ВЪТРЕШНИ СИЛИ В ЧОВЕКА
5 часа сутринта
Добрата молитва
Ще прочета 2-ра глава от Второто Послание към Тимотея.
Има една вътрешна страна на живота, която трябва да се разбира. Външната страна на живота се изменя. Под „външен живот“ разбираме такива форми, които са Божествени. Хиляди форми седят в главата на човека. Някой път човек може да посвети целия си живот за някой костюм, дрехи, за някоя шапка. Иска да се нрави на хората, иска да бъде на хубава служба, иска да има хубави дрехи. Хубавите дрехи какво могат да донесат? Могат да донесат едно благо, но те не подобряват живота. От друга страна, когато човек не обръща внимание на външността си, той няма разбиране. Когато човек се стреми да се облече хубаво, той иска да обърне внимание по един начин, а когато не иска да се облече хубаво, той иска да обърне внимание по друг начин. Богатият иска да обърне внимание с богатството. Сиромахът – със сиромашията. Болният, когото и да срещне, все ще му разправи за своята болест. Усърдно ще разправя, като някой проповедник. В това отношение, болните хора проповядват повече отколкото здравите. Здравите говорят широко, а болният е специалист. Той, дето се спре, говори само за своята болест.
Казваме сега: „Родил се е човек.“ Ние седим и вярваме. Ще дойде някой и ще те попита: „Ти вярваш ли в Исуса Христа“ и ще се свърши въпросът. Това прилича, както когато влезеш в едно музикално училище и те питат: „Ти обичаш ли музиката?“ – „Обичам.“ – „Пееш ли?“ – „Пея.“
И си замине. Втори път пак пита така. След това, след 10 години ще кажеш: „Аз държа за музиката.“ Това е една повърхностна страна на живота. След това човек ще внуши на себе си, че е музикален, че може да пее. Но, ако дойде да изпее някоя песен, сам няма да се хареса. Така и онзи, който не разбира живота. Ние, които живеем на Земята, ние сме под контрола на друго едно съзнание. Както ръката ти не е свободна, както кракът ти не е свободен. Кракът и той си има свое съзнание, същото и ръката, понеже кракът е съграден от живи клетки, които са души. Но има една душа, която ги управлява. Следователно като кажеш на ръката си да се движи, тя се движи. Ние наричаме това механически процес. Това не е механически процес, но е едно подчинение разумно.
Някой път душата заповядва на ръката и тя не се мърда. Така се случва в убежденията, наслояват се известни убеждения. Дойде едно неразположение на душата и човек не иска да прави нищо. Когато имаш разположение, ти се молиш, благодариш на Бога. Щом нямаш разположение, ти не искаш да се молиш. Ти казваш: „Не искам да се моля, понеже нямам разположение.“ Но представете си, че вие сте чиновник някъде. Трябва да работите, но нямате разположение. Може ли да не идете да работите? Ти ще кажеш: „Не съм разположен.“ Те ще кажат: „Нас не ни интересува това, трябва да работиш.“ Един християнин казва: „Аз не мога да се моля, аз не мога да направя това, понеже не съм разположен.“ Казваш: „Не мога да го разбера.“ И това е извинение. Ако ти не си учиш уроците, не може да разбереш. Това не е извинение. Ти казваш: „Не разбирам този предмет.“ Вие не разбирате нещата. Всички вие имате една свобода, която не е хубава. Върху този въпрос сте невежи. Нито един, досега както сте, не можете да влезете в Царството Божие. Аз не искам да [ви] губя времето, нито аз да си губя времето с вас. Толкоз години аз съм търпял, но не искам. Ако ще искате да служите на Бога, добре, ако ли не, на добър ви път на всичките.
Нито уважение имате, нямате страх от Бога, нямате почитание към себе си и към ближните си. Всички, млади и стари, вървите по един и същи ум. Искате да изкарате и мене из търпение. Един ден аз ще ви оставя да се занимавате сами в школата. Ще дойде един и ще каже, че е близък до мене. Никой не е близък до мене, освен онзи, който изпълнява волята Божия. Ако друг може да ви предаде това знание – добре. Всички сте уморени. Вие си имате съвсем друга идея. Аз разбирам живота. Умът ви е пълен с неща непотребни. Някой седи тук и е недоволен. Аз зная защо е недоволен. Някой проповядва, но от тщеславие, а няма любовта. Не е за ученост сега.
Ето, учени работи. Кажете ми какво ще разберете от това? (Учителят показва кубове.) След като учи 10 години, човек едва може да разбере този предмет. Даже има математици, на които е тъмен този въпрос. Едвам аз го разбирам, пък вие ще го разберете! И след това вие ще кажете: „Разбрахме тази работа.“ Вие само го разбирате по вашему и си ходите по вашему.
Ще кажете сега, че морал имате. Казвате: „Учителят защо така говори?“ Аз питам тогава: Защо така постъпвате? Нито държанието ви, нито очите ви, нито главата ви, нито ръцете ви са на място. Нито един от вас не седи както трябва. Ще ме срещне някой и ще направи лице, че е оскърбен. Не е вярно това. Някой ще каже, че е учен, че е радостен, че е смирен. И това не е вярно. Някой ще се покаже, че е доволен, и това не е вярно. В даденият случай, той има нещо, което аз го зная. Той иска да ме заблуди. Не може да ме заблудите. Тези духове, които са във вас, не могат да ме заблудят. По този път, по който сега вървите, нищо не можете да постигнете. Никой не е постигнал. Аз живея една година светски живот, че след този, порочния живот… Лъже се. В всеки човек трябва да има едно усилие да служи на Бога. Някой ще каже, че аз съм проповядвал, проповядвал. Какво ще придобия, като ви уча? Вие ще набъбнете, ще се възгордеете и ще кажете: „И ние знаем тези работи.“ Добре, знаеш. Я попей! След като съм говорил, това ще се предава. Всичките хора един ден ще поддържат [това]. Един ден ще четете молитва някому, както аз говоря и ще му кажете: „Ти си невежа.“ Нищо не се постига така.
Рекох, вие сте прави, но известни същества има, които искат да ви заблуждават. Вие си имате съвсем други учители. Някой ще каже: „Учителят е казал това.“ Не, вашите учители са казали това. Не притуряйте на мене това, което не съм казал. Някой път носите обявления на съвсем други неща, та ще се освободите от това. Някой ще дойде и ще ми каже: „Как мислите, Учителю, аз успял ли съм в духовния живот?“ Ще извадя един термометър и ще ви измеря. Ако топлината ви се е увеличила, добре. Ако се е намалила, не е добре.
Освободете се от заблужденията. Какво ще се постигне най-после? Ще остареете, ще умрете, ще повикате един поп и ще ви отнесат в другият свят, ще се молят на гроба ви Господ да ви прости. След това ще ви забравят, ще дойдат други. Един брат имаме тук, замина си и забравиха го хората. Един ден и вас ще забравят. Какъв смисъл има животът? Няма връзка между вас. Връзката е само такава, както при един гостилничар, дето всичките отиват да ядат. Докато тенджери има, ядене има, гостилница има. Като няма, свършено е. Но това е много външно разбиране. Нямате една основа или сами разрушавате основата си. Някой път може да мислите, казва: „Един млад брат и една млада сестра се оплакват.“ Старите хора не живеят така. Привидно живеят така, но ние вътрешно трябва да живеем като млади. Всички така живеят, но крият.
Мене ми е безразлично как ще живеете вие. Не искам да се занимавате с това. Мене не ме интересува кой как живее, но не можете да бъдете благоугодни на Бога, ако не изпълнявате Неговата воля. Вие трябва да живеете един чист живот. Не да не обичате човека. Обичаш, но как ще обичаш. Ще се ръкуваш, но как ще се ръкуваш. Който и да се ръкува, да е доволен, че се е ръкувал. Ще приказваш с някого, но той да е доволен от онова, което си приказвал. Да е доволен от това, че си отишъл в дома му, но това е едно изкуство.
Години има, един стар брат има, който като си правят упражненията другите, той бяга, понеже не може да вземе участие в упражненията. Той прави погрешка. Ако съм на неговото място, ще стоя и ще гледам. И всички бягате, като не можете да направите нещо. Нито един от вас не е самостоятелен. Вие един друг си влияете за зло. Той мене не слуша, но другиго слуша. Разпределили са се на малки общества и философствуват. Ако е за разрушение и аз мога да разруша. Аз мога да ви разпръсна като пилци. Какво ще се постигне с това? Всеки един от вас е майстор да разруши. Всеки един от вас може да запали едно здание, да пусне един фитил и да каже: „За тебе този каза така, онзи каза така.“ Какво се постига с това?
Казвате: „Еди-коя си сестра имала сън, но тя не върви по правият път.“ Младата не върви по правия път. Старата не върви по правия път. Някои очакват много. С такива разбирания, вие ще постигнете толкоз, колкото постигнаха апостолите. Те очакваха, че ще дойде Царството Божие, че Христос ще стане цар, а те – министри. Но всичко това не стана и един ден останаха 12-те, ходиха, гониха ги и придобиха нещо. Вие не сте готови да направите толкоз, колкото 12-те апостоли. Над тях слезе Духът. Вие още не знаете дали Духът ще слезе върху вас. Христос казва: „Аз ще изпратя Духът си, да пребъде с вас.“ У вас трябва да има желание да извършите волята Божия. Вие се самозаблуждавате и мислите, че само един момент, като се помолите малко, от там насетне нищо не трябва да направите. Вие сте прави до известна степен. Умът не трябва да е съсредоточен еднообразно върху едно и също нещо. Сега да бъде умът ви свободен. Всякога в една добре организирана мисъл, щом се яви една мисъл нечиста, тя е един дисонанс. В музиката, когато се яви един неверен звук, той нарушава цялата хармония. И следователно, този дисонанс трябва да се изхвърли или да се поправи.
Вие правили ли сте си наблюдения върху себе си да живеете за Бога? Ако не разбирате този път, ще кажете: „Този не прави, онзи не прави.“ Но какво трябва да прави човек? Някой казва: „Човек ще яде, ще диша, ще обича, ще мисли.“ Всичкият свят е създаден за човека, но трябва да знаеш всяко нещо да го направиш на неговото място, и ако ние дойдем до отрицателната страна, то ние ще изпълним ума си с непотребни мисли, които ще ни отдалечат от Бога. Грехът седи в това. Ако аз мисля за себе си, да ви привлека, да ви убедя, че аз съм едно същество, пратено от Бога, да ме уважавате, да ми давате пари, да се мебелирам добре, да имам такси или кабриолет, да треперите наоколо ми, тази култура съществува. Ако това правите, това не е нещо ново, това го имат царете. Ако исках това, щях да бъда цар, но не между вас. Целта ми ни най-малко не е тази.
Помислете сега върху степента, докъдето сте дошли. Ако се помолите сега на Господа, аз не казвам дали ще ви послуша или не, но питам: ако се помолите на Бога, ще ви послуша ли? Ако ви послуша, на прав път сте, но ако не ви послуша, имате нещо виновно във вашия живот. Ако мене не послуша, има нещо виновно в моя живот. Няма да търсите вината отвън. Аз зная причините защо човек не успява, защо човек е невежа, защо човек е лош, защо човек се развращава. Всички тези неща ги зная. Няма нещо, с което мене дяволът може да ме съблазни. Ще дойде някоя млада жена. Зная, че дяволът е дошъл с нея. Тази сестра ми говори сладко, любезно. Тя казва: „Сърцето ми е запалено.“ Друг е запалил сърцето и, но не Бог. Тя има съвсем друго разбиране. На нея ѝ трябват не пасти, а хубав хляб. Тук има една млада сестра, зачервяват ѝ се очите. Казах ѝ: „Ще вземеш житен режим 10 деня да караш.“
Като яде жито, очите и не се зачервяват, но стана суха, лицето и се изглади, 10 деня по 100 грама жито ядеше. Ти казваш: „Глупава работа“, но червенината на очите и изчезна, почна да разсъждава по-здраво, придоби по-свежа мисъл.
Тури един режим на любовта. Не да се прославим в любовта си, но тя да бъде естественото положение в нас. Ако ти вложиш любовта, ти ще бъдеш обичан от всичките. Ако искаш да имаш сила, ти трябва да имаш любовта в себе си. Щом предадеш своето сърце на другите, ти ще станеш дрипав, помнете това. Ако ти предадеш сърцето си комуто и да е, ще станеш дрипав. Сърцето ти принадлежи само на Бога. Никой няма право да влиза в твоето сърце, нито ти имаш право да влизаш в чужди сърца. Никой няма право да бърка в твоя ум и в твоята воля, нито пък ти имаш право да бъркаш в чужд ум и воля. Във вашия ум трябва да царува Божественото. Вие имате добри желания. Не мислете, че сте постигнали всичко. Вие мислите за пример, че аз съм тук. Мене не ме интересува това. Аз правя известни изучвания тук. Като постигна това, което аз имам да постигам, като си свърша работата, ще отида на друго место да уча. Като изядеш това, което е в паницата, ще напуснеш паницата и ще гледаш другата работа. След време пак може да отидеш при паницата.
Някой тогава ще каже: „Учителят ще ни остави.“ Щом нямате любов и нямате близост. Само Божествената Любов създава близост. Ако имате любов вие сте близки. Ако нямате любов, нямате близост. Ако аз имам любов, всичко мога да постигна. Ако нямам любов, не мога да постигна. Ти казваш: „Тежко ми е, мъчно ми е.“ Ни най-малко не си виновен, но има причина. Става натрупване в мозъка или в белите дробове или в стомаха, в нервната система или специално в предната част на мозъка има натрупана излишна материя, непотребна, която не се поддава на никаква култура. Следователно, ако в задната част на твоя малък мозък се натрупа излишна материя, непотребна, от сутрин до вечер ти ще мислиш само за жени. И ако аз изхвърля тази материя, няма да мисля за жените, а всички жени ще станат сестри.
Ти разбираш ли какво е жена и какво е мъж. Аз гледам на човешкото тяло като на свещено, свещен дом, в който Бог е турил човешката душа. Като дойдеш до дома, изчистиш обущата отдолу, ако си кален, тогава влез в къщата, тогаз ще влезеш, ще оставиш калта. Онзи ще влезе и ще остави калта и после, какво ще стане? Калта влиза чрез очите, чрез носа, чрез ръцете. Някой ще иска да попипне. Добре, но защо искате да попипвате? Някой път и на мене ми е приятно да ми целуват ръката. Един, като ми целуне ръката, приятно ми е; друг, ако ми целуне ръката, не ми е приятно. Че това е лицеприятие. Ако [е] приятно, то е от Бога. Който не ти е приятен, да ти целуне ръката, един ден и той ще се очисти и ще ти бъде приятно и той да ти целуне ръката. Душата ви трябва да се изчисти от тази кал, която е набрана от хиляди години.
Какво ще се постигне със знанието. (Учителят показва куба.) Аз ви говоря с един много висок тон. Защо? Когато един музикант вземе един по-висок или по-нисък тон, каква е целта му? Или когато някой [пее] тихо, а някой път форте, каква е целта му? – Има известна цел и без всички тези музикални правила. Когато един предмет е далече, трябва да му говорите високо. Ако е близко до тебе, [да] говориш високо е неприятно. Колкото е по-близко, ще му говориш по-тихо. Когато някои хора имат вкус към музиката, ще им пееш тихо. Ако са по-некултурни, ще им пееш по-високо, за да те разберат. Външната, физическата страна, това са завършените резултати в живота. Физическата страна е неподатлива материя, то е склад, напластена енергия. Когато едно същество във висшия, Божествен свят му трябва материя, за да създаде някаква форма, каквато и да е, това същество трябва да слезе в физическия свят, в този склад на Божествена енергия, да започне да изучава законите на тази енергия и със своя ум да изкара нещо, да занесе материал, за да образува тази форма. Трябва му много малко материя, но му трябват 50 – 60 години да прекара на земята, за да събере от тази материя, както един търговец, който купува нещо, за да създаде формата на една мисъл. Ако една мисъл не се облече в каквато и да е форма; ако едно чувство не се облече в каквато и да е форма, тази мисъл и това чувство не са достъпни.
Фиг. 1
Съществува един закон в света, който е следния, да кажем, че имате тази дълга линия (Фиг. 1). Какво означават дългите линии? Всяка плоскост, като се разложи на своите части, ще образува права линия. Когато линиите се продължават, това показва, че светът на плоскостта е разложен, а когато линиите се скъсяват, тогава плоскостта се увеличава. Когато плоскостта се увеличава, телата се разлагат. Всякога, когато едно тяло се разложи, ще имаме една голяма площ. В една плоскост се съдържа голямо количество сили и ако тези сили ги преведем в едноизмерния свят, даваме им само една посока, те ще образуват една много дълга линия, безконечна дълга линия. Ако скъсим тази дълга линия, ние ще образуваме плоскостта. А пък, ако съкратим тази плоскост, ако я ограничим, ние ще образуваме куба. Ако смалим куба още повече, ние ще дойдем тогава до тесаракта.
Сега обратен е законът: Ако смалим тесаракта отгоре надолу, ще се увеличи кубът. Тук имате 8 куба на едно място. Имате една плоскост (квадратът), тя има 4 линии за граница. Ако тези линии се проектират в прав ъгъл нагоре, те ще дадат 4 страни, отгоре и отдолу ще има по една страна. Ще се образува куб с шест стени. От 4-те страни на тази плоскост ще излезе куб. Ако вие разложите този куб на неговите части, то ще се образува плоскостта. Той ще заеме 6 пъти по-голямо пространство.
Ако го разложите на неговите 6 части, той ще вземе по-голямо пространство.
Приложението на тази наука седи в следното: Когато се увеличават силите на ума, смаляват се силите на тялото. Когато се увеличават силите на чувствата, законът е пак същия и между волята, ума, чувствата, образува същите отношения. Ако твоята воля се увеличава, ако ти не разбираш закона и ако твоята воля стане чрезмерно силна, ще се смалят в тебе и чувствата, и умът ти. Ако волята е най-високото проявление на чувствата, тогава заслужава умът и чувствата да се смалят. Тогава във волята вече се изявяват човешките чувства и ум, в разумната проява на волята. Та има пренасяне на енергиите. Ние се храним, за да можем да пренесем известни енергии в умствения свят. Ако нямаме достатъчно мисъл и чувства, то човешката душа не може да се изявява и не може да напредва, тя няма материал, с който да работи.
Вие искате сега да бъдете благоприятни на този или онзи, да ви харесва учителят, но вие едновременно искате и друго. Една жена иска същевременно да се харесва на мъжа си, на своя приятел. Това чувство е правилно, но ако вие не разбирате закона, ще се спънете. Ако онзи, комуто искате да се харесате, седи по-високо от вас, вие ще се повдигнете, но ако той морално или умствено седи по-ниско от вас, вие ще се понижите. Следователно, зависи кому трябва да се харесате. Вие всякога трябва да се харесвате на този, който седи по-високо от вас. Това висше същество е Бог. Той държи – една мисъл. Ние искаме да се харесаме на Бога, а пък Бог иска всякога да бъде справедлив към нас. Каквато и постъпка да направим, Той не ни сади. Веднага ни претегля всичките условия, при които сме живяли, за да не би да кажем, че един ден е постъпил спрямо нас не тъй, както трябва, но да разберем един ден, че Бог е постъпил спрямо нас абсолютно справедливо. Това е, което ни радва. И всички вие трябва да спазвате този закон, и вие не бързайте да се произнасяте върху някои работи и аз не бързам да се произнасям.
Мене са ми разправяли много работи. Какво ще ми разправя някой за планината, когато аз съм бил там. Тук някой ми разправя, разправя, мисли, че нищо не знам. Някой ще ми разправя за един брат или сестра, аз ги познавам по-добре от вас. Един казва: „Някой ви е казал за мене.“ – Може да е казал, но аз ни най-малко не се влияя от казаното на другия. Аз виждам работите как стоят. Този брат, дето се намира в това положение, дали е добър или лош, аз зная причините. Аз съм минал по този път, вършил съм тези работи. Той седи на моето место и обира хората. Аз, като бях на неговото место, аз правех благодеяние на хората. Тази е разликата. Вие може да седите на едно место и да изпълнявате длъжността на стражар, или може да седите на едно место и да показвате пътя на хората. В какво седи вашата наука?
Вие сега ще кажете: „Учителят всичко може да направи.“ Това е едно голямо заблуждение. Ако остане всичко сега да направим, то отиде вече. Ако каже[м], че Бог всичко може да направи, Той е направил вече. Цялата вселена съществува, това е идея велика, и Той сега поддържа вселената. Сега съществува една наука, която вие трябва да изучавате. Запример мнозина са идвали при мене и питат за хиромантия, за тайни работи. Той иска да надзърне в ръката ми, да види някой линии. Той си има някой дефекти в себе си, иска да види дали тази линия я има в ръката ми и да каже: „Той и Учителят има това.“ Това са анормални работи. Не се занимавайте с патологически работи. Ако някой има слабост, това е вметнато вътре. Злото е внесено в човека отвън. То е чуждо съзнание. Грехът не излиза от мене, нито аз имам лошо желание, обаче може да ми се наложи една мисъл отвън, както може да забиете един гвоздей в една дъска, така също и един може да набие, една лоша мисъл във вас. Трябва знание, за да може да извадите този гвоздей.
Един млад брат ми разправи своята опитност, той ми казва: „Аз съм срещал много красиви моми, нито една мома не ми обърна внимание. А една сополеста, черна ме безпокои, да е някоя красива, не е и не мога да се справя.“ Той не разбира съвсем де е причината. Външна е причината. Този брат от невидимия свят искат да го спънат. Това същество служи като един проводник на чужди мисли. В даден случай вие може да носите чужди мисли, мисли на другите.
Аз се разправях с един брат и една сестра дойде и ми казва: „Учителю, този брат много го обичам.“ Тя искаше да се жени за него. Тя не казва това, но младият брат и казва: „Да си вървиш.“ Тя е носителка на чужд дух. Този брат ни най-малко не мисли заради178 нея, тя мисли заради него. Аз зная следното: тя мисли, че този брат мисли заради нея, а той мисли за съвсем друга. Тя го е обикнала. Хубаво, да го обича, няма нищо лошо в това. Ако го е обикнала, от Бога е. Да желае неговото добро, той да се повдигне, да се учи, да бъде богат, силен, учен да стане, красив. Разбирам тази любов, но да тури един гем179 и каквото каже тя, това да става, аз не разбирам такава любов. Аз съжалявам, че съм говорил толкоз много за любовта. За мен любовта е едно отношение на възвишените, свети неща. Като говоря за любовта, опетнява се и рекох, трябваше да мълча. По-добре да грешат хората, отколкото да говорят за любовта. Аз му говоря, а той има предвид някоя си жена. Или пък, като говоря, той за симпатията си пак има една мисъл.
Помнете това: ти не може да владееш никоя душа. Ти може временно да я обсебиш, като животно, но един ден тази душа ще се върне при Бога. Душата излиза от Бога и се връща към Бога. Като замине тази душа, ти ще скърбиш, ще страдаш, че не си постъпил както трябва. Аз не искам да се ровя във вашите грехове. Радват ме вашите добродетели и вашите грехове. Греховете ви са все криви разбирания на любовта. Дошъл един, стиснал ръката на една сестра и изкълчил ръката от любов и тя казва: „Много ме стисна.“ Рекох ѝ: „Ще претърпиш за Божията Любов. Кажи му: Братко, Господ така не стиска.“ Ако ще търпиш, търпи. Ако кажеш истината, кажи я както трябва, но не бъди користолюбив. Тази сестра не иска никой брат да я безпокои, но като минава, усмихне му се и му запали чергата. Един ден мине сериозна. Това е друго лицемерие. Трябва да имаме едно поведение, помнете това. Аз вървя по един път, и лошото и доброто може да те осакати. Ако аз се представя такъв, какъвто не съм, това е осакатяване, това е лъжа.
Някой други има, които така гледат на мене, както аз гледам на вас. За тях моите мисли и желания са явни. Аз мога да минавам, тук в света, като един светия, а онези никога няма да кажат, че аз съм такъв или онакъв. Те мълчат, но аз, като ги срещна, че има нещо в мене, което не им харесва – прави са. Те нищо не ми казват. Тогава аз търся кое е онова, което не им харесва. Поправям го. Втори път, като ги срещна, виждам веднага стане промяна в тяхното лице. Това е обръщение. Ако в нас не стане онази великата промяна, понеже Бог никога няма да ни каже, че сме направили това или онова, но ще видим нашият живот се отразява в лицето на Бога. Той не е доволен, в тебе има нещо, което се отразява. Когато ти изправиш живота си, умът ти светне и се яви в тебе Божествената светлина и умът ти започне да функционира правилно. Това пак ще се отрази върху лицето на Бога.
Аз мога да ви кажа как да се подмладите, как да станете силни, красиви, богати. Но, ако ви кажа, вие всички ще се развалите. Ако направим когото и да е от вас красив, той ще се развали. Която и сестра да направим красива, тя ще хвърли око на този или на онзи и няма да бъде в събранието. Ще каже: „Едно време бях глупава. Ходих да слушам там.“ Или можем да направим когото и да е от вас музикант, да има гласа на Аделина Пати, да взема три и половина октави, но няма да го видим вече в събранието, той ще се увлече от света и тогава отнемам тази музика и тази сестра, като обеднее, пак се връща в събранието, пак е смирена, пак седи в салона тук. А пък, като тръгне онази, красивата сестра, всички момци да станат подобри, също така и при музиката, като се развие една дарба, тя трябва да се употреби за славата на Бога.
Сега вие по някой път искате да опитате какво е търпението. Мене ми е крайно неприятно, на мене ми е неприятно да повиша тона. Мене ми е крайно неприятно да вземам примери от вас. Аз като изнасям известен пример от вас или от света, мене ми е неприятно, свива ми се сърцето. Тези примери аз ги нося в торбата, толкоз хиляди години съм събирал и още много имам. Не искам да кажа, че аз не се интересувам. Аз се интересувам, но като желая да ви предам едно учение, приготвям ви да бъдете верни на него. Ако пък ви предам едно учение и вие го изопачите, тогава няма смисъл. В вас има една опасност. Вие, и способни да сте, може да се изопачите.
Рекох, каква е сега целта? След 50 – 60 години къде ще бъдете вие? (Учителят е донесъл няколко куба и показва големия куб.) Ще приличате на един голям куб. Като умре човек, правят му един паметник. Там е заблуждението. Невъзможните неща в света, стават възможни. Тук имате 8 куба. Имате най-хубавите условия за живот. Тесарактът е в постоянно движение. Всичко това се мени. Това, което е невъзможно за тебе, ако ти знаеш как да подвижиш, каквато и да е част, лошите условия, при които живееш, веднага ще се изменят. Онези математици, които са изучавали това, те искат да изучат какво е четвъртото измерение. Това е външната, физическата страна. Неща, които не могат да се постигнат на физическото поле, могат да се постигнат в четвъртото измерение. Това, което не може да се постигне в плоскостта, се постига в тялото. В една плоскост един кораб не може да плува. Но в едно пространство, което има дълбочина, в едно море – може. Невъзможното в плоскостта, може да стане в тялото. В едно море, дето има дълбочина, корабът плува.
Невъзможното за човека, за птиците е възможно. Птицата хвърка из въздуха, но човек се отличава. Има една област, в която човек хвърка, там, дето птицата не може. „Птицата не може да мисли.“ – И птицата мисли. Ние надникваме в един свят много по-обширен, защото едноизмерния свят е една врата за двуизмерния. Двуизмерният свят е врата за света на трите измерения. Триизмерният свят е врата, през която можем да влезем в четириизмерния свят. Четириизмерният свят е врата, за да влезем в Духовния свят. Силите на четвъртото измерение владеят триизмерния свят. Следователно, от едно по-висше състояние, в света ти може да владееш физиката, материята. Това, което от физическо гледище е невъзможно, от духовно гледище е възможно.
Например боли те пръста, търпиш, не минава, а пък, ако употребиш мисълта си, молитвата, може да оздравееш. Беден си, гладен си, в пустинята, ако разбираш закона, ако разбираш молитвата, то хлябът ще дойде. Има един реален начин, по който хлябът ще дойде в пустинята. Христос от нищо не можеше да създаде хляб. Имаше там пет хляба, но трябваше там да има пет хляба. Той от нищо не може да направи. Той казва:, Дайте ми петте хляба“ и тези пет хляба взе, че ги увеличи. Вие може да мислите, че и без хляб може да нахраните хората. Аз, като отида в пустинята, ще насея поне едно житено зърно, тогава всичко можете да направите. Ако не нося, нищо не можете да направите. Ако вие носите една мисъл в ума си, в сърцето си едно чувство, във волята една постъпка – можете да направите. Едно добро имате, но без да имате една свещена мисъл, без да имате едно свещено чувство, без да имате една свещена постъпка, не може да направите нищо.
Аз не искам да разбирате всичко. Това не ми е желанието. Защото, ако разбирате нещата, вие ще се спънете. Вие ще се спънете така, както ако ви дам една площ земя, вие ще изгубите време за посев, а пък ако ви дам малко земя и не знаете какво има в нея, вие ще посеете и ще има резултат. Само това е мое, което аз мога да обработя. Аз не зная какво е въздухът, но от онзи въздух, който поемам, аз се ползувам. Аз не зная какво нещо е светлината, но тази светлина, която прониква в мене, от нея се ползувам. Ако аз съм във връзка с Бога, Бог владее един велик закон. Когато аз съм благоугоден на Бога, тогава Бог събужда желание в окръжаващите около мене, да имат разположение към мене и да ми оказват съдействие, едно чувство на любов.
Дошла някоя сестра и се оплаква от някой брат. Това е да я изпрати да дойде при мене. Ако тази сестра каже, че онзи брат е добър, тогава Бог я изпратил при мене. Аз зная, че той не е толкоз голям грешник, както тя мисли. Нейният ум е такъв. Този брат и постиснал ръката, да кажем. Сега аз изнасям нещата, за да ги направя явни. Някой път и вие не знаете как да гледате. Когато аз гледам, някой път се пазя, в тялото и в мускулите има неверни движения, ако ти не се пазиш, ще дадеш друго настроение, ти трябва да пазиш движенията на мускулите си. Съзнанието ти трябва да държи отчет за всичките ти движения. Някой път видиш една жена, мускулите ти треперят. Тези движения са неверни. Ти ще се пазиш да не става това треперене. И като трепериш, ще се замъгли умът ти, ще пиеш. Пиянството, блудството и престъплението вървят заедно.
Като отишъл дяволът при едного, казал му: „Или да убиеш някого, или да блудствуваш с жени или да изпиеш една чаша с вино.“ Той казал: „Да убия някого не искам, нито блудство, но ще изпия една чаша.“ Като изпил виното, той направил и трите. Ти нито ще пиеш вино, нито ще блудствуваш, нито ще вършиш престъпление. И за доброто е същото. Ако дойде един ангел, и той ще ти влияе с чашата. Само че, той ще ти даде една чаша с чиста вода. Ще ти доведе една млада мома и тя, като те погледне, в тебе ще се зароди едно свещено чувство да и направиш една услуга и ще я държиш като светица в ума си. Вместо да отидеш да убиеш някого, ще отидеш да съживиш някой умрял. Една форма, може да я употребиш и за добро, и за зло. В една чаша съдържанието е важно. Когато живееш чист и свят живот, дяволът го няма, но когато живееш порочен живот, дяволът е вътре в тебе. Като не живееш добре, дяволът е отвътре. А щом живееш добре, дяволът е отвън. Дяволът трябва да бъде отвън, а не отвътре.
Не искам да говоря за дявола, защото като мислим за него, ние привличаме всички онези нечистотии, които от памти века съществуват в света, и колкото по-малко говорим, по-добре е. Ние искаме той да си вземе всичката стока и да си отиде. На дявола не му искаме зло, но нека да вземе колкото зло има и да го отнесе със себе си. Да му кажем: „Тази стока не е за нас. В нашият свят тази стока не може да се продава. Ако можеш да направиш нещо хубаво, добре.“
Искам да ви остане мисълта. Вие всички искате да служите на Бога. Няма нито един от вас, който да има лошо желание и който съзнателно да иска да направи едно престъпление. Трябва да се държи абсолютно чист навсякъде. Някой път дойде една мисъл отвън, да я контролирате, именно тези чужди мисли трябва да се контролират. Та, има един начин, дето трябва да се помага. Онзи ден дойде един млад брат и разправи следното, той казва: „Едно време мислех: Какво от това, че светът мисли лошо за нас, но сега чувствувам, че хората в света, като ни пращат лоши мисли, може да ни заставят да вършим същите престъпления, които светът върши, ако не знаем законите.“
Аз искам да изучавате законите на човешката мисъл, сърце и воля. Всяка мисъл, за да се постигне, има известни правила. За да ходиш в нормално състояние, има си известни закони и за чувствата, ако не спазваш тези закони, това чувство не може да се поддържа. Тогава естественото, здравословно състояние и то изчезва. Здравето подразбира тониране на мислите, чувствата и волята. Тогава и външните отправления на тялото и те трябва да бъдат нормални. Ако мисълта, чувствата и волята ти не действуват както трябва, ти нищо не може да постигнеш. А пък всички вие искате да постигнете нещо. При сегашните условия, вие имате всичките добри условия дадени, но трябва едно малко усилие.
Аз искам за 10 деня, най-малко да се съсредоточите, без да сте разсеяни и да разгледате вашия живот и да не спирате върху греховете си. Като се спреш и като намериш в себе си една погрешка, да благодариш и да се зарадваш, че си намерил в себе си една погрешка, гдето да може да работиш и да я поправиш. Намериш в себе си една крива мисъл, може да я поправиш. Аз правя неща, но много работи, които едно време съм ги разглеждал и сега ги разглеждам. Виждам каква е била тогава светлината. Мене не ме интересува защо така съм мислил. Кои са били причините, че съм мислил така. Ако за мене не са били предметите ясни, значи светлината не е била така силна, за да ми даде тогава ясна представа, а пък днес има по-голяма светлина.
Някой кабалисти носят кръстове, триъгълници [на] челото. Триъгълникът, това е ума, сърцето и волята. Този триъгълник, ако ти съзнаваш и го туриш на главата си, тогава всичко ще ти върви. За да могат умът, сърцето и волята ти да действуват еднакво, ти трябва да имаш една цел, към която да се стремиш. Бог, ако бъде целта, към която се стремиш, тогава може да имаш този триъгълник. Ако този триъгълник го обърнеш, тогава ще имаш противоположен, обратен стремеж. Да кажем, че ти вървиш към Бога и обръщат триъгълника надолу и кажеш, че Бог го няма горе, казваш: „Да се обърна към земята, да си поживея.“ Като обръщаш триъгълника надолу, какво ще придобиеш? – Разликата ще бъде в следното: ако живееш по Бога, ще имаш 40 – 50 килограма, а ако обърнеш триъгълника надолу, ще имаш 120 килограма тежест и в единия, и в другия случай ще умреш. При втория случай, като дойдат онези, които вземат от тебе, ще вземат повече и ще кажат: „Много угоена крава е.“ А пък, като умре светията, казват: „Много изпостяла е“, и казват: „Трябваше да го храним.“ Те, под думата „храним“, разбират следното: Трябваше да го направим светски, щом станеш светски, ти се угояваш.
Мнозина мъже идват при мене и казват: „Много духовна е станала тя, хлътнала е. По-рано имаше какво да прегръщам, а сега няма какво да прегръщам, искам да се върне първата ми жена, да е тлъстичка.“ Това е криво разбиране. Ако тя е духовна, нейният мъж, като се приближи, ще чувствува, че от нея лъха една светлина, една топлина, а пък тя се е влюбила в другиго. Някой път хората се влюбват в духовния свят и се зароди една ревност в мъжа и той казва: „Христос ми я отне.“ Не. Христос не се жени. Той иска чрез нея да вкара и тебе.
Ще се избавим от следното заблуждение: Когато дойдем до истинската любов, ние ще имаме едно тяло красиво, пластично, няма да има тези черти. Някой път, когато движим лицето си, обезобразява се, това не се дължи на духовния живот. Ако имате духовен живот, вие ще имате едно тяло чисто, правилно и лицето ви ще бъде правилно. Първоначално, ще изгубите. Когато преминете първоначално от физическия свят към духовния, първоначално ще ви потънат очите, бузите. Когато минете през тази зона, ще кажете: „Струва си да мина през тези страдания“ и ще бъдеш доволен, и другите ще бъдат доволни. Ние казваме: „Никой да не се допира до мене.“ Че до тебе той се допира със своята мисъл. Цяла нощ той те държи в своите мисли. Тоя казва: „Аз не мога да спя.“ Със своята мисъл, той те държи в ума си. Някой път може да те държи със сърцето си, а пък някой път може да те държи с волята си. Някой път и ти може да безпокоиш хората. Необходимо е да имаме една чиста мисъл, за да влияем добре на другите. Писанието казва: „Молете се един за друг, за да изцелеете.“
Много братя и сестри са тъжни, скръбни, атакувани са от чужди същества. Аз наричам като някой тении или трихини. Тези трихини знаете колко са опасни. Някой път влезе в тялото някоя трихина и става опасно за човека. Някой път със залъците влиза и тенията.
От тези същества в другия свят, за които ви разправям, може би да се изпоплашите. Любовта, за която ви разправям, ако започнете да я прилагате, всички тези недъзи ще изчезнат. Искам да си дадете свобода един на друг, да имате уважение един към друг. Онзи, главния предмет, за който искам да ви говоря, вие, които сте в състояние да го разберете, защото съвсем друго нещо занимава умовете ви. Този куб е съвсем неясна работа за вас и от стъкло можем да го направим, но непрозрачна е тази материя. Ако вие разгледате куба от тази страна, колко страни може да видите? – Три страни, другите ще бъдат неизвестни. Това, неизвестното е по-висше измерение. Ако влезете в един по-висш свят, в света на тесаракта, тогава вие ще го видите отвсякъде: и отгоре и отдолу, а сега, понеже сме на физическото поле, ние виждаме куба така, както го виждаме. Един куб това е страна, едновременно на тесаракта, но този куб е същевременно един малък тесаракт. От този куб може да направите 8 по-малки кубове. Един тесаракт е свързан със съзнанието на живи същества. Това са крепости. Като превземеш крепостта, ти ще изучиш крепостта. Но тази крепост е вътрешна, по-голяма крепост. Онзи неприятел излиза от крепостта и другите бомбардират. Много опасно е. В четвъртото измерение е много мъчно да се справиш, в третото измерение е по-лесно. В двуизмерните е още по-лесно.
Едно същество от четириизмерното е внушило лошо за тебе в този – в онзи, работи против тебе. Ти ще скъсаш най-първо тази мрежа, ще отидеш при главните телефони и с ножиците ще скъсаш тези жици. Половината от тези жици, като ги разрежеш, ще стане дисхармония в тях. Ще се произведе дисхармония между лошите хора и от това и те ще започнат да се карат помежду си, искат да ме оберат, ако съм богат. Да кажем, че ме оберат. Аз ги скарам за парите ми и те се бият и се скарат едни други, наранят се. Аз отивам да ги лекувам. Взема си парите и си замина. Но, ако не мога да направя това, ще пия една студена вода и ще кажа: „За втори път, Господ да ми е на помощ.“
Вслушвайте се и от всяка лекция гледайте да извадите една поука. Ако някой сказчик е по-глупав от вас, кажете, че и от вас има по-глупави. Ако пък е по-умен от вас, тогава старайте се да станете по-умен. Така че в първия и във втория случай да се ползувате. Опитайте се и вие да говорите, за да разберете този въпрос за куба. Трябват най-малко 10 години, за да се изложи.
Да изпратиш една мисъл, да се възприеме една мисъл, да се предаде някъде, тогава ти вече разбираш законите. В старо време как се е предавало Словото Божие? Ние мислим – чрез вестниците. В времето на апостолите трябваше хората да пишат, нямаше печат. Ние казваме, че трябва да печатаме книги и да ги издаваме. Вярно е така. Туй е по-добър метод, но няма по-хубав метод от проектирането на една Божествена мисъл чрез човешката мисъл. Едно време хората бяха по-силни в мисълта си, отколкото сега. Сега са по-волеви. Там имат по-големи възможности, но в мисълта са по-слаби, [сега] се изисква силна мисъл. Ако имате силна мисъл, ще избягвате и много болести. Много болести у вас се дължат на отслабването на мисълта. Яде ти се нещо, не бързай да ядеш. Пие ти се нещо, не бързай да пиеш. Отишъл си при извора, опетнен е, почакай половина час. Ти казваш: „Време нямам.“ Имаш време, ще почакаш 15 минути, половина час, поблагодари на Бога. Не бързайте да реализирате вашите желания, които сега имате. Чакайте половина час. Мнозина от вас живеят при лоши условия, вие трябва да се радвате. Молете се ден, два, три, четири, цяла година се молете. Ако след една година нямате резултат, елате и аз ще ви кажа къде е препятствието, коя е причината. А пък вие се молите, някой път нямате резултати, оставите. За Христа нямаше ли препятствия? За апостолите нямаше ли препятствия? Кой велик човек, коя велика жена е минала без препятствия. И кой праведен е минал без препятствия?
Не трябва да оставяме погрешките така. На Изгрева е започнало нещо, което, ако не искате да го поправите, аз ще го поправя. Най-първо ще ви направя всичките светии. Мога да ви направя светии. Но за предпочитане е вие сами да станете светии. Как може да се произведе един войник в генерал? Но бих желал вие да сте роден генерал, но без да ви направя, вие да отговаряте на генералски чин. Желанието ми е следното: Знанието, което сега ви предават от Невидимия свят, е да ви промени. След като аз престана да ви говоря, друг процес има в света, който иде да работи. Не работя само аз. След като съм проектирал известни мисли във вас, ще дойдат други работници и след 4-5 деня една мисъл ще започнат да я разработват във вас, ще ви дадат нова светлина. Те работят за вашия растеж, за освобождение на света.
Мене ми е желателно, когато дойдат тези работници, да възприемете, което те ви носят. Мнозина идват при мене и искат да ги запозная с Невидимия свят. Аз толкоз години имам това желание за вас, но вие искате механическо познаване. Такова запознанство няма. И без това някой ви познават. Тези, които са дошли да работят върху вас, са много учени. Те идат да работят, идват при вас и като дойдат, ще видят какво може да излезе от вас, съобразно с това, което намерят, ще почнат да работят. Толкоз години идват да работят. Ние сме дали на тях свободен ход. Те ще работят по методи, които те ще изберат. Аз не мога да им се наложа, не мога да им кажа: „Този брат е малко слаб.“ Тези братя идват да работят върху вас. Аз ги наричам „братя, които са завършили своето развитие“. Всеки един от тези братя, които идват да работят върху вас, си има специфични методи.
Да изменим техните методи, това е престъпление. Те идват да ви осветлят, да ви избавят от мочурляците на този живот, от страданията, от неволите и да ви покажат по кой начин да реализирате Любовта, Мъдростта и как да премахнете препятствията. Всички вие имате препятствия, мъчнотии. Няма нито един от вас, който да няма такива. Има много трудни въпроси, които те ще разрешат. И Писанието казва: „Ще ви изпратя Духа си и Той ще ви освободи.“ Бог ще изпрати Духа си и ако те не дойдат, да ви освободят, не може да направите нищо. И Христос, като беше на Земята, дойдоха ангели да работят с Него. Като възкръсна, пак му помагаха и на тях се дължи тази промяна, която стана. И сега, и в бъдеще пак всичко ще се дължи на този, Божия Дух.
Онова, което вие приложите и развиете, това ще ви ползува. Някои мои примери, и някои мои думи може да са подействували. Някой път аз съм привеждал някой пример, който на някой не действува добре. Аз някой път говоря, че не трябва да раждате такива глупави деца. На някоя майка, като погледнат, че нейното дете не е умно, аз като разправям това, ни най-малко нямам предвид да огорчавам една майка. За да бъдете носители на Божественото, не трябва да носите в себе си никакви посторонни неща. Една майка може да е майка не само на децата, но майка и на своите мисли и на своите желания и на своите постъпки, и бащи трябва да бъдете едновременно.
Не искам сега изведнъж да туря тези неща, да ви спъват, нито мога да ви похваля, ако ви похваля и не отговаряте и ако ви коря и ако не заслужавате укора, тогава какво искам да кажа? Укора не заслужавате и похвалата не заслужавате, тогава какво заслужавате? Нито искам да ви хваля, нито искам да ви укорявам. Защото знам какъв е законът: Ако ви хваля, ще ме хвалите; ако ви укорявам, ще ме укорявате. А пък аз, за да се избавя от тази беля, нито искам да ви хваля, нито искам да ви укорявам. Пазя себе си. Ако вие ме хвалите, ще искате и аз да ви хваля. Аз влизам в положението ви. Ако аз съм на вашето место, какво ще направя? Може би, ще направя нещо по-умно, ако съм на моето гледище, но ако съм с вашето разбиране, ще направя като вас.
Но има един начин, по който нещата може да се постигнат. Този начин е следния: Аз искам да гледам нещата, както Бог гледа. Аз виждам някой брат е способен по видимому. Рекох, Бог му е дал способности, чувства, няма какво да се безпокоя. Рекох му: „Ще стане нещо от тебе, но как ще стане?“ Рекох му: „Бог те има предвид, ще стане нещо от тебе.“ Той казва: „Ти какво мислиш?“ Ти не желай още моята мисъл. Тя не е насърчителна, но Божията мисъл е насърчителна, защото и в единия, и в другият случай аз мога да те спъна. Бог ви е дал нещо, Той има едно специфично разположение към тебе. Аз какво мисля, след като завършиш работата си, след време аз ще ти кажа тогава, какво е било моето мнение за тебе.
Сега искам да бъдете свободни. Ще ви кажа на ваш език: спрямо всички аз имам най-доброто разположение, защото, ако нямам добро разположение, това значи да вляза в стълкновение с Божия закон. Като казвам, че имам добро разположение, с това казвам, че искам да изпълня Божия закон, а ако нямам добро разположение, тогава не съм в съгласие с Божия закон. Ще търпиш хората с невежеството им, с погрешките им. Ако вие бяхте съвсем прости, щях да имам едно особено отношение към вас, тогава нищо не плащате. Но представете си, че сте царски синове. Тогава колкото и да сте невежи, друго е, ще се оплача на баща ви. Ако бяхте прости, щях да употребя тоягата, но понеже сте царски синове, не мога да я употребя. Бащата ще каже за детето: „Той има малки недъзи, но ще бъдеш снизходителен.“ Господ ми е дал едно разпореждане да бъда мек. Някой път вие мислите, че не съм мек, лъжете си. Аз не съм мек някой път, когато разтривам. Хвана ръката, намествам я, изтеглям я, правя масаж, но за обхода, щом е здрав човек, аз съм най-мек. Щом има някой болна ръка, рана, аз го хвана и да не иска, казвам на някого: „Хвани оттам“, и разтривам. Ти казваш: „Защо правиш така?“ Рекох, за да оздравее ръката. Щом оздравее, аз стоя на няколко метра разстояние. Някой път ще ме извините за моята нескромност, че си позволявам да ви бинтовам. След като заздравее ръката, аз извадя и измия. Рекох, свърши се работата. Превързвам и отвързвам, а пък щом сте здрави, тогава отивате на работа.
Върху силата на човешката мисъл, чувства и воля, тепърва ще се спра върху това. Трябва да имате ясна представа за това, за да може да употребите своята мисъл, за да работите за Божието дело.
В светлината на Божията Любов всичко се постига! (Три пъти.)
6-та лекция от Учителя, държана на 26.Х.1932 г, . сряда, София.
