ВЪЗПРИЕМАНЕ И ПРЕДАВАНЕ
"Добрата молитва"
"Изгрява слънцето"
В света има два вида хора, които са силни: едните, които възприемат добре, другите, които предават добре. Сега ще чета 5. глава от Евангелието на Матея. Една от тези глави, в които Христос говори за блаженстваща. Блаженстваща са хора, които възприемат добре нещата. Човек, който не възприема добре, той не може и да предава добре. Ученикът, който не се е учил добре, той не може и да свири добре. Младите хора виждат по-добре, имат по-хубава реч, но не разбират. Чете книгата, не разбира. Старият някой път не вижда, но разбира. Тъй щото сегашните млади хора четат добре, но не разбират. Старите не виждат добре, но разбират. Някой път по-добре е човек да не довижда, но да разбира, отколкото да вижда, пък да не разбира.
(Учителят прочете главата.)
"Мога да кажа"
Майстор е онзи цигулар, който, като свири, не прави погрешки, взема вярно тоновете. Не само взема вярно тоновете, но те не са сухи, но са сочни. Някой път има тонове – не са крехки, нямат съдържание в себе си. Някой път имат стипчивост и не си доволен, като слушаш. Някой път говорим за любовта, мъдростта и истината, за тия работи трябва да имате една ясна представа, не научно само да знаете какво нещо са. Нас научните работи не са ни нужни. Не вижда човекът добре, но знае теоретично какво нещо е светлината, как се предават трептенията, но сам не вижда добре. Аз бих желал да виждам, отколкото да зная научно какво нещо е светлината.
Вие ще кажете: "Не зная какво нещо е любовта." Трябва да я знаете. Любовта е нещо ново. Никой не може да каже какво нещо е любовта. Няма какво да ви разправям какво нещо е любовта. Тя не е дреха, която може да облечеш, не е нито въздух, който може да дишаш. Любовта е нещо, без което човек не може. В момента, в който тя престава да влиза в него и той да има отношение към нея, той става недоволен, кисел. Като се вкисне, съвсем нищо не остава от него. Не че не остава, но той не знае какво да прави тогава. Вие сега нямате туй, за което ви говоря. Не сте се вкиснали. Не знаете какво нещо е вкисването. Казва: "Вкисна се." Опасна работа е. Малкото вкисване, микроскопическото, го знаете. Но голямото вкисване е опасна работа. Някой път вие сте недоволни, но по- голямото недоволство не сте опитвали. Много малкото недоволство, микроскопическото го знаете, то е друг въпрос.
Най-първо човек трябва да бъде способен, за да възприема нещата добре. И неученият, и ученият човек. Ученият човек е натоварен кон с товар. Натоварил се с теории, тия теории нямат никакво приложение. Питам, какво се ползва един адвокат, който знае всичките закони в държавата? Богат не може да стане. Какво се ползва един съдия, който знае да съди хората? Като няма кого да съди, какво ще прави, цял ден ще стои без работа, няма кого да съди. Съдията съди не добрите хора, но лошите хора. Един съдия, който съди лошите хора, какво придобива? Постоянно губи. Съдията съди този, издаде една присъда, присъди онзи, издаде друга. Всеки престъпник, който влиза в затвора, псува съдията. Тогава един съдия най-малко стотина пъти е псуван. Тия псувания все ще му направят някаква пакост. По някой път казвам на съдиите: щом съдите, ще ви псуват, не съдете никого, да не ви псуват. Даже вие не трябва да бъдете съдии. Да имате ключ, да идете в затвора, да отворите вратата и да пуснете затворниците, да ви благославят. Кажете им: "Хайде навън, излизайте." Като излязат, да се радват и вие да се радвате, че сте пуснали тези хора.
Вие разсъждавате какво ще стане с вас. Ако направите туй, какво ще стане с вас? Някой казва: "Ако направиш едно, какво ще стане?" Ако не го направиш, пак ще стане нещо. Ако направиш доброто, ще придобиеш нещо. Ако не го направиш, ще изгубиш нещо. Ясно. Ако направиш доброто, ще спечелиш. Ако не го направиш, ще изгубиш. Доброто, ако го направиш, печелиш, ако не го направиш, губиш. Обратен е процесът в злото. Злото, ако го направиш, губиш, ако не го направиш – печелиш. Казва някой: "Какво да правя със злото?" Не го прави, за да печелиш. Умният човек и от доброто печели, и от злото печели, туй не го знаете. Нова година това ви носи. Едната четворка е доброто, другата четворка е злото. Доброто като го правиш, ще печелиш, злото като не го правиш, пак печелиш.
Господ иска да научи народите да правят доброто, за да печелят и да не правят злото, пак да печелят. Сега се бият, правят злото. Казва: "Ако се биете, ще изгубите всичко." Казвам, тази година, ако правите добро, много ще спечелите, толкоз, колкото никога не сте спечелили. Злото ако не го правите, пак ще спечелите, както никога не сте печелили. Туй е тази година. Доброто ако го правите, ще печелите, както никога не сте спечелили. И злото ако не го правите, пак ще спечелите, както никога не сте спечелили. Какво повече от това? Повече от това от лукаваго е. Сега друг е въпросът. Вярно ли е това? Сто и един процента е вярно без изключение.
Един абсолютен закон в света е: всеки, който се въздържа от злото, печели, всеки, който прави злото, губи. Сега вие искате злото да се махне от света. Половината от света ще изгубите тогава. Злото като не го правиш, ще спечелиш. Злото е потребно, въздържай се да го правиш. Сега да ви обясня. За доброто ще работите вие, ще оставите злото да работи за вас. Досега вие сте работили за злото, вие сте били слуги на злото, пък сте били господари на доброто. Сега ще станете слуги на доброто, а господари на злото. Доброто, като стане господар, знае какво да прави. Вие ще кажете: "Не зная как." Има нещо, което вие знаете. Даже малкото пиленце знае как да яде. Майката като каже на кокоши език, веднага знае как да яде. Туй, за което ви говоря, вие го знаете. Ще кажете: "Как да се въздържаме?" Не ме питайте. Вземете, на едно дете запалете една свещ, то иска да си тури пръста. Казвате му: "Гъш!" То не слуша, тури пръста, опари се. Три пъти като се опари и като му кажете "гъш", вече знае. Няма никаква нужда от друго. И вие, като ви кажат "гъш", да знаете да си оттеглите пръста. Докато ви доказвам научно, пръста ще отиде. Много хубава е думата "гъш", съдържателна дума е. Много кратка.
Казвам, светът се нуждае от добри работници, хора със здрави очи, със здрави уши, със здрава уста, нос. Здрава уста – да може сладко да яде, здрави уши – да могат хубаво да слушат, със здрави очи – да виждат, да не се спъва човекът. Със здрави ръце, със здрави крака, със здрав стомах, здрав мозък, здрави коси. Ще ме попита някой какви да бъдат косите. Ако мъжът е с черни коси, жената да бъде с бели. Ако жената е с черни, мъжът да бъде с бели, контраст. Нищо повече. Белите коси дават, черните вземат. Които са с черни коси, искам да знаят възприемат ли добре. Които са с бели коси, трябва да дават. Ако някой е сиромах, белите коси не са намясто. Ако някой е богат, белите коси са намясто. Ако някой е сиромах, черни да бъдат косите, да възприема. Казвам, когато сиромахът стане с бяла глава, бялото не е намясто. И когато богатият стане с черна коса, черното не е намясто. Богатият да бъде с бели коси, ако са черни, да ги боядиса бели. Какво разбираме под думата „да ги боядиса"? Някой път нямат инсталация, нямат светлина. Казвам, направете инсталация. Нямате време. Една, две, три врати може да направите.
Ние, съвременните хора, сами се заблуждаваме. Все изменяме теориите, ученията. Има един вид едно прикриване на нещата. Право е и то е намясто. Лятно време при голямата горещина да носиш чадър, разбирам. Ами зимно време да носиш чадър на главата си, намясто ли е? Не е намясто. Считам чадърите са големите нещастия в света, защото, ако е нужен чадърът, природата е турила косите, то е чадърът. Като пада, светлината се разлага. Като туриш един чадър на главата си, ти се лишаваш от благото, което слънцето може да ти даде. Ти, ако си направиш тесни обуща, губиш. Направи си широки обуща, да има най-малко половин милиметър въздух, да не се допира кракът. В тази парижка мода правят обуща тесни. И с остри върхове, бодливи. Бодливите обуща дадоха лош пример. По модата правят обущата бодливи, с остри върхове, после много тесни и с високи токове, някои близо петнадесет сантиметра. Виждал съм токовете на госпожици, като турила обущата си, не може да ходи. Защо са високите токове? Тези, които са ниски, искат да бъдат високи и те носят високи токове. Аз зная, че всичките хора, които имат високи токове, нямат идеи. Разбирам един-два пръста ток, но една педя ток. Не съм против модата, има една мода в природата – и тя си има мода.
Мода значи една форма завършена, която е полезна. Всяка форма, която във възприятието и предаването е добър проводник на Божиите блага, е намясто. Всяка мода, която спира възприятието и предаването, тя не е намясто. Но да оставим модата. Има една мода в природата. Всяка една мисъл или всяко едно чувство, или всяка постъпка, която е добър проводник, добър предавател, тя е намясто. Имаме едно правило, с което се определя. Запример вие си чешите косата. Кое чесане е хубаво. Що са косите на главата? Косите възприемат добре и предават добре. Дотогава, докато възприемате добре слънчевата светлина и топлина и я предавате добре, вие сте здрави. Щом косите на главата не възприемат добре слънчевата светлина и топлина и не я предавате добре, човек заболява. Дотогава, докато носът възприема добре и предава добре, е здрав. Докато очите възприемат и предават добре, са здрави. Докато ушите възприемат добре и предават добре, са здрави. Щом престанат, тогава се ражда един вътрешен дисонанс.
Казвам, трябва да не харчите много енергия. Някой път приемате повече, отколкото ви трябва, някой път давате повече, отколкото трябва. За доброто, ако човек дава повече, намясто е. Но целия ден по три- четири часа да се занимаваш с ядене, туриш лъжицата, буташ маслото. Наскоро бях в село Симеоново. Спряхме се трима души приятели в една кръчма, гдето кръчмарят реже месце, като седнал, с ножа отреже едно парче, тури го в паницата. Гледам го, с голямо удоволствие реже месцето, то крехко, нарязал цял куп. Друг наш приятел го пита: "Защо го режеш, какво ще го правиш?" Казва: "Ще го направя на кебап, ще го опека. Довечера гощавка ще имаме. Като дойдат, като похапнат от месцето, повече винце ще пият." Казвам му: "Сега е пост." Той казва: "В селото само един е останал, който пости, всичките други ядат месо." Питам го: "Не може ли без месо?" "Занаятът няма да върви." Не зная свинско ли беше месото, или говеждо, но тъй както ми се виждаше, като че беше свинско месо, много крехко. Като реже с ножа, крехко е месото.
Ако ни гледа един човек ош по-висша култура, ще види, че и ние се занимаваме с месцето. Седнал си, режеш месото, мислиш да спечелиш, да имаш ядене и пиене, мислиш да препечелиш нещо. Какво ще препечелиш? Аз го гледам и чета какви нещастия ще му дойдат след години от месото. Аз нищо не казвам. Имаше една сестра, искаше да му каже нещо, аз я побутнах и й казвам: "Нищо не му говори." Аз ще го оставя да пострада, че сто души ще се ползват от неговите страдания. Тоя като страда, сто души ще се ползват. Ако той не пострада, сто души ще пострадат. Вие искате обратното, да ви предпазят. На вас казвам: ако режете месото вие, сто души ще пострадат. И за туй искам да предпазя вас, не заради вас, но заради онези сто души, които ще пострадат. Ще ви кажа: не режете това месо, и за вас е добро. Ако не го режете, и за вас добре ще бъде, и за онези сто души, които ще го ядат, ще бъде добре.
Казвам, по някой път, когато ви говоря за Божията любов подразбирам, любовта и за вас е добре, и за онези, които идат подир вас, е добре. Единственото, мощното нещо в света, чрез което човек може да добие своя идеал или всичко онова, което желае. Ако ти искаш да имаш един добър приятел, обичай Бога, ще имаш добър приятел. Ако ти искаш да имаш добри деца, обичай Бога, ще имаш добри деца. Ако ти си търговец и искаш да имаш добра клиентела, обичай Господа, ще имаш добра клиентела. Ако ти си адвокат и обичаш Господа, всички онези, които идват при тебе, ще ти помагат. Навсякъде приложете любовта. Тя има приложение. Ако любовта няма туй приложение, мене не ме интересуват неща, които нямат приложение. Като възприема и предам любовта, тя всякога носи едно благо за света. Един любовен поглед спасява хората, една любовна дума спасява хората, хляб, даден в името на любовта, и той спасява хората. Една любовна постъпка спасява света. Любовта във всички свои действия е мощна, тя е единствената мощна сила, която твори в света.
Сега се ражда противоречието дали това е истина. За любовта опитайте първо, и тогава разсъждавайте. Никога не питайте дали ви обичат хората. Първото заблуждение е, че един те обича повече, пък друг не те обича. Когато ти мислиш, че хората не те обичат, то е твое субективно разбиране. Ти си човек, малко си възприел, шишето ти е малко. Този човек те обича повече, но шишето ти е малко, не може да събере повече. Той не може да тури в твоето шише. Ти се сърдиш, че малко ти е дал, но нямаш един билник голям, имаш едно шише от едно кило. Казваш: "Малко ми дал." Причината е в тебе, не в него. Ако не възприемаме малката любов, причината е в нас, не в самата природа. Това е наш недъг. Казваш, че природата те спъва. Това не е вярно, трябва да бъдем справедливи. По някой път вие казвате, че някого трябва да обичаме повече. Че как ще го обичате повече, когато той има едно шише от едно кило, как ще го обичаш повече? Ти и да искаш, няма да го обичаш. Ако има един билник от дванадесет кила, дванадесет кила любов ще му дадеш. Ако има едно кило, едно кило ще му дадеш, ако има половин кило, половин кило ще го обичаш, ако има сто грама, сто грама ще го обичаш. Каквото съдържание съм вложил, това зависи от него.
Казвам, увеличавайте вашите възприятия. В природата е закон: колкото възприемате, трябва да давате. Човек, колкото приема, толкова трябва да дава. Ако ти си търговец и продаваш някаква дреха, каквато дреха дадеш, толкова трябва и да получиш. Дрехата трябва да съответства на сумата, която човекът дава. Ако той даде много, а ти като търговец дадеш недобра дреха, ще се роди дисонанс и този човек ще каже: "Излъга ме." Ако си дрехар и даваш хубава дреха, ще каже: "Скъпо платих, но дрехата е хубава."
Казвам, ако един човек има спрямо тебе една хубава мисъл, дай му едно хубаво чувство, твоето чувство да отговаря на неговата мисъл. Мислите в дадения случай, може да кажем, че са пари. Чувството е материал, от който купуваме. Този материал трябва да има отношение към парите. Ако един човек има една отлична мисъл за тебе, мисли много добре за тебе и ти не му даваш отлични чувства, ти не оценяваш неговата мисъл. Ако ти му дадеш отлични чувства и той има проста мисъл за тебе, той не оценява твоите чувства. Между чувствата и мислите трябва да има пълна хармония.
Разправят за един богат човек, който в живота си никому не благодарил, кой каквото му направи, все ще каже нещо, ще го изхука. Не е ценял какво нещо е благодарност, той бил човек на четиридесет и пет години и веднъж си изкълчил крака. Минава една млада мома, вижда го, че е с изкълчен крак, взема, че му намества крака. За пръв път той й казва "благодаря". Почувствал какво нещо е благодарност. Казва той: "Намести ми крака и започнах да ходя."
Казвам, трябва да отдадем благодарност. Да благодарим на всеки човек, който ни направи услуга. И ние трябва да благодарим на Бога, че той постоянно се спира навсякъде и помага. Какво нещо е Господ? Заради мен тази младата мома, която направила крака на този непризнателния човек, е Господ. Тя му дава добър урок и той казва "благодаря". В доброто е Бог. Казвам, доброто в нас е Бог. Любовта в нас е Бог. Разумността в нас е Бог. Силата в нас е Бог. Ще кажете: "Вие какво сте?" Аз този въпрос не го разрешавам – аз какво съм. Бог, като се проявява в мен, това съм аз. Аз, като се проявявам, това е Бог. Бог, в мен като се проявява, това съм аз. Аз, като се проявявам, това е Бог, нищо повече. Каквото искате разбирайте какво сте вие. Какво нещо съм аз, какво нещо е Бог. Аз съм малкото добро. Бог е голямото добро. Бог е голямата любов, аз съм малката любов. В дадения случай аз давам малко трошици за птиченцата, Господ дава голямото изобилие на всички и на по-големите животни да се нахранят. Аз големите животни не мога да ги нахраня. Ако остане аз да ги храня, те ще останат гладни. Малките птиченца няма да останат гладни. При Господа освен малките няма да останат гладни, но и големите няма да останат гладни. Аз канализация нямам, не че нямам вода. Моята канализация не позволява голямото. Да дам друго обяснение.
Имате един български дърмон. Дърмонът е сито с големи дупки. През този дърмон всичко отива, но не е всичко чисто. Ситното сито е за бялото брашно, всичките трици остават навън. И остава само бяло брашно, от него вие имате най-хубавия хляб. Учените хора казват, че този хляб не е така хранителен. А този с триците е по-хранителен, отколкото като останат само тия белтъчни вещества. Ние, дребните хора, сме по някой път много ситни сита. Ситното сито е малко, дърмонът е голям, по-мъчно се носи. С големи дупки е дърмонът. Когато българинът иска лесно да свърши работа, не взема ситното сито, но големия дърмон. С онова ситното сито много мъчно се свършва работата. Сееш, сееш, много малко минава, половината остава трици. Ние, съвременните хора, с нашите ситни сита, имаме толкоз трици, че хиляди години имаме все трици да продаваме. Като срещна някого, все за своите трици приказва. Еди- кого си не обичам, че то са трици. Еди-кой му направил пакост, то са трици. Неговата работа не вървяла, трици са това. Че обущата му, че шапката му, това са все трици.
Казвам, вземете дърмона. Вие не разбирате, аз разбирам – Божественото жито, както и да го мелиш, то не иска ситно сито. Има в света едно брашно, което и през дърмона да го прекараш, и през ситното сито да го прекараш, все е едно. Затова не си губи времето да го прекарваш през ситното сито. Мислиш, че през ситното сито освобождаваш се от злото. Божественото жито не търпи ни дърмон, нито ситно сито. Ако го прекараш през ситното сито или ако го прекараш през дърмона, ще се различава по това, че през ситното сито повече време ще вземе.
Сега да ви покажа кое е ситото и кое е дърмонът. Искам да си намеря един съдружник и искам да го зная какво е. Турям ситното сито, турям и дърмона и гледам моя съдружник. И гледам какво ще стане, съдружникът ми какво вземе – дърмона или ситното сито. Ако вземе ситното сито, оставям го настрана. Аз нося със себе си и дърмона, и ситото. Ако избере дърмона, добре дошъл. Но ако избере ситото, го оставям настрана. Или пък ще му предложа хляб. Като пречупи хляба, ако даде на мене половината или ако разчупи хляба, гледа той да вземе за себе си повече. То е вече ситното сито. Той ще служи само на себе си. Човек, който най-първо услужва на себе си, носи ситното сито. Който услужва и на другите, той носи дърмона. Ако Господ би постъпил, тъй както ние постъпваме, какъв ще бъде нашият живот. Ако той употребяваше ситното сито, ако той не извиняваше нашите погрешки, какво би станало. Ако той би правил разлика между добрите хора и лошите, какво би станало? Той постъпва еднакво справедливо към добрите и спрямо лошите. При сегашните условия и дърмонът е намясто, и ситото е намясто. То е в един много ограничен свят. Не искам да ви кажа, че ситното сито е лошо. И то е намясто. При сегашните условия и ситото е хубаво, и дърмонът е хубаво. Когато ти имаш тънкото сито, имаш и дърмона, знай, че и дърмонът е намясто, и че и ситото е намясто.
Българите, когато искат да оставят жито на някой свещеник, аз съм ги наблюдавал, прекарват житото през дърмон, понеже, през дърмона като прекара житото, и хубавото отива, и лошото отива. Житото не е чисто. През ситния дърмон прекарано, житото е чисто. Този пример е за българския дърмон. Дърмон знаеш какво значи – дар и мон. "Дар" е като веднъж е даден. "Дихарма" значи благото на света. Българинът под дърмон разбира най-хубавите работи, които искаш да ги прекараш, прекарай ги през дърмона. Тази е идеята. Българинът се е ухитрил. Той развалил дупките на дърмона, защото в природата дърмонът, туй, което е дар, има особени дупки. Българинът направил тия дупки два пъти по-големи, отколкото трябва. Защо? Понеже иска да приеме благата за себе си, направил дупките по-големи. Като дойдат хората, не употребява същия дърмон за другите хора. Казва: "Не го прекарвайте през дърмона, но през ситното сито го пресей." Като дойде за себе си, употребява дърмона. А за другите хора употребява ситното сито.
Казвам, в правия смисъл ситното сито е по-близо до първичния дърмон. Сегашният дърмон е много далече от първото сито на нещата. Направиш една погрешка, не виждаш своята погрешка, заличаваш я, казваш: "Не е голяма." Друг като направи същата погрешка, виждаш голяма тази погрешка. Работата е там, че ти като направиш погрешка, туряш дърмона за себе си. А друг като направи погрешка, туряш ситото. Тогава имаш две мерки. Щом мериш с две мерки, отношенията между тебе и хората вече не са прави.
Сега някой казва – той е много прикрит човек. Какво е определението на прикрития човек? В този смисъл човек, който мисли злото, той е прикрит, човек, който мисли добро, той е открит. Може да не говори, той, като мисли доброто, е открит. Който мисли злото, е прикрит и като говори, е прикрит. Под думата "прикрит" разбирам – който мисли лошо. Ако човек не мисли злото, той не е прикрит. Това е прикритост.
В любовта прикритие няма, в любовта всички неща са ясни. В този свят ние не го виждаме, но в света на любовта всичко е открито, осветено е, написано е. Всеки може да знае, стига да знае да чете. Ще знае колко струва тази любов, която някой път не отплаща. Мислите ли, че една майка, която ражда едно малко дете, и доброто, което тя му е направила, и туй дете не оценява благото на майка си; мислиш ли че един баща, който е дал живот на своя син, и синът нищо не оценява; мислиш ли, че един човек, който те обърнал към Бога, че той нищо не е направил за тебе? Знаете ли колко енергия той изхарчил? Вие не съзнавате от кое място е дошъл. Този възвишен дух е напуснал небето, оставил щастието, блаженството и ти казваш – той нищо не ми е направил.
Всяко добро има велика цена в себе си. Ние трябва да оценяваме доброто, което ни е направено. Всяка любов, която проявяват хората, то е велико. Тия същества носят тази любов от далечни светове, те са дошли, тази любов ги е заставила. За Христа казват, че той е бил богат и като слезе между хората, стана сиромах. Той, който беше сиромах, стана богат. И той осиромаша по единствената причина, че хората му взеха всичко и нищо не му дадоха. Като му взеха всичко, убиха го, разпънаха го. Казват: "Да си вървиш." Биха го, убиха го и го изпратиха на онзи свят.
Ние не трябва да постъпим по същия начин. Като дойде един човек, който те обича, трябва да постъпиш благоразумно към него. Тази година не търпи такива хора, тази година вие искате мир. Казвате: "Ще има ли мир, или не? Какво мислите вие?" Пита ме един, казва: "Я ми кажи ще се оженя ли." Рекох: "Искаш ли да се жениш?" "Разбира се." Казвам: "Ще се ожениш." Той ме пита: "Ще се оженя или не?" Аз зная, от него зависи. Семето казва: "Ще изникна или не?" На туй семе аз ще му дам условия, а възможностите то носи в себе си. Женитбата зависи от него, не от мене.
Казвам, да се ожениш, зависи от тебе. Бог ти дава условия. За доброто зависи от нас. Условия Бог ни даде. Нашата свобода седи в това, да направим ние доброто. Бог ни даде условията. Когато Бог ни даде условията, казваш: "Не зная как да направя това добро." Ти тогава не постъпваш справедливо. Като нямаш условията, разбирам. Тази година е малко строга по това, че има две числа еднакви. Едното число, което определя Божествената мъдрост. Знанието много мъчно се добива. Другото – Божествената истина и свобода, която човек трябва да цени, те са две четворки. Числото четири е строго. То не обича лъжата. Четири е число, което не обича лъжата. То е основа на нещата. Върху един квадрат може да се гради къща. Ако турите хубава основа, цял град става. Ако не турите хубава основа, работите се развалят. Числото четири означава бащата, майката, дъщерята и брата. Ако бащата е умен, ако майката е умна, ако големият брат е умен и ако сестрата е умна, по-добро число от тях няма. Ако бащата е глупав, ако майката е глупава, ако дъщерята е глупава и ако синът е глупав, по-лошо число от тях няма.
Много хора ги е страх от числото четири. Друго нещо, виждам вашите дърмони. Виждам, че дърмоните, които имате, много от дупките на вашите дърмони са запушени. Някой път соля си със солницата, нищо не излиза. Дупките са запушени. И солницата има дърмон, но запушени са дупките. И често пъти трябва да извадя игла, да отпуша дупките, та да даде нещо солницата. Тази година гледайте да имате игли, тия дупки да отпушите. Не че вие сте виновати, времето е влажно, солта е овлажняла, запушили се дупките. Насъбраната сол запушила дупките. Оставете дупките свободни, за да може Божиите блага да излизат навън. Вие запушите една дупка, втора, трета, четвърта, оставяте само една дупчица. Дърмонът е един музикален инструмент, хората не знаят на дърмон да свирят. Сега има тия дайрета. Когато взема цигулката, звукът нали излиза през някоя дупка, има доста дупки на цигулката. Цигулката е направена с много дупки. Цигуларят като тури ръката на ръчката, той през всяка дупка изкарва известни тонове. Когато дупките на цигулката са отворени, цигулката сивири много добре. Като се затворят по някой път, не свири.
Или другояче казано, благодарете на Бога за онзи красив ум, който ви е дал. Всичките негови отверстия да са отворени, да са отворени прозорците на ума. Благодарете на Бога за вашето сърце, всичките отдушници на сърцето да бъдат отворени, за да може да стане горене. Не може да горите, трябва отнякъде да излиза димът и да има отверстия, за да влиза въздухът, за да образува горене. Казвам, когато тази канализация е правилна, когато този комин е направен добре, горенето става правилно и няма кадеж вкъщи. Щом горенето в нашето сърце не става правилно, ражда се дим, раждат се наприятни работи. Тогава трябва да повикаме някой коминджия да очисти саждите. Коминът трябва да бъде направен добре, не какъвто вятър да духа, горенето да става правилно. Забелязвам в София, в моята стая, има един вятър, като духне, не гори собата. Три вятъра има, като духат, гори, единият като духа, започва да излиза дим навън. Като вляза в стаята, познавам кой вятър е духал. Като се изгуби димът, казвам: изгубил се е вятърът. Значи, ако се измени вятърът, печката боботи хубаво, музикално гори. Щом дойде онзи вятър, има спъване, трябва да мълчиш, виждаш, лицето на собата става груба.
Казвам, ние сме онези печки, които трябва да се направят хубаво. Казвам, по някой път четири темперамента има, четирите темперамента са четирите ветрове, които духат в нас. Единия го наричаме източен вятър, който образува Божествената правда. Единия го наричам северен вятър, който образува Божествената истина. Южния го наричам Божественото добро. И западния вятър го наричам добрата обхода, която човек трябва да има. Що е запад? Добрата обхода. Що е изток? Справедливи трябва да бъдем. Що е север? Истината и свободата иде от север. Що е доброто? Благото, което трябва да приемем. Едно дърво дава плод, то е добро.
Казвам, между правдата, истината, доброто и добрата обхода има вътрешна хармония, която хората тепърва има да учат. Правда без истината не може да се проявява. Истина без добро не може да се прояви. Добра обхода без правда и без добро не може да се прояви. Най-първо ние започваме с правдата. Правдата, това е подтикът, това е движението. Аз наричам правдата „ре". Цигулката има четири струни. „Ре" е правдата, подтикът, движението. Най-първо човек трябва да има подтик, да възприеме нещо. Щом възприеме, той може да има благото. Щом не възприемеш добре и не предаваш добре, ако не вдишваш добре и не издишваш добре, ти не може да се ползваш. Ако възприемаш толкоз въздух, колкото е необходимо в даден случай в дробовете и ако твоята мисъл в дадения случай не може да използва този въздух в дробовете, ти не се ползваш. Защото в нас Божественото съзнание е, което използва благото. Божественото съзнание е, което изважда живота из въздуха, който влиза, и го задържа. Някой път дишаш произволно, механическо дишане. Много хора заболяват, защото не дишат правилно. Ако дишаш и благодариш на Бога за въздуха, който ти е дал, твоето съзнание приема Божествените блага, които са скрити в този въздух. Като излиза навън, пак благодариш на Бога за туй, което си приел. Като приемаш въздуха, благодари и като го предаваш навън, пак благодари.
Сега, някой път ние благодарим само когато приемаме, а някой път, когато даваме, не благодарим. Благодарността и в двата случая трябва да е. Може ли да дадеш хляб, ако не си приел брашно. Може ли да пиеш вода, ако не ти е дадено. Най-първо трябва да възприемеш и после да предадеш.
Сега всичките хора искаме в света да направим нещо. Трябва да приемем. Ние най-първо трябва да
Възприемем Божественото, трябва да приемем онова, което Бог е направил, да възприемем в себе си, и тогава да дадем. Ние искаме да направим един нов свят, това е невъзможно. Трябва да имаме един образец, не може да направим нищо в света от себе си. Ти ще направиш онова, което Бог е направил. Когато идеш в училището, няма да създадеш българския език, ще учиш туй, което българите са създали. Ако живееш във Франция, ще учиш туй, което французите са създали. Ако идеш в Англия, ще учиш туй, което англичаните са създали. Или ако идеш в Русия, ще учиш туй, което русите са създали. Ние сме дошли на земята да учим това, което Бог е създал. Не каквото ние сме мислили. Няма да даваме тон, но ще учим езика, както е създаден. Понякога слушам, казват: "Аз имам особено мнение." Аз ви казвам: аз нямам никакво особено мнение. Аз засега имам такова мнение, каквото Бог има. За в бъдеще може да имам свое мнение. Какво ще бъде моето мнение, какво ще измисля? Искам да направя хората щастливи. Как ще ги направя щастливи? Най-първо трябва да познавам какви нужди имат на душата си и в умствено отношение нуждите им не ги зная, не зная какво обичат да ядат, кое ще ги направи щастливи. Може да направя едно ядене много хубаво, но те не го харесват.
Казвам, засега постъпете тъй, както светът е направен. Бъдете с туй, с което сте родени, ще бъдете верни на онова, което Бог ви е дал, не се отклонявайте. Най-първото нещо – ще бъдете верни на себе си. Бъдете верни на онова, което Бог е вложил във вас, после бъдете благодарни на Бога за онова, което Бог ви изпраща. Слънцето идва да ни даде благословение. Бъдете благодарни за онези първични права, които Бог е вложил във вас. Казвам, първото нещо, тази година разполагайте с онова, което имате в себе си, помагайте и на другите. Не казвайте – ексцентричен човек. Нека се прояви човекът. Иска да свири, дайте му да свири, не го критикувайте. Не казвайте – не свири хубаво. Кажете: "Много хубаво свириш, братко." Нищо повече. Съберете стари хора, съберете млади хора и свирете. Харесвате на младите, ще станат да играят. Старите казват: "Я свири нещо класическо." Класическите песни са за старите хора, игривите са за младите хора. На младия не свирете класически песни. И на старите не свирете игриви песни. Веднъж присъствах на едно място, имаше стари хора и млади хора. Един от старите казва: "Хем да не свириш някоя игрива песен, да ме накараш да се разиграя като на млади години." Цигуларят свири най-първо една българска. Накривил си калпака, свири човекът класическа песен. Като я изсвири, започна една игрива. Старият стана и започна да играе. Браво, казва, така се свири, да се подмладим малко.
Младите са, които възприемат, а старите предават. Младите добре да възприемат, а старите добре да предават. Млади и стари да живеят заедно. Понеже старите и младите са еднакви, младите са еднакви в приемането, а старите са еднакви в предаването. Когато нашата мисъл възприема добре, сърцето трябва да предава добре. Ако сърцето възприема добре, и мисълта трябва да предава добре. В даден момент, когато умът възприема добре, и сърцето предава добре. И когато сърцето възприема добре, и умът предава добре. Това е правилен процес. Правилно възприятие на сърцето и правилно предаване на ума. Правилно предаване на ума и правилно предаване на човешкото сърце.
Казвам, всички сме в училище, учете се. Гледам, някои от вас не искате да се учите. Често ви гледам, мислите, че много знаете. Казвате: „Не ми трябва повече учение." Казвам, вие още не сте учили. Ти си още в забавачницата, още не си започнал да учиш. Ако ви дам една тема, какво нещо е любовта, как ще развиете тази теза? Или какво нещо е добродетелта в своето приложение? Да допуснем, сега дадат ви една задача – да влезете между най- лошите хора и да ги направите всички приятели. Как ще постъпите? Един американец се е хванал на бас, че ще съблече дрехите си, ще се хвърли във водата, ще излезе, ще обиколи целия свят гол. Питам, как се е облякъл? Ще обиколи света гол, но с дрехи ще бъде. Той си хвърлил дрехите и останал една тънка хартия доста жилава, много тънка. Като излиза от водата, направил си от нея тънки гащи и едно елече, облякъл се с книжни дрехи на първа ръка. По американски започнал да ходи от фирма на фирма, препоръчва се, че ще ходи по света. Американките много обичат обявленията и всекиму дават пари срещу това. Хиляда долара, две-три хиляди долара. Събрал голяма сума, купува си дрехи, облича се и обикаля целия свят. Устоява на думата си и рекламира всичките фирми. Ще кажете: "Глупава идея." Да бъдеш между религиозните хора, да идеш, че да не се скараш с никого. Да кажем, влезеш в някоя къща, обичат червено. Какво ще кажеш? "Червеното не е хубаво." Така не се говори. Влезеш в друга къща, носят синьо или черно, разни краски носят. Какво трябва да говориш? Хората имат разни краски. Защо на млади години младите носят цветни дрехи, а на старини черно носят? Малките деца турят бели дрехи, то не е право, на стари години турят черни дрехи, значи на стари години искат да възприемат.
Казвам, старите трябва да ходят с бели дрехи, да дават. Как ще ходи, фирмата дават. Не само фирмата е, да бъде да дават, но и стока да имат. Без стока фирмата не върви. Казвам, червеният цвят показва, че имаш нужда от живота. Щом приемеш достатъчно живот в тебе, нямаш желание да носиш червен цвят. Един свещеник ми разправяше, че на млади години обичал червено и казва, че носел червено- портокалено. Не знаех, казва, каква мания беше. Не че е мания, но като носел червеното, показва, че иска от живота. Когато искаме да се индивидуализираме, носим портокалено. Когато искаме да забогатеем, носим зелено. Когато искаме да станем умни, носим жълто. Когато искаме да имаме вяра в хората, носим синьо.
Всичко туй има смисъл. Дали знаем, или не, е друг въпрос, но в нас виждам съзнанието. Висшият човек знае защо правим нещата, физическият човек не знае. Има нещо в нас, което не знае, то е човекът на земята. Обикновеният човек има много работи, които не знае. Някои работи не трябва да ги знаем. Знаеш колко са натърпеливи децата. Майката, която пече хляба, трябва да приспива децата си. Някой път някои майки не приспиват децата си и тя още като сее брашното, детето я пита: "Мамо опече ли се питата?" Тя да каже: "Я си легни, мама." Не може да спи това дете и току пита: "Мамо, опече ли се питата?" След малко пак пита: "Мамо, опече ли се питата?" Майката да преспи детето и като се опече питата, да го събуди. Да каже: "Стани, мама." Да не става детето и да пита опече ли се питата.
Сега аз уподобявам и казвам, вие често питате: "Кога ли ще постигнем това нещо?" Ти си едно дете. Тъй да стане, че когато дрехата е дошла, да се зарадваш. Някой път на светли празници бащата донесъл дрехи, донесъл шапки, обуща и детето, като стане сутринта, казва: "Дрехи няма." Бащата казва: "Има дрехи." "Обуща няма." "Има обуща." "Шапка няма." "Има шапка."
Имаме един неестествен живот, който ни измъчва. Всяка година туряме какво ще спечелим. През тази година пожелайте да възприемете добре любовта и да я предадете. През тази година пожелайте да предадете Божественото знание добре и да го предадете добре. През тази година пожелайте да възприемате добре справедливостта и да предадете справедливостта добре. През тази година пожелайте добре да възприемете добрата обхода и да я оцените и дa предадеше тази обхода спрямо другите. Хората да се обхождат с вас добре и вие да се обхождате добре с тях. Те трябва да бъдат справедливи към вас и вие да бъдете справедливи спрямо тях.
"Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Божие. Блажени кротките, защото те ще наследят Земята. Блажени миротворците, защото синове Божии ще се нарекат."
Пожелавам ви да бъдете нищи духом и да влезете в Царството Божие.
Пожелавам ви да бъдете кротки и да наследите Земята.
Пожелавам ви да бъдете миротворци и да бъдете синове Божии.
Благодарете за миналото, което сега става.
Благодарете за настоящето, което сега става.
Благодарете за бъдещето, което ще стане.
"Отче наш"
12 Утринно слово 2 януари 1944 г., неделя, 5 часа София – Изгрев