В стари, прастари и зли времена
хлябът бил нещо незнайно,
хората яли треви за храна,
хляба открили случайно.
Вождът на скитнишко племе веднъж
зърнал високи стебла сред полето –
там с класовете си зрялата ръж
боцкала вожда Ам-гаф по лицето.
Бил той безжалостен, лош и свиреп.
Стъпкал сърдит на ръжта класовете.
-Чакай ти, ще те науча аз теб! –
тъпкал, но зърнал зърна под нозете.
-Стрийте зърната да станат на прах! –
с яд заповядал на своето племе.
Чукало племето с камъни. -Ах! –
бяло брашно се посипва в туй време.
-Гледай го, още ядосва ме то!
Я във вода го веднага хвърлете! –
там се превърнало то на тесто.
-В огъня да изгори го метнете!
И се отдръпнал Ам-гаф настрана,
ядно в гори и долища заскитал.
-Вкусно, другари, чудесна храна! –
късче изпечено някой опитал.
Всички похапнали: -Хубаво, да,
вкусна храна от тестото май става!
Ръж си засели те в първа бразда,
почнали хляб от зърната да правят …
Асен Босев
