ВХОДНИ ВРАТИ
„Отче наш“
„Аин фаси“
Ще прочета 12. глава от Еклесиаст.
В какво седи силата на знанието? Жената, която знае да пере вълната и да я извлачи, а не знае как да я изпреде, има ли сила. Значи силата е в изпридането и в изтъкаването на мисълта. Докато не се изпреде, докато не се изтъче и не стане на плат, никога в организма на човека няма да има сила. Сега обикновено говоря. Мисълта каквато е в духовното, такава е и в материалното. Тя съдържа известно количество материя в себе си. Тя не е съвършено безплътна. Желанията са още по-плътни и чувствата са още по-плътни, а туй, което е материален принцип, и той съдържа известно количество материя, но материя, която не се разваля
Тъй щото, ако ти имаш един принцип, върху който съграждаш живота си, ти имаш вече една материя, която сама по себе си прониква всичко. Например, ако разбирате какво нещо е принцип и може да схващате любовта, не само да схващате какво нещо е любов, вие бихте имали една мощна сила в себе си, която може да ви служи за всичко в живота. Например, ако имахте любовта, златото щеше да дойде при вас. Ако имахте любовта, крушата нямаше да бъде като сега, но щеше да ви дава плодовете си през цялата си година. Кравите сами щяха да дойдат да ги издоите. Знанието в книгите само щеше да ви се открие. Всеки човек е една написана книга. Това е за физическия свят, а в духовния свят няма никакви книги. Книгите като благо в духовния свят щяха да бъдат отворени книги за нас. И в небето се интересуват за вас като написана книга. Там искат да видят каква книга сте, какво Бог е написал във вас. За да могат да ви четат някои, той непременно трябва да ви обича, да ви люби. Не ви ли обича, вие сте една затворена книга. Обича ли ви, вие сте една отворена книга, от която може всеки да се ползва.
Така трябва да разбирате принципално. И след като отворите книгите, ще видите там дълбоки работи, които трябва да се изучават. Там има знаци. От духовния свят ще изучавате и останалите духовни светове. Същевременно ще изучавате и Божествения свят. Сега мислите, че знанието може да се предава. Действително знанието на миналото може да се предава, знанието на настоящето може да се предава, но знанието на бъдещето трябва да се изучава. Другояче казано, всички онези сили, които са над вас, тепърва трябва да ги изучавате. Които са под вас, те са онези книги, които вие вече сте прочели, но сте ги забравили.
Например вие сте чели книгите на рибата, но сте забравили какво нещо е рибата. Вие сте чели книгите на птицата, но сте забравили какво нещо е птицата. Сега са останали само понятията, че птицата има крилца, има и перца. Казвате: „Птица е.“ Но това не е птицата, която вие имате пред себе си, защото и човекът хвърка из въздуха, но птица ли е. Ум имате, но умът ви е само за улеснение на положението.
Казвам, има една основна черта, която отличава всеки един вид от друг. Например, ако ви кажа да напишете темата „Отличителните черти на птицата“, какво ще пишете? Знанието на земята трябва да ви бъде като помагало. Например аз ще започна с предметното учение. Някои от вас сте свършили вече преди години, били сте в университета. Да кажем, говорим за числото едно. Преведете числото едно в геометрическа форма. В геометрическа форма числото 1 е отношение. Преведено в геометрическа форма, това е точка. То е сила, която се проявява. Имате двойката. Как ще я преведем в геометрическа форма? Това е правата линия. Тройката какво е? Единицата и двойката, това са граници на правата линия. Следователно тройката е зачатък на известна плоскост. Ние знаем тройката. Какво е четворката? Това е цялата философия на Питагора. Така имаме отворения квадрат – четворката. Трябва да разбираш законите на точката.
Следователно, когато искаш да ограничиш една права линия или един принцип, който работи по правите линии, ти трябва да разбираш свойствата на точката. А пък при двойката вече имате един праволинеен свят. При тройката започва плоскостта и завършване на плоскостта. Така се създава квадратът. Петорката според този закон представя посоката, образуването на куба. При петорката и шесторката ние достигаме до нашия свят – образуване на телата.
Сега ние казваме – всеки център, всяка умствена способност започва с един център, от който се развива известна дейност. Първо една мисъл вие ще проектирате по права линия. Ако при това положение вие не владеете правата линия, т.е. не разбирате нейните свойства, понеже тя е един цял свят, свят на идеи, свят на постъпки, вие нищо няма да разберете. Мислите и постъпките вървят по права линия. Това знание в тоя смисъл е малко отвлечено, но всички работи все са отвлечени.
Например вземате думата „красота“. В какво седи красотата на човека? Вие не може да проникнете в красотата на човека, да разберете доколко е красив и казвате, че очите му са красиви, че устата му е красива, че лицето му е красиво. В какво седи тази красота? За да се прояви точката, трябва да влезете в духовния свят. Тя има особени движения, особени трептения. В какво направление се движи точката? Тя е пулсът на природата. Всяка точка си има и свой пулс. Следователно тя се движи. Но вие не може да знаете в какво направление се движи. Като се движи, тя образува правата линия. Това е обективният свят на точката. Какъв е субективният ѝ свят? Вътрешното движение на точката. В какво направление се движи точката? Тя обикновено се движи по права линия. Значи, щом точката се движи в посоката на правата линия, това е едно ограничение, това е поляризиране. Точката се движи на две страни – едната страна е плюс, а другата минус. Точката в себе си трябва да има известна разумност, само разумните същества могат да се поляризират. Това не е раздвояване, това е поляризиране, образуване на два полюса. И в съзнанието има два полюса. Знаем, че точката не заема никакво физическо пространство, но същевременно тази точка владее пространството. Извън пространството тя не може да се проектира. Например, въздухът не заема никакво пространство, но въздухът може да се проектира. Следователно точката, това е условието, чрез което той се проявява. Най-първо тя се проявява в правата линия, в праволинейния свят, в света на плоскостта и най-после в света на телата. Значи тя се проявява в едноизмерния, в двуизмерния и в триизмерния свят, в света, в който ние живеем.
Съвременното човечество едва сега започва да живее в триизмерното пространство. В тях желанието да хвърчат из въздуха, да правят хвърчила, показва, че те започват да живеят в триизмерното пространство. Те говорят за някакви дълбочини, за някакви височини, но какво е тази дълбочина и височина, те не са я изучили. Не е само да кажем каква е тази височина, не е само да кажем какво е безпределната дълбочина. Това дълбокото пространство, то е несъществено. Казват за някой човек, че има дълбока мисъл. Колко е дълбока? В какво седи дълбочината ѝ? Неговата мисъл била широка мисъл. По същия закон това, което мислим за пространството, какво ще ни придаде? Та и за качествата на човешката мисъл, дълбочина и широчина трябва да ни предадат нещо. Когато говорим за дълбочината, подразбираме дълбоките човешки мисли, понеже пространството само по себе си, времето само по себе си, това са форми, чрез които може да се изрази външната страна на съзнанието. Без пространство и без време Божественият дух не може да бъде достъпен за нас. Ние казваме сега, че не може да няма пространство. Сега ние питаме: „Ами ако нямаше пространство?“ Ако нямаше пространство, ние не можехме да мислим. Ако нямаше пространство, ако нямаше и време, ние не можехме да мислим. Но понеже има и пространство, има и време, ние мислим. Така вие ще се научите да разсъждавате. Всяко нещо, което може да се отрече, то е реално. И всяко нещо, което може да се твърди, е пак реално. Само че нещата, които се отричат, това е минус. Нещата, които се твърдят, това е плюс.
Следователно, като отричаш нещо и като твърдиш нещо, имаш един процес, едно равенство. Щом отричаш, имаш минус. Щом веднъж отречеш и два пъти потвърдиш, имаш минус. Тогава законът е: два пъти твърдиш, един път отричаш, имаш плюс. И два пъти като отричаш нещо, пак имаш плюс. Веднъж отричаш, друг път потвърждаваш, това е равно на минус. Тази работа така я зная. Знаете ли на какво мяза това? Мяза на онзи петел, който, като ровил с краката си в бунището, изровил един диамант и казал: „Тази пущина на какво мяза! Да беше поне едно зрънце.“ Ритнал той диаманта. Ако тоя петел знаеше как да употреби скъпоценния камък, той щеше да прехрани цялото свое племе, и то не само за една година, но за един век имаше възможност да ги прехрани.
Та казвам, всяка идея представя един скъпоценен камък. Ако вие не можете да схванете свойствата на този скъпоценен камък, вашето знание нищо не би струвало. Запример казвате – Бог е любов. Има един начин, по който ние може да заставим Бога да ни обича. Има един начин, по който ние може да заставим Бога да ни отритне. Човек може да застави Бога да го обича, може да го застави и да го отритне. В това човек е майстор, в това той е всесилен. Човек може сам на себе си да си направи добро или да си напакости. В това той е всесилен. Като правиш добро, Бог ще те обича. Като правиш зло, Бог ще те отхвърли. Някои от вас искате да знаете дали Бог ще ви обича. Направете добро. Казвате: „Как да правим добро?“ Ако ви кажа, че трябва да предете, казвате: „Как?“ Ще намерите една жена, която ще ви покаже как се съединяват нишките. Не е голямо изкуство, но и в това има знание.
Та моята цел е да ви въведа в новия начин на мислене. Този начин, по който сега мислите, по него начин хората умират, по него начин хората се карат. Този начин следователно е така оплетен, че има само смрад. Някой път, като се приближавам към хората, аз усещам този голям смрад. Навсякъде мирише, не се търпи. Това е старият начин на мислене. Например ти мислиш какво нещо е правото. Няма какво да мислиш за правото, ти трябва да живееш в правото. Ти може да мислиш за правото толкова, колкото умрелият може да мисли за живота си. Ако умрелият мисли за живота си, той е извън живота. Като мисли за живота, той ще усети гниенето на своето тяло, разрушението на своето тяло. И ако ти търсиш по този начин правото извън живота, ти ще мязаш на един умрял човек. И сега мнозина питат какво нещо е правото. Правото извън живота не съществува или съществува само като един процес на разлагане. Казвам, красивите мисли съществуват само в живота. Правото, това е палката на капелмайстора. Той, като дигне палката, управлява. Или като тръгнеш да ходиш, това е правото. Като си махаш ръцете, като си отваряш и затваряш очите, като ядеш, като спиш, като мислиш, като чувстваш, това е все правото. Право имаш да мислиш, право имаш да чувстваш, право имаш да ходиш, право имаш да ядеш, право имаш да говориш, право имаш да гледаш – каквото искаш да правиш, имаш право.
Като нарушиш правото, какво става тогава? Турят ти букаи, поставят те под закон, идат страданията. Всички страдания в света произтичат все от нарушението на правото. Основа на правото, това е правата линия. Яйцето, докато е в черупката вътре, защото има яйца и в природата, които с милиони години са чакали в пространството, но не се развили – тези яйца, които хората са създали, те са в пространството. Сега аз не искам да говоря, но казвам – човек е излязъл от едно яйце. Една голяма кокошка е снесла яйцето. Какво ще кажете на това? Господ взел това яйце, турил го някъде да се топли и се излюпил човекът. Ще кажете, че това не е съгласно с научните теории, нито с теорията, че Господ вземал пръст и направил човека. Казвам, това е начин на разбиране. Това е работата да има субстанция. Взел Господ отнякъде, събрал нещо. Добре, аз казвам, че то било събрано в едно яйце. Значи, като взел Господ туй яйце, държал го няколко часа в ръцете си и то се излюпило. Ще ви хареса ли това нещо научно? Вие ще кажете, че това не е проверено. Съвременните хора цепят косъма и казват, че това е еретическо. Как да е еретическо? Да греши човек, не е еретическо. Да направи човек едно яйце, това е еретическо. А да го направи от кал, това е още по-еретическо. Да направи Бог човека от яйце, това е по-благородно.
Сега аз не искам да ви накарам да вярвате, че сте излезли от яйце. Че човек е излязъл от яйце, това вие сами трябва да го научите. Туй яйце има седем черупки. Когато се постави човешкото яйце за измътване, то минава през седем квачки.
Сега въпросът е само за мислене. Това е новата мисъл. Вие не сравнявайте новата мисъл със старата. Старата мисъл не е авторитетна, нито меродавна. Рисунките на детинството не могат да бъдат меродавни и авторитетни за картините на някой голям художник. Един художник не може да се ръководи от своите детински рисунки. Сега сме авторитети, а тогава сме били ученици. И вие мислите, че идеите на вашето детинство са били благородни, безпогрешни. Може да се сравнява човек, но да мислите, че вие сте безпогрешни, че вие сте меродавни, това е погрешно мислене.
Например каже ви една сестра тъй: „Малко си грозна, сестра.“ И ти веднага кипнеш: „Как?!“ Питам, защо именно „малко си грозна“? Тая дума произвежда една реакция в ума или в сърцето ти. Казваш: „Как? Не съм аз грозна.“ Какво се разбира под думата „малко съм грозна“? Малко хора ще намерите, които да не са грозни. Единствените хора, които да не са грозни, това са светиите, а всички други са грозотии. Но понеже са толкова грозотии, затова не се познават. Отдалече се гледат. Добре че отдалече се гледат. Ако се гледаха отблизо, те нямаше да се погледнат. Те са толкова грозотии, каквито не сте виждали в света. Сега разбирайте думата „грозотия“ интензивно. Грозотията е като огън, слабият и силният огън. Такъв огън, който изгаря, разтопява и разлага всичко. Грозотията подразбира известна черта, която е някъде в очите, например. Тя е предизвикала известна деформация. Добре че не знаете нещата.
Сега аз не искам да насочвам ума ви към резултати, които са чисто физически. Грозотията в хората е произлязла от ред прегрешения, от кривите им мисли. Даже и най-чистите от вас, най-напредналите от вас, вие сами се познавате – цял ден какво мислите? Да спи зло под камък. Сега говорим истината, не е за осъждане, но тъй са нещата. Някой път искаш да мислиш, но дойде дяволът при тебе и цял ден хлопа, ходи, иска това-онова, вика. И ти мислиш, седиш, правиш това, което не искаш. Той те разиграва, не ти е приятно това, но не си господар. Като дойде дяволът, качи се на гърба ти, тури ти гем и цял ден си възседнат. После те пусне и ти се чудиш как си бил възседнат.
Та сега новият начин е начин, според който животът трябва да се поправи. Това е живот вечен, да познаем Бога. Значи туй красивото, хубавото, идеалното трябва да се познае. Като познаем Бога, неговата мисъл, той да бъде обект, модел, от който ние да се учим как да мислим, как да чувстваме и как да постъпваме. В това седи познаването на Бога. Трябва да имаме един модел. На земята не може да имаме такъв модел. Колкото и да обичате един човек, не може да изтълкувате някои негови постъпки, някои негови движения. Все има нещо неразбрано в неговите прояви.^ Човек, за да стане модел, трябва да е съвършен в своите изражения Та казвам, това представя бъдещия идеал, към който трябва да се стремите. Сега новото учение дава новите начини, по които трябва да мислим.
Казвам, трябва да любим Бога. Новото учение показва начина, как трябва да любим Бога. Най-първо ние трябва да възприемем Божиите мисли в себе си, да ги опитаме и след като ги опитаме, ще обикнем Господа, ще обикнем и ближния си. Знаете колко е мъчно да обичаш ближния си, който е грозен, защото хубавото, красивото всеки обича. Как ще обичаме Господа, когото не виждаме? Какво подразбира любовта към Бога. Да обичаме Бога, това значи да обичаме всичко в света. Казваме, че Бог е създал всичко. Ние казваме да обичаме Господа, но имаме една скрита мисъл в себе си. Никой не казва това, което мисли в себе си. Искам да ви изнеса морала. Казвате – как Господ е допуснал греха. Това е една затаена мисъл. Добре, представете си, че имате един мъж, който се оженил за една красива жена. Един ден жената вижда, че той седи при една красива жена и се разговаря с нея. Тя си задава въпроса, коя е побудителната причина, че той се разговаря с нея. Макар че няма нищо лошо в това, но някъде дълбоко във вас се крие една микроскопическа мисъл.
Аз изнасям това, защото всички ние сме пълни с една деформация на човешката мисъл. Няма нищо зло или добро, което може да се крие. Защото и най-малката мисъл дава свой резултат. То може да бъде така: минус-плюс, плюс-минус, плюс-плюс. Кой резултат е неправилен? Кой път е неправилен в случая? Двама светии са плюс, затова те се отблъскват. Единият казва: „Ти ще отидеш на север, аз ще отида на юг, да работим.“ Докато бяха плюс и нямаха знания, те бяха заедно, молиха се. Но един ден, като почувстваха сила в себе си, те казаха: „Няма защо да седим тук да си губим времето. Ще отидем между хората.“ Единият казва: „Аз ще отида на еди-кое си място в еди-кое си село.“ И така се разделят. Тук имате друг случай. Двама грешници, и то минават за учени, придобили знания. Единият казва: „Я да отидем в еди-кое си село, да откраднем няколко овци, да спечелим нещо от тях.“
Значи плюсът е доброто, което се отблъсква, а минусът е злото, което прави хората да крадат. Те, като отидат в някое село, стават крадци. Те създават правото. Явяват се адвокатите, които ги защищават. Благодарение на тези два минуса се е създало правото и проповедниците, които отиват да проповядват. Казват, минуси. Минусите имат едно свойство, че като минат някъде, например покрай някоя овца, и обичат да взимат, привличат овцата към себе си. Това свойство има минусът. Като дойде до една каса, и тя се отваря, а парите отиват в джоба му. Магия има той. Това е минусът. Той има свойството да привлича. Плюсът има друго свойство – като види отворена каса, той я затваря. Дето мине, той не мисли, че трябва да откъсне нещо. Като отиде да откъсне нещо, това нещо бяга от него. Плюсът отблъсква нещата, затова всички добри хора са богати. Богатият носи за себе си един плюс. Следователно, той е толкова натоварен с онези възвишени идеи. Той казва: „Аз трябва да дам от себе си.“ Той не мисли да взима. А минусът е този, който е ходил да взима. Това е само за изяснение. Плюсът, след като е работил дълго време, например той изгубва горната светлина, остава само долната. Минусът е почвата. Плюсът е семето, което е посято в земята. Почвата и семето, събрани на едно място, те правят разбор на силите, които ще дадат плода. Вие трябва да знаете каква е силата на минуса и каква е силата на плюса.
Та на всяка една мисъл – вие трябва да знаете нейния минус, защото тя може да се развива и при благоприятни, и при неблагоприятни условия. Някой път вие се чувствате много силни. Но силна мисъл е онази, която никога не отпада, никога не отслабва. Когато казват любовни мислихте никога не отпадат. Мисъл, която има зад себе си любовта, тя никога не отпада. Вие не сте правили наблюдение в това отношение. Влезе една лоша мисъл в ума ви или завист, вие сте в едно неестествено състояние. Например една сестра говори красноречиво. Друга казва: „Само тя ли може да говори!“ У някои се явява завист, тя започва да сравнява себе си с другите. Вземете огледалото и гледайте да видите тези две състояния, да видите, в какво положение се намират вашите очи. Или когато човек не иска да изпълни това, което трябва, тогава той стиска малко устата си и казва: „Аз не съм от тези хора.“ Някой пък си стиска зъбите, друг си стиска устните. Защо стискаш устните си? Този човек има преизобилно други мисли, които не е реализирал. Той казва: „Не е само това, което ще ми дадете, това е излишното. Може да имам и други задължения, които не мога да изпълня.“
Сега основната мисъл. Сега разбирайте под думата „яйце“ Божествения процес, който действа у вас. Имаме едно състояние, например състояние на духовна депресия. Депресията винаги произтича от някои духовни резултати. Депресия може да има майката по причина, че нейното дете е боледувало. Депресия може да има търговецът, депресия може да има ученикът, депресия може да има художникът, депресия може да има музикантът по причина на външни неблагоприятни условия. Тогава, за да премахнете една външна депресия, вие трябва да разбирате основните закони, чрез които депресията се видоизменя. Най-първо ще започнете с малките видоизменения. Няма да искате да измените мисълта на един човек, който е положителен като вас.
Например въшките могат да произведат депресия, бълхите могат да произведат депресия, дървениците могат да произведат депресия. Лошата храна също произвежда депресия. Да допуснем, че вие сте яли мъчно смилаема храна. Тогава, за да премахнете депресията, ще вземете рициново масло. Простудяването също може да произведе депресия. Тогава ще вземете пет-шест чаши гореща вода, ще направите една топла баня, ще се изпотите и ще изхвърлите нечистотиите. Веднага кръвта ще почне да циркулира правилно. Та в ранна възраст седите например и удряте с краката си. Това е една депресия. Или някой път седите и удряте на масата. Това е пак депресия. Или той минава за оратор, той удря на масата, защото сам не е убеден в това, което проповядва. Той като че набива гвоздеи някъде. Няма защо да набива гвоздеи. Като изкаже една истина, ако я приемат хората, добре, ако не я приемат, няма какво да я набива. Хората не са говеда. Говедата мъчно приемат. Всеки от вас изисква най-добрите идеи. И аз съм готов да възприема една ваша лича. Плюсът има друго свойство – като види отворена каса, той я затваря. Дето мине, той не мисли, че трябва да откъсне нещо. Като отиде да откъсне нещо, това нещо бяга от него. Плюсът отблъсква нещата, затова всички добри хора са богати. Богатият носи за себе си един плюс. Следователно, той е толкова натоварен с онези възвишени идеи. Той казва: „Аз трябва да дам от себе си.“ Той не мисли да взима. А минусът е този, който е ходил да взима. Това е само за изяснение. Плюсът, след като е работил дълго време, например той изгубва горната светлина, остава само долната. Минусът е почвата. Плюсът е семето, което е посято в земята. Почвата и семето, събрани на едно място, те правят разбор на силите, които ще дадат плода. Вие трябва да знаете каква е силата на минуса и каква е силата на плюса.
Та на всяка една мисъл – вие трябва да знаете нейния минус, защото тя може да се развива и при благоприятни, и при неблагоприятни условия. Някой път вие се чувствате много силни. Но силна мисъл е онази, която никога не отпада, никога не отслабва. Когато казват любовни мисли, .те никога не отпадат. Мисъл, която има зад себе си любовта, тя никога не отпада. Вие не сте правили наблюдение в това отношение. Влезе една лоша мисъл в ума ви или завист, вие сте в едно неестествено състояние. Например една сестра говори красноречиво. Друга казва: „Само тя ли може да говори!“ У някои се явява завист, тя започва да сравнява себе си с другите. Вземете огледалото и гледайте да видите тези две състояния, да видите, в какво положение се намират вашите очи. Или когато човек не иска да изпълни това, което трябва, тогава той стиска малко устата си и казва: „Аз не съм от тези хора.“ Някой пък си стиска зъбите, друг си стиска устните. Защо стискаш устните си? Този човек има преизобилно други мисли, които не е реализирал. Той казва: „Не е само това, което ще ми дадете, това е излишното. Може да имам и други задължения, които не мога да изпълня.“
Сега основната мисъл. Сега разбирайте под думата „яйце“ Божествения процес, който действа у вас. Имаме едно състояние, например състояние на духовна депресия. Депресията винаги произтича от някои духовни резултати. Депресия може да има майката по причина, че нейното дете е боледувало. Депресия може да има търговецът, депресия може да има ученикът, депресия може да има художникът, депресия може да има музикантът по причина на външни неблагоприятни условия. Тогава, за да премахнете една външна депресия, вие трябва да разбирате основните закони, чрез които депресията се видоизменя. Най-първо ще започнете с малките видоизменения. Няма да искате да измените мисълта на един човек, който е положителен като вас.
Например въшките могат да произведат депресия, бълхите могат да произведат депресия, дървениците могат да произведат депресия. Лошата храна също произвежда депресия. Да допуснем, че вие сте яли мъчно смилаема храна. Тогава, за да премахнете депресията, ще вземете рициново масло. Простудяването също може да произведе депресия. Тогава ще вземете пет-шест чаши гореща вода, ще направите една топла баня, ще се изпотите и ще изхвърлите нечистотиите. Веднага кръвта ще почне да циркулира правилно. Та в ранна възраст седите например и удряте с краката си. Това е една депресия. Или някой път седите и удряте на масата. Това е пак депресия. Или той минава за оратор, той удря на масата, защото сам не е убеден в това, което проповядва. Той като че набива гвоздеи някъде. Няма защо да набива гвоздеи. Като изкаже една истина, ако я приемат хората, добре, ако не я приемат, няма какво да я набива. Хората не са говеда. Говедата мъчно приемат. Всеки от вас изисква най-добрите идеи. И аз съм готов да възприема една ваша идея, но да е ваше собствено произведение. Аз съм готов да възприема да я купя скъпо, но да ми продават битпазарски идеи, и те да минават за ваши, това не приемам. ваша идея е само тази, която вие сте опитали и от нея имате резултат.
Например вие може да имате идеята на любовта. Любовта лекува. Всеки човек, когото вие обичате, може да го лекувате. Но ако вие си приближите ръката и у вас се зароди съмнение, дали ще го излекувате, любовта ви е слаба. В любовта на майката има сила. Тя има непреодолима любов към децата си. Смъртта мъчно може да взима децата. Майката хване смъртта за косите и я разтърси. Така тя взима детето си и казва: „Още веднъж да не стъпваш в къщата ми.“ Но трябва да има закона на любовта, който да действа. Само човек, който има любов, само той може да бутне смъртта. Смъртта е ужасно нещо. Само човекът на любовта може да хване смъртта и да я разтърси. Това ще бъде първото нещо. Досега аз зная, че смъртта само веднъж е разтърсена. Онзи, който се опитал да разтърси смъртта, той е силен човек.
Сега, като казвам, че трябва да имате любов, не казвам, че вашата душа няма любов. Но любовта ви не е достигнала до онази степен, с която може да се топят елементите в света, да се разединяват и съединяват, защото голямата любов дава свобода на мислите ви да работят, а малката топлина подразбира малка любов, малки възможности. Когато топлината съвсем изчезне или е равносилна на човешките чувства, тогава престава всякаква мисъл.
Вашият метод какъв е? Двама души са непримирими. Те се обичат, но между тях влизат други някои. Може да примиряваме хора, у които по естество има хармония. Някои материални работи са влезли между тях и са ги направили непримирими. Тези работи, които се занимават, те са ги разединили. Например, взимам сега двама мъже. Две жени може да ги разединят, да ги скарат. За да примириш тези двамата мъже, ти трябва да видоизмениш понятията на двете жени и на мъжете. Щом двама мъже се скарат, това показва, че те нямат понятие какво нещо е жената. Единият казва: „Тази жена е моя.“ И другият казва: „Тази жена е моя.“ Следователно, ако единият мъж е погледнал жената на другия, последният казва: „Какво право имаш да гледаш жена ми.“ Ако вторият погледне жената на първия, и той казва: „Какво право имаш да гледаш жена ми?“ Това е същото нещо. Единият ти казва, че жената е негова. Казва: „Знаете, че тази жена е моя.“ Това е ревност. Като се обикнат двама души, единият казва: „Кой ти дава право да говориш с тази жена?“
Вие още не знаете дълбокия смисъл на ревността. Ревността е сила, която ходи по възходящ и по низходящ път. Щом слезе в низходящия път, тя става жена. Някой ревнува Бога. Някой път ние искаме да станем като Бога ревниви. Бог е ревнив в доброто, а ние сме ревниви в разбиранията.
Сега няма какво да ви занимавам с ревността и със страданието. Когато ревността влезе в човешката душа, тя произвожда спиране на прогреса. Там е човешкото зло. Да допуснем, че ти си оставил един хляб някъде. Понеже обичаш много хляба, мислиш да не дойде някой да го вземе и да го изяде. Като мислиш за хляба, казваш: „Не го бутайте.“ Видиш ли, че някой се доближава, казваш: „Не се доближавай.“ Ако някое куче се доближи, вземате камък и го разгоните. Човека не може така да го разгоните. Ако дойде един човек, вие пазите хляба си. И жена ви в случая е един хляб.
Сега аз и двамата ги приспивам и на мястото на вашия хляб оставям десет хляба, а взимам вашия. Вие ставате и гледате на мястото на вашия хляб други десет хляба. Какво ще стане сега? Ще има ли ревност? Ако аз бих отрязал половината ви хляб, ако вие знаехте кой е онзи, който имал смелостта да отреже от вашия хляб, щяхте да се сърдите. Но на мястото на вашия съм турил десет хляба. Сега ревност ще има ли? Няма да има ревност. Най-първо ще опитате дали тоя хляб е доброкачествен.
Та ревността произтича от неразбиране на вътрешната реалност на живота. Онова, за което вие ревнувате, за което мислите, то никога не се опетнява. Душата е нещо, което ти не можеш да докоснеш, не можеш да опетниш. Материалната форма може, но душата е нещо неуловимо. Никой досега не е могъл да зърне душата, да я види, да я пипне. По никой начин. Нематериална е тя. Човешката душа е чиста, девствена. И човешкият дух е също така чист.
В Писанието някъде се казва, че някой влязъл и откраднал човешката душа. Не, човешката душа не се краде. Човешкото сърце донякъде може. Това трябва да бъде новата мисъл. Душата и духът са неща съществени – това е човекът. Някой казва: „Вашата душа.“ Това е човекът. Питате: „Имам ли душа, или нямам?“ Ти си душа. А туй, което съзнаваш, това външното проявление, това е човекът. Външното проявление е човекът, а вътрешното – това е душата.
Та казвам, това е разбирането според новата мисъл. Ако така и вие разбирате, имате нужда от нея. Понеже не разбирате тази нова мисъл, вие очаквате да остареете, да умрете, да отидете в другия свят и да ви върнат пак назад. Това донякъде е право, защото човек, като не може да поправи тялото си, заминава за другия свят да направи един ремонт. Като се яви втори път, ще му дадат друго тяло и ще му кажат: „Не прави погрешки.“ Но по-хубаво е той да си поправи сам тялото си, да няма нужда от ремонт, да ходи в другия свят и там да го поправят. Там трябва да се развинтва, докато се оправи.
Най-първо между вас трябва да се образува една вътрешна хармония и да се познавате по знаците плюс и минус. Някои хора не ви са приятни – това е минус. Тогава може да направим един опит в класа. Има ли някои, които се мразят? Дайте ми една листа на тях. Щом не обичаш един човек, тури друг някой между тебе и него. Тогава ще видиш как ще бъдат наредени знаците. Ако с един не е достатъчно, ще туриш двама, трима, четирима – до десет души между него и тебе, и веднага ще се измени състоянието.
Сега да ви приведа в новия начин на мислене. Представете си, че вие имате един човек, когото не обичате. Но случайно вие научавате, че този човек има две красиви дъщери. Като турите дъщерите между него и вас, този човек ви става малко приятен. Тези дъщери изменят вашето състояние. През техните очи ти гледаш благосклонно към онзи, когото не обичаш. Имаш колега, когото не обичаш. Дойде някой и ти каже: „Слушай, този, когото не обичаш, има десет милиона английски лири стерлинги.“ Веднага тези десет милиона, понеже са отрицателни, те изменят разположението ти. Не обичаш някого, казваш: „Много учен човек е той.“ Или той е виден музикант, художник. Ти си недоволен от него. Как ще смениш състоянието? Тури в този човек една добродетел – и ще смениш състоянието. И за тебе е същото. Казваш: „От мене човек не може да стане.“ Ти не се обичаш. Тури нещо добро в душата си, кажи: „Душата ми е богата, тя е излязла от Бога. Веднага в тебе ще се яви един вътрешен импулс за работа.
Сега аз гледам на доброто и на злото по особен начин, психологически. Някой път ти съвсем закъсаш. Обиждаш се от това, от което не трябва да се обиждаш, и се обезсърчаваш от това, от което не трябва да се обезсърчаваш. Има обезсърчение, но аз да ви заведа при истинското обезсърчение. Има обезсърчения, които нищо не представят, те са смешни работи. Някой изгубил хиляда лева – обезсърчил се. Ако на едно магаре му снемат от гърба тежест, която е носило, ще се обезсърчи ли? Ще се насърчи даже. Обаче у нас е точно обратното. Когато ние губим, ние се обезсърчаваме. Това, което за животното е обезсърчение, за нас е насърчение. Това, което за животното е насърчение, за нас е обезсърчение. Това показва, че ние сме в неразбирането на истинския процес. Например дойде ти една болест, едно болезнено състояние, заболи ви единият крак. Понеже досега вие сте ходили като някой кон, никога не сте били внимателни и любезни към крака си, щом заболеете, оплаквате се на Господа. Защо ви боли кракът? За вашата грубост. Един ден Бог ви даде една болест. Не се оплаквайте, но кажи: „Моля, ще ме извините, прегреших. Колко е хубаво да имаш здрави крака.“ Започни ден, два, три, десет дни, а някога и цяла година да милваш крака си, докато се примириш с него. Ще каже: „Трябва да ме обичаш, да не ми се караш.“ „Нямам ли право?“ Имаш право, но кракът ти, твоят слуга, ще се оплаче на Господа, ще даде едно заявление, ще те викат в касационния съд, при Бога. Не в окръжния съд, не в апелативния съд, но направо в касационния съд – там, в последната инстанция. Бог е и първата инстанция, и последната инстанция. Понякога и очите ви започват да мъжделеят. Това показва, че вие сте в едно анормално състояние. В очите ви трябва да има мекота, да не светят. Ще турите тогава плюс и минус. Ако са в анормално състояние, ще се отнасяш добре с очите си. Когато човек е заинтересован от нещо, очите му светят като на котарак, в него се явява едно желание. Това желание е резултат на твоята трезва мисъл. То е външно желание. Други същества има в тебе, които са подклали тоя огън. Едно желание дойде, друго желание дойде, и очите ти започнат да светят. Това светене на очите ще създаде една акция. Та по новия начин има и други обяснения. Ако ти искаш да смениш твоето състояние, то може да стане по друг начин.
Сега може да направите следното. Ти си неразположен, имаш някакво болезнено състояние. Няма ли някой, когото да обичаш, намери такъв, но той да не е като тебе сух. Ако ти си нервен, без мазнини, с потънали очи, ще намериш някой, който е мазничък, с валчесто лице, да мяза на месечина. Тогава той да те хване за двете ръце или ти го хвани за двете ръце, веднага състоянието ти ще се измени. Някой път силният трябва да хване, някой път слабият трябва да хване, и ще го погледне в очите. И другият ще го погледне. Така ще смениш състоянието си. Ти казваш: „Как да го хвана за ръцете?“ Няма да го хванеш за ръцете, но ще гладуваш. В природата Божиите енергии се предават чрез хората. Хората са центрове, през които енергиите излизат по права линия. Като срещнеш такъв човек, той ще ти каже: „Виждам, че малко си загазил.“ Щом разбереш, че този човек ти желае доброто, хвани го за ръцете – и веднага жълтината на лицето ще се премахне. Не питай как ще стане това, но хвани го за ръцете. В един случай може да хванеш лявата ръка, а в друг случай дясната ръка. Хората се хващат с десните ръце. И това е за добро. Аз обичам българските хора. Там се предава сила. Там се хващат всички здрави моми и момци. Те се нареждат по обич. Всяка мома се хваща до онзи или онази, която обича. Всеки си избира къде да се хване. Като си туриш ръцете, и слаб да си, ще приемеш сила. Някои кръстосват ръцете си. Като се върти хорото, гледай до болен човек да не се хванеш. Хвани се до здрав човек.
Та казвам, в старо време учениците от някои школи са играли. Вие се карате тук, защото не играете. За да ви примиря, трябва на се хванете на хоро, на което да не ви вижда външният свят. Всеки от вас да не казва – там да се хване или тук да се хване, но като се хванете, веднага да регулирате състоянието си. В женените не трябва да има нищо користолюбиво. В хорото законът, който там упражняват, е много добър. Но и там се крие един малък егоизъм. Хорото трябва да се проектира на природните сили. Най-после да оставим въпроса за хорото. Сега втория начин ще ви кажа. Да си поиграете на хоро, но ще отидете в гората, при дърветата, и там ще започнете да скачате. Ще обикаляте от едно дърво до друго и като обиколите около двайсет-тридесет дървета, ще се върнете. Дърветата ще играят с вас и вие с тях. Сега третият начин. Не си разположен, намери едно място, дето има вадички. Ще отидеш при една вадичка, ще я прескочиш. После – при втора, трета. Десет вадички ще прескочиш. Като минем покрай една вадичка и друга, веднага нашето състояние ще се смени. Това болезненото, което се е набрало, ще изчезне. Тези отрицателни сили веднага ще се превърнат, ти ще имаш едно трезво разположение и ще се върнеш готов за работа.
Та казвам, новите начини са потребни, понеже сега хората са отдалечени. Като се събирате, вие съвсем сте обеднели и като се изказвате за чистотата, вие мислите за един живот вън от вас. Той не е още у вас, той е вън от вас. Ние като говорим за любовта, за чистотата, за светостта, ние говорим за неща вън от нас. Ако са вътрешни, щяхме да бъдем богати. Сега всеки се стреми в себе си и все за любовта мисли. Тук погледне, там погледне – и всички търсите любовта. Ти погледнеш дали той те обича. Той погледне дали ти го обичаш. Някой свива раменете си. Защо? Няма този, когото той търси. Или някой си чупи ръцете. Защо? Няма пари. Всички хора от сегашната култура са обеднели. От всички тези състояния трябва да се освободите, нито пет пари не струват. Съберете всички ваши стари дрехи и ги продайте на битпазар. Те нищо не струват.
За сегашното състояние аз едва бих дал на хората един грош. Един грош едва би ми се откъснало от сърцето. Аз говоря за обикновените състояния, при които онова име, към което ние се стремим, онова Божественото, към което се стремим, то ще ни разочарова. Дойде някой, и после ще се разочарова. В Божествения свят няма такива разочарования. Ще му дадеш туй, което трябва, и ще вземеш онова, което трябва. А ти искаш да вземеш и да не даваш нищо. Най-първо онзи, който отива да търси онзи Божествения закон, той ще ти даде, и след това – замине. В Божествения свят като влезеш, ще извадиш парите си. Казваш: „Аз имам да давам 1500 лева.“ А какво си дал срещу това? Като дадеш, веднага ще ти изнесат хубавия плат. А сега тези ваши идеи ще ги изоставите. Че десет години си бил ученик, че си се молил, това е ваша работа. Че не си се молил… Това, което ние наричаме молитва, то е един непреривен процес. Молитва, която се прекъсва, не е молитва. И като спиш, ще се молиш и като ставаш, ще се молиш, и като работиш, ще се молиш. Целият ти живот трябва да бъде молитва. Това е законът на любовта. Какво правиш ти? Дойде ти една лоша мисъл, казваш – добър е Господ. Дойдат мъчнотии, казваш – добър е Господ. Това не е новото учение. Новото учение е най-лесната работа. Във вас трябва да стават два процеса едновременно.
а вие сте били млади, били сте и стари – това са минали състояния. Младостта и старостта са минали състояния. Вие трябва да станете като малките деца, за които Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ Значи, ако вие не влезете като разумните малки деца в Царството Божие, вие не може да имате истинското знание. Та сега всеки от вас имате по един начин за делението на квадрата. Там имате числата 1, 2, 3, 4. Плюс – минус, плюс – плюс, минус – минус. 1 плюс 4 колко правят? Пет. 2+3=5. Имате два минуса. Колко триъгълника имате? Четири. Значи всяка една страна на квадрата е основа на един триъгълник. 1 плюс 4 – имате две положителни числа, те дават едно отрицателно.
В дадения случай плюс и плюс изменят закона. 1+4=5. 2+3=5. Всички положителни числа са превърнати в техния общ сбор. Хипотенузите са превърнати в отрицателни числа. 1 и 2 колко правят? Три. 3+4=7. Значи, ако сборът на техните хипотенузи дават отрицателни числа, вие вървите в една реалност, защото квадратът представя една реалност. Ако вървите по която и да е хипотенуза на един квадрат, вие всякога ще имате едно отрицателно число. Ако вървите по страните на квадрата, какво ще имате? Всяка страна на квадрата е положителна – понеже вън от квадрата това са неблагоприятните условия. Всички страни, това са положителните чиста, силите, които функционират. Ние казваме плюс и минус. Но всяка една страна на квадрата е положителна. Духовните сили са затворени в квадрата, са все отрицателни. Затова нашият външен живот е квадрат. Ние всички се намираме в едно военно положение. Казват: „Много кротък човек.“ Няма кротки хора отвънка. И най-малкото същество, ако го боднете, то веднага ще ви ухапе – било мравка, било пчела.
Всеки камък, всяка материя, затворена във вас, е все плюс. Следователно, човек трябва да знае как човек да разтвори нещата, да намери положителните и отрицателните енергии на всички същества. Сегашните химици, когато се занимават с изследването на елементите – не говорим външно, но всеки елемент, когато го докоснеш до нещо външно, той произвежда една експлозия. Следователно химикът търси начин да разложи квадрата, да намери вътрешните сили в елементите да ги употреби. Ако не може, ще стане експлозия и той ще плати с живота си.
Та казвам, когато вие сте невнимателни към хората, в материално отношение Царството Божие не може да дойде. При сегашните условия, в които живеем, немислимо е да дойде Царството Божие. Искаме да живеем братски. При тези условия братски и сестрински не може да живеете. Нищо повече. Братски и сестрински може да живеете само ако се намери изходният път в този квадрат. Тогава ще живеете един истински живот. Точката е вратата, през която трябва да влезете в един свят. Правата линия, това е вратата, през която може да влезете в друг свят. Квадратът, това е вратата, през която може да влезете в трети свят.
Следователно, ако ти не може да влезеш през точката, ще се вмъкнеш през вратата на правата линия, оттам да влезеш. Ако не може да влезеш през правата линия, тогава ще влезеш през куба, през тялото. През тая врата ще се проектираш и ще влезеш оттам. Следователно, точката, правата линия, квадратът, кубът са входни врати. Те са отворени места, през които може да влезеш. Ти не може да разбереш този свят, ако не влезеш през точката. После ти трябва да влезеш през правата линия, за да минеш в тоя свят. Правата линия е граница между този и онзи свят. Плоскостта е граница и тялото също е граница. В това отношение, когато говорим в геометрията за точката, за правата линия, за плоскостта и за тялото, това са врати за влизане в реалността, за които аз ви говоря. Тези сили трябва да се разтворят. Ако не знаете как да влезете през точката, през правата линия, през плоскостта, през тялото, вие ще се карате. Ако знаете как да влезете, ще има прегръщания, целувки, ще има братски живот. Ще продължим втория път.
„Само Божията любов носи пълния живот!“
Двадесет и шеста лекция на Общия окултен клас 6 април 1932 г., сряда, 5 часа София – Изгрев
