ВЪЗКРЕСЕНИЕ НА ЛЮБОВТА
„Тогаз казва им Исус: Не бойте се; идете известете на братята ми да идат в Галилея и там ще ме видят“ Матея, гл.28, ст.10
Ще взема за тема на беседата си 10-ти стих от Евангелието на Матея.
Целият съвременен културен християнски [свят] празнува „Великден“, но тази година по една случайност има два „великдена“. Единият „велик ден“ го наричат „Велик ден“ на богатите, а другият – на сиромасите. Аз не зная защо богатите хора трябва да имат“велик ден“. И ако биха ме попитали, защо богатите имат „велик ден“, ще кажа, че то е за да ги освободи Господ от богатството, защото най-голямото зло за богатите са парите. И тъй, богатият трябва да празнува „велик ден“, за да се освободи от богатството, ако е затлъстял, да падне малко шкембето му, ако сърцето му е затлъстяло, да отпаднат малко от мазнините му. Ако не вярвате в това, попитайте лекарите, ще ви кажат какво влияние имат мазнините върху жизнените органи на организъма. Ако ме попитат, защо бедните празнуват. – За да се нахранят, гладни с. Все за това ядене! Но в яденето има допирни точки. Богатите търсят възкресение, но Христос е освободен от онези стари идеи, които човечеството държи от робството. Бедните, които също искат да празнуват „великдена“ и те искат освобождение. От какво? – От материалното робство.
Сега, за да може да разберете тези два „великдена“, трябва да живеете и с богати и с сиромаси. Най-голямо изкуство е да знаеш да живееш с богат човек и да знаеш да живееш с сиромах човек.
Ние не се нуждаем от да разглеждаме въпроса, как е възкръснал Христос, ние за гробове не се интересуваме, важна е основната идея, която е вложена. И да е разпнат Христос и да е в гроба си, това не ни интересува. Момък, който иска да се жени не се интересува толкова от това, де се е родила момата, жизнен въпрос за него е самата мома. Къщата е нещо второстепенно. Обаче в съвременния културен свят дават повече тежест на къщата и гробищата, отколкото на живите хора. „Туй си има своите икономически причини, икономически съображения“, тъй казват бедните хора. Защо служат днес на Христа? – Защото пари, хлебец, житце им дава. Разбира се! Но нека Христос не тури никакъв бюджет на свещениците, да видите как няма да има никакво проповядване! Пък и да съкрати малко хляба няма да се събират хора в църквите. И бедните, които имат некакви идеали и те са все за ядене.
Това, което съединява всички хора, това са идеите на хляба. Че Христос дошъл от небето, родил се, възкръснал, това е второстепенно нещо. Само че, едни хора казват, че търсят Христа, а други – не. Това е бош-лаф, т.е. и да е вярно, пак е лъжа.
Сега може да каже някой, че моите думи са много силни, но обиколете съвременния свят, навсякъде ще намерите тази гола истина. Аз не критикувам, но констатирам един факт. Когато наблюдавам една рана, казвам, че тази рана има 2 см дълбочина и 10 см. широчина. Ако не вярвате, проверете!
Защо е дошъл Христос на земята, каква е Неговата основна идея? Идеята, която може да разреши всички въпроси и умствени и сърдечни и социални, това е законът на онази жива любов. В какво именно седи тази жива любов? – Да знаеш, че всеки човек в света чувствува и страда, като тебе и тогава има такива нужди, както и ти. Следователно да влезеш напълно в неговото положение, както и на себе си и да си готов да му помогнеш, както и на себе си. Това е философия, това е науката, която за в бъдеще ще се приложи. Това е човечество! А сегашното? Срещнат се: „Христос възкресе!“ Знаете ли какво значи? Когато ти дойде отвън някой гостенин, казваш: „Радвам се.“ Постои ден–два, започваш да го питаш: „Колко време ще стоиш, как ще си отидеш? „ Това е важното, колко време ще стоиш – ако е за 2–3 дни, добре дошъл, но ако е за повече… Значи до там сме достигнали, за 2–3 дни е нашето братство. За 2–3 дни, както и да е, но остане ли някой приятел 1–2 дни повече, разваля се и приятелството.
Думата Исус е символична, съдържа в себе си три велики основни принципи. Единият принцип означава сила, която твори, преобразува живота, дава ново направление. Исус не е човекът, който се занимава с бабини деветини, Той се занимава с ред велики Божествени истини, които турят всичко в ред и порядък.
Вторият принцип е тази жива енергия, която никого не набожда на игли, както ние правим, когато изучаваме малките бубулечки, пеперуди, тази жива енергия всичко туря в изправност, на всичко дава живот, никого не умъртвява, т.е. тя е съхраняюща сила или както я наричат „закон на любовта“.
Третият принцип това е законът на равновесието, законът, който уравновесява, всички спорове, които се повдигат между хората. Споровете, това са естествени. Няма да се спирам да обяснявам защо се явяват спорове, вие ги знаете. В България, в едно малко градче направили баня. Гражданите се разделили на две партии, с какво да постелят банята. Едните казвали, че дъските трябвало да бъдат гладки, хириндосани, а другите казвали, че не трябвало да бъдат хириндосани, да не се пада. И 8 000 години хората все спорят с какви дъски да бъдат послани баните. Най-после изпращат един държавен инспектор, да уреди този спор. И той решава да се постели банята с една хириндосана и една нехириндосана дъска. Тъй че, които поддържат въпроса за хириндосани дъски, ще бъдат задоволени и които поддържат с нехириндосани дъски и те ще бъдат задоволени. Ако ме попитате как ще бъде вашата баня, ще кажа: „Който е от хириндосаните, ще върви по своята дъска, който е от нехириндосаните, ще върви по своята дъска.“ Само да има мир.
Човекът, който съдържа тези три принципа, казва: „Идете известете на братята ми да идат в Галилея и там ще ме видят.“ Казва се: „Не бойте се.“ На какво се дължи страха? – На изневярване. Нашите майки, бащи, братя и сестри са изневерили с хиляди години и сега никому не вярват. Някой казва: „Ти казваш нещо, но вярно ли е това, ще дадеш ли парите назад? „
И тъй страхът е произлязъл от изневярване на хората. Тогава лекът за страха е любовта. Страхът е най-голямата болест, която съвременните хора имат. Той е една уловка, една слабост за човешкия характер и 99% от престъпленията се дължат на страха. Следователно, всеки от вас, който иска да бъде герой в сърцето си не трябва да има абсолютно никакъв страх. Неговото сърце трябва да бъде пълно с любов, но не Любов от картошки или просо. Едно време, когато ечемикът, житото, ръжта, овесът и царевицата отивали да воюват, да освободят света от някакво робство, намерили просото за най-дребно и му казали: „Тебе ще оставим в наше отсъствие да храниш света, а после като победим, всеки ще си заеме длъжността.“ Тогава то запитало: „Кажете ми, моля ви се, мога ли да позволявам на хората да правят от мене баница?“ Те му казали: „Ти за хляб стани, че остави за точено за баница.“ Сегашните хора говорят за култура, за точено. Той за хляб не е, а иска точено да стане. Той още своя живот не е изправил, а за небето мисли, какво ще бъде точеното. Ти най-първо изправи живота си.
Сега Христос казва: „Не бойте се, аз нося един нов елемент на любовта.“ У кои? – На моите братя, а не на външните. И днес аз говоря само на моите братя, а не и на външните. Онези, който признават братството, те са хората на новата култура, а онези, който не признават братството те са хората на старата култура. В старата култура ще може да намерите името си в поменика, там има класификация, еди-кой си ще бъде граф, конт, министър председател, свещеник, проповедник, всичко ще намериш там, но никъде човека не може да намериш. Някой казва: „Аз съм учител. „ По какво? – „Преподавам математика.“ – Е, как я преподаваш? – „Е как, имаме десет основни числа от 1–10, всичката математика е в това, в 10-те основни числа. Правим разни комбинации, както търговците, делим, събираме, корени вадим.“ Но от изваждане до изваждане има разлика. Ако изваждате един зъб от устата на човека и изваждате едно растение с корените му и го посаждате на друго място , това са две различни неща. Как вадим? – С килпиден, но има изваждане и с търнокоп, отдалеч се вади с него. Следователно, тази математика, която хората изучават, наричам въведение в математиката.
Сегашните астрономи казват, че материята некога била в спяще състояние и после, като се събужда, започва да се върти и от нея се образували живи колелета. И сега започват да изучават тези колелета, но за онази разумна причина, която образува колелетата и помен няма. А това движение, което става вътре в света, това е разумният човешки дух, който се върти и движи всичко. В света има само едно реално движение, което го прави реален. В съвременната философия има два термина, който философите употребяват – субстанция и есенция. Субстанцията означава формата на нещата, видимото, а есенцията е невидимото, неуловимото, от което стават нещата. Някой казва: „Това е есенцията на нещата.“ Хората не учат есенцията на нещата, а само формите.
И тъй, братството, това е субстанцията на нещата. Братството и сестринството са две най-красиви форми, който съществуват на физическия свят и по-красиви форми от тях няма. Най-красивата субстанция, това е формата на брат. И всеки, който иска да бъде красив, като ангел, трябва да развива чувството на братство и сестринство. Това е един закон.
Като гледам лицата ви, не виждам много братство и сестринство у вас. Знаете ли какви са лицата на братята? В света на братя и сестри тръне няма; в света на братя и сестри празнини няма. В думите на брата има само едно съдържание, думите му са само с една идея, с едно значение. Там, в братството и сестринството думите не могат да се доказват по друг начин, те са точно определени математически величини.
Сега тук в света ще спорят кой е християнин. Като дойде някой нов член, ще го подложат на изпит шест месеца и после ще го приемат. Какви са признаците, че той е готов? Според евангелистите, първо той трябва да плаче, после да се кае за греховете си и трето да докаже, че е готов да се жертвува за благото на света. Тогава казват: „Този човек е за нас.“ Православният пък, той се ражда православен. Той като излезе от баща си, казва: „Аз съм православен, защото баща ми беше такъв.“ Те са по-близо до истината, защото юрдечка все юрдече ще роди, разбира се. По какво се отличава това православие? Най-първо в православието човек трябва да вярва в църквата, в владиците и поповете, в вселенските събори, в Евангелието и преданията, в Господа Исуса Христа. Затова на православието не му върви. Това не е упрек, аз нямам намерение да осмея никого, много сериозен съм. В братството няма такова подразделение на наши и ваши, там всички са наши; в братството няма вдовици. Един народ или църква, дето има вдовици, там няма братство и сестринство.
На какво се дължи вдовството? Мъжете отиват на война, убиват ги. Едно време мъжете с били вдовици. Когато мъжете водят война, има вдовици, а когато жените водят война, има вдовци. В такива общества братя и сестри няма. Аз говоря от гледище на християнската култура. Следователно, в тази култура няма ни помен от вдовици и вдовци, там няма ни помен от умрели, че този умрял, онзи умрял, че този бил светия, там всички са светии. Светии по отношение на небето, а братя по отношение към земята. А сега хората турили светиите горе, дето нямат нужда, а братята свалили долу; хората обърнали света надолу с главата и се чудят защо светът не върви.
Братята трябва да бъдат горе, защото само твоят брат или твоята сестра са искрени, за да могат да те извадят от кладенеца, а светията трябва да свети с своята лампичка, та да показва на онези, които работят. Де са светиите, де са българските светии? Мъртви светии не искам. Живи трябва да са, с фенерчета. И сега искат да ме убедят, че имали светии.
В какво се заключава светията? Той живее съобразно Божия закон. Христос казва: „Идете, кажете на братята ми да идат в Галилея и там ще ме видят.“ Галилея е място то, дето можем с ума си да разберем тези неща. Трябва да бъдем високо благородни, високо интелигентни, а не като вълкът да донесе агнето за своето вълче. Не, високо благородни и интелигентни трябва да бъдем за всички. Сега може да ме упрекнат някои, но аз слушам животните, питам ги какво мнение имат за вас. Срещна някоя кокошка, питам я: „Съвременните християни, истински християни ли с? „ – „Не, защото те на общо основание ни колят, яйцата ни взимат.“ Това факт ли е, питам ги. „Да, ела да видиш каква гюрюлтия се дига из курниците.“ Срещам волове, питам ги: „Как са вашите хора, християни ли с? „ – „Няма ни помен от християнство, като ни впрегнат, цели 12 часа работа и малко сенце от време на време, а като остареем кожата ни одират.“ Това не е християнство, робство е това. Ако четете 66 глава от Исаия, ще видите, че той преди 3000 години е казал, че онзи, който коли вол, пред Бога е като онзи, който убива човек. Този човек преди 3000 години е имал един по-висок морал, отколкото днешния.
„Христос възкресе“, казват. Да, но за вашите волове, кокошки не е възкръснал. А до тогава докато Той не възкръсне за вашите волове, за вашите кокошки, не може да влезете в царството Божие. Аз взимам думата волове, кокошки в преносна смисъл. И съм прав. Тогава турям един нов морал в живота. Преди 2000 години Христос каза така: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“ Те са взели само една част от стиха. Христос е подразбирал: Да възлюбиш всички буболечки от най-малките до най-големите, както себе си. Защото има буболечки, които хората са направили.
Няколко студенти от един американски университет събрали части от различни буболечки, сглобили ги и образували от тях един нов вид буболечка. Занесли я на професора си и го запитали: „Господине професоре, намерихме един нов тип буболечка, не знаем към кой клас да я отнесем.“ Професорът я разгледал и им казал: „Момчета, това е „хъмбък“, т[о е] ваша измислица.“ Не се лъже този професор! Така и ние, много такива „хъмбък“ сме направили и казваме, че Господ ги е направил. Това са наши измислици. Може ли да влезете в всяка една бубулечица, която в Божествения свят мисли тъй както всеки човек?
Да ви обясня разликата между малките животни и вас. Те се отличават само по това, което са свършили. Който е свършил повече работа, мислим че е направил своето, че е по-интелигентен. Онзи, който не е довършил, значи е по-малко интелигентен. Казвате: „Те сега са прости.“ Питам: Преди колко хиляди години паякът научи да прави своята мрежа? Знаете ли колко години тази култура е представяла една висша култура? От тази култура е останала сега една тънка мрежа и паякът казва: „Това е нашата култура, тънка мрежа може да направим.“ Паякът е намерил най-ефикасен метод за изпридане на една такава нишка с най-малко средства.
Питам: Де е нашата нишка? Паякът има вече една нишка, която може да представи на изложението, но ние съвременните културни хора, какво ще изпратим на изложението? Я, ми кажете, какво биха изпратили българите християни на изложението? Още няма нищо какво да изпратим. Аз ще ви бъда много благодарен, ако може да ми покажете какво ще бъде това изобретение, което вие може да изпратите на небето, за да привлече вниманието на онези там възвишени културни хора.
Днешните хора спорят кой най-много се е проявил в света. Това ще уподобя с един разказ: Преди исторически времена, некъде в Азия живял един беден човек, който бил най-добрия човек в целия свят. Господ, като харесал живота на този беден човек, праща двама ангели да турят един венец на главата. В какво се състояла неговата святост? Този беден човек прекарал целия си живот при корените на едно дърво в плач и молитви. философията е в това, защо е трябвало да стои там и да плаче? Ще ви разкажа по-надълго историята на това дърво. Некога, още преди появяването на хората на земята, още в йерархията на ангелите и архангелите, когато се развивала тяхната култура, Господ изпратил един от тези военачалници на земята да помага, обаче той като дошъл, срещнал една красива жена, оженва се за нея и забравил работата си. Затова Господ го обърнал на едно буково дърво и с хиляди години главата му била забита надолу, за да се учи. И този беден човек е трябвало да прекара целия си живот при корените на това дърво, да плаче и да го облива с сълзи, за да спаси военачалника. Като видел Господ тези усилия на слабия човек, изпратил ангелите да му донесат венец. Обаче, като носили венеца, видели една хубава мома и започнали да спорят кому да турят венеца, на момата или на бедния човек. Те го разкъсали и турили половината венец на момата и другата половина на бедния човек, на светията. Сега този венец на любовта е разкъсан, работите не вървят. Кой е истинският човек, който заслужава венеца, дали момата или този, който плаче при дървото и повдига хората нагоре.
Следователно всички трябва да работите като този, който плакал да обърне Господ умовете и сърцата на хората. Сега тези хора, който са много по-умни, дошли на земята и съгрешили и този еретик трябва да се моли и плаче за тях, за да се повдигнат. И с Василевите молитви в църквата проклинат лошите духове. И тези хора след толкова време стоят много по-ниско, отколкото техните църковни схващания.
Сега други двама ангела слизат от небето, и пак носят венец. Но понеже църквата е невеста на Христа, искат пак да произведат същия раздор, всички искат да разкъсат венеца, пак да вземат половината, но този път няма да им се удаде. Сега всички питат: На коя църква се пада венеца? – На никоя църква. Единственият човек, който заслужава венеца, е Христос. Той е жив и сега живее на земята, но не може да Го познаете. Да сте видели Христа, значи да се проникнете от Неговата любов, да дадете право на всеки ваш малък брат да го питате: „Градиш ли?“
Тъй стои новият закон, който е единственият – законът на Любовта. Той включва само едно правило, това е правилото на Истината, да не се лъже; само един път – пътят на Мъдростта; само едно благо, това е добродетелта; само едно право, това е Божията Правда.
Сега вие стоите и ме ровите, дали говоря истината, че какъв съм т.н. Няма какво да ме ровите. Вие като ровите и себе си разравяте. На мнозина съм казал, че те като ме ровят, търсят ме в това тяло. Тук не съм аз. Тук съм привидно, един ден ще се изгубя, ще се дегизирам и тогава ще ме срещнете, няма да ме познаете. „Че къде е Господин Дънов? „ Няма да го познаете. Така беше и с Христа.
Ще кажете: „Ами и ти ли знаеш какво ще стане в Ерусалим? „ Ние може да хвърлим белите коси, тази форма. Всичко това е външно. Ние не мислим за света тъй, както вие мислите. Всички форми, които Бог е направил, аз ги считам свети. За мене един вол е толкова важен, колкото и един човек. За мене една птичка е толкова важна, колкото и един професор. Ще кажете: „Това е много казано.“ В всеки индивид работи Божествения Дух и всеки, който спъва този индивид, спъва работата на Божествения Дух. Ще се спреш до някое дърво и ще гледаш с благоволение на него, няма да късаш клончетата му. Това не е морал.
Докато хората колят говедата, докато правят войни, не може да има Любов в света, следователно не може да има и мир. За това учение е безразлично кой ще управлява. Нека управляват богатите, но стига да не убиват, да не затварят, нека управляват бедните, но стига да не убиват, да не затварят, всички да приложат закона на любовта. За който и да е строй това се изисква. Това е важно не само за сегашния строй, но и за нашите души. Аз проповядвам това учение и за домовете ви. Някоя жена е недоволна от мъжа си, излезе вън, срещне друга някоя жена, оплаква се, не го бива мъжа. Тя не е познала мъжа си. Някой мъж се оплаква от жена си недоволен е от нея. Че той не е познал жена си, не е разгънал гънките, да види какъв извор ще излезе от нейното сърце. А сега ти си запушил сърцето с вълна. Когато любиш, не трябва да искаш. Законът на любовта е такъв, че който иска, той не люби. Сега казвате: „Аз те много обичам, дай ми пари на заем.“ Който иска аз ще му дам, ще му кажа: „Братко, какво искаш? „ – „Това и това.“ – „Аз съм готов да ти услужа.“
И каза Христос: „Идете, кажете на моите братя, които са готови да приложат моето учение на земята да идат в Галилея.“ Христос не казва на небето, а на земята. Ако тук на земята не може да живеем в любов, как ще живеем горе? Мислите ли, че тези хора, които са достигнали такова съвършенство, ще ни пуснат там. Те ще ни кажат: „Може да минете като странници, но колко дни ще стоите?“ И после пак назад. И сега за всинца ни най-голямото изкуство е да знаем да любим.
Онзи ден дойде при мене един приятел, разказва, че сестра му била болна. Казвам му: „Нека приложи закона на любовта, ако може да люби, ще се излекува. Опитай ръката дали е нараснала малко. Ако има малко нарастване, значи тя има любов. „ Проверявайте всички с себе си това. Ако имате поне 1 мм разширение, ще кажете: „Братко, моята Любов се качила 1 мм повече.“ Все трябва да има поне едно малко разширение в вашия организъм. Ако в вашия организъм няма никакво изменение, у вас няма никаква Любов и Христос на такива души не говори, защото те спят.
И тъй, аз искам сега всички да станете братя и сестри, но трябва да бъдете искрени, да казвате това, което е в сърцата ви.
Ще ви приведа един анекдот. Председателят на Съединените Щати поканил един ден в Вашингтон на обед двама индийци. Между другите ястия, той сложил на масата и малко горчица. Младият индиец турил на хляба си малко горчица, но като хапнал, потекли му сълзи. По-старият го пита: „Защо плачеш? „ – „Дойде ми на ума, че баща ми се удави в Гирановото езеро.“ Подир малко и по-старият индиец хапнал малко от горчицата и нему се просълзили очите. – „Ами ти защо плачеш,“ го запитва първият индиец. – „Защото не можа да се удавиш и ти миналата година с баща си.“
Сегашните християни всички говорят за своите мъчения, а не и за причините. Не че горчицата е виновна, а че бащата се удавил. А що е горчицата? Тя е съвременните престъпления, които стават в света. И Христос казва: „Идете в Галилея, там ще ме видите.“ Какво? – Любовта. Любовта може да се види, тя може да се реализира. Когато видите Любовта, когато видите Христа, няма да се наричате с тези си имена. Сега иде възкръсението. По-рано възкръсна Христос, а сега – неговите ученици. Сега е спор кой възкръсва и кой не. Това възкръсение трябва да дойде общо. Някои идват да ме убедят, че са възкръснали. Питам: Любовта видели ли сте я, готови ли сте да се жертвувате за всички? Някоя жена казва: „Аз напуснах мъжа си.“ Че които не са възкръснали, те напущат мъжете си. Мъжът казва: „Аз напуснах жена си.“ Възкръснал човек не напуща, а той идва при своята възлюбена. Той ще дойде при душата на своята възлюбена и ще каже истината. Една дума като си кажат, ще се разберат. Това е великата Любов, да си говорим по Бога, да си говорим истината. А сега жената казва: „Милички, това-онова,“ но зад него: „Дано не стои в къщи.“ И той отговаря с същата искреност. Това са то двамата индуски герои, които плачат, но не казват защо. Жената казва: „Аз съм много нещастна, имах един нещастен брак.“ Мъжът казва същото. Не е причината там. Причината е, че вършиш грехове. „Нещастна съм, народих много деца,“ казва жената. Не е причината там.
И тъй, този жив Господ е слязъл на земята и хлопа при вашите врата, всяка нощ ви събужда, всяка вечер тропа. Не познавате Господа. Някой изгубил богатството си, страда. Господ му взима богатството и казва: „Да видим ще ме познае ли.“ Някой владика остарял, уволняват го. Той страда. Никой не познава Христа. И при това минават за верующи, знаят за всички святи канони и кой святия да канонисват. Не е тяхно право да канонисват светията. Кое е правда, Господ знае; кой люби, Господ знае. Друг закон има: човек човека не може да роди. А като умножиш 2 × 2 ще получиш 4, Числото 4 само не може да произведе 4, не може да произведе себе си, друго число ще произведе. Следователно ние казваме: „Аз искам да любя.“ Не, ти не можеш да любиш. Писанието казва: „Да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила, а ближният си да възлюбиш като себе си.“ Следователно, като възприемеш тази велика Любов към Бога, после ще я възприемеш и към ближния си. Ако не възлюбиш Господа с всичкото си сърце, душа, ум и сила, от де ще я вземеш любовта? Любовта на пазар не се взима.
И тъй, за в бъдеще, като се жениш, ще питаш възлюбения си: „Милички, ти възлюбил ли си Господа с всичкото си сърце, душа, ум и сила? Ако е в тебе Господ, аз ще се съединя с тебе.“ Тези двамата като се съединят, ще образуват друго едно число към своите деца. Няма защо да питаш аз себе си обичам ли. Като запалиш една печка, няма защо да казваш, че печката топли, тя сама ще отделя своята топлина.
А сега някой казва: „Ти трябва да знаеш, че аз съм малко по-особен човек.“ В какво стои твоята особеност? Да, разбирам, твоята кесия е по-голяма, повече взимаш.
(В съседния дом засвириха гайди, зурли. Учителят казва:) Нека посвирят малко, за любовта говорим, ще имаме търпение. Те не са научили изкуството на свиренето и любовта не е в тях, защото зурлите им много зъзнат. Тяхната Любов е като на тези зурли.
Всички млади и стари вложете любовта, да заживее този жив Христос не само на небето, а в душите, сърцата, умовете и волята ви и да приложите това учение на опит! Доста глаголствуване! Никой никого да не критикува. Брата си да не критикува! Сега няма да ви кажа „Христос възкресе!“ Ще ви запитам: Любовта в сърцата ви влязла ли е, възлюбили ли сте я? Любовта влязла ли е в душите ви, любовта влязла ли е в умовете ви и в волята ви. Ако е влязла любовта в сърцата, душите, умовете и волята ви, на всички, у които е влязла, казвам: Христос възкръсна и любовта възкръсна! Defactum може да бъде това. Не чакайте времето, не чакайте еволюцията, не очаквайте любовта, да дойде отвънка, а отвътре да заживее и тогава ще бъдете красиви.
Като се научим да любим, няма да остаряваме, а ще бъдем млади, по на 33 години, като остареем, ще снемем старите си кожи, постоянно ще се подмладяваме и ще живеем толкова време колкото искаме.Това е новото учение, да бъдем млади в любовта. Млад е човек докато люби. Престане ли да люби, той е стар. Люби ли, той е здрав, престане ли да люби, той е болен. Люби ли, той е учен, престане ли да люби, знанията изчезват. Тъй седи тази наука, всеки може да я опита. Сега Христос казва: „Идете известете на братята и сестрите ми да идат в Галилея, там ще ме видят.“ Ако питате де е Галилея, за там не сте. Вие трябва да знаете де е тази Галилея.
И тъй, сега идва възкръсението на любовта. Няма да се казва: „Христос възкръсна“, а ще кажем: „Да възкръсне любовта и да се разпръснат враговете, които сега ни мразят.“ Сегашното учение го прилагате тъй: „Господи, да бъде Твоята воля, но да стане нашата! Господи, да бъде твоята любов, но да стане нашата!“ Аз бих казал тъй: „Господи, да бъде нашата воля, но да стане Твоята! Господи, да бъде нашата любов, но да стане Твоята!“
Тези са максимумите, които човек може да приложи. Човек, у когото има любов, няма сила, която да му противодействува. Той ще има ново разбиране, в дома му няма да има нещастия, а мир. Дъщерите му навреме ще се женят, зетьовете няма да ги теглите насила. Ако имате любов, загуба няма да имате. Ако имате любов, учени навсякъде ще има. Сега любовта идва в света. Голямо течение идва в света. Който не е герой, да не върви по бреговете, защото ще го завлекат, ще го отнесат.
В Писанието се казва: „Гняв Божий иде!“ Кое време е то? Време за тези, които нямат любов. Това учение е за днес, за днешната култура. И сега страданията са много по-тежки, отколкото в времето на Христа. Тези социални разбирания ще се разрешат само с любовта. Тя ще дойде като реална форма, всичко ще помете.
И тъй, които са готови, ще възкръснат, а които не са готови, ще станат на вода. На ваш език казано – ще умрат и като отидат на кости ще станат. Който познава любовта, този закон няма сила на него.
Бих желал всинца днес да се срещнете с Христа. Вие все Го очаквате за в бъдеще, но днес да се срещнете. И колко мъчно може да разберете тази велика истина, да се срещнете с Христа. Някой път от срещане до срещане има разлика. Некога възлюбленият срещне своята възлюблена и казва: „Днес не е тя,“ не я познава, не е разположена тя. Когато срещнете Христа, ще измените вашето разположение, ще бъдете герои, за вас мъчнотии няма да има, омраза няма да има. И щом няма това, Христос ще дойде.
Сега започнете да правите опити с любовта, да правите измервания. Само така ще се премахне истинското зло. А това ще трябва да започне от вашите домове, между жени, деца, в църквата. Приложим ли го, ще има мир, ако не – страдания ще има. Тогава и големият и младият ще плачат все за Гирановото езеро.
„Идете, кажете на братята ми да идат в Галилея, там ще ме видят.“ Тези са последните Христови думи, които отправя към вас – да отидете в Галилея, да Го видите, да познаете любовта, която Той носи в света. Той идва сега да ги възкръси. Този е сега последният ден.
Аз бих желал всинца да възкръснете. Сега вече виждам, че някои камъни на гробовете започват да се тресат. И Христос иде! Той идва, Той ще отвали камъните и мнозина идват с Него. Ще каже тогава: „Лазаре, излез навън!“
И аз ви поздравлявам с Христовото възкръсение! Да отидете в Галилея, да срещнете Христа и да ви каже новата лозинка за новия живот на любовта!
Беседа, държана на 1 май 1921 година, Великден.
