няма. Няма нито един. Значи всички сте в училището на нещастието. Казвате: „Дотегна ми, изпокъсаха ни.“ Сега аз да определя какво разбирам под думата „нещастие“, да ви дам една фигура, една форма. Не искам да остане в ума ви, но само за контраст.
Представете си един клас от кокошки и петли. Представете си, всеки ден по една кокошка и по един петел се губят. Разглеждате всички тия, които са били в класа. Няма един. Онези казват: „Свършил науките си опапани са, изядени са.“ Това е нещастието. Нещастието е ти, като учиш, очакваш някой ще дойде, ще те изяде, ще те тури на служба. Като те тури на служба, хич няма да се върнеш там, ще останеш за всякога. Този е законът на нещастието. А в закона на щастието кокошката е там. Кокошарникът е отворен и кокошките и петлите свободно влизат и излизат. Ходят, връщат се, нито едно перце не пада. Щастието на кокошките и на петлите е, че нито едно перо не е паднало. А пък на нещастните всички пера са паднали.
Следователно туй е нещастието. Когато всички пера, които има, опадат, ние сме в училището на нещастието. Когато всички пера започнат да поникват, ние сме в училището на щастието.
Казвам, това са две школи. Вие минавате сега първата школа на нещастието. Казвам, ще излезете от тази школа. От вас зависи. Вие ще ме попитате: „Как?“ Ще ви дам друга една форма. Вие сте едно малко парче лед. Твърд сте. Дупката, през която трябва да излезе, е твърде малка. Казвам ви: „Излезте, казвам ви.“ „Не може, дупките са малки. Не, можем да се повредим.“ Казвам: „Тук има голям прозорец. Слънцето грее даром.“ „Но джамове има, ние през тях не можем да минем.“ Казвам: „Ще се подложите под слънчевите лъчи, ще се стопите. И като се стопите, ще минете през най-малките дупки.“
Да се стопиш, значи да се самоотречеш от всичко онова, което ти е непотребно в живота. Някой път имаш идеята – туй е непотребно, онова е непотребно. Отречеш непотребните желания, които те държат в твърдо състояние. Те те спъват да мислиш правилно. Ще оставиш онова същественото, на което можеш да разчиташ. Отиваш ти в гората. Какво ти е потребно съществено? Трябват ти огън, трябва една брадва и една кибритена кутия. Едно малко парче хляб, като идеш в гората, това ти е потребно. Но питам, ако идеш на училище ти, с брадва и с кибрит, и с хляб ли ще идеш? Значи, ако искаш да идеш в гората, което ти е потребно – в дадения случай всякога има нещо, което е потребно на човека. Сега при тия условия, при които се намирате, най-същественото кое е? Или ако не може да го намериш, може да се каже – много общи работи има казани.
Но най-първото, което трябва да остане, кое е? Задръжте в ума си красивите форми и да знаете времето на тяхното постижение. Тази форма, която функционира отвън, а не само в тебе, и тази форма, която функционира 6 твоя ум, тя е само едно отражение на хиляди такива красиви форми, които се проектират в съзнанието на всички хора. Те живеят в природата, те са образи на съвършените същества. Сега да ви приведа още един пример. Аз считам – добрите хора мязат, те имат такива джобове с дупки и гащите им са по-широки, и в джобовете имат дупки, че като тури парите той, като върви, и парите падат. И той никога не се връща да ги вземе.
Ти, който си нещастен, казваш: „Ще изляза и на този, на когото джобовете са съдрани и падат пари, да ги събера.“ Ти имаш право да ги събираш. Туй значи да избереш времето, да знаеш характера на този добрия човек. Ти ще вземеш и ще ги туриш в джобовете, които не са съдрани, и ти ще бъдеш щастлив човек. Туй наричам съчетание. Да знаеш характера на този човек, да вървиш подир него и работата върви. Ако излезеш преди него, работата не върви. А пък, когато той мине – ти подир него ще минеш. Той дето ходи, ти ходи.
Сега разбрахте, нали.
„Само светлият път на Мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“
Осемнадесета лекция на Младежкия окултен клас 27 януари 1933 г., петък, 5 часа София – Изгрев
