ВЪТРЕШНИ ОТКРОВЕНИЯ
Светлана В. Оряшкова
Добро
Когато мъничко добро направиш,
когато стоплиш нечия душа,
когато с трудностите почнеш да се справяш
и тръгнеш по пътеката на любовта,
тогава ти се обновяваш.
Живот започва в тебе да струи
и ти обръщаш поглед към небето,
и тихичко благодариш.
Благодариш за всичко
на своя мил баща
и молиш Го да бъде с тебе
във всяка трудност и беда.
Да ти помага във живота,
да крачиш уверено напред.
С радост да извършваш всичко,
да бъдеш истински човек.
10.05.1993 г.
Недей да търсиш формите в живота
Недей да търсиш формите в живота –
те могат да те заблудят.
Постарай се у всеки да откриеш Бога
и знай, че си на верен път.
Когато някой те обиди,
не му се ти сърди.
Щом Господ го обича,
обичай го и ти.
Господи, на Тебе уповавам
Господи, на Тебе уповавам
във тоя труден тъй за мене час.
Болката ми знаеш, помогни ми,
на Тебе само се надея аз.
Сърцето ми – самотна птица
жадува то за капчица любов,
жадува за оназ душа красива,
която ще му стане благослов.
И няма веч да има студ и болка,
ще дойде тя при мене в светъл час,
ще ме прегърне и целуне
и тихо ще прошепне: При теб оставам аз!
О, Боже, помогни ми
О, Боже, помогни ми
да имам светли мисли, чувства и дела,
да бъда чиста кат` планински извор,
да бъда чиста като утринна роса.
Погледът ми да излъчва благост,
думите ми – мекота,
навсякъде да нося радост,
навсякъде да пръскам светлина.
О, Боже, помогни ми,
във чистота ме облечи
и нека винаги от мене
Любов към всички да струи.
Прошка
Когато те обидят, премълчи,
недей се оправдава.
Когато те обидят – преглътни,
на тези хора само се прощава.
Когато те обидят – усмихни се,
с любов човека погледни.
Когато те обидят – помоли се,
доброто в него да се прояви.
Когато те обидят – спри се,
към Бога поглед обърни.
В молитвено смирение кажи си:
„Простих му, Боже, както Ти на мен прости.”
Не търся в този живот
Не търся в този живот аз слава,
ни почест, ни пари.
А и защо ли са ми, ако няма,
любов във мене да гори.
Не търся забавления ненужни,
не търся светска суета.
Не искам да робувам на преходни,
изопачени, фалшиви неща.
Не искам да изгубя чистотата
на своята душа.
Не искам да изпусна нишката,
която свързва ме с Отца.
Прощавай
Прощавай за обидата нанесена,
човеци сме и вечно ще грешим.
Но тук в сърцето ми омраза няма,
за туй те моля, нека си простим.
Нека зад нас остане злото
и със любов ръце си подадем.
В душата си да видя тебе,
а ти във своята – да видиш мен.
И нека задружно да поемем в пътя,
който ни води към върха.
Да си простим обидата нанесена
и заживеем в любовта.
Вяра
Вярвай дълбоко, човече,
вярвай в истинските неща!
Не хаби своята вяра напразно
за преходното и фалшиво в света.
Вярвай в изгряващото слънце,
вярвай в бистрия поток,
вярвай в житеното зрънце,
защото в тях живее Бог.
Бог е навсякъде, във всичко живо,
от най-малките до най-големите неща.
Вярвай в доброто, в правдата,
вярвай безконечно в Любовта!
Бъди дълбока река
Бъди дълбока река,
която не се размътва
от камъче малко!
Бъди като канара –
издържай на бурите
на живота славно!
Бъди като теменужка,
скрита нейде в гората,
на която хората,
без да я виждат, усещат аромата!
Бъди като слънцето –
разнасяй навред светлина,
дай на всеки в нужда
от своята топлина!
Богаство е
Богаство е да срещнеш във живота си
един добър човек.
Той излъчва светлина
и сякаш тя обгръща те и теб.
Богаство е да срещнеш във живота си
човек, от който лъха топлота
и който само със една усмивка
веднага стопля твоята душа.
Такъв човек събужда в душите
стремеж към доброта.
Той не парадира с думи,
а само със дела.
Утро
Утрото е тъй прекрасно,
лъчи обливат цялата земя
и птиците във хор запяват,
прославят Бога с песента.
Симфония чудна се разлива,
симфония на пролетта.
И всичко живо се заслушва
омаяно от песента.
Една симфония неземна
звучи във този слънчев ден.
Симфония, която ражда
живота в тебе и във мен.
Слънчев лъч
Слънчев лъч показа се от хълма
и цяла ме обля.
Душата ми започна да пулсира.
Душата ми запя.
Тоз слънчев лъч разля в мене
безкрайна топлота
и ме научи как да внасям
любов във хорските сърца.
Защото само тя стопява
омраза, зло, ненавист, хладина
и като слънцето безкористно раздава
неспирна топлина и светлина.
Съдба
Дълбоко бях заспала,
спеше всичко, дори и моята душа.
Отвън настана нощ, но вътре, в мене
проблясна светлина.
Събудих се, очите си отворих,
съзрях пред мен протегната ръка,
която в свойта длан държеше
не нещо друго – моята съдба.
Ръката се обърна и посочи,
обърнах се в посоката и аз.
И в миг разбрах – съдбата сочеше: „Напред!”,
а аз отвърнах: „Ще вървя!”
Във мрака щом си
Във мрака щом си,
светлина ти трябва –
свещта си запали.
И после смело с вяра
по пътя стръмен поеми.
Ще минеш местности трънливи,
ще брулят силни ветрове,
но с вярата, че Бог е с тебе,
ще качваш всички върхове.
Пътят на живота
Пред мен стоят два пътя:
десен и ляв.
Единият ме води към светлината,
другият – към вечния мрак.
Аз седя по средата.
До мен две същества.
Едното ми сочи: „Надолу”, към мрака,
а другото – сочи върха.
Погледнах наляво,
хлад и тъма,
пропаст дълбока
и надпис: „Към света”.
Погледнах надясно –
чудна красота!
Там стоеше ангел
облян във светлина.
И каза ми: „Не бой се.
Тръгни по този път
и знай, че той те води
направо към върхът.
Изключи всяка светска слава
и всяка земна суета.
Служи в живота си на Бога –
това е твоята съдба.”
Мога
Аз мога, всичко мога,
щом Бог е в мен, до мен, над мен.
и по съм силна аз и по-любяща
и по съм сигурна за утрешния ден.
Аз мога, всичко мога,
защото виждам светлината.
Уверено вървя след златна нишка,
която ми прорязва мрака.
Аз мога, всичко мога,
защото имам две опори.
Едната в мен е, другата – пред мене
и двете сочат все нагоре.
Усмивка
Усмивката е ценна,
по-ценна и от злато,
когато със любов
усмихнеш се на някой.
Усмивката сплотява
човешките души.
Тя радост вред дарява
и ни прави по-добри.
Когато срещна някой
измъчен, изтерзан,
една усмивка нежна
със радост ще му дам.
Ще поговоря с него,
ще го утеша
и за „Довиждане” отново
с усмивка ще се разделя.
Една усмивка топла,
изпълнена с любов
дарява на човека
сили за живот.
Когато се усмихваме,
ний носим светлина.
Запалваме у хората
Божествена искра.
Надежда
Ако някога, човече, си отчаян,
потърси надеждата във своята душа.
Тогава изведнъж ще се почувстваш весел,
ще видиш, че не е голяма твоята беда.
Ако някога, човече, си отчаян,
за миг се ти поспри и помисли.
Защо си тъй разстроен и невесел?
– Ами надеждата я няма, разбери!
Повикай я веднага и със тебе,
ще крачи тя във твоя земен път.
Кат верен страж ще бъде тя до тебе,
в тоз час ще ти олекне изведнъж.
Със Тебе, Боже
Със Тебе, Боже, аз живея,
със Теб животът ми върви.
За Тебе всеки ден аз пея,
Любов и мир във мен цари.
На Тебе, Боже, уповавам.
На Теб се моля всеки ден.
И с цялото си същество съзнавам,
че винаги си бил със мен.
Прати ми Светлина и Кротост.
Дари ме с Мъдрост и Любов.
Влей във мен от Твойта сила
да живея нов живот.
Всеки ден благодаря на Бога
Всеки ден благодаря на Бога,
че се събуждам призори,
че виждам слънцето,
че срещам хора,
че вдишвам въздух със пълни гърди.
Всеки ден благодаря на Бога,
че ме е пратил на тази земя,
че мога да уча „големи уроци”,
че е вложил стремеж във мойта душа.
Всеки ден благодаря на Бога,
всеки ден се моля да бъде с мен.
Всеки ден жадувам да ходя
в пътя от Него за мен предрешен.
Всеки ден благодаря на Бога,
че мога да се радвам, че мога да скърбя
и всеки ден си казвам: „Да бъде Волята Твоя”1
и всяка сутрин – сърдечно благодаря.
Недей да търсиш във живота
Недей да търсиш във живота
големите неща.
Взри се в малкото, обикновеното,
то носи щастие на таз земя.
Една усмивка топла,
едно извършено добро,
неща уж дребни, малки,
но сгряват всяко същество.
Душата радва се и пее,
щом някой нежна дума промълви.
Душата жадува и копнее
слънчев лъч да зърне призори.
Великото не е в голямото.
Представя ни се то във скромна форма.
Великото седи във малкото,
но то повежда в пътя ни към Бога.