Словото

Време – Тодор Ковачев, ученик на Иван Антонов

Тодор Ковачев: Тема, зададена от Иван Антонов, когато по онова време изучавах астрологията при него. Темата е разработвана в периода 1964-1970, като е довършена окончателно 2002 г. 

 

Сред неизвестното в окръжаващата ни природа най-неизвестно е времето, защото никой не знае що е време и как то се управлява.

Аристотел

 

Думата „време“ в българския език има три значения. Обикновено в разговора се разбира в кое си значение е употребена тя. Първото значение е, когато „време“ е употребена в смисъл на времето като метеорологическа същност: дали е слънчево, дали е облачно, дъждовно, топло или студено и т, н. В тоя случай си служим с въпроса „Какво е времето?“ Другото значение на думата „време“ е, когато с нея изясняваме времето като сезон: пролет, лято, есен и зима. Отговаря на въпроса „Кой сезон?“ И най-после, думата „време“ се употребява в нейния физичен смисъл, т. е., когато я дефинираме като интервал между две събития. Отговаря на въпроса „Кога?“ Ние ще се спрем на последното значение на тая дума, ще се опитаме да я анализираме и осветлим в следващите редове.

В природата за ръководно начало на всичко съществуват пет основни закона, свързани с петтях основни принципа. За нашата работа ние също ще изходим от тях или по-точно от единия от тях. За по-голяма прегледност обаче, ще кажем по няколко думи за всичките.

Първият основен закон гласи: „Всичко в човешкия живот бива условно, т. е. всичко се сбъдва при точно определени условия, а всички видове условия се придобиват само от Божествената Любов.“

Вторият закон гласи: „Всичко в човешкия живот е непрестанно променливо. А всички видове правилни и благотворни промени стават само чрез Божествената Мъдрост, защото само тя движи всичко във вселената и образува нови съотношения. Ако Мъдростта участва в нашите начинания, то и най-лошите неща можем да променим в благоприятни. На тоя закон почива и поговорката, че „Всяко зло е за добро“.

Другият основен закон дефинира, че всичко в човешкия живот е гранично, т. е. става в точно определени граници. А всички видове граници се определят от принципа на Истината.

Следващия основен закон можем да изразим така: „Всичко в човешкия живот е относително, т. е. става при установени отношения между нещата, а всяко правилно и благотворно отношение се образува от Доброто.“

И накрая, да се спрем и на последния основен закон, който всъщност ни е необходим за нашата работа, и да го разгледаме. Той гласи, че всичко в човешкия живот е временно, т. е. става в точно определено време, а всяко време се определя от Божествената Правда. Божествената Правда определя трайността на всяко нещо. Справедливо ли е или не дадено събитие – това може да определи само Правдата. Затова, колко ще продължи времето на дадено събитие, дали то (времето) ще бъде удължено или ще бъде съкратено, зависи от тоя Божествен принцип на Правдата. С нея е свързана планетата Сатурн. Затова Сатурн е бог на времето. Неслучайно митологичното му име Кронос или Хронос означава Време.

Целият космос се управлява от различни същества, и то разумни, които са завършили своята еволюция. Те го управляват, защото „сами са взели участие в неговото създаване, под прямото ръководство на Великия Божи Дух.“ Едни от тези разумни същества, които управляват космоса, са известни с името Началства. Известни са още и с името „Братя на времето, състоянието и такта.“ Затова и времето е под тяхното прямо управление.

В триизмерния свят, който е свят на формите, нещата и събитията стават във времето и пространството. „Пространството – казва Учителят – се отнася до външния, до обективния свят. Външният свят дава форма, израз на реалността. Без пространството, никаква външна форма, никаква реалност не може да се прояви. Пространството е външно качество на Битието, а времето – вътрешно. Всичко, каквото става в природата, има своето субективно отношение към нещата. Когато говорим за дълго и късо време, ние не можем да докажем обективно колко е дълго или късо времето. Това показва, че понятието за време е субективно.“ Затова, „когато някой се оплаква от себе си, че е нетърпелив, това не се дължи нито на майка му, нито на баща му, но на самия него. Чувството на време не е развито в него. Този човек не знае какво представя ритмусът на живота.“ Значи у нетърпеливия чувството за време не е развито. Такъв човек не може да бъде добър музикант, защото в музиката всичко става в точно определено време. „Който спазва времето, свири добре, който не го спазва, не е добър музикант.“ Следователно един и същи интервал от време, необходимо за протичането на дадено събитие, за различните индивиди се схваща по различен начин, т. е. за едни тоя интервал от време ще им се струва, че е дълъг, а за други същото време ще им изглежда кратко. Тази особеност на схващането на времето от различните индивиди се дължи на това, че „времето и пространството зависят от съзнанието. Съзнанието е извън времето и пространството, извън противоречията, извън страха и съмнението. Пространството произвежда страх, а времето – съмнение.“

„Когато любовта на човека трае най-много две години, това показва, че неговото съзнание е било будно само на физическия свят. Когато любовта на човека издържа до гроба, неговото съзнание е било будно и на физическия, и в духовния свят. Обаче, ако любовта на човека издържа зад гроба и той я носи със себе си през цялата вечност, това показва, че неговото съзнание е било будно, освен в първите два свята, още и в Божествения свят.“ „Чрез проявите на съзнанието си човек може да изправи всички свои погрешки. Защо? – Защото съзнанието се преражда на всеки 7 години. Следователно на 7, 14, 21, 28, 35, 42, 49 и т. н. годишна възраст човек има възможност да изправи всички свои погрешки“

В заключение трябва да кажем, че съзнанието, търпението и времето са в тясна зависимост помежду си и в различните индивиди те се проявяват различно. „Търпението е път, метод за постигане на всичко онова, което човешката душа желае.“ „Иска ли човек някакво благо или известно богатство, той трябва да чака времето, което е определено, за да го получи. Богатство, което иде от Божествения свят, пристига точно на определеното за него време, на определен час и по определен градус. Правило е: всяко желание може да се реализира най-късно в продължение на 22 години. В това време ще минеш през три възможности: ще реализираш една малка част от желанието си; ще реализираш си половината от желанието си или, при най- благоприятен случай, ще реализираш желанието си напълно. Часът, градусът и зодията, които са определени за идване на богатството на някой човек, не отговарят на нашия час или на нашия градус. Това е Божествено време, затова е казано и в Писанието: „Последните ще бъдат първи, и първите – последни.“ Под думите „първи“ и „последни“ не се разбира както на Земята разбират първи и последни. В притчата за господаря, който наел работници за лозето си, се казва, че той заплатил на всички работници по 2 пеняза, безразлично в кой час на деня са дошли. На онези, които са работили от сутринта, както и на тия, които са дошли в последния час, господарят на лозето заплатил все по два пеняза.“

„Значи явленията в живота се повтарят периодически, през всеки 22 години. Това показва, че съществува една периодичност, както в човешкия живот, така и в целокупния. Например, ако родителите дават на своето петгодишно дете да пие малко вино, след 22 години, като стане 27- годишен момък, в него ще се яви желание пак да пие, но повече, отколкото като е пил като дете. Той може да се опие и да разстрои организма си. След други 22 години желанието му да пие е още по-силно. Той пие и се разболява от пиене. Така, след всеки 22 години той пие все повече и повече, докато организмът му съвършено се разстрои, отслабне и не може повече да издържа. Законът за периодичността се проявява във възходяща и в низходяща степен, в зависимост от разположението на човека към добри или лоши навици. Като се говори за пиенето, нямам предвид само пиене на спиртни питиета; пиянство съществува и в сърдечния, и в умствения свят. Човек е пиян, когато между чувствата и между мислите му няма никакво съотношение.“

Понеже разглеждаме понятието време от различни гледни точки, то добре ще бъде да видим как стои въпросът от гледна точка на икономиката. Трябва ли да икономисваме времето или не? Ако спестим от времето, което е необходимо за свършване на дадена работа, за чия сметка ще бъде това? – Много естествено, че това ще стане за сметка на изразходваната енергия. От физиката знаем, че това, което губим в разстояние (респективно – време) печелим в сила и обратно: това, което губим в сила, печелим от разстояние (време). В света на икономиката, на търговията тая формула я знаят много добре и я използват по своему. Затова и в тоя комерчески свят се е наложила всеизвестната формулировка: „Времето е пари.“ В природата нещата стоят така: „Тя (природата) дава на човека време и енергия, като му заповядва да пести енергията за сметка на времето.“ Следователно ние трябва да използваме времето, спестявайки си енергията, тъй като за нейното изразходване природата държи точна и строга сметка.

Учителят казва: „Знаете ли кой час от деня е определен за правене на добро? Кой час е определен за милосърдие; за възприемане и предаване на светли мисли и чувства? Кой час е определен за справедливи постъпки?“ Да, всяко нещо, всяко дело, което трябва да направим, ние трябва да го съгласуваме във времето и мястото, така, че то да бъде в хармония с всичко останало. В противен случай добрите резултати, които очакваме от делата си, не ще дойдат и ние ще се разочароваме от последствията. За пример: „Когато човек забележи в себе си някоя отрицателна черта, отрицателна мисъл, той може да пости два или три дена с цел да се освободи от отрицателното в себе си. Обаче той трябва да избере съответно време за пост. Ако не попадне на това време, той ще изгуби и онова, което е придобил.“

Освен по време, постенето трябва да бъде съгласувано и по място. Учителят казва: „Онзи, който ще дохожда на нашите екскурзии, не трябва да пости. Разбирате ли? Онзи, който пости, на разходка да не излиза. Туй е едно от правилата. Ученик, който дойде на екскурзия, трябва да носи хлебец, да пие вода и да благодари на Бога. А пък онзи, който иска без хляб да мине, нека остане в София. На екскурзия всички ще бъдете сити. Гладни хора ние не искаме, нито такива, които постят, защото ще се компрометират разходките ни. Постенето, това е начин за обновление на човешкия организъм. Във вас не трябва да влиза туй тщеславие, да се надминавате кой повече дни да пости. Не е това идеята. Главната идея на поста е да събужда скритата енергия в клетките и да обнови организма. Но трябва да работим по-разумно. В поста се върви последователно. Има известни закони, които трябва да се спазват. Ако ти си определиш пост, без да знаеш защо ти е, той не е полезен. И после, трябва да се спазва и времето, трябва да се спазват и дните, когато ще се пости. А вие нищо не спазвате. Ако започнете вашия пост в понеделник, ще имате един резултат; ако го започнете във вторник, ще имате друг резултат; ако е в сряда, четвъртък, петък, събота, неделя – различни резултати. При това, ако започнете поста от сутринта, от обяд или вечерта, пак ще имате различни резултати. Потънкости има в поста. Ученикът, който учи една наука, трябва да бъде внимателен. Има закони, които по възможност трябва да абсолютно да се спазват, за да дадат резултати. В Библията се говори за пророк Илия, който постил 40 дена, за да се магнетизира. В поста не трябва да се плашиш. Постът, това е едно средство да се махне страхът, да се контролира стомашната система, да се контролират кръвообращението и мозъкът. После, при поста трябва всякога да сте много буден, да сте нащрек, защото тогава човек става много чувствителен, привлича известни динамични сили от природата и трябва да знае как да се справя с тях. Другояче, ще си създаде неприятност.“

Който спазва съзнателно или несъзнателно времето за всяко нещо, той ще има добри резултати. Знаят ли хората кога да стават от сън? Ето отговора на тоя въпрос: „Съвременните хора боледуват, защото не знаят кога да лягат и кога да стават от сън. Мнозина стават сутрин в 4 часа. Този час принадлежи на Земята, затова не е удобен. Ако станете в 2 часа, това време е на Луната – пак не е удобно. Добри часове за ставане от сън са: 12 часът среднощ, 1 часът, 3 часът, 5 и 6 часът. Някои спят до късно, до 9 или 10 часа – това е крайно нехигиенично време за ставане.“ А кога хората трябва да си лягат да спят? По тоя въпрос Учителят ни дава напътствия, че благоприятен час за лягане е 8 часа вечерта. Който не може да си легне в 8 часа, то следващото подходящо време за лягане е 10 часът вечерта. Пропусналите и това време имат възможност да сторят това в 12 часа среднощ. Които пропуснат и тая възможност, ще може вече да заспят чак в 4 часа сутринта. Това е така, защото всеки, който си легне да спи, се включва в природните енергии, протичащи през това време, като контакт на апарат към електрическа инсталация. След 12 часа сред нощ вече почти всички „контакти“ са заети и който не е заспал до това време, няма вече възможност да се включи към така протичащата природна енергия. Затова трябва да чака времето около 4 часа сутринта, когато някои хора се събуждат, за да заеме тяхното място и да заспи.

А ето сега един важен въпрос за майките. Можели майката да определи кога ще оздравее нейното болно дете? Окултната наука, по думите на Учителя, дава тая възможност на майките, стига техните мисли да са силно положителни и възходящи. „Ако някое дете се разболее в периода на празнене на Луната, то непременно ще оздравее. Ако се разболее през времето, когато Слънцето отива към южното полушарие, от 22 септември нататък, то непременно ще оздравее. Но и при тези благоприятни условия за оздравяване на детето, със своите отрицателни мисли майката може да усложни състоянието му и преждевременно да го изпрати на онзи свят.“

А сега, нека да кажем няколко думи за момите и момците, които искат да станат майки и бащи. Учителят дава един важен закон, който всички майки и бащи би трябвало да имат предвид и да го спазват, ако искат да станат родители на добри, умни, красиви и здрави деца, на които да се радват и да възпитават правилно. „Ще ви дам един важен закон: когато двама души се свързват в името на любовта, връзката им трябва да става денем, на светлина – никога вечер. Те трябва да бъдат на светло, да виждат лицата си. Българите казват за младите, които се женят: „Дошла е вече сляпата събота за тях.“ Под „сляпа събота“ разбирам тъмнината в живота. Момите и момците се срещат повече вечер, в тъмнината, да не ги виждат хората. Обаче тъмнината събужда отрицателното в човека. За да не става това, които се обичат, трябва да се срещат денем, на светло, да не се пробуди у тях нито едно отрицателно чувство, нито една отрицателна мисъл. И двамата трябва да бъдат свободни. Ако са роби, да не се женят. Защо? – Защото робът ражда пак роб.“

Следователно не е безразлично в кой момент момъкът и момата ще направят съдбовната за тях връзка в името на любовта. „Два момента, като два полюса, са важни при опита с любовта: или най-лошият, който отговаря на 12 часа среднощ, или най-хубавият, а същевременно и най- силният, който отговаря на 12 часа по обяд, когато Слънцето е на меридиана, на най-високата точка. Любовта ще се прояви именно между тези два полюса. Има и два слаби момента: сутрин и вечер. Те представят отражение на силните моменти.“ „Когато едно дете се зачене в момент на светлината, то ще носи в себе си благоприятни условия и възможности. Зачене ли се в момент на тъмнината, това дете ще носи в себе си неблагоприятни възможности и условия. Също така от значение е и моментът на раждането. Човек, който се е родил вечер, се различава от този, който се е родил сутрин, по обед или през деня. Който се е родил вечер, той има в себе си известно количество стока от бакалина на тъмнината, която трябва да обработи в себе си. Всеки човек носи белезите на часа, минутата и секундата на своето раждане. Тази е причината за голямото разнообразие, което съществува между хората. Някои хора носят в себе си повече от силите на тъмнината,  други  –  повече  от  силите  на  светлината.  Обаче,  който  се  ражда  вечер,  той непременно е заченат денем, при действието на светлината. Който се ражда денем, той е заченат вечер, при действието на тъмнината. Това показва, че в природата съществува закон на контрастите, на компенсация на нейните сили.“ Необходимо е тук да направим забележката като пояснение, че времето на събиране на младите в името на любовта и момента на зачеването не е едно и също. Това е истината по тоя въпрос. Нека всички млади помислят сериозно и постъпят разумно, с препоръка да се възползват от това знание, което ни дава Учителят.

От всичко казано дотук, виждаме, че не е безразлично кое време сме избрали, за да извършим някоя работа. Не е без значение по кое време ни е посетила някоя мисъл, по кое време сме извършили някоя постъпка, по кое време сме усетили някое чувство. Учителят казва: „Изучавайте произхода на своите мисли, чувства и постъпки, като отбелязвате минутата, часа и деня, и времето, когато те са се родили. Мисъл, родена през пролетта, има едни свойства, през лятото – други, през есента и зимата различни свойства от тия на първите два сезона.“ Следователно различните времена дават различни условия за раждането на мисли, идеи, чувства и постъпки. Условията, от своя страна, могат да бъдат благоприятни или неблагоприятни за развитието на тия мисли, идеи, чувствай постъпки. „Благоприятните условия идват периодически. Окултната наука дава ред математически формули, чрез които могат да се правят изчисления, да се определи в коя година, в кой месец, кой ден и кой час през деня ще дойдат благоприятни условия за всеки човек отделно. Тези условия ще се изразят във вид на възходяща енергия, с определена интензивност и бързина на движение. Тази енергия ще повдигне човека и ще му даде тласък нагоре. Това се определя от благоприятните съчетания на планетите.“ Значи по всяко време съчетанията на планетите не е благоприятно за всеки вид дейност. Тогава, трябва да изучим кои съчетания на планетите са благоприятни за нашите начинания и кои не са благоприятни. Това знание може да ни даде науката астрология. Но това не влиза в обсега на обема на настоящата работа. Тук ще дадем един по-кратък метод за определяне на различните моменти във времето, пак чрез планетите. Ще разгледаме не само кой ден от седмицата под влиянието на коя планета се намира, но и ще дадем правилата за определяне влиянията на планетите поотделно за всеки час от денонощието. За тази цел ще използваме схемата, която са използвали още жреците от древните Египет, Вавилон, Гърция и след тях и звездобройците от древния Рим. Рим! Да, от потомците на Ромул и Рем започва историята на днешния календар за времето, който е възприет и се използва официално сега от всички страни в света.

Системата на измерване на промеждутъци от време, по-големи от денонощието, е проблем на календара. Той може да ни отговори на въпросите: коя дата е, кой ден от седмицата е, колко дни, месеци или години са изминали? Думата „календар“ е свързана с летоброенето на римляните и датира от времето, когато римските легиони са кръстосвали земите на Европа, Азия и Африка. Както при другите народи на древността, така и римляните поставят първоначално за основа отчитането на времето да става по движението на Луната и нейните фази. Те разделили месеца на три неравни части: първата част започвала, когато лунният сърп едва се е показвал в лъчите на залязващото Слънце. Тогава един, назначен от главния жрец на Рим, специален вестител известявал от площад на площад започването на новия месец с провикването „Савео.“ Думата е от гръцки произход и означава „поканвам“. Така започвали първите дни на месеците и римляните ги наричали „календи.“ Оттук думата „календариум“, което означава „книга за дълговете“. По това време в Рим дълговете и техните лихви се плащали на първо число от месеца. Ето откъде иде произходът на думата „календар.“ Следващите няколко дена (приблизително първата четвърт на Луната) се наричали „нони“, а дните от третата третина се наричали „иди.“ И така, главен фактор за известяването на първия ден от календите на новия месец било жреческото съсловие. А тъй като на тая дата се плащали дълговете, то изроденото вече жреческо съсловие често получавало подкупи, за да удължават и да скъсяват месеца, в зависимост от това как е удобно на заинтересованите римски граждани. И така, едни скъсявали, други удължавали месеца, докато всичко съвсем се объркало. И когато всички смятали, че всичко е така заплетено, че няма да може да се оправи, на политическата сцена излиза известният римски пълководец – Гай Юлий Цезар. Той възложил на александрийския астроном Сюзиген да преустрои объркания до такава степен от жреците календар, щото по думите на Волтер: „Римските пълководци всякога са побеждавали, но никога не са знаели в кой ден се е случило това.“ Цезар дал неограничени пълномощия на Сюзиген по провеждане реформата с календара. Много е вероятно той да е ползвал знанията, които са имали египетските жреци 3000 години преди новата ера по времето на фараон Джосер и неговият архитект – Имхотеп, за когото се предполага, че е създател на слънчевия календар. Откъде са изходили жреците в Египет при създаването на календара? Те забелязали, че между две последователни хелиактически[1] (слънчеви) появявания на звездата Сотис (Сириус) има 365 и 1/4 денонощия. Сюзиген също приел, че годината е равна на 365 и 1/2 денонощия. Той взел това за база и построил календара, почиващ на правилото: три поредни години да имат по 365 денонощия, а всяка четвърта година да има 366 денонощия. Възникнала обаче трудността: къде да бъде вмъкнат 366 ден? За случая Сюзиген се възползвал от пълномощията на Цезар, като взел предвид и тогавашните изисквания към религията, и вмъкнал този ден след шестия ден от календите на месец март. Този ден се наричал „втори шести“, или на латински „биссектус.“ В гръцкия език тази дума влязла фонетично като „бисокос.“ Славяните по-късно произнесли гръцкото „бета“ като „в“ и се получила думата „високос“, откъдето и досега произнасяме израза „високосна година.“ Календарът на Сюзиген влязъл в сила през 46 г. пр. н. е. и просъществувал до 1582 г, познат под името Юлиански календар. Той обаче не бил издържан, тъй като давал отклонение в броенето на дните по причини, понятни от гледището на съвременната астрономия. Това се почувствало осезателно върху религиозните празници. Тогава папа Григорий XІІІ направил нова реформа на календара и той приел днешния си вид, и е известен с името Григориански календар. У нас, в България, тая реформа е била извършена през месец април 1916 г, като датата 31 март е била последвана от датата 14 април.

И след тези няколко общи думи около историята на днешния календар, нека се върнем към пряката наша работа, т е., нека разгледаме и анализираме схемата на Фиг. 1, с която са си служели звездобройците от поречието на Нил, Тигър, Ефрат, Инд, Ганг, когато преди повече от 5000 години там е била съсредоточена мъдростта и културата на човечеството.

Нека най-напред направим описание на схемата, т. е. да се запознаем с нея. Тя представлява един кръг, който служи за основа. Този кръг е разделен на седем равни части (броя на дните на седмицата). Всяка точка от така разделения кръг е свързана със срещулежащите две точки, така, както е показано на фигурата. Получава се една седмолъчка. На върховете на тая седмолъчка са разположени символите на седемтях небесни светила, известни на древността. Земята е разположена в центъра. Фигурата фактически представлява една схема на звездна карта на геоцентричната система, но твърде опростена, тъй като са нанесени само планетите, и то статично. Всяка планета е свързана енергетично с един ден от седмицата, през който тя има доминиращо влияние. Още в древността са знаели, че денят неделя е свързан със Слънцето, денят понеделник – с Луната, вторник – с Марс, сряда – с Меркурий, четвъртък – с Юпитер, петък – с Венера, и събота – със Сатурн. Защо е така, ние не знаем. В западноевропейските народи, названието на дните е свързано с името на планетата, влияеща през тази ден. Германците например казват „Sonntag“, а англичаните – „Sunday“, което се превежда на български „Ден на Слънцето.“ У французите денят понеделник се казва „Lundi“, което се превежда „Ден на Луната.“ Вторник е ден на планетата Марс – „Mardi“; сряда – ден на Меркурий – „Mercredi“; четвъртък – ден на Юпитер – „Jeudi“; денят на Венера е петък – „Vendredi“, a Сатурн управлява съботата – „Samedi“. У нас имената на седмичните дни не са свързани с имената на небесните светила, а отговарят или на това, което се върши през този ден, или на реда му в седмицата. Понеделник – това е ден след неделята. Вторник – вторият ден на седмицата, ако понеделникът е приет за първи. Сряда е средата на седмицата средният ден, ако неделята е приет за първи ден. Четвъртък и петък съответстват на четвъртия и петия ден. Съботата вече нарушава това правило. Името на тоя ден произлиза от древновавилонската дума „шабат.“ За вавилонците и египтяните един ден от седмицата бил злокобен. В него ден не трябвало да се работи. Те го посветили на бог Нинурта, който бил и бог съдия на грешките, които правели хората. Този ден вавилонците наричали „шабат“ и не работели през този ден. Денят „шабат“ – събота – евреите също възприели като неработен ден, по указанията на Мойсей. Когато християнството взема надмощие, християните променили почивния ден от събота в неделя, той като в този ден е възкръснал   Исус   Христос.   Поради  тая   причина   и  сега   у  руснаците   неделята   се   нарича „воскресение,“ У нас името произлиза от древнославянския глагол „делати“ – работя. Изглежда, че посветените ръководители на древните вавилонци правилно са определили влиянието на светилата от Слънчевата система и тяхната връзка с дните от седмицата, защото Учителят прави същата връзка между влиянието на планетите и седмичните дни. Той казва: „Посветете по един ден от седмицата на планетите. Понеделник посветете на Луната, Вторник – на Марс, сряда – на Меркурий, т. е. на мисълта, четвъртък – на Юпитер – на благородните работи, петък – на Венера, съботата – на Сатурн – на философията. Как да посветим понеделник на Луната? – Ще се проявявате като нея. Тя е чиста, без никакви облаци. Тя има широки възгледи. Гледа весело на нещата.“

Фиг. 1

В заключение само можем да потвърдим, че:

1.    Денят неделя е свързан със Слънцето;

2.    Денят понеделник е свързан с Луната;

3.    Денят вторник е свързан с Марс;

4.    Денят сряда е свързан с Меркурий;

5.    Денят четвъртък е свързан с Юпитер;

6.    Денят петък е свързан с Венера;

7.    Денят събота е свързан със Сатурн.

Обаче, освен, че през целия ден влияние оказва светилото, свързано с него, то едновременно оказват също влияние и другите светила. Тук обаче трябва да поясним, че тяхното влияние не е през целия ден непрекъснато и с еднаква интензивност, а се променя във времето. В кой момент кое светило влияе заедно с титулярното на деня, можем да узнаем само след като направим определен вид пресмятания и се ползваме от схемата на Фиг. 1. За щастие, математическите пресмятания тук се заключават в доброто познаване на четиритях аритметически действия (събиране, изваждане, деление и умножение) до степен такава, че да не правим грешки, чието влияние да изменя верния краен резултат. Освен това трябва да си служим добре и с една друга област от апарата на математиката – това е доброто познаване на шестдесетичната система, където единицата е разделена не на 100 равни части, както е при десетичната система на смятане, а на 60 равни части. Тая, система е останала още от времето на вавилонската култура и е намерила приложение в отмерването на времето в часове, и на пространството – в ъгли.

Първоначално броенето на времето през денонощието започвало с изгряването на Слънцето и завършвало с неговия залез. Времето през деня се определяло по положението на Слънцето, а през нощта за тази цел се използвало разположението на характерните групи звезди. Различните народи са разделяли денонощието по различен начин. В Китай, например, още 3000 години пред нашата ера, делели денонощието на 12 части (на 12 „ке“) – 6 нощни и 6 дневни части, при което всяко „ке“ (част) се деляла на 100 части, като през годината големината на „ке“ се изменяла.

Съвременното деление на денонощието е дошло до нас от Вавилон, където била приета дванайсетичната система на броене. Затова вавилонските жреци, които се занимавали с астрономия, разделили денонощието на 12 двойни части. Древните гърци направили значителна крачка напред. Техният Клавдий Птоломей, който живял в Александрия през II век, разделил денонощието на 24 равни части. Той разработил и системи за измерване на слънчево време. Първите уреди за измерване на времето били примитивни, Гномонът-обелиск бил най-древният уред за определяне на времето по дължината на сянката. В Китай от него се ползвали стотици години преди новата ера. По думите на Витрувий, гномонът бил пренесен през 547 г. пр. н. е. от Вавилон в Гърция от Анаксимандър и Анаксимен. В Рим през I век, по времето на император Август, за измерване на времето бил построен обелискът на Сезострис, висок 34 метра. Пак за същата цел през XV век Паоло Тосканели построил на катедралата във Флоренция най-високия гномон с височина 92 метра. Гномонът всъщност е първият слънчев часовник. Постепенно слънчевият часовник изменял своя вид, като се усъвършенствал.

Освен слънчевия часовник, в практиката намират приложение и други видове часовници. Такъв е така нареченият „огнен часовник.“ При него времето се измерва с количеството изгорена материя, от която е направен самият часовник. Водният часовник също намира приложение при измерването на времето. Гърците го наричат още „клепсидър“, което ще рече „крадец на вода.“ При тоя вид часовник, времето се отчитало по количеството изтекла вода. Използвали са го и в Китай, и в Асирия. Водният часовник е бил усъвършенстван дотолкова, че можел да показва освен часовете, още  дните,  месеците  и съзвездията  на  зодиака.  Тъй като  тези часовници можели да  показват времето и през нощта, докато слънчевият действа само при наличие на слънце, през II в. от н. е. те се появили и в Рим. С водният часовник са свързани изразите: „Оттогава много вода е изтекло“ и още: „Времето тече.“

Подобен на водния часовник е пясъчният. По-нататъшното развитие на часовниковата техника довело до създаването на часовници с механичен двигател. За пръв за тях се споменава във византийските източници от 578 г. И всички тези видове часовници са измервали времето с точност, достатъчна за епохата, през която са били създадени, и са задоволявали напълно нуждите на практиката. Сега съществуват усъвършенствани астрономически електронни часовници, които осигуряват точност при измерване на времето от порядъка на 0,002 до 0,003 секунди.

И така, от всички теоретически и практически възможни периодични явления за еталониране и измерване на времето било избрано най-простото, а и най-изученото равномерно движение – денонощното въртене на Земята. Денонощието било разделено на 24 равни части. Една двайсет и четвърта част се равнява на 1 час. Всеки час се разделя на 60 равни единици – минути. А минутата съдържа 60 секунди. Така цялото денонощие се разделило на 86 400 секунди.

След тези бележки за измерването на времето, нека да се върнем пак към нашия въпрос за определяне влиянието на светилата през денонощието. Нека тогава да погледнем схемата на Фиг. 1. Тя ще ни води, за да постигнем целта си. За да бъде мисълта ни по-ясна, ще си послужим с пример. Нека примерният ден бъде понеделник. Според казаното дотук, през целия ден ще влияе Луната. Нейното влияние започва от изгряването на Слънцето. В първият час от изгряването му ще влияе пак Луната. За да видим през втория час кое небесно светило ще има влияние заедно с това на Луната, трябва да погледнем фигурата. Намираме най-напред къде се намира Луната. След това гледаме по посока, обратна на движението на часовниковата стрелка, коя планета следва след Луната. Това е планетата Сатурн. Значи през втория час ще влияе Сатурн, След него по фигурата следва Юпитер. Той ще влияе пък през третия час на деня. В четвъртия час влияние ще окаже Марс. В следващия редът е на Слънцето, след него е Венера, а в седмия час ще се прояви Меркурий. Осмият час вече е повторение на първия, т. е. отново ще влияе самостоятелно Луната. Петнадесетият и двадесет и вторият часове от денонощието също принадлежат на Луната. Двадесет и третият час е на Сатурн, а през последния – 24 час – ще влияе Юпитер (виж схемата на Фиг. 1). Настъпва отново първият час (смятан като първи от изгрева на Слънцето). Денят обаче е вече вторник. А вторник е денят на Марс – „пленника“ на Кеплер, „който се предаде след упорита и трудна борба“ и под конвоя на Аритметиката и Геометрията, без съпротива бе доведен в нашия лагер“ и след подробен разпит е издал трите основни тайни в механиката на небесното царство – трите основни закона на Кеплер. Макар и пленен, той продължава да владее вторника и първия, осмия, петнадесетия и двадесет и втория часове на това денонощие. Картината се повтаря и за останалите дни от седмицата, и тя би била съвсем еднообразна, ако денят беше 12 часа и нощта – 12 часа. Но това се случва два пъти през годината: около 22 март – времето на пролетното равноденствие, и около 22 септември – когато Слънцето за втори път през годината пресича екватора. През останалото време обаче констелацията се мени непрекъснато. Вследствие изменението на големината на деня и нощта в периода на една година, имаме изменение във времетраенето на влиянията на планетите през денонощието. От 22 март, когато денят е равен на нощта, започва увеличаване на деня, т. е. Слънцето изгрява по-рано и залязва по-късно. Това продължава до около 22 юни – точката на лятното слънцестояние. Стигайки северната екстремна точка, Слънцето поема обратния път на своето движение, т. е. тръгва към екватора. В денонощието това се отразява видимо, че денят започва да става по-малък, а да се увеличава времетраенето на нощта. Така достигаме до нулевото положение около 22 септември. Пресече ли Слънцето линията на екватора и навлезе в южната му страна, денят става вече по-малък от нощта. Намалението на светлото време продължава до около 22 декември, когато Слънцето достига южната екстремна точка от графиката на своя път по еклиптиката. Оттук започва процесът на увеличаване на деня и намаляване на нощното времетраене. Така достигаме до 22 март, откъдето започва повторението на описания цикъл.

Сега, нека да видим как влияе промяна на времетраенето на светлото и тъмно време върху продължителността на влиянието на планетите през денонощието. За да намерим интервала от време на влиянието на планетите през деня, трябва да разделим продължителността на деня на 12, а за да видим колко е интервалът през нощта, ще повторим това аритметично действие втори път, като разделим дължината на нощта с числото 12. В тая аритметическа операция е необходимо да вземем предвид, че денят и нощта всеки ден имат различна продължителност, дължаща се на движението на Земята около Слънцето, и следователно ще трябва всеки ден да правим изчисления.

Нека покажем описаната теория с един практически пример: Да вземем датата 27 май 1971 г. Ако погледнем в календара, ще видим, че денят е четвъртък. Следователно през тоя ден преобладаващо влияние ще има Юпитер. Своите влияния той ще комбинира и с другите светила по определения начин от схемата на Фиг. 1, като пръв ще бъде той – Юпитер. Колко ще бъде обаче времетраенето на влиянието на всяко светило, когато дойде редът му? Ето как ще узнаем това: от астрономическия календар (издание на БАН за всяка година) узнаваме, че Слънцето изгрява в този ден в 4 часа и 54 минути и залязва в 19 часа и 54 минути. Чрез обикновеното аритметическо действие изваждане (от часа на залеза вадим часа на изгрева) ще получим 15 часа продължителност на деня.

19 ч 54 мин – 4 ч 54 мин = 15 ч.

Тогава за нощта остават 9 часа.

24 ч – 15 ч = 9 ч.

За да намерим периода на влияние на всяко светило през деня и нощта, то е необходимо да извършим действие деление два пъти, а именно веднъж да разделим 15 часа, т. е. продължителността на деня, на числото 12, и втори път – 9 часа (продължителността на нощта) на числото 12.

15 ч : 12 = 1 ч 15 мин.

  9 ч : 12 = 0 ч 45 мин.

Следователно времетраенето на влиянието на всяко светило през деня ще бъде по 1 ч и 15 мин, а през нощта – 45 мин. А сега, нека видим кога, т. е. в кое време на деня и нощта, кое светило ще има влияние: В първият час ще влияе Юпитер. Неговото влияние започва от 4 ч и 54 мин. И продължавало 6 ч и 9 мин, т. е. 1 ч и 15 мин. От 6 ч и 9 мин започва влиянието на Марс. То ще бъде пак 1 ч и 15 мин и ще трае до 7 ч и 24 мин. А от това време настъпва влиянието на Слънцето и след като изтече 1 ч и 15 мин, достигаме времето 8 ч и 39 мин. В 8 ч и 39 мин, след завършване влиянието на Слънцето, започва да влияе майката на любовта – Венера. В 9 ч и 54 мин започва да оказва въздействие с влиянието си Меркурий, а след него, в 11 ч и 9 мин, настъпва влиянието на Цинтия – майката на въображението, или на български – Месечината, което продължава до 12 ч и 24 мин. Сега настъпва царството за влияние на Сатурн и продължава до 13 ч и 39 мин Осмият час е вече повторение на първия. Следователно на благородния Юпитер идва отново реда, т. е.:

от 13 ч и 39 мин до 14 ч и 54 мин – Юпитер;

от 14 ч и 54 мин до 16 ч и 09 мин – Марс;

от 16 ч и 09 мин до 17 ч и 24 мин – Слънце;

от 17 ч и 24 мин до 18 ч и 39 мин – Венера;

от 18 ч и 39 мин до 19 ч и 54 мин – Меркурий.

Но 19 ч и 54 мин е моментът на залязването на Слънцето, Денят завършва. Започва нощта. С нейното започване времетраенето на влиянието на светилата е вече както пресметнахме – 45 мин. Тогава от 19 ч и 54 мин, когато ще започне да оказва своето влияние Луната, нейното време ще бъде вече 45 мин, или:

от 19 ч и 54 мин до 20 ч и 39 мин – Луната;

от 20 ч и 39 мин до 21 ч и 24 мин – Сатурн;

от 21 ч и 24 мин до 22 ч и 09 мин – Юпитер;

от 22 ч и 09 мин до 22 ч и 54 мин – Марс;

от 22 ч и 54 мин до 23 ч и 39 мин – Слънце;

от 23 ч и 39 мин до 0 ч и 24 мин – Венера;

от 0 ч и 24 мин до 1 ч и 09 мин – Меркурий;

от 1 ч и 09 мин до 1 ч и 54 мин – Луната;

от 1 ч и 54 мин до 2 ч и 39 мин – Сатурн;

от 2 ч и 39 мин до 3 ч и 24 мин – Юпитер;

от 3 ч и 24 мин до 4 ч и 09 мин – Марс;

от 4 ч и 09 мин до 4 ч и 54 мин – Слънце.

Но в 4 ч и 54 мин изгрява Слънцето. Следователно започва следващият нов ден, който е петък. А в петък започва най-напред да влияе Венера. И наистина в реда на влияние от нощта идва влиянието на Венера. Описаният цикъл се повтаря в същия начин, като се направят нови изчисления за новия ден. След няколко упражнения пресмятанията ще стават вече с лекота и даже наум, и много лесно ще намираме интересуващият ни час от деня под чие планетно влияние се намира. И следователно подходящ ли е този ден и час за нашата работа. Защото „Всякой ден има своето предназначение. Но хората, като не разбират това, не отдават истински смисъл, който дните имат в човешкия живот. За пример, в първия ден Бог казал: „Да бъде Виделина!“ И видя Бог, че виделината е добро. И станало вечер, и станало утро – ден първи. Това е неделният ден, денят на виделината. Във втория ден Бог разлъчил водата от вода, т. е. разделил висшият живот от низшия, понеже водата, както казах, е емблема на живота. Той създал твърдта, като граница между тия два живота и понеже еволюцията на тоя ден не е завършена, Бог не се произнесъл за него. И станало вечер, и станало утро – ден втори. В третия ден Бог заповядал да се събере водата, която била под небето, т. е. низшият живот, в едно място, и да се яви сушата, която е емблема на човешкия мозък и на човешкия ум. И нарекъл Бог събраната вода море, а сушата – земя. И видял Бог, че това е добро, и затова рекъл на земята да произведе Всички видове растения, като подразбирал да се явят всички добри мисли в света. И станало вечер, и станало утро – ден трети. А в четвъртият ден Бог рекъл да се явят двете големи светила над твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта. Той подразбирал: първото светило, голямото, е умът, а второто – сърцето, чрез които човек прави разлика между доброто и злото, т. е. да разграничава едно състояние от друго. И тъй, четвъртият ден е ден, в който трябва да се създават условията за развитието на човешкия ум и човешкото сърце. И направил Бог Всичките звезди, които означават всичките сили вътре в човешкия живот, поставил ги на твърдта небесна, която подразбира човешката душа, за да светят на земята заедно с голямото светило – умът, и малкото светило – сърцето, да владеят над деня и нощта и да разлъчат Виделината от тъмнината. И видял Бог, че е добро, и станало Вечер, и станало утро – ден четвърти. И рекъл Бог В петия ден – водата да произведе всички Видове гадини одушевлени и птици да летят над земята под твърдта небесна, а те показват всичките стремежи и ламтежи на човешкия живот. И понеже това давало насока и смисъл на човешкото развитие на земята, Бог Видял, че е добро и ги благословил да се плодят и множат. Затова и нашите желания постоянно всеки ден се плодят и размножават. И станало вечер, и станало утро – ден пети. И в шестия ден Бог рекъл да направи човека, т. е. разумното по образ и подобие Свое, да владее над морските риби – над своите земни желания; над небесните птици – над своите мисли; и над скотовете над всичката земя – значи на своите пориви, над всичките гадове, които пълзят по земята, т. е. над своите страсти, които пълзят в неговия мозък. И след това Бог вдъхнал на човека Своето дихание, дал му е разумна душа, за да Го познава във всичките си пътища и за да работи и действа, тъй както Бог е работил.

И така, когато искаш да посетиш някого, да осветиш живота му, ще отидеш при него само в неделята, защото тя е ден на виделината. Ще му занесеш значи виделината.

Когато искаш до посетиш някой болен, ще направиш това в понеделник, защото този ден носи живот в себе си и пр.

Чии чиновнички са жените? Кой ги заставя да готвят ? – Луната и Марс. Казвате: трябва да се готви, за да ядем. Значи ядете вместо Луната и Марс. „Днес е сряда – ден, в който не се сяда.“ Ако човек седи, ако не ходи и не се движи, той ще пострада. Срядата някои я наричат „рада“, което означава възприемане, работене. Следователно срядата е ден на мисъл, на работа, на учене. Който не разбира това, за него срядата е ден за почивка. Кога почива човек? – Когато е ходил да воюва. Във вторник човек воюва, а в сряда почива, лекува раните си. Не, това не е сряда. Срядата е ден на учене, на изкачване по високи места, на пиене на чиста вода, на ядене на чист хляб. Срядата е ден, в който човек се учи как да се моли, как да постъпва, как да се сприятелява, как да забогатява и т. н. Не знаели човек тия работи, никаква сряда не съществува за него. Мъдрецът разбира значението на срядата в нейните букви.“

„И стана вечер, и стана утро – ден четвърти. В този ден Бог създаде инсталацията на земния живот, да го осветява, а именно: Слънцето, Луната и звездите. Всеки трябва да освети своята земя и своето небе. Четвъртият ден е страшният ден, страшното число. В този ден се появили човешкия ум и човешкото сърце. Някои от формите, които Бог създаде в този ден, се привлекли към ума, а някои – към сърцето.“

„Знаете ли за какво е определена съботата? – Тя е ден на Бога. В събота човек не трябва да мисли за себе си, нито за болките си, ако е болен, нито за дрехи и обувки. В събота човек ще мисли само за красиви, Велики неща, които не се отнасят до него.

Съботата е ден на почивка, а неделята – ден на възкресение, на избавление от оковите на ограничението и на смъртта.

А в седмия ден Бог си почина. Това подразбира, че седмият ден е ден на доброто, в който Бог е почнал да проявява своята любов към човека. Затова го е поканил да участва в това велико Божествено дело на Божествения живот.

И тъй, приложете съботата в живота си по новия начин. Опитайте това, което ви казвам. Доброто и Любовта трябва да бъдат празничните дни за човека. Това трябва да бъде почивката му през целия живот.“

Накрая на нашата работа, със схемата на Фиг. 2 искаме да дадем връзката между планетите, музикалните тонове, цветовете, металите, дните от седмицата и принципите. На схемата това се вижда добре и е изразено добре. Ето го същото и в табличен вид:

Публикувано изображение

Схемата на Фиг. 2 допълва схемата от Фиг. 1.

И така, не е безразлично кога какво ще вършим. „Когато садите боб, царевица, любеници или друго нещо, добре е това да става в периода на пълнене на Луната. Пълненето на Луната внася подтик, импулс за растене на растенията. Но в това време те не могат да растат. Те имат само Вътрешен подтик за растене, обаче самото растене спира. Щом Луната започне да се празни, и растенето на растенията започва. Значи светлината на Луната при пълненето е се отразява отрицателно върху растенето, т. е. спира растежа на растението.

Същият закон се отнася и до растенето на човека. Когато болният иска да се излекува от болестта си, лекарите му препоръчват да гледа Луната, когато се празни, и да се свързва с нея. Пълни ли се Луната, той трябва да затваря кепенците на прозорците си, да не прониква светлината е в неговата стая.“ И така нека всичко вършим в определеното за това време. „Идеите на човека растат и се развиват в периода на празнене на Луната, а добродетелите – в периода на нейното пълнене. Пълненето на Луната се отразява благотворно върху ония хора, които искат да се развиват духовно.“

   Фиг. 2

В заключение трябва да кажем, че настоящото не е рецепта за действията и постъпките на читателите. Това не е цел на нашата задача. Нашето желание е да внесем светлина при осъществяване на постъпките си, така че те да бъдат в хармония със законите в природата и да не излизат извън рамките на разумността, за да не изпаднем в положението на евреите, които догматично празнували съботата, изпълнявайки препоръката на Мойсей неразумно. Затова нека да си припомним думите на Христа по този повод: „И ето, имаше человек с изсъхнала ръка и за да го обвинят, попитаха го и казваха: Позволено ли е да цери някой в събота? И той им рече: Кой е онзи человек от вас, който, ако има една овца и тя падне съботен ден в яма, не ще я улови и извади. А колко е по-добър человек от овца! За то е дозволено да прави някой добро в съботен ден. Тогаз казва на человека: Простри ръката си; и простря я, и стана здрава, като другата.“

 

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Влияние на светлината и тъмнината;

2. Добри навици;

3. Езикът на Любовта

4. Силите на природата;

5. Ценното из книгата на Великия живот;

6. Крадецът и пастирът;

7. Петимата братя;

8. Старото отмина;

9. Козативни сили;

10. Противоречията в живота;

11. Пътят на ученика;

12. Смени в природата;

13. Фактори в природата;

14. Закони на доброто;

15. Добри и лоши условия.

 


[1] Става дума за хелиакалния изгрев на Сириус, което по време съвпада с разлива на Нил. Това означава, че след като Сириус се скрива през май месец, се чака първата му поява от лъчите на Слънцето – т. е. да стане видим преди него. Сега този изгрев се случва около 19 август.

 

Категории