ВЪТРЕШНА ОБХОДА
Добрата молитва
91 псалом
Молитвата на Царството
Ще прочета 15 глава от Матея.
“Духът Божий”
Има един кардинален въпрос, който учените хора в времето на Христа поставиха: “Защо твоите ученици престъпват преданията на старите, не си мият ръцете, когато ядат?” Някои, когато ядат, изобщо си мият ръцете, а други забравят да си мият ръцете и престъпват преданията. Обичай било, като седнат да ядат, да си мият ръцете. По стария обичай ще седнат, ще донесат леген, ще си измият ръцете, ще дадат кърпа да си избършеш ръцете, ще се очистиш. Обаче този обичай ние не го спазваме така вече. Христос казва: “Туй те го правят, заради вашето предание. Вие престъпвате Божия закон, та има равновесие. Те престъпват човешко предание, пък вие престъпвате Божия закон.”
Сега с какво може да го сравним? Сега никой не пита защо твоите ученици престъпват преданието на старите, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб. Този въпрос не е кардинален заради нас, в сегашното време няма спор. Да дойде Христос, този въпрос втори път няма да му го зададат. Ако дойде днес Христос, друг един въпрос ще дадат на Христа. Сега ще кажат: “Учителю, защо брат ми в църквата ме обижда? Защо не се отнася тъй както трябва? Малко си позволява да престъпва закона на благоприличието.” Едно престъпление може да бъде лично, може да бъде безлично, народно. Някой път като говориш, ако говориш пред един българин зле за българите, ще го обидиш. – “Как тъй си позволяваш да говориш зле за българите!” Запример у българите има един обичай. Българинът е съобразителен. Българинът, като мине покрай някоя круша, види, че са нападали круши, ще ги събере, ще ги тури в джоба си, ще благодари. На запад, ако е някой англичанин или американец, като види паднал плод под дървото, той го счита за унижение да вземе паднал плод на земята. Българинът ще го вземе, ще го одуха. И ония българи, които отиват в Америка, в Англия, като видят тия останали плодове под дърветата, ги събират, че ги турят в шкафовете за през зимата. Ако въпросът става в България ще кажат: “Как твоето дете да обере крушите под дървото ми?” А защо в Англия не става въпрос? Питам: имаме ли ние право да ядем от падналите круши под дървото? Вие сами си отговорете.
Правилно разсъждение трябва. Има една философия, аз да ви кажа. Аз за първи път преди години се разговорях с един и му рекох защо старите хора ослепяват и оглушават. И му рекох какво е силното влияние на човешката мисъл. Дъщерята, като излиза от къщи, иска да направи нещо и казва: “Да ме не види баща ми; да ме не види майка ми.” Тази мисъл има и обратно движение, повръща се към бащата, към майката. Синът излезе, направи една погрешка, казва: “Да не ме види баща ми, да не ме види майка ми; да не ме чуе баща ми, да не ме чуе майка ми.” Ако е женен, казва: “Да ме не чуе мъжът, да ме не види мъжът.” Ако е мъж, казва: “Да ме не види жената.” Слугите направят нещо, казват: “Да ни не види господарят.” Постоянно казват: този да ме не види, този да ме не чуе. Погледнеш после, след 20 години започне да не вижда. Не само това, ами ти да не обичаш да казваш: “Не искам да го видя.” Тази мисъл се повръща към тебе. Ако туй го повториш хиляда пъти в живота, ще се повърне към тебе. Казва: “Не искам да го видя.” Рекох, това са тънки наблюдения. Защо дъщерята ще каже: “Да ме не види баща ми?” Тогава Писанието казва, че онези които виждат, отиват към виделината. Че синът или дъщерята трябва да са радостни, че бащата е чул и видял това, което те са направили. Казва: “Да ме не чуе баща ми.” В всинца ви има желание, като направите една погрешка, да ви ни види никой и да ви не чуе. Даже искате и Господ да ви не види и да ви не чуе. Рекох, в новия път ще забележите, че има много малки неща, на които трябва да обръщате внимание. Дъщерята ни най-малко не е имала желание баща ѝ да ослепее или да оглушее.
Рекох, в религиозните общества опасността иде от една вътрешна близост. Когато хората се сближат, пък не са достигнали до тази висока степен на развитие, може да си напакостят. Някой направи някаква погрешка, иска да го не видят неговите братя и сестри. Рекох, когато се сближават хората, трябва да бъдат много внимателни в своите постъпки, в своите мисли и желания. Запример има три вида мисли и три вида чувства и три вида постъпки. Едни мисли продължават главата, едни мисли разширяват главата, други мисли повишават главата, повдигат я. В три посоки едновременно расте човешката глава. Когато главата расте по дължина, човек е активен, той мяза на кавалерист. Когато главата расте на шир, човек е издържлив, може обсадно положение да издържа. И когато човешката глава се подига нагоре в морално отношение, в духовно отношение човек е издържлив. Сега рекох, кои са ония мисли, които продължават главата?
Сега вземете в съвременната аритметика, имате едно число – 3. На колко се дели? Дели се само на себе си. Дели ли се на друго число? Но ако на това число предадете още три, на колко ще се дели? То ще се дели на две и на три. Рекох, в туй число последните три единици, които придавате, те са от съвсем друго естество. Ако съберете три килограма вода и три килограма сол, какво ще излезе? Ще излезе солена вода. Водата ще изгуби онази своя преснота, която има в себе си.
Та рекох, в сегашния религиозен живот и в миналото в кабалата са изучавали числата. Сега математиката изучава, но се прилага само в физическо отношение. Когато се постройва някоя къща, употребява се математика, аритметика. Когато се изчисляват орбитите на планетите, на слънцата и там се употребява математика. Но математиката е потребна и да се изчисляват и какви промени може да станат в мозъка. Човек трябва да има такава една опитност. Не може да си представите, че един човек, който е болен, в човека има болезнени течения. Ако човек го боли ръката или крака, ако ти буташ, ще стане една обмяна на една ефирна материя между тебе и болния. Нещо ще дойде от болния към тебе и от тебе към болния. Често, ако сте много чувствителни, ако дойдете до един болен и му симпатизирате, ако той усеща болки в сърдечната област и вие ще почувствувате тази болка.
Сега приложението на знанието. Вземете, когато говорим за любов, подразбираме само хората да имат една обич към нас, да ни обичат. Какво подразбираме под любов? Разбираме, че когато някой ви обича, ако майка ви ви обича, тя ще ви прегърне, ще ви целуне. Вие не знаете, колко са опасни целувките. Целувките носят цяла една отрова. Този човек, когото вие целувате, е сифилистичен или пък има проказа, като го целуне, заразите се. Или ако ядете в дома му вътре, ще се заразите. Ами че той има такива лоши мисли, може да се заразите от мислите на човека, може да се заразите от чувствата на човека. От всеки човек изтича не само това, което вие виждате. Но опасните сили са онези, които никак не се виждат.
Сега аз бутам една област, дето всички не трябва да я знаят. В медицината, когато медиците изучават признаците на болестите, мисля в третата година, когато изучават характерните черти на болестите, признаците на една болест, забелязано е, че онези студенти, които заболяват от една болест, много мъчно се лекуват. Това статистиката го казва. Така се случва, че някои студенти умират. Той, като изследва един признак, като го изучава, намира го в себе си. В медицината нямат още една истинска диагноза. Някои признаци са привидни, още нямат същинско знание. Една болест, като се проявява, има привиден признак, още няма онзи същинския знак на болестта, с който се проявява.
Този въпрос: престъпване на преданията, всички ни засяга. Вие всички имате свои предания. Усвоени черни, наследствени черти. Казва: “Усвоил съм някои черти.” Ти нямаш онова, което Бог е вложил в тебе, но имаш неща, които отпосле са се приложили, наследствени неща. Казва: “То е наследствено.” Наследствените неща са предания, те не са Божествени работи. Онаследил си да пиеш, онаследил си да говориш много. Заякът ги наследил, че като го бръсне една шумка, той подскача. Туй го онаследил. Казва: “Аз така съм роден.” Туй не е Божествено. Ще кажете: “Господ така го създал.” Има някои хора Господ създал много смели, а други създал много страхливи. Но то е само заблуждение. Бог не е създал хората страхливи. В съзнанието си човек не съзнаваше какво нещо е страхът. Той знаеше, но щом направи престъпление, почувствува какво е. Запример една овца като види вълка, кокошката като види орела. Кокошката уж не гледа нагоре, но щом се яви някой орел над нея, може да е на един километър, веднага го вижда. Туй е страха у нея. Това е страха, тя издаде едно крякане.
Та рекох, в всичките хора има един страх, всеки човек си има по един страх, който го мъчи. В Варна имаше една баба Хранова, акушерка, македонка, смела. В морето чак до Евксиновград ходеше да плава, като някой тюлен из водата, мъжкарана, може да се бие с когото и да е. Но на тази баба Хранова само ѝ покажи пиявица в шише, ти не може да видиш баба Хранова, панически страх изпитва. Казваше: “Не може да си обясня какво действие има, неволно ме обхваща един страх, треперя, не може да търпя присътствието на пиявица. Туй мъчение не може да го изтрая.”
Вземете сега всички в съвременната култура, обиждат се. Ти може да бъдеш много внимателен с един германец, французин, англичанин в тях кавалерство има. Ти не може да гледаш дълго време една жена. Веднага ще каже: “Защо ме фиксираш?” Бегло трябва да мине погледът ти, туй да го знаеш. Ако си позволиш, веднага ще получиш картичка: “Господине, аз те викам на дуел.” Вече засегнал си личните чувства. Дуелирането на запад става с шпаги. Тук българите, когато започнаха да им проповядват мисионерите, забелязах българите станаха по-чувствителни, само нещо да кажеш и веднага дуелиране има. Аз сега разглеждам въпроса от психологическо гледище. Има известен род енергия, която трябва да се спазва. Има известни същества вън от човека, които са заинтересовани и всякога създават скандали. Аз да ви кажа, аз по някой път наблюдавам преди да се дигне скандала, гледам духовете, които вдигат скандала, групово присътствуват, около десетина души са наоколо. Вие ще кажете: “Какви са духовете?” Те са духове като човека, само много седят на едно място. Десет души може да се съберат на този стол, на който аз седя и ни най-малко няма да са стестени. Ще им бъде доста широко на тях. Но има друго. Аз няма да ви говоря за формата на духовете, понеже ще влезете в едно заблуждение.
Но всякога, когато ще дойде едно изпитание на човека, изменя се неговият цвят. У някои хора потъмнява лицето, става черно. Писанието казва: На Каина потъмняло лицето. Бог му казва: потъмняло лицето. Ако мислиш да призоваваш греха на Каина, погрозняло е лицето ти. Ти имаш недоволството от брата си, търсиш един повод. И когато вие търсите един повод, като Каина да си отмъстите някому, вземете огледалото, огледайте се. После огледайте се, когато нямате туй разположение. Когато имате разположение да срещнете някого и да се обходите добре, пак се огледайте. Сега често казваме: “Да търпи човек.” Търпението е само за силните, не е за слабите. За слабите е неволята. За да накараш човека да търпи, трябва да му изясниш закона. Запример аз може да търпя, може да ме мушнат един сантиметър с игла, да забият иглата, ни най-малко няма да не чувствувам, макар нищо да не казвам. Мен ми е неприятно, макар да не изказвам своята неприятност. И тогава от чисто хигиенично, от съвременно гледище какво трябва да прави всеки един. Защото човек има няколко места, дето може да го ранят. Може да му ранят сърцето, може да му ранят неговите мисли. Някой път подтискат мислите му, подтискат чувствата му, някой път може да го подтискат в инициативата му, в работата, която иска да работи.
Сега всички виждате някои погрешки по някой път. Някои хора не ви харесват, знаете, че тия работи не са добри, но нямате метод, как да се поправите. Защото не само трябва да се констатира една погрешка, но трябва начин, как може да се поправи една погрешка. Разправяше ми една позната, казва: “Зная, щом някой път съм нетърпелива, след като направя погрешката, ще позная, че е погрешка. Тази погрешка, защо не я предотвратих?” Сега има погрешки, които ние съзнаваме, след като ги направим. Ти направиш в себе си една погрешка, ти я съзнаваш, но не знаеш, как да я избегнеш. Казваш: “Втори път аз вече тази погрешка няма да я правя.” Втори път ти тази погрешка няма да я направиш, защото тя само веднъж е станала в живота ти. Втори път друга погрешка ще те изненада. Тя ще бъде по съвсем друг начин, по който ти не си мислил. В туй отношение човек трябва да чувствува грешката на своята нетърпеливост. Нетърпеливостта на хората произлиза, че двойникът някой път излиза вън. Не е хубаво двойникът на човека да излезе вън. Естественото е един – два пръста да бъде навън, но повече от два пръста е опасно. Ако двойникът излезе навън, тогава хората стават неприятни. Възприятията са силни. Всеки от вас трябва да има една броня. Колкото ставате по-чувствителни, толкова езикът ви да става по-мек. Ако ти ставаш по-чувствителен и езикът ти остава в първоначалното положение, ти ще създадеш на себе си неприятност.
В Писанието се казва: “Не огорчавайте Духа, с който сте запечатани!” Мислите ли, че Духът, който ви ръководи в онова, което вие говорите, в онова, което вие мислите, в онова, което вие чувствувате, той ще бъде доволен? Но понеже той не може да ви говори на вашия език, той отвътре ви казва: “Направихте една погрешка, не е хубаво това, което правиш.” Ти започваш да го убеждаваш, казваш: “Не знаеш, че условията отвън са такива.” Той казва: “Бъди търпелив, аз ще уредя тази работа.” Ти казваш: “Аз ще му дам да се разбере.” Сега спорът е вътре. Ти изгубваш мира си, своя мир губиш вътре. Като се изгуби мира в човека, той губи едно от добрите качества. Човек не може да прогресира без мир. Мирът в духовния свят е потребен за една култура. Без мир ти не може да успяваш, не може да имаш сполука в живота си.
Та рекох, сега се изисква една обхода. Не искам да ви проповядвам да се обхождате един с друг. То е външна страна. Аз туй го наричам цивилизация. Да се обхождаш добре с другите, това е цивилизация. Да се обхождаш добре с себе си, се изисква знание. Да се обхождаш добре с себе си, с Божественото, което е в тебе, че никога да не го огорчаваш. Ти онзи човек, който е в тебе, никога да не го огорчаваш. Ти може да имаш външна обхода, то е лесно, но това е цивилизация. Цивилизация може да имаме спрямо другите хора, то е лесно. Но човек трябва да има вътрешна обхода. И тогава трябва да се учи. Да не престъпваме този Божий закон, да не огорчаваш духа си. Значи щом човек е изгубил своята свобода, той е огорчил душата си. Щом е изгубил силата си, той е огорчил духа си. Щом е изгубил светлината си, той е огорчил ума си. Щом е изгубил своето добро, огорчил е сърцето си. Тогава казвате: “Какво трябва да се прави?” – Възстанови доброто на сърцето си. Разкаянието е там. Възстанови светлината на ума си, там е разкаянието. Възстанови силата на духа си, там е разкаянието. И възстанови свободата на душата си. Свободен е онзи, който знае как да се обхожда с душата си. Силен е онзи, който знае да се обхожда с духа си. Умен е онзи, който знае как да се обхожда с ума си. Добър е онзи, който знае как да се обхожда с сърцето си. Аз оставям настрана наследствените черти. Казва: “В грях ме зачна майка ми.” То не е съществено. Че майка ми ме родила в грях, то е друг въпрос. Че аз, като една семка, може да съм израснал в тинята, то е друг въпрос. Но тази семка може да пусне корени, да образува клонища и наполовина да се освободи от влиянието на земята.
Та рекох сега, научете се да давате свобода. Не може да давате свобода, ако не обичате душата си. Не може да добиете сила, ако не обичате духа си. Не може да придобиеш светлина, ако не обичаш ума си, ако не разбираш светлината. Не може да придобиеш добрината, ако не проявяваш своята добрина, ако не обичаш сърцето. Туй, което сега проявявате, то е вашия минал живот. Както сте живели, както сте мислили в миналото, така се проявявате сега. Човек трябва да знае, как да поправи една погрешка.
Онзи ден ме поканиха на гости при младите братя. Когато бяхме на планината ме фотографираха, за да видят хората, как се живее на планината. Там не може да се даде един съблазън. Но щом се фотографират в една къща, наредена маса с хубави яденета, ще се даде съблазън, казват: “Ето така се живее: братство и равенство.” Сега има благоприличие и съображения. Но имаше два начина, как да постъпя. Ето аз как разсъждавам. До мене имаше един брат, можех да му кажа на ухото да каже, да не ни фотографират, но то е вече един страх. Няма да знаят другите, по-умно, по-благоприлично е. Другото е, че не искам да му заповядвам, понеже съм генерал, да кажа като на ординарец, да не минава там. Искам да запазя моята свобода и неговата свобода. Второто положение, наместо да лишавам този човек от неговата свобода, аз трябва да кажа, но ограничавам себе си. Още като говоря, за да ме разбере, рекох: “Бъдете тъй добри да ме не фотографирате по този начин сега.” Но той се огорчава. Сега искам да си поправя погрешката. Аз сега чувствувам, какво стана. Ако туй не беше станало, ни най-малко не щях да ви говоря тази проповед в петък. Тя се дължеше за изправянето на една погрешка. Турих в действие всичките закони, да премахна всичките лоши влияния и в себе си и в другите. Аз можех да стана, да ида и да му пришепна на ухото. Тогава ще се създаде едно лъжливо мнение: “Какво ли искаше да му каже Учителят?” Има и трети начин можех да му кажа тъй: “Ти отложи туй за по-благоприятно време, сега не му е времето.” Но то е лъжливо. Вътре в мен не е така. Дипломация е това, за по-благоприятно време. Да му кажа така, не е хубаво. Ако му пришепна тихо, ще кажат: “Какво ли му каза? Той има привилегия да му казват хубави работи. Нека Учителят пришепне и на мене.” Като му казах така, този казва: “Можеше Учителят да се не обръща така към мене.” Хубаво, но аз рекох, нас ни е страх някой път да направим една бележка. Рекох, ако неговата бележка е права, по който и начин да я каже, не зависи, че той повишил тона си. Казвате: “Вие не разбирате ли, какъв културен човек сте?” Може полекичка да го кажа. След като обмислих работата, отидох. Духовете може да ми турят изпитание. Аз можех да избегна, можех да не ида. Ще питат какви са съображенията ми. Рекох, приемам едно сражение, ще ида. Рекох, не искам да ме фотографирате. После ще държа една беседа, която се дължи на една погрешка, на една дипломатическа интрига. В дипломатическия свят стават интриги, по един дипломатически начин да излезеш навън.
Рекох, по някой път някой ви каже една обидна дума на земята. Вие отивате при Господа, седнете на колене да се молите. Отиваш веднага да смущаваш Господа, че някой те обидил. Умно ли е това? – “Господи, не знаеш какво направиха с [мен]?” Ами че ти правиш една грамадна погрешка. Никога не ходи да се оплакваш на Господа. Като те попита, Господ какво ти каза, кажи: “Една сладка дума, но не можах да я разбера. Криво ме разбра. Ще отида да ме назидаят, но не дочух тази дума какво означава.” Аз сега засягам един въпрос. По-някой път и интонацията на гласа решава въпроса. Един български селянин, който пратил сина си в странство да следва, бащата искал синът да стане учен един ден получава писмо от сина си. Той отива при един касапин и казва: “Получих писмо от сина ми, прочети ми го.” Той започва да чете с един груб глас: “Татко мен ми трябват четири хиляди лева през този месец.” – “Видиш ли това магаре, така ли се говори, нищо не му пращам. Виж, не го срам, така ли се пише, да ми заповядва.” Отива при хлебаря и му казва: “Виж синът ми какво пише.” Той чете: “Любезни татко, моля ти се прати ми пари” и т.н. Чете писмото с един мек тон. – “Ха, разбирам, любезни татко, моли се.” Онзи касапин на друго място туря ударението, с друга интонация чете. Като прочита писмото хлебаря, казва: “Ще му пратя пари, туй дете станало човек.”
Та и на вас, като ви пишат от небето, касапинът като го чете, нека да го чете хлебарят. Аз зная често много домове се развалят, защото възлюбеният казва: “Много си пресолила това ядене.” Но говори с един груб тон. Аз говоря за хората в света, които нямат туй съзнание. Има ли цяр за пресоленото ядене? – Има, разбира се. Как? – Ще поискате от вашата възлюбена топла вода, ще налеете в соленото ядене, ще го направите тъй както трябва. Когато яденето е пресолено, турете топла вода. Вие често се намирате в такива положения. Един приятел отишъл да заведе своя приятел на гости. Домакинята ги черпила с кафе. В първото кафе турила захар, за второто се свършила едрата захар и тя намерила сол, която помислила за ситна захар и направила кафето с сол. Черпи и двамата, едното – сладко кафе, другото – солено. Той не може да си представи защо кафето е солено. Бръчка се, казва: “Много солено беше.”
Има два вида виновност. Аз съм виноват в някои отношения, когато предизвиквам другите. Т.е. виноват съм, че не може да произнеса някои работи. Виноват е онзи, който иска да ме обиди. И двамата са виновати. Единият направил една погрешка, че не се задържал; другият направил една погрешка, че не знае как да се задържи. Аз проповядвам в съвсем друг смисъл. Ти в живота някой път роптаеш. Погледнеш себе си и погледнеш някой е по-учен, по-силен, по-красив и изведнъж дойде мисълта: “Защо Господ не ме направил такъв? На мене ли даде да бъда сиромах, другите хора са облечени, аз с окъсани дрехи.” Че кой е крив за това тогаз? Някои обиди в света произтичат, че и вие сте обидили. Аз на себе си тъй обяснявам. Да кажем, ако аз съм бил господар, имал съм стотина души слуги, пък съм ги обидил. С тази обида не съм ликвидирал, в следния живот аз ставам слуга, пък слугата ми става господар. Той винаги ще ми върне с лихвите туй, което съм казал. Това, което ми казва сега, е отглас на онова, което е било. Трябва да си преглътна, да кажа: “Сега трябва да ликвидираме, много добре ми каза този човек. Аз като него няма да правя.” Обидят те, кажи: “Аз като него няма да правя.” Затова защото ви рекох, заради вашето предание разваляте Божия закон.
Рекох сега, за вашите наследствени черти не разваляйте Божествения закон. Станал си много нетърпелив. Причината си ти, тя е наследствена. Обичаш да се интересуваш от чуждите работи, причината е наследствена. Защото онази лисица винаги се интересува от хубавите курници, кореспондентка е тя. Една лисица се интересува от курниците. Онова дете, което обича ябълки, круши, орехи, знае на кое място има най-хубавите орехи. Онзи, който обича круши, да не се интересува от крушите. Вие ще кажете: “Много по-тънки работи.” – Че с какво трябва да се занимавам? Знаете ли какъв ще бъде вашият живот, ако можехте да се самовладате, ако можехте да владате мислите си, тъй да е усно, ако човек може да влада своите чувства, не с усилие. Отдето минете, ще бъдете добре дошли. Хората ще ви чакат, като някой ангел. Спасите дето мине, ще го чакат. Като го видите, ще ви бъде приятно. Ако искате да дадете магнетична сила, то ще зависи от владането на вашите мисли, не тъй да мислите, вие сами да се радвате на вашите мисли и на вашите чувства. От вас ще лъха една хубава атмосфера, както лъха от едно цвете или такава атмосфера, която излиза от един извор, или от чистия въздух, който дишате, или от слънцето, което изгрява от ясното небе.
Рекох, няма по-хубаво нещо човек да влада своите мисли. Или аз наричам: твоята мисъл да те обича и твоите чувства да те обичат и твоите постъпки да те обичат. Още като се роди мисълта, ще каже най-сладките думи, после като се роди хубавото чувство и то ще каже най-сладките думи и една постъпка като направиш, ще чуеш нейния глас. Няма в света по-хубаво състояние да слушаш отзвука на своите добри мисли; да слушаш отзвука на своите добри чувства и да слушаш отзвука на своите добри постъпки. То е гласа на Бога. Господ казва: “Много добре мислиш, много добре чувствуваш, много добре постъпваш.” Няма по-хубаво състояние на земята, от да слуша човек в своето съзнание одобрението, че той постъпва съобразно с великия Божий закон в света.
Отче наш
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
Сега като правило го дръжте. Аз ни най-малко не визирам обикновените човешки постъпки. Законът е такъв.
Обхождайте се с себе си тъй, както Бог се обхожда с тебе!
32-ро Неделна утринно слово, държано на 29 август 1937 г. 5 ч. с. Изгрев
