ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ ВЛИЯНИЯ
5 часа сутринта
Отче наш
Допуснете, че ви дадат задача за докторат по философия, техника или друго нещо. И ви зададат тема: „По наклонена площ“. Какво разбират от думите: по наклонена площ? Той върви по наклонена площ. В морално отношение не му върви. Успех няма да има. Де е злото, че върви по наклонена площ. Трябва да се определи с колко е наклонена площта. Кой наклон е най-опасния?
Фиг. 1
Да кажем, че той върви по една хоризонтална площ. Значи, при наклонената площ има известна опасност, а при хоризонталната – по-малка е опасността. Питам сега: ако те са две плоскости, ако едната е планински връх, а другото е долина или равнина? Двама души сте вие. Явите се в света. Тогава ви дадат избор, да си изберете живота по наклонена площ или по хоризонтална площ. Сега каква е вероятността за тези двама души; можете ли да предвидите вие, като трето лице, като арбитър, кой кое ще избере в дадения случай? Те са разгледани нещата от чисто реалистично гледище.
Мога да ви дам едно обяснение. Да допуснем, че влезете в един клас от стотина души ученици. Обаче в този клас има само един човек със сини очи, а другите са с черни или кафяви очи. Да кажем, че някой влезе в класа, може ли да предскажете, като се сприятели този човек, кой приятел ще си избере? Какъв ще бъде приятелят му? Да избере със сини очи има само една възможност. А да избере с кафяви очи има по-голяма вероятност. Първият, като избере със сини очи, то вторият след него, няма вече избор. Но не всички тези с кафяви очи са еднакви.
Онзи, първият има преимущество. Какво да кажем, че не върви по наклонена площ, […]. 50 на сто е вярно, че наклонена[та] площ е опасна. Реките по наклонена площ текат, а на хоризонтална площ реките не текат. Всички реки, на които наклонът е много голям, правят големи издълбавания и дали някой човек върви по наклонена площ или по хоризонтална, това може да се определи от физиогномистите. Те определят условията на живота. Може да се покаже дали човек върви по наклонена площ или по хоризонтална. Природата е съчетала всички възможности, че да си помагат. Всяка наклонена площ има отношение с една хоризонтална площ.
Фиг. 2
Питам сега: Д е кола, която се движи, предава своите енергии на точката С и чрез точка С на предмета В. Всякога, при съприкосновение, се предава енергия. Следователно, всякога при едно съприкосновение, при каквото и да е съприкосновение в света, има две възможности: или ще предадеш или ще дадеш. Науката в света седи в това, да определи пътя, по който човек е дошъл. Щом дойде човек, той трябва да знае по какъв път е дошъл. Ако е дошъл по една наклонена площ или по една хоризонтална площ, то си има своите причини от чисто физическо гледище. Ако у нас не са развити способности за причини и последствия, по каква площ е дошъл? По наклонена площ може да се сее жито. Вие може да кажете: „Какво от това?“ Това е жито, ябълки, круши, но представете си, че вие живеете в един свят и че вашите бъдещи възможности зависят от житото, от царевицата. Да кажем, че вашият баща е земледелец и вие имате желание да следвате. Ако житото и царевицата станат, то баща ви ще отпусне, ще отдели средства, за да ви прати в странство. Но, за да стане царевицата, зависи от характера на наклонената площ. Всякога в природата един характер, който е енергичен, той върви по наклонената площ. Има слизане, импулс има в неговите движения. А онези хора, които вървят по хоризонталната площ, те са флегматици и тяхната дейност се определя от онези, които вървят по наклонената площ.
Някой казва: „По наклонена площ не трябва да се ходи, през права, хоризонтална площ трябва да се ходи.“ В това отношение някой може да каже: „В моя характер има лоша черта, аз пиша много импулсивно.“ Импулсивността, това значи една наклонена площ. Трябва най-първо да се определи наклона на вашата наклонена площ. Вие не сте определяли силата на вашата импулсивност. От импулсивност до импулсивност има разлика. Някой каже и свърши, направи. Той не говори общо. Например някои деца са много импулсивни. Някое дете ще настоява, ще плаче, докато се изпълни желанието му. Някой път може да остане само с плакането, а някой път може да получи някой подарък. Подаръкът може да бъде двояк. Някой път това, което иска детето, му се дава, а някой път бащата може да донесе една тояжка. И тояжката е подарък. Понеже детето е вървяло по една наклонена площ и тогава енергията от пръчката се предава на детето. Минава енергията, тя се трансформира. И от детето известна енергия протича в тоягата. А бащата, понеже е умен, то тази енергия протича в известен резервоар и бащата я складира за бъдеще. И ако бащата не прави така, то това дете за бъдеще няма да забогатее. Този въпрос има известна философска страна. Ако вие сте едно дете и бащата слага тояжката някъде във вас, вие ще почувствувате известна енергия. Бащата може да сложи тоягата в ръката. Старите учители биеха децата. Първия път, когато го бият, детето не знае какво нещо е тънката пръчка и подава ръката си. Но втори път детето си оттегля ръката.
В живота се явяват ред противоречия в сегашното развитие на човека. И ние седим и размишляваме защо животът е създаден по един или по друг начин. Той е създаден по чисто научен начин. Имаш известна мъчнотия, то е една задача. И задачи ще имаш. Имаш нужда да носиш обуща, шапка, да лягаш, да ставаш, това е все задача – проблеми в света.
По какви съображения се яви гладът в света? Не сте си задавали този въпрос. Гладът е най-мощната сила, която кара цялото органическо царство. И хората казват: „Прегладнях.“ Той гладувал, гладувал и после не му се яде вече. Дойде до едно състояние и заспи. Прегладнява, значи до едно състояние дохожда на умора. Имаш само едно желание интензивно и после се уморяваш и имаш желание да заспиш. Предпочиташ да заспиш отколкото да ядеш. Има ли някаква връзка между глада и спането? Да кажем, че децата играят на лотария. Всичките билети са 100 и 10 билети печелят. 10 души са взели билети, можете ли да определите научно, кой ще вземе печалбата от тези билети? Вие може да кажете, че това върви по произвол. По видимому така е, вие имате известна ваша мисъл, вие имате една лотария, можете ли да знаете, каква е вероятността за постижението от нея? Вие имате една лотария. Има 10 възможности за печалба. Това са най-щастливите добри условия, при които вашата мисъл може да се реализира. Това представлява първата печалба; втората печалба представляват условия, пак благоприятни, но не толкоз и т.н. И най-после ще имате билет при най-малка печалба. Т.е. ти си при най-бедните условия, при които може да се реализира вашето желание. Значи има една междина, която ще покаже възможностите. Сега от какво зависят тези вътрешни възможности? Лотарията изкуство ли е или занимание?
По наклонената площ трябва да ходят умните хора. Зависи от тази площ, каква е? Дали е гладка или е хълмиста? Тази площ си има своите служби. Но има един, който върви по наклонената площ, той върви като на хазартна игра. Ако не употребиш своя ум и своята воля и се оставиш по течението, какво ще стане от тебе. Че каква лошевина има да се върви по течението? За някои казват: „Върви срещу течението.“ Някои казва: „Може да се върви срещу течението.“ Но тази максима не се потвърдява. Сегашните параходи вървят по течението и срещу течението. Значи, зависи от това дали влагаш своята воля или своя ум. Някой казва: „Срещу общественото течение не трябва да се върви.“ Други казват друго: „По течението не трябва да се върви.“ Кое е моралното? Ако си при някоя река и живееш сам, до града е далече – 40-50 км., или трябва да вървиш с лодка. Реката изтича от града и минава покрай твоето жилище. Тогава, когато отиваш в града, вървиш срещу течението, а когато се връщаш у дома си, вървиш по течението. А може разположението да е обратно – реката минава покрай твоята къща и после отива в града. Тогава ще бъде обратното. Де е погрешността на това твърдение? Всякога в природата вървиш „за“ и „срещу“. Но някой ще каже: „В света не може ли без зло?“ – Не може. Светът, както е създаден сега, за да има течение на една река, за да има каквото и да е течение, трябва да има едно малко наклонение.
Допуснете, че когато вие вървите против течението, то е зло. А когато вървите по течението, то е добро. В първия случай ще харчите повече енергия, а при втория случай, ще печелите енергията и работата по-лесно ще се свършва. Онзи, който работи със злото, винаги губи. А онзи, който работи с доброто, той печели. Онзи, който прави добро, и той губи по някой път. Когато няма никакво зло, тогава няма да има никакво движение, никакъв импулс. Злото в това отношение е само една възможност. И ако вие не знаете как да използувате тази възможност, то ти ще превърнеш една възможност да стане зло. Да определя, че вие имате една тенджера от мед; ти не си запознат със законите на оловото и без да калайдисате съда, сварите боб. Някой ви казва: „След като сварите боба, веднага да го извадите от съда, бобът да не преседява в този съд.“ Вие ще кажете: „Защо да не седи в този съд?“ Ако оставите вашия боб, какво ще стане? Злото е, че този боб ще отнеме нещо от бакъра. Ще стане една обмяна на техните енергии и ще има отравяне.
Следователно, всичките наши морални правила си имат своя произход. Казваме: „Не лъжи!“ Лъжата си има свой произход. Или казваме: „Говори истината. Бъди твърд. Бъди прилежен. Не бъди ленив.“ Това са известни правила, които служат за успеха на живота.
Вие искате да бъдете щастливи. Вие искате да вземете най-хубавото положение – първия билет. И казвате: „Да бъда аз един княз, богат човек.“ В един вестник пише едно антрефиле, че един българин се е оженил за една богата американка. Каква вероятност има в това? Той внесъл една голяма сума – 5 хиляди долари, да се раздадат на 5 души писатели. Ще кажете: „Ето един българин, който може да оправи работите на България!“ Това твърдение на вестниците вярно ли е? Това са възможности. Като дойдете в света, ще приемете живота в неговото положение. Всеки един човек да приеме условията, при които се ражда, и да почне да ги изучава. Той трябва да изучи окръжающата среда, каква е обстановката, дали е поле или планина. Баща му, дядо му, баба му какви са били. И ако той е умен човек, той всякога ще може да определи какво ще бъде неговото положение в света. За какво го е предназначило Провидението?
Вие казвате някой път: „Даже като вярвам в Бога, какво ще ми даде Господ?“ Тогава аз ще задам този въпрос: Като свиря на цигулка, какво ще ми даде цигулката? Ако дялам с тесла като дърводелец, какво ще ми даде теслата? Ако зная да дялам, теслата ще ми даде нещо, но ако не зная да дялам, няма да ми даде нищо. Ако човек знае да дяла, всеки ще го повика; ако не знаеш да дялат като майстор, тогава кой ще те повика? Ти казваш: „Да мисли човек.“ И мисълта е нещо творческо. Ако знаеш как да мислиш, добре е. Но ако не знаеш как да мислиш?
Това колело да го направят на хороскоп (Фиг. 3). Да кажем, че [в] един хороскоп при точката А се показва Венера с едно добро съчетание със Слънцето и с Марс. Какъв ще бъде този човек? А да допуснем, че Сатурн е в най-високата точка С, на зенита. Той има влияние. Какво влияние ще окаже той на Венера? Сатурн е бащата. Да кажем, че Венера е дъщерята. Тази дъщеря върви от А към С, отива към бащата. По този път има доста красиви момци. Тя е красива мома. Всички тия течения влияят на Венера. Понеже той обича дъщеря си и момците я обичат. Тогава бащата взима всички предохранителни мерки и казва: „Аз трябва да си дам думата.“ Когато ти се движиш по известна орбита към баща си, това са вътрешните условия и там има и посторонни влияния.
Фиг. 3
Да кажем, че ние искаме да направим нещо. И казваме: „Чакай, какво ще каже баща ми, да изпълня неговата воля.“ Искаме да сме под влиянието на Бога. Това са вътрешните влияния. А има и външни и вътрешни влияния. А по някой път очистя и махна С, затрия го от ума си. Има някои неща, които са верни, а други не са верни. Например някой казва: „Аз съм безверник.“ И ти го убеждаваш. Имаш ли право да го убеждаваш. Понеже хората са създали един изкуствен бог и са накарали хората да вярват в един лъжлив бог. Той, като се освободи от вярата в изкуствени богове, тогава не се ли е освободил? Тогава аз, като му кажа: „Ти си безверник“, аз съм безбожник, защото като вярвам в един изкуствен бог, то вярването ми е лъжливо. Да кажем, че вълкът дохожда и казва, че вярва в Бога и аз ще му докажа, че вярването му е лъжливо. Ако вълкът каже, че е роден от овца, аз ще му кажа: „Можеш ли да пасеш трева?“ Агнето дойде и каже, че е родено от майка вълчица. И това не е вярно.
Това, в което вярваш, трябва да имаш качества от него. Ако вярваш в Бога, ще приличаш малко на Него.
Тогава ще си умен. А сегашните хора мислят, че като вярват в Бога, ще обезумеят. Кога става това? Той ще си направи един господ като идолопоклонник и казва: „Малко парици ми трябват.“ На първия ден каже така, на втория ден – същото и т.н. И най-после му каже: „Не разбираш ли ти?“ И такъв човек най-после ще обезумее. Ти намери едно живо същество, а не глупаво същество, което ти си създал в ума си. А Великата реалност, Бог, като Му кажеш веднъж, Той разбира. И като се молите много пъти и Той не отговаря, тогава ти вървиш по един погрешен път и ти си създал един кумир. Като идеш при Него няма да плачеш. Той ще каже да престанат сълзите. И ще ти каже причините, защо си страдал. Ти ще Му кажеш: „Вечерно време в гората се лутам.“ Господ ще каже: „Нямаше защо да се луташ вечерно време в гората. Стой и после, като се съмне, тръгни.“
Природата не търпи еднообразие. Бог е една Разумност, толкова разнообразна, че всеки ден, всяка минута, всяка секунда имаме да видим нещо красиво във всичките Негови прояви. И не само в този живот, но и в цялата вечност има какво да видим във величието на Бога. Той няма да ти се покаже само в една форма. Само по един начин. Казват за някого: „Той е религиозен човек, но не е умен човек.“ Тогава той си е направил кумир. Например един цигулар, като си създаде идеята, че свири и че като него няма друг. Той е на погрешен път. У него трябва да има непреривен процес на свирене. Той, като постигне една техника, трябва да знае, че пред него има друга една техника. Например по цигулка си виртуоз, но ако ти дадем пиано, ще може ли да свириш. Някой казва, че е виртуоз и че може да свири на латерна.
Знанието, което ние имаме, животът, с който разполагаме, целият наш земен живот е забавление за други разумни същества. Ние им служим просто за развлечение. За умните същества в света ние на земята им служим за забавление. И когато те искат да гледат театър, те идват тук и гледат как някой пъшка под нещо; как някой плаче, въздиша, а някой иска да се беси. Как някой […] баща му умрял, майка му умряла и прочие. Някой ангел строи една система, уморил се и Господ му дал една малка отпуска, да гледа представление тук на Земята. Интересен сюжет представлява, като гледа как тичат тук и плачат. Той има фотография, тъкмо заплачеш, те фотографира и тури плочата в торбата си. Искаш да откраднеш, той пак фотографира и тури в торбата. Него го интересува механическата страна. Онзи, който открадне, какви движения прави?
Онова дете, което се е качило на едно дърво, за да вземе плодове, това по отношение на хората е престъпление, но по отношение на Първичната Причина не е престъпление. Някой ще каже, че този морал не е валиден. Един богат плантатор направил градина, дошло едно дете да вземе плод от градината и слугата започнал да го налага. Плантаторът казал на слугата: „Защо го биеш? Пуснете го!“ И му дал цяла кошница плодове. И му казал: „Втори път, като минеш, пак ела.“ А на слугата казал: „Няма да го биеш.“ Слугата го налага, а господарят му дава. Това е защото слугата разсъждава по един начин, а господарят по друг начин. Господарят е свободен. Ние в съвременния морал приличаме на този слуга. Някой казва: „Ако даваме постоянно, ще се свършат благата.“ Не, Божиите блага са нескончаеми. То е както да си при един голям извор. Например има един голям извор и един човек взима от него една кофа вода и го налагат. Тази вода няма ли да изтече, ако не вземеш кофа вода. Има неща, които не могат да се направят частна собственост. От тази вода всеки ден идват и взимат. Моралът е вътре, при схващането на Божествения свят трябва да имаме морала на този плантатор. Да имаме широко сърдце и само така може да продължи нашия живот.
Ние всеки ден казваме: „Защо е тази работа така и онази работа?“ Вие едновременно трябва да знаете да вървите по наклонена площ и по хоризонтална площ. Човек, който не знае и двете, той не разбира живота. Ученикът трябва да разбира и двете. Някой върви по наклонена площ. Няма нищо лошо от това. Има някои, които не само слизат по наклонена площ, но и се качват по наклонена площ. А някои вървят по хоризонтална площ. Най-трудните условия са най-красивите условия. И условията, които не са придружени с мъчнотии, и техните придобивки са малки. В това отношение вие трябва да учите.
Всеки един от вас трябва да знае, коя е основната черта на неговия характер, на която всякога може да разчита. Една задача имате в този живот – да намерите във вас една черта, която никога да се не мени. Вие да си я знаете. И когато стъпите на тая основа, тогаз във вас ще се яви таланта и гениалността. Една черта, на която всякога можеш да разчиташ. И много неуспехите в нас се дължат на това, че няма на какво да разчитаме в себе си. Например ти имаш идеята за Бога. Дойдат ти изпитания и тогава казваш: „Почвам да се съмнявам в Бога.“ А щом имаш истинската идея за Бога, идея, на която можеш да разчиташ, тогава няма да има тази идея за Бога в тебе при изпитания. Или да кажем, че си добър човек. И ако твоето добро не може да издържи до края, тогава остави това добро. Или вземи постоянството. Ако твоето постоянство не може да издържи до край, тогава остави това постоянство.
Казваш, че можеш да изгубиш вярата си. Вярата не може да се губи. Или казваш: „Бог ще ме изостави.“ Ти тогава не познаваш Бога, щом разсъждаваш така. Например, момата казва: „Моят възлюблен може да умре.“ Че от где знае, че той може да умре? Ти казваш: „Всички хора умират.“ Има изключение. Всички въжета, които влизат в кладенеца, все се късат от дълго употребление. Но въжета, които не са влизали в кладенеца, не се късат. Тогава какво ще кажете? Първото нещо е: учениците трябва да се освободят от онези наследствени заблуждения. Сега е ред за освобождаване от заблуждението и да се види какво ще остане, като се освободиш от тези заблуждения. Това е най-малкият капитал, с който можеш да разполагаш, при каквито и да е условия.
Разбира се, при сегашните условия на живота, ще кажете, че е трудно това за приложение. Един американец отишъл в Германия и попитал един философ така: „Няма ли къс срок за изучаване философията?“ Философът му казал: „Има и къс срок. Може и за 6 месеца.“ И му казал още: „Когато Господ иска да направи тиква, туря срок 6 месеца, а когато иска да направи дъб, туря срок 100 години.“ Има добродетели, които приличат на тиква, а други, които приличат на дъбове. Има вярвания, които приличат на тиква, а други – на дъбове. Има наука, която прилича на тиква, а друга, която прилича на дъб. За всичко, за всичко може да приложите това правило. Някой казва: „Как кратковременен е животът!“ Тогава аз му казвам: „Този е от тревите.“ Някой бърза, тогава аз му казвам: „Този е от тиквите.“ Някой има широко сърдце. Рекох, този е дъб. Нека тиквите да бързат. Тиквата много бърза. Дъбът израства първата година малко и казва: „Стига толкоз.“ А тиквата я видиш за 10 дена пуснала цяло стъбло и мисли, целия свят е завладяла. Но дойде есента и тя увехне. А дъбът израстне малко първата година.
Рекох, ако вашето верую е веруюто на тиквата, тогава вие сте за тенджерата. Ако бързаш, Господ ще ти каже: „Тук ще останеш.“ Господ казва: „Щом бърза този човек, направете го тиква.“ Бог вижда твоя вътрешен стремеж. Бог, като обърне внимание върху тебе: или ти тиква ще станеш или дъб. В първия случай постиженията са малки. Ако иска човек големи постижения, той трябва да има устой, при всички мъчнотии да издържа. И ще имаш разнообразие. За старата храна говори, но новата яж. Кажи: „Дайте на мен от прясната пита!“ Велико освобождение трябва да дойде от всички стари вярвания. Умни трябва да бъдете! Не да имаме лакомия. Почнете да прилагате. И най-малкото приложение, всякога носи Божието благословение. Евреите работиха 500 години в Египет и в пустинята събираха манна, но те, понеже я събираха не само за същия ден, но я тургаха в запас, тази манна се разваляше. Те всеки ден трябваше да ходят да я събират. Евреите казваха: „Кой знай дали ще има утре?“
Бог нито се изменя, нито се променя. Щом се промени, Той не е бил Господ. У Него няма обратни решения. Като имаме тази творческа вяра, трябва да се освободим от всички наши криви възгледи за Бога. Всички трябва да станете безверници и безбожници, за да влезете във вярата, т.е. да се освободите от всички стари вярвания и заблуждения. Един ученик казал на св. Никола: „Аз се молих толкова на тебе и 10 свещи запалих за тебе и пак пропаднах.“ Че св. Никола интересува ли се от свещите му? Какви понятия е имал този ученик за св. Никола? Св. Никола му казал тогава така: „Една малка свещ, но почни да учиш!“ А друг казва: „Аз нито свещи палих, нито на св. Никола се молих, но издържах!“ Господ казва: „Ще учиш! Инак и 10 свещи да палиш, няма резултат.“ Ти казваш за някой ангел: „Да дойде и да ми помогне.“ Че един ангел управлява цяла слънчева система и да дойде за твоята малка работа ли? Че може да стане някоя катастрофа.
Младите ученици да възприемат новото, а старите да се освободят от старото. Щом си обезсърчен, ти си стар; щом вярваш, ти си млад. Щом учиш, ти си млад; щом престанеш да учиш, ти си стар. Щом имаш пари в джоба си, ти си млад; щом нямаш пари в джоба си, ти си стар. Щом си хубаво облечен, ти си млад; щом не си хубаво облечен, ти си стар.
Само Светлият Път на Мъдростта води към Истината!
4 лекция на Младежки Окултен клас 14.ІХ.1928г., петък, Изгрев
