Словото

Втората вълна 1919-1954

През 1919 г. брат Минчо Сотиров се връща от фронта и Учителят лично го поставя за ръководител на Бургаския кръжок на мястото на Пеню Киров, като е предпочел тъкмо него за този духовен пост, въпреки, че е имало и по-стари приятели. Брат Минчо остава ръководител на Бургаското братство до края на живота си.

         През 1920 г. Учителят е в Бургас и изнася ред беседи. Ето няколко бисера от неговото слово:

         „Реките са вените на земята, моретата са нейните дробове, а изворите – артериите. Земята е жива, тя диша, тя е разумно същество. Човечеството е дошло на земята от 18 милиона години…

         Има един закон за изменение коефицента на светлината. С него човек става невидим за околните. Можеш да се движиш между тях и да не те виждат.

         От 13-та сфера има и други сфери по-надолу. Никой няма да остане незасегнат от еволиционните процеси. Всички ще влязат  в сферата на тази вълна. Избраните са посветени. Те са на степени от 1, 2, 3, 4, 5 степен. Дядо Петър Тихчев е от посветените, Голов, Пеню Киров – също. Те живеят в свят на светлината.

         От 25 години небето над България започва да става по – лазурно. Това е резултат от добрите мисли, които се пращат в България от духовния свят. С това става и климатическо изменение. Това са забелязали много чужди хора, които са дошли в България. Затова и някои хора ги обхваща отчаяние. Те не могат да понасят тази светлина.

         Сегашното духовенство е на старата религия, то работи със старите методи. Щом някой не им харесва, казват: той е еретик. Така казват и за  г-н Дънов сега… Навсякъде се усеща едно обезслояване. И в Америка се стремят да вкарат младите в църквата, но те не отиват, защото формите са остарели.”

         През периода на втората вълна дейността на клона се е състояла в правила за индивидуално развитие, духовно, умствено просветление, закрепване на физическото здраве чрез разни научни методи, лекции, правила, екскурзии – за предпочитане планински, правила за хранене, подбор на хранителните продукти специално за всеки организъм, правилно дишане, използване на енергии от зазоряване до след изгрев слънце и тяхното благодатно въздействие върху човешкия организъм, най-вече със сутрешни излети. Всички тия напътствия са давани от Учителя и прилагани в живота на учениците му, често пъти и с неговото лично участие и лично ръководство. Изпълнявани са задачи за обща групова работа по духовен път, за запазване на България и българския народ и неговите общественици и разни професии, за общото му преуспяване и за обединение на славянството и пробуждането му в съзнание и свръхсъзнание, за да приеме Любовта Божия – безкористно служене.

         В касовата книга на бургаския клон на Братството от 1925 г. има следните графи: членски внос, Б.Д., трудов час, каса на доброто, фонд построяване на салон, фонд просветен, фонд народни будители, братски имоти, разни. Тя се водила от брат М. Сотиров, ръководител на кържока. В тази финансова книга е отразена духовната същност на брат Минчо. По начина на вписване на средствата може да се съди за неговата природа – невероятно дисциплиниран, просветен и духовен човек.Това не са само графи за събрани средства, те са основата на едно трезво и прозорливо отношение към настоящето и бъдещето на бургаския кържок.

         Графата „Б.Д.” е Божествения десятък, сума, с която всеки вярващ морално е задължен да отдели от своя приход и да върне на Господа. Тази графа е наречена от брат Минчо още „закон на изобилието”.

         В графата „Трудов час” са се вписвали придобитите приходи от извършена работа по приложение на задача от Учителя: дасе дава за Господа възнаграждение от свършена работа поне от един час от месеца. Всеки е бил свободен да работи каквато работа желае. Домакините, които не са получавали заплата също са участвали в изпълнението на тази задача. Внасяни са суми, получени от всевъзможни дейности. Задачите дадени от Учителя са се изплнявали с любов и старание.

         В касовата книга има и графа „Каса на доброто”, която брат Минчо допълнително уточнява: глоби! И в нея са се внасяли суми – дребни, но постоянни.

         Наличието но графа „Построяване на салон” в касовата книга говори, че вече е назряла идеята да се поднови малката паянтова сграда в мястото подарено от с. Александра на Бургаския кържок

         Графата „Просфетен фонд”отразява изпращаните  в София средства за издателски нужди. В този фонд са се събирали и суми, които са реализирани от продажба на наряди, брошури и др. дребни издания.

         В своята „Кратка история на Бургаската общност” брат М. Сотиров пише: „През 1926 г. се приложиха опити по задача за една година, дадена от Учителя от съборните дни 1926 г. до съборните дни 1927 г., от м. август до м. август, за образуване на братски комунален стол – кухня. Основатели бяха 6 души. Числото им се увеличаваше до 16-18 души, единични и семейства. Обикновено се хранеха дневно 8, 12, 18 души. Плащането на храната бе доброволно. Всеки столуващ плащаше, колкото обичаше, като влагаше сумите в една затворена касичка. Домакинът вземаше от касичката суми за покупка на хранителни покупки и периодически, обикновено месечно докладваше за състоянието на касата. Дефицити никога не се явяваха, а всякога имаше излишъци. В края на годината, при приключване на братския комунален стол – кухня, остана излишък от няколко десетки лева (ок. 90 лв.). ясно бе, че в случая при този опит бе прилаган законът на жертвата – законът на доброволното заплащане –Любовта. Опитът даде положителен резултат. Това зарадва твърде много Учителя, когато му докладваха за горния опит.”

         „През 1927-1928 г. – продължава брат Минчо – „Бяло Братство” – клон Бургас започна свободна продажба на книги на ул. „Богориди” – братска литература и др. просветни книги. Всеки минувач по улицата бе свободен да отвори джамлъка на библиотечния шкаф, окачен вън на стената на едно фотографско ателие, да си избере, която книга иска и стойността й да пусне в поставената в шкафа касичка. Всяка вечер се проверяваше и нито веднъж не се установи загуба на книги или суми. Всяка избрана книга бе заплащана с пълната й стойност, а някога и с повече пари. Имаше един единствен случай – липсваха 18 лв. от касичката. Това бе изпит за братството как да работи и злото да не се докосва до нашата идейна работа. Този случай ни подсещаше, подбуждаше да бъдем бодри и будни на поста си, винаги да имаме силна мисъл за охрана и ограда с добро, с любов към всички, за да потърсят духовна светлина. Има в нашия български народ добри, идеални души, безкористни служители на доброто. Веднъж в отворения библиотечен шкаф се намери една бележка написана със следното съдържание: „Възрадван съм от сърце, че в нашата страна има хора, които с доверие гледат на човеците, вярват в тяхната честност и оставят на свобода всеки да си купи необходимото и стойността му доброволно да заплати, без всякакъв контрол от когото и да било. Има велико бъдеще тоя народ.” Подпис: „Един от крайните леви течения.”

         Членовете на братството правеха ред упражнения за развитие на вътрешните качества на характера – за развитие на смелостта, мъжеството, безстрашието, издръжливостта, предприемчивостта, вяра в своите сили и др. такива. Братството устройваше екскурзии през разни сезони, времена, денем и нощем, поединично и групово, до обекти на 6-7 до 12 км. път вън от града, при тихи, тъмни и лунни нощи, при бурно, ветровито и дъждовно време, при снежна виелица, на редици един след друг, на интервал през пет минути пускане на екскурзианта или в геометрични фигури – триъгълници.

Всички тези упражнения са били успешно, завършвани без каквито и да било отрицания или премеждия. Спазвани са били и известни окултни правила. Това показва, че е имало съсредоточен ум при започване на упражнението, вяра непоколебима в себе си и спазване на различни правила за такива случаи (давани от Учителя). Всяка задача си има и своите формули, за да бъде правилно разрешена и да даде положителен резултат.”

         „През 1915 г. – пише Минчо Сотиров –, доколкото си спомням, един от пролетните месеци в общо заседание на братята-членове се взе решение, че е необходимо вече да се построи собствен салон за занятията на Братството. Беше определено едно празно място за този строеж – собственост на брат и сестра, членове на Братството, а суми за строежа да се дадат от другите братя членове на обществото. Това решение протоколирано и одобрено от Учителя, не можа да се реализира. Един ден Учителят каза: „За салон да си построите нямаше единодушие” – и твърдо добави – „У вас в Бургас, един ще построи салона!” Дълго се обмисляха тези думи на Учителя. Настъпи войната 1915-1918 г., после мирът през 1919 г. – и все събранията се правеха в частни домове на членове на Братството.

         През разни години клонът на „Бяло Братство”, гр. Бургас е прилагал ред практически методи за проучване условията, при които биха могли да живеят колективните организации в живота във всичките му отрасли. През 1935 г. братството се сдоби с една нива от 20 дка, подарена от една сестра, сега покойница, за общо ползване и обработване на братски начала. Зася се колективно от членовете на братството с лозе, овощни дървета и нива със зърнени храни. Така се работи няколко години. След това поради липса на работна ръка измежду членовете тя се даваше под наем.”

         През 1926 г. се отстъпи частното жилище, собственост на един брат на ул. „Цар Симеон” №25, впоследствие №35 и на ул. „Охрид” №3. Ремонтира се и се заздрави с подпорни греди и се приспособи за братски салон и за Молитвен дом. Това ремонтирано здание се използва от Братството до 1954 г., ок. 28 години. Налагаше се един по солиден ремонт, тъй като постройката беше стара и се рушеше. Единодушното решение на Братството, по предприемчива инициатива на някои смели братя, се извърши основен, коренен ремонт и през м. октомври 1954 г. стана новата постройка, във вида познат ни днес. Така завършена, тя е използвана за салон и молитвен дом на верска общност „Бяло Братство” – клон Бургас, преименувана по-късно на ул. „Републиканска” №44.

Източник: сп. „Сила и Живот“; Брой „Бургаското братство“ 1, от декември 1997 г.

Síocháin Leat

Категории