ВЪЗПИТАНИЕ НА ВОЛЯТА
„Добрата молитва“
„Духът Божи“
ABC е равно на P. ACD е равно на И. ADF е равно на FB. (Чертежът е копие на оригинала.) Това са извънредни занимания. Специфични са те. Като нарисуваш една картина, ни най-малко няма да оправиш работите си. Не само че няма да ги оправиш, но ще си навлечеш и критика. Ще кажеш – тази работа не е за мене. Рисуването е художество. То е изкуство на очите, най-високото на очите. Каквито са очите на човека, такова ще бъде и рисуването. А пък за музиката ще кажа – каквито са ушите на човека, такава ще бъде и музиката му. Те са най-високите изкуства.
Фиг. 1
Трябва да се учите да наблюдавате. Да знаете как да наблюдавате и какво да наблюдавате. Вземете за пример човека. Като срещнете един човек, какво ще наблюдавате най-първо? Някой ще види дали лицето му е валчесто – ще обърне внимание на лицето му, най-същественото. Да наблюдаваш кое е същественото.
Та ви трябва едно наблюдение. Аз съм гледал, всички хора имат болезнени наблюдения, анормални наблюдения. Наблюдаваш това, което не трябва. Наблюдаваш признаците, които са болезнени. А пък тези болезнените признаци показват хода на болестта. В човека трябва да изучавате естествените, здравословните признаци. Запример нито един от вас не знае какъв е признакът на човешката добродетел, къде е тя изразена на лицето. Един човек казва за някого – добър човек е този. Защо е добър? Има нещо, върху което вие градите. Като го видите, от погледа казвате, че е добър. Но защо е добър?
Запример тази рисунка. Според вашата наука, с която вие боравите, тази фигура е ромбоид. Каква е разликата между един правоъгълник и един ромб? В правоъгълника страните са успоредни и перпендикулярни, а пък у ромба не са. У ромба страните са успоредни, но не са перпендикулярни, понеже тия линии са в движение. Освен това в правоъгълника срещуположните страни са равни, а в ромба всичките страни са равни. В природата се образува един ромб по причина на движение на силовите линии. В природата тази фигура трябва дълго време да я наблюдавате, за да я видите в проекция.
Фиг. 1
Запример в природата съществува Соломоновият знак. Онзи ученият човек в тази отвлечена наука ще си обясни първо триъгълника ABC на Соломоновия знак и втория триъгълник DFД. Първият d триъгълник е възлизане, духът нагоре, стремежът му. Всякога, когато си туриш ръцете нагоре с допрени пръсти, като се молиш, това е първият триъгълник. Вие си туряте ръцете по навик от миналото. Всеки един от вас е бил професор някъде да преподава по тайните науки. Така си туряте ръцете нагоре, да се молите. Този първият триъгълник показва, че всичките ви желания са чисти и са насочени нагоре. Някой път казваш: „Не ми трябват тези работи.“ И пуснеш ръцете си надолу – да върви тази работа, както иска. Туриш ръцете си на гърдите. С това искаш да ми кажеш: „Искам да ми дадеш пари назаем. Аз искам да бъда честен човек.“ Държиш ръцете си надолу. С това казваш: „Само при много благоприятни условия ще ти донеса, като спечеля.“ Някой, като си повдигне ръцете, сваля ги надолу. С това казва: „Ще платя, но не се знае.“ Някой казва: „Дай ми 500 лева назаем.“ И си вдига ръцете нагоре – значи ще плати. Някой казва: „Как може да бъде така?“ Запример дойде чичо ти, леля ти и казват: „Дай ми 500 лева назаем. Закъсах.“ И държи ръцете си надолу. Това са признаци, по които се познава. А пък сегашните хора са хитри.
Българите вярват в следното. Да кажем, че ти си търговец. Дойде някой щастлив човек да купи стока от тебе и след това много други хора ще купят стока от тебе. Това е наука, дълбока наука. Отгде ще го докажеш? Това е съвсем нова система, която учените хора сега мислят да разрешат тази задача. След колко века ще се разработи тази система, то е въпрос. Най-напредналите в миналия век, Кампер се е занимавал с подобни въпроси. От него е останал Камперовият ъгъл. Този ъгъл у животните и у човека е различен. Кампер е намерил, че този ъгъл у човека е 80-81-82 градуса. В редки случаи, когато гръцките художници са правили образите на своите богове, този ъгъл е достигал до 90 градуса.
(Учителят посочва първата рисунка.) В този ромб тези линии АВ и АС са граница на една висша разумна сила или място, дето действа тази сила. В единия триъгълник вътре е основата. От тази основа зависи, от основата може да съдиш. От основата на една пирамида може да съдиш колко висока ще бъде построена тази пирамида. Ако градиш една къща, градиш върху основа. Ако основите са слаби, ти не може да градиш високо здание.
Когато говорим за човека като тяло, това е една основа, върху която ще градиш. Когато ще приемаш една работа ти, ти ще погледнеш челото си и ще видиш имаш ли способности и сили за това. Да допуснем, че някой е с едно посредствено чело или с посредствена основа на челото си – иска да стане художник или музикант. Може да стане горе-долу музикант, да свири, но да стане музикант и виртуоз в смисъл, както сега разбират в сегашното общество, не може. Музиката не е чувство, а способност. Казвате „музикално чувство“. Не, музикалното чувство е проекция. Отпосле се явява чувството. Чувството е от едно друго гледище. Вярата е едно чувство, не е една способност. Любовта е едно чувство, не е способност. Но да разсъждаваш от причини към последствия, това е една способност. Това са възгледи на френолозите, възгледи на съвременните психолози. Между тях има грамадна разлика в схващането на човешкия живот. Няма съмнение, че френологическата теория е много по-вярна, отколкото сегашната психология.
В сегашната психологическа теория се казва, че човек има чувства. Но къде са положени тия чувства? Френолозите поставят чувствата в мозъка, някъде в центровете. Психолозите казват, че човек има воля, но не знаели къде да поставят волята. Френолозите я поставят. Психолозите говорят за човешка интелигентност, но общо – и те са прави. Те са в някой идеен свят. Казват, че от картините на някой учен човек ще съдиш за него. А френологът не съди от картините на човека, а от самия човек. От лицето му ще извади заключение. Човешките чувства, човешките способности имат проекция върху лицето, върху черепа и върху тялото му. Тази проекция, този ромбоид вие може да го разделите – и целия човек по същия начин. Ако вземете главата до раменете, то е един триъгълник – първият триъгълник в човешкото тяло. От раменете до кръста имате втория триъгълник, а надолу имате третия триъгълник – от кръста до краката надолу.
Разбира се, това са резултати. Тялото е един резултат, но от резултата ние съдим за ония скрити сили на разумния човек. Във физиономията има следното. Има известни лица, които са в проекция. Като погледнете човека, в този живот не му е съдено да се развива. Този човек ще разработи всичките възможности, но много малко възможности има да развие. Каквито и благоприятни условия да му създадете, той малък прогрес ще направи. У него положителните сили са слаби, потенциални сили няма. Той може да е деятелен, да мисли да стане богат, но никога няма да бъде богат. Той може да мисли да бъде учен, но никога няма да бъде учен. Той може да мисли да бъде религиозен, но никога няма да бъде религиозен. Някои имат условия – и при най-малките условия в него ще стане цял преврат – в неговото сърце, ум и воля.
Аз казвам така: да стане една промяна в гърдите на човека, до кръста или пъпа и след това да стане една промяна надолу в стомаха му. В тази работа и стомахът има думата. Даже у религиозните хора стомахът си дава мнението, казва: „Вие проповядвате някои идеи, обаче хляб трябва.“ Тези хора трябва да ядат, ще умрат гладни – така казва стомахът. Тогава дробовете идат. Те казват: „Въздух, въздух трябва. Ако вие не дишате, пак ще умрете. Моите почитания към стомаха, моя колега, прав е той. Но ако няма въздух, от този хляб, който е турен в стомаха, няма нищо да излезе.“ След това иде главата и казва: „Прави са моите колеги, но ако не е тази динамическа сила.“ Някой професор говори за хляба, друг за въздуха, а трети говори за светлината. За отвлечени работи. Той говори високи работи. Той, като дойде, говори за такива отвлечени предмети. Ти казваш: „Научна е тази работа, не разбирам тази работа. Всякога, когато дойдем до умствения свят, работите са вече неразбрани.
Венера е неразбрана, понеже е обвита в една мъгла, не се знае какво има на повърхността. Месечината е разкрита, тя няма никакъв воал, тя си е открила лицето, позира. Като дойдем до Венера, тя си е скрила образа, свети, дава известна светлина, но какво има вътре, всичко в тайна се държи.
Сега защо за вас Венера не е разкрита? Има две теории. И Венера е така открита както Месечината, но хората, сегашните астрономи, не могат те да виждат, защото вътре в ума си имат мъгла, та не виждат Венера. Мъглата е в техните чувства, понеже Венера е представителка на чувствата. И тази атмосфера на Венера се кристализира за тях и затова те не я виждат. Слънцето е скрито. За висшите работи хората нямат понятие и затова Слънцето е скрито. А за адептите Слънцето е така разкрито, както Месечината.
Но това са твърдения. Трябва да се докажат. Някои ще кажат: „На какво основание? Ние през телескопа виждаме тези работи. Питам сега. Психологически имам следния случай. Срещна един човек, с когото не сте ангажирани. Срещнеш го, както един предмет. Гледаш го – обикновен както другите хора, и нищо извънредно не виждаш в него, но се образува между вас и него една известна връзка. И като го обичаш, в лицето му виждащ гений. Един български учител ми казваше: „Ще ми направиш едно голямо удоволствие да дойдеш вкъщи. Ще ти покажа нещо извънредно.“ Той ме завежда в клиниката и ми казва: „Не е ли гениално това дете! В бъдеще какво ще стане?“ Какво да му каже сега човек. Казвам му: „Голям гений е той.“ Той казва: „Да, да, ето един учен човек, а пък вътре ми казват, че това е обикновено дете. Аз го виждам един гений в проекция, за в бъдеще, но не за настоящето време. Бащата със своята любов вижда, че детето му ще стане гениално. Това дете наистина има всичките възможности, но не сега. Гениално е това дете, прав е той, но това е въпрос за в бъдеще. За десет години това дете няма да стане гениално.
Вие учени хора няма да станете. Тези работи не ви трябват. Това е едно забавление сега. Аз го наричам това така. Да ви дам сега един шоколад, едно бонбонче. Като дойде на гости, ще го почерпите с малко сладко, кафе, чай.
Сега казвате: „Какво иска да каже Учителят с това едно бонбонче, едно кафе, един чай. Т+е+ теорията е толкова важна, колкото е важен бонбонът. Но като се даде един бонбон на човека, образува се връзка. Казваш: „Нахрани ме този човек. Много сладко беше яденето.“ Образува се приятелство, запознанство. Благодариш му, че те е нагостил. После неговото семейство те посещава – и обратното. Образува се връзка.
Най-първо, разгледайте си вие лицето. Тези линии показват силата на човека. Какви възможности има този човек, за да постигне нещата. Челото, носът и брадата – всички са отвесни. Този принцип е установен, това е един човек – каквото замисли, може да го постигне. Не че е гений, но един установен тип. Каквото замисли, ще го постигне. Няма да замисли много работи, но каквото замисли, ще го извърши. Аз го наричам уравновесен тип.
Волевата проява зависи как е спусната брадата и в какво положение е. Ако линията DF се увеличава, от увеличението на тази линия се съди за волевата проява. Но не важи само увеличението на тази линия. Важно е как е построена самата брада. Ако горната и долната челюст излизат навън, тогава у човека има преодоляюще влияние, неговите чувства – както у животните. От устните надолу – брадата, там е разумното, там е човекът. По-рано устата са били много по-напред от носа, както у рибите. Тази уста се е оттеглила назад. Колкото тези линии стават по-дълги, толкова възможностите за човешката интелигентност се подобряват. Човек трябва да работи с години, за да се оттегли горната и долната челюст назад. А пък волевата част на брадата долу у животните я няма почти. Ако вие нямате една красива брада, вие може да имате много работи в проекция, но няма да имате сила да ги постигнете.
Това не трябва да ви обезсърчава. Човешкият дух с хиляди години е работил. Човешкият дух и човешката душа, те не работят един живот, два живота, три живота, но те работят с хиляди години. Ние от земно гледище казваме: „Аз нямам време за изучаване.“ Право е, засега нямате време, но все таки имате достатъчно време да мислите за образуването на човешките чувства. Вие всякога можете да направите едно упражнение. Запример, ако волята ви е слаба, намислете нещо и го направете. Запример, за да упражните волята си, кажете си: „Сутринта, като стана, ще ида за вода.“ Турете си на ум да вземете стомната и да идете на чешмата за вода. Вас ви е срам какво ще кажат хората. Мнението на хората в дадения случай деформира вашата воля или не деформира, то ви поставя едно препятствие. Вие идете със стомната за вода или с бурето, и след една година ще имате известни мускули при брадата, ще се яви една трапчинка и ще започне да се формира. Две-три години като работите, ще имате резултат. Но не е само за носене на вода. Сутрин, като станете, трябва да си направите леглото. Не чакайте друг да го направи леглото – дъщеря ви или майка ви. Това е вече деформиране. Ще станеш двайсет минути по рано и ще си направиш леглото, ще го нагласиш хубаво и ще си излезеш. Ако оставиш друг да ти направи леглото, то твоята воля се деформира.
После трябва да се моли човек. Това пак ще упражни влияние. Казваш: „Как ще се моля на Господа?“ Знаеш-не знаеш, ще се молиш. Защо се молиш? Ще кажеш: „Да поправя брадата си.“ Ще се молиш, нищо повече. Но не знаеш за какво. Знаеш-не знаеш, ще се молиш. Като си съсредоточиш ума си, ще кажеш: „Какъв глупак съм.“ Но днес се молиш, утре се молиш – и брадата ще се развива. Това не прави пред хората, но тайно. Като се молиш десет години, веднага това моление ще причини цяла една метаморфоза на вашето лице и подобрение в умствения ви свят. Челото ще ви се повдигне, устните ви ще вземат по-хубав израз, ще се формират добре. Брадата ще се формира. Запример тя е била много полегната назад. Били сте неустойчиви, непостоянни. Сега до десет години ще стане промяна. Десет години всяка сутрин ще се молиш. Казвате: „Защо да се моля на Господа? И без молитва може.“ Молитвата е за тебе. Ти, като се молиш, ще формираш брадата си. И като се учиш – пак същото. Детето като учи, брадата му се формира. Днес аритметика, закон Божи. Утре естествена наука и география. Всички тези предмети формират брадата. Ако това дете се учи, веднага то се отразява върху брадата му. Като видите брадата му, може да кажете дали е учило това дете, какви бележки има – всичко е написано на брадата му. Вие искате някой да се жени. Да знае как да живее с този, за когото се жени. От брадата му зависи, не от ума му. Може да има отличен ум и отлично сърце. Ако брадата му не е формирана както трябва, никакъв мъж не може да стане, ще бъде обикновен както сегашните мъже и жени са обикновени. Те нямат добре сформирани бради. Аз, който съм много установен във всичко, като дойде някой човек при мене, аз стана своенравен, като стана упорит, като че стана доландарджия. От това аз зная вече, че човекът, който е при мене не е такъв. А пък гледам, лицето на този човек е добро. Това са извънредни работи. По някой път и вие ще го почувствате. И вие може да го чувствате. Вие сте в присъствието на един човек и после казвате, че сте неразположени цял ден. Този човек, който е дошъл при тебе, е добър човек, но живее при недобра среда. Ако вие не може да въздействате поне с един милиметър на вашата брада, да направите една малка трапчинка, аз не зная къде седи вашата гениалност.
Вие може да напишете томове и аз може да създам цяла теория за лицето. Тази теория за в бъдеще ще има приложение. Сега тази теория няма приложение. Тя е само за учените хора, които няма какво да правят. Но какво ще ви ползва? Някой път вие се обезсърчите. Като кажа каква трябва да бъде брадата ви, вие се обезсърчите. Или като ви разправя какво трябва да бъде челото ви, носът ви, вие се обезсърчите, като видите челото си или носа си. На повечето от вас носовете ви са в проекция. Имате възможност да развиете интелигентността и чувствата си, но трябва само едно побутване. Трябва да ви побутне един човек, да се намери някой отнякъде да ви побутне. Като вземете пътя, никой не може да ви спре. Във вас има възможност за волята ви. Вий сте волеви натури. Някои хора са волеви. Възможността е във вас, но трябва да се работи. Не може да се въздържаш някой път. Връщаш се вкъщи за обед, но жена ти не е готова с обеда. Ти не може да търпиш и се развълнуваш, философски се постави, усмихни се малко, посмей се на себе си и на яденето. Кажи си: „Днес е казано от невидимия свят да нямам обед навреме.“ Така ти възпитаваш волята си. Това е пак повод за самовъзпитание. А пък ти казваш: „Защо не си стоя на думата?“
Във всички тези разсъждения не си прав. Този човек не е дошъл ти да се тревожиш. Тази тревога е оставила едно петно на брадата ви. Днес едно петно, утре едно петно, двайсет години наред по едно петно – ще отиде брадата ви. После много дълги години трябва да работиш, за да подобриш брадата си.
При сегашните мъчнотии най-първо трябва да създадеш една отлична брада. Някой път аз ще ви покажа някой отличен пример. Тук между вас има някои примери. Не всичките ви бради са хубави. Една брада е хубава, когато има постоянство човек. Една брада е хубава, когато има широчина. Не широка брада, а широки мисли. Когато брадата е много широка, това показва, че този човек е увит в много гъста материална среда. Ти ще кажеш, че широката брада показва волев темперамент. Но една интелигентна брада не трябва да бъде много широка. В това има известно отношение. По отношение на челото има известна пропорция.
Какво е отношението на брадата към челото? Ако лицето върви надолу като правоъгълник, интелигентността на човека е много материалистична. Този човек е материалист. За такъв човек никакъв отвлечен свят не съществува. Той иска реалното, което може да се види. Лицето трябва да бъде до известна степен конусообразно. Но ако стане съвсем конусообразно, предават се някои лоши черти. Брадата завършва красотата на лицето. Природата, след като съградила челото, очите, веждите, ушите, устата, носа, най-после турила му последната черта като художника – брадата, и тогава имате вече една завършена картина. Това може да наблюдавате. Затова всички хора не си бутат горе челото, но вие си бутайте съзнателно брадата с ръката. Хубаво е да си хванеш брадата и да се помолиш на Бога така: „Господи, помогни ми да си образувам брадата.“ Някой ще каже: „Как да се моля на Господа?“ Като се молиш, няма да си вдигнеш ръцете нагоре, а ще хванеш с ръка брадата си и ще кажеш: „Помогни ми да си образувам брадата.“ Не че я няма сега брадата. Като пипаш брадата, сега тя е една проекция. Ти пипаш една проекция на онова Божественото. То е една антена. Оттук, от брадата, ти можеш да влезеш във връзка с материалния свят. Материалният свят е брадата. Тя тук е антената. През тази антена ти влизаш във връзка с материалния разумен свят. Ако ти не разбираш, ако е деформирана брадата ти, ти не си гражданин на разумния свят.
Или на ваш език казано, ако нямаш брада, ти в невидимия свят като идеш, ще се поставиш в едно положение, което наподобява следното. Представи си, че отиваш при един банкер и той, като те погледне, казва: „Не мога да ти дам. После нямам в касата пари. Нямаш кредит.“ А пък като имаш брада, то е все едно един банкер да ти каже: „Ще ти дам сто, двеста хиляди, един милион, два милиона, три, четири милиона веднага, без никакъв подпис.“ Когато вземете пари в заем, това е писало на брадата ви. Има същества разумни, които са свързани с вашата брада. Вие може да забравите своите дългове, но те не ги забравят. Като заминете за онзи свят, те ще ви платят всичките дългове, но те ще ви заставят да ги платите. Знаете ли какви са тези слуги? Някой път не искаш да плащаш, ще дойде първият слуга и ще каже: „Имаш да плащаш.“ После дойде вторият, третият и най после бактисваш. Ти кажеш: „Ще платя.“ Тъкмо легнеш, ще те събудят и ще ти кажат: „Имаш да плащаш.“ Ти ще кажеш: „Какво обичаш?“ Те ще кажат: „Имаш да плащаш.“ Те идат един подир друг и слугата, като дойде, има право да те събуди и ще ти каже: „Имаш да плащаш, имаш да плащаш. Плати, плати.“ Ти най-после ще платиш. Това хората наричат съвест. Брадата е свързана, има известни връзки с моралните чувства. Някои от вас имате доста хубави бради – работили сте в миналото. Някои тепърва имат да работят. Най-първо ще занесем едно хубаво чело, един добър нос, една отлична брада, отлични уши, очи, уста. Най-първо основното е да носите едно хубаво чело, един хубав нос, една хубава брада. Те са проекция на разумния живот, на Божествения живот. Най-добрият слуга на разумния свят са очите. Най-добрият слуга на интелигентността е носът. Ти не можеш да бъдеш интелигентен, ако нямаш добре оформен нос – добро обоняние.
После на добрия слуга – като дойдем до волята, това е вкусът. Един човек, който няма вкус да усеща нещата, той няма воля. След като обонянието и зрението са дали своето мнение, и вкусът дава своето мнение. Тогава идва и слухът. Той е старец слухът. Под неговия контрол е целият капитал. Първоначалният капитал, който Бог е дал, Бог е вложил, е под ръководството на слуха. Слухът е най-висшето, най-разумното в света. А пък очите, това е капиталът, който е вложен в обръщение. Обонянието е капитал, който дава приход, а пък вкусът показва какво си спечелил. Вкусът показва спечеления капитал. Челото показва колко пари човек има в банката. Щом говорят за очите, този капитал е вложен в обръщение. От очите, обонянието и вкуса се показва целият процес на нашия живот. Ти си волев човек и имаш хубава брада. Щом имаш обоняние, имаш хубав нос. Щом имаш добро сърце, то е основният капитал, който Бог е вложил в главата.
Тази е една много отвлечена материя. Вие ще кажете: „Какво ще правим ние със сегашния наш живот?“ Тази теория няма да поправи ни най-малко сегашния ви живот. Сиромашията си е сиромашия, неволята си е неволя, болестта си е болест. Даже като разкривам всичките тези нови теории, пак си остава човек такъв. Нервният човек си остава пак такъв. Само ще се влада малко, но пак е сприхав. Ще учиш, няма да ти дойде даром. Даром никога не ти се дава. Даром ще ти се дадат условията. Ако ние искаме от Бога даром, ние ще нарушим закона на свободата. Свободен трябва да бъдеш. Ако носиш страданията си, ти си свободен. При страданието взима участие волята, и при радостите взима участие волята. При страданията, за да се избавиш от тях, трябва ти воля. Как може да се освободиш от страданията? Чрез волята. Може да му мислиш колкото искаш. Може да обичаш Господа, но страданието пак няма да мине. Господ няма да ти премахне страданието. Не че не може да го премахне. Може, но ако той премахне страданията, без ти да разбираш смисъла на страданията, с това нарушаваш закона на свободата. Господ може да позволи на един човек да греши, но никога никой не може да застави Господа да лиши някого от свободата му. Ти имаш воля и в дъното на ада ти да си, може да излезеш.
Вие всички сте свободни. Ти не казвай, че не си свободен. Не, свободен си, но условията са неблагоприятни. Ако речете да работите в себе си, ще имате цялата съдба на невидимия свят. И ако вие не се решите да работите върху себе си, Господ няма да дойде да ви помага. Да кажем, че имаме упражнение на полянката. Ти си вдигаш краката и казваш: „Какво си вдигам краката? Колко голям човек съм. Ще клякам, ще ставам. Учителят трябва да даде друго нещо.“ Мога да ви дам друго нещо – да свирите на китара, да пишете на машина, да бродирате и пр. Мога да ви дам упражнения колкото искате, но навсякъде трябва да се упражнявате. Чрез упражнения и философ, и светия може да станете, като знаете как да ги правите. Аз не искам да кажа какво се крие в тях. Аз ги турям да опитам ума ви, доде сте дошли и какъв ви е умът. Някой път мога да ви дам само за едно упражнение обяснение и ще ви кажа каква сила ще придобиете. Когато се правят тези упражнения на една сложна работа, която не съм казал, – при едно упражнение ще бутнете брадата си. Като не я бутнете, няма да успеете. Мога да ви кажа едно упражнение.
Като си свиете ръцете на юмруци, настрани от гърдите, за двайсет минути да слизате с клякане. Но от тия упражнения на твоя ум, сърце и воля да отмериш като музикант, да ти е приятно, да не кажеш – кога ще се свърши. Може да продължи упражнението цели два часа, но като направите това упражнение, ще бъдете друг. Като направите това упражнение, ще стане един прелом във вас. Ще се събуди нещо ново в тебе.
Сега вие бързаше с геометричните упражнения. Ти седиш, болен си, имаш, да кажем, ревматизъм. Ще кажеш на този ревматизъм, че си господар. Може да го лекувате, но вие нямате търпение. Гледам, някой казва: „Това е нещо детинско да правим тези упражнения.“ Трябва да знае човек как да кляка и защо да клекне. Че ако аз взема и бръкна в яденето и после го поднеса до устата си, това е упражнение. Природата ни е заставила по кой начин да се упражняваме. Ти вземеш хапката с ръката си и я туриш в устата си – това е упражнение. После вечерно време се обърнеш на едната и на другата страна – това е пак упражнение. През деня все ще дойдат някои упражнения. Ще седнеш, ще станеш, ще пишеш. Всичките тия движения имат в основата си волята, за да се развие Божествената воля в човека.
Когато тръгнеш на път, не бързай. От къщи като излезеш, спри се, преди да излезеш от вратата, спри се, помоли се и тръгни полека. После постепенно ускорявай хода си. По-лесно е така. Ако тръгнеш набързо, нищо няма да свършиш. Онези хора – най-големите педагози, са били хора на търпението. Също и художниците и музикантите. Когато заплаче детето, майката ще стане и с какво търпение идва при люлката. После, като заплаче детето, пак отива. Това е възпитание на майката. Така се става майка. Не е лесна работа работата на майката, като роди три-четири деца. Така тя формира своята брада, като става трийсет-четирийсет пъти на ден. Детето е професор. То казва: „Хубаво. Стани, да не спиш. Брадата ти не е формирана.“ Тъкмо е заспала майката, и детето извиква. Казва на майка си само това: „Брадата ти не е формирана.“ Професор е то. Майката го гали и казва: „Много ти благодаря. Колко си хубав.“ И тя го помилва по брадата и го целуне по лицето.
Детето е едно възпитание за майката. Майката е възпитание за самото дете. Нещата не са произволни. Трябва едно ново схващане, едно идейно схващане. Това осмисля нещата. Майката е богата. Може да хване една слугиня да ѝ гледа детето, но тогава нейната брада ще стане деформирана. А пък брадата на слугинята ще се формира добре. Това да остане за вас. Тази наука не е за простите хора. Една истина ви казвам, още много работи има да ви кажа. Тези работи са още елементарни. Но ако тези работи не разбирате, другите не мога да ви кажа. Христос казва – много работи имам да ви кажа, но сега не може да носите. Вие казвате: „Какви ли са те?“
Искаш да обичаш някой човек. Ако ти нямаш воля, как ще го обичаш? Ако твоите чувства са непостоянни? Да обичаш някого, това е най-голямата наука. Да обичаш някой човек, че този човек да е доволен от тебе, да прояви любовта. Ти как да се поставиш, как да го погледнеш – и той да види, че в душата ти има голяма откровеност, да му покажеш, че имаш всичката готовност, каквото иска от тебе, да го направиш, и онзи да се покаже, че има същата готовност. Не само да проявяваш любовта си, но и онзи да оцени любовта, която му даваш. Ако той не оценява любовта, тогава никаква любов не може да има. Ти си скръбен, но достатъчно е да ти хване ръката, да ти държи ръката десет секунди – и веднага всичката ти скръб ще изчезне. Тогава ще ви тури в контакт с живата природа. Някои казват: „Помогнете ми.“ Говориш му, говориш му, не минава. Хвани го за ръката, погледни го малко, кажи му: „Ще се уреди тази работа.“ Ще се уреди, защото ти си една проекция на Бога. Каквото кажеш, ще стане за неговата слава. Ти си авторитет. Ти си в дадения случай проявление на волята на Бога. Хвани ръката му и с всичкото благоговение кажи: „Господи, ако искаш, премахни неговите страдания.“
Някой казва: „Искам да работя за Бога.“ Аз толкова години работя между вас, но вие виждате едната страна на работата. Това, което аз говоря, то не е всичкото. Силата на възпитанието не седи само в това. Аз съм внесъл други работи. Аз съм внесъл даже нещо, което вие не подозирате. Вие ще кажете: „В какво седи това?“ Щом влезете в един клас, какво трябва да кажете? Аз, като вляза в класа, може да говоря много работи. В мене тогава може да се зароди щастие, че много зная, но това, което бих ви казал тогава, няма да има отношение към вас. В дадения случай има едно малко знание, което е потребно за човека. Запример един идва в класа и има едно малко противоречие в себе си. Като дойде в класа, у този ученик противоречията трябва да изчезнат. Тогава вие сте били в класа. След това вие добиете едно хубаво качество, едно разположение. Ще усетите, че се е бутнало нещо във вас, да усетите, че растете. Трябва да оставите този механичен начин.
Някой казва: „Учителю, ти може да направиш всичко.“ Мога и не мога. Не мога да работя против свободата на хората никога. Това е невъзможно. Не мога да ви науча на това, което вие не искате, – по никой начин. И вие трябва да вземете участие. Има обща работа. Има специфични работи. Някои от вас се интересуват от едно, от друго. Но сега всички вие трябва да бъдете акумулатори, да събирате Божествената енергия. Аз не искам да бъдете нервни. Не че не искам да бъдете нервни, но не искам да бъдете хора с пропукана нервна система. Когато кажеш някому истината, кажи Божествената истина, а не да туриш своя си авторитет. Един православен говори обидни думи на един евангелист. Евангелистът му казва: „Новото учение, Евангелието знаете ли какво направи с мен. Ако бях със старото учение, щях да ви пребия, но благодарение на Евангелието съм свързан.“ Ти ще благодариш за това. Ти казваш: „Че съм евангелист, но ако не беше това Евангелие в мене, ти щеше да лежиш на земята. Има нещо, което ме е вързало.“ Вие трябва да бъдете силни. Вие искате да бъдете слаби. Не, силни трябва да бъдете. Дойде някой, да го вдигнеш във въздуха и да кажеш: „Това е новото учение.“ А пък вие сте слаби като бръмбарчета.
Аз бях на Рила. Минават двама екскурзианти и единият си позволи да каже нещо отрицателно. Той се търкулна и си охлузи крака. Аз му казвам: „Ти си екскурзиант. Като минаваш, лоши работи не трябва да правиш.“
Сега вас ви трябва знание. Вземете за цяла седмица да се молите, да се формира вашата воля, вашата брада – най-хубавото, Божественото. Тези сили да се средоточат в това направление, да се яви едно желание в душата ви. Волята е една от силите на душата, на човешката душа. Умът е проявление на човека. Волята е външно проявление, а пък душата има отношение към Бога. Съзнанието е една проекция, в която душата се проявява. Аз бих ви говорил по това, но трябва дълго време да говоря. Мнозина сте чиновници. Радвам се, че сте чиновници. Мнозина от вас имате много работа. Вие казвате някой път: „На Учителя му е широко. Той не е женен, няма деца.“ Аз се радвам, че сте женени, че къщи имате, че сте чиновници. Това са условия за развиване на вашата воля. Ще кажете – това е главоболие. Това е главоболие за онзи, който не разбира. За мене аз няма да се връщам да уча буквара. Този буквар аз съм го учил. Едно време, когато бях в първо отделение, учих буквара, но като минах, напуснах го. Казвам, не го повтарям вече.
Нима мислите, като слезе един Учител на земята, като е облечен в материя, че няма да учи? Има да учи и той. Христос, макар да беше Син Божи, научи нещо от страданията, научи нещо ново, което не знаеше. Някой казва – той всичко знае. Това са отрицателни работи. Аз се радвам на едно нещо, че има какво да се случи. Аз по някой път се радвам, че съм в ограничение. Някой ми казва: „Много долу си слязъл.“ Някой ми казва: „Много горе си отишъл.“ И горе, и долу ще бъда. И вие ще бъдеше и горе, и долу. Аз мога да угодя на всякой човек. Аз, като го погледна, зная от какво се нуждае. Гладен е, виждам, че обущата му са скъсани, но виждам, че е крайно честолюбив. Отдалече му вземам обущата, да не знае, и му казвам: „Да не ви се вижда обидно.“ Като не знае, той ще обуе обущата.
По-добре да не ги знаят хората. Някои неща трябва да ги знаят. За някои неща не трябва да ги знаят. Не трябва да знаят, понеже там бихте нарушили свободата на другите хора. Аз не искам да наруша вашата свобода. Като говоря някои работи, някои от тях може да ги вземете много лично. Запример, като говоря, вие може да кажете: „Учителят ме погледна.“
Ще оставим тези въпроси за друг път.
„Отче наш“
Двадесет и пета лекция на Общия окултен клас 30 март 1932 г., сряда, 5 часа София – Изгрев
