Наскоро се разговарях с един брат, който се занимава с астрономична теория, как се е създала Слънчевата система. Той като разисква, иска да докаже върти ли се Месечина или не се върти около своята ос[1]. И привежда какво казали автори.
Да кажем, че Месечина не се върти, а Земята се върти около своята ос; върти се и около Слънцето. Земята се върти около себе си, върти се и около един център, от който е излязла, както се предполага.
Как, например, ще обясните, че се спряло движението на Месечина около нейната ос?[2] Още не е доказано, че Месечина не се върти. Предполага се, че тя показва само едното си лице към Земята. То е още предположение. Трябва да идем на Месечина, да се поставим на нейното полушарие.
Ако Месечина не се върти около своята ос, какво ще бъде състоянието на Месечина? Предполага се, едната страна ще бъде осветлена, а другата неосветлена[3].
Колко причини има, които спрели Месечина да не се върти около нейната ос? Ако някой вас ви спира по пътя, нали все трябва да има причини? Някой път вие сами може да се спрете, пък някой път може други ваши приятели да ви спрат. Може ли в природата да има спиране? Може ли едно движение да се спре? В абсолютен смисъл може само да се измени посоката на едно движение, което ние наричаме спиране. След като се спряло едно тяло, тази сила, която движила тялото, къде отишла? Ако две тела се сблъскат и се спрат, веднага туй движение се обръща на топлина.
Казвам: Когато колелетата се въртят в една машина в една фабрика, от само себе си ли се въртят тия колелета? Най-първо едно разумно същество е направило фабриката и туй разумно същество е направило едно голямо колело, турено е на колелото един ремък, който свързва голямото колело с малкото. Всички тия колела са свързани с големи ремъци, някои са свързани със зъбците.
Да се върти около себе си човек, то значи той да има съзнание, че е човек. Да се въртиш около себе си значи да има самосъзнание, че е човек. Да се въртиш около себе си значи любов към себе си.
Любов към Бога е въртенето около своя център. Значи от любовта към Бога излиза въртенето около Слънцето, от любовта към себе си излиза въртенето около себе си.
Значи, когато една планета умре, започват да я погребват. Има планети, които се погребват. Месечина не се върти – дошло време да се погребва. Може да се минат няколко милиона години, ще я погребват. Сега не са я определили за погребване, понеже престанала да се върти около своята ос. Около своята ос не се върти, но около Земята се върти. Около Слънцето пак се върти. Върти се около два центъра. Земята като се върти около Слънцето, с нея заедно и тя се върти, прави едно движение без да иска.
Та казвам: Ако човек завземе положението на Месечина, че не се върти около себе си, какво ще стане с него? Ако наблюдавате Месечина, едната страна на Месечина е по-тежка, затова не се върти. Тежестта на Месечина не е еднакво разпределена навсякъде. Значи едната част на Месечина е по-тежка, затова не се върти. Сега Земята как се върти, за пример? Южният полюс – долу, Северният – горе и тя се върти. Ако се обърнат полюсите – Северният да бъде долу, а Южният – горе, какво ще стане? Сега се върти Месечина от запад към изток.
Сега всичко, което става на Месечина, е резултат на един вътрешен живот. Светът е създаден като едно отражение на всичко онова, което съществува в реалния свят. Сега аз няма да ви доказвам дали се върти Месечина или не около своята ос. Учените хора нека да докажат това. Но всичките живи хора, които живеят, те се въртят около своята ос. Така бащата е Слънцето, майката е Земята, детето е Месечина. И в човешкия живот най-първо децата не се въртят около себе си, не мислят за себе си. Детето винаги се държи за майката. Това дете като израсне, стане възрастно, то започва да се върти около себе си.
[1] За Луната е характерно синхронно въртене, поради което само едната ѝ страна (или нейната „близка страна“) е видима от Земята – времето, за което Луната се завърта около Земята, е равно на времето, за което извършва ротация около оста си. Другата страна на Луната („далечната страна“ или „обратната страна“) остава винаги скрита от земния наблюдател, освен малки части в близост до хоризонта. Далечната страна на Луната е била напълно непозната за човечеството преди космическата ера. Синхронното въртене на Луната е резултат от действието на приливните сили на Земята, които са намалили значително момента на импулса на Луната скоро след нейното формиране.
[2] Всъщност Луната се движи около оста си, както и около Земята и Слънцето едновременно. Това е т. нар. синхронно въртене. В астрономията термина „синхронно въртене“ се използва за описване на тяло (А) намиращо се на орбита около друго тяло (Б), с орбитален период равен на периода на въртене, или с други думи – тяло А е винаги обърнато с една и съща страна към тяло Б. Тяло Б от друга страна не е задължително да е обърнато с една и съща страна към тяло А. Луната има синхронно въртене спрямо Земята – времето, за което Луната се завърта около Земята, е равно на времето, за което извършва ротация около оста си.
За Плутон и Харон е характерно взаимно-синхронното въртене, където и двете тела са обърнати с една и съща страна към другото. За повечето от спътниците в Слънчевата система е характерно синхронното въртене поради въздействието на приливните сили на планетата около която те се намират на орбита.
[3] Обратната страна на Луната понякога е наричана погрешно „тъмна страна“. Всъщност тя получава точно толкова количество светлина, колкото и видимата страна, и то точно когато Луната не е видима поради взаимното положение на Земята, Луната и Слънцето. Космическите апарати и кораби се намират в радиосянката на Луната, когато са кацнали на обратната страна на Луната или се намират над нея. Всъщност обратната страна на Луната е най-защитеното от земни радиовълни място в Слънчевата система и към 2005 г. се разработват планове за построяване на радиотелескоп на лунната повърхност.
