ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО
5 ч. сутринта
Отче наш
На какво се дължи изкуството? Когато някой иска да рисува, той иска да даде израз, ще рисува кои линии. Да кажем, че искате да дадете израз Y на човешкото лице и рисувате тази фигура. Това лице красиво ли е? Той нарисувал няколко прави линии, но той трябва да ги превърне в криви линии, за да се нарисува красиво лице. Значи, в живота не може да се върви по една права посока. Имате линията АВ. Известна точка С се проектира нагоре. И ако нейната сила не се намалява, то тя ще отива до безконечност нагоре по права линия. Но понеже тази точка, като се движи по пространството, се влияе от други тела и постоянно губи от своята сила и затова се отклонява. И тогава ние имаме ъгъл на падането. Ъгълът на падането е равен на ъгъла на възлизането.
Фиг. 1
Вие искате да приложите, някой път искате да се движите в права посока. Щом срещнем известно съпротивление, то можем ли тогава да го приложим в неговата пълнота. Да кажем, че сте слуга или учител [в] някоя гимназия или в някоя прогимназия и направите някоя погрешка. Каква е вероятността да кажете истината? Но като знаете, че щом кажете истината ще ви уволнят. Можете ли да определите как ще изкажете истината? Да кажем, че сте изгубили вашето равновесие и сте ударили един ученик и сте му строшили ръката. Ще кажете ли вие истината като учител? Каква е вероятността да кажете истината? Може да се определят причините защо Учителят е ударил и счупил ръката на ученика. Това не е случайно, има си своите причини. Има хора, които всякога те предизвикват и не можеш да се въздържаш, а пък има някои хора, които по никой начин не може да ги удариш. Всичките предмети значи, не произвеждат еднакво въздействие. Да допуснем, че се приближавате до известна тежест. До два къса желязо от по един килограм. Но едното желязо нагорещено, а другото е студено. Второто желязо ще го бутнете с крака си, ще го поместите, а другото желязо, което е нагорещено до хиляда градуса, ще го прекрачите ли? Не, ще го заобиколите. Защо? Защото то съдържа известна сила в себе си. Та, ако вие се обхождате с един човек по един начин, а с друг по друг начин, то зависи от вътрешната сила на онези хора.
Един учител, за да има уважение към вас, трябва да има светлина във вашия ум. И ако ученикът не е нагорещен хубаво, Учителят ще го побутне. Где е вината? В учителя ли или в ученика? Това е сега горният извод. Някой предмет, ако го заобиколиш, а друг предмет бутваш. То защо трябва да заобиколиш първия предмет? Защото има една температура от хиляда градуса. А пък ти едва можеш да изтърпиш 40-50 градуса топлина. Следователно твоят крак може да се стопи и за да се предпазиш, трябваше да заобиколиш. А защо прескочи другото желязо? „Защото трябваше да съкратя пътя си." И понеже този предмет не представляваше препятствие за твоето ходене, ти мина през него. Кога постъпките на някой човек са красиви: когато са по права линия или когато са по крива линия? Когато ние пишем за прави или криви линии ние подразбираме отношение към известни посоки, към известни принципи.
Фиг. 2
Да кажем, че тялото В радиира. Линиите надолу от В, да кажем, че са радиуси. Когато този радиус изгуби своята сила и дойде до крайния предел на своята интенсивност, какво става с движението? Т.е. когато това движение срещне съпротивление, какво става с това движение? Повръща се пак към същия предмет. Например като срещне една преграда, посоката на правата линия ще се измени. Радиусът, * след като пристигне до известно препятствие, ще се върне ли до първия път.
Да допуснем, че тази енергия сега излиза по един канал. По този канал излиза енергия от точката С до точката А. При А има един канал В, който отива нагоре. Представете си, че щом дойде енергията по канала до А, то не може да се върне по същия канал. Понеже той е пълен. Постоянно иде енергията и затова ще се върне по друг канал. Представете си, че тази енергия тръгва и запълва цялото това пространство от С. Напорът е толкова голям, че тази енергия не може да се върне през А. А ще се върне през точката В, понеже каналът В е празен. Но допуснете, че всичките канали са пълни, няма празен канал. Тогава какво ще стане? Ще стане разпръскване на тази енергия.
Фиг. 2
Това става с житното зърно. То, като поникне, разпръсква се тази, излишната енергия и излиза навън. Житното зърно има зародиш в себе си. Част от енергията ще се даде на природата. Има две противоположни течения в природата: едно течение от житното зърно навън и друго течение от природата навътре. Следователно всякога при една загуба имате шанс да спечелите. Та когато кажете: „Изгубих своите идеи." Не, не сте изгубили своите идеи, но напрежението на вашите идеи трябва да иде в природата. И тази черупка, с която сте заобиколени, този морал, с който сте живели досега, стария морал, този вътрешен напор ще се разчупи и ако вие се уплашите и ако в дадения случай не може да използувате външната енергия, то ще дойде гниене и тогава това семе не е поникнало. А ако използувате, тогава колкото изгубите, толкова и ще спечелите. А печалбата ще бъде опитност, която ще добиете. А това ще бъде плюс.
Значи има изтичане на енергията от центъра, към периферията и друго течение от периферията към центъра. Има едно течение от душата на човека към Бога и друго течение от Духа на Първичната причина към душата на човека. Високо интелигентният човек, моралният човек използува тези две възможности и щом ги използува, имате един благороден човек. Тогава всичките енергии в него вървят по правилен път. Това са две течения, с които трябва да работим при нашето самовъзпитание. Това е цяла наука. Това се отнася за вашите чувства, за вашите мисли и прочие. И всякога може да приложите това.
Някой път сте намръщени, иде ви да избухнете. Ти казваш: „Иде ми да се пръсна." Хубаво е. Но трябва да знаеш и да се събереш. Ако не знаеш да се събереш, не се пръскай. Към кой процес спада пръскането? Пръскането съответствува на делението. Ако не знаеш да делиш, няма да знаеш и да събираш. Можеш да събираш само това, което си разделил. В сегашните аритметически правила се почва със събиране и после с деление. Едно и едно равно на две. Но в същност процесът на делението трябва да е предшествувал процеса на събирането. И във вашето минало вие сте делили, но сте забравили, че сте делили. В друго някое прераждане се явявате като малко дете и сте забравили, че сте делили. И тогава ви карат да събирате трудовете от вашите деления. Това деление може да е израз на вашия разумен или неразумен живот.
И пита това дете: „Защо трябва да събирам?" Този учител е практичен, той казва: „Под тази круша има три круши и под другата круша има 4 круши, я ги събери, колко круши се събраха?" „Седем круши." – „Добре. Тури ги в кошницата." Пита го сега Учителят: „За колко време можеш да изядеш крушите?" Допуснете, че всека една круша е по половин кило голяма. Седем круши правят три и половин кила. Учителят пита Иван: „За колко време можеш да ги изядеш?" И след като ги изядеш, каква енергия ще извадиш от тези круши за живота си? Ако изядеш 7 круши, знаете ли каква работа може да извършите? За бъдеще хората ще дойдат до това. Точно специфична работа можеш да свършиш, като си ги изял. И ако изядете 7 ябълки, точно специфична работа можеш да свършиш. С енергията на ябълките не може да извършите това, което може да извършите с крушите. Този въпрос е психологически сплетен.
Представете си, че имате 7 души художници, но те са един от друг по-талантливи. След като дойдете в съприкосновение с тези 7 души, какво влияние ще произведат върху вас? Ти ще се въодушевиш да рисуваш. И тези 7 души ще почнат да те коригират. Срещнеш после 7 души поети, един от друг по-талантливи. Ти досега не си писал поезия, но веднага тези поети ще ти придадат своето разположение и веднага ще почнеш да пишеш стихове. Един ще те коригира, като дойде вторият и той ще те коригира, после третият и т.н. до седмия. И ти вече ще приличаш на един поет донякъде. Или да допуснем, че 7 души музиканти срещнеш или 7 души религиозни хора. Всичките тези хора ще упражнят известно влияние и ще ти предадат своите качества. Всеки ден вие попадате под влиянието на тези музиканти, художници и пр. Тези енергии, които ви идат, могат да бъдат видими и невидими. Ти казваш: „Иде ми една идея." Тази идея може да бъде от някое същество по-разумно, тя иде от някой разумен център. Това същество е от един друг континент. Може да е от Невидимия свят. Пространството не упражнява никакво влияние. Правата мисъл на по-разумните същества се движи по-бързо.
Представете си, че вие живеете на Земята и може да се движите с бързината на слънчевата светлина. И тогава сутринта, като станете, за 8 минути сте на Слънцето и после пак впрегнете вашата каруца и сте пак на Земята. А ако се движите с бързината на биволска кола, ще ви трябват няколко милиона години, а ако се движите с бързината на един бърз трен, ще ви трябват от земята до Слънцето 250 години. Бързината съкратява пространството. Невъзможните неща за биволската кола са възможни за трена. И още по-възможни за светлината, за човешката мисъл. Невъзможното за светлината е възможно за човешката мисъл. Това, което е невъзможно за един, е възможно […].
Не тургай преграда за време и пространство. За днес може да не е възможно, но след милиони години може да е възможно. Ако някой каже: „Това е възможно за мене за милиони години." Аз подразбирам, че това същество не е толкова напреднало. А за един ангел е възможно веднага. А за един човек е невъзможно след хиляди години. А за някой философ е възможно за след няколко минути. Това, което е възможно за човешката мисъл, то може да се реализира. Не тургай „днес" или „утре", кажи: „Възможно е!" Не тургай „днес" или „утре" и то ще се реализира. Когато кажеш, че не е възможно, ти се обезсилваш.
Искаш да станеш поет, ако кажеш: „За сега е невъзможно", ти се обезсилваш. Кажи: „Възможно е!" Като казваме, че всека една мисъл е светлина, ние подразбираме енергиите, които излизат от Първичната Причина, от Бога. Бог ви казва нещо отвътре. А ти казваш: „Тази работа е невъзможна за мене!" Тогава Бог казва това на другиго. Не въздействувайте на Божествените мисли. Кажи: „Мога да хвръкна! Криле ще ми изникнат. Мога да стана светия, като ангел!" Някой казва: „Мога да изгоря." При неправилно горение има изгаряне, а при правилното горение няма изгаряне. Ще кажеш: „Мога да горя, без да изгарям." Не тургайте мисъл за умиране. То е крива мисъл. Това е човешкото, което спъва вашето развитие.
Следователно приложението: при всека ваша мисъл турете положителна мисъл! Като кажеш: „Мога да бъда музикант," и веднага ще почувствуваш известна радост.
Това е достатъчно. Може да не си такъв музикант сега. Онзи, който свири, ще почувствува известна малка радост. И вие сега може да почувствувате известна малка радост във вас, без да си свирил. И онзи музикант, който е свирил на сцената, на естрадата, той е работил цел ден и дошъл надвечер онзи, който е работил само един час. И като кажеш: „възможно е" и ти ще приемеш толкоз, колкото и онзи, който е работил цел ден. Какво противоречие може да има в това?
Та в доброто време и пространство няма. Кога се проектира времето? На физическото поле време и пространство има. Можеш да станеш музикант сега. Има деца, които се раждат музиканти. Едно дете се е родило гений и с много малко упражнение свири както онзи, който е свирил 30 години. Как ще си го обясните това? По силата на тяхната вяра, но не вяра, която се колебае. А при силата на разумната вяра, че у Бога всичко е възможно! Когато ние не даваме никаква отпора на Божествените неща и оставим те да се реализират, тогава всичко е възможно!
Онези работници на новата епоха трябва да имат тази положителна мисъл, която да няма обратни въздействия. А сега имате известни идеи и ако ви турят на изпит, колко души ще издържите? Например ако ви ударят по 25 удари по задницата или ако ви кажат, че ще ви убият, колко души ще издържите? Хубаво. Ако вие разберете този Божествен закон, може да направите тялото си с такава голяма бързина на вибрациите, та когато някой ви бие, ще каже: „Аз не искам да го бия, нека друг да дойде." И след като станеш, той ще каже: „Още един път не искам да вдигам ръка върху него. Този човек е праведен." Някой казва: „Ще убия този човек." Това е само измама. Никой не може да те убие. Трептението на човешкото тяло може да е толкова силно, че като дойде един куршум, той да се разпръсне. Снарядът ще се разпръсне. Нали трептението, което е по-силно, надделява?
Вие може да кажете: „Страшен е животът!" За онзи, който не обича, който не разбира, той е страшен. А за който разбира, той няма никакъв страх. Някои при най-малката мъчнотия капитулират.
Няма да противодействувате на Божественото! Ще кажете: „Всичко е възможно!" Ще ви пита някой: „Можете ли да носите Земята на гърба си?" Вие ще кажете: „Децата, най-малките деца могат да я носят, аз я нося и тя ме носи. Щом тя ме носи и аз мога да я нося!" Това са разсъждения много красиви. Земята е направена от милиарди малки частици и имат разумни центрове. И ако ти знаеш закона на тия частици, ще влезнеш в съгласие с тях. Ти, като туриш Земята на гърба си, тя едва ли ще има тежест. Всеки един от вас може да носи Земята. В дадения случай Земята е емблема на енергиите, които срещате в живота си. Ако вие вярвате на тази Първична Причина, то може да носите Земята на гърба си, а ако не вярвате, тогава едва ли ще може да носите 10 килограма. И едва най-големият юнак ще може да носи 100 кила. И ако ви дадат задача да поносите Земята на Луната и то по 100 килограма наведнъж; и ако на ден пренесете по 1000 кила, то за колко дена може да я пренесете?
Всичко онова, красивото, което иде в нас от онази Първична подбудителна причина, може да се реализира. Всички разумни същества, на които Бог е дал право да живеят, Той ги подтиква и им казва, че всичко е възможно! А пък като дойде време за реализиране, ти ще отбележиш във време и пространство, кога си го реализирал. Тогава в Невидимия свят или в разумния свят знаят отношението между тебе и Първичната Причина. Знаят как си работил. Та, не си противодействувайте, не си бълникайте. Някой казва: „Аз учен човек не мога да стана. Не мога да се развия." Това са стари прийоми. Ти ще кажеш на себе си: „Всичко е възможно!" Ще кажеш на себе си: „Философ ще стана! Поет ще стана! Светия ще стана! Ангел ще стана!" Ти да го знаеш. Работете в това направление.
Ангелът се отличава със своята интелигентност. Той се отличава с това, че служи добре, а не само със своето хвъркане. Не е важно това, ангелът само да хвърка. Но в него има разумност. Някой е философ, но слуша и детето, и ученият човек слуша детето. Философът слуша детето и казва: „Важна е тази работа." Че един Нютон остави една ябълка да му разправи и ябълката му каза: „Знаеш ли какъв е този закон, който ме кара да слезна долу? Защо слезнах?" И Нютон почва да мисли и откри закона на гравитацията. Значи тази ябълка му дава потик, всичко в живота може да бъде една разумна причина.
Сега да остане мисълта: не си въздействувайте обратно! Ще кажеш: „Възможно е!" И тогава ще бъдеш весел и с оптимистическо разположение. Всякога можем да сме в съгласие с Първичната Причина, всичко е възможно!
Така може да се съгласи един красив свят и да се реализират навън много наши мисли и идеи, да ги въплотите. По този начин всички велики хора са работили в света. Някои са работили несъзнателно, а други съзнателно. Та, ще турите това: за разумния всичко е възможно, а за глупавия всичко е невъзможно. И когато кажете: всичко е възможно, това е правило на разумния. А правило на глупавия човек е: всичко е невъзможно. И тогава ще си кажете: от разумните ли да бъда или от глупавите? При разумните ли да бъда или при глупавите? При възможното ли да бъда или при невъзможното?
Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
5 лекция на Младежкия Окултен клас, 21 септември 1928 г., петък, Изгрев
