ВСЕ ЩО Е ПИСАНО
„Защото тези са дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано.“ (Ев. от Лука, гл. 21, ст. 22)
Думата „отмъщение“ звучи някак си странно, тя не е на мястото си. По-добра дума от нея в български език няма, такава няма даже и в другите езици. Тази дума може да се замени с думата „счет”, „равносметка“, „ликвидиране“, „равновесие“. Христос, когото считаха и считат за идеал по чувства, мисли, стремеж, е казал някои неща много горчиви. Християните разбират християнството в това да грешиш, да правиш каквото искаш и да не даваш никакъв отчет пред Бога. Така разбират те идеален живот, да грешиш и за всичко да ти се прощава, обаче животът не се състои в грехове, прегрешения. Грехът е една случайност в живота. Тази случайност някога произтича несъзнателно, а някога – съзнателно, тъй че грехът бива съзнателен и несъзнателен или както адвокатите често пъти казват, че едно престъпление е с умисъл или без умисъл.
Всички хора, които сега съществуват на земята, съществуват по една необходимост на своето развитие. Те са определени да завладеят земята, животните, птиците, рибите, такова е тяхното предназначение. Да завладееш значи да туриш ред и порядък, да обработваш земята. Този стих има широко и двояко значение: по отношение човечеството; личния живот на човека и по отношение вашето тяло. Тялото на човека, това е неговата земя и всички животни са вътре в него: и риби, и млекопитающи, и птици. Всичко това човек трябва да завладее, но понеже те принадлежат на друг господар, той ще бъде отговорен за тях. Христос казва на едно място в Писанието: „Тези овци Твои бяха, Ти на мене ги даде, затова аз полагам живота си за тях.“ Следователно когато Господ дава на човека власт, тази власт е придружена с известна отговорност.
Всички хора искат да бъдат силни, но тази сила е потребна за извършване на работа, другаде тази сила няма смисъл. Месоядните животни, които са добили голяма сила, добили са я само чрез упражнение. Силата постепенно иде в света, също така и всички дарби, способности, които човек има, постепенно се развиват, не изникват изведнъж. Знаете ли, колко хиляди години, колко милиони години са потребни на гъсеницата, за да достигне от яйце в пеперуда? Съвременните естественици не може да определят колко години е потребно на гъсеницата да научи това изкуство да си прави пера, да се научи да преде и т.н. Ще кажете: „То ѝ е дадено от Бога.“ Не, тази гъсеница се учила милиони години и се прераждала, прераждала, докато достигнала положение от гъсеница в пеперуда. Онези от вас, които искат знания, нека вземат един микроскоп и да наблюдават под него едно бубено семе, да видят неговото развитие, да видят какъв процес ще стане вътре в него. За да се измени положението на това семенце, необходимо е малко топлина, която да диференцира тези клетки и те ще започнат да се делят по на две и ще се образува едно малко червейче, в което ще се развие едно малко стомахче, нерви, артерии, нервна система и то ще започне да живее един съзнателен живот на небето, а несъзнателен на земята. С това се обуславя разликата между хората и червеите, гъсениците. Хората живеят на земята съзнателен живот, а червеите живеят на земята несъзнателен, а на небето съзнателен живот. Христос казва: „Където ти бъде сърдцето, там ще бъдеш и ти.“ Човек се отделил от Бога и излязъл да странствува, като блудния син в притчата. Има право да странствува; има право да изяде богатството на баща си, има право да живее между разпуснати жени и приятели; има право, след всичко това, да стане свинар и да остане гол, с разпокъсани гащи и най-после, като дойде в съзнание, да каже; „На колко ратаи баща ми дава хляб, а аз ходя гол и бос.“ Ще си вземе тояжката и ще отиде при баща си и ще каже: „Съгреших пред тебе и пред Бога, прости ме!“ И баща му има право да заколи едно теле и да приеме сина си. И брат му има право да се сърди и да каже: „Този изедник изхарчи толкова пари, завърши странствуването си и като дойде, баща му заколи най-хубавото теле за него.“ Това е съдбата на всеки човек, този процес става сега в света.
Идването на Сина человечески ще се тълкува с онова велико съзнание, което с голяма сила ще дойде отгоре и тогава ще плачете. Разбира се, като се намериш гол, бос, гладен, ще плачеш. Някои казват: „Като дойде Христос, ще бъде много лошо, много страшно.“ Ама три дни като стоиш гладен, ще почнеш да плачеш, ще размишляваш, че идва Син человечески с ангели. Кои са ангелите?
Ще видиш тогава последствията на онзи живот, който си живял. Ще видиш не само сегашния си живот, но и другите. Така беше и с блудния син, той пресметна всичките си дни през живота и всеки ден беше за него един живот. Така и вие тук, колко пъти сте живяли, колко пъти сте слизали и сте се качвали, колко пъти сте яли и пили, а сега сте осиромашели и казвате: „Какво да правим сега?“ Рекох, ще отидеш да станеш свинар. – „Хубаво, готов съм да стана, но не ни дават рошкови, какво да правим?“ – Ще вземеш тояжката си и ще се върнеш при баща си. – „Дали ще ме приеме?“ – То е Негово право. Ако се върнете при Баща си, Той ще ви приеме. – „Но Баща ми ще ме види тъй одрипан, как ще се представя пред Него?“ Той и така ще ви приеме. Толкова по-добре, защото тези дрипели бяха по-рано вътре в тебе скрити, а сега са от вън. Благодари на Бога, че стана умен човек, че си отвън дрипав и гол. (Разумният живот е влязъл вътре в такъв човек.) Ще се върнеш при Баща си и ще кажеш: „Научих, че в Твоята книга е писано, да се въздаде всекиму, каквото е заслужено. Научих този велик закон.“
Тези думи на Христа имат значение и към съвременните народи и към съвременното общество. Съвременните европейски народи ще оголеят, ще изгубят силата си, ще настане глад, няма да има прасета, говеда, па и по-малко кокошки, пуйки ще останат, всички тези неща ще се намалят. Когато се намали и хляба, когато се дава само по 1/4 кг., когато не ядете по три дни, ще кажете: „Защо дойдоха тези неща до главата ни“, и ще помислите, че има някой виноват в тази работа. Няма виновни други, освен всеки сам за себе си. Нима онези жени и твои приятели, които ядоха и пиха с тебе, са виновати за нещо? Ти им достави средства, те бяха твои гости, направи си удоволствието да се повеселиш с тях, а сега няма защо да се сърдиш. Законът на възмездието е необходим, тъй като той изправя хората.
Сега вие се приготовлявате, като умрете, да отидете в друг свят. Аз ще ви запитам всички, и учени и неучени: от една ябълка, като падне един незрял плод, къде ще отиде? Ще излезе ли тази ябълка на пазара, ще се сложи ли на някоя царска трапеза, ще удоволствува ли тя някое невинно дете да вкуси от нейния сок? – Не. Този незрял плод ще остане да гние при корените на това дърво и ще трябва отново да се върне. За такъв плод няма небе, няма онзи свят – онзи свят е този свят. Този свят е света на безпорядъка, развитието, ще се учиш тука и като свършиш гимназията, университет, ще влезеш в онзи свят и ще ти дадат работа. Ако не свършиш гимназия и университет, няма да отидеш на онзи свят и няма да ти дадат работа, защото там всеки трябва да си върши добре работата, която му се определи. Може да ви подържат там 2–3 дни, но ще ви запитат каква работа може да вършите. Една баба от Варна, сънувала една вечер, че отишла на онзи свят и се намерила пред една голяма зелена маса, на която стояли белобради старци и пред тях разгърната една книга, която те разглеждали. Те я попитали: „Бабо, ти знаеш ли да четеш?“ – „Не зная, синко.“ – „Е, като не знаеш, на този свят ще носиш вода“, ѝ отговорили те.
На този свят може да си бил цар, но не знаеш ли да четеш, на онзи свят ще носиш вода. Човек в своя живот на земята минава през три стадии. Първоначалният живот е в стомаха и тогава хората разсъждават според законите на стомаха. Дава се угощение, канят се гостите. Започва първото меню: супа от пиле с ориз. Нареждат се наоколо трапезата гости, всички доволни от отличната супа. Второ меню: хубаво опечено пиле, с онези зачервени крачка, като го погледнеш, казваш си: „Благословение Господне е това.“ Трето меню: пуйка пълнена с ориз и стафиди и си казвате, като хапнете от нея: „Колко е велик Господ!“ След тази пуйка една чаша винце да се изпие, колко е хубаво така, развеселява се сърдцето на човека. Четвърто меню: пражоли от рибиците на свинско месо, отгоре полети с малко хрян. След тях малко винце, саксийка. Тъй се разбира живота, ето защо е дошъл човек на земята.
Това е съдбата на света. Така човек започва да завладява първо кокошките, пуйките, свинете и всичко това се събира вътре в него. Захващат всички тези животни да го питат: „Господарю, какво да работим?“ Свинете започват да ровят в стомаха му, волът започва да рита, кокошките – ровят, пуйките се перят в стомаха. Разстройва се стомахът на господаря и викат лекар. Господарят страда. Аз рекох, тези животни не може да се помирят вътре в тебе и затова стомахът ти се развалил. След това настъпва повръщане навън и се освобождаваш. Аз тълкувам думата „повръщане“ в друг смисъл, за мене тя е синонимна. Когато някой преяде, той повръща. Когато имаш неприятни чувства, от това какво ти казал един или друг, ще гледаш да ги повърнеш назад. Съвременните хора тръгнат някъде по къщите и започват да разказват: „Аз ядох днес една кокошка, но беше миризлива.“ И този, който е ял от същото ядене, ще се разстрои и ще започне да го разказва и той някъде, за да го изхвърли навън. Това е съдбата. Устата е създадена да влиза през нея храната, но не и да излиза. Всяка мисъл и желание трябва да влязат от едно място, а да излязат от друго. Две врати има у човека. Зароди се известна идея у тебе, тя трябва да излезе през твоите ръце. Само хубави работи трябва да излязат през устата. Никога човек не трябва да допусне на езика си да каже някоя лоша дума, защото за всяка праздна дума хората ще ти дадат отговор.
Вие сте в свръзка с онези, които са заминали на онзи свят, а именно с ангелите, светиите, а те са около 60 милиарда и между тях има същества, които са сто пъти по-учени от тези, които са на земята и за всяка ваша постъпка те си имат книги, в които си държат счет, сметка, както това правят търговците. Ти идеш на земята, раждаш се, храниш се, изразходваш толкова кислород, водород, желязо, злато, сребро, фосфор – всички тези елементи се турват в сметката ти, според колкото струват. Също така се изчислява и енергията, която се взима от слънцето, за което има специални електромери, знаят всичко, което си иждивял и след като си живял 100 години, знаете ли колко струвате на Бога? – Сто милиона лева струвате на Господа. Идвате на земята сто пъти и все по толкова милиони струвате, сметнете колко прави всичко това. Ето как се раждат вашите грехове и тогава ще ви покажат на една книга колко ви са греховете. Харчили сте, харчили сте и сега вече трябва да се спрете, защото иначе Господ ще каже: „От сега нататък на този човек не се позволява да се преражда, няма нито едно добро написано в книгата.“ Най-голямото нещастие в света е да те лишат от правото да се прераждаш, т.е. да ти забранят да дохождаш на земята. Това църквата го нарича „вечно мъчение“, да бъдеш вечно затворен.
Сега Син Человечески иде от небето за добрите хора. Той не иде да съди праведните, а да ги освободи. Тази разумна сила, която иде в света, ще унищожи всички лоши хора. Преди хиляди години е имало много повече месоядни животни, отколкото сега и те са били много по-големи, по-едри от сегашните, но постепенно те изчезват и се заменят с по-малки. Място за злото в света няма, то е нещо преходно или казано в научна смисъл: всички онези земни идеали, човешки идеали, ще изчезнат. Всяка мисъл, всяко желание, което не е направено по образ, какъвто Бог първоначално му е дал, ще се унищожи. Вие може да имате сто деца, но каква полза от тях, ако не сте ги научили на Божия закон? Каква полза от такива деца, ако любовта не е насадена у тях, защото тя е един велик стимул. От любовта се ражда вярата и надеждата, но без това първоначално вътрешно побуждение у вас не може да се зароди никаква вяра и надежда.
Тази любов, която Бог има, го заставя да дойде в света, в своя свят. Знаете ли кога идва Господ в света? – Той идва в най-големите кризи. Всеки 2 000 или 2 500 години Той посещава света в един или друг смисъл. Всички, които сте тук събрани, па и тези, които са извън България, в Германия, Англия, Франция всички са живяли и по-рано. Ние знаем кои са германците, кои русите, италианците, гърците, българите, англичаните – всички тези народи са днес с нови имена, но ние знаем как са живяли те преди 1000, 10 000, 1 000 000 години и т.н. Църквата казва, че откак човек живее има 8 000 години. Окултистите казват, че откак човек се явил на земята има 18 000 000 години, за които години Бог не иска отчет. Бог иде на земята да я изоре и всички растения, които досега не са могли да си създадат подходящо тяло, ще ги изкорени. Затова Христос казва: Всяко дърво, което не съгради подходящо тяло, ще бъде изкоренено, всеки човек, който не обедини Истината, Божествената Любов, ще бъде изкоренен, защото вън от Любовта няма живот. Едно дърво на камъни не може да живее, трябва му почва, пръст. Целият този дълъг живот, през който сте минали, вие сте работили, за да си набавите почва, пръст. Всичките ви грехове показват, че вие сте си създали почвата и Господ пита: „Можете ли да създадете при тези условия живот, можете ли да си свършите работата?“
Както земледелецът оре нивата си, така и вие ще почнете да орете вашите грехове. Под думата „грях” се разбира всичко онова богатство, което е складирано у вас и се е развалило и за да се освободите от тази развала, вие трябва да преобърнете няколко пъти почвата, за да я направите плодоносна. Знаете ли как земледелците обработват нивите си? Те ги преобръщат и ги оставят да стоят няколко време на слънце да се печат, за да се оплодотвори почвата. По същия начин Господ изпраща страдания, чрез които да се оплодотвори нашата почва. Страданието е плуга, чрез който ще се изоре нашата почва, нашите мисли и така с хиляди години ще действува върху нас, докато най-после ние се оплодотворим. С хиляди години ще действува върху нас Божествената Любов, докато ни оплодотвори.
Най-първо ще сме недоволни. Какъв е плодът най-напред? Той е кисел, сърдит, но след като го нагрее малко слънцето, става по-малко кисел, по-малко сърдит и най-после става сладък. Когато някой от вас е кисел, недоволен, той е още в зародиша си. Рекох, не му се сърдете, той е едва завързал, след десет Божествени години той ще стане сладък. Стига вашето сърдене да е принципално, да не приличате на онзи българин, който имал обичай, когато не мисли за нищо, взима си една пръчка, дяла я с нож, реже на едро, не мисли много. Ошурджията е дошъл: „А-а-а?“ Обърне навътре тоягата и почва да мисли как ще се плаща. Някои казват: „Ошурджия Господ няма“, и си режат. „Ама Господ иде.“ – „Тъй ли?“ Обърне тоягата навътре и почва да размишлява. Тази тояга е Божествената Правда. Ще я обърнеш към себе си, защото идва ошурджията и ще каже: „Пари тук дай, да си платиш данъка.“ Като имаш пари, княз си, бейден бей.
Знаете ли турската поговорка за бейден бея? Един богат момък, като влязъл между момите, те го нарекли „бейден бей“ [от бейовете бей]. Той си казал: „Хайде да се сгодя, та да стана по-голям бей.“ Сгодил се, но те му казали: „Адамънъ-якън” [близо до мъжете]. Тогава той си рекъл: „Я, да се ожена, ще стана още по-голям.“ Оженил се, момите му казали: „Адамънъ-барабар” [мъж като всички]. Той се почудил защо така го нарекли и си казал: „Чакай да напусна жена си.“ След това те му казали: „Адамънъ-маскарасъ“ [мръсник]. Господ ви праща свободни на земята, но вие казвате: „Чакай да се сгодим за дявола, ще придобием повече знания.“ – Близо сте до него. „Я, да се оженим за дявола.“ – Сега сте заедно с него. А като се парясате с него, ще станете маскара на хората. Сега всеки да каже на Господа: „Не искам този мъж или тази жена.“ Всеки мъж трябва да се парясва с жена си или жена с мъжа си. Христос иска парясване. Жената недоволна – да изпъди мъжа навън. Мъжът недоволен – да изпъди жената навън. „Този мъж тъй реже.“ Като реже, изпъди го вън. Жена, която реже, изпъди я вън, тя има да дава на ошурджията. Съд Божий иде сега!
Когато дойде Божествената светлина, вашите мисли ще станат ясни, обективни и ще видите какво сте направили не само в този си живот, но и във всички други скрити за вас животи. И пак всеки ден си представлявате, че искате да вървите с Бога. Долу тези маски! Спрете се пред Господа, като блудния син, и кажете: „Боже, това и това направихме, ние ще ти станем слуги, за да изпълним Твоята воля, бъди милостив към нас.“ Молете се, да ви впише в книгата на живота. Аз уважавам такъв човек, той е честен, той лъже само един път, а който крие своите грехове, той лъже десет пъти.
Ако не направите това, ще се намерите в положението на онзи гръцки цар, който страдал от проказа, неизлечима болест. Явява се пред него един лекар и му обещава, че ще го излекува и действително го излекувал. Лекарят се казвал Дубан. За благодарност царят го направил пръв в царството. Явили се много негови неприятели и започнали да правят интриги и най-после царят, за да се освободи от лекаря, решил да го екзекутира. Лекарят се молил на царя да не го екзекутира, но той не се съгласил. Тогава лекарят казал: „Аз искам да ти направя още едно добро, да ти оставя една много ценна книга, която като четеш, след моето обезглавяване, на всеки въпрос, който задаваш, ще ти отговаря моята глава.“ – „Дай тази книга, много интересни наблюдения ще бъдат.“ Отрязват главата на Дубана, турват я на една дъска и започва царят да прелиства книгата. Листовете били отровни и затова царят започнал да чувствува болки, да се разстройва. Тогава главата на Дубана отговорила: „Това е възнаграждението на всеки, който е неблагодарен.“ Така умрял гръцкият цар.
Коя е тази книга, която вие сега прелиствате? Кой е този лекар? Той е Христос и вие ще му отрежете главата, а дяволът ще ви даде книгата, която вие ще прелиствате и в тези листове ще намерите: „Това е възнаграждението на един грешник, който в сто прераждания не е извършил нито едно добро и затова заслужава да умре.“ Мнозина казват, че Господ е несправедлив. Ако би ви дал само един живот, прави сте, но при тези условия, при които живеете, Той е тъй снизходителен. Пак по Божия благодат живеете.
Но в новата епоха, в която Той ще дойде да тури ред и порядък на земята, ще има два вида хора: едни, които ще умират, а други, които няма да умират. Следователно вие ще останете от онези, които ще умирате и ще се прераждате, а други, които са праведни, ще се раждат, без да умират. Грешниците ще се раждат в най-неблагоприятни условия, ще имат хилаво тяло, развален мозък, развален стомах. Това ще бъдат вашите мисли и желания, които ще се въплотят у вас. Някой път някоя мечка или вълк изяжда някой човек. Това са неговите мисли и желания, които ще се въплотят в тази мечка или този вълк. Ако някой вълк или мечка срещне някой праведен човек, те ще се отбият от пътя си и ще отстъпят. А сега, не само вълци и мечки, но и най-малките микроби ще влизат в тебе и не те оставят спокоен.
Събират се лекари и обмислюват какво да направят, за да освободят човечеството от тези микроби. Само един микроб е в състояние в 24 часа да изпрати човека в ада, мястото на мъченията, защото тези са дни на отмъщение. Ще кажете: „Така ли Господ ще ни отмъсти?“ Е, добре, аз ще ви питам друго нещо: ако вие имате отлична градина и ако някой ваш приятел пусне своята свиня да рови из вашата градина, какви ще бъдат отношенията между вас и приятеля ви? Ще кажете: „Нали той ни обича?“ Вашата градина не е за свинята на вашия приятел, тя е за вас, за вашата жена и деца, да се разхождате. Тя не е за вашите прасета.
Ще ви направя друго сравнение. Един баща има четири дъщери. Отива в странство и на връщане от там донася подаръци на дъщерите си. Две от дъщерите започват да разглеждат подаръците си и не обръщат внимание на това, дали той има нужда, като уморен от път, да го прегледат. Другите две дъщери го преглеждат, умиват краката му. Кои дъщери вие бихте препоръчали? Ако бяхте някой момък, за коя от тях бихте се оженили? За двете дъщери, които мислят да се наредят и пременят с подаръците или за двете, които измиха краката на баща си? И вие сте две от дъщерите, които мият краката на баща си, а други са двете дъщери, които се само оглеждат на огледало. Този техен баща няма нищо да каже, но в себе си ще помисли: „Благородна е тази дъщеря, която ми изми краката, която ми сготви.“ Той ще бъде с всички вежлив, но вътрешно в себе си ще почувствува, че не е еднакво разположен към другите две.
Законът е такъв: Любовта само любов поражда, омраза не може да породи любов. Тя може да предизвика само любов от страх, но после тя поражда двойно по-голяма омраза. И при това страхът е качество не на любовта, а на злобата, на грехове, които сме правили в миналото. Страхът е неизвестен. Всички хора, които са злобни, грешни, са много страхливи. Страх те е, че ще дойде някой да ти иска пари. Следователно страхът е качество само на дявола, на него му треперят и гащите. Този лош дух, като влезе у вас, започват да ви треперят гащите. Вие казвате: „Колко се уплаших!“ А аз рекох: Уплаши се господарят ти. Изпъдете вашия господар и няма да треперят гащите ви. Вие тогава ще бъдете разумни хора, силни, ще придобиете голяма слава, ще бъдете с ангелите, ще бъдете подигнати в такава област на живота във вашите мисли и желания, че ще станете свободни в света.
Вие се страхувате какво ще стане със света. Някой път виждам този господар, иде и му треперят гащите. Аз му казвам: „Защо не мисли навреме, сега ще се подчиняваш, ще бъдеш свързан, ще те пратят долу и ще те научат да работиш. Досега си ял и пил, а от сега нататък ще работиш.“ Няма друго избавление от дявола. Дойдат слугите и питат: „Какво ще правим за в бъдеще?“ Ако дружите с вашия стар господар, дявола, ще вървите по същия път, но ако дружите с Христа, ангели Божии ще дойдат и вие ще бъдете в тяхното царство, ще бъдете в светлина.
Не искам да схванете, че аз ви говоря като на грешници. Не, аз пояснявам един закон. Ще кажете, говоря ви лоши работи, обиждам ви. Не ви обиждам, аз ви говоря истината. Аз говоря, че ще плащате, защото сега му е времето. Ще кажете: „Сега ли му е времето?“ – Да, сега му е времето. И всеки ще каже в себе си: „Ще платиш.“ Господ никого не обижда и когато Той говори, искам всички да бъдете добри и силни в света. Сега вие се приготовлявате, като напуснете земята, да отидете на онзи свят, да отидете да живеете на друга планета, например Марс, Венера, а след това да отидете към Слънцето. Ще минете през тези светове, но ще си останете пак същите хора, само че ще имате малко повече знания. Ще вървите по възходяща линия, от земята нагоре, която е опорна точка. От тук тренът ще ви вземе и след няколко години ще стигнете в друга планета, но за там ще трябва да имате пригодено тяло, а не както сегашното. Това тяло, трябва да бъде под контрола на вашата воля, да може да го разглобявате и пренасяте от едно място на друго. Ще можете всяка клетка от вашия организъм да я разглобите и да я пренесете от едно място в пространството на друго и после пак да я сглобите. Ще знаете закона на тяготението, ще знаете, че материята не умира. След няколко хиляди години ще може да се преминава от едно място на друго без железници, без аероплани. Тогава няма да има нужда да орете земята, храната ще си я добивате по съвсем друг начин. И като иде сега Христос, иде да тури нов ред в света. Това е Новото учение.
Христос казва: „Не трябва да грешиш, не трябва да работиш против новия закон.“ Всеки, който реши да работи за Бога, приближава се към Него, приближава се към този закон. Щом влезеш в обществото на ангелите, непременно тази окръжающа среда ще те подигне. Къде е да имаш съчувствието на едно общество от 1 000, 10 000 души приятели, да ти помагат и всеки да ти донесе нещо. Знаете ли какво благословение е това? А какво ще бъде, ако имаш 10 000 неприятели, врагове и всеки иска да вземе нещо от тебе? Те ще те оберат, ще те ограбят.
Затова Царството Божие е обединение, да работят хората един за друг и само тогава Господ ще ви помогне. А сега вие мислите само за себе си. За себе си – това са вашите животни: птици, риби, червеи у вас. Христос подразбира да се откажете от себе си и да влезете в разумния живот, защото и тези животни еволюират. И между тях има праведни червеи и грешни червеи, праведни птици и грешни птици. Общ за всички е този кармически закон. Вземете например сокола, когато напада на някои птици, от много той ще избере само една, грешната, а другите не ги закача. Някой господар от всичките си овци взима само една да заколи и то пак грешната, а другите оставя. Прасе, когато го отглеждат и не го заколят, то е праведно. Тоз е кармичният закон. Това е една велика Истина.
Как се образуват видовете, как учи за това съвременната наука? Науката казва, че тези видове постоянно се изменят, еволюират, тъй както и хората еволюират. В света има действително еволюция, но не тъй, както науката я знае. Ще кажете: „Каква разлика има между едно прасе и един човек?“ Разликата между едно прасе и един човек в материално отношение е такава, каквато е между една проста колиба и един царски палат. Нима аз не мога да вляза в една проста колиба, в гората или на полето и да живея в нея? Още по-голямо удоволствие ще изпитвам да живея в такава колибка, защото въздухът там е по-чист. Животните имат в себе си една колибка и аз мога да вляза в нея и да се разговарям с него. Може да посетя един вол и да се разговарям с него приятелски, той е умно животно. Може да се разговарям и с едно прасе. Ще кажете: „Е, с прасе ще се разговаряте!“ Може да се разговарям с един червей, с едно дърво. Това е съдбата на света. Ще питам една свиня: „Защо дойде на този хал, защо така осиромаша?“ Ще каже, като блудния син: „Едно време бях друго нещо, а сега, след като ядох и пих, дойдох на този хал. Ама сега какво да правя?“ – „Ще вземеш тояжката си и ще отидеш при Бога.“
Това прасе един ден като умре, ще стане един мъж на два крака, с ръкавици, с цилиндър, ще отиде между обществото и ще се ожени за някоя мома. Този мъж е бил по-рано едно прасе, което сега е вътре в него. Ако знаехте неговото произхождение, никой не би се оженил за него. Колко жени се ожениха за прасета, за пуяци, за волове и т.н. Това е дефактум тъй. Казва някоя жена: „Отличен мъж имам.“ – Отличен, много отличен. Новото учение разкрива нашето положение, което не е по-високо от това на животните. Като влезете в духовния свят, вашите мисли и желания стават обективни и вие, като ги видите, ще се засрамите и ще кажете: „Това място не е за мене, но да сляза пак на земята и да работя.“ Тук работа се изисква, затова се прераждаме.
В каквото положение да ни тури Господ, то е съдба, затова трябва да гледаме да победим своите грехове. Затова Христос иска да победим греховете си, да победим мислите си, желанията си, действията си в себе си, да ги подчиним и да се подигнем заради Господа. Не само да ги подчиним, но и да станат и те служители. И като тръгнеш с вола, захванеш да говориш с него, ще кажеш на господаря си: „Ти ще останеш тук, а аз ще говоря с вола.“ Тогава Господ ще каже: „Я, да видим твоя вол.“ Господ не се срамува да говори с вола, Той знае езика на всички същества, от никого не се гнуси и често пъти Той указва към един червей много по-голямо благоволение, отколкото към един надут грешник, който греши. Защо? Защото Господ вижда, че този човек сам си създава страдания и един ден ще обвинява Господа защо му е дал толкова страдания, слабо тяло, развален мозък. Господ казва: „Аз ти дадох един път, два пъти, три пъти добро, ти трябваше да се научиш да не злоупотребяваш с моето благо.“
Сега трябва да започнем със закона на Любовта. Искам да образувам от вас една велика вълна на любовта. Знаете ли, колко вида любов има? Досега съм изучавал 100 000 000 вида любов, всеки вид си има своя форма и свое качество. Някой казва: „Колко те обичам!“ Питам го с коя любов: с любовта на кокошката ли, с любовта на вола ли, с тази на гъската ли, на рибата ли, на червея ли, на комара ли, на славея ли, или с любовта на една майка или баща, с любовта на един светия и т.н.? Следователно Христос, като иде сега, ще отвори книгата и ще каже: „Ела сам.“ Той няма да ви съди, но ще покаже книгата и вие, като погледнете в нея, ще кажете като блудния син: „Нямам обуща, нямам шапка, нямам гащи, скъсан съм, съгреших, Боже, пред Тебе и пред Небето, прости ме.“ Тази притча за блудния син сега ще се сбъдне. От това дяволът ще остане недоволен, вашият по-стар брат и ще каже: „Аз толкова години работих за тебе, а ти нищо не ми даде.“ Затова казва Евангелието: „Не дойде да помага на ангелите, а на семето Авраамови.“
С идването на Христа всички хора ще се подигнат, всички ще чуят нова мисъл и ще почнат ясно да чуват гласа Му. Като проговори Христос от едно място, гласът му, като по телефон, ще се разнесе навсякъде. Всички праведни едновременно ще Го чуват и виждат. Той ще бъде едновременно навсякъде. Значи ще добиете шестото чувство, да бъдете ясновидци. Ако сега дойде Христос, Той ще бъде като вас, а от такъв Христос светът не се нуждае. Истинският Христос, като дойде, Той няма да яде и да пие, Него няма да Го гощавате, защото ако речете да Го гощавате, отиде та се не видя. Той не от храна се нуждае, а от плодовете на вашето дърво има нужда. Ще потърси да види, дали вашата душа е завързала, както онази смокиня и ако има плод, ще каже: „Благословена тази душа.“ Аз рекох: „Блажен е онзи, на чието дърво има поне един плод, който е узрял.“ Това вече е една привилегия. Това е обедът, с който Христос ще се нахрани и ще каже: „Градината ти е отлична, добре си я обработвал и поливал и плодът ти е отличен.“
Аз бих желал да ви оставя с тази мисъл, да работите във вашата градина. Преди една неделя дойде при мене една госпожа и ми казва: „Аз често поливам моята градина.“ Рекох, много хубаво се изрази. Знаете ли какво значи това? То значи: аз често плача. Това е страданието на сърдцето. От тези сълзи се образуват тези красиви плодове. Бих желал всинца да ми кажете тъй, не да казвате: „Аз често плача,“ а да кажете: „Аз често поливам, прокопавам градината си.“ Впрегни днес вола си и разори нивата си. А други казват: „Къса ми се сърдцето.“ Не ви се къса сърдцето, а просто орете вашата нива. Орете тази Божествена нива и ще имате хубави плодове. Това е смисълът на живота и Христос иде!
Знаете ли какво означава това? Аз разбирам, че светът се движи, всичко е движение. Един параход, преди да тръгне, чува се най-напред едно разтръсване, едно движение и след като това движение се предаде по всички линии в целия параход, той тръгва. Идването на Христа е движение на човечеството, като взима една права посока. Всички ние ще започнем да действуваме, да мислим, да чувствуваме по една определена посока, тъй както параходът се движи по своето право направление. Някои казват: „Не можем да си представим това нещо.“ Когато парата разтърси твоя кораб, когато това разтърсване дойде до максималната си точка, твоите мисли ще вземат ясно определена посока и тогава ти ще видиш и почувствуваш Христа.
Един господин, в един буден сън наскоро е видял Христа, с ореол на главата си, засмян и казвал: „Аз отивам към Йерусалим.“ Онези, които имат ясновидство, виждат Христа във всички полета, но неотложно слиза и всички ние чувствуваме това Негово слизане. Вие чувствувате сега едно раздвижване, едно безпокойствие и мислите: „Какво ли ще стане с нас?“ Какво ще стане с вас? Движи се вашият кораб, ще тръгне напред, ще тръгнете по определена посока към Божественото пристанище. Не ви говоря за гроба. С този параход от гроба навън се излиза и вие няма да умрете, а ще възкръснете, ще се измените. Една сутрин ще станеш и ще се питаш: „Дали съм аз или не?“ Една вечер ще си легнеш като червейче, на другата сутрин ще станеш като пашкул, а на третия ден ще станеш като една пеперуда и корабът ти ще тръгне напред. Ще се питате: „Какво става с нас?“ Ще ви даде Господ по-хубаво тяло, по-хубаво сърдце, мозък, очи, ръце, а не като сегашните – корави. Ще бъдете направени от най-фина материя, плат и там Господ ще напише своя закон и вие ще го следвате.
И тъй, цялата ви душа ще бъде един храм, а вашето сърдце – олтар, на който ще принасяте жертвите си. Духът ви ще бъде ваш слуга, а душата ви – слуга на Бога. Това е съдбата на света. „Съдба“, „да съдим” значи да намерим истинския смисъл, истинския път, по който като хора в обществото, като народи в човечеството, да научим задълженията си към Бога.
Някои ме питат дали ще се познаваме на онзи свят? Ще се познаваме, даже по-добре. Ще се обичаме ли? – Десет пъти повече. „Като бъдеш на онзи свят, няма ли да поглеждаш от високо?“ То значи да бъда някой пуяк. Там ще бъда десет пъти по-вежлив, отколкото съм на този свят. Това е любовта. Ще бъда засмян и весел, ще ви посрещам с най-голяма учтивост, деликатност. Няма да видите на лицето ми никакъв облак, не, то ще бъде веселие и радост. Сега някои от вас често виждат лицето ми замрежено, за което не съм аз виноват. Облаци, мъгли хвърлят около лицето ми сенки. Кой е виноват? Една сутрин, едно малко дете излязло и видяло Слънцето зачервено и го запитало: „Защо днес ме гледаш така гневно?“ Слънцето отговорило: „Не съм аз виновато, мъгли ме засенчват, но като се махнат мъглите, ще те гледам пак весело и засмяно.“ Такъв ще бъде отговорът на Христа. Той ще бъде весел към вас, с най-голяма учтивост и деликатност. Любовта, която Христос ще прояви, ще бъде такава, каквато Слънцето проява и вие ще почувствувате вътрешния смисъл на земния живот. Не ви говоря за живота на небето, а за живота на земята: Тогава само ще разберете, защо сте жени и мъже, защо се раждате и умирате, защо се жените, защо жените раждат, защо мъжете стават бащи и т.н. Ще разберете защо всичко е това. С тези страшни стихове някой проповедник би ви пратил в пъкъла и аз мога да ви пратя там, но това не е тълкуване. Разумният Христос иде от горе сега и ви казва: „Мир вам!“ Всекиму ще се даде това, което той заслужава. То не е страшно. Който за каквато работа е готов, такава ще му се даде,
Сега пригответе се да посрещнете Христа, пригответе си нови дрехи, но не за всички Той ще дойде едновременно. От сега нататък може да чакате Христа, все ще Го видите. Не мога да ви определя една дата, защото ще ви излъжа, но това ще бъде когато Той слиза, а когато замине, няма Го вече за вас, изгубен е. Тъй правят и астрономите със своя телескоп. Те могат да наблюдават една планета, когато е още много далеч и никой друг не я вижда, освен те със своя телескоп. Чак когато тази планета се приближи до Слънцето, ще могат всички да я видят. Така и Христос ще бъде забелязан от едни по-рано, а от други – по-късно. Едни, със своя далекоглед, най-рано ще забележат Христа, а другите ще го видят след като Той се приближи по-близо до нас. А трети и тогава ще спят и няма да Го видят.
Аз зная, че вие ще бъдете будни, ще видите Христа и Той ще ви говори тъй, както аз ви говоря тази сутрин.
Амин
Беседа, държана на 28.01.1917 година, гр. София
