Словото

Възнаграждението на стенографките по времето на Учителя за тяхната всеотдайна и безкористна работа

Участници в разговора: Вергилий Кръстев и Елена Андреева

В.К.: Как Учителя ви е плащал като на стенографки?

Е.А.: Вижте какво ще ви кажа. В началото не ни даваше суми, а продукти. После почна да ни дава пари. Даде в плик пари: „Хайде казва, да си купувате каквото ви е нужно“. И така, като не е дал дълго време викаше: „Как сте, имате ли си масло? Да не сте съвсем изпосталели?“ Значи обеднели и ако да речем сме свършили сумите, ще Му кажем, ако не, ще кажем имаме още. Той не говореше за пари помежду ни и така карахме може би няколко години. След това почна да ни дава поотделно на всяка в пликче. И даже брат Боев ми каза, че той не е знаел, че на нас ни дава, но последния път, Той ги даде на Боев даде нашите пликчета. „Дай ги на стенографките тези пликчета!“

Всеки плик бе поднесен с жест и бе надписан с името на стенографката. На един от тях пише: „Да познаваш водата е равносилно с разрешаване задачата на живота“. Тука пише 21.11.1931 год. Има такива пликове от 1929, 1932, 1935, 1936, 1939, 1940 год. Ето Учителя дава тази дата и моето име: „Елена“, после само „Е“ и само за пари са били. Те са някъде към 53 плика[1]. Всеки месец ни даваше. Събирах тези пликове, защото Учителя ми ги даваше. Е, мога ли сега да ги хвърля, та това е почерка на Учителя. Разбира се, това е документ.

Помня 1931 год. беше, даде ни по 1000 лв. за пръв път на всяка една. И аз понеже като дойдох от къщи, бях си взела само дрехи, които от мама бяха. Едно одеяло, и то беше един козяк и едно дюшече такова и си купих с парите одеяло. И Учителя попита всяка една, не, не, но тях ги попитал. Всяка една попита: „За какво употреби парите? За какво ги употреби?“ И питал: „Еленка какво направи с парите?“ „Е, Учителю, Еленка си купи одеяло“. И Той казал: „Защо, казва, си е купила одеяло, ние можехме да ѝ дадем“. Той имаше одеяла, но аз как ще поискам от Учителя одеяло?

Сумите, които ни даваше, най-много ни е давал по 6000 лв. на месец, когато парите бяха евтини[2].

В.К.: Какво можеше да се купи с тях, с тези пари?

Е.А.: Не знам какво да ви кажа, 500 лв. беше маслото, да. Е как ще е много – 500 лв. беше кило масло. Ами вижте, ние и трите бяхме единодушни да живеем скромно, защото даже, ако баща ми беше малко по-богат, нали и ако нямах втора майка, аз можех да не искам да ми плащат. Но нямаше как, не че плащаше Учителя, Учителя ни даваше само за прехрана пари. Даже Учителя е казал, че някои братя Го питали какво дава на стенографките. Пък Той казал: „Ами и трите са висшистки и трите са гимназиални учителки, пък те могат да имат една хубава заплата, ако са учителки, ние им даваме колкото за хляба“. Така е отговорил.

Даваше най-малката сума на времето, това което даваше на нас, се равняваше на заплатата на разсилен[3]. Да, толкоз. Само необходимото ни е давал. Само за преживяване. Много съм благодарна за това. Защото иначе човек разваля характера си, ако има повече. Много е хубаво това. Особено в младините си. Човек почва да се увлича и т.н. Това е много възпитателно. И вкъщи, понеже не ме искаха родителите, не ми даваха нали да уча и аз бях обещала, че нищо няма да им искам, само пари за учебници и за тетрадки, и затуй, и като ученичка аз съм прекарвала през целия си живот като Пепеляшка. Аз не съм имала ни една лятна рокличка, не съм имала нищо вън от престилката си. И хем до осми клас, в гимназията момиче на 18-19 години. Така съм била. Едни обуща цялата година нося. Не съм имала никакви така тоалети, когато моите съученички имаха летни рокли, имаха така повечко неща. В туй отношение съм живяла много просто, пък и… и така съм построена, че аз даже казвах, ако някой ще ме хареса за дрехата, хич не ща да го видя. Защото то изразява вкуса на едно момиче, нали така, за да се разбере, но така съм разбирала и така си бях.

Е, скромничко сме си карали. Нито Паша е била суетна, нито Савка, не, нищо. Не сме били с изисквания, скромничко. Каквото сме имали, както сме имали. Не го казвам това от смиреност, така ни беше естествено. После ние не можехме да изискваме. Е, сега виж, Учителя ни даде веднъж по 3000 лв.

Аз съм била много честолюбива и даже докато беше жива мама, аз пари от татко не поисках. Само от мама. И после от татко си исках пари само за книги. Иначе не можех да искам пари. Да, в никой случай. Щото така някак не знам, стеснявах се да искам пари. Та, Той Учителя ми е давал вместо родителите ми. Като студентка аз почнах вече да работя тогава. Една сестра ми кроеше, аз шиех и оттук взема малко нещо, като ми дотрябват пари, си изкарвах по мъничко. Даже, щото като стенографка бях в недоимък. Именно тогава пак шиех така и не чаках Учителя да ми дава. Паша я поддържаше сестра ѝ. Савка и тя беше студентка, поддържаше я майка ѝ. И после вече, когато завършихме, аз завърших 1927 год., казвам: „Учителю, сега трябва да работя. Баща ми има един познат в Министерството и обещал да ме назначи в някой хубав град. Вие какво ще ме посъветвате?“ И той каза: „Като отидеш там, ще имаш един хляб и ние ще ти дадем един хляб“. И аз се отказах от учителството и останах да работя.

Ами един път в „Парахода“ бяхме, Учителя казва: „Еленке, ще идеш да купиш по една рокля на трите ви!“ Леле мале, аз рекох, как ще намеря, как ще бъде това, на жена да купиш рокля по мой вкус? Ами тя трябва да я хареса! Щото нали, сега знам ли, ще я одобрят ли или не?“ Че отидох на един магазин, където имаха мостри, дадоха ми мострички, донесох ги и Учителя ни избра роклите, по мостричките. То бе един плат – каша. На Савка избра бежовото, на Паша сиво, сив цвят, а моето моето беше слабо виолетово. На мене този цвят избра. Много хубави роклички, аз ги уших и на трите ни. Щото като се ожени баща ми, вкъщи не достигаха парите за мене.

Изводи:

1. За своята безкористна и всеотдайна работа през време на Школата стенографките получават възнаграждение не повече от 4 години и половина. Те обаче работят 22-25 години като верни помощници на Учителя за сваляне на Словото – най-важната задача за времето си.

2. Ясни са най-малко две неща: Учителя не е искал да им отнеме наградата на Небето за тяхната безценна работа, а също така – не е искал да ги изкушава, както и да внася ревност у другите братя и сестри, тъй като всички работят за Слава Божия подобно на тях. Разбираме още, че друг неуморен работник на Божията нива – Боян Боев – въобще не е знаел дори, че стенографките получават някакви пари.

3. Дори да са получавали някакви средства за своята огромна по обем и значимост работа, на стенографките е давано „най-малката сума на времето, това което се равнява на заплатата на разсилен, само необходимото, защото иначе човек разваля характера си, ако има повече“.


[1] Това е възнаграждение приблизително за 4 години и половина, а стенографките работят повече от 22 години безкористно и всеотдайно като верни помощници на Учителя за сваляне на Словото – най-важната задача за времето си.

[2] По време на войната левът претърпява силна инфлация, като за периода 1939-1945 година паричното обращение нараства 14 пъти, а стойността на лева пада 12 пъти.

[3] Остар. Човек, който прислужва в учреждение.

Категории