Словото

Втори период (1945-1989)

(“История на Паневритмията” е колективен продукт на тригодишена изследователска работа. Представянето му за първи път беше на творческата среща в Айтос през октомври 2010 г. Материалът е отворен за нови факти, документи и предложения.)

ІV.2.1. Обща атмосфера след заминаването на Учителя

Неочакваното заминаване на Учителя предизвиква кардинални промени в средите на Братството. Последователите не са подготвени и за предстоящите събития, които са продиктувани от смяната на политическата система. Избира се братски съвет, започва масирано издаване на книги, на „Изгрева“ се провеждат най-различни курсове, музикални събития и обществени прояви. Постепенно режимът започва да затяга примката около Братството. Принуждават ги да се регистрират и Братският съвет решава това да стане по закона за вероизповеданията, т.е. Учението да се води религиозна деноминация. Закриват печатницата, която е закупена с общи средства. В самото ръководство влизат недотам предани хора на Учителя.

Някои много бързо се ориентират в обстановката и решават да напуснат страната, за да намерят по-благоприятна среда за прилагане и разпространение на Учението. Такова място е Франция, където вече има десетки последователи, вдъхновени както от живата им връзка, направена с Учителя през 1939 г., така също и от последователната работа на Михаил Иванов през периода 1937-1946 г. В самото начало Братството там е единно, но постепенно започват процеси на разцепление. След възстановяване на дипломатическите отношения между Франция и България, през 1946 г. се възобновява кореспонденцията между двете страни, която е прекратена през 1940 г., когато Франция е въвлечена във войната. Границите отново са отворени и може да се пътува свободно, но за кратък период от време. През 1946 г. в Париж емигрира Виола Йорданова (Бауман), която по-късно (1979) ще издаде Паневритмия в Америка. През 1946-1947 г. заминава и Бертоли, който в началото работи заедно с Михаил Иванов, но впоследствие пътищата им драматично се разделят.

През същата 1947 г. за Франция отпътува и Ярмила Менцлова с цел да обучава френското братство на Паневритмия. В Париж обаче по това време обстановката не е благоприятна – води се кампания срещу Михаил Иванов. Това намира потвърждение в писмото на Ярмила до Боян Боев, за което съдим от неговия отговор от 18 декември 1947 г. Там той ѝ пише: „Любезна сестра Ярмила, получих ценното Ви писмо, което отдавна очаквах. Благодаря за сведенията, които ми давате. Бог всичко ще превърне на добро… Вашето отиване там е ценно, защото Вие ще им покажете най-вярно паневритмичните упражнения.“[1] През същия период в Париж Ярмила се среща с Виола Йорданова (Бауман).

Вероятно поради дългия период и липсата на обмен между българското и френското братство през годините на войната, Паневритмията във Франция не е разучена пълноценно. Това е предполагаемата причина около 1947 г. да се заснеме двадесет и пет минутен филм, който да покаже как точно се играят в България всичките 28 упражнения.[2]

Съществува твърдение, че кинооператор е Георги Парлапанов – този, който заснема филм с Учителя в края на 30-те години. Най-вероятно обаче лентата е направена с френски средства и с тяхно оборудване и оператор. Завършващият надпис накрая – „Fin“ – е на френски. Не е известно и някой от българските последователи на Учителя да говори в спомените си за такова събитие, като снимките на филм. Самият Парлапанов също не е споменавал нищо пред племенника си Данаил Жеков, който пък е операторът, заснел Паневритмията през 1977 г.

Тук е мястото да посочим още един заслужаващ внимание факт. В писмото си до Боян Боев от 26 август 1939 г. Михаил Иванов споделя свое намерение в посока заснемане на филм: „Един ден ще трябва да се филмират някои сцени от братството ни (в България), в гората, от упражненията и Паневритмията.“[3] Много вероятно е описаната по-горе инициатива да идва от негова страна, но точно в този период отношенията между нашето братство и това във Франция не са добри. Бертоли по това време е там и работи в тясно сътрудничество с Михаил Иванов. Задачата по филма е свършена от неговата дъщеря – Анина Бертоли. Междувременно Михаил влиза в затвора (1948), а точно тогава Анина пристига в Париж. Нейният баща вече е поел собствен курс и това е вероятната причина филмът, съхраняван от нея през годините, да остане непокътнат и на практика неизвестен до 1999 г. Тогава сем. Гобо от Франция го изпращат до коломенската група в Москва и оттам той идва в България.

Във филма участват 8 човека – 4 смесени двойки, от които засега са разпознати петима: втората жена – Верка Куртева, третата – Анина Бертоли и четвъртата – Йорданка Кисьова, както и вторият мъж – Неделчо Попов и четвъртият – Пантелей Карапетров. Снимките са правени пролетно време на Изгрева.

Анина Бертоли отпътува за Франция през 1948 г., след което се завръща в България едва след седем години. Вероятно точно за тези години по-късно тя споделя в спомените си: „Като отидох в Париж, почнаха да ме питат разни такива подробности: „Ръцете, дланите – нагоре, надолу, настрани?“. Аз играех Паневритмията, минавах за една от тия, които я знаят най-добре, но като започнаха да ме питат разни подробности, отворих книгата, която е напечатана на български, чета и тъй като ми беше прясна в ума Паневритмията, намерих доста грешки. Почнах да пиша на Елена Андреева: „Виж на еди-коя си страница какво пише, а всъщност ние иначе я играем.“ И тогава тя ми пише: „Да, наистина така я играем.“ И решиха да създадат нова Паневритмия, описана по хореографски начин. И тогава извикаха някои хореографи, там беше Мика – Мария Тодорова, на Борис жената. Извикаха също Ярмила, нали като балерина, Катя Грива, Елена Андреева и създадоха тогава тази нова Паневритмия и ни я изпратиха. Аз я напечатих тая книга с рисунки от Елена Андреева. Тя там се погрижи, изпрати 100 рисунки подробно за всички движения. Направих след туй издание, на което написах: „Направена в България“, т.е. коригирано второ издание в България.“[4]

Тази Паневритмия на Анина Бертоли е издадена вероятно след 1954 г., но не в издателство, а на циклостил, в тираж около 100 бройки. Тя не представлява точно копие на екземпляра, изпратен от България, а е с нанесени корекции от самата Анина. Дотогава във Франция има две издания на Паневритмията, които са превод от 1938 г. И двете са издадени от Жерар Низе през 1949 г. и 1954 г. Той има свое издателство в Париж, наречено „Куриер на книгата“[5], където издава и книги на Учителя. В началото Низе си сътрудничи тясно с Братството в Париж, но след като Михаил Иванов влиза за две години в затвора през 1948 г., той се отделя и открива собствен Център по природна хигиена, където се разучава и Паневритмия. Този център е в Лорг (Lorgues, област Вар), близо до Сен Тропе. Там като студент през 1959 г. попада Жан-Луи Гобо, а по-късно и неговата съпруга Арлет. През лятото на 1967 г. се появява и Ярмила Менцлова по покана на семейство Гобо. По това време тя е в Париж и помага на Низе в неговата книжарничка.[6]

ІV.2.2. Паневритмия през 50-те години на ХХ в

Картината на Паневритмията в България след 1944 г. е пъстра. Ето как изглежда тя през погледа на Мария Тодорова: „В началото, когато се даваше Паневритмията, се създаде една група, която да предава упражненията на останалите приятели, които идват на Изгрева. Така къде по-рано, къде по-късно те научаваха упражненията и се обучаваха взаимно един другиго. Обикновено става така, че всеки, който идва, хваща се в кръга, поглежда онези, които са пред него, и играе според това, което вижда. Така дойдохме дотам, че не всички играехме правилно Паневритмия. С годините едни играеха едно, а други – друго.

Минаха няколко години, след като Учителят си замина и веднъж на Паневритмия стана някакъв спор. Оказа се, че всеки играе, както си я знае, но приятелите не бяха я разучили добре. Тогава се сетихме за поръчението на Учителя към Ярмила, да оправи Паневритмията. Тя беше балерина и хореографка, имаше двигателна култура и знаеше от балета как точно могат да се опишат и да се дадат упражненията. Но се оказа, че и тя не ги знае добре. Тогава ние ги показвахме – аз и Елена Андреева. Намерихме и една млада сестра от Варна – Магдалена Иванова Петрова [ок. 1930-2005, по това време студентка в София, живее при Елена Андреева], която да ни бъде като манекен-модел и чрез нея се показваха упражненията. Тя ги играе, а ние седим отстрани и коментираме всяко движение, как трябва да се играе и как трябва да се запише. Така работихме няколко месеца и свършихме тази важна работа. Направихме протокол и се подписахме трите – аз, Мария Тодорова, Ярмила Менцлова и Елена Андреева. Във всяка една от нас остана по едно копие. След това аз извиках фотографа Васко Искренов и той засне всички упражнения, които ние играхме с Ярмила. Това бяха около 100 пози.

Елена Андреева размножаваше своя екземпляр и едно копие изпрати на Анина Бертоли в Париж, да го отпечата на френски език. Елена извика една художничка и като ѝ показа упражнение след упражнение, се направиха скици, които после се приложиха в изданието на Анина. Но този превод не отговаряше на това, което ние бяхме направили, тъй като според А. Бертоли трябвало да се обясни по-добре на французите.“[7]

Елена Андреева споделя следното за същата ситуация: „След заминаването на Учителя аз повдигнах въпроса, че не се играе точно и правилно Паневритмия. Аз това го казах, защото смятам, че проучих упражненията, може да не съм ги изпълнявала съвършено, но имах желание да го направя. Тогава събрах 5-6 души: Мария Тодорова, Ярмила Менцлова, Катя Грива, а това са стълбовете и при Нана, Бубата, на Славчо [Печеников] дъщерята, понеже тя имаше по-голяма къща. Тя беше цигуларят и още някой имаше, но не си спомням. Започнахме да проучваме едно по едно движенията с Ярмила и тя ги играеше в началото малко балетно, но аз съм прям човек и го казвам на Ярмила, защото тя е балерина, естествено, че така ще ги играе. Но после тя ги играеше много хубаво, когато така се вживя в упражненията, и така ние направихме точен текстуален запис. Направихме обясненията и ги заснехме на снимки с фотографа Васко Искренов. Тя [Мария Тодорова] го криеше от мен, че са заснели цяла поредица от снимки, защото мислеше, че и аз ще искам да ставам фотомодел. Текстът остана при мен, но когато хората го вземат, не ми го връщат. Сега съм взела текста, който е при Георги Георгиев, дето е мой близък, с трите деца. Сега неговият екземпляр е при мен, защото ми обещаха да ми направят на ксерокс две бройки, две течения, абсолютно както са там, без никаква промяна, както аз съм го писала. Искам това да го дам да се запази.“[8]

По спомени на Магдалена Попова направеното описание на упражненията става някъде в годините след 1950 г., вероятно ок. 1956-1957 г. Снимките на Ярмила и Мария, съпътстващи описанието, показват приблизителната възраст на двете участнички. За Катя Грива няма достатъчно данни да е участвала активно в процеса на работа. В този екип неизвестно защо отсъства и Милка Периклиева – човекът, правил описанията от 1938 г.

Описанието на упражненията стъпва върху вече издадената Паневритмия от 1938 г., като тук се обръща внимание на тактовете, което спомага за по-голямата прецизност в изпълнението. Изпъква професионалният изказ и терминология на Ярмила Менцлова – авторът на всички описания. Тя е човек с хореографско образование и опит в тази област, тъй като е присъствала в Школата на „свободния танц“ на Айседора Дънкан.

Проблемът, който възниква в Паневритмията от 1938 г., с несъответствието между музика и движение, тук е разрешен в полза на музиката. Забележката, която присъства на първа страница в изданието от 1938 г., затова че „всички движения [упражнения] започват на десен крак“, вече е премахната, а упражнения 7, 9 и 10 са описани да започват на ляв, вместо на десен крак.

ІV.2.3. Първи научни изследвания за влиянието от Паневритмията

След процеса срещу определени членове на Братството през 1957 г. и гоненията, които се предприемат от властта, Паневритмията постепенно бива забранена на Изгрева. Това вероятно става в началото на 60-те години на ХХ век и за известен период от около 10 години, до 1970 г. се играе само на събора на Рила. Ето какво казва Елена Андреева за този период и за първите научни изследвания върху Паневритмията: „След като Учителят напусна земята, играхме Паневритмия, докато имахме Изгрева. Един наш брат лекар – Стефан Кадиев – беше поканил няколко лекари да присъстват на упражненията. Те преди почването премериха кръвното налягане на няколко души: на млади, на средна възраст и на възрастни. След свършване на Паневритмията, на същите лица пак измериха кръвното и при всички имаше един и същ резултат – понижаване на долната граница. Това беше изненадващо въздействие. Доколкото зная, друг такъв опит не е правен.“[9]

„Анкетата се състоя в присъствие на 8 души лекари и методисти от Окръжния физкултурен диспансер. Протоколът на комисията, с диаграми на въздействието върху пулса и кръвното налягане, може да се поиска от архива на диспансера за 1958 г., д-р Стефан Кадиев

ПРОТОКОЛ

През септември 1958 г., в гр. София комисията, назначена с писмо от МНЗСГ в състав: председател д-р Хубенов, главен лекар на Софийски физкултурен диспансер и членове – д-р Рашков и Кънчева, методически ръководител на същия диспансер, като проведоха поредиците гимнастически упражнения „Паневритмия“, изпълнявани от верската общност „Бяло братство“ всяка заран върху „Поляната“ в кв. Изгрев, София, констатираха следното:

1. Гимнастическите упражнения стават всяка заран след изгрев слънце през времето от 22 март до 22 септември всяка година от 1934 година насам и са дадени по указания на основателя на общността Петър Дънов.

2. „Поляната“ е с благоприятно за цялото изложение много добро слънчево озаряване, далече от прашни пътища, оградена от борова гора и плодови дръвчета, при изобилие на чист въздух, добре подредена и чисто поддържана, като създава твърде благоприятни условия за сутринни гимнастически упражнения от типа „Сутринна зарядка“.

3. Упражненията се играят ритмично при оркестров музикален съпровод и при личното пеене на участващите в игрите.

4. Текстът на песните отразява явленията из природата, като слънцето, потоците, цветята, птиците, планината и притежава положителни емоционални комплекси. Поради това той е в пълно съгласие с принципите на Павловото учение относно водещата роля на мозъчната кора при укрепване на здравното състояние на организма. Музиката е оригинална, предимно в български национален стил и на високо художествено ниво. От голяма полза е включването на участниците с лично пеене на песните по време на игрите.

5. Движенията в гимнастиките изразяват съдържанието на песните или тяхната символика, чрез което се задълбочава психологическият ефект на текста.

6. Комисията намира, че физическото натоварване при упражненията засяга почти изключително горната част на тялото, раменете при слабо участие на кръста, долните крайници, че дихателните упражнения се правят, но недостатъчно. Поради това гимнастическите упражнения на Паневритмията са подходящи повече за възрастни хора и за деца, за развиване на пластика и чувство за ритъм. За младежите при по-големи физкултурни нужди е необходимо да се включват и други физкултурни комплекси при значително по-голямо физическо натоварване за късо време. Това се и прави от група членове на братството след Паневритмията, доколкото има време. Самата Паневритмия трае около 45 минути.

7. Упражненията на Паневритмията са интересни като хореографски групови изпълнения и следва да се проучат от специалисти по хореография с оглед тяхното по-широко ползване от по-голям брой и по-големи колективи. Поради своята оригиналност в чист български стил те биха могли да се ползват при нашите представяния пред външния свят, гдето се интересуват от битовите прояви на народа ни.

8. Упражненията се извършват при пълно градско облекло, което е затруднение при изпълнението им. Комисията изказва мнение за по-леко облекло при игрите, като при добро време се играе бос върху тревата.

9. В упражненията взеха участие както следва – на 17 септември – 120 души. Почти всички изпълняваха упражненията правилно, с малки грешки. Играещите се включват и изключват от игрите доброволно, при пълна свобода, според личното влечение и желание на всекиго. Това не се отразява върху хода на цялото изпълнение. Видимо спокойно и весело разположение на всички участници в игрите. Представени бяха двата пола, при преобладаване на женския пол, предимно по-възрастни хора, включително такива по на 80 години. Прави впечатление готовността на всички да пеят хорови песни из своя репертоар.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

От гореизложеното комисията заключава следното:

1. Гимнастическите упражнения на верската общност „Бяло братство“ под названието „Паневритмия“ са здравословно полезен физкултурен комплекс при положителен жизнеутвърждаващ емоционален заряд.

2. Паневритмията може да се използва като пример за масова сутринна физкултурна зарядка при музикален съпровод и колективно пеене.

3. При ползване от млади хора същата се нуждае от допълнителни физически натоварвания за сметка на част от еднозначни, повтарящи се упражнения.

4. Някои от упражненията, като „Тъкането“, „Квадрата“, „На ранина“, „Пентаграма“ и други представляват хореографски интерес и биха могли да се използват при представянето на народа ни на физкултурни фестивали.

5. „Поляната“ на Изгрева, заедно с цялата обстановка според начина на тяхното използване от страна на верската общност „Бяло братство“ дава основание тя да се намира под закрила на постановлението на Министерски съвет № 157 от 29 юли т. г. „За по-нататъшно развитие на физическата култура и спорта у нас“, отпечатано в бр. 65 на „Известия на Президиума“ от 15 август 1958 г., раздел І, т. 4, ал. 3.

6. Комисията препоръчва за по-широко ползване от нашата общественост дадения при тая обстановка образец за масова сутринна физкултурна зарядка, приспособена според мястото, условията, средата и възможностите, съгласно раздел ІІ, т.1, буква „г“, ал.2 от постановлението.

Председател: (п)

Членове: (п)[10]

ІV.2.4. Паневритмия през 70-те години

През зимата и пролетта на1969 г. три-четири млади жени, между които и Мария Митовска, се обучават на Паневритмия от Катя Грива.[11] След разучаване на упражненията те биват изпитвани за точността на изпълнение. Тъй като има проблем да се играе Паневритмия в София, Георги Томалевски пише молба до Директора на вероизповеданията и иска официално разрешение това да става в гората до телевизионната кула. Такова разрешение се получава и започват да се събират около 30-40 души, главно възрастни приятели с по 1, 2 или 3 цигулки. По спомени на Вергилий Кръстев, в началото е имало разминавания по отношение на някои упражнения. По същото време Николай Дойнов купува скъп полски магнетофон за 1500 лв. [това са 10 лекарски заплати], който работи на батерии и когато няма жива музика, се играе на записа, направен от Филип Стоицев през 1971 г.

На 5 март 1971 г. в дома на Игнат Котаров в пълна нелегалност е направен аудиозапис на Паневритмията и песни на Учителя в разстояние на три дни. Това начинание става благодарение на Филип Стоицев, който прави и всичките аранжименти. Инструментите, които участват, са: първа и втора цигулка, пиано, контрабас и флейта. Записите са направени в стая, с обикновен магнетофон.

След 1971 г. за две-три години се разрешават лагери на Рила, където понякога се събират около 100-150 души. Но след 1974 г. има нова забрана за лагеруване на планината. Тогавашната милиция се качва и разгонва всички присъстващи. Започват нови преследвания и репресии срещу последователите на Учителя. На Седемте езера вече не се разрешават лагери. От 1975 г. до промените една малка група от около 30 човека в пълна секретност се събира в местността „Сфинкса“, близо до връх Мусала. Там приятелите играят Паневритмия и прекарват съборните дни. Престоят им обикновено е за месец. През последните години присъстват и доста чужденци. Главен организатор на този лагер е Крум Въжаров. Той е човекът, който методично и целенасочено работи с младото поколение – изучават Паневритмия, окултни науки и главно – Словото на Учителя.

На 21 и 22 април 1973 г. Димитър Грива прави студиен аудиозапис на Паневритмията в радио „Монте Карло“. Това е първият българин, осъществил тази идея.[12] Ето спомените му за паметното събитие: „През 1944 г., когато бяха бомбардировките над София, Учителят праща Б. Боев при мен с поръчение да направя Паневритмията за голям симфоничен оркестър. Така аз останах на Изгрева сам с бай Ради и си довърших работата по оркестрацията. Всяка кола от Паневритмията, като завършвах, на 10-15 дена я носех в Мърчаево на Учителя. Той я преглеждаше и после я вземах и подвързвах. По-нататък трябваше да я издам някъде, за да завърша задачата, дадена ми от Учителя. Трябваше да се запише, защото партитурите стояха. В България тогава нямаше условия и аз пътувах често до Франция. От друга страна приятелите-французи ми казваха: „Вие може да сте свикнали да слушате Паневритмия с цигулки, с китари – сватбарски оркестри, но ние искаме да я чуем с един симфоничен оркестър.“ Моята мечта още в София беше да я запиша с оркестъра на Монте Карло. За мене е един от най-хубавите оркестри, които съм слушал. Отивам аз и намерих диригента, това е директорът на филхармонията в Монте Карло. Той е от унгарски произход, много благороден човек и интересен музикант. Името му е Тибор Кантона. Аз му подарих „Учителя говори“, отпечатана на френски език. Той бе слушал за нея. Учителят има голям авторитет сред розенкройцерите, а маестрото беше такъв. Той ме попита колко пари имам, на което отговорих, че като платя на диригента, ми остават 15 000 франка. За 40 мин., колкото траеше Паневритмията, трябваше да се платят 40 000 франка, но г-н Кантона отвърна: „Можете да започнете утре!“ Взех един много добър бас от операта, който изпя „Аум“.“[13]

По това време във Франция процъфтяват идеите на Учителя. От една страна Михаил Иванов мощно работи със своите ученици, а от друга Анина Бертоли, Ярмила Менцлова и други последователи на Учителя, които нямат съвместимост с Омраам, по свои пътища проповядват Новото учение. Анина, например, организира свои курсове за разучаване на Паневритмията в околностите на Париж, в парка „Сер“.

Ярмила Менцлова работи в подножието на Алпите – в Райхщет, община, която се намира в департамента Долен Рейн, област Елзас, недалеч от Страсбург. Там, през годините, тя провежда своите летни стажове. Съжителства с Жерар Жерве, който спонсорира аудиозаписа на Паневритмията, за който запис стана дума по-горе. Ето какво казва Д. Грива за Жерве: „Аз отидох в Алпите и се запознах с един зъболекар – розенкройцер – Жерар Жерве. Той имаше една каравана, с която пътуваха на екскурзии, прикачена на леката кола. Продаде я за 5 хиляди франка и ми ги даде.“[14] Този същият французин е на снимките в издадената от Я. Менцлова през 1983 г. Паневритмия.

Около самата Ярмила се образува кръг, който основава асоциацията „Приятели на Паневритмията“, чийто председател е Ан-Мари Ламбер-Фараж. Участват също Мари-Елен Ши – преподавател в националната федерация по йога, Мари-Пол Мери – художничка, Жерар Жерве и др., а през летните месеци домът на семейство Гобо е отворен за курсове и игра на Паневритмия.

През 1977 г. Мария Митовска и Григорий Кьосев се снимат в цветен филм за Паневритмията с оператор Данаил Жеков, който тогава работи в националния филмов център „Бояна“. Мястото е Рила, Мусаленският дял под връх Иречек. Цялата техника, която по онова време е доста тежка и обемна, е качена на гръб в пълна секретност. Музиката е на касетофон. Този видеозапис е един изключително ценен източник, от който може да се види нивото и начина на игра на Паневритмия по времето, когато е правен.[15]

Димитър Грива осъществява още един аудио запис на Паневритмията, но този път в зала „България“ през 1978-1979 година. Залата е съвсем празна, както се изисква при запис. Все пак там присъстват няколко приятели: Нестор Илиев, Георги Томалевски, Борис Николов и Жечо Панайотов, както и една полска писателка, живееща тук – Ванда Смуховска, съседка на Грива. Там басът, който пее „Аум“, се казва Динков. Записът е направен от Малкия радиооркестър с диригент Драгомир Ненов. В оркестъра по това време по една случайност е и новопостъпилият млад музикант – Петър Ганев.

Ето някои разсъждения на Димитър Грива по отношение на пропуските, които са направени в музиката на Паневритмията, и корекциите, които той е нанесъл: „В записаната от учениците музика има някои малки грешки, но когато тези песни попаднат в ръцете на един професионален музикант, той може да ги отстрани. Те не са фатални грешки. По този повод, за да сме по-стриктни, се събрахме около 1974 г. тримата с Асен Арнаудов и Мария Златева. Много от песните са нотирани от Асен Арнаудов. Много хубаво записваше той, беше един от най-добрите записвачи и на Паневритмията, и на песните. Така тримата нанесохме някои поправки на песните в нейната песнарка. А в Паневритмията аз съм направил поправките и мога да кажа кои са. Всеки един музикант ще може да ги разбере.[16]

Учителят даваше упражненията фраза по фраза – да кажем днеска е дошъл до една фраза, утре – до друга. Така едната фраза завършва на първото време на следващия такт, ако е последна, но ако след тази фраза следва нова, от този последния такт започва друг. И затова в първите упражнения от „Първият ден на пролетта“ по едно време трябва да си смениш крака, защото се получават тек такива тактове. Това нещо съм го избегнал в моята Паневритмия и ако се играе по нея, такова нещо няма да се получи. В отпечатаната Паневритмия [1938 г.] има пропуск – удълженията. В тази, която аз записах в Монте Карло, в моята партитура това е коригирано. Даже един научен работник [Александър Берендеев] повдигна този въпрос на една среща вкъщи, защо се е получило това разминаване.[17]

Много просто: така са я отпечатали, както се е записало грешно тогава. Например вчера свършват дотук, но Учителят продължава нататък, така, който е записвал, оставя този такт и започва нататък. Но трябвало е преди това да се види, че вътре в онова упражнение накрая се получават тек тактове. Ако се изсвирят всички упражнения от „Първият ден на пролетта“, ще се види, че то цялото е на чифт такт, през два такта става всичко. Това е ритъмът вътре – през всеки два такта, това е една фигура.

В „Първият ден на пролетта“, ако се забележи как го играят, по едно време прескачат там, затова аз съм махнал три такта, за да бъдат точно нещата. За тази корекция знаят всички музиканти. Това аз го направих със съгласието на Асен Арнаудов. Той е човекът, който най-много е записвал Паневритмията, повече от половината. Тогава е бил студент, а после беше в Мюнхен, след което стана професор по арфа в академията. Асен беше от музикантите, които свършиха много работа по време на раждането на музиката на Учителя. Срещнахме се и си обяснявахме как са станали тези неща.

За тези поправки аз поемам една такава отговорност, защото е защитима от гледището на музиката. Освен това Учителят каза, че тази Паневритмия ще се развие един ден. Той ни я даде като една мелодия, няма да вземе да я хармонизира, оркестрира – това го остави на нас. Когато ние започнем да правим това нещо, да я хармонизираме, да я оркестрираме, ние ще ги намерим тия пропуски. Те са много явни, гдето се казва, азбучни истини. Очевидно е, че проблемът е в начина, по който е работено – днеска е дотук, утре е дотам. Паневритмията не е на един път записвана, особено такова дълго упражнение като „Първият ден на пролетта“.

Нашата работа беше да го документираме, а що се отнася до грешките, всеки професионален музикант ще разбере, че е грешка и няма да има спор. Тука някои от нашите някак фанатично държат на някои неща. Ние поправихме очевидните грешки, защото някъде може да има и печатни грешки, не само редакционни. Ние някой път акцентираме върху неща, които не са фатални. Това всеки един музикант ще разбере. Важното е, че Паневритмията е издадена и е цялостна. Всяка регистрация, която ще прави един композитор или музикант, тези тактове, които аз ги махнах – три в първия номер и по два по-нататък, ще ги направят и те.“[18]

ІV.2.5. Паневритмията през 80-те години

Докато в България последователите на Учителя са подложени на гонения и репресии и Паневритмия се играе тайно в планината през август и през неделните дни в полите на Витоша, то във Франция десетки и стотици хора я играят всяка сутрин от 22 март до 22 септември постоянно през годините. В Америка Виола Бауман издава през 1979 г. Паневритмия, която е буквален превод на изданието от 1938 г. Анина Бертоли работи регулярно в Париж със своята малка, но сплотена група. Ярмила Менцлова чака своя час да изпълни заръката на Учителя – да постави Паневритмията на една принципна и професионална основа. Невидимият свят като че ли е изтеглил своето благословение от България и с пълни шепи го е излял върху Франция и останалия свят, където Учението намира своята естествена почва и условия за израстване.

В началото на 80-те години на ХХ в. неколкократно посещава България известният днес английски психолог и писател, а от 1988 г. и водач на Ордена на Бардовете, Оватите и Друидите – Филип Кар-Гом. Той от малък се интересува от древните традиции на друидите и постъпва в Ордена на Бардовете, Оватите и Друидите на 18-годишна възраст. След смъртта на основателя на Ордена Рос Никълс (1975) става последовател на Михаил Иванов, като за 7 години превежда негови книги на английски език. Вдъхновен от Омраам, той решава да посети България, за да се запознае по-отблизо с учението на неговия Учител – Беинса Дуно (Петър Дънов). Силно се „запалва“ по Учителя и Паневритмията и в продължение на 14 години редовно посещава България и контактува с хора от Братството. Филип заедно с тогавашната си жена, Даниел, изучават усърдно Паневритмията и издават книга за нея през 1980 г. В изданието си от 1983 г. Я. Менцлова посочва двамата като квалифицирани инструктори за Англия и дава техния адрес за връзка. Даниел Кар-Гом няколко години организира групата по Паневритмия в Лондон и популяризира лекциите на Учителя. Филип Кар-Гом допринася много за разпространението на Паневритмията в англоезичния свят, като в онези години води в България много хора, измежду които Дейвид Лоримър, Ардела Натанаел и Алисън Браун. Алисън също създава своя група по Паневритмия в родния си Глазгоу, Шотландия. Нейният син Барнаби Браун е изключителен флейтист на световно ниво. Той също тръгва по пътя на Новото учение. През 2000 г. прави уникален запис на Паневритмията в едно от най-известните студиа в света – „Аби Роуд“, прославено от „Бийтълс“. Освен него в записа вземат участие Здравка Баръмова – цигулка и Дерек Бел – един от най-прочутите арфисти в света. Този запис е с четен брой тактове на първите десет упражнения.[19]

При пребиваването си във Франция Ярмила Менцлова е предан и неуморен работник на нивата на Учителя. По това време тя продължава да организира своите летни стажове в полите на Алпите. С голяма любов и с голямо умение тя обяснява упражненията, като набляга на търсенето на вътрешния смисъл на движенията. Обучава няколко французи, които много добре усвояват Паневритмията и усъвършенстват движенията. Двама от тях са семейство Гобо – и до днес предани последователи на Учителя. По-късно те също организират курсове в Алпите.

Ярмила Менцлова следва пътя си в живота, а именно – да направи едно подобрено ръководство по Паневритмия. В спомените си приятели, които са я познавали, споделят, че това поръчение е осмислило нейния живот и се е превърнало в кауза. Семейство Гобо твърдят, че Ярмила е работила дълги години над ново издание на Паневритмията.[20] Така тя, вероятно предчувствайки близкия си край, през 1982 г. поканва в Париж Крум Въжаров, за да завърши делото на живота си. Ето какво си спомня по този повод Крум Въжаров: „След заминаването на Учителя Ярмила започна да работи върху уточняването движенията на Паневритмията и тяхното описание. Но тогава това в България не можеше да се реализира, затова тя се върна във Франция, за да може да работи и да финансира едно издание на Паневритмията.

По-късно Ярмила, знаейки, че съм присъствал още от самото зараждане на Паневритмията и съм работил през всичките години целенасочено за нейното изучаване, след като емигрира за Франция, поиска да ѝ помогна при описанието и уточняването на движенията. През 1982 г. аз заминах за Франция, където прекарах два месеца. Тя беше подготвила конструкцията на книгата, а аз дадох смисъла на всяко едно движение, неговия духовен смисъл и проекция, съгласно Словото на Учителя. Така че аз взех дейно участие в уточняването на нейната Паневритмия. Аз съм съавтор с нея, макар че това не е писано. След като Ярмила уточни, написа книгата, тя я даде за печат в едно издателство. Аз се бях върнал вече в България. Но се случи най-неочакваното – някой я удря по главата и тя си замина от този свят.

Това беше намеса на тъмните сили, които решиха да я премахнат, за да не излезе Паневритмията. Но тя си завърши работата като войник, и плати с живота си за това. Това не е малко, да платиш с живота си за своя идеал и онова, което работиш толкова години за делото на Учителя.

Когато получихме книгата тук, специално Галилей Величков ми обърна внимание върху някои музикални текстове, които бяха разместени. Имаше някои малки грешки при описанието на самите упражнения.

По-късно ние я преведохме на български език заедно със сестра Антония Бобекова, като всичко успяхме да уточним и да изправим пропуските.

Ярмила познаваше много малко Учителя, докато беше жив. А аз съм от 1927 г. в Братството и съм присъствал при създаването на Паневритмията от самото нейно начало и съм я играл през цялото това време. И продължавам и досега да я играя, особено като се наложи да подготвям младото поколение. Никога не съм мислил, че ще предавам Паневритмия, даже съм се смятал за един от най-обикновените. Но Учителят, който вижда далеч и знаеше всичко, че аз ще бъда този, който трябва да подготвя младите, прояви особено внимание към мен за Паневритмията. Тогава той дойде да играе с мен, за да пробуди известни центрове. И когато разбрах, че ще уча младите, тогава се наложи да проуча много добре и основно Паневритмията. Аз си зададох тази задача, да я проуча основно. Разговарял съм много с Катя Грива по този въпрос. Повече от двадесет години аз работих с младите и подготвих група, която познава Паневритмията, за да може да продължи делото на Учителя. Разговарял съм и с други братя и сестри и съм ги наблюдавал как играят.

Групата от Ярмила, Мария Тодорова и Елена Андреева, които са съставили текст с обяснения на упражненията на Паневритмията [през 50-те години] и са направили снимки, не е работила професионално. По-късно Ярмила свърши тази работа. Те не са специалисти и не могат да опишат и да намерят подходяща система и метод да изложат Паневритмията както трябва. Паневритмията на Ярмила от 1983 г. вече е на нивото на един голям специалист. Неслучайно Учителят ѝ беше казал, че ще оправи Паневритмията.

Сега [1990 г.] тази „Паневритмия” е готова за печат. Аз смятам, че Мария Митовска ще може да довърши тази работа така, както трябва. Тази книга трябва да излезе на български. Трябва да се зачете трудът на Ярмила и да се покаже, че тя е положила старание, време и сили, за да изпълни задачата, която ѝ бе дал лично Учителят.

По време на моето изучаване на Паневритмията, аз разговарях с много приятели, наблюдавах много стари братя как я играеха и от всекиго съм взел по нещичко, прибавяйки към това, което сам знаех и помнех. Затова смятам, че съм достатъчно подготвен, за да я предавам правилно. И младежи, с които 20 години работех, я знаят много добре и правилно и могат да бъдат образец и да я предават и на онези, които желаят да я научат.“[21]

През късната есен на 1983 г. книгата е вече излязла. На корицата като година на изданието е написано 1984, но тя излиза по-рано по настояване на поръчителите. На първите страници присъства и посвещението на Ярмила към Мари-Елен Ши с дата 24 ноември 1983 г., което е близо до датата на излизане на „Паневритмията”. С това посвещение се разсейват съмненията, че Ярмила не успява да види с очите си изданието.

„Паневритмията“ представлява луксозно издание, което отговаря на Високия идеал според параметрите на своето време. Структурата е семпла, едносъставна. Езикът – достъпен и комуникативен, без да натрапва професионална или друга терминология. Петнайсетте глави включват два предговора и музиката за упражненията, буквално препечатана от 1938 г. Най-голям обем от книгата, около 1/3, заема описанието на движенията. Авторът се е стремил да се придържа към съвременните тенденции на хореографското изкуство. Цитирани са редица актуални имена и техните произведения, като например тези на Айседора Дънкан, д-р Франсис Лефебюр, Рудолф фон Лабан и г-жа Фе Хелес, работили в областта на съвременния танц, както и върху влиянието на движението върху характера на човека. Изобилстват цитати от беседи и статии на Учителя, измежду които „Царството на живата природа“ и „Паневритмията“ от 1938 г.

Професионалният подход на Ярмила Менцлова може да се види също и в начина, по който тя решава да изобрази движенията. Използвани са снимки, но най-вече графики (рисунки), които напомнят за непрекъснатостта на движенията. Това описание дава една по-голяма широта и свобода при изпълнението на Паневритмията.

Един от най-важните въпроси, който това издание разрешава кардинално, е примиряването на Паневритмията от 1938 г. с тази от 50-те години, която може да се нарече ранната (първоначална) версия на самата Ярмила (там помагат Мария Тодорова и Елена Андреева). Интересно е да се проследи изключителната приемственост между Паневритмията от 1938 г. и френското издание както във философската и хореографската си част, така и в музикалната. Нотният текст при Ярмила Менцлова е препечатан същият, както е през 1938 г., но с една съществена разлика – в първите десет упражнения е внесена корекция на 6, 7 и 8 упражнение. Осъзнавайки в пълнота проблема, Ярмила Менцлова се решава на единствения разумен изход в този случай, а именно – да направи тактовете четен брой. Това решение тя съвсем не взема сама, а с подкрепата и препоръката на тогавашния елит от музиканти начело с Асен Арнаудов. Затова свидетелстват редица факти и участници, за които стана дума и в спомените на Димитър Грива. Друг известен музикант от школата на Учителя, чиято творческа и професионална реализация е също във Франция, Венцислав Янков, споменава, че има аудио запис на пиано и цигулка от това време, в който той участва на пианото. Този запис е също с коригирани тактове, както изисква синхронизацията с движенията при първите десет упражнения. Запис с четни тактове по онова време е правен и в Русия по молба на Роза Пронина и Михаил Папуш. Това са хората, от които през 70-те години на ХХ в. тръгва разпространението на Новото учение в Русия. Копие от записа, цигулка и пиано, може да се намери и днес в представители на Коломенската група в Москва.


[1] Всички писма от и до Ярмила Менцлова могат да се видят в „Приложения“ – Бел. съст.

[2] Архивният филм от 1947 г. може да се види на youtu.be/eJj4Y10KOJg

[3] Списание „Житно зърно“ – 2/2010 г.

[4] Кръстев, В., „Изгревът“, т. 7, стр. 660-661

[5] Courrier du livre. – Бел. съст.

[6] Разговор със сем. Гобо: friendsoftherainbow.net/node/1139.

[7] Кръстев В., „Изгревът“, т. 7, стр. 213-214

[8] Кръстев В., „Изгревът“, т. 9, стр. 158-159

[9] Кръстев В., „Изгревът“, т. 9, стр. 566

[10] panevritmiyabg.org/paneurhythmy/?lang=bg&go=history

[11] Разговор с Мария Митовска за Паневритмията: friendsoftherainbow.net/node/1138.

[12] Аудиозаписът може да се чуе тук: friendsoftherainbow.net/node/431.

[13] Кръстев В., „Изгревът“, т. 8, стр. 188-190

[14] Кръстев В., „Изгревът“, т. 8, стр. 231

[15] Филмът може да се види тук: youtu.be/CunoMxlGK_4

[16] Кръстев В., „Изгревът“, т. 8 стр. 246

[17] Кръстев В., „Изгревът“, т. 8 стр. 207

[18] Кръстев В., „Изгревът“, т. 8 стр. 207

[19] Записът може да се чуе тук: friendsoftherainbow.net/node/1519.

[20] Разговор със семeйство Гобо за Ярмила Менцлова и нейната книга „Паневритмия“: friendsoftherainbow.net/node/1139.

[21] Кръстев В., „Изгревът“, т. 6 стр. 351-354

Категории